Мисля, че вярата не е разменна монета, срещу която да получаваме помощ от някоя по-висша сила. Вярата е състояние, състояние на свързаност и не зависи от интелект, емоции и воля. И не подлежи на контрол от Аза, поне не и непосредствен. Условията за поява на една вяра могат да се манипулират /инфо, личен пример, традиции, социално обкръжение, дори мода/. Но самата вяра - не. Затова и в Православието, примерно, отношението към вярата е като дар от Бога, а не като към лична заслуга.

и ако не беше така, то нямаше да има никакъв смисъл в нея

Уви, истина е, че думата "религия" е много компрометирана. Направо е изтъркана. От хора, които действително манипулират другите. От хора, които наистина използват имитацията на религията като разменна монета. Такава "религия" наистина е лъжа и измама. Така "религията " ни прилича на подправка към основното ястие. (Оставаме с убеждението, че дори знаем какво е основното ястие. Само дето през по- дълги, или по- къси интервали откриваме, че все с плява сме се хранили...) При това някак бихме могли да минем и без нея. Даже може направо да е по- добре без нея.

Но религията в действителност не е това. Нима по един лош преразказ можем наистина да имаме представа от оригинална книга, или разказ?

А, вие разбира се, не сте манипулатори. Само и единствено вие знаете истината и ще ни научите как да я търсим и намираме... като задаваме неманипулативни въпроси... ей така случайно употребявайки израза "всички нас".

Защо аз да съм "всички нас"?

Аз не съм вас и за мен религията не е това, което е за вас. Или "нас" иска да отрече моето право на свободно мнение.

А то е, както веднъж вече казах преди... че

ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА СЕКТИ.

....

ВСИЧКИ РЕЛИГИИ СА СЕКТИ.

И на кое са "секти"

Секти на фанатичната вяра.

Секти на незнанието.

Секти на слепоци.

Секти на лениви мозъци.

Секти на хора, които не търсят истинско знание, а на неистово бягащите от него, окупирайки се в догми и митологеми.

И на кое са "секти"

на несъзнаваното "ние", поради страх да открие пред себе си и света съзнателното си "аз"

Редактирано 2 април 200818 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Ето че стигнахве до въпроса - какво означава терминът Религия?

Идва от religare - свързвам отново, възстановяване на загубена, скъсана връзка.

С какво? Може би с Божието царство, с по-висшата реалност, за която копнеем.

Но така е било. Забравило се е. И религиите вече на са това, което са били. Но можем ли да отричаме или дори мразим един стар човек, защото сега е грозен и миризлив? А може би на младини е бил красив и благоуханен, привлекателен и желан? Не можем ли поне да не му отречем неговото минало и всички усилия, положени през дългия му живот? Но и сега стария човек /религиите/ вършат добра работа за много хора. И ако на нас не ни трябват, нека поне да им поднесем уважението си - та те са помогнали на милиарди. Защото...

Но можем ли да отричаме или дори мразим един стар човек, защото сега е грозен и миризлив? А може би на младини е бил красив и благоуханен, привлекателен и желан?

Явно можем. Например- когато си мислим, че старостта е нещо, което само на другите се случва, а на нас- не.

Тоест- че нашите идеи са единствено непоклатимо верните, и ако другите са се заблудили, сгрешили, отклонили, оплескали, това е защото те са ТЕ, а ние сме нещо съвсем, ама съвсем различно!!!

И така- отново и отново... Наистина, докога?

Ще подскажа: Докогато си мислим, че сме различни от сгрешилите, оплескалите...

Според мен в момента човек никога не е имал по - голяма нужда от религия и тя му е крайно необходима.

Май по - скоро не религията промива мозъците на хората, а всичко останало извън нея.

И на кое са "секти"

На предишни такива....или са измислени с определена цел.

Ето че стигнахве до въпроса - какво означава терминът Религия?

Идва от religare - свързвам отново, възстановяване на загубена, скъсана връзка.

