доста хора смятат като теб. И също така доста са убедени в прераждането. Още повече- в рая и в ада.

Считам, че хората, които вярват в ада и рая, имат основания за това, то ест нещо има. Но нещата не стоят така, както те си ги представят- едно вечно блаженство, или вечни терзания. Но съм убедена, че в някакъв вид хората се срещат с материализираните си вярвания. Само че за краен интервал от време. После- пак във въртележката, която наричаме живот. От тази гледна точка представата за рай и ад и за прераждането не са никак утешителни. и човек наистина трябва да бъде спасен от такива "заклещени" състояния.

Преди доста години прочетох една книжка тип фентъзи. Художествена измислица, плод на авторовото въображение. Та там се водеха разни битки, воини, светове и прочие, накрая когато всичко свърши и настъпи мир, беше описан един утопичен свят. Където хората са безполови, еднакви и роботизирани (представи си свят, където няма секс и всичко е просто, просто, простичко)...Без да чета разни други философии за мен си стана ясно, че не желая да вярвам в подобно нещо...Това е моят отговор за всичко.

Що са отнася до правилното и грешното (за мен това е единствената полза от какъвто и да е бил вид религия), аз постъпвам според съвестта си. И ако повечето хора правеха така едва ли щеше да има религиозни воини и прочие. И до днес не мога да се начудя на хора, които се бият в гърдите колко са праведни, а всъщност са доста далеч от истината. Това, че палиш свещичка в църквата или някакъв друг подобен ритуал не те прави по-добър. Това, което те прави по-добър е поведението и постъпките ти. Но за някои религията е една удобна самозаблуда. Лично аз не преча на хората да вярват в каквото и да е било, но определено не смятам, че хората, които "вярват" са по-добри от тези, които "не вярват".

Въпрос на мнение, важното е всеки да се чувства в хармония със себе си.

Считам, че хората, които вярват в ада и рая, имат основания за това, то ест нещо има. Но нещата не стоят така, както те си ги представят- едно вечно блаженство, или вечни терзания. Но съм убедена, че в някакъв вид хората се срещат с материализираните си вярвания. Само че за краен интервал от време. После- пак във въртележката, която наричаме живот. От тази гледна точка представата за рай и ад и за прераждането не са никак утешителни. и човек наистина трябва да бъде спасен от такива "заклещени" състояния.

Там,у Дома,няма нито ад,нито рай

Разберете го най-после

Както се прибирате в бащината си къща,след много години

Заставате на прага и я гледате-мда,порутена,но беше пълна с живот-някога

Замисляш се-кой си обидил,обичал...

Не знам какво друго сравнение да ви дам

И Там,у Дома-не се излежава никой-който иска да продължи да учи-учи-идва отново и така-докато не си научи уроците

Който пък не иска-си стои в сивото тъжно пространство

Но няма нито ад,нито рай

Не са чак толкова много представите, които са тотално глупави и неверни. Обикновено коварството на нашето битие се състои в това, че това, което си мислим, че виждаме, наистина частично е така, както го виждаме, но само частично, с някаква страна обърнато към нас. Оттам нататък- основанията, връзките, най- често никак не са така. И част от обяснението на това обстоятелство е в това, че ние наблюдаваме проекциите на същинските явления. До самите явления нямаме пряк достъп. Не че не може по проекциите да се подосетим, но няма как да е пълно.

Та така за рая и ада. Съвсем основателно можем да считаме, че си ги правим тук, на земята, в нашия си живот. Но не е особено трудно да се убеди човек, че с тленните му останки нещата не приключват. Нещо от него продължава нанякъде. И се озовава в някакви места, които зависят от представите му приживе. До тук - добре.

Сега ще изложа една хипотеза, върху която нямам никакви авторски права, но пък която обединява известните ни факти и дава възможност да се продължи и след тях.

Това пребиваване не трае безкрайно, както повечето си мислят. Изглежда и то свършва. Какво следва след това? Обратно, в плътта, в "месото"! А, не си спомняме? Ами да, предишната личност така или иначе вече я няма, никак я няма, има една нова личност... Тогава какво е същото? Онази безсмъртна част, която е твърде повредена, за да се върне в "бащиния дом". И кръжи в един кръговрат извън този дом. Тези, които считат, че такова въртене няма смисъл не са много далеч от истината. И тези, които подозират, че това не става по волята на Бащата,също имат съвсем сериозни основания да считат така.

Спасение? Например- от въртенето извън Бащиния дом...

