Хубав линк даваш! Тази библиотека наистина е много богата и интересна, с радост преди няколко дни открих там "Харун и морето от приказки" която ми изчезна като книжка, и даже от антиквари не можах да я засека. Но за съжаление точно там приказката за петте в една шушулка я няма. За една бройка да напиша "а тя е толкова поучителна", но се сетих, че всъщност не мога да се сетя коя приказка на Андерсен не е поучителна.

Пример 2: За щастието:

Има една приказка, не се среща във всички издания, за един принц и една принцеса, които искали да намерят начин да съхранят щастието и любовта си до края на дните си. Според горската магьосница това можело много лесно да стане, ако се сдобият с парче от долните ризи на една щастлива двойка. Тръгнали принцът и принцесата да търсят, но... Голяма забава е, не бива да преразказвам приказката, Андерсен добре се е справи с разказването и... Но дава отговор за това как и доколко човешкото същество може да намери щастие вйв външните "биберончета"...

Хубав линк даваш! Тази библиотека наистина е много богата и интересна, с радост преди няколко дни открих там "Харун и морето от приказки" която ми изчезна като книжка, и даже от антиквари не можах да я засека.

Не случайно попаднах на това съкровище. С възхищение откривам почти всичко което ми трябва и с радост го споделям с вас. Така е при мен, не мога да задържам такива неща само за себе си, имам нужда да споделя радостта, вдъхновението и възхищението си със целия свят защото имам чувството че ако се спотая ще експлоадирам Това е и причината все още да се задържам по форумите въпреки, че съм взимала най - малко 100 пъти решение да се откажа и съм казвала на всички сбогом. Съзнавам с цялата тежест на положението, че вече въобще не ме вземат на сериозно. Какво пък, така си спечелвам свободата да бъда себе си без да ми се налага да влагам огромно количество енергия за поддържането на чувството си за собствена значимост, а знаесе че с тази енергия ако бъде добре направлявана могат да се правят чудеса. Е, човек трябва и да е буден + да търси баланса/ равновесието във всичко като същевременно слуша вътрешния си глас т.е. интуицията и да я следва, но когато положението налага сериозност и точност подходът естествено трябва да е такъв ( отклоних се от темата )

Но за съжаление точно там приказката за петте в една шушулка я няма. За една бройка да напиша "а тя е толкова поучителна", но се сетих, че всъщност не мога да се сетя коя приказка на Андерсен не е поучителна.

Да и аз я потърсих но за съжаление не я открих И си абсолютно права че всички ама абсолютно всички приказки на Андересен са дълбока мъдрост. Интересното при тебе е че си ги спомняш в детайли и по този начин ги припомняш и на мен, аз не мога да се похваля с такъв успех, а си спомням от книгите на К. Кастанеда, че спомнянето е много важно, но вече не помня за какво (ето още една причина за задържането ми по форумите - спомнянето )

Пример 2: За щастието:

Има една приказка, не се среща във всички издания, за един принц и една принцеса, които искали да намерят начин да съхранят щастието и любовта си до края на дните си. Според горската магьосница това можело много лесно да стане, ако се сдобият с парче от долните ризи на една щастлива двойка. Тръгнали принцът и принцесата да търсят, но... Голяма забава е, не бива да преразказвам приказката, Андерсен добре се е справи с разказването и... Но дава отговор за това как и доколко човешкото същество може да намери щастие вйв външните "биберончета"...

За съжаление тази приказка не си я спомням но както казах вече и тук мъдростта е много дълбока и човек може да изрови безценни богатства само от това което си написала + може да го свърже с някои учения. Между другото има приказки които не мога въобще да забравя " Снежната царица", " Малката русалка", " Малката кибрито продавачка", "Дивите лебеди" и т.н...

Днес прочетох "Най-невероятното" - " Мъртвите хора не се връщат при нас — ние знаем много добре това, но унищоженото произведение на изкуството може да възкръсне понякога. В тоя случай беше разрушена и унищожена формата, а не самата мисъл, която я бе създала. Идеята на художника възкръсна отново и се яви не като призрак, а в действителност."

"И младият човек, съпроводен от грамадно множество народ, влезе в черквата. Всички бяха доволни, всички го благославяха. Не се намери нито един да му завиди — и туй именно беше най-невероятното."

