Воля и ум нямат единствено слепите природни сили. Когато се говори за служене и подчинение, то това изисква воля и ум. Дори и само да изпълняваш заповеди, все трябва да ти е делигирана никаква свобода по отношение на начина на изпълнение и да са отчетени способностите ти. 

Представа може да се добие и от структурите, които създаваме в обществото. Управлението винаги предполага свобода на подчинените. Всеки изпълнява съответните функции според разбиранията и способностите си воден от някакъв мотив. Дали ще е пари, страх или пък съпричастност към структурата няма значение. А съответно способностите да се извършва дадена дейност никога не остават константни. Това пък води до несъответствия, които водят до необходимостта от промени в системата и позицията, която заемат участващите в нея.

 

Как така като ти е "делигирана" (никаква) свобода изпълняваш заповеди

Свобода на подчинени?

Волята е нещо повече от Свободата, която ти е регламентирана и конституирана със закони.

Блябля за системата...

Дайте нещо за последствията, от Вашата Свободна воля? Без пари- така и това, което се случило безрезервно

Някаква свобода. Явно програмата за проверка на правописа на телефона ми не струва. Все ме поправя където не трябва. 

Иначе за свободата в подчинението, ако не можем да я намерим, си мисля, че само ще се заблуждаваме, че сме свободни. Всеки е в позицията на подчинен в едно или друго отношение. Въпросът е доколко човек приема подчинената си позиция за справедлива. В позицията на подчинен могат да се развият важни качества като издържливост, търпение, постоянство и най-вече дисциплина. А това са все качества свързани с волята. А дисциплината е основополагаща за свободата. Споменавал съм този парадокс и друг път. Човек, който на владее себе си, е роб на себе си. 

Ще си позволя още нещо свързано със свободата и подчинението. Свободата е в избора на какво да се подчиниш. На пръв поглед звучи пораженчески, но при малко размисъл може би ще се открие нещо друго.

преди 8 часа, miro20 написа:

Човек има права но има и много задължения.

та.. много хора тук бъркат анархията със свобода и права.

Човек няма задължения. Има определени норми с които да се съобразява. Задължения възникват, ако си взел кредит от доверието на друг.

По скоро бих казал, че много хора бъркат самоволното със свободата. За правата = в Конституцията е написано и винаги съм цитирал чл. 57 ал. 2. Когато обаче друг нарушава въпросния, то си в правото да ползваш чл. 57 ал. 1. Друг е въпроса по какъв начин ще наложиш своето право над чуждото, поради факта, че е по-важно твоето право, а не на другия.   

Не е проблем да си анархист, но уви няма кътче от земята без вид държавност.  В действителност и при циганите има някакъв вид йерархия.

Има и друго: Всеки е свободен и има право да си избере вид държава която му е по неговия нрав. Един вид да мигрира.

Повечето така наречените хора които бъркат анархията със свободата и правата са страхливци. Нямат смелост да напуснат обществото в което живеят, ако не им отърва. 

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Повечето така наречените хора които бъркат анархията със свободата и правата са страхливци. Нямат смелост да напуснат обществото в което живеят, ако не им отърва. 

Абсолютно е така.

Една скоба - Така е в десетките теми касаещи и коментиращи демократичните процеси тук и там... Най е лесно да се плюе всичко демократично зад паравана на именно демократичните ти права които някой ти е осигурил и дал в момента за да можеш  да "плюеш". Защото в други условия няма да имаш въобще право на гък.

Както е между другото в любимата ти комунис... пардон.. социалистическа система.

 

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Има и друго: Всеки е свободен и има право да си избере вид държава която му е по неговия нрав. Един вид да мигрира.

А в кои държави е възможно това "право" ??

Редактирано 29 юни 20205 г. от miro20 (преглед на промените)

преди 8 часа, miro20 написа:

социалистическа система

Тя бе "недоносено бебе" и реално не и се даде шанс,отново от великите сили.  Нека не политизираме нещата. Моля.

преди 8 часа, miro20 написа:

А в кои държави е възможно това "право" ??

Към момента в Сирия, Афганистан, Пакистан, Индия и ред други африкански държави.  Все страни с вид анархия в тях.  

Та, сега: Кои права на вид общество са нарушени в следствие на свободната воля на жителите на въпросните държави, а?!

