Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

mucunka

За свободната воля и последствията от нея

Препоръчан отговор


Хихихи - много сте дигнали летвата, как да ви опонира човек? Смее ли?

Ами като не разбираме-не смеем мда

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

..... Въпросът, който вече ни отвежда към метафизиката е, дали чрез редукция можем да достигнем до съзнанието като някакъв чист субект eo ipso.....

Не можеш :baby:

Тъй като все още нямаш единно становище за съзнанието като феномен.Теост -коелкото и да редуцираш - не можеш да стигнеш да най-малката, неделима частица на съзнанието.

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хихихи - много сте дигнали летвата, как да ви опонира човек? Смее ли?

Ами като не разбираме-не смеем мда

Истината се ражда в спора. :)

Редактирано от gothicrock (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не можеш :hush:

Може би... Добре, да поставим въпроса по друг начин. Gothicrock каза, че съзнанието е детерминирано от външни спрямо него инфраструктури (социални, психологични, когнитивни, емотивни...) или поне аз така разбрах. Но в какъв смисъл "външни"? Тези структури не могат да бъдат открити извън съзнанието като някаква обективна реалност. Или могат? И после, ако това са някакви "външни" фактори, то излиза, че има някакво чисто съзнание, върху което те оказват влияние. Така всъщност се връщаме към концепцията за субстанционалната душа. Тогава за каква "смърт на субекта" говорим? Допускам, че не съм разбрал Gothicrock правилно.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Gothicrock каза, че съзнанието е детерминирано от външни спрямо него инфраструктури (социални, психологични, когнитивни, емотивни...) или поне аз така разбрах. Но в какъв смисъл "външни"? Тези структури не могат да бъдат открити извън съзнанието като някаква обективна реалност. Или могат? И после, ако това са някакви "външни" фактори, то излиза, че има някакво чисто съзнание, върху което те оказват влияние. Така всъщност се връщаме към концепцията за субстанционалната душа. Тогава за каква "смърт на субекта" говорим?

Значи има съществена разлика между теориите, от които аз изхождам, и класическото философско мислене. Една от критиките срещу класическата философия от теорията през 20-ти век е за нейния "есенциализъм", или, казано с прости думи, за това че тя разглежда нещата като "същност" или "субстанция" - съзнанието се мисли като някаква самозатворена същност, която е самодостатъчна. Модерната теория разглежда съзнанието като структура и/или процес. :biggrin:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

... Модерната теория разглежда съзнанието като структура и/или процес. :cool:

Мхм.

Тъй като няма как да съвмести и двете теории се излиза с трета, обединяваща и двете.Нещо като фотона : хем вълна, хем частица .

Корпускулярно-вълнов дуализъм на съзнанието ?! :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъй като няма как да съвмести и двете теории се излиза с трета, обединяваща и двете.Нещо като фотона : хем вълна, хем частица .

Специално това различие е доста фундаментално, тъй като разграничава модерната теория/наука от класическата философия. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Модерната теория разглежда съзнанието като структура и/или процес. :speak:

Ако това е разликата между метафизика и наука, то последната не е отишла много далеч от Хераклит. :cool: Ако трябва да съм сериозен в линка, който дадох по-горе ставаше дума точно за това, че съзнанието е поток (сантана), а не че е субстанциално... Последно, инфраструкурите външни ли са по отношение на съзнанието или не? Ако са външни, каква е тяхната природа? Ако не са съзнанието тъждествено ли е с тях или не?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Последно, инфраструкурите външни ли са по отношение на съзнанието или не? Ако са външни, каква е тяхната природа? Ако не са съзнанието тъждествено ли е с тях или не?

Теориите, от които изхождам, разглеждат съзнанието като система, която е структурно обвързана с други системи и зависеща от тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Теориите, от които изхождам, разглеждат съзнанието като система, която е структурно обвързана с други системи и зависеща от тях.

Може ли малко по-подробно. :sobbing:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може ли малко по-подробно. :cool:

Става дума за структурализъм, системна теория, когнитивистика и т.н. :baby:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Науката не ви ли уморява... Аз бих я нарекла псевдонаука. Толкова сложни пътища сте избрали за доказване липсата на свободна воля... а дори в приказките го пише - кукли на конци сме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Марионетки демек. Пита са обаче кой дърпа конците?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Марионетки демек. Пита са обаче кой дърпа конците?

Свободната ни воля. (:

Съществото, откъснало се волево от Същността и Целостта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Толкова сложни пътища сте избрали за доказване липсата на свободна воля...

а дори в приказките го пише - кукли на конци сме.

