"...Истината на Великия живот е изнесена в легенди и древни предания. Легендата е творение на Духа, тя си има своя собствена сила и светлина. Легендата е образ на живота, образ на Всевишния. Легендата обхваща Неговите вечни простори и сам Всевишният е скрит в раждането на легендата... В легендата нещата винаги остават живи." Из* "Легенди от Талмуда" - Елеазар Хараш

"Един момък поискал да потропа на хорото и взел назаем чужди ботуши; онзи обаче, който му ги заел, му казал сред хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадох да тропаш силно“. Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“. И като почнал да играе, взел да му вика: „Тропай приятелю, и да ги скъсаш, други ще ти дам“. Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен. Дали малко си тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата. Прочее, нашият ум трябва да бъде осветлен върху истинската свобода."

Източник

Така, че не се оставяйте Сульо и Пульо, да ви карат да се срамувате

Така, че не се оставяйте Сульо и Пульо, да ви карат да се срамувате

Точно така!

Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?“ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат.

http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...5-08-23--1.html

http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...5-08-23--1.html

Веселяк!Свобода да словото и печата му казвам аз на това!

Аз чакам приказката за лъжливото овчарче.

Аз чакам приказката за лъжливото овчарче.

Приказката за лъжливото овчарче! Ето, заповядай!

Да, не ти е любим типаж!?

Приказката за лъжливото овчарче! Ето, заповядай!

Да, не ти е любим типаж!?

Е как иначе

Нали за мен е писана.

Е как иначе

Нали за мен е писана.

Хахаха, така си и мислех!Що ли взех да познавам толкова много, чак започвам да се плаша от себе си!

Друга приказка искаш ли?!

Хахаха, така си и мислех!Що ли взех да познавам толкова много, чак започвам да се плаша от себе си!

Друга приказка искаш ли?!

Ако може за сладкото патенце, което се превърнало в грозен лебед.

Ако може за сладкото патенце, което се превърнало в грозен лебед.

Такава приказка не знам!Ти ако знаеш ни я разкажи?

-Иначе ето го грозния лебед!

И този типаж ли е твой?!

Веселяк!Свобода да словото и печата му казвам аз на това!

Веселячка ника те обърква . Такава тема мъж сериозен едва ли би създал. Има ги но са рядкост и аз ги ценя много високо .

Аз чакам приказката за лъжливото овчарче.

Да, всички приказки имат място тук и мъдрите мнения/ поуки. Радвам се че пишете, но нека не се разводнява темата. Предварително благодаря, за разбирането .

Веселячка ника те обърква . Такава тема мъж сериозен едва ли би създал. Има ги но са рядкост и аз ги ценя много високо .

Да, всички приказки имат място тук и мъдрите мнения/ поуки. Радвам се че пишете, но нека не се разводнява темата. Предварително благодаря, за разбирането .

Разбирането го имаш!

А иначе несериозна казваш била темата ти така ли?!

Поука има от всичко, а от празнословия полза понякога има и понякога няма.С две думи всичко е относително друже!

Редактирано 21 април 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Празни приказки ,а не мистични виждам тук...

Празни приказки ,а не мистични виждам тук...

Кой имащ очи може да съзре незримото ?

Кой имащ ръце може да докосне недосегаемото ?

Кой имащ уши може да долови недоловимото ?

Кой имащ устни може да произнесе непроизносимото ?

Ехххх мераци Знаете ли представях си един вълшебен свят в който има много красота, музика, картини, мъдрост и веселие. Бихте ли желали да си го създадем заедно този оазис?!? Да, поука има във всичко! Поздрави !

п.п. Благодаря на екипа който е доста толерантен и е в подкрепа на свободата. За себе си казвам, че смятам да не преминавам вътрешната мярка Понякога се изисква човек да направи мъничко усилие. Така смятам.

Ето това търсех от тооолкова отдавна

Поздравявам всички с ЦАРСКИЯТ АНКУС

Редактирано 21 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Ехххх мераци Знаете ли представях си един вълшебен свят в който има много красота, музика, картини, мъдрост и веселие. Бихте ли желали да си го създадем заедно този оазис?!? Да, поука има във всичко! Поздрави !

п.п. Благодаря на екипа който е доста толерантен и е в подкрепа на свободата. За себе си казвам, че смятам да не преминавам вътрешната мярка Понякога се изисква човек да направи мъничко усилие. Така смятам.

Ние живеем във вълшебен свят, в който има много красота, музика, картини, мъдрост и веселие. Обаче има и много грозота, дразнещи шумове и крясъци, драсканици, глупост и тъга.

Но едното не може без другото.

За съжаление.

Да се радваме на хубавите моменти от живота

Прав си така е и нека се порадваме заедно. Ммммм Царският Анкус е Божествена приказка... Поздрави

Кой имащ очи може да съзре незримото ?

Кой имащ ръце може да докосне недосегаемото ?

Кой имащ уши може да долови недоловимото ?

Кой имащ устни може да произнесе непроизносимото ?

И това, ако не е мистика!

Ние живеем във вълшебен свят, в който има много красота, музика, картини, мъдрост и веселие. Обаче има и много грозота, дразнещи шумове и крясъци, драсканици, глупост и тъга.

Но едното не може без другото.

За съжаление.

Да се радваме на хубавите моменти от живота

Ще добавя само едно има и всепризната простотия...иначе всичко казано е напълно вярно!А аз нещо не мога вече да се намеря в света на приказките и красотата, защото хич не е красиво това, което се случва в малката ни държавичка!

Прав си така е и нека се порадваме заедно. Ммммм Царският Анкус е Божествена приказка... Поздрави

Радваме!!Кога това като се натряскате до козирката ли?!

