Докато не открих мечтите си.

Те са онова, което дарява полета...

И са за всеки...

Докато не открих ~ мислите си.

Те са онова, което дарява полета...

И са за всеки...

Мечтите, казвате...

".....

Мечтите греят с синкава прозрачност

и по- добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш..."

Н.Й. Вапцаров

Което ми напомня за момчето, което вървяло към Сините планини... Кой знае защо, така и не стигнало до тях, макар че цял живот именно към тях вървяло. Но разбрало какво се се случило когато вече било на преклонна възраст и нямало как да промени решението си. Възможността за промяна остава за четящият приказката. Ако се сети за какво става дума.

Мечтите, казвате...

".....

Мечтите греят с синкава прозрачност

и по- добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш..."

Н.Й. Вапцаров

Което ми напомня за момчето, което вървяло към Сините планини... Кой знае защо, така и не стигнало до тях, макар че цял живот именно към тях вървяло. Но разбрало какво се се случило когато вече било на преклонна възраст и нямало как да промени решението си. Възможността за промяна остава за четящият приказката. Ако се сети за какво става дума.

Прочитайки това, личната ми призма пречупвайки го, роди следните асоциации: "Струва ми се, че това са размисли за пропиления живот. Някой искал да му даде смисъл, следвайки мечтите си, но самите му мечти или безсмислени... Но той не го разбирал, защото не се сещал за това. А можел да направи толкова смислени неща...".

Това го "усещам" като някаква "неудовлетвореност". Да караш някой да си намери "смислени" мечти, да си "промени" решението, като дойде края на живота му да не бъде "неудовлетворен". Да не съжалява. Всъщност, да не се "самосъжалява"...

"Смисълът" е нещо важно. Но още по-важно за мен е да не носи неудовлетвореност. Та ако се науча да не се самосъжалявам, бих ли бил неудовлетворен каквото и да се случи, следвайки мечтите си? Това е нещо като да си умреш "без капка жал за себе си".

Интересен поглед по темата, за мистиката в приказките:

http://www.iskri.net/sakral.html

http://www.iskri.net/sne.html

Хубавото на приказките е, че могат да се тълкуват по много начини. И на различни нива на задълбоченост.

Да, приказката за безкрайното пътешествие до Сините планини може да се разглежда като история за безсмислено пропилян живот. Може да се отиде и по- далеч, обаче. Едва ли кодираното съобщение в тази история е да посочим с пръст едно несъобразително момче. Под булото на заблудата може да се окажат повече хора. Може и всички хора да се окажат. И може не само един живот да се осъзнае като пропилян... (Е, чак толкова мрачна мисъл няма да споходи противниците на идеята за прераждането...) Накрая. може да не е конкретната мечта само водеща до тупик...

Хубавото на приказките е, че могат да се тълкуват по много начини. И на различни нива на задълбоченост.

Да, приказката за безкрайното пътешествие до Сините планини може да се разглежда като история за безсмислено пропилян живот. Може да се отиде и по- далеч, обаче. Едва ли кодираното съобщение в тази история е да посочим с пръст едно несъобразително момче. Под булото на заблудата може да се окажат повече хора. Може и всички хора да се окажат. И може не само един живот да се осъзнае като пропилян... (Е, чак толкова мрачна мисъл няма да споходи противниците на идеята за прераждането...) Накрая. може да не е конкретната мечта само водеща до тупик...

И с филмите е така. И с театъра. И с романите. Може да се тъкуват по много начини.

Хубавото на приказките е, че могат да се тълкуват по много начини. И на различни нива на задълбоченост.

Да, приказката за безкрайното пътешествие до Сините планини може да се разглежда като история за безсмислено пропилян живот. Може да се отиде и по- далеч, обаче. Едва ли кодираното съобщение в тази история е да посочим с пръст едно несъобразително момче. Под булото на заблудата може да се окажат повече хора. Може и всички хора да се окажат. И може не само един живот да се осъзнае като пропилян... (Е, чак толкова мрачна мисъл няма да споходи противниците на идеята за прераждането...) Накрая. може да не е конкретната мечта само водеща до тупик...

Конкретизирай това, което стои зад думите ти, защото иначе оставам с впечатлението, че само внушаваш на хората собствените си страхове. А Христос, на който се уповавам е изрекъл: "Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй както света ви дава. Да не се смущава сърцето Ви, нито да се плаши."

Т.е. в момента те олицетворявам по дела на негов антипод. Кажи ми правилните мечти, правилният път, правилното тълкование на приказката и поеми отговорност за хората, казвайки им истината, изваждайки ги от заблудата. Щом мислиш, че можеш да носиш отговорност за тях...