С какво? Може би с Божието царство, с по-висшата реалност, за която копнеем.

Но така е било. Забравило се е. И религиите вече на са това, което са били. Но можем ли да отричаме или дори мразим един стар човек, защото сега е грозен и миризлив? А може би на младини е бил красив и благоуханен, привлекателен и желан? Не можем ли поне да не му отречем неговото минало и всички усилия, положени през дългия му живот? Но и сега стария човек /религиите/ вършат добра работа за много хора. И ако на нас не ни трябват, нека поне да им поднесем уважението си - та те са помогнали на милиарди. Защото...

Гадно примерче даваш,религиите не приличат на хората,те са прекрасни и вълшебни,докато не им видиш истинското лице.

ха ха -Помогнали на милиарди? За какво са помогнали?Да живеят като овце докато тарикатите си правят каквото си искат?Валка,ти утрепа рибата!!!

Редактирано 2 април 200818 г. от N e o (преглед на промените)

Така, де! Но пък пожелавам от все сърце на всички ни тези, които считат, че не им е необходима религия животът им да бъде такъв, че да е явно, че имат relegare вътре в себе си!

Редактирано 3 април 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Понеже като по-малък не са ми чели приказки, с помоща на религията и нейните догми си подсигурявам символен материал, с който несъзнаваното, чрез сънищата, ми казва някои неща.

Така разбирам религията, без значение каква е тя, а именно като средство, което ми помага да общувам със себе си.

Редактирано 3 април 200818 г. от Gothica (преглед на промените)

Религията е инструмент с които да спрът човешкото развитие, да опитомят човешкото въображение и да врегнат хората на работа за каузата на някаква съмозабравила се институция. Религита е призрак от миналото които е имал смъсъл когато човекъм не е можел да обясни околната си среда а сега е ненужна котва която ни тежи и не ни позволява да стигнем предела си.

а сега е ненужна котва която ни тежи и не ни позволява да стигнем предела си.

Да... Колко различни гледни точки може да има, може и едновременно да са верни... Считам, че мятането, нещастието и страданието на човешкото същество идва именно поради това, че то вече е стигнало предела си. Самостоятелно, без религията. Но наистина, може да облече самостоятелната си трагедия с религиозни дрехи. Тогава става ненужна котва. Но котвата, както и да е облечена, боядисана, все си е котва. То ест боята на котвата, която ни ограничава, може да е научна, материалистична, може и религиозна да е. Тя все си е котва. Добре е да провиждаме какво точно ни ограничава.

Да... Колко различни гледни точки може да има, може и едновременно да са верни... Считам, че мятането, нещастието и страданието на човешкото същество идва именно поради това, че то вече е стигнало предела си. Самостоятелно, без религията. Но наистина, може да облече самостоятелната си трагедия с религиозни дрехи. Тогава става ненужна котва. Но котвата, както и да е облечена, боядисана, все си е котва. То ест боята на котвата, която ни ограничава, може да е научна, материалистична, може и религиозна да е. Тя все си е котва. Добре е да провиждаме какво точно ни ограничава.

Още даже не сме стигнали една хилядна от това което човечеството е способно на. А работата е там че църквата не е направила нищо градивно като боя на котва през изторяита си но от друга старана е осъждала хората които са подобрява ли/изобретява ли боята и са гледа ли към звездите. Ако се отървем от предръсъдаците си и религията и репресивният орган църквата ще съкратим пътя до човешката съдба с много време.

Още даже не сме стигнали една хилядна от това което човечеството е способно на.

Съвсем верно, обаче никак не е сигурно, че изобщо някога ще го стигнем. Първо трябва да оцелеем. При сегашния развой на живота на човечеството, това никак направо съмнително. Освен това потенциалът на човешкото същество е голям, но дали той се развива, или се губи все повече също е съвсем спорно. (едно описание на пълното разминаване между представа за блестящо развитие и реален разпад може да открием в книгата на Емил Манов"Галактическа балада", но със сигурност не само там...)