И коя страна е позволила това да стане, а?! И после се питаш, защо ние българите смятаме нашите права за по важни от правото на вид страна която се е възгордяла с това, че е демократична, а?!

Нима свободната воля на българина е с по-нисък приоритет спрямо свободната воля на чужди граждани, а?!

Мире, българина има своето право да защити своята свободна воля и да ползва, на вид, анархизъм дори.

Що ли определени етноси им е сгодна България, а?! Що ли определени политици правят така, че кадърни българи да бягат от тук, а?!

Проблема е, че определени самоволия, свободна воля и/или волни деяния се базират на безотговорността. Да се смята, че вид политически убеждения, вид политика, е отговорна за нещата които се случват е проява на вид политически анархизъм.

Та, в твоя случай се получава: Анархистът вика хванете анархистът.  Има си ред и начин за вземане на властта. Въпросния е добре описан в закон.

До колко ти го спазваш, а?! До колко твоята свободна воля на словото ти не е вид провокация и/или агитация и до колко си честен ти, и може да постъпваш отговорно, а?!

Помисли какво правиш върху чуждата собственост. Реално към момента в този форум само едно: Вид анархия и вид "И все пак социализмът, комунизмът са виновни." Което е лъжа!!! Налагаш своите права над другите. Да, имаш право, но не го правиш културно.

п.п. Чудих се къде да ти отговоря, дали в моята си тема, но намерих тази тема. По асоциация, с пренасочване на коментара ти, към тази тема, просто искам да ти намекна, че някак си проявяваш своята свободна воля, но не се замисляш за последствията.  

Нека поне малко бъдем отговорни към този форум, а?! Моля!!! Поне спрямо вид коментари един към друг.

Има интелигентен начин да коментираш вид реплика или друго, но да не провокираш разводняването ѝ.

Много хора имат компютърна грамотност, но им липсва компютърна култура. Аз лично те първа се уча на въпросната, а ти, а?!

Не ти ли стигнаха десет години, а?! Толкова ли си слабо схватлив, а?! Имаш по-голям стаж от мен, но явно нещо не си се научил на вид култура. Мда ... Постъпваш не като зрял човек.

53. (31 януари).

Какво да се каже относно всички останали свойства и качества? Нужни са всичките. Симфонията от качества е най-трудното достижение. Как да се утвърдят и укрепят те? Ще започнем с главното. Преданост. Най-преданият се явява и най-близък. В гонитбата за достижение хората често изпускат главното. Но само най-трудното довежда до целта. Качествата могат да се развиват също така, както се развива мускулът на ръката с гимнастика или работа, тоест с прилагане в живота. Дръжте желаното качество винаги в готовност в своето съзнание, за да съумеете да го приложите в действие във всеки момент. Желанието за утвърждаване на качеството предизвиква и условията, нужни за неговата проява. Но трябва да можете да пожелаете. Умението да желае е свойство на Архата. Инертната материя или така наречените обстоятелства винаги се подчиняват на заповедта на съзнателната воля и се обуславят от нея. От силата на желанието, тоест от сърдечния устрем зависи отчетливостта и динамичността на образа, внедрен в тази материя.

Да иска - да има - е тайна на Архата. Спокойно и просто, но ясно и отчетливо, с пълно съзнание за неизменността и неотвратимостта на закона, Архатът привежда в действие колелото на закона. Той не е играчка на съдбата и случайностите. Той е породител и творец, съзнателен породител и създател на причини. При Нас всичко е причина и следствие. Вълните от инертна материя се устремяват към желания образ - контакт и резултатът е постигнат.

...

Утвърждавам твоята власт над инертността на плътта. Утвърждавам твоята власт над пасивността на стихиите, Утвърждавам силата и величието на духа, съзнателно изтъкаващ своята карма. Утвърждавам твоята мощ, присъща на теб - сина. Отвори очи, ела и вземи. Царственият дух, царственият път е заповядан с победа над всяка плът. Това е пътят на величието на духа. Архатът е цар на духа, победител над плътта, творец и създател на цял свят от причини.

...

/Грани Агни Йоги 1951 г /

Въпреки, че много неща са детерминирани, то човек не избира, а може и да направи нещо което е неочаквано за другите. 

ОК, да, мнозина очакват, но може да постъпиш по такъв начин, че никой да не признае, че го е очаквал. 