Това само говори за себе си Поздрави!

Редактирано 22 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

От няколко дни ми се върти в главата НЕРОДЕНА МОМА

хмммм трябва да си я припомня. Поздрави!

Човек, като се стреми към нещо, все ще го постигне.

Неродената мома, която не знаела още, че има на света лоши хора, доверчиво слязла отгоре и показала на скитницата как да си налее.

Нямало що да прави, царският син качил измамницата в златната кочия, отвел я в царския дворец и се оженил за нея. Той станал цар, а тя - царица.

Ами да, и в живота все така се получава с прекалено доверчивите

И накрая както винаги истината излиза наяве, но и лошотията ни се случва за да пораснем т.е. да станем малко по-мъдри деца, а лошото винаги завързва и разкъсва този който го таи в сърцето си . Поздрави!

п.п. ПРИКАЗКИ ОТ СТАРИТЕ РАКЛИБългарски народни приказки

Хммм обаче, ако човек се замисли малко по - дълбоко върху тази приказка мисля, че би могла да се сравни със символа на ПЕНТАГРАМА...Поздрави!

"Малката кибритопродавачка" ми е любимата

То все тъжни приказки ми харесват,не знам защо

Вижте и тези прекрасни приказки...

...

Редактирано 23 април 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Прекрасно събра се доста материал за четене и размисъл благодаря А аз обожавам историите за Хитър Петър и Настрадин Ходжа ( инфи дочух от някъде, че Настрадин Ходжа е бил съвсем реална личност - суфи мъдрец така че ако знаеш нещо или имаш под ръка линкове които водят към Настрадин Ходжа давай насам. Ще ти издам една тайна идеята за темата ми беше тъкмо теб да докарам в нея за да ме одведеш направо към суфи историите, това съвсем сериозно). Е, аз ще отнеса плувката за малко.

Поздрави!

Хммм обаче, ако човек се замисли малко по - дълбоко върху тази приказка мисля, че би могла да се сравни със символа на ПЕНТАГРАМА...Поздрави!

Толкова много приказки,за дойдеш дотук? Можеше направо така да озаглавиш темата-Приказки за пентаграма!

Прекрасно събра се доста материал за четене и размисъл благодаря А аз обожавам историите за Хитър Петър и Настрадин Ходжа ( инфи дочух от някъде, че Настрадин Ходжа е бил съвсем реална личност - суфи мъдрец така че ако знаеш нещо или имаш под ръка линкове които водят към Настрадин Ходжа давай насам. Ще ти издам една тайна идеята за темата ми беше тъкмо теб да докарам в нея за да ме одведеш направо към суфи историите, това съвсем сериозно). Е, аз ще отнеса плувката за малко.

Поздрави!

А пък с тази приказка уцели десятката!Много е Суфийска!Или Софийска !Кой как предпочита...

Точно да отнеса плувката и някой ме дръпна, за копитцето Става и така, даже чудесно звучи . Ако можеш промени заглавието. Хмммм пък може и сами да си измислим приказчици разни разнообразни . Поздрави мъдрецо!

п.п. давай нататък има още хихих

Прекрасно събра се доста материал за четене и размисъл благодаря А аз обожавам историите за Хитър Петър и Настрадин Ходжа ( инфи дочух от някъде, че Настрадин Ходжа е бил съвсем реална личност - суфи мъдрец така че ако знаеш нещо или имаш под ръка линкове които водят към Настрадин Ходжа давай насам. Ще ти издам една тайна идеята за темата ми беше тъкмо теб да докарам в нея за да ме одведеш направо към суфи историите, това съвсем сериозно).

Ами, все пак, Настрадин си е ходжа.

И след като е герой в суфи-притчите явно ще се е домъкнал от някъде.

Насрудин...

Бухара

Инфи, кажи нещо

Редактирано 23 април 200818 г. от венци (преглед на промените)

Да Инфи дай нещо ако ти се намира направо ще подскоча от радост Аз нищичко не знам, а си търся .

Поздрави!

http://www.vbox7.com/play:09142ecd

Приказка за Душата

-Защо ме разбираш така идеално?