А работата е там че църквата не е направила нищо градивно като боя на котва през изторяита си но от друга старана е осъждала хората.

Църквата е едно, религия е друго.

Всичко, което човек прави е отражение, проекция, или имитация на истински и съвсем други неща. Така можем да открием знание и Знание, любов и Любов, щастие и Щастие, човек и Човек и още много. Под понятията с малки букви разбирам познатите ни от нашия свят на преходност, на полярни и неразривно свързани двойки, които освен това преминават една в друга. Възможно е да търсим абсолютни полюси, защото знаем, че принципно има нещо като такива, но не знаем къде са. Така и създаваме религия, една имитация, толкова привлекателна, колкото е живо търсенето вътре в нас и толкова неможеща да се справи със смътните ни очаквания, колкото сме си я направили самите ние. А самата Религията има роля, задача да ни върне в Света. но това една религия (с малка буква) не може да го направи.

Знам какво иска да каже Багира и тя е права в желанието си да го сподели.

Няма никакво значение, обаче, дали изписваме религия с голяма или малка буква, защото това пак е само едно изговаряне.

Религията е пътят дълбоко вътре във всеки човек и само той сам може да достигне до тази връзка, дълбаейки навътре, навътре и още по-навътре в себе си. Защото пътища много, но този е твоят. И стъпил веднъж на него, ти виждаш как всичко е работило, за да ти помага да го намериш, как всяка незначителна случка в твоя живот добива своя грандиозен смисъл. До момента, когато човек се стигне. Този момент за всеки е различен. Пътищата до него също. Но едно е общото - всеки сам.

От както се помня силата на подсъзнанието ми непрекъсното ме изненадва. Мощта му понякога дори ме плаши.

Такава сила има скрита там, че само този, който не се страхува да навлезе в това бездънно море, ще стигне до себе си. Това е просветлението и нищо друго. Откриването, сливането със собственото подсъзнание изстрелва човека във висините на свръхсъзнанието. Само като се в потопиш най-дълбокото си, ще стигнеш до най-високото. Този път е много труден. Той изисква максимална честност спрямо себе си. И е болезнен - трябва сам да се оперираш от много неща, които не са свойствени на същността ти, но са се залепили като пиявици по плътта на твоята същност и смучат ли смучат. За да отделиш собствените си демони, които се спотайват там - в гънките на неоткритото, от бисерчето, което те чака, скрито в най-тъмната част от теб, в най-дълбоката ти пещера. Тук мога да споделя много неща от моя личен опит, но това е излишно, защото всеки сам... открива себе си. Всеки сам извървява пътя до срещата със себе си.

И този момент е най-голямата магия, която може да се случи в рамките на един човешки живот. Тогава такъв живот е истински осмислен и се превръща в багодат. След тази среща човек оживява и заживява истински. До тогава линее само в съня си.

Това е религия - пътят, който всеки извървява сам, минавайки през много външни неща, включтелно различни религии, вярвания и вероизповедания, и през много тъмни улички на собственото си подсъзнание, за да се достигне.

Пътят към твоя Храм. Това е истинската религия.

Имам една молба към вас - за да разберете какво ви казвам по-добре, пуснете си докато четете този пост музиката от линкчето към подписа ми долу. Това е последната ми молба към вас.

Обичам ви!

Силвия

Редактирано 5 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Съвсем верно, обаче никак не е сигурно, че изобщо някога ще го стигнем. Първо трябва да оцелеем. При сегашния развой на живота на човечеството, това никак направо съмнително. Освен това потенциалът на човешкото същество е голям, но дали той се развива, или се губи все повече също е съвсем спорно. (едно описание на пълното разминаване между представа за блестящо развитие и реален разпад може да открием в книгата на Емил Манов"Галактическа балада", но със сигурност не само там...)

Обеден съм че ще го стигнем човека е много упорито същество освен това оспява да се адаптира към почти всичко.

