Еми... Виж пост № 47! Подкрепям го напълно!

Абсолютно точно казано!

Редактирано 15 юли 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Прочетох някъде теза, че човешката душа трябва да бъде спасена.

Нека да поразмишляваме: Какво трябва да бъде спасено? От какво ( в смисъл- какво го застрашава) ? Как?

Откровение 12:10

И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

"Какво трябва да бъде спасено?"Така зададен въпроса предполага и отговора-душата или тялото.Представи си един пожар във висока сграда и хора по високите етажи.Какво спасяват пожарникарите-душата?-едва ли.Мисля,че по-добре звучи-Кой трябва да бъде спасен?

"От какво ( в смисъл- какво го застрашава) ? Как?"

Римляни 5:12" Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -"

Ми смъртта го застрашава.

Мисля, че темата е, меко казано, неактуална. Времената на Спасителя са отминали. Сега живеем във времето на Утешителя.

Господи, колко много хора на този свят плачевно се нуждаят да бъдат приласкани и утешени, за да открият себе си. И така да намерят спасение.

Мда,и аз съм и спасител и утешител

Хич не ми е лесно,ама хич

И как да им го дам това спасение-като не го искат

От години говоря едно и също-като протъркана грамофонна плоча съм

Не чуват и не чуват

Уморих се-да се боря с вятърни мелници

Кой както иска така да си го живее живота

И да си носи кръста

Моя малко ми е ами и други все влача към Голготата

Пък те се дърпат-боли ги да се катерят по стръмното на живота си,боли ги от всичко

Е

Алилуя...

Багира, знаеш ли какво е мантра?

Мантра е дума (или израз), която поначало има някакъв конкретен смисъл, но повтарена достатъчно на брой пъти се изпразва от съдържание и остава като чист звук, върху който човек да се концентрира. Нещо като манифестациите едно време - като извикаш хиляда пъти "Ленин е жив, Ленин ще живее" и напълно забравяш, че човека лежи умело препариран в центъра на Москва-столица.

Същото се е случило и при вас "гностиците" - повтaряте думи като "душа", "дух", "астрален свят" и т.н. до като придобият приблизително толкова смисъл колкото лозунга: "Да изпълним плана пет за четири!" или "Да живее народната милиция - биещото сърце на партията!".

Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...".

Затова и католиците начело с папата заявяват гръмогласно пред целият свят, че не разбират собствените си свещенни писания и са загубили връзка със смисъла на традицията, която претендират да представляват, когато въвеждат "причастие" под формата на хляб за "миряните", а запазат причастието под двата вида за "свещенниците" - Познанието и Любовта са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета. Единствено човекът постигнал безусловна любов няма какво да крие от себе си.

взе ми думите от клавиатурата

Алилуя...

Мда,Господи помилуй

Аз не съм Господ

Пък и като не го искат

За Господ не знам, ама дявола определено си върши добре работата...

Щом така си казал.Значи и двамата си вършат добре работата.http://www.youtube.com/watch?v=IlJeS8GDTcI...

Редактирано 15 юли 200818 г. от N e o (преглед на промените)

http://www.youtube.com/watch?v=IlJeS8GDTcI...

Този език винаги ми е бил близък на душата

Редактирано 18 юли 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Спасение? От какво и как? Ами първо от страха. Само помислете колко проблеми създава той. Знам, че сега постът ми хич не се връзва с развихрилите се дискусии. Моето твърдение е въз основа на преживяния безсмислен и вреден страх от мен през последните два месеца. Няма да се впъскам в подробности. Но два месеца от живота ми бяха почти загубени, благодарение на панически и дълбок страх, който доведе след себе си куп други негативи: неувереност, загуба на вяра в самата себе си, депресия, обвинения към околните, съсипване на отношения с близки хора и т.н. Помислете и в глобален план колко много беди на човечеството е донесъл страха.

Не мислиш ли, че страхът е една от главите на ламята? С глави ли да се бори юнакът, или с ламята? (да не говорим, че в някои приказки многоглавото чудовище има вълшебен пръст...)

