Да. Има сила в хората. Но ако не идва от "синаповото зрънце" ... или е за горчив урок (което не е чак толкова лошо, защото все пак е урок- има перспектива) , или е направо за погибел (при по- малко ученолюбивите). Разказват хората за Атлантида. Верно ли е, не е ли... За какво му е на човек сила, ако не може да я управлява?

В изумителната си книга "Понеделник започва в събота" братя Стругацки описват един такъв колос с неограничена сила. Той си може всичко! Модел на всестранно задоволен човек! И какво прави? Започва да свива пространството и времето към себе си... Иска всичко и може всичко... Ах, добре, че има и магове!

"Ако Господ не каже и един косъм няма да ви израсте на главите" .Ванга.

Има и слуги на силата, може би.

Права е Ванга, разбира се, а и не само тя казва това. Но изглежда има повече същества, които имат сила, но не знаят чии "слуги" следва да бъдат. Иначе казано- няма проблем да има сила човек (ето, може и коса да си присади! ) Въпросът е какво прави с нея. И като не е слуга на каквото трябва, а си мисли, че е могъщ и независим и е призван да прави каквото си иска (а е съвсем отделен въпросът какво всъщност иска) колапсира в себе си. Вихри се, вихри, играе си на могъщество и се саморазрушава. Защото урокът в това училище не е този. И е казано, че не може човек да бъде слуга на двама господари. Ако избере да е слуга на каквато и да е сила, няма да е слуга на Нещо Друго. И ако това друго е първоосновата на живота, значи този "силен" просто силно ще се разруши. Сега, това не е заплаха. А констатация. Приемам всякакви опровержения. Стига да са истинни.

Всъщност днес прочетох ето това:

"В света трябва светлина, трябва топлина, трябва и сила. Трябва умът, трябва сърцето, трябва и човешката воля. Човешката воля е в приложението. Приложението е на настоящето. Настоящето всякога трябва да го гледаме весело. Никога не гледайте песимистично на нещата. Ако разглеждаш настоящето, всичките блага са там. В настоящето е Бог. Ти си сляп за своето благо, мислиш някъде за бъдещето, какво ще станеш. Остави твоето бъдеще. После мислиш в миналото, какво си бил. Остави това. Сегашното е важно. Днешният ден е най-важният ден. Ще си кажеш: Аз живея в съвършенство днес. Ще използвам всичките блага, които Бог ми дава." (Беинса Дуно)

Допада ми повече от саморазрушението. Ще бъде моя мисълформа. А ти си играй с двамата господари.

Ще ти кажа какво също смятам. Придаваш на втория господар огромна сила. Та искам да те питам дяволът, по-силен ли е от Бог според теб? Защото за мен е само една придаваща си важност сянка, необходима до определен момент на БОГ в процеса на еволюция. А пък Христос му е преброил дните. Осъдил го е.

Каква е ролята на мисълформите според вас и вашия опит?

Ами най - напред трябва да осъзнаем умствените си ресурси, а това ще рече и духовната си енергия като съзидателна възможност. Казано е, каквото дадем, това и ще получим. Ако мислите ни са в хармония със съзидателната сила на природата, това, което се връща към нас, ще бъде съзидателно и хармонично. Значи трябва да положим съзнателни усилия в себепознанието. Ще искаме и да познаваме законите, под чието действие живеем. Тогава няма да бъдем играчка в ръцете на случайността. С разгръщане на съзнателността, с контрола върху мисълта можем да насочваме обстоятелствата, условията, средата и съдбата си.

Придаваш на втория господар огромна сила.

Откриваш ли подобно твърдение в думите ми? Аз не откривам. Даже и в мислите си не откривам. Друг е смисълът на това, което казах: Човек има сила, но я използва по свое усмотрение. И да казва по сто пъти "Отче наш" сутрин, обед и вечер, това не променя нещата. Човекът, като цяло, изобщо няма за цел да изпълнява друга воля, освен своята собствена. Тогава на кой господар слугува? Може някой и да му помага за това, но след като последствията и отговорността са си лични и персонални...

И няма значение какво твърдя аз. Има значение какво е.