Мерси за приказката, доста приказно нереална звучи

Редактирано 21 април 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Тази тема много ми харесва. В смисъл- темата. Съдържанието... Сложна работа. Ще видим.

Не може в един свят като нашия да има оазиси. Това е като в морето- да си направим дупка...

За мен и приказките и фантастиката са преди всичко мистични четива. Но са заключени, като всички мистични четива.

В повечето приказки виждам преки указания за духовния пътешественик- къде преки указания, къде просто нишани, утешителни указатели- ето, оттук се минава, и други преди теб оттук са минали, това е пътят...

Пример 1: Съвсем в началото на пътя на всеки, усетил странен зов, който е съвсем реален, но не идва от ясно различим източник (разглеждам случай на нормален човек, макар че даже той в очите на останалите изобщо не е нормален) се случва търсачът да бъде споходен от много страхове. Те също са съвсем реални. Да се върне ли назад? Ама нали е търсещ? Но напред пък е страшно?

Тогава се сещам за "Тримата братя и златната ябълка", възможно е да е във варианта на Николай Райнов. Там братята като вървяли по дирите на ламята стигнали до една пещера. И в пещерата имало кладенец. Дирите водели към него и в него. Спуснал се първият с въже, но се разбрали ако стане много страшно- да разклати въжето и другите да го изтеглят. Почнали да го спускат, но скоро въжето се разклатило и те бързо го изтеглили. Тогава се спуснал и втория брат, пак при същите условия. И той бързо се подплашил. Двамата разказвали как изведнаж ги обземал неописуем ужас и те просто не можели повече да останат там. Тогава се приготвил малкият брат, но помолил, ако разклати въжето по- бързо да го спускат. И така и направили. Най- малкият бързо стигнал до мястото, където се изпитва силен ужас, и се разтреперил целият, разлюлял въжето, но нали се били разбрали да го заспускат още по- бързо! Оказало се, че само си било страшно, но така и нищо страшно всъщност не се случило. После дошъл непоносим студ, а после- палеща жега. Но те все го спускали и спускали, при това все по- бързо. И той стигнал до една съвсем друга земя...

Така търсещият пътешественик разбира, че в търсенето собствените му страхове ще се изпречат първи на пътя. Но може да премине по- бързо през тях. Да, ще се страхува, но ако иска да премине... ще премине бързичко (това е начинът!) и ще стигне до Другата земя... Интересното е, че не се спуска сам, а тези, които не могат да дойдат с него, защото все пак са се изплашили, те му помагат.

И това е само един епизод и само от една приказка...

Гледам темата малко е западнала та нека да вкараме малко свежест с една класика Властелина на Пръстените на Толкин.

Как мислите защо тя стана толкова известна и отвори пътя за фентазито?

Защо свички я харесват толкова и се приема за бащата на всички фентазита ?

Може би, защото е една от първите книги в този жанр.

Аз не харесвам фентъзитата, но Властелина го прочетох. Малко и на инат...

Имаше и слаби и силни моменти. Всъщност книгата е многопластова...хареса ми. Краят й беше доста провлачен, но това не ми попречи.

Аз лично друго фентъзи не мога да харесам...чела съм "Хроники на Амбър", но така и не се привързах към този жанр...

Питайте Метин (Aragorn) той е голям фен на Властелина

Багира благодаря

Митът за Сизиф

Сизиф

Аз обичам, нееееееееееееее аз обожавам приказките и не мисля да спирам . Ако някой не ме спре де . "Хората се групират по интереси" казва един приятел и аз мисля, че е напълно прав. Така, че който обича да заповяда ще се радвам много https://www.kaldata.com/forums/uploads/emoticons/default_wink.gif' alt=';)'> Тук има хора почитатели на суфизма които биха могли да споделят ако пожелаят тази невероятна мъдрост пред която аз се прекланям и търся общуването по такъв начин. В края на крайщата сме в раздел - Религия, Мистика, Езотерика, ако не се лъжа. И не само суфите, това е необятен океан от мъдрост в който аз бих искала да се потопя. Поздрави!

Какво от това, ако някой е казал на едно бебе в утробата,

че извън неговия свят на „черно нищо"

съществува една чудесно подредена вселена:

една обширна Земя, застлана с вкусна храна,

планини, океани и равнини,

благоуханни овощни градини и ниви, натежали от урожай,

едно сияйно небе, на което не можеш да видиш края,

със слънце, снопове лунна светлина и безброй звезди

и че там духат ветрове от юг, север и запад и че има градини с толкова много ароматни цветя -

като на сватбено празненство.

Чудесата на този свят не е възможно да се опишат.

А какво правиш ти, живеейки в този мрачен затвор

и пиейки кръв през тази тясна тръба?

Но утробата-свят е всичко, което това бебе познава и то определено не ще бъде впечатлено от такива описания, затова ще каже подозрително: „Ти си луд. Всичко това е една фантазия, която заблуждава."

Маулана Джалал ал-Дин Руми

Така става и с човешкото същество!

Ходи му обяснявай, че живее в затвор... Че истинските неща не са в така познатата му и уютна, но съвсем тясна утроба... Обаче всяко бебе все някога се ражда. Е, понякога има известни проблеми...

Точно този проблем е чудесно осветен в приказката на Андерсен "Пет в грахова шушулка". Как да обясниш на едно грахче, че светът е много по- голям от граховата шушулка? Грахчетата били убедени, че светът е зелен, после, кой знае защо, обаче, пожълтял, а после... се оказало, че светът е още по- голям, стига чак зад реката, до градините на свещеника, а там даже и патицата не била ходила...

Багира

Ханс Кристиан Андерсен

п.п. Ако съжалявам за нещо то е че няма сърчица Считай че съм ти изпратила най - малко 100

п.п.п. Аз много обичам мъгълите, но те нищо ама нищичко не разбират