-Защото ние сме двете части на едно цяло. Различаваме се само по обвивката.

Някога преди много години някъде далече в едно друго измерение, живееше Великия Творец. В това измерение нямаше глад и болести, войни и нещастия. Всъщност не можело и да има, защото не било материално. Навсякъде се носели души, чисти и светли. Излъчвали едно прекрасно сияние, което се сливало с хилядите цветове на измерението. Сякаш невидим художник беше пръснал боите си.

Великият Творец, това беше художникът, всеки ден изваждаше един списък и поглеждаше в него. Почесваше се важно и обявяваше пред всички:

- Днес ще изпратим на земята душите под номера ...

После изваждаше едно ключе и се спускаше в тъмната дупка на своето измерение. Там цареше непрогледен мрак. Но се чуваше пърхането на другите души, сивите. Те не бяха лоши, но не виждаха цветовете, красотата. Случваше се понякога някоя сива душа да се оцвети, но беше много рядко това. И тук ритуалът със списъка се повтаряше.

После Великият Творец излизаше и врътваше ключа на тъмната дупка и се връщаше в своите светли покои.

На сутринта ставаше, взимаше вълшебната си пръчка и изпращаше душите на земята. Светлите и сивите. Всяка със своята мисия. И за да има равновесие на земята. Когато изпълнеха своята мисия той си ги прибираше обратно до следващото им пътуване.

Това се повтаряше безкрайно, защото всъщност душите бяха безсмъртни.

В един прекрасен ден Великият Творец се събуди със странно усещане в съзнанието си. Не беше го изпитвал преди. Може би беше знак, че трябва да промени нещо. Замисли се. Почеса се по ореола около главата и извади списъка. Там видя нещо необичайно. Една душа много често отиваше на земята и се връщаше обратно. Защо ли се получаваше така? Дали пък нейната мисия не беше прекалено сложна? Защо ли... Дали пък...

Много въпроси без отговор за момента. Тогава си спомни за странното усещане. Това е. Отговорът. Време беше да предложи нещо ново на хората. Да тръгнат по нов път на своето развитие.

Великият Творец взе своята вълшебна пръчка, замахна и раздели душата на две равни части. После без да гледа списъка, ги прати на земята извън него. И за да е пълен експеримента, изпрати и две души от сивите. Не беше предвидил само едно. Че, разделяйки светлата душа, не беше изключил функцията за разделянето. И вместо две, на земята отидоха четири сиви души.

Така в различни краища на един град се родиха шест бебета. Пораснаха съвсем еднакви. Но както често се случва в земния живот, всеки един от тези човеци тръгна по своя път. Да изпълни своята мисия. Двете светли души в началото бяха обсебени от сивите души, но бяха започнали неусетно своето привличане. В началото повече със сивотата си, защото сивото се беше настанило до тях и изпъкваше малко повече от другите цветове.

Отминала пролетта, лятото било към края си. Слънцето припичаше силно и даряваше всички с топлината и светлината си. В едната душа сивото постепенно избледняваше, докато не се превърна в чисто бяло. Свежо и невинно. Така започнала мисията на едната половинка.

Другата половинка в същото време се сивеела сред другите сиви души. От време на време в нея се проявяваха и другите цветове, но били много редки тези моменти.

Настъпил моментът на срещата. Сивоцветната душа, обкръжена от своите сиви приятели извън баланса на душите, раздавала от своята сивота. Не се съобразявала със сълзите и мъката на другите цветни и сиви души. Минавали дните. Великият творец, наблюдавайки експеримента си, внезапно кихнал. Чула кихането сивоцветната душа и погледнала нагоре към своето измерение с очакване да се върне. Но Великият творец не я прибрал. Закрил се със слънцето. А то взело, че засветило още по-силно. Нали излъчвало своята и на Великия Творец светлина.

Сивоцветната душа се замислила. Мислила и гледала слънцето. Сивото в нея започнало да избледнява. Тогава тя видяла колко красота има на земята. Започнала да търси нови души за приятели. Докато един ден...

Започна да изпитва някакво странно привличане в друга цветна душа. Гледайки я през своите очи виждаше различна обвивка, но еднаква цветност. Какво ли значеше това?

