Е ли концентрацията и присъствеността изчистеност?

Аз мисля, че не съвсем и че те са плод на личностната насоченост на същото това маймунско съзнание, но много рафинирано и култивирано. Иначе си мислих, че точно това е ординарния смисъл на медитацията.

Да си призная, отдавна и аз го правех това (само не съм броил и беше за кратко) и ми помогна на заспиването, защото преди това не можех. Но не бих го определил като инструмент по именно духовен път...

Ву вей е състояние и не се постига с техники и форсиране, така само се имитира. За него трябва да си многоаспектно готов и просто да се обърнеш в съответния момент към него. Някъде из несъзнателните подготовки се минава през техниките и прийомите за култивация, но сякаш идва момента, за който Валентин скоро спомена - задънена улица... Така мисля аз.

Изчистеност- представите на някого за чистота. Т.е. нещата, такива каквито би трябвало да бъдат, "правилните". Това са нещата които някой се стреми да постигне...

Задънена улица- стигаш края на пътя, а искаш да вървиш още напред. Т.е. имаш си стремежи...

Т.е. имитатор на състояние си дава мнението за него. Дуалистично разделил пътя на "духовен" и "недуховен". Търсещ инструментите , които ще го задържат на "духовния път". Т.е. към представите му за чистота...

Това е задънената улица на Венци "духовния". Moже да е още в "по-задънена" ако не е наясно и с представите си за чистота. Нещо като "Това ли са правилните представи?". И мозъка му си бърбори събирайки "плюсовете" и "минусите". И продължава да си бърбори вместо да спре мислите си... Защото да спреш мислите си е стремеж... Венци не е на пътя, но осъзнава, че някъде там извън "задънената улица" е "правилният". А той не иска да бъде излъган от "фалшив". Да "не искаш" е нещо като стремеж (искаш на обратно)...

Защо трябва да се стремиш да спираш мислите си? Може да допуснеш сетивата си да обхванат "света", да чуеш всички звуци, които те заобикалят и едновременно с това да видиш "всичко", даже и това на което не си обръщал внимание в периферията на зрението си. А невъзможността на мозъка да обработи огромната информация е възможно да го накара да "замълчи" тук и сега. Възможно е да го опиташ, но мозъка ти вече те пита "Трябва ли да се стремя към това? Какво ще ми донесе? Пътя на "чистотата" ли? ". Нещо като да имаш очаквания към това, което трябва да се случи... За да го "сравняваш" с "чистотата", стремежите си... Мозъкът си играе с теб рафинирано и култивирано оставяйки те в задънената улица... Там ти е местото, при преследването на "чистотата" "някъде там", а не "тук и сега".

"Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание."

ДЖАО-ДЖОУ

SCM_OssianAndMalwine.mp3

Благодарение на Маат се замислих за историите с горната и долната земя. Това е един изключително интересен образ в българските народни приказки. Първо- говори се по един много образен начин за наличие на две земи. (царства). Те съществуват едновременно едно до друго. Някои могат да минават от едната земя в другата. От горната земя към долната криво- ляво може да се слезе. Но за да се измъкнеш от долната земя към горната ти трябва помощ. Въже, верни братя, или побратими, или юнашка птица. Или два овена. Черен, и бял. Те се борят. Доколкото си спомням, не беше непрестанно. В определен ден и на определено място. Ако избереш подходящия момент и се метнеш върху някой от тях, отпътуваш. Ако уцелищ белия овен- към горната земя. Ако уцелиш черния- стоиш си на долната земя. В нашия не толкова приказен живот също е така. В съдбовни и не толкова съдбовни моменти се мятаме върху борещите се овни. За сега- явно падаме върху черния. Подозирам, че в нашия живот има още по- долни земи. И ако в особения ден на избор попаднем върху черния овен, няма просто да останем в долната земя, може и на още по- долна земя да пропаднем. Не изглежда много справедливо, като че има някакъв подигравателен елемент на случайност. Но колко дълбок е този образ- при биещите се овни човешкото същество как може да различи къде е белият, къде- черният овен... Те се мятат, във вихъра на двубоя им ту единият, ту другият е отгоре... Каква илюзия е да си мислим, че можем да видим ясно кога белият е отгоре...