Въпроса се свежда да си наумиш нещо. = Възможно е никой да не знае за това и именно в това се изразява твоята свободна воля. 

След като го направиш, то, факта вече може да се тълкува по различен начин. = Това си е направо чудо, но никой не ще може да го повтори. 

Свободата възприемам като всичко, което мога да направя и постигна към настоящия момент и в перспектива.  Другият подход е свободата да бъде изразена чрез нейните граници и непостижимото отвъд тях. Но този подход определено не ми харесва поради ред, на които няма да обърна втимание в момента. Що се отнася до волята, то изразът "свободна воля" я описва твърде едностранчиво и подвеждащо. Да, човек е свободен - винаги има алтернативи за избор. Но волята не е толкова решението, колкото силата и способността да го реализираш. В това пак е налична свобода, но вече е засегната цялата сложност на отношението човек-обкръжение, с индивидуалните качества и характеристики на човека и конкретните условия на средата в която той се проявява. 

Голяма част от решенията си вземаме автоматично и добре че е така. Иначе ще полудеем. Ако трябва да вземаме всеки път едно и също решение наново, то психиката ни няма да издържи натоварването. Някои могат да кажат, че този автоматизъм не е свобода, но неговите създатели сме си ние, а възможността за промяна на съществуващите модели е отново и единствено в нашите ръце.

Аз лично съм против прекомерното разсъждаване дали и доколко сме свободни. Това така или иначе няма да отмени необходивостта да вземаме решения и да ги отстояваме в живота си. По-скоро може да доведе до състояние на нерешителност, липса на стремежи и пасивно приемане на всичко случващо се като неизбежно.

на 26.03.2024 г. в 11:28, 16562 написа:

Голяма част от решенията си вземаме автоматично и добре че е така. 

Не е добре! 

ОК, за теб по-сгодно е така, но това означава, че не си свободен, а зависим от твоите си предразсъдъци. 

Предвидимите хора лесно се манипулират. 

Принципно последствията от свободната воля каляват индивида и му дават възможност друг да знае какво следва, ако прояви дадена воля. 

Автоматизмъте характеристика на безволевите, което е лошо! 

И какво ще стане ако вниманието ти е ангажирано с всяка крачка докато вървиш, с всяка дема докъто говориш и пишеш, с отваряне и датваряне на устата докато ядеш...? Реално без автоматични действия няма да можеш нищо. Жалко е, че ги използваш и когато трябва да се мисли. Предубедеността ти е в основата на всичко това. Тя, предубедеността, предизвиква именно автоматичните, вече установени в миналото модели на мислене.

на 30.06.2024 г. в 10:15, 16562 написа:

модели на мислене

Модели на мислене няма. Всяко мислене е уникално. Останалото е механична памет. 

Принципно мисълта ти е насочена към приоритетните за теб неща и всичко останало не те интересува и затова реагираш първо сигнално. За какво да мислиш? Кога се налага да помислиш? То в момента ли е? (защото много неща преди да ги правиш се обмислят).  

на 30.06.2024 г. в 10:15, 16562 написа:

Реално без автоматични действия няма да можеш нищо.

Основен проблем - всяко повтаряне на модел, адекватен при дадени условия, не е адекватен при други условия. При презумпцията за непрекъсната изменчивост на условията, повторението на един и същ модел спрямо всичко, довежда до неадекватност.

Това е особено важно относно автоматичните модели на възприятие и отражение, формирани в ранни възрасти и усвоени инстинктивно от средата при възпитанието.

Това са еволюционни механизми и са били с голямо значение за оцеляването докато не е имало въобще каквато и да е висококогнитивна възможност

До голяма степен, в повечето днешни хора това си е останало точно така и те НЕ СТИГАТ ВЪОБЩЕ ДО полагане на управлението на висококогнитивните приоритети над инстинктивизмите. А и това не е възможно въобще, с изключение на фантазните им измислени техни си реалности.

втори проблем:

Кой и как ще реши кои процеси са "автоматични", как ще ги разпознае, как ще ги направи адекватни към конкретиката на условията в дадения настоящ момент.