Редактирано 11 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

И кръжи в един кръговрат извън този дом. Тези, които считат, че такова въртене няма смисъл не са много далеч от истината. И тези, които подозират, че това не става по волята на Бащата,също имат съвсем сериозни основания да считат така.

Спасение? Например- от въртенето извън Бащиния дом...

А какво ти дава основание да мислиш, че въртенето е извън ?

Резонен въпрос. Но ако това е бащиният дом- не го искам. Тук не ми е мястото. И не че се чувствам житейски неудовлетворена. Не мога да се оплача от съдбата си, би било крайно неблагодарно. И този свят е много хубав. И умея да му се радвам и ценя. Но не го употребяваме както трябва. Затова и го тласкаме към гибел, което е много трудно и глупаво да се отрича.

Но това е моето усещане за нещата. Моето основание. Не мога и не бива да пробвам да го предавам на когото и да е. Но мога да го споделя. Някой може да установи, че не е само той така, може и по- леко да му стане...

А ако не е- ето, кръженето значи не е в него.

Редактирано 11 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Ами то друго място просто няма-то е едно мястото

Кой какъв е-будист,християнин,мюсюлманин-и от къде е тръгнал-пак там ще отиде

Там всички ще се приберем

Нашият Дом е Един

Важното е да се приберем в Него достойно

Предполагам, че си била в другата половина на този свят. Някои го наричат огледална сфера, други отвъдно, което е баз значение. Въпросът е - да се спаси душата от тези два полюса. Обаче, който иска, а на който му харесва - да си живее тука.

В заглавието на темата, може би щеше да е по-подходящо "Спасение" да се замени с "Бягство".

Това веднага обезсмисля обсъждането, както и действието, защото спасение е едно, а бягство- съвсем друго, и напълно обречено действие. Спасение е точно, защото думата не се отнася само до човешкото същество, което се чуди къде му е мястото, но и до мястото, което не може да издържи безкрайно дълго време чуденето на едно доста могъщо, но доста несъзнателно същество.

С други думи- бягството ми звучи някак панически, но затворено в същата плоскост на битието, както това, от което бягащият се опитва да избяга. Трепкане по хоризонталната част на кръста. Спасението е нещо друго- движение по вертикалната част на кръста. При това- нагоре... Интересното е, че имат обща точка.

Редактирано 12 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

В заглавието на темата, може би щеше да е по-подходящо "Спасение" да се замени с "Бягство".

За бягство и дума не може да става. Всички сме роднини. Бих казал, че това е трасфигурация, което на разбираем език означава - духовна и биологична промяна, чрез която човека става съвместим с по-високите нива на живот.

Мисля, че темата е, меко казано, неактуална. Времената на Спасителя са отминали. Сега живеем във времето на Утешителя.

Господи, колко много хора на този свят плачевно се нуждаят да бъдат приласкани и утешени, за да открият себе си. И така да намерят спасение.

А, вече спасена ли се чувстваш?

Как мислиш, че се чувствам при гледката на толкова много неутешени, които не само считат себе си за спасени, но дори се изживяват като Спасители.

Каква тъга!

Редактирано 14 юли 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Как мислиш, че се чувствам при гледката на толкова много неутешени, които не само считат себе си за спасени, но дори се изживяват като Спасители.

Каква тъга!

Само това и те натъжава? Състоянието на другите?

Е, щом има все пак спасени, те ще помогнат на нуждаещите се от спасение. Но ако няма, тогава ще трябва да се търси друго решение.

Всеки човек е само снежинка, но ето - понякога падат снежинки, които отприщват лавини.

Сама по себе си болката не е страдание. Истинското страдание е липса на смисъл.

"Грях" не е нещо, което сме направили, а нещо, което ни ЛИПСВА, за да бъдем ХОРА в пълният смисъл на това понятие.

В нас живеят двама - Ангелът и Шимпанзето, ставаме Синове Човешки, когато направим двамата Един.

В нас живеят двама - Ангелът и Шимпанзето, ставаме Синове Човешки, когато направим двамата Един.

За какво ни е шимпанзето?!? Двамата - в Един - добре! Ама за тия двамата ли става въпрос в евангелията?

(макар че се сещам за този израз само в евангелието на Тома)

Редактирано 14 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

За какво ни е шимпанзето?!? Двамата - в Един - добре! Ама за тия двамата ли става въпрос в евангелията?

Не знам :-)

(макар че се сещам за този израз само в евангелието на Тома)

Доколкото ми е известно, "тома(с)" означава "близнак". Свързването на названието на въпросното "гностично" евангелие с апостола, който е имал същият прякор ми се струва малко произволно.