Редактирано 9 май 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

"Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй както света ви дава. Да не се смущава сърцето Ви, нито да се плаши."

Ето това е... тук се съдържа целия път.

И мъдростта на всички приказки...

Редактирано 9 май 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

В Дзен е традиция Учителите да напишат някое стихче преди смъртта си,в което да синтезират житейската си мъдрост. Днес прочетох словата на Харада-Роши,които той е написал няколко дни преди да умре.

Четирийсет години

продавах вода на брега на реката.

Хо-хо!

Трудът ми бе напълно безсмислен.

Тълувайте го както си искате...

Конкретизирай това, което стои зад думите ти, защото иначе оставам с впечатлението, че само внушаваш на хората собствените си страхове. А Христос, на който се уповавам е изрекъл: "Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй както света ви дава. Да не се смущава сърцето Ви, нито да се плаши."

Т.е. в момента те олицетворявам по дела на негов антипод. Кажи ми правилните мечти, правилният път, правилното тълкование на приказката и поеми отговорност за хората, казвайки им истината, изваждайки ги от заблудата. Щом мислиш, че можеш да носиш отговорност за тях...

Защо някой има нужда от правилни мечти? От правилен път? От правилно тълкуване на приказките? Кой би могъл да ги даде? Това са нужди наистина от света! Но решенията, които дава светът , никога не са правилни... И аз, и всеки от нас, докато е от света, уви, е антипод на Христос...

"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът!" - не е ли достатъчно правилно? И - да, "Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй както света ви дава. Да не се смущава сърцето Ви, нито да се плаши." По този път няма смут. Няма уплаха. Честно казано , и мечти няма, защото мечтите са Сините планини на света. . (поне според моето тълкуване на приказката, но едва ли е само мое) . Обаче не мисля, че няма мечти съвсем в смисъл на нямане. Има съвсем, съвсем други неща...

Извън този път има страдание. Има уплаха. Има всичко, каквото си знаем, че има. С двата му полюса. Най- тъжно е, когато виждайки единия полюс, се правим, че другият може да го няма...

По пътя към Пътя има километрични стълбове. Досещаме се за тях и когато ни се "разкриват" различни "дъна" на приказките, притчите, митовете...

Защо някой има нужда от правилни мечти? От правилен път? От правилно тълкуване на приказките? Кой би могъл да ги даде? Това са нужди наистина от света! Но решенията, които дава светът , никога не са правилни... И аз, и всеки от нас, докато е от света, уви, е антипод на Христос...

"Аз съм Пътят, и Истината, и Животът!" - не е ли достатъчно правилно? И - да, "Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй както света ви дава. Да не се смущава сърцето Ви, нито да се плаши." По този път няма смут. Няма уплаха. Честно казано , и мечти няма, защото мечтите са Сините планини на света. . (поне според моето тълкуване на приказката, но едва ли е само мое) . Обаче не мисля, че няма мечти съвсем в смисъл на нямане. Има съвсем, съвсем други неща...

Извън този път има страдание. Има уплаха. Има всичко, каквото си знаем, че има. С двата му полюса. Най- тъжно е, когато виждайки единия полюс, се правим, че другият може да го няма...

По пътя към Пътя има километрични стълбове. Досещаме се за тях и когато ни се "разкриват" различни "дъна" на приказките, притчите, митовете...

Ами сега се оказва, че говориш същото като мен.

Благодаря ти, че ми изясни позицията си, защото преди ми звучеше така: "Може да вървиш към тоалетната със сините плочки, защото смяташ, че имаш голяма нужда от това. Но може да не стигнеш до там... Може и да стигнеш, и да седнеш да помислиш какво си постигнал... НО изведнъж може да изгори лампата там... И може да не намериш тоалетната хартия... А може и да няма тоалетна хартия... А може да пуснеш чешмата и да осъзнаеш, че няма и вода... А може да осъзнаеш, че по теб са влезли и други хора в "кендзефа" и ти си ги подвел да влезат там..."

Това, че аз отивам в "кендзефа", означава ли, че съм казал на хората да идват там? Защото за мене-не. Те си знаят къде да ходят когато имат голяма нужда...

Христос говори истината и всъщност, дава обещания не мечти. Вечен живот в Любовта. А по всичко му личи, че е опериран от страх... Така , че не виждам смисъл от думата "може", носеща "разочарование".

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

Глава 16

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Евангелие от Йоана, глава 10

27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми."

Четирийсет години

продавах вода на брега на реката.

Хо-хо!

Трудът ми бе напълно безсмислен.

Абе... много ме съмнява дзенността на това, поради факта, че смисълът му е в първите два реда, а следващите са просто желание за говорене... По ми се вярва да са добавени от някой негов "голям" ученик.