Съвсем просто е, че автоматичният повторяем модел няма как да се запази и му е нужно осъвременяване - изменение или напълно нова схема, с максимално висока адекватност към касаещия я аспект на конкретиката. Обаче това е съзнателен когнитивен процес на насочено вмешателство, част от висококогнитивното самоуправление на съзнанието. Сложността, качеството, успеваемостта на вмешателствата към адаптация към изменчивите условия на средата в цялата екзистенция е право пропорционална по широта и дълбочина - според зрелостта на индивида

Намесата е свързана с опита и практиката в това, и е само  В НАЧАЛОТО... При повторенията се реализират нови невронни връзки в определени зони от които зависи конкретиката на деятелността и се формира нов повторителен алгоризъм (автоматизъм)... Ако бъде оставена, повторенията довеждат до "автоматична схема" вече коригирана, но обречена отново да се превърне в неадекватна ако не се мониторва. А мониторинга на високо-когнитивни процеси не е автоматична функция на мозъка...

Така, че горните заучени клишенца са поредната готова недоумица на някого, харесана и папагалена от народните бебчовци, за да си докарат друсащите си преживянки колко са светнати и знаещи.

Всеки като се е учил да пише е бил много внимателен, натискал е химикалката и си е прехапвал езика от усърдие, а сега пише автоматично. Може и със затворени очи, само дето ще е криво,но се разбира. Ами шофьорите? Може ли курсистът да си говори или стиска волана и внимава? А опитният шофьор забелязва знаците и се съобразява с тях, понякога без да ги осъзнава. Само да светнат стоповете отпред или да се появи дупка и вниманието се връща, а автоматизмите отпадат. Ситуацията го изисква. Обаче и връщането на вниманието не е волево, а рефлекторно- има сетивно възприет сигнал за промяна.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Всеки като се е учил да пише е бил много внимателен, натискал е химикалката и си е прехапвал езика от усърдие, а сега пише автоматично. Може и със затворени очи, само дето ще е криво,но се разбира. Ами шофьорите? Може ли курсистът да си говори или стиска волана и внимава? А опитният шофьор забелязва знаците и се съобразява с тях, понякога без да ги осъзнава. Само да светнат стоповете отпред или да се появи дупка и вниманието се връща, а автоматизмите отпадат. Ситуацията го изисква. Обаче и връщането на вниманието не е волево, а рефлекторно- има сетивно възприет сигнал за промяна.

Има едно основно нещо което бъркаш: Неуместния пример със шофирането. Там няма автоматизация, а разкъсване на вниманието в следствие на което се получават "бели петна", които ти наричаш автоматизация. 

Да, много бъркат въпросната механична памет и я наричат автоматизирано мислене, но това не е така! Автоматизирано мислене (ако изобщо си позволим да предположим, че съществува) е когато по навик повтаряме един и същ извод без да отчетем, че явлението е различно спрямо друго което на пръв поглед е подобно.  

Примерно: 

на 3.07.2024 г. в 6:49, 16562 написа:

Да, да, примъкваш мнения отвсякъде тук, щото не си хейтър и си с красив ум. Обръщението "число" продължаваш да го използваш, пак защото не си хейтър и си с красив ум. Жалък си. А мен няма да ме засегнеш и сто теми да отвориш като тази.

И двамата с @_ramus_ и естествено с пряко участие на @16562 намесвате психология във философията.

Свободната воля няма нищо общо било то с когнитивното или рефлексивното. 

Цитат

Това се отнася особено за редовете на рефлексивността. Всички човешки същества мислят, но повечето мислят накратко за едно, а после за друго по същия начин, а не са много тези, които мислят по-дълго по една тема, като си служат и с повече мислителни форми. Разликите започват да се усещат, когато дължината е по-голяма. 

ПРОФЕСОР БОГДАН БОГДАНОВ - ОФИЦИАЛЕН УЕБ САЙТ (bogdanbogdanov.net)

...

За да се разбере какво е "свободна воля", то разсъжденията не трябва да са механичен сбор межди какво е "свобода" и какво е "воля".

Самото понятие "свобода" предизвиква множество асоциации, а от друга страна волята е свързана с някаква цел, защото иначе имаме безволно деяние. Което ще рече, че волево извън известните ни закономерности постъпваме по свой начин и именно това обосновава нашия свободен избор да постъпим различно, а не по даден стереотип.   

