Да...

Лука 9:24

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Лошото на тия думи е, че някак свикваме с тях и не вникваме в достатъчна дълбочина. Разбира се,не самите думи са виновни, а употребата им от човешкото същество, което няма никакво намерение да се отказва.

Лека вметка - да изгубиш живота си заради Мене... казва Христос, тогава ще го намериш. И аз съм съгласна с това.

Но има и живот, който се губи заради безсмислени неща като например страха от самия живот - страх, който се нарича с толкова много имена и се облича в толкова много форми, всички до една, обаче приличащи си в едно - това, че са само едни фалшиви имитацийки на самия живот...

Да...

Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

Да...

както на свързани в едно крайчетата на "отказване-то" и "приемане-то".

...дали може да се обясни/почувства/изживее и докосне семантиката на "отказа" другиму... едва ли...

Но има и живот, който се губи заради безсмислени неща като например страха от самия живот - страх, който се нарича с толкова много имена и се облича в толкова много форми, всички до една, обаче приличащи си в едно - това, че са само едни фалшиви имитацийки на самия живот...

Ами то целият ни живот може да се разглежда като имитация на Живот. По- добре звучи "проекция", наистина. И понеже не познаваме друго, си се страхуваме. От него, за него... Началото на търсенето започва, като ни писне и от страха, и от всичко. Уви, някак не почва преди това.

Ами то целият ни живот може да се разглежда като имитация на Живот. По- добре звучи "проекция", наистина. И понеже не познаваме друго, си се страхуваме. От него, за него... Началото на търсенето започва, като ни писне и от страха, и от всичко. Уви, някак не почва преди това.

Странно как някои хора разглеждат света единствено през собствените си очи, ококорени от страха и дори не могат, а може би и не искат да допуснат, че други може да го гледат без страх, а с усмивка. Обаче, затова пък, не мога да не им призная силата в едно качество - в обощенията на его основа нямат равни.

Странно как някои хора разглеждат света единствено през собствените си очи, ококорени от страха и дори не могат, а може би и не искат да допуснат, че други може да го гледат без страх, а с усмивка. Обаче, затова пък, не мога да не им призная силата в едно качество - в обощенията на его основа нямат равни.

Уви, хората винаги гледат на света през собствените си очи. Затова и не могат да видят нищо повече от това, което могат да видат. Не ми е странно, но ми е тъжно, когато се срещна с това явление при себе си и при околните. Но то е неизбежно.

Страхът е естествен , когато се сблъскваш с непознати неща. Още по- естествен е, когато се сблъскваш с познати неща (в този случай знаеш какво да очакваш и с голямо основание се страхуваш. ) Някъде там, в началото на търсенето си човек трябва да прекрачи и страховете си. Защото страхът е парализиращ. То ест, за никакво начало на пътя не може да става дума, докато не се изхлузим от страха поне от първата крачка. Ама какви форми има само този страх! Ех, Маат...

А и нека не забравяме, че "Блажени нищите духом, защото..."

Да... в началото на търсенето несъмнено ще да има това усещане за нищета...

Редактирано 24 март 200818 г. от Багира (преглед на промените)

И за погледите и невъзможността им да се поразширят, и за дъските... съм съгласна. За всичко, освен за едно - това, че страхът е естествено състояние на човека. Не е! Човек не е създаден за стар. Ех, Багира...

Човекът бе създаден за прослава на Отца си.

Човекът е създаден от страх.

Знаете от какво ще бъде новосъздаден.

Човекът бе създаден за прослава на Отца си.

Човекът е създаден от страх.

Знаете от какво ще бъде новосъздаден.

Пояснение

1. Човекът бе създаден за прослава на Отца си. - визираме първоначалният, истински човек, син ва Архитекта

2. Човекът е създаден от страх - тук става въпрос за творението /имитацията/ на Еоните, сегашният, фалшив човек, карикатура на Първородния. Създаден от страх - за храна и щит пред Архитекта, за да не се сложи край на временния авариен порядък, в който "съществуваме"...

Ако е ясно за какво е създаден човекът, ще е ясно и как да се "употребява" . Не че не може да се предположи, че кошмарната употреба и самоупотреба на човека която виждаме днес е същинската цел на някой творец, но май нямам желание да имам нещо общо с такъв ...

Ако е ясно за какво е създаден човекът, ще е ясно и как да се "употребява" . Не че не може да се предположи, че кошмарната употреба и самоупотреба на човека която виждаме днес е същинската цел на някой творец, но май нямам желание да имам нещо общо с такъв ...

И аз, мила голяма Котко, не искам да сътруднича на кукловодите на този кошмар, който наричаме живот и се опитваме да заместим Щастието с щатийце в малките неща...

...това ми звучи като заместване на Любовта със съешване с проститутки...

Началото беше свързано с две книги, които попаднаха у нас, докато бях на 13-14 години. Не помня точно. Самите книги няма да назовавам. Ще кажа само, че те са такива, които в момента в никакъв случай няма да прочета, нито нещо подобно на тях. Но тогава бяха точното нещо, което отключи интереса ми. После ми попадна една книга на Дънов. Това беше период когато по книжарниците започнаха да се появяват всякаква езотерична и псевдо-езотерична литература. А аз, тогава ученик през лятото си изкарвах достатъчно пари за да мога да купувам всичко, което ми хареса без да се замислям. Разбира се с времето някои автори ме впечатлиха в по-голяма степен и започнах да подбирам книгите които чета по-внимателно. Та това мога да кажа за "началото". Аз поне не приемам съчетанието на условията тогава за случайно. Винаги, включително и сега, имам усещането, че съм воден в определена посока, която ако следвам получавам неизменно нещо ценно, а в обратния случай - шамар.

Все още си мисля, че съм в началото. Не защото не оценявам това, което съм постигнал, но защото така предпочитам да гледам на живота. От миналото остава само това, което съм сега и то вече не ми е нужно. А ако човек погледне към бъдещето от позицията си в настоящето, то той винаги е в началото на пътя, който му предстои от този момент нататък.

Няма да пиша за лични неща, но въобще съм се убедил, че е полезно да се започва с нещо видимо практично.

Ето например едни демонстрации на твърд ЦиГун.
Смисълът е, че без постигане на подобни възможности е безполезно да се говори за нещо повече - за енергии, просветление и т.н.