Но в това което наистина съм обеден е че се развиваме няма друг път освен на горе, може времено да сме в заствои заради фактори като религията и църквата но пътя е един на горе.

Църквата е едно, религия е друго.

Това ми е много добре известно но няма църква без религия, както няма куршум без дим.

Всичко, което човек прави е отражение, проекция, или имитация на истински и съвсем други неща. Така можем да открием знание и Знание, любов и Любов, щастие и Щастие, човек и Човек и още много.

Ще открием знание чрез учене нищо няма да ни падне от горе.

Любовта е химичен процес ...

а щастието се постига чрез коктел от химикали които се подават на мозака в момент които ние сме направили тоест ние решаваме дали искаме да се щастливи или не и ние създаваме среда в която да сме щастливи а не некъв от горе дето опуска лимит ако си казваме молитвите и бъдем добри момчета/момичета. Другото е незнание и предрасъдаци останали от прародителитени.

Редактирано 5 април 200818 г. от nameZx (преглед на промените)

А аз бих попитала ,какво е човека без религия?

Като уточнявам ,че за мен религията е наука за духовното начало ,духовния живот и култура.

Моят отговор на моя въпрос е -човешкото същество без религията е като човешкото тяло без вода,храна и дрехи.

Колко време би издържало така нашето тяло?

Ами малко повече би издържала нашата човешка същност без религията.

Разликата е че тялото просто ще загине,а човешката същност просто ще деградира.

Деградацията обаче ,на която в голяма степен сме свидетели в момента -не е развитие.

Или вслушване и вглеждане.

Представи си, че го имаш, само не знаеш... - изключваш ли това?

Не мога да с го представя ако не го знам а камо ли да имам нещо за което нямам идея как изглежда и какви са му характеристиките.

А аз бих попитала ,какво е човека без религия?

Като уточнявам ,че за мен религията е наука за духовното начало ,духовния живот и култура.

Моят отговор на моя въпрос е -човешкото същество без религията е като човешкото тяло без вода,храна и дрехи.

Колко време би издържало така нашето тяло?

Ами малко повече би издържала нашата човешка същност без религията.

Разликата е че тялото просто ще загине,а човешката същност просто ще деградира.

Деградацията обаче ,на която в голяма степен сме свидетели в момента -не е развитие.

Човека без религията е човек без предрасъдаци.

Без някакви канони които да му казват какво е правилно, какво е истина и какво не е.

Аз не мога да приема нещо което се крие за паравани и дим иска да му вервам че видители следвашият живот ще съм принц ако този играя по свирката му.

НЕ вярвам на нишо което не мога да видя премеря усетя.

Ами тялото умира това е.

Това което можеш да видиш ,стига до края на твоя поглед.

Твърде ограничено.Няма простор.

А човечеството се гради именно на основата на тези канони.

Факт.

Не убивай.

И това е добро.Няма начин.Това сме ние искаме или не.

Ние сме религията.

Търсейки го се пробуждаме.

Осъзнавайки го ставаме по силни.

Не осъзнавайки го живеем в тъмнината на себеотричането си.

А аз бих попитала ,какво е човека без религия?

Аз ще цитирам Ванга: "Човек без вяра е само кръв,а после дявол"

ЦИТАТ(infinity1305 @ 5.04.2008г. в 13:50ч.)

Или вслушване и вглеждане.

Представи си, че го имаш, само не знаеш... - изключваш ли това?

ЦИТАТ (nameZx) Не мога да с го представя ако не го знам а камо ли да имам нещо за което нямам идея как изглежда и какви са му характеристиките.

Нали не считаш, че съшествува само нещо, което можеш да си представиш? Или което не знаеш? Малкото дете не знае за много неща, и те си съществуват... В редица случаи то храбро научава по- късно за тях...

Човека без религията е човек без предрасъдаци.

Без някакви канони които да му казват какво е правилно, какво е истина и какво не е.

Аз не мога да приема нещо което се крие за паравани и дим иска да му вервам че видители следвашият живот ще съм принц ако този играя по свирката му.