В приказките пише как чрез своята воля героят ще победи злодеите и ще се ожени за принцесата, а в реалния живот това няма как да се случи. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В приказките пише как чрез своята воля героят ще победи злодеите и ще се ожени за принцесата, а в реалния живот това няма как да се случи. :mark:

На приказните герои все някой им помага - или някоя фея, или Мерлин, или Баба Яга. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Или гносиса... (: Вие сте философи, на вас ли да обяснявам, че приказките се раждат от бита и реалността. Което означава, че се случват. Само дето не всеки става принц или принцеса, или има златна сватба... "Малцина са..." И донякъде се съгласявам, gothicrock, защото воля е нужна да кажеш "да бъде Твоята воля, не моята" пък и да го опазиш казаното... като една златна ябълка. Андерсен бил ли е философ..?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Андерсен бил ли е философ..?

Не знам, но знам, че Мечо Пух е бил:

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

- Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.

После мисли още дълго и си каза:

- А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нещата са така вкусни и простички, нали. Има воля, няма воля - голяма работа, защото с нея или без нея все сме си отчайващо безполезни, ако нещо не ни бръмне

първо отвътре, а после и отвън... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Мисля, че някой трябва да напише един трактат как да бъдем само това, което сме и да вършим само което е нужно.

Редактирано от secret_rose (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля, че някой трябва да напише един трактат как да бъдем само това, което сме и да вършим само което е нужно.

Лао Дзъ го е написал. :yanim: Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живеем в света на детерминизма (причинността). Човек трябва да се съобразява с прекалено много неща. Има един автор, който казва, че ако избегнем това, има два изхода: или лудницата, или да загубим ориентация в живота си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лао Дзъ го е написал. :ph34r:

Ами, не съвсем, щото Дао което може да се нарече Дао не е никакво Дао.

Живеем в света на детерминизма (причинността). Човек трябва да се съобразява с прекалено много неща. Има един автор, който казва, че ако избегнем това, има два изхода: или лудницата, или да загубим ориентация в живота си.

Би било чудесно ако беше възможно. Но е стълбичка настрани...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А дали съвременната наука не може да ни помогне да решим този въпрос? Ще предложа едно решение, но за да го направя ще трябва да въведа няколко понятия.

ФАЗОВО ПРОСТРАНСТВО. Това понятие се използва за описване на поведението на системи от частици в класическата, квантовата и статистическата механика. Различните състояния на системата се наричат фази, а на всяко състояние на системата съответства точка във фазовото пространство, която се нарича фазова точка. Измененията в състоянието на системата се наричат фазова траектория, а скоростта на промяната - фазова скорост. Ако познаваме фазовите траектории можем да нарисуваме фазов портрет на системата, който представлява геометрична картина на фазовите траектории или различните състояния на движение (равновесно, стационарно, периодично, квазипериодично, устойчиво, неустойчиво и така нататък).

АТРАКТОРИ. Когато в една система има дисипация на енергия във фазовия портрет се появява нов компонент, който се нарича атрактор. Атракторът е сбор или множество от различните фазови траектории. При непериодичните режими на движение обаче говорим за така наречените страни атрактори или фрактали,които представляват геометрични образи на хаоса. Пример е усуканият тороид, в който фазовите траектории са като при огъната пружина (т.е. докато се навиват около тороида, те все повече се раздалечават една от друга).

БИФУРКАЦИИ. Всяка промяна в качествените характеристики на атрактора се нарича бифуркация. При някои бифуркации обикновенните атрактори преминават в странни, което по същество означава, че се преминава от състояние на подреденост към състояние на хаос. Теорията за бифуркациите е математическа. Тя предлага равновесни решения на еволюционните задачи, които се описват от нелинейни диференциални уравнения. Още през 19 в. става ясно, че много природни явления (атмосферни вихри, вълни върху гладка повърхност, конвективни вихри на Бернар и други такива) са породени от това, че управляващите параметри надминават т. нар. критична (бифуркационна) стойност.

От гледна точка на теорията за бифуркациите в еволюционните процеси има три етапа:

1) ПРЕДБИФУРКЦИОНЕН ЕТАП. Външните (управляващи) параметри се променят бавно и системата са адаптира, т.е. приспособява се и се стреми да се върне към изходното стационарно състояние (принцип на льо-Шаталие - Браун, Дарвиновия естествен отбор и други такива).

2) БИРФУКАЦИОНЕН ЕТАП. Когато управляващите параметри достигнат определени стойности пред еволюционния процес се откриват различни пътища. Кой от тях ще поеме процесът не може да се прогнозира, защото системата става крайно чувствителна към смущения (флуктуации). С други думи, множеството от вероятностни пътища зависи от детерминистични закони, но изборът на конкретния път е стохастичен (т. нар. ред чрез флуктуации).

3) ПОСТБИФУРКАЦИОНЕН ЕТАП. Системата преминава в определен вид структура (напр. дисипативна) или в хаотично (турбулентно) състояние.

Мисля, че свободната воля може да бъде открита в т. 2). :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По тънък лед ходиш. Хаоса, се отличава с това, че като се вгледаш в него за да го опишеш, престава да бъде хаос. С други думи, ако потърсиш свободната воля в хаоса, губиш мястото в което можеш да я намериш!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...