"У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака."
А. П. Чехов

"Познавате ли онова сладко чувство за предусещане на Чудеса? Да, точно това чувство, което ни кара да летим и което не признава ръбове и огради. То създава Чудесата. Когато го допуснем в сърцето си, каним нашето Чудо в живота си. А Чудесата, за разлика от хората, никога не закъсняват за срещата."

Антоан дьо Сент-Екзюпери, "Малкият принц"

преди 8 часа, Мойра написа:

"У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака."
А. П. Чехов

А у някои - все още има гвоздейчета (пирони, демек). Затова е добре да им ги(го) начукаш ... И се оправят!!!

Емили Бронте, “Брулени хълмове”

“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Йоанна Вилинская -

"В любовта и прогнозата за времето няма лъжи, а само грешки."

 

"Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."
"Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

на 6.11.2017 г. в 17:39, Agamirion написа:

"Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него." 

- Джуандзъ

То преди тва е

"Думите са капан за смисъла, когато се хване смисъла, думите се забравят"

„Ако те обичам, това какво те засяга?“
Йохан Волфганг фон Гьоте

— Кой път да поема от тук? — попита Алиса.
— Зависи къде искаш да стигнеш — отговори Усмихващият се котарак.
— Няма значение — отвърна Алиса.
— Товага няма значение и кой път ще поемеш — усмихна се загадъчно Котаракът.
— …стига да стигна някъде — допълни Алиса.
— О, това със сигурност ще се случи, — каза Котаракът, — стига да вървиш достатъчно дълго.

Волтер

"Постоянен в Любовта и постоянно влюбен са две различни неща"

 

Александър Глог -

"Има такива жени, като скъпо уиски. Всяка глътка е пареща, но и много сладка. И остават след себе си аромат на спомени."

"Винаги има копелета, които искат да ви свалят на земята. Но ние трябва да летим от време на време, ние трябва да усещаме тази радост, защото в противен случай сме нищо."
Емир Кустурица

преди 1 час, Мойра написа:

"Винаги има копелета, които искат да ви свалят на земята. Но ние трябва да летим от време на време, ние трябва да усещаме тази радост, защото в противен случай сме нищо."
Емир Кустурица

Това ми напомни вица (не е точно цитат, ами диагноза)

Цитат

Наборна комисия, почти формалния въпрос "Какъв искате да бъдете?"
- Летец!
- Не може, имате проблеми с кръвното. Изберете друго!
- Зенитчик!
- Че защо зенитчик?
- Аз няма да летя, никой няма да лети!!!

Spoiler

Госпожица Вещицата

Spoiler

„Защо постоянно напомняте, че сте вещица?“

— Това бе в тон с вашите мисли. Вие живеехте с миналото. Видяхте, че то не е толкова привлекателно.

„Но откъде извадихте тези портретни дами? Или бяха жертва на внушение?“

— Не. Дамите са истински. Доколкото истинска може да бъде една реставрирана икона. Аз реставрирам хора. Достатъчно ми е един добър портрет. Лицата на хората са пълно отражение на техните мисли. Ако някой греши при определянето на мислите според лицето, то затова не е виновно лицето, а неопитността на наблюдателя. Абсолютно неверен е изразът „ангелско лице, дяволско сърце“. Просто наблюдателят се е излъгал от съразмерните черти и не е проучил уродливите мисли, които могат да се таят в някое ъгълче на окото или зад презрително стиснатите устни, или в деформираните уши. И тъй, аз вземам един неособено сполучлив човешки екземпляр, насаждам му мислите, които са присъщи на… Перикъл например и неговото лице се изменя и добива чертите на Перикъл. И ако от някой престъпник, осъден на смърт,  възпроизведа Джовани Бокачо и този нов Бокачо подари на човечеството своя „Декамерон“, какво лошо има от това? На пръв поглед — би трябвало и престъпникът, и човечеството да ми благодарят. Но не! Оказва се, че всеки човек, дори най-несъвършеният пропаднал тип, държи да е това, което е. И не желае да бъде подменен нито с Шекспир, нито с Айнщайн, нито даже с Хера Людовизи или Херкулес от Лисип. И съм принудена да действувам против волята им. Защото никоя наука не може без жертви. А моите жертви не са много и понякога, след като свърша експериментите си, аз им връщам обичайния им вид. Но и това не задоволява ревнивите ми конкуренти, които не могат да се примирят с това, че са по-неспособни от мен. И се стараят да ме обвържат с разни закони на хуманността, и то във век, в който същите тия учени глави помагаха на един неуравновесен политик да преработва в сапун милиони човешки трупове. Излиза, че да превърнеш хора като Хари Бор в сапун е позволено, а да направиш от престъпника нов Якоб ван Хоф е противочовешко. Звучи парадоксално. Наистина, от промяната при експеримента моите „опитни зайчета“ може би ще живеят по-малко, но аз съм убедена, че е но-добре да живееш една година като Емил Фишер, отколкото двадесет — като затворник или разносвач на разхладителни напитки.