P.S. Какво все пак е фарът за моряка в бурна нощ? :-)

Редактирано 14 юли 200817 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Доколкото ми е известно, "тома(с)" означава "близнак". Свързването на названието на въпросното "гностично" евангелие с апостола, който е имал същият прякор ми се струва малко произволно.

P.S. Какво все пак е фарът за моряка в бурна нощ? :-)

Не мисля, че има значение кой точно е авторът. Въпросът е какво е написал. Защо го е написал, какво е искал да каже. Изобщо не свързвам името на автора с двойнствеността ангел- шимпанзе, да знаеш! Най- малко тя ме вълнува! Мисля,че човешкото същество си има други по- важни задачки!

Кои са двамата, които трябва да станат едно? Не бива да забравяме, че това е гностимно евангелие. Изобщо не може да бъде разбрано от друга гледна точка.

На гностично ориентирания човек му е тъмно тук. За него такова евангелие може да бъде фар. Той счита, че трябва да се съединят духът и душата в едно. Също и мъжът и жената в едно, но това ще бъде следствие от първо съединяване.

Редактирано 14 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Не мисля, че има значение кой точно е авторът. Въпросът е какво е написал. Защо го е написал, какво е искал да каже. Изобщо не свързвам името на автора с двойнствеността ангел- шимпанзе, да знаеш! Най- малко тя ме вълнува! Мисля,че човешкото същество си има други по- важни задачки!

Кои са двамата, които трябва да станат едно? Не бива да забравяме, че това е гностимно евангелие. Изобщо не може да бъде разбрано от друга гледна точка.

На гностично ориентирания човек му е тъмно тук. За него такова евангелие може да бъде фар. Той счита, че трябва да се съединят духът и душата в едно. Също и мъжът и жената в едно, но това ще бъде следствие от първо съединяване.

Не се отплесвай по евангелието.Защо така не ти харесва най-вероятното.Може да го наречем душа и тяло,ама дух и душа?Каква точно е разликата между дух и душа?

Връзката между човека и шимпанзето доста често се вижда и наистина човек може да бъде смутен и да не иска да я вижда. Още повече, че в редица случаи повечето червени точки направо са си за шимпанзето! Обаче това е отделен въпрос и не го зачекнах аз.

Да видим какво става с душата и духа. Изглежда не са едно и също нещо. Изглежда не е лесно да се каже кое какво е. А и по въпроса има доста различни схващания. Можеш да погледнеш терминологичния справочник тук. Има и гутъл, енциклопедиии...

Обикновено хващам един модел и гледам как работи. Без да считам, че той е най- верният. Освен това моделите са си модели- донякъде аналогията върви, но не във всичко.

Ето един модел: В една различна среда някой трябва да свърши някаква работа. Тогава операторът взема ръкавици, нахлузва си ги на ръцете и така свършва работата. Операторът е аналог на духа. Ръкавицата- на душата. За да свърши работата в тази среда, операторът има нужда от ръкавица- от душата. Ръкавицата без ръката в нея няма самостоятелна стойност, сама по себе си. Мъртва е. Когато духът работи чрез нея- работата се върши. Има ръкавици и ръкавици. Някои се късат твърде бързо. И работата пак куца. Знаем ли какво и ма на тези ръкавици? Може да имат нужда от спасение?

Но ако бях оператор, бих си избрала по- здрави ръкавици... Ако може- такива, дето никога няма да се скъсат. И бих пробвала и в други среди...

Е, модел...

Редактирано 15 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Багира, знаеш ли какво е мантра?

Мантра е дума (или израз), която поначало има някакъв конкретен смисъл, но повтарена достатъчно на брой пъти се изпразва от съдържание и остава като чист звук, върху който човек да се концентрира. Нещо като манифестациите едно време - като извикаш хиляда пъти "Ленин е жив, Ленин ще живее" и напълно забравяш, че човека лежи умело препариран в центъра на Москва-столица.

Същото се е случило и при вас "гностиците" - повтaряте думи като "душа", "дух", "астрален свят" и т.н. до като придобият приблизително толкова смисъл колкото лозунга: "Да изпълним плана пет за четири!" или "Да живее народната милиция - биещото сърце на партията!".

Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...".

Затова и католиците начело с папата заявяват гръмогласно пред целият свят, че не разбират собствените си свещенни писания и са загубили връзка със смисъла на традицията, която претендират да представляват, когато въвеждат "причастие" под формата на хляб за "миряните", а запазат причастието под двата вида за "свещенниците" - Познанието и Любовта са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета. Единствено човекът постигнал безусловна любов няма какво да крие от себе си.