Както се вижда тук няма автоматизация!!! Няма когнитивно! Няма рефлексивно! = Проявяваме воля да постъпим различно и именно това е свободното в конкретиката с нашата цел към която се стремим да постихнем. 

Друг е въпроса дали в даден момент може да си позволим свободна воля или да се съобразим с обстоятелствата. 

Последствията в проявата на свободната воля в повечето случаи са непредсказуеми. Това е поради основен факт: каква е била целта!?  Дори да е била постигната, то може да получиш и "шамар зад врата", т. е. все някой ще те упрекне, че си постъпил неразумно. 

Самата свободна воля е пряко зависима от риска, т.. е.  до колко тя е свързана само с теб или е свързана и с друг или други (група, общност, социум и по-общо общество или дори човечеството като крайност). 

Което ще рече: Последствията са пряко свързани със самата ти зависимост спрямо обекта върху която проявява своята свободна воля и значимостта на резултата от направата или проявата или изявата на същата. 

Наличие на удовлетвореност е положително последствие, а наличието на разочарование е отричателно последствие. 

Спрямо "изхода" не винаги може да корегираш волята си, т. е. в даден момент последствията не могат да са обратими и следва да поемеш отговорността за проявената свободна воля. 

В много аспекти свободната воля довежда до ситуация в която решението ти те откъсва от общо приети ценостни системи и последствията вече може да не са приемливи за теб. Което ще рече, че в даден момент твоята воля може да бъде подчинена на друга. 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Обаче и връщането на вниманието не е волево, а рефлекторно- има сетивно възприет сигнал за промяна.

когато когнитивното развитие е достигнало до определен етап на развитие, организация и дисциплина, ФОКУСЪТ на вниманието може да се насочва съвсем волево и съзнателно. При достатъчен тренинг - все по-бързо.

Няма значение кое какъв автоматизъм е - щом е налице мониторинг и достатъчно наслагване на качества и умения, се разпознава по различни критерии ( т.н. ГРЕШКИ и НЕСПОЛУКИ...) като недостатъчно или напълно неадекватно спрямо актуалните условия и действителен контекст.

Условията се променят само сред действителността. Когато субектът е запазил "връзката си" с нея през канала на съзнанието, тази непрекъсната изменчивост налага да се пренесе и сред възприятието и отражението. Това е най-общо определението за АДАПТАЦИЯ.

Човешкият мозък е в състояние да променя връзките си от които зависят и другите промени. Това негово качество се нарича "ПЛАСТИЧНОСТ". Именно на него дължим големите възможности за усвояване  на нова информация и да я обработваме, анализираме и синтезираме, символизираме и абстрактизираме, да целеполагаме и планираме... Може всеки да ползва това за адаптация и целта на образователния социален процес е именно тази.

Не е възможно да реализира адаптивност субект, който си е построил лична форма на "РЕАЛНОСТ', със значение да измести връзката си с действителността. Това е условно обобщение и в него не се засягат безчетния брой вариации на създаването на лична реалност, заради проблеми и конфликти в екзистенцията. Дори и така тази условност в обобщението дава насоката на корелацията между степен на потъване сред личната форма и степента на адаптивност, която е с "обратен знак".

И така, налице е един съпротивителен механизъм, който се противопоставя на изменчивостта и адаптацията към нея. Това е, че адаптацията налага напускане на нагласените преди това параметри на екзистенция, а за хората които с мъка си построяват лична реалност и постигат поне усещане за комфорт... е нужно да го напуснат и реализират наново... Това е съпротивата на всеки срещу изменчивостта.

Тази съпротива се отразява навсякъде и сред всички аспекти на социалния живот... Тази съпротива, както и многобройните й аспекти се забелязва чудесно и сред КАЛДАТА...

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Няма значение кое какъв автоматизъм е - щом е налице мониторинг

там е работата, че мониторингът, както и сам споменаваш е заменяем от несъзнавани навици. Като видиш дупка на пътя, няма време за мониторинг. Просто извърташ мигновено и автоматично волана. Пък и 

преди 18 часа, _ramus_ написа:

повечето днешни хора това си е останало точно така и те НЕ СТИГАТ ВЪОБЩЕ ДО полагане на управлението на висококогнитивните приоритети над инстинктивизмите.