Защо някой има нужда от правилни мечти? От правилен път? От правилно тълкуване на приказките? Кой би могъл да ги даде?

Разбира се, че всеки има нужда от правилни мечти, път, тълкуване... Обаче правилността се определя спрямо неговата идентичност, възможност за асимилация, ъгли на пречупване и т.н. И в този смисъл никой друг не би могъл да му ги даде... То съответно и никога друг нищо не дава, а само отраженията и пречупванията в нас, евентуално... ни запълват по някоя личностна нишичка.

Освен когато поискаш да се стопиш... тогава би могъл и да получиш в непосредственост.

Та тъй, приказки, приказки...

...Честно казано , и мечти няма, защото мечтите са Сините планини на света. . (поне според моето тълкуване на приказката, но едва ли е само мое) . Обаче не мисля, че няма мечти съвсем в смисъл на нямане. Има съвсем, съвсем други неща...

Извън този път има страдание. Има уплаха. Има всичко, каквото си знаем, че има. С двата му полюса. Най- тъжно е, когато виждайки единия полюс, се правим, че другият може да го няма...

По пътя към Пътя има километрични стълбове. Досещаме се за тях и когато ни се "разкриват" различни "дъна" на приказките, притчите, митовете...

Думите са разтегливи, както обича да казва нашия будист.

Мечти... може да се нарече копнеж

Може и осъзнаване...

Може така, както го усеща всеки един.

Също като "дъната."

...

п.п. Но за някои остават наистина само мечти.

Редактирано 10 май 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Да, думите са разтегливи. Всъщност- какви са- зависи не толкова от тях, колкото от това, как биват употребени. Но infinity, много се радвам, че така точно ги използваш! Защото думите понякога засядат като трион без чепраз в дъска, евентуално чепата, та ни напред, ни назад. И настрани не може, и изобщо...

Но те не са виновни, думи, като думи!

D най- много обичам да се гмурна в думите, да се разтворя в тях, да се понеса с тях и да отида... отвъд тях! В приказките обикновено става така, но не само там, за щастие!

А аз обичах да казвам на хората, това, което смятах, че е по-добре за тях (защото им мислех "доброто"). Което би довело до "положителен" резултат. А да казвам това, което води до "отрицателен" резултат е същото като предишното, но обърнато на обратно. Но сега вече осъзнавам много силно безразличието към резултатите им. Защото спрях да очаквам нещо от тях, така че не мога да се разочаровам, когато се разминат очакванията и резултатите. Така, че всичко, което идва при мен е дар от Бог, защото не съм го очаквал.

Та чакам края на приказката и ще видя резултатите такива каквито са. Възможно е след края да не ми пука за това. Защо тогава трябва сега да ми пука? За да не съжалявам? Е, боря се със всяка глътка въздух да се отърва от самосъжалението. И вече преобладаващо го побеждавам...

Защото спрях да очаквам нещо от тях, така че не мога да се разочаровам, когато се разминат очакванията и резултатите. Така, че всичко, което идва при мен е дар от Бог, защото не съм го очаквал.

"Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание."

ДЖАО-ДЖОУ

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е пътят?

- Той е пред очите ви - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А вие? Виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам” и “ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”?

- Е, когато няма нито “аз”, нито “ти"' кой е този, който ще иска да го види?

коан

"Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание."

ДЖАО-ДЖОУ

Да, състоянието "ву вей" /по Лао Дзъ/- във света, но не от света, напълно отказал се от старания в рамките на тази природа. Но как, приятелю, да го постигнем? Защото тъкмо решим, че смего постигнали, и стане нещо и отива "ву вей" на повей, както веднъж духовито се изрази многоуважаемата Maat в един друг форум...

...е, това също е мистична приказка, или притча, все същото.

Но как, приятелю, да го постигнем?

Всеки сам за себе си...

Най-простичкият метод е чрез успокояване на съзнанието - на така нареченото "маймунско" съзнание,което не спира да бръщолеви и да коментира света около нас. В Дзен това се постига чрез дзадзен - или "просто седене". Това не е медитация в ординарния смисъл на думата - в дзадзен липсва обект на съзерцание или идея за размисъл. Това е седене с изпразнено от мисли съзнание - състояние на постоянна будност и съсредоточеност. Не е лесно обаче да се достигне до този етап. Използват се няколко техники,които да подготвят постепенно съзнанието - първо броене на дъха,после концентрираност върху дъха,но без броене,и третият етап е истинският дзадзен - нарича се още Шикантадза - състояние на пълна концентрация и внимание към настоящия момент,без никакви спомагателни техники.