Багира, знаеш ли какво е мантра?

Мантра е дума (или израз), която поначало има някакъв конкретен смисъл, но повтарена достатъчно на брой пъти се изпразва от съдържание и остава като чист звук, върху който човек да се концентрира. Нещо като манифестациите едно време - като извикаш хиляда пъти "Ленин е жив, Ленин ще живее" и напълно забравяш, че човека лежи умело препариран в центъра на Москва-столица.

Същото се е случило и при вас "гностиците" - повтaряте думи като "душа", "дух", "астрален свят" и т.н. до като придобият приблизително толкова смисъл колкото лозунга: "Да изпълним плана пет за четири!" или "Да живее народната милиция - биещото сърце на партията!".

Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...".

Затова и католиците начело с папата заявяват гръмогласно пред целият свят, че не разбират собствените си свещенни писания и са загубили връзка със смисъла на традицията, която претендират да представляват, когато въвеждат "причастие" под формата на хляб за "миряните", а запазат причастието под двата вида за "свещенниците" - Познанието и Любовта са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета. Единствено човекът постигнал безусловна любов няма какво да крие от себе си.

Съгласен

Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...".

Евангелията от библиотеката в Наг Хамади не ги определям аз като гностични. Така са известни по света.

Не мога да посоча евангелие, което да не е гностично! Считам, че това е същността на християнството! "Официалните " евангелия са леко редактирани, само. И наистина също, нямат особен смисъл от друга, негностична гледна точка! Аз поне не откривам!

Но пък не бих се определила като гностик. Доста хубаво звучи, отнесено към мен!

Напълно съм съгласна с констатацията за изтъркването на термините, за изпразването им от съдържание. Това също може да е една от причините, поради които Универсалното учение търси във всяко време нова, най- адекватна за него форма. Естествено, след това става ясно, че става дума все за едно и също...

А, какво е мантра? Надниквам в терминологичния справочник:

"Мантра - В индуизма и будизма — магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

При гностиците - Поредица от думи, които, когато се пеят или се произнасят в определено състояние и нагласа на съзнанието, освобождават могъщи сили. Мантрите действат освобождаващо само тогава, когато се използват от човек, свързан с Гносиса, в служба на Великото Дело. Всяко друго практикуване на мантри извиква само природни сили, създава карма и с това още по-силно привързва към колелото на диалектиката."

Ето, ясно е как става изтъркването на думите!

Редактирано 15 юли 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Лесно е да се скрием зад гностични писания и всякакви други написани слова, които ще ни помогнат само по-добре да си разпъваме локумите.

Словото не се търси в книжлета. И вместо да надникваме в терминологични справочници, по-добре е да надникнем в душата си.

Чудесно! Лакардиите наистина не правят нещата! Нищо не ти пречи да го направиш!

Всъщност... Пречи. Но това е съвсем друга история...

Чудесно! Лакардиите наистина не правят нещата! Нищо не ти пречи да го направиш!

Всъщност... Пречи. Но това е съвсем друга история...

"Едно е да искаш,друго е да можеш,а трето и четвърто да го направиш." Хайтов добре го е формулирал,трудно е да добавиш нещо повече.

Багира, знаеш ли какво е мантра?

Мантра е дума (или израз), която поначало има някакъв конкретен смисъл, но повтарена достатъчно на брой пъти се изпразва от съдържание и остава като чист звук, върху който човек да се концентрира. Нещо като манифестациите едно време - като извикаш хиляда пъти "Ленин е жив, Ленин ще живее" и напълно забравяш, че човека лежи умело препариран в центъра на Москва-столица.

Същото се е случило и при вас "гностиците" - повтaряте думи като "душа", "дух", "астрален свят" и т.н. до като придобият приблизително толкова смисъл колкото лозунга: "Да изпълним плана пет за четири!" или "Да живее народната милиция - биещото сърце на партията!".

Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...".

Затова и католиците начело с папата заявяват гръмогласно пред целият свят, че не разбират собствените си свещенни писания и са загубили връзка със смисъла на традицията, която претендират да представляват, когато въвеждат "причастие" под формата на хляб за "миряните", а запазат причастието под двата вида за "свещенниците" - Познанието и Любовта са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета. Единствено човекът постигнал безусловна любов няма какво да крие от себе си.

Също подкрепям,много точно казано!