Та искам да те питам дяволът, по-силен ли е от Бог според теб?

Считам, че има значение какво допуска всеки от нас да се случи в него самия. Всеки сам дава сила на каквото реши. И си носи последствията, де.

Танцът на доброто и злото не може да спре. Това, което виждаме като добро, вечно ще се бори с това, което виждаме като зло. Затова и почти всички приказки започват с развихрянето на някакъв вид зло. То бива победено в края на историята, но в следващата се появява отново ни лук яло, ни лук мирисало. Сякаш никога не са го побеждавали...

Но Творецът е нещо извън този танц. Доста е наивно и обречено да се опитваме да дадем превес на това, което виждаме като добро, или като зло. Което се доказва всъщност от цялата човешка история. Същността на нещата е просто извън тези категории. Обаче тази мисъл не е лесна за достигане. ( и това също убедително се доказва от човешката история! )

А пък Христос му е преброил дните. Осъдил го е.

Ако не се роди Христос в теб самия... (по Ангелус Силезиус) Чакай някой нещо да е преброил...

Словото е магия, да... и вълшебство е...

Особено ако някой подкрепи тази магия.

Иначе си отминава...

Словото не се губи никога!

Ако някой го подкрепи, то го подкрепя хилядократно. Това е вълшебството.

Ако пък някой не го разбере и не го приеме... намира се друг, който го прави.

Слово в изобилие... качествени приемници малко.

----

Багира, не беше ли Исус по Ангелус Силезиус. Христос не се ражда, понеже е роден много преди света и времената, а само се въплащава във вече родени Исусовци.

Редактирано 2 юни 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Ако не се роди Христос в теб самия... (по Ангелус Силезиус) Чакай някой нещо да е преброил...

Ще ти кажа защо се въздържам да употребявам горното емотиконче. Защото ми се струва, че символизира, все едно много високо си вдигам "кофата". И след това се усмихвам снизходително. Но това са си мои аналогии, както ти самата спомена. Но тези аналогии са нещо като вътрешна граница, която трудно престъпвам.

Родения Христос в теб те е научил на всичко. Сигурен съм, че знаеш какъв смисъл влагаш в многоточията.

Понеже много го удараме на книги и цитати, (които разбираме , разбира се), ще ти кажа , че с романа "Време разделно" аналогизирам в момента. Там попа за да спаси хората даде пример пръв приемайки "новата вяра". Смяташе, че хората ще го последват. Пък някои от тях си слагаха сами главата на дръвника. "Дремеше им" какъв пример им даваше попа.

Багира, не беше ли Исус по Ангелус Силезиус. Христос не се ражда, понеже е роден много преди света и времената, а само се въплащава във вече родени Исусовци.

Ау-у-у! Права си! Не само че беше, ами още е !

Да... Някои не сме в света, но сме от него... Но това не е печелившата комбинация!

Но се радвам, че въпреки лапсуса си разбрала какво имам предвид!

Откриваш ли подобно твърдение в думите ми?

....................

И да казва по сто пъти "Отче наш" сутрин, обед и вечер, това не променя нещата.

Откривам.

Багира

Да... Някои не сме в света, но сме от него... Но това не е печелившата комбинация!

Но се радвам, че въпреки лапсуса си разбрала какво имам предвид!

Ами разбирам, че печалившите комбинации ги знаете... някои, които не сте от света уж...

Ами най - напред трябва да осъзнаем умствените си ресурси, а това ще рече и духовната си енергия като съзидателна възможност. Казано е, каквото дадем, това и ще получим. Ако мислите ни са в хармония със съзидателната сила на природата, това, което се връща към нас, ще бъде съзидателно и хармонично. Значи трябва да положим съзнателни усилия в себепознанието. Ще искаме и да познаваме законите, под чието действие живеем. Тогава няма да бъдем играчка в ръцете на случайността. С разгръщане на съзнателността, с контрола върху мисълта можем да насочваме обстоятелствата, условията, средата и съдбата си.

Ще опознаваме една плоскост и ще насочваме усилията си все по нея, така ли. Ами колко време все това правим.