Великият творец не им казваше за какво отиват на земята. Сами трябваше да откриват своите мисии.

Внезапно чу едни звуци от една кутия. Хората им казваха песни и радио. И някаква странна дума – „ Любов”. Какво е това? Заслушваше се все по-често във звуците от кутията и в думите на другата душа. Започна да разбира всичко. И дойде нощ...

Когато другата душа я попита:

- Защо ме гледаш все така?

- Защото те обичам! – отвърна и разбра своята мисия.

Това беше. Да се изчисти от сивотата и да намери своята половинка.

От горе гледаше Великият Творец и се усмихваше. Експериментът беше успешен. Двете части на едната душа успяха да се справят със задачата и се бяха намерили. Наградата, която им изпрати беше вечен живот и щастие.

----

След като го прочетете, вижте каква е душата ви. И потърсете своята половинка. Защото на Великия Творец му хареса експеримента и той го продължи. Може би и вие сте част от него.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry897969

Открадвам си я

Днес в темата "Какво е душата" Венци написа: "Работа се иска, не мечти... " и се сетих за многото приказки, в които на пръв поглед сякаш излиза нещо друго- мързеливецът именно постига най- хубавите неща- спечелва хубавица, царство, и какво ли не още. Например- в руската приказка "По заповед на щуката" Емеля по цял ден се излежава на печката и най- голямото му желание е да не трябва да полага усилие за каквото и да е. А именно той "спечелва" дружбата с вълшебната щука. Но как? Като извършва нещо, което в очите на другите е пълна глупост- пуща щуката на свобода, след като я е хванал. Емеля не отказва да върши работа. Но изобщо не я върши по начин, по който другите биха я свършили.

Да... Работа се иска. Но по един вълшебен начин. Постъпателното "бъхтене" не помага. Даже пречи. Като че бъхтещият се допуска една много тежка грешка- започва да счита това, което прави за прекалено важно.

Инфинити, благодаря за хубавото подсещане за колекцията от приказки във форума! Много са хубави, особено за щастието и лъжичката с олиото!

Най - мъдри са най - простите думи, казват старците... и подемат поредната приказка...

Така истините достигат най - леко до нас.

...

Настрадин ходжа или - Несреттин ходжа е персонаж от османската история, реално съществуващ. Множеството историйки с него не са просто приказки а преразказани моменти от живота му. Мъдрец е бил... но не суфи.

Имам на книжен носител приказки за него, ще препиша някоя...

/Живял е в град, наречен сега Акшехир и името му е било Nasuriddin Hаce, но се занимавал с история на исляма, бил е учител, и затова са го преименували на Несреттин ходжа/ходжа означава учител/

Родом от Хорту кьой/село/, баща - Абдуллах ефенди, майка - Съдъка хатун - хатун означава уважавана съпруга, бил е за кратко имам в местната джамия, след което през 1237 започнал да посещава уроците на Хаджи Ибрахим/запознатите с османската история разпознават имената/, изоставил имамството и станал уважаван учител. Думите му достигали лесно до хората заради шеговития тарз./

В България прототипа е Хитър Петър...

А суфи историйте могат да бъдат разпознати и в будистките притчи, и в руските приказки...

Мъдростта, доброто, любовта, човещината, красотата, тишината... навсякъде са едни и същи, само да можем да ги различаваме.

Аз лично обожавам приказките на Джани Родари.

.......................................

И... един среднощен поздрав от мен, с много любима приказка...

Редактирано 24 април 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Айде и от мен една за добро утро:

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/nerodena.htm

От няколко дни ми се върти в главата НЕРОДЕНА МОМА

хмммм трябва да си я припомня. Поздрави!

Ами да, и в живота все така се получава с прекалено доверчивите

И накрая както винаги истината излиза наяве, но и лошотията ни се случва за да пораснем т.е. да станем малко по-мъдри деца, а лошото винаги завързва и разкъсва този който го таи в сърцето си . Поздрави!

п.п. ПРИКАЗКИ ОТ СТАРИТЕ РАКЛИБългарски народни приказки

Айде и от мен една за добро утро:

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/nerodena.htm

на едни вибрации сме

...А именно той "спечелва" дружбата с вълшебната щука. Но как? Като извършва нещо, което в очите на другите е пълна глупост- пуща щуката на свобода, след като я е хванал. Емеля не отказва да върши работа. Но изобщо не я върши по начин, по който другите биха я свършили.

