Мислите ли, че има живот след смъртта?

Смърт няма. Разделяме се само с физическото си тяло в този си живот. Душата е вечна.Тя не умира,а продължава своята еволюция.

Смърт няма.

Разделяме се само с физическото си тяло в този си живот.

Душата е вечна.Тя не умира,а продължава своята еволюция.

И на мен много ми се искаше да е така,но за съжаление никои не се е върнал за да разкажеИначе и аз вярвам, че едвали просто се изпаряваш.

И на мен много ми се искаше да е така,но за съжаление никои не се е върнал за да разкажеИначе и аз вярвам, че едвали просто се изпаряваш.

Не се е върнал да разкаже,защото неможе.Душата е горе.Може и да слезе при живите,но и да говори ние неможем да я чуем,и аз незнам защо,но това е истина!

Има ли живот след смъртта? - според Библията.

Има ли живот след смъртта? - според ясновидки и учени.

Има ли живот след смъртта? - според Багрина Кларк.

Има ли живот след смъртта? - според мен.. и аз не знам какво да мисля. Има само един начин да разберем..

Всичко е въпрос на фантазия....

Всичко е въпрос на фантазия....

И на време.

И на време.

Когато умра ще се обадя да кажа,че животът продължава.

Освобождаването от тленното тяло не означава край на живота. Човекът преминава в друга фаза на живота и нищо истинско от него не се загубва. Вие мислите, че освобождаването от физическото тяло е болезнено и преходът към друго измерение е страшен. Когато Духът напуска тялото, всички болки изчезват и той се потапя в света на Светлината, разделя се с тежестта на земното привличане, без да загубва връзката си със земния свят.

като умрем просто край - умираме

като умрем просто край - умираме

Не мисля така.Ще утидем където избрем.Отдолу или Отгоре,но никой незнае все пак какво ще се случи.Нека не спорим.

Ако смъртта е край то всичко духовно ще загуби смисъл. Един камък,скала,сграда,парче метал ще бъдат по-ценни от човешкия живот тъй като са по-дълготрайни. Кой от нас помни името на прадядо си? А дори и да се намери,някой който го знае,то този някой знае ли името на прапрадядо си? - Едва ли.Но си камъкът стои същия както и по времето на прадедите ни. И ако смъртта е край то тогава не биха ли били оправдани войните,грабежите и изобщо всякаква мерзост стига тя донесе богатство.Ще струва ли в такъв случай човешкия живот дори колкото прост дувар или декар нива? Историята е пълна с подобни мрачни събития.Именно схващането,че смъртта е края на живота е първопричината за подобен тип взаимоотношения. "Искам всичко сега,в този момент,с пълни шепи докато съм жив,защото идва края,а аз не съм се наживял и за да постигна това съм готов на всичко" -- Това е мисленето до което води подобно отношение към живота. За мислещия човек не е трудно да съзре уродливостта,идейната безпътица на всичко това. Съвсем друг смисъл придобиват нещата ако кажем: Да.Човек се ражда за да живее вечно и смъртта е само един преход,преди окончателното състояние на вечния живот. Тогава камъка си е просто камък,нищо повече,макар и за хиляди години и той се руши. А какво са хиляда години в сравнение с вечността. Тогава и човешкият живот придобива неимоверна стойност.Стойността на нещо непреходно. И отношенията м/у хората се издигат на друга основа.Отношение на принц към принца на стойност към стойност. Важното е да разберем,че не сме се появили на този свят само за да запълним някаква дупка 2 на 1 метра

иска ми се да вярвам че има нещо след смъртта - ама според мен няма

Живот след смъртта? Има! Вярвам, че ще го видя, но не се надявайте да ви разкажа

иска ми се да вярвам че има нещо след смъртта - ама според мен няма

Задай си въпроса,защо искаш да вярваш,че има нещо след смъртта.

Не е ли това желание вродено във всеки един човек и не е ли естествен стремеж на душата за връщане към вечното съществуване.

Едно малко допълнение.

В науката с емпирични(физични) методи се доказват само емпирични неща.

Метафизични(надфизични) твърдения се доказват с метафизични методи.

Науките се делят на физични и метафизични.

Един пример за това е математиката.Тя е метафизична наука.Сама по себе си тя не съществува,а нейната същност е описание на връзките между отделните физични обекти.

Не очаквай някой да ти представи емпирични доказателства за живота след смъртта.