Затова и нас много ни няма сега, съзнателността ни е именно сбор от мисъл-форми и привързаности. Ей затова и аз съжалявам хората, разбира се, аз там - също... Сори, Мечо, брат, тъжно си е... И толкова ми е втръснало да ме няма, а наместо мен - парче земя, попила като гъба собствената си финост.

Няма спор - от Бога сме. Ама не ви го виждам в делата, тъй че май и вас като мен ви няма. Ужасно е.

Явно съм в особен момент...

Редактирано 3 юни 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Ще опознаваме една плоскост и ще насочваме усилията си все по нея, така ли. Ами колко време все това правим.

Затова и нас много ни няма сега, съзнателността ни е именно сбор от мисъл-форми и привързаности. Ей затова и аз съжалявам хората, разбира се, аз там - също... Сори, Мечо, брат, тъжно си е... И толкова ми е втръснало да ме няма, а наместо мен - парче земя, попила като гъба собствената си финост.

Няма спор - от Бога сме. Ама не ви го виждам в делата, тъй че май и вас като мен ви няма. Ужасно е.

Явно съм в особен момент...

Възможно е да си прав за мен. Но когато разговарям с хората, ми се струва че не осъзнават колко много съм луд. Аз дяволите съм ги виждал много пъти, а пък Бог само два. Първият път, когато го видях ми показа Силата си а втория изпитах Любовта му. Бог е толкова могъщ, че не можех да си вдигна главата. Бях паднал в "мюсулманска" стойка за молитва пред Него, и от тогава не ми е чудно защо хората се молят така. Така, че ако някой ми говори, че човек не служи на никой, това за мен е 100% неистина.

В един друг съкровен момент за мен имах само молитвата "Отче наш", докато мрака ме обвиваше. И там намерих спасението.

Но тези неща вече съм ги писал. А това, което изпитах от присъствието на Бог е нещо, което не може да ме накара да си променя мисленето с други "мисълформи".

"За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли." (Беинса Дуно)

Ценна мисъл за деня е във форума създаден благодарение на неговия труд. Него го видях като светлина с "вкус" на доброта.

Венциславе, сигурно си имаш някакво обяснение за всичко това. Вярвай му, твое си е. НО БОГ на мен не ми остави никакво съмнение в какво да вярвам аз. Така че не тъгувай за мен ако можеш.

В един друг съкровен момент за мен имах само молитвата "Отче наш", докато мрака ме обвиваше. И там намерих спасението.

Така започна и моето себепознание. Съкровен момент!

Няма спор - от Бога сме. Ама не ви го виждам в делата, тъй че май и вас като мен ви няма. Ужасно е.

Колко пъти съм имала усещането, че съм тук и че ме няма. И желанието да умра за този свят и да се родя за другия.

Редактирано 4 юни 200818 г. от tigertron (преглед на промените)

Колко пъти съм имала усещането, че съм тук и че ме няма. И желанието да умра за този свят и да се родя за другия.

Изумително е това усещане! Изгарящ е този копнеж! И за някои е толкова древен, дълбок, съкровен, че разпознаването му предизвиква истинско разтърсване! Когато човек го разпознае, осъзнае, може само да изпитва различни комбинации от недоумение, тъга и съчувствие към тези, които виждат в него елементарно желание за бягство, или разни други от този род. Дано хората, които го разпознаят, да утолят древната си жажда!

Мечи, твърдоглавец съм аз. Имах си и аз моята среща с бог, по-скоро Исус, разпознат по любовта която изля и до която само се докоснах и ме порази. Обаче не повярвах, че това е наистина той, щото природата му е съвсем друга, а не явяваща се по подобни начини.

Иначе и моят момент беше такъв - молитвен, уплътняван от няколко седмици, дочакал много подходяща среда за материализации, по-скоро за финоосезание от моя страна и др. подобни.

Именно заради това (всичко е комплексно и относително) обектът от моята среща беше малко повече моя си мисъл форма, отколкото Христос в етерен образ.

Мисля, че ако бях повярвал тогава (е, трябваше ми малко време за адаптация и асимилация), срещите щяха да продължат и щях да стана и аз посланик на някакви хипервъзнесени супермени. Как съм могъл да пропусна...