Сещам за юнашката птица, която , момъкът нахранил с петата си. А тя след това му я върнала обратно.

Библия

Глава 3

1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

14. И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

15. и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

Евангелие от Йоан

Глава 13

6. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?

7. Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.

8. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.

9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.

14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.

18. Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: "който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си".

Петата я свързвам с траките, а юнашката птица я свързвам с "Орела" на Карлос Кастанеда. Или пък да я свържа с изображението пред къщата на Ванга...

И ми се върти в главата, че Христос е поразил княза на тоя свят с начина си на мислене (в главата).

Притчите на Исус Христос

Светилото

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Мат.5

Марк4:21-22; Лука 8:16 - 17 - същата притча. За днес това, ако има интерес постепенно ще ги извадя всичките поздрави!

Хммм може би ще е по- добре да се извадят и от другите евангелия за да може да се прави сравнение.

21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. Марк4

.........

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. Лука 8

Редактирано 18 май 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Някой може ли да ми отговори защо обожавам тъжните приказки

Някой може ли да ми отговори защо обожавам тъжните приказки

Може би нещо в теб тъгува? И си говори с тъжните приказки?

haidukpikaso

Някой може ли да ми отговори защо обожавам тъжните приказки?

Защото са истински.

Тъгата е онова състояние, което е през повечето време с човека.

Понеже човек живеейки истински, той страда. Страданието е в битието. Отвъд битието няма страдание и ти това го знаеш. Но пък... няма я и онази магия, която само чрез страданието може да бъде сещана. Която ни кара да идем отвъд битието, бивайки в него.

Защото само чрез мъката радостта бива осмисляна.

Така, както живота чрез смъртта.

Някой може ли да ми отговори защо обожавам тъжните приказки

Знаеш ли, сещам се за тъжните филми . Всички бършат сълзите си и казват: "Този филм беше много хубав". Ами като е хубав защо плачеш тогава ??? Това в кръга на шегата в тъжните истории има дълбочина, тъгата те прави много по - дълбок, придобиваш нов поглед така да се каже

п.п. Хеейййй ,хей хей да изнасям ли притчите на Христос или не!?!?

Редактирано 19 май 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Знаеш ли, то всеки може да си ги прочете, стига да иска. и те са все едни и същи. Добре познати от 2000 г. насам. И точно оттолкова години - съвършено непознати. мисля, че това, което е интересно не е самият текст, а лично твоят прочит на съответната притча. Какво мислиш по въпроса?

Привет мисля и да и не... знаеш ли права си, но идеята ми беше за нещо като сборник . Поздрави

Привет мисля и да и не... знаеш ли права си, но идеята ми беше за нещо като сборник . Поздрави

Всяка идея сигурно може да има много реализации. Тук в тази тема ми се струваше, че infinityбеше дала линк към тема в самите форуми- има тема за литература и там видях, че има много хубава колекция от Приказки. Така че може там да се продължи едно натрупване. Верно, може да се възрази, че там са обикновени приказки, а не са мистични. Обаче според мен всички приказки (с много малко изключения) са си мистични. Може и тук да си продължим, но пък тук не се подреждат и не се търсят лесно приказките. Може и в блог... Ми както си решиш! Не вярвам да не са ти хрумнали и на теб тези възможности...

Да няма не - мистични приказки, така е . Съгласна съм поздрави!

Отвъд смъртта

В един древен ръкопис, който е намерен в пещера някъде в Юдея пише:

"От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена и ще сложат началото на новото човечество. Те пол ще имат, но няма да го познават и използват, защото друго ще е тяхното значение. Всички достойни ще бъдат техни деца, защото деца те няма да имат. Имената им са Йон и Ана. Те ще бъдат птици, но никой няма да знае, защото ще са хора по вид. Само един ще ги познае и ще иска да ги погуби..."