Да... Работа се иска. Но по един вълшебен начин. Постъпателното "бъхтене" не помага. Даже пречи. Като че бъхтещият се допуска една много тежка грешка- започва да счита това, което прави за прекалено важно.

Инфинити, благодаря за хубавото подсещане за колекцията от приказки във форума! Много са хубави, особено за щастието и лъжичката с олиото!

Най - мъдри са най - простите думи, казват старците... и подемат поредната приказка...

Така истините достигат най - леко до нас.

...

А суфи историйте могат да бъдат разпознати и в будистките притчи, и в руските приказки...

Мъдростта, доброто, любовта, човещината, красотата, тишината... навсякъде са едни и същи, само да можем да ги различаваме.

.......................................

И... един среднощен поздрав от мен, с много любима приказка...

Добър ден от мен

Чудесен среднощен поздрав!

Направо денонощен да е! Защото проблемът с пожелаването стои точно така. Във всеки момент за човека не е сложно да пожелае нещо и то да се сбъдне. Сложното идва после, като се сбъдне пожеланото...

Тази идея я виждаме в много приказки, най- ярка и известна може би е "Рибарят и златната рибка". Не- по-малко ярка, но не така известна е среднощната приказка към която сочи Инфинити... Даже аз не я знаех...

Идеята е съвсем ярко разработена от Роберт Шекли. Има няколко разказа на подобна тематика. Единият е за едно устройство, което се появява при някого и започва да изпълнява желанията му. Само че после се оказва, че това не става безплатно. Само дето ползващият го научава за тази подробност като хлътне с двата крака в желанията си. И нещо даром

Другият разказ е вариация наизвестния виц за шопа и дявола. (Дяволът предложил да му дава всичко, каквото пожелае, но с условие да дава на съседа му два пъти повече от същото. Мъка, мъка...) Ето линк, в онази чудесна библиотечка, към която Алморот тук често праща: Желанието

Насредин сечал с брадва клон, седейки на края му. Минувач му казал:

-Ти си полудял! Ако отрежеш този клон, ще паднеш на земята.

Насредин отвърнал:

-Върви си по пътя! Какво знаеш ти? - и продължил да сече.

Когато клонът бил отрязан, Насредин паднал с него на земята. Той веднага скочил и хукнал след минувача, говорейки си:

- Оказва се, че този човек е пророк, трябва да го питам колко дълго ще живея.

Който търси винаги намира

Кабир, Камал и алчността

и има още мнооого Поздрави!

п.п. WhiteHart Благодаря

Който търси винаги намира

Кабир, Камал и алчността

и има още мнооого Поздрави!

п.п. WhiteHart Благодаря

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:

— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:

— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:

— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.

Някой възкликнал:

— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:

— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил:

— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Буда казал:

—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

...

Мерси, Алморот, разкошни притчи са...

Да ... Хубав урок е този с възлите. Дано добре да го разберем. Всъщност всяка техника, която използваме за култивиране, усъвършенстване на личността се оказва именно затягане на възела при опит за развързване. Уви, тук спадат много популярни и ползващи се с добро име техники- визуализации, автотренинги, положителни утвърждавания, програми за всякакви себеразвития, и какво ли още не. Човешките ръце ги връзват тези възли, но само човешките ръце на получилия вътрешното виждане за това как са вързани всъщност възлите може да се справят с тях.

Обаче колко му е да си сложа етикет, че виждам... Даже няма и да видя как съм си затегнала още повече възлите...

http://www.yoga108.info/inspiration/dobra_spoluka.html

http://www.chitanka.info:82/lib/text/5451/0

Да... интересна е тази история на Робърт Дохърти- "Зона 51: Легендата".

Но пък и там за какво се разказва? За борбата между доброто и злото. Вечна. Пренесена в космически мащаб. В огромен времеви диапазон. Но на мен това отдавна не ми е кой знае колко вълнуващо. Едно такова добро, което е неотделимо и не може да се пребори със злото... Нищо чудно, след като е едно с него... Борбата, така, както си я представяме, е само затягане на завързаните възли, или дори завързване на нови...