Нищо лично към никой, това са си моите мисли и става въпрос само за мен тук. И е много в бешело време...

Ако нещата бяха еднозначни... Колко лесно би било! Да, такива срещи са може би илюзорни, но те ни помагат, все пак, в тежък миг ни носят светлина, макар после и да открием истинския и произход...

А се разказва в "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" за едно такова видение... И се казва, че всеки търсещ има там, някъде в началото на търсенето си, някое ключово видение... Да, най- вече илюзия има в тях, но има и указателни знаци... Такова видение може да бъде много чакана и молена покана! Дано всеки се сдобие с очите, с които да различаваме истинските неща! Което не е лесно, след като живеем в свят на илюзиите.

Самият Християн Розенкройц добре познава илюзорността на такива видения и е изпълнен и с тревога, и със съмнение.

Една възможност за изпитване вероятно е анализът към кого се обръща тази "покана". И какво следва след нея.

Редактирано 5 юни 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Ако следва да се пишеш християнин и да омаловажаваш силата на Божествената молитва, наистина не ми трябва. А Летачите виждате ли ги двамката?

Тех нема нужда да се молите за да ги видите. Вие си ги заслужавате, може би.

Чувствам , че вече направих за вас достатъчно.А вие направихте много усилия да омаловажите думите ми.

Бог ще се погрижи за овцете си.

Ако нещата бяха еднозначни... Колко лесно би било! Да, такива срещи са може би илюзорни, но те ни помагат, все пак, в тежък миг ни носят светлина, макар после и да открием истинския и произход...

А се разказва в "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" за едно такова видение... И се казва, че всеки търсещ има там, някъде в началото на търсенето си, някое ключово видение... Да, най- вече илюзия има в тях, но има и указателни знаци... Такова видение може да бъде много чакана и молена покана! Дано всеки се сдобие с очите, с които да различаваме истинските неща! Което не е лесно, след като живеем в свят на илюзиите.

Самият Християн Розенкройц добре познава илюзорността на такива видения и е изпълнен и с тревога, и със съмнение.

Една възможност за изпитване вероятно е анализът към кого се обръща тази "покана". И какво следва след нея.

Ама аз, както казах, съм твърдоглавец. Изводи предпочетох да не си правя.

Мечи, благодаря ти за достатъчното, което си направил за нас. Летачите не ги виждам, но сигурно и те ти благодарят.

Всички повече, или по- малко мислим. Не е много ясно как. Има множество теории, и нито една от тях не е кой знае колко неверна и в същото време не е и достатъчно изчерпателна. Което показва, че нещата са все още извън възможностите ни за получаване на ясна представа. Но дори и без ясна представа за това, какво е мисленето, все пак го използваме. Но откриваме и някакви допълнителни резултати. Освен процес, който се случва в главата на мислещия, резултатите от мисленето излизат много извън нея. Мислите се материализират по разни странни начини. Формите, които се получават, като че добиват даже някякво самостоятелно съществуване. Редица автори така и ги наричат- мисълформи.

Каква е ролята на мисълформите според вас и вашия опит?

Привет Погледнах заглавието на темата и веднага в ума ми изникна заглавието на една книга. Мисля, че се казваше "Светлина на мисълта" от Учителя Петър Дънов. Реших да потърся и попаднах на нещо прекрасно, надявам се това да не е прекалено отклонение от темата. Поздрави!

ЕНЕРГИЯТА НА СВЕТЛИНАТА

Идеята за летачите на дон Хуан (или на Кастанеда) е много интересна. Честно казано, не съм чела точно тази книга, и не знаех за нея. Още по- интересна ми е с това, че виждам доста плътна близост с идеите на други съвременни автори в тази посока. Само терминологията е друга, глобалният контекст- също. Но явлението като такова е факт. Също има много голяма близост в начините за измъкване. Пак като фрагмент, не като цялост, но това си е доказателство за истинност на фрагмента, на фактите.

Та, Мечолари, искрено съжалявам, че не се наслаждаваш в достатъчна степен на общността на идеите, на дълбочината на връзките, а виждаш някаква конфронтация, каквато, аз, например, не мога да видя. Но това може пък да е временно явление.