 

преди 18 часа, _ramus_ написа:

автоматичният повторяем модел няма как да се запази и му е нужно осъвременяване - изменение или напълно нова схема, с максимално висока адекватност към касаещия я аспект на конкретиката. Обаче това е съзнателен когнитивен процес на насочено вмешателство, част от висококогнитивното самоуправление на съзнанието.

Има универсални повтаряеми модели. Примерно да ходиш в тоалетна. Дали в къщи, на планината, в Йорк или Ню Йорк, търсиш я. Не е нова схема, а ново решение в съответствие и удовлетворяващо повтаряемия модел в нова ситуация. Съзнанието взима решение към запазване на съществуващия модел. Разправят, че при някои деца моделът е толкова силен, че стискат в училище за да дочакат до в къщи. Обясняват им за висококогнитивното, ама не- те си знаят.

Какво мислиш по горе написаното?

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Не е възможно да реализира адаптивност субект, който си е построил лична форма на "РЕАЛНОСТ', със значение да измести връзката си с действителността.

Защо да не е възможно да реализира адаптивност? Животът дава много примери в които реалността е изкривено отразявана, но човек добре си живучка, дори другите се променят за да съжителстват с него. Хора се мислят за Наполеоновци и пилета, пък си живеят вътре и извън. Да не говорим за онези, които виждат слонове излизащи от стената. Жална им майка. Ама не били приели майчиния стереотип... да, ама имат среда, гепят нещо и вземат някой лев, крият се от дъжд и сняг, не се блъскат в колите, пазят се от комарите. Пък ако отидат в някоя комуна с тревичка наблизо, хей, живот, здравей, здравей.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

адаптацията налага напускане на нагласените преди това параметри на екзистенция, а за хората които с мъка си построяват лична реалност и постигат поне усещане за комфорт... е нужно да го напуснат и реализират наново...

Контакти с всеотдайни вярващи нямам, но си представям първите християни, които очакват Второ пришествие. За тях мирските промени са нещо незначително. Не им пука дали днес е Цезар или Главчев. Отделили са страданията като временни и дълг към мирското, нямат намерение да ги променят, а само да ги изтърпят до Съдния ден. Личната им реалност формират църквата и пастирът, слушат го, вярват му и не реализират нищо наново. Комфортът им включва страданието като неизбежно.

Предполагам съвременните им последователи съвестно си плащат данъците, участват в държавни дела и си решават належащите въпроси. То е нещо като проблем в някаква част от ретината. Там виждаш нещаща по- невярно, ама в другите полета добре се справяш. Не се блъскаш в коли, не викаш на майка си "Кучко".

Искам да кажа, че не е задължително някакъв възглед, крив или прав да се генерализира и да въздейства на цялостната адаптация. Може да се капсулира. 

Тъй като темата е друга, спирам. Бих прочел каквото отговориш, но няма да продължа.

А иначе не виждам проблем човек 1)да проявява свободна воля съобразно това, което е в ума му или 2)без противоречие да се подчинява на причинността, когато се налага. Приемам, че в "това, което е в ума му" има противоборство на опит, мотиви, на сетивни сигнали и пр., като решението може да е полезно за адаптацията или не. Проби и грешки.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Какво мислиш по горе написаното?

не мисля, нито измислям нещо по написаното. Просто нямате опит в това. За вашия мироглед това, което давате като примери си е съвсем естествено и ви разбирам чудесно. Но няма как да разберете другото.

Тия примери - за "дупката на пътя"... са ви вероятно чудесни, но има едно важно условие... Реагирането на "дупка на пътя" няма да става автоматизъм, както и ходенето до тоалетна, ако е налице мониторинг и съзнанието е "приземено" с фокус към моментното изменение в действителността.

Проблемите на автоматизмите конкретно с шофирането са защото съзнанието на 99% от шофиращите се занимава да преживява и превърта неща, които  нямат въобще връзка със самия процес. Това го виждам на пътя всеки ден... всеки божи ден. Мога да разпозная на пътя само по поведението на колата пред мен доколко е адекватен и автоматичен водача й...

Някои потъват в своите си неща повече, други - по-малко... На някои влияе повече на поведението им на пътя, на други - по-малко. Причините за това са както моментни състояния, така и психичните и невронни дадености, които са разнообразни толкова, колкото са хората.