Ама нищо, де. Все пак трябва да проумеем цялата безнадеждност на такъв подход. Ето - Моргана, живее хиляди години, и за какво? За да гледа едни и същи битки, с едни и същи резултати... Утешителното е, че има и остров Авалон. Но не може всеки да стигне до него...

Мислех си: какво ли е да можеш да правиш чудеса? Да предсказваш бъдещето? Да виждаш миналото? Да лекуваш? Да материализираш желания и мисли ? Може би... четеш специални книжки? Учиш специални неща (заклинания, техники) ? Учиш се от специални хора?

Чета приказката за Иван царския син, който се оженил следвайки бащината повеля за намерилата стрелата му жаба в горското блато. Ах, какви чудеса се оказало, че може да прави тази жаба... Ама не била обикновена жаба, Василиса Прекрасна билаь ама омагьосана... Опитали другите царски снахи като нея да правят. Просто правели каквото и тя правела. но не ставали чудесата. Само ако си Василиса Прекрасна са ти подвластни чудесата. Тогава ги правиш направо без да искаш. така, мимоходом.

Така разбирам, че не е толкова важно да правиш едни, или други чудеса (че я чудеса направиш, я повече бели сътвориш...), по важно е да размагьосаш Василиса Прекрасна ...

И други неща чета в тази приказка... Аха- аха вече да си размагьосал Василисата, и хоп- от бързотия- съвсем объркаш работата. И после три железни хляба трябва да изгризеш, три чифта железни ботуши да изтъркаш, три железни тояги да протриеш, чак тогава пак ще може да се доближиш до Василисата Прекрасна, при това и смъртна битка накрая ще те чака, със самото безсмъртно зло...

Редактирано 1 май 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Мислех си: какво ли е да можеш да правиш чудеса? Да предсказваш бъдещето? Да виждаш миналото? Да лекуваш? Да материализираш желания и мисли ? Може би... четеш специални книжки? Учиш специални неща (заклинания, техники) ? Учиш се от специални хора?

Чета приказката за Иван царския син, който се оженил следвайки бащината повеля за намерилата стрелата му жаба в горското блато. Ах, какви чудеса се оказало, че може да прави тази жаба... Ама не била обикновена жаба, Василиса Прекрасна билаь ама омагьосана... Опитали другите царски снахи като нея да правят. Просто правели каквото и тя правела. но не ставали чудесата. Само ако си Василиса Прекрасна са ти подвластни чудесата. Тогава ги правиш направо без да искаш. така, мимоходом.

Така разбирам, че не е толкова важно да правиш едни, или други чудеса (че я чудеса направиш, я повече бели сътвориш...), по важно е да размагьосаш Василиса Прекрасна ...

И други неща чета в тази приказка... Аха- аха вече да си размагьосал Василисата, и хоп- от бързотия- съвсем объркаш работата. И после три железни хляба трябва да изгризеш, три чифта железни ботуши да изтъркаш, три железни тояги да протриеш, чак тогава пак ще може да се доближиш до Василисата Прекрасна, при това и смъртна битка накрая ще те чака, със самото безсмъртно зло...

Скъп приятел я нарича "фантазьорска машина с личен патент". Всеки е имал такава, всеки знае за нея.

Моята проработваше късно вечер, когато оставах самичка в тъмнината. И това бе най - любимото ми време... защото беше достатъчно само да затворя очи и пътувах навсякъде... можех да се превърна в приказна принцеса, или да съм ваятел, вълшебник, фея, нимфа...

Можех да прегърна целия свят, да се омъжа за принц... можех дори да летя.

Да сътворявам чудеса... и тези чудеса си бяха само и само мои, недокоснати от грубия светъл ден без вълшебства. Но бяха възможни. После порастнах... забравих как се случва. Забравих... че мога...

Докато не открих мечтите си. Те са онова, което дарява полета... само да има за какво да мечтаеш...

И... тук, в нашия рационален свят, лишен от вълшебства... има чудеса и вълшебни приказки, пред които дори Андерсен би бил безмълвен...

И са за всеки...

Редактирано 1 май 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)