Всъщност, наслаждавам се на позитивизъм и добър край. А един от лакмусите за постигането му е чувството на удовлетвореност, което изпитвам.

Неясни критерии и "трудни за разбиране" неща не ми помагат с нищо. Вече съм бил там и съм осъзнал безполезността им.

Иначе всеки си има своите истини и "стълбове на сигурност". Моите стоят стабилно.

Пожелавам на всички да имат силна вяра. Защото "Блажени са вярващите". Та ако вашите мисълформи ви носят вътрешно спокойствие и мир, увереност у собствените си сили, Вярвайте им. Иначе помислете си добре в какво всъщност вярвате. Поглед отстрани е винаги полезен.

А силата на "Отче наш" ме спасява мене, сестро. Винаги, когато имам нужда.

Мисълформите са порождения на света на промените. Стойността им е точно същата, каквато е и стойността на всичко в света на промените. И спокойствието, което може да донесе една мисълформа има същата продължителност и стойност.

Какво му трябва на човек да знае относно мисълформите? За себе си мога да кажа приблизително следната програма:

1. мисълформите съществуват; 2.човек ги създава- и да знае как, и да не знае, но това не става "безплатно". Е, ако си "маг", ги използваш и по- съзнателни и по-безопасно. Но ако не си "маг"... Сега, въпросът е кой е в действителност маг. 3. мисълформите черпят енергия от създателя си. И не желаят доброволно да се разпадат. Измислят доста хитри начини да карат създателя си да ги захранва отново и отново. При това може даже да изпълняват негови поръчки, да се грижат за него, да го обичат. Но и го обвързват по този начин. 4. Ако човек реши, че енергията си му трябва на него самия, може да започне да се чуди как става освобождаването от мисълформи, унищожаването, предпазването.

"Маг", това е нещо като жрец, може би. Нещо като човек на който Господ му подсказва как да му хване спатиите. Картите са символите, които БОГ държи в ръката си. Можеш ли да си хитър пред Бог? Едва ли.

И в сините планини има бунтовници може би, като тези в Копривщица.

Къщата на първия, името му не помна. Богата и не само къща а и занаятчийски цех. Има просторна стая като хале( за некакви металорежещи машини). Дърворезба на тавана като "сакрален знак".

Димчо Дебелянов е роден в Копривщица, в малка къщичка където се навеждаш като влизаш. Таванът е нисък и на входа лесно си трескаш главата, а възможно е "Поклон пред сърцето на поета" символно да е. В двора има статуя на майката, очакваща любящия си син, който не може да се види вече с нея, може би. И всичко по стечение на "съдбата". Архангел Михаил разделил ги через смъртта. А обичта им толкова голяма (! Пише й стихотворения нежни като галеща любов. Идва като видение и го гали по главата докато се прави, че спи. Отвара си очите и я вижда, толкова свежа, млада и хубава. А тя излита като ангел без криле и си отива).

Символно важния за мен човек ми е водач а празната ми от мисли кратуна не пропуска да се блъсне на прага. Присядам на пейката вътре и

"Но, жрец и воин на живота,

ту благ, ту огненожесток,

ти горд възлезе на Голгота

и не отрече своя Бог.

Сам си съдбата изпревари

и там, де нявга на скръбта

димяха черните пожари,

днес светят мощ и красота.

Че ден за химни ти дочака,

дочака жътва в своя ден -

и като слънце слезе в мрака,

от блясък царствен озарен.”

Ебаси посрещането. Удар по главата и „звездите ти говорят”, може би. Питам „Господи, искаш ли нещо да знам?” и нищо. Мълчание в празната ми кратуна.

Качваме се на втория етаж. Некакви стихчета за Бог, написани от на „Бога най-светлия син”. (силно вярващ).

Къщата на Каблешков е голяма и хубава. „Много ми е лъскаво тук” (некаква гарсионерка в Люлин, може би). Иначе следата е бунтовник.

