Живее му се, не му се живее човек трябва да извърви пътя си, поне заради близките си.

Стига, не говориш сериозно..Да живея заради другите.Това не е ли проява на гаден егоизъм- понеже те не искат да страдат, защото наистина много ще страдат ако аз умра, то аз не трябва да се предавам и да се боря с живота само, за да не страдат горките те! Ами АЗ, за тях няма ли да е важно за МЕН как ще е по-добре..Има хора, за които да умрат е наистина спасение и те избират точно този начин, въпреки че са наясно, че ще донесат болка на близките си. Може би хората, на които не им се живее наистина(а не след някой лигав скандал с любимия напр.), знаят, че живеейки ще донесат много повече болка и затова избират смъртта.."човек трябва да извърви пътя си" - кой определя къде всъщност спира той? Ако човек се самоубие, може би точно там наистина спира пътят му, а не си е отишъл преждевременно.

Мислите ли, че има живот след смъртта?

искаме да вярваме,че и след края на съществуването ни на Земята ще останем .това е вяра , а вярата е патерица на душата.

PS;не мислете за тези алтернативи,яжте,пиите,носете си новите дрехи,абе с една дума правете си густото защото сме тук за кратко

Склонен съм да мисля неща от този род. Може би не тялом, но душата със сигурност остава и отива някъде.

А пък моята инженерска душица ме кара да изчакам и да видя с очите си... на юнашко доверие приемам само това, което не може да се отрече, а за това което съмнявам гледам да не го изпускам от поглед. С две думи съм като на кръстовище - пресичам и се оглеждам някой да не ме прегази по случайност.

Винаги съм мислела, че не може просто така всичко, което носим в душата си и съзнанието си, цялото знание и опит, цялата мисловна и духовна енергия да се губят в един миг - мига на смъртта. Нали в природата енергията никога не се губи, а само се траnсформира от един вид в друgа - това ме кара да мисля, че по-скоро има живот след смъртта - друг е въпросът какво разбираме под "живот"

Редактирано 15 август 200620 г. от shanna (преглед на промените)

Винаги съм мислела, че не може просто така всичко, което носим в душата си и съзнанието си, цялото знание и опит, цялата мисловна и духовна енергия да се губят в един миг - мига на смъртта. Нали в природата енергията никога не се губи, а само се трахсформира от един вид в друа - това ме кара да мисля, че по-скоро има живот след смъртта - друг е въпросът какво разбираме под "живот"

Съгласен съм с теб и това е факт - нищо в природата не се губи, а преминава от адин вид в друг! А цялото съзнание и опит се предават на поколенията чрез генетичната памет! Това добре, но и аз винаги съм се питал - ами душата? Къде отива тя и какво става с нея?

''Животът е миг от вечността...''

В темата за Ванга има даден линк към книгата на Красимира Стоянова-"Ванга".Препоръчвам на любопитните да я прочетат.Там пророчицата много простичко и ясно е обяснила, има ли живот след смъртта, и какво е... Много учения обясняват това, но е по-сложно за разбиране...

Е дай малко инфо насам или го кажи със свои думи, ако не можеш да цитираш дословно

Мислите ли, че има живот след смъртта?

сигурен съм ,че има, никои не се върнал от там.при положение,че разберем как е там ,не ще останем и за миг тук.

За живот не знам дали има, но се надявам да е по-добър от този на Земята. Като се заговори за душата и тем подобни, не сте ли се замисляли защо всеки един човек губи 21 грама в мига на смъртта си? В смисъл...дали има нещо общо с душата или енергията на човека? Знам ли...

Въпросът е дали има смърт след живота... Всичко е един безкраен кръговрат,така че може да се каже,че вярвам в идеята за прераждането...

А аз чесно ви казвам НЕ ВЯРВАМ че има живот след смърта. Всичко това е измислено от хората за да се самоуспокоят и да си мислят че техните роднини и близки отиват някъде на по добро място - абе сещате се ко имам предвид

Не съм сигурен, но мисля че има живот след смърта според неможе току така всичко да отиде по дяволите...

Който не вярва, да се подложи на LSD

Редактирано 18 август 200620 г. от myd (преглед на промените)

Съгласен съм с теб и това е факт - нищо в природата не се губи, а преминава от адин вид в друг! А цялото съзнание и опит се предават на поколенията чрез генетичната памет! Това добре, но и аз винаги съм се питал - ами душата? Къде отива тя и какво става с нея?

Ами това е просто енергия,която идва отнякъде и отива някаде за да задвижи нов "механизъм",за да даде живот и сила на нещо друго....

Мислите ли, че има живот след смъртта?

Живот след смърта?Едва ли.Животът е само за живите,когато умрем можем само да се надяваме че има нещо след него.

1 Коринтяни 15:19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление. 1 Йоаново 5:11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Яков 4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. Йоан 5:24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Иииииии понеже съм атеистка, ще подмина със скептично нехайство това... (Нищо лично и евала за труда!) Сега да си разхвърлям мислите... 1. "Проповядва" се мнението, че човек е на земята, докато не се "отърве" кармично от задълженията на душата си, натрупани от предишните животи. (Което значи е допускане, че има "предишни животи", хипотетично.) Когато се "издължи", така да се изразя, човек се доближавал до Бога ...и после приключвал поредния от земните си животи. 2. Ако с всеки свой живот задължава душата си кармично за следващото си прераждане, се получава цикличен затворен и порочен кръг. Логично следствие от (1) и (2) => Живейте възможно най-ЗЛЕ и ще живеете по-дълго в този живот - СТАНЕТЕ БЕЗСМЪРТНИ! Например за мен четох преди, че урока, който нося от предишния си живот и трябва да приложа в този е: "да се науча да разбирам другите хора и да посрещам всички трудности на живота с весело сърце. Трябва да помагам на другите да изпитват удоволствие на духа" (и не само Мухахахаха) ...Това 'сичко хубаво, само детоооо това може да се превърне във вид "наказание"... Нито Майка Тереза, нито Господ съм чувала да са "видяли" много хубаво от подобна... идеология.