„Това не е много окуражително за мен. В кого ли ще пожелае да ме превърне?“

— Не се плашете. Вас нямам намерение да преработвам. Достатъчни ми са вашите собствени красиви мисли. Съгласете се, че даже една вещица има нужда от някой човек с красиви мисли, който да й вдъхва увереност в доброто начало у човека.

Съвсем не твърдя, че придавам точно думите й. Нима човек може да улови хода на мислите у личност, която сама твърди, че е вещица? Аз подреждам думите според собствения си начин на мислене. Съвсем не ми се удава да имитирам главозамайващите скокове на фразите й, чиято магичност разбирах доста след произнасянето им. Беше ми нужно време, за да ги свържа и възприема.

Тази нощ за спалня ми бе отредел ъгъл край селска ограда. Трева по пода, три прецъфтели глухарчета — легло и фотьойли и едно цъфнало — масата.

„Ще се чувствувам като джуджето, което си направило канапе от глухарче.“

— Нали като дете завиждахте на това джудже?

„Тя знае и това, което някога съм мислил!“

— Всяка мисъл издълбава печата си върху лицето.

„А вие, като заличавате белезите от мислите на своите «опитни зайчета», не смятате ли, че изтривате и нещо, което никога не се е срещало в природата? И най-грубият и прост човек може поне веднъж да измисли нещо необикновено.“

— Аз усърдно търся за експериментите си хора, които никога не са измислили нещо оригинално, или такива, които и без това са осъдени на смърт. Тази, която превърнах в Цецилия, бе повяхнала проститутка и се готвеше за самоубийство. Намирам, че постъпих хуманно, като се възползувах от нейния жив труп, вместо да го предоставя на земните червеи.

„А Лусинда?“

— Тя беше смъртно болна от рак.

„Нима смъртта може да спре, ако на човек се насадят чужди мисли?“

— Както виждате! Истинската Лусинда не е боледувала от рак. Приемайки новия си вид, тялото на болната изхвърли неприсъщата за новата си форма болест.

„Но това са истински чудеса“! Защо не ги направите достояние на хората?"

— Ха! Те толкова държат на своята хуманност… Лека нощ.

 

 

"Онези, които можеш да купиш, не струват нищо, защото някой винаги може да им предложи повече, така че полето е отворено за всички и всичко е като добрата стара конструкция."

Айн Ранд

"Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свързвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест."
Джеймс Клавел, "Цар плъх"

По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.
Андре Жид

 

Животът е като карането на колело. За да запазиш баланса си, трябва да продължиш да се движиш напред.
Айнщайн

преди 11 минути, Johnny B написа:

Животът е като карането на колело. За да запазиш баланса си, трябва да продължиш да се движиш напред.
Айнщайн

И това ли пак Айнщайн го е казал в онова писмо ?

"Ако се бориш с прасе в кал и двамата ще се окаляте, само че на прасето ще му хареса!"
Автор неизвестен

"Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче! – "Думи и думи"

Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"

Йордан Радичков в интервю за сп. "Жената днес"

„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”

Йордан Йовков

"Спорят само умствено недоразвитите."

Оскар Уайлд, "Портрет на Дориан Грей"

"Ами щяхме да правим хармонични личности. Направихме ли ги? Не виждаме ли как сега бухнаха престъпленията, кражбите, убийствата, рушветите, подкупите, изнасилванията? А се хвалихме, в това число и моя милост, че сме изградили новия, хармоничния човек. Всичко се превърна на плява."
Павел Матев