Не е възможно.Но също толкова невъзможно е да се докаже,че такъв живот няма.

Така че твоето мнение така или иначе е обосновано не с доказатество от рода "око да види ръка да пипне и т.н" а с някаква вътрешна убеденост.

Като умра ще ви кажа

Вярвам в живота след смъртта и тoBa ми действа успокояващо,но все пак,ако от нас единствено остава просто купчина прах и няколко кости?

Има живот,в спомените на живите,и с това което сме оставили зад себе си. Но по добре е да си подсигуриш живот преди смъртта,а и е доста по-приятно..

...Не очаквай някой да ти представи емпирични доказателства за живота след смъртта. Не е възможно.Но също толкова невъзможно е да се докаже,че такъв живот няма. Така че твоето мнение така или иначе е обосновано не с доказатество от рода "око да види ръка да пипне и т.н" а с някаква вътрешна убеденост.

Наистина, човек сам определя дали да вярва или не. Обаче аз си задавам въпроса: "Какво го кара да избере сляпата вяра ?"

Според мен това се обуславя от два основни фактора:

1. Първичен страх от смъртта и нежелание да изчезне безследно (безвъзвратно) от този свят.

2. Възпитанието ни да спазваме писани морални норми, независимо дали те са 10-те божии заповеди или конституцията. Писанията в библията (както в корана и др. свети книги) ни карат да мислим за възможните последствия от нашите действия (рай - ад). Насадения страх за възмездие (престъпление - наказание).

...Освобождаването от тленното тяло не означава край на живота. Човекът преминава в друга фаза на живота и нищо истинско от него не се загубва. Вие мислите, че освобождаването от физическото тяло е болезнено и преходът към друго измерение е страшен. Когато Духът напуска тялото, всички болки изчезват и той се потапя в света на Светлината, разделя се с тежестта на земното привличане, без да загубва връзката си със земния свят.

Аз лично се съмнявам. Има хора които наричаме "гадатели", има проявления които наричаме "чудеса", но немога да отрека липсата на реални доказателства. Имаме израз: "Когато фактите говорят и боговете мълчат". И двете тези са възможно верни и също толкова възможно грешни.

...Важното е да разберем,че не сме се появили на този свят само за да запълним някаква дупка 2 на 1 метра.

Абсолютно съм съгласна с това и вярвам в думите написани по-долу...

Ми незнам ??!!? Скоро четох една книга - "От кого сме произлезли?" ! Съветвам ви да си я купите много е яка! Тя е написана от руския офталмолог Ернст Мулдашев . Книгата цели да ни покаже от кого сме произлезли (както се разбира от заглавието )....там са описани такива неща.

Моето мнение е ,че такъв съществува , защото иначе би било глубаво да мислим , че сме се появили на света ,за да изпълним това което трябва да изпълним и после да изчезнем някъде ! А представете си другата гледна точка ....ами ако живота не свършава след смъртта , а тогава започва !?

Вярвам в живота след смъртта и тoBa ми действа успокояващо,но все пак,ако от нас единствено остава просто купчина прах и няколко кости?

Ми тогава само прах и кости ще останат Няма много да ни бърка след като сме умрeли какво е останало от нас.. всъщност и душата ни да живее след смъртта пак нищо няма да можем да направим

Редактирано 15 юни 200619 г. от baby_muse (преглед на промените)

Живот в смисъл такъв, какъвто е тук едва ли има Всъщност малко или много подобни вярвания произлизат от религиите. Човек изпитва страх и е мааалко по-спокоен ако си мисли, че дори и след като умре ще се прероди или ще иде на друго място. Иначе нека си припомним какво сме ние чисто "технически" - едно сложно химическо съединение

Енергията в природата никога не се губи, а просто преминава от една форма в друга, така че след като умрем нашата енрегия (душа) трябва да отиде някъде другаде, да се прехвърли някъде. Така че съм склонен да приема, че има нещо друго след смъртта (но не бих го нарекъл живот)

Искрено се надявам да има!Наскоро загубих близък човек и ми е по-лесно да приема,4е продължава да живее и даже е близо до мен,но в друго състояние,отколкото да живея с мисълта,че е изчезнал завинаги и от него е останал само прах в гадна урна! А и аз съм привърженичка на вероятността животът да започва след смъртта..Като се замислите глобално,това живот ли е или оцеляване нашето???

Като се замислите глобално,това живот ли е или оцеляване нашето???

Т'ва е друга тема... много наболяла