Матей 12:36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

Животът е една уморителна върволица от събития. Защо всички се оплакват от този живот и всички искат да живеят дълго? Тук има някакво дълбоко противоречие. Ако животът е ценност, значи си е ценност такава, каквато е. Ако пък животът не е ценност, защо се стремиш да я притежаваш? Искам да кажа, че човекът никога няма да разбере за какъв дявол му трябва този усукан пършив живот. Представяте ли си да си видите некролога? Да се върнете пак в "отсамното", при живичките, в шума на трамваите и кафетата, за да прочетеш собствения си посмъртен хвалебствен лист. Да разбереш, че вече си "тъжна вест". Сигурно ще пише "непрежалимият", "великолепният съпруг и баща" и други такива тъпизми.

Живота е като сън. Смъртта е края на този сън, за съжаление обикновено не се събуждаме а продължаваме да сънуваме в друго тяло. Причината за това е невежеството по отношение на истинската ни същност. Липсата на директно преживяване на това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което мисли мислите ни и се намира между две мисли, това което наричаме ум. Поради това “невежество” ние смятаме себе си за отделени от другите. Поради това изкуствено разделение преценяваме някой неща, хора и ситуации като приятни, други като неприятни и към трети сме безразлични. От приятните искаме повече и това води до привързаност и алчност, неприятните се стремим да отблъснем и това води до неприязън и гняв, себе си смятаме за център на света и за нещо повече от останалите и това поражда гордост, понякога завиждаме или ревнуваме. Когато изпитваме тези така наречени “смущаващи” чувства, ние мислим, казваме или правим неща, които не са приятни или дори са болезнени за околните, това оставя “отпечатък” в собственото ни съзнание и поради действието на закона за причина и следствие, сами създаваме причини за това което ще ни се случва в бъдеще. Отговорни за ситуацията в която се намираме сега сме самите ние, а със всяка мисъл дума и действие определяме бъдещето си. Смъртта е преход. Натрупаните през настоящия ни живот впечатления ни “водят” и определят до голяма степен следващия. Това е така наречената Самсара (означава в цикъл или в кръг). Живота ни е като поредица от картинки на повърхността на огледалото на нашия ум, ние силно преживяваме картинките и почти никога огледалото. Възможно е събуждане от тази поредица от неосъзнати сънища, това събуждане наречено още просветление представлява директно преживяване на природата на ума. Така нареченото състояние на Буда. И то е достъпно за всеки който пожелае. Тогава сме: - абсолютно, безстрашно интелигентни, защото огледалото на ума не се променя от картинките на повърхността му и “огледалото” познава природата на всички картинки - спонтанно радостни, защото виждаме потенциала и възможностите във всяка ситуация - и активно добри, защото виждаме че и другите са като нас, всеки се стреми към щастие и иска да избегне болките и страданията. Това е Будистката гледна точка. С този пост нямам за цел да убеждавам някого в нещо, просто давам още една гледна точка. Трябва да отбележа че думите са като карта на непозната местност, може да разгледаме картата и да набележим основните ориентири, да се информираме за забележителностите, съвсем друго е като отидем на самото място. В Будизма нищо не трябва да се приема на доверие и затова говорят и последните думи на Буда : “Не вярвайте на нито една моя дума защото един Буда я е казал, проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина”

Само ще кажа, че тялото на всеки човек се състои от атоми, а в атомите има електрони, които се въртят около ядрото на отома с невъобразима скорост, дотолкова, че не знаеш дали са там наистина или не са. Освен това няма никаква логическа закономерност по която да се предначертае траекторията на електроните, тоест те сякаш си правят каквото искат там. Искам да кажа, че телата ни не се състоят от нещо твърдо и инертно а са чиста вибрация. Затова израза, че сме направени от "светлина" е буквално истина. Живеем в невероятно разнообразен свят, където има толкова красота и съвършенство, че няма как това всичко да е случайно. Ако едно голямо нещо се промени от системата за живот на земята ще настъпят колосални разрушения и загуба на целия органичен живот. Примерно малко отклонение на остта по която се върти планетата ни.

Ами това е просто енергия,която идва отнякъде и отива някаде за да задвижи нов "механизъм",за да даде живот и сила на нещо друго....

Ясно кратко и точно. Спести ми доста дълго разсъждение под формата на нов пост

А може би животът е един път. Вървим по този път, за да търсим себе си и може би ще открием себе си, едва когато спрем да търсим и просто се оставим да живеем, без да мислим за някъкъв край. Дали не трябва да живеем ден за ден? Дали така естествено и постепенно няма да разкрием много отговори на въпроси, които нищим трескаво?

е кратка част от филм в който става въпрос за хора изпаднали в състояние на клинична смърт, но върнати към живот. Споделят това което са видели и усетили.

Целият филм се намира тук

Нужно е да занете англииски за да го гледате tongue.gif

Редактирано 28 декември 200619 г. от Sithrow (преглед на промените)