Спасение? От какво и как? Ами първо от страха. Само помислете колко проблеми създава той. Знам, че сега постът ми хич не се връзва с развихрилите се дискусии. Моето твърдение е въз основа на преживяния безсмислен и вреден страх от мен през последните два месеца. Няма да се впъскам в подробности. Но два месеца от живота ми бяха почти загубени, благодарение на панически и дълбок страх, който доведе след себе си куп други негативи: неувереност, загуба на вяра в самата себе си, депресия, обвинения към околните, съсипване на отношения с близки хора и т.н. Помислете и в глобален план колко много беди на човечеството е донесъл страха.

Късметлийка си ти Муцунке! :-)

Напротив, много се връзват даже :-) Нещата в живота на човек започват да се оправят в момента, в който човек каже: "мамка му, не мога повече така!".

"И искам, как искам след моят живот,

пак някой да трепне внезапно спасен

открил в моят стих своят пристан зелен!"

Не мислиш ли, че страхът е една от главите на ламята? С глави ли да се бори юнакът, или с ламята? (да не говорим, че в някои приказки многоглавото чудовище има вълшебен пръст...)

А коя е ламята?

Късметлийка си ти Муцунке! :-)

Напротив, много се връзват даже :-) Нещата в живота на човек започват да се оправят в момента, в който човек каже: "мамка му, не мога повече така!".

"И искам, как искам след моят живот,

пак някой да трепне внезапно спасен

открил в моят стих своят пристан зелен!"

Естествено, тогава започва борбата. Не си спомням кой го беше казал: "

Първо се изправям срещу това, от което най-много се страхувам". Може би това е пътят към спасението, спасението на самия себе си от самия себе си. Най-трудното нещо е да се спасиш от саморазрушението. Тези два месеца, за които споменах по-горе ме увериха в това. Човек сам се унищожава и сам се спасява.

А коя е ламята?

Ключов въпрос!

За целта човек би било добре да поизчете малко приказки, та може да му се пооткрехне нещо. А някой премести дискусията за мистичните приказки вдън гори тилилейски, така че сега ще се справяме поедичино...

Та обикновено юнакът, който тръгва на битка с ламята не я е виждал. Няма кой да разкаже как изглежда, но когато я среща, веднага става ясно коя е. Разбира се, има приказки, в които се оказва, че има по- малка ламя, по- голяма и най- голяма. Тази, последната, се оказва най- опасна. Защото често точно тя има онзи вълшебен пръст, с който като драсне по отрязаното, там поникват даже две нови глави. И горкият юнак реже ли реже глави, а те все се умножават ... докато не разбере къде е тайната ... Тогава се справя.

Като какво около нас (и в нас) ни показва много глави, но всъщност е едно? Какво може да загуби една, две глави, но като цяло да остане недосегаемо? (тук е важен и отговорът, но не по- малко важно е собственото търсене! И не един път ще откриваме отговор и не един и същ, но винаги ще бъде верен за нас в момента...)

Спасение няма,защото няма нужда от такова ,според мен и според това в което аз вярвам и се интересувам ,този термин и всичко свързано с него е част от външното проявление на християнството ,което ни ръководи от "едно известно време".За всички е ясно ,колко изтъркано и клиширано звучат вече тези до болка познати фрази.В днешното настояще постепенно навлиза и ни се разкрива вътрешната част на това което наричаме християнство.

И в тоз ред на мисли спасение = промяна.

В личен план а и доста хора които познавам усещат култивацията.

На мен лично не ми харесва това в което сме тръгнали да се превръщаме ,ние и нашия "много важен" материален свят.

Подчинили сме себе си,съзнанието си ,мислите си,чувствата си ,и това което наричаме любов на все по силно изразявщия се егоизъм и материализъм.

Наближава момента ,и като се огледам май сме направо в процес на развитие,на войната на всички срещу всички,за която се говори на много места.

