Преди време четях книгите на Лиана Антонова-певица и екстрасенс.Пише за контакти и срещи с отвъдното...доста интересни неща има в книгите и по принцип.Там, за тези които вярват в подобни неща, има много отговори.

Някои нейни книги са-"Всичко е поправимо само докато живеем", "Изборът кове съдбата", "Живот - училище", "Диалог на доверието", "Не умирай неук", "Срещи с многоликия космос", "Прозорец към космоса - Нови срещи с отвъдното. Първи стъпки към извънземното", "Срещи с отвъдното".

Разказва за срещите и разговорите си с починали, разказва за онзи свят , доста увлекателно и убедително.

Не отричам всичко това, опитвам се да вярвам...

Преди време четях книгите на Лиана Антонова-певица и екстрасенс.Пише за контакти и срещи с отвъдното...доста интересни неща има в книгите и по принцип.Там, за тези които вярват в подобни неща, има много отговори.

Някои нейни книги са-"Всичко е поправимо само докато живеем", "Изборът кове съдбата", "Живот - училище", "Диалог на доверието", "Не умирай неук", "Срещи с многоликия космос", "Прозорец към космоса - Нови срещи с отвъдното. Първи стъпки към извънземното", "Срещи с отвъдното".

Разказва за срещите и разговорите си с починали, разказва за онзи свят , доста увлекателно и убедително.

Не отричам всичко това, опитвам се да вярвам...

Добри книги са това.

като умрем просто край - умираме

Подкрепям те Не мога да разбера защо хората избягват този факт, хващайки се като удавник за сламка за живота на душата!

Подкрепям те Не мога да разбера защо хората избягват този факт, хващайки се като удавник за сламка за живота на душата!

Отговора е много прост. Никой не иска да умира.

И макар да се знае че вечен живот няма, всеки гледа да се залъже, че ще живее, колкото може повече

Отговора е много прост. Никой не иска да умира.

И макар да се знае че вечен живот няма, всеки гледа да се залъже, че ще живее, колкото може повече

Ами не знам...На някои хора този живот не им харесва - никак даже

Няма друг живот. Това е. Като умреш филма свършва , ако си го гледал добре , ако не - да си гледал. На всеки му се живее , затова му се иска да има друг отвъден живот. Най-важното е като умреш , пак да живееш в спомените на близките и познатите ти.

Както казах, не съм съгласна, че на всички им се живее. Но иначе много точно си го казала

Както казах, не съм съгласна, че на всички им се живее. Но иначе много точно си го казала

За това е създаден закона за кармата, живее ли ти се или не, ,трябва. Това е твоята Карма

Този живот е проверка. Само една обикновена проверка. Ако беше истински живот , Щяхте да получите по-нататъшни Инструкции къде да отидете И какво да направите !

Както казах, не съм съгласна, че на всички им се живее. Но иначе много точно си го казала

Живее му се, не му се живее човек трябва да извърви пътя си, поне заради близките си.

Живее му се, не му се живее човек трябва да извърви пътя си, поне заради близките си.

Съгласна съм. Дори и да не му се живее, човек не трябва да бъде егоист, а да помисли как ще се чувстват без него тези, които остават...

Един мой много ценен от мен приятел, който знае за мъката ми по мъртвите, ми напомни думи на Иисус: "Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти ела с мен"...

Живот след смърта на всеки му се иска да има. Аз знам че всички ние ще разберем отговора на този въпрос. Така че защо да бързаме, аз не съм любопитен и се старая да не мисля по въпроси от рода (какво ще стане със мен когато .... всичко ли ще свърши,къде ще отида,дали ще е по-хубаво,ще има ли други или ще съм сам) Нека да изчакаме да му дойде времето, като гледам как бързо лети не вярвам да осетя нещто от този живот.

Помислете върху това: "Според науката приблизително на всеки 7-9 години материята, която съставлява тялото ви, се променя на атомно ниво, включително и мозъкът ви. Помислете си за това. Най-вероятно в момента изглеждате значително по-различни от преди 8 години и най-вероятно ще изглеждате още по-различни след още 8 години. Тогава следователно на всеки 7-8 години "вие" преставате да съществувате и бивате заместени от друга личност. Е, това е абсурдно. За да приемем тази идея ще трябва да отхвърлим здравия разум. Например, не може да погледнем бебешките си снимки и да ги наречем наши, защото преди много години това бебе е било различна материя – различно тяло – и следователно различна личност. След 10 години вие няма да можете да кажете, че сте учили здраво в университета, защото до тогава ще имате различно тяло, различна личност. И защо ви е въобще пенсионен фонд? "Вие" дори няма да сте там! Това определено не е правилно! Вие сте личността от бебешките снимки, помните 18-ия си рожден ден, и ви очаква пенсиониране. Но това може да е така, само ако има нещо, което остава и не се променя през целия ви живот, не нещо материално, а не-материално. Тази продължаваща нематериална реалност, която ви прави една и съща личност през целия ви живот, е вашата душа." Мат Кошман

Аз мисля, че смъртта е само малка част от един огромен безкраен цикъл.

Помислете върху това:

"Според науката приблизително на всеки 7-9 години материята, която съставлява тялото ви, се променя на атомно ниво, включително и мозъкът ви. Помислете си за това. Най-вероятно в момента изглеждате значително по-различни от преди 8 години и най-вероятно ще изглеждате още по-различни след още 8 години. Тогава следователно на всеки 7-8 години "вие" преставате да съществувате и бивате заместени от друга личност.