Влизаме в антикварен магазин.(Възрастен, 73 години). Не пропускам да погаля Ленин по главата, леко подигравателно, може би. (Комунистите не може да ги гледа. И постоянно им се подиграва). Излизаме и символно важния за мен човек се хваща за някакъв „кошер”. Продавачката любезно ни обяснява, че е за ловене на риба в река (заклет рибар. Предпочита реките).

Къщата на Каравелов. В първата стая на пръв поглед нищо. После някаква табелка, на която пише царят как отчуждил къщата за музей (презиме Фердинандов). В друга стая има печатарска машина, една от първите. (Има четири патента. Два от които вложени в касов апарат. Единия е за нанасяне на мастило с помощта на некакво магнитче). Отвънка разговори за крушата, която Каравелов сам облагородил („Стига толко мъки”, казал директора и дал зелен картон на осмокласника, зачертвайки решенията на инженерите.).

„Видя ли иконата?”, „Не”. Връщаме се в първата стая. В ъгъла като скромен човек се е скрила. Иконата на майката на младенеца. Сякаш, по-късно го виждаме и него в прегръдките й. Иначе разговори от рода „Имало е около него много набожен и вярващ човек. Даже и в бродериите на цветчетата има кръстове”. (Пуснал я е да обиколи де що има манастир. Изключително кротка и добра. „Сякаш излъчваше светлина”). Някаква бутилка от „Цариград” и шегички за фигурки направени от кал с „Вода от Йерусалим”. (Негов приятел пилот му е донесъл кутия с пръст от Божи гроб и кръст закупени от Йерусалим. Сам го е помолил за това).

Отиваме на кръчма. Разговори „колко съм голем юнак” (Гонил началник цеха с някакво железо). После за сънищата (Много интересни. А пък на майка му се присънил умрелия му дядо да й каже , че „Сашо не ходи от един месец на работа”. Нищо, че той се опитва да я излъже и се преструва.), После за некакви групови танци на човека, който не знае къде да си „ръгне” егото (Ръгбист). Сещаме се за една черква, където Христос държи „топката за ръгби с кръста отгоре” (Визитката му е такава. Топка за ръгби, а от горе царска корона с кръст. Многократен шампион на България като състезател и като треньор). Някъде между всичко неочакван подарък-Гривна плетена от монасите в Атон, за предпазване от злото („навляци” ги наричали у шопско). Всеки възел молитва. (Мечта да посети Атон. Събрал е парите и ще води болно внуче). „Благодаря, но не е за мен. Нямам нужда от това. Мене Бог ме пази”.

Прибираме се вече а до влакчето дъга (когато "примижи с очите" светлината се разделя на цветовете на дъгата. А веднъж изскочил образа на Христос от там. Казах му за "Завета на цветните лъчи" на Учителя Дънов. И за лазера.).

Няма да тъгува повече в теб , символен човек. Сашо (Александър Невски) е като стара черква на която кандилото пред иконите гори в къщи, нищо, че беше заедно с мен на работа вчера. И скоро ще отиде на поклонение в Света гора.

Да, хареса ми Копривщица в събота.

На злото...

На злото в безумния бързей,

пронизван от ледна мъгла,

удавих аз свойте възтързи

и морно отпуснах весла.

Напред ли, назад ли се вгледам,

не виждам, не помня, не знам,

и в немощ пред смисъл неведом,

взор склопвам покрусен и ням.

В тревожна мечта се унасям

и виждам през горестен сплин,

че в някаква светла страна съм

на Бога най-светлия син.

Светла вяра

За старий свят настават сетни дни;

разкъсват се верига след верига -

и над самите му развалини

на правдата олтарът се въздига.

Отлита непрогледна тъмнина,

огрява слънце сънни небосклони.

И гордо вее свойте знамена

безбройна рат, безбройни легиони.

В очите утренни лъчи горят,

не ги смущава страх от тъмни срещи,

че пред сдружената им сила мрат

нагнет и мъка сенките зловещи.

Намериха те търсения брод

и виждат бряг във пурпурна позлата...

О, светла вяра в новия живот,

как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

Димчо Дебелянов

Скулпторите, картините, филмите, създават много ярки мисълформи. Дали за възстановяването на връзката с Твореца (religio) такива ярки и много точно и еднозначно определени форми спомагат?