Спасението или по скоро промяната се състои в успешното преминаване през този процес на развитие(в това вярвам аз),като в никакъв случай това няма да стане бързо ,безболезнено и в рамките на един човешки живот.

Спасение? От какво и как? Ами първо от страха. Само помислете колко проблеми създава той. Знам, че сега постът ми хич не се връзва с развихрилите се дискусии. Моето твърдение е въз основа на преживяния безсмислен и вреден страх от мен през последните два месеца. Няма да се впъскам в подробности. Но два месеца от живота ми бяха почти загубени, благодарение на панически и дълбок страх, който доведе след себе си куп други негативи: неувереност, загуба на вяра в самата себе си, депресия, обвинения към околните, съсипване на отношения с близки хора и т.н. Помислете и в глобален план колко много беди на човечеството е донесъл страха.

И от страха се ражда и злобата

Няма спасение от нея,за съжаление

Жалко ми е за такива,оплели са се като в паяжина-от негативизъм и омраза

Жалко ми е за такива,оплели са се като в паяжина-от негативизъм и омраза

А има ли други?

Позитивни ли са позитивните? Позитивизъм ли получават? Обичащи ли са обичащите? Какво получават?

Кой е извън паяжината?

А има ли други?

Позитивни ли са позитивните? Позитивизъм ли получават? Обичащи ли са обичащите? Какво получават?

Кой е извън паяжината?

Позитивните са светли Души

Нормално е тъмните да искат да ги обсебят-те се хранят със Светлина

Аз не меря на кантар колко Обич съм дала или колко знание

Щастлива съм-че съм дала

Не ми тежи-да вземат от мен

Вярата ми в Бог и в себе си никой не може да ми отнеме

Спасение на душата?Защо?Всеки сам трябва да открие себе си,без ничия помощ,защото човек е на земята,за да научи уроци които в предишния си живот не е успял да осъзнае.Всеки сам по своя път какъвто и да е той,ние най-добре разбираме себе си нали така?

Прочетох някъде теза, че човешката душа трябва да бъде спасена.

Нека да поразмишляваме: Какво трябва да бъде спасено? От какво ( в смисъл- какво го застрашава) ? Как?

Човешката душа...

скитница бездомна,

странница - сираче,

гостенка в света на сенките,

пътница през мрака...

Човешката душа -

птицата, която плаче...

Спасете я от бели вълци

и гризачи!

Човешката душа...

скитница бездомна,

странница - сираче,

гостенка в света на сенките,

пътница през мрака...

Човешката душа -

птицата, която плаче...

Спасете я от бели вълци

и гризачи!

Човешката душа -

вавилонска блудница

на Княза на света

безропотна прислужница

Човешката душа е

зацапана и измърсена,

и само в малките деца

е чиста и неопетнена.

Душата на човека е недосегаема за мръсни пръсти...

Душата на човека само Един може да докосне.

Човешката душа -

вавилонска блудница

на Княза на света

безропотна прислужница

Човешката душа е

зацапана и измърсена,

и само в малките деца

е чиста и неопетнена.

Аааа, според някои... учения... да ги нарека, е зацапана по рождение - първородния грях тежи, тежи...

Повечето учения показват различни гледни точки. Добре е, когато съумеем да ги съвместим и придобием по-обхватен поглед, но... И той няма да е истинен. Защото истинен е само Животът, а думите - ако са живяни. Не говоря за елементарни опитности, а за присъствие в самия всеобхватен поглед...

Затова всички ние лъжем, а понякога и мъничко казваме истината... Която не е в учения, но е още по-далеч спрямо отношенията ни към тях.

Добре де, какво означава да омърсим душата си? Трябва ли да я пазим като бял лист чиста? Кое запалва чувства във вас, бял лист или някой изстрадан шедьовър? Въпросът е май не ОТ КАКВО, а ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА СЕ СПАСЯВАМЕ И ПАЗИМ ОТ НЕЩО? Не е ли по-добре да рисуваме своя шедьовър-живот, да напластяваме цвят след цвят.