Тук ръкописът свършва. Жалко.

----

Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.

- Какво е това под нас? - попита тя.

- Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.

- Всичко ли е това?

- Да - каза Йон.

- А ние къде сме? -попита тя.

- Чуй ме Ана - ти знаеш, че ние отчитаме времето и реалността по това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило, ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко, което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.

Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:

- Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай!

- Страх ме е Йон - отговори тя.

- Не се плаши. Така е трябвало да стане.

И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.

- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.

Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна надолу. Последното, което се чу, беше:

- Почакай! Не мога без теб в нощта.

от тук

Редактирано 28 май 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Да. може би може да се гледа на фантастиката като на съвременен вариант на приказката. И можем да видим много интересни идеи и във фантастиката, както и в приказките.

Например в четвъртата книга от тетралогията си за Землемория, Урсула ле Гуин говори за знанието на драконите. Те имат знание, което си им е вътрешно присъщо, никой не ги учи на него, раждат се с него. Човешкото същество също има такова знание. Но е скътано и не се пробужда по определение. А има нужда от грижи и условия, за да се отвори човешкото съзнание за него. Но във времената на информационната революция е особено важно и вълнуващо да научиш, че има съвсем, съвсем различно знание от това, което трупаме в себе си, библиотеки, мрежи, за да открием един ден, че колкото ни помага, толкова и ни пречи, че и май даже повече ...

фентъзи бе, каква фантастика

Това променя ли приказността?

Ти реши. Няма ли разлика между поприщата на Станислав Лем и Толкин - примерно...

Е, някои обичат да наричат тази фантатстика "научна", но определено няма как да се използва винаги епитета в съответния жанр.

А нашите любими митологични фигури и мистични развития намираме на други места...

Редактирано 21 юни 200817 г. от Венцислав (преглед на промените)

Ти реши. Няма ли разлика между поприщата на Станислав Лем и Толкин - примерно...

Е, някои обичат да наричат тази фантатстика "научна", но определено няма как да се използва винаги епитета в съответния жанр.

А нашите любими митологични фигури и мистични развития намираме на други места...

Не е особено голяма разликата,при условие че я има.Приказките са хубаво нещо,мистични или не,важното е да са майсторки разказани!

Е, с присъщото ми тесногръдие, виждам голяма разлика между кибер-антропоид и елф.

ето една мистична приказка

Е, с присъщото ми тесногръдие, виждам голяма разлика между кибер-антропоид и елф.

Наистина ли е толкова голяма разликата? Освен това- по външните форми ли ще се водим?

А и просто не си чел подходящите книги, за да видиш каквото има за виждане. А може и да не си

ги чел в подходящото време. В края на краищата може и честотната ти лента да не е подходяща!

В престранната си книга "Едем" Станислав Лем описва една цивилизация, създадена от двойнствени същества. Едно грубо, едро и глуповато, донякъде напомнящо на земните слонове, но осигуряващо физическото оцеляване на тандема; и едно фино крехко, интелигентно, което осигурява емоционалната и интелектуална страна на двойното същество. Физически те са отделени, но реално не могат да живеят едно без друго. Едно от тези крехки същества закопнява за свобода...

Много странна идея, но напомняща за нещо доста добре познато ни! И няма нищо кибернетично!

Редактирано 22 юни 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Ако реша да се съгласявам с теб ще трябва да те попитам - защо въобще говорим за приказки тук?

Можем да виждаме отраженията им навсякъде. Е, аз - не, нещо все няма да ми е подходящо, но...

Явно за форма става въпрос, та формата...

Е, не разбрах- съгласяваш ли се? И затова - питаш?

Говоря за приказки тук, защото ми изглежда повече мистично, отколкото приказно. Приказно по форма, мистично- по съдържание...

Също и- фантастично по форма, мистично по съдържание. И накрая- фентъзично по форма- мистично по съдържание.

Приказки с ясна поука.