НЕ вярвам на нишо което не мога да видя премеря усетя.

През 1923 г. в списанието "Теософия" е публикувана една статия на Ани Безант, която дава много интересна трактовка на материализма.

Тя прави паралел между развитието на човешкото същество и на човечеството. Така, както малкото дете има в ранната си възраст нужда от авторитети от същества на които да вярва безрезервно, така в началото на пътуването си човечеството има нужда от една безусловна, пълна вяра (от вида доверчивост, но в огромна степен).Но детето израства и стига до фазата на отричане и отхвърляне. Всички авторитети отиват на заден план, остава собственото откривателство и дързост. Това съответства на фазата на материализма, получил вече впечатляващ обществен размах.

По-нататък идва един повече или по- малко болезнен период на трупане на собствен опит. Докато един ден човешкото същество започва да открива и мъдрост в това, което е приемал на доверие, а после отхвърлял. И това вече не е онази детинска вяра, след която идва разочарованието на срутените кумири, а е една вяра, която прелива в знание и едно знание, което прелива във вяра и се намира дълбоко, дълбоко в човека. Сега вече той гледа с усмивка както на детската си доверчивост, така и на юношеското си съвсем здравословно, но ограничено във времето съмнение.

Да... Харесва ми този паралел!

Така познато ми звучи!

Нали не считаш, че съшествува само нещо, което можеш да си представиш? Или което не знаеш? Малкото дете не знае за много неща, и те си съществуват... В редица случаи то храбро научава по- късно за тях...

Разбира се че съществува но след като се открие новия свят за детото всичко което то открива са неща което то учи чрез опит и и усеща чрез сетивата си а не чрез божествено отровение ...

През 1923 г. в списанието "Теософия" е публикувана една статия на Ани Безант, която дава много интересна трактовка на материализма.

Тя прави паралел между развитието на човешкото същество и на човечеството. Така, както малкото дете има в ранната си възраст нужда от авторитети от същества на които да вярва безрезервно, така в началото на пътуването си човечеството има нужда от една безусловна, пълна вяра (от вида доверчивост, но в огромна степен).Но детето израства и стига до фазата на отричане и отхвърляне. Всички авторитети отиват на заден план, остава собственото откривателство и дързост. Това съответства на фазата на материализма, получил вече впечатляващ обществен размах.

По-нататък идва един повече или по- малко болезнен период на трупане на собствен опит. Докато един ден човешкото същество започва да открива и мъдрост в това, което е приемал на доверие, а после отхвърлял. И това вече не е онази детинска вяра, след която идва разочарованието на срутените кумири, а е една вяра, която прелива в знание и едно знание, което прелива във вяра и се намира дълбоко, дълбоко в човека. Сега вече той гледа с усмивка както на детската си доверчивост, така и на юношеското си съвсем здравословно, но ограничено във времето съмнение.

Да... Харесва ми този паралел!

Така познато ми звучи!

Съжалявам но немога да се съглася с автора на статията.Човек като е малък няма опита и знанието да знае с какво има работа и е нормално да търси под вола тели или свръх естественото под леглото под формата на таласъми и караконжъли но като порасне разбира че са само сенки и му е смешно колко е бил оплашен.А тези които по късно се обръщат към "всевищният" са хора които не могат сами се оправят и е по лесно да търсят някои да ги напътства и казва как да си живеят живота.Колкото и да ми е тъжно има и такива хора.

Религиозността е на два преста от религиозното заслепяване (фанатизъм), а двете на един пръст от ада. И трите са присъщи на природния човек, но няма как, трябва да се премине и през това.

Някъде бях чел, че гностиците не препоръчват да се стремиш към това, да видиш и разговаряш с Бог. Просто не може.

Аз пък ще цитирам един човек/не знам доколко е бил религиозен,даже не съм сигурен и за името му,но мисълта ми хареса/:"Адът и раят са тук,на земята.Всеки сам си избира къде да живее..."