Това е един от начините. Може би има още много други...

Всеки сам за себе си...

Най-простичкият метод е чрез успокояване на съзнанието - на така нареченото "маймунско" съзнание,което не спира да бръщолеви и да коментира света около нас. В Дзен това се постига чрез дзадзен - или "просто седене". Това не е медитация в ординарния смисъл на думата - в дзадзен липсва обект на съзерцание или идея за размисъл. Това е седене с изпразнено от мисли съзнание - състояние на постоянна будност и съсредоточеност. Не е лесно обаче да се достигне до този етап. Използват се няколко техники,които да подготвят постепенно съзнанието - първо броене на дъха,после концентрираност върху дъха,но без броене,и третият етап е истинският дзадзен - нарича се още Шикантадза - състояние на пълна концентрация и внимание към настоящия момент,без никакви спомагателни техники.

Това е един от начините. Може би има още много други...

Добре, но това ще трае час, два, дори три...и след това?

Пак ни грабва животът - борбата за насъщния е пълна с конфликти, проблеми, емоции....и "ву вей" пак отива на повей...

...тази приказка се повтаря, повтаря, повтаря...та чак до края /но не до "Добрия край"/

Е ли концентрацията и присъствеността изчистеност?

Аз мисля, че не съвсем и че те са плод на личностната насоченост на същото това маймунско съзнание, но много рафинирано и култивирано. Иначе си мислих, че точно това е ординарния смисъл на медитацията.

Да си призная, отдавна и аз го правех това (само не съм броил и беше за кратко) и ми помогна на заспиването, защото преди това не можех. Но не бих го определил като инструмент по именно духовен път...

Ву вей е състояние и не се постига с техники и форсиране, така само се имитира. За него трябва да си многоаспектно готов и просто да се обърнеш в съответния момент към него. Някъде из несъзнателните подготовки се минава през техниките и прийомите за култивация, но сякаш идва момента, за който Валентин скоро спомена - задънена улица... Така мисля аз.

Добре, но това ще трае час, два, дори три...и след това?

Пак ни грабва животът - борбата за насъщния е пълна с конфликти, проблеми, емоции....и "ву вей" пак отива на повей...

...тази приказка се повтаря, повтаря, повтаря...та чак до края /но не до "Добрия край"/

Нали това е целта - да не трае само няколко часа...С напредването на практиката дзадзен може да се практикува постоянно - дори и във всекидневните дейности. След седящия дзадзен се започва "ходещ",или Кинхин. Целта е да постигнеш това състояние,при което навсякъде,където си,и с каквото и да се занимаваш,да поддържаш тази будност и осъзнатост. Най-голямата цел,естествено,е да се постихне сатори - т.е. да се проумее истинната,изначална природа на съзнанието. Тогава едва ли ще ти пука особено за "ву-вей" или "повей"

Споделям това,което съм чел...Нямам голям опит в това.

Същността на Дзен-практиката е дзадзен, или „седене“ във „вглъбение“. Въпреки че се корени в древните медитативни практики, дзадзен се отличава от тях — тук липсва обект на съзерцанието или абстрактна концепция, върху която да се съсредоточава практикуващия. Целта на дзадзен е, първо, да се успокои съзнанието, а по-късно, след дългогодишна практика, да се постигне състояние на чиста, освободена от мисли пробуденост, така че съзнанието да реализира своята собствена Буда-природа. И за разлика от останалите форми на медитация, дзадзен не е просто средство за постигане на някаква крайна цел. „Състоянието дзадзен, само по себе си е просветление“ — е казал Доген. Една минута дзадзен — една минута в състояние на Буда.

Добре, но нали знаеш, че ако имаше сега един дзен учител до теб, щеше да те бие по главата с пръчката си и да те пита къде е сатори...

Ако Доген е прав, а той принципно е, но не и в нашите възприятия, то значи не можеш да достигнеш дзадзен, ако се стремиш към него.

Добре, но нали знаеш, че ако имаше сега един дзен учител до теб, щеше да те бие по главата с пръчката си и да те пита къде е сатори...

Ако Доген е прав, а той принципно е, но не и в нашите възприятия, то значи не можеш да достигнеш дзадзен, ако се стремиш към него.

Ще го понеса... Пък и ударите с въпросната пръчка (кьосаку) не са по главата,а по раменете,и са насочени главно към поддържане на стабилна концентрация на ученика - идеално средство против задрямване...

Ми... щом знаеш и къде ще те удря и защо... значи не ти трябва въобще дзен учител - представяй си, че те пердаши здраво и просветлението ти е готово.

То ако ставаше само с пердасане,половината българи щяха да са просветлени.