Приземяване - е процес по стабилизиране на фокуса на вниманието единствено и само с връзката с действителността, с пряк вектор на повишаване на адекватността на субекта на моментните изменения в нея. Това се реализира по множество начини, изучава се като похват в множество професии, има следи за него още от хилядолетия - в бойните изкуства, например. В тях това е едно от първите стъпки...

Та... приземяване - не е възможно да се реализира, ако не е налице умение и опит в менталната дисциплина по насочване и задържане на фокуса на вниманието.

Дали това е избор, доколко е свободен... това за мен са с маловажно значение на философски етюди, които нямат никакво отношение към практиката и деятелността. Някои хора преживяват света си като си го "чоплят' с разни ментални забежки... от които обаче нищо не зависи. Но за тях си е форма на нещо като "хоби"... и на бягство от проблемите на живота и света. А други го заместват с гледане на тв или вживяване в комикси - както е бебчото...

Сериозната практика е онази, която изменя субекта и той чрез нея върви по пътя на озрелостяването си. На изток, в културата, която днес се нарича общо КИТАЙ, е налице едно народно обобщение - КУНГ ФУ. Означава непрекъснат стремеж за усъвършенстване чрез ползване на каквато и да е деятелност и отношението и "приземеността" на субекта в нея. Без значение кой какъв е, какво работи и с какво се занимава - всяко занимание на човек, който се усъвършенства за него е крачка в към неговата зрелост. Така и самата деятелност се повлиява, както от всичко това се повлиява и самия субект...

Човек преминава през живота в контакт с една среда, която той нарича ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Тя дава огромни възможности при взаимодействие с нея и колкото са по-регулирани, осъзнати те, толкова всеки човек може да ги ползва за развитието си.

Това е специфично отношение към живота... и не съм сигурен дали ще стигне до вас. Това не ми пречи да го изразя, а възприятието и интерпретациите да са си ваша работа. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Хора се мислят за Наполеоновци и пилета, пък си живеят вътре и извън

Вие не познавате тия девиации - хич не си "живеят вътре и вън"...

Чудесно е че свободно си постулирате, дефинирате... и разтягате според мироглед и вътрешно състояние. Но повечето от т.н. "аргументи" са или литературни или въображаеми.

Ваши са си и не е моя работа какви са, но когато става въпрос за сериозни неща, през моята практична призма това въобще не е достатъчно... Според мен вас не ви засяга пряко нищичко от това, което си 'чоплите' така, за "спорта". Заради същото можете да си позволите свободни и дори съвсем произволни аналогии и интерпретации. Дали са верни или адекватни - не ви е важно толкова...

Истински важни за вас и живота ви са други неща. За тях обаче никога няма да стане въпрос...

на 5.07.2024 г. в 19:50, _ramus_ написа:

Вие не познавате тия девиации - хич не си "живеят вътре и вън"...

Да разбираме ли, че ти имаш въпросната девиацуя?!  - > Което ще означава, че нямаш своя воля, а се водиш по чуждата и винаги с отявлен противопоставяне, за да изтъкне колко си величествен в своята когнитивна същност. 😀 

Мисля си, че свободата не трябва да се разглежда единствено като налична в момента на вземане на решение и по време на осъществяването му, но и в последствие последствие. Мислиге и съответно сействията освобождават или заробват. Всъщност волята е единствено способността да осъществиш желаното и избраното. Тя не е избор, въпреки че двете се смесват. Да, свързани са, но се и различават. Вземането на решение зависи и от множество други фактори - представи, очаквания, предразположения, страхове, логика, емоции... Но водещо винаги е желанието. Последното обаче не бива да се разжлежда само в нисшите си форми, свързани с егоизма и зависимостите. Последните са винаги поробващи и свободата в тях е силно ограничена. Слабата воля не успява да им се противопостави и човекът се оставя да бъде воден от течението им. От казаното може да се изведе, че по отношение на волята трябва да търсим сила, а също постоянство и устойчивост, и това при правилна насоченост на действията води до свобода. 

Но какво реално е свободата. Ние не можем да излезем извън взаимозависимостите, а и не е нужно, защото животът така ще изгуби красотата и смисъла си. Свободата е по-скоро в развиването на нашето разбиране, знания и умения, което да ни даде все повече и повече възможности в бъдеще. Свободата е и да не се поддаваме на желания и стремежи, които ще ни ограничат в последствие.