Е, това е абсурдно. За да приемем тази идея ще трябва да отхвърлим здравия разум. Например, не може да погледнем бебешките си снимки и да ги наречем наши, защото преди много години това бебе е било различна материя – различно тяло – и следователно различна личност. След 10 години вие няма да можете да кажете, че сте учили здраво в университета, защото до тогава ще имате различно тяло, различна личност. И защо ви е въобще пенсионен фонд? "Вие" дори няма да сте там!

Това определено не е правилно! Вие сте личността от бебешките снимки, помните 18-ия си рожден ден, и ви очаква пенсиониране. Но това може да е така, само ако има нещо, което остава и не се променя през целия ви живот, не нещо материално, а не-материално. Тази продължаваща нематериална реалност, която ви прави една и съща личност през целия ви живот, е вашата душа."

Мат Кошман

Значи , аз , а и повечето хора всеки ден сме различни личности , защото хората се променят с всеки изминат ден - начинът на мислене , привичките и като цяло психически.

Редактирано 7 август 200620 г. от diksi (преглед на промените)

Значи , аз , а и повечето хора всеки ден сме различни личности , защото хората се променят с всеки изминат ден - начинът на мислене , привичките и като цяло психически.

Май не си разбрал (може и аз да бъркам, де)...Точно това каза, че това е глупаво. Променя се материята, а не душата. Именно по душата всеки може да рабере, че това съм аз, онзи там си ти и т.н. Аз поне така разбрах..

Една гатанка:

Кои са онези клетки, които след раждането не се делят и след разрушаването им не се заместват от други като тях т.е. не регенерират?

Една гатанка:

Кои са онези клетки, които след раждането не се делят и след разрушаването им не се заместват от други като тях т.е. не регенерират?

Мозъчните клетки

Мозъчните клетки

Дамс!

Ще го разбера когато му дойде времето.Сега ми се живее,ама много ми се живее

Май не си разбрал (може и аз да бъркам, де)...Точно това каза, че това е глупаво. Променя се материята, а не душата. Именно по душата всеки може да рабере, че това съм аз, онзи там си ти и т.н. Аз поне така разбрах..

Това е искал да каже. Права си. Не разбрах.

И на мен ми се живее.

Има ли живот след смъртта ? - Да, определено има. Защо никой не се е върнал да каже ? - Ми, защото връщайки се на този свят, предишните ни спомени остават дълбоко скрити в съзнанието ни и повечето хора така и не успяват да ги изкарат наяве през новия си живот. Мога да дам личен пример. Например аз още помня или си мисля, че помня деня на раждането си. В началото всичко беше тъмно, изведнъж блесна светлина. След това се появиха размазани, едва различими бели силуети, помня, че си зададох въпроса - кои са тия ? Странно, но имах чувството, че съм попаднал на някакво странно, ново място, но не можех да си спомня кой съм аз. И всичко това да е станало в рамките на 10 секунди. Следващите ми спомени са чак от 2-3 годишна възраст, след което вече изчезна това странно чувство, че не помня кой съм, вече се идентифицирах с настоящата си същност, но и до днеска нещо дълбоко в мен ме кара да чувствам, че съм съществувал и преди да се родя. Та не зная, до колко този мой спомен е истински или е било красив сън, потвърждение имам само от родителите ми, които помнят, как като 3-4 годишен съм им разказвал за това преживяване. Много хора описват смъртта, като черен тунел, в края на който виждаш светлина. Аз също съм виждал този тунел по време на една операция, когато бях на косъм от смъртта, е не видях светлината . Но като се върна към спомена за раждането, това не е ли същото, в мрака блесва светлина и ти се раждаш ... Та ще ми е интересно ако някой има информация или е чел интересни мнения относно тези "скрити" спомени за минали животи и дали е възможно човек, докато е в материална форма на Земята, да стигне до тях или имаме достъп до всичките си преживявания само в духовните измерения, освободени от материалната черупка Видях, че tommcat е разказал за такава случка, това си е поредното доказателство

Редактирано 8 август 200620 г. от myd (преглед на промените)

Предлагам този материал - вярно, че е интервю, но като обобщение е достатъчно интересно. Пък и не всички се интересуват от подробностите.

Само да не хукнете да търсите LSD Всичко свързано с него е извършвано по строга методология и контрол.

myd, пише и за твоите "спомени" (надявам се не са били под влияние на LSD

Накрая има и някои определения за религията.

Кой каза, че учените били схоластици?

Редактирано 8 август 200620 г. от NikolayV (преглед на промените)

Мисля че има живот след смъртта, но не някъде в небето, а пак тук на земята, раждаме се отново, но не си спомняме предишния живот, или си спомняме прекалено малко, един вид прераждане. Факт че има хора, които се раждат с психически и физически увреждания, ме навежда на мисълта, че те изкупват някакъв грях от минал живот. Учим се един вид след преражданията и накрая се усъвършенстваме, затова има по-добри и лоши хора.

@Мат Кошман да, но се променяме физически, нашият дух остава все същия, ако въобще говорим за прераждане, единственото което може да остане след смъртта е духа.

Редактирано 8 август 200620 г. от m0x (преглед на промените)