преди 17 часа, 16562 написа:

Мисля си, че

Не, не МИСЛИШ - отново си минал по темите и си изцвъкал дежурните си изцепки от цитати и подражанията им, под претекст "мисля си".

Какво въобще 'мислиш', след като горното цялото е подражателна имитация от любимите си романтични идеализми, с които си помпиш фантазиите. Пък и отново да си преповториш неграмотните повторителни глупости относно 'желание' някакво си и неговата сила и величие... някаква си воля, пак сила... и пак наставническите пожелателни и проповедни клишета.

Калдатският необудист се самозасипва с едни надъхвания, ти, с твоите си, и пак парадно - да видят хората пътя истината и живота и колко си възвишен, благ, истинен... под претекст че  така ги информираш и "все някой... като теб..."

Само да не си помисли някой че си просто себичен - мнееее , само да е посмял - ти не просто се показвваш толкова години с какво си помпиш самозаблудите и сред каква мешавица си си направил за да си сънуваш. Друго си е да маскираш това като "вселенска възвишена духовност", на която ти се самоцаниш за стожер, говорител, възвисител и вестител... Даже и "наставления".... Върнеш се в неделя и хайде малко да се понапомпиш с нужната доза възвишени делюзии... Пък и сред форума да си го спишеш - щото в него си в "самота" и така - да си имаш мизансцен за театъра и личния си възвишен герой.

И между другото си просто спамър - щото това е раздел философия, но ти си сипваш от религиозните си фантазии и надъхвации по целия форум, без оглед на друго освен възвишените ти мании.

Всеки си има сфера на влияние, а това са и границите в които е свободен. Това са границите в които човек е способен да внася изменения в света (и в себе си). Това сравнено с Волята на Бог може да изглежда като пълна зависимост, но всъщност предоставя напълно достатъчно поле за самоизява и развитие. Последствията от собстветата воля, разбира се, зависят от действията и мотивите. Но в същото време човек е подвластен на въздействия от различен групов мащаб (а в тях но вече групово хората също имат свобода, а отделният човек участие). Третото влияние е от Бог, проявяващо се като съществуващите в света неизменни ред и закони. Последните като вид ограничения, може би парадоксално, но обуславят самата свобода, както и всичко друго проявено.

на 21.07.2024 г. в 15:38, 16562 написа:

Но какво реално е свободата. ... Свободата е по-скоро в развиването на нашето разбиране, знания и умения, което да ни даде все повече и повече възможности в бъдеще.

Така е, свободата е във възможностите, възможности за избор.
Ако не избираме, не сме свободни.
Ако Шаро и Рекс имат по една паничка и не могат да стигат до другата, те не са свободни.
Ако Шаро може да стигне до своята и другата паничка, а Рекс не може, Шаро е по- свободен.
Ако Шаро може да избере дали да стои в колибката или да хукне след кучката Шарън, значи е свободен.
Ако Рекс е скопен и може да избира, но не му се тръгва по кучки, то е свободен, но осакатен, лишен от желания и възможности, има свобода, но не и мотив да избира. 

По колкото повече избори в живота може да бъде представен човек, толкова повече е бил свободен. Ако сам си е избрал училище, жена, дом, работа, прическа, дрехи, поведение, храна и пр., толкова по- свободен е.
В т.см. изборът на пол е свобода. Обаче, както стана дума и със скопения Рекс, избирайки да стане жена, детето на Мъск Ксавие се лишава от свободата да избира жени и се поставя в позиция да избира мъже, харесващи трансджендъри, а те са много по- малко. Лишава се и от свободата да има деца, носещи неговите гени. Изобщо свободата в избор на пол носи едни възможности и отнема други. По- общо, при изборите си трябва да имаме предвид последствията и да претеглим кои нови избори ще следват, с коет се връщам към цитираното мнение, че трябва за предугаждаме последствията и ако Илон Мъск знаеше какво ще се случи с Ксавие нямаше да се съгласи да му режат гениталите, а щеше да ... (както би казал Стоичков) на лекарите.

ххххххххххх

Пушач съм. Дали свободно съм избрал това или под натиск на поколението? Май е второто. Въпреки това мога да бъда характеризиран като индивид по критерий Пушачи. Защото мога да избера да се откажа. А мога ли? (Риторичен въпрос)