За мен има, както казва ropotamski енергията не се губи а преминава от един вид в друг, а и има доста необясними явления и случки.

Искрено се надявам да има!Наскоро загубих близък човек и ми е по-лесно да приема,4е продължава да живее и даже е близо до мен,но в друго състояние,отколкото да живея с мисълта,че е изчезнал завинаги и от него е останал само прах в гадна урна!

А и аз съм привърженичка на вероятността животът да започва след смъртта..Като се замислите глобално,това живот ли е или оцеляване нашето???

Той е до теб.И е добре.

Повярвай ми-знам че е така.

Просто е в друго измерение,което не ни е дадено да виждаме докато сме тук.

Знам че ти липсва,знам какво изпитваш.

Ако можеш,опитай се да го приемеш така-все едно е заминал в далечна страна.

А ти още не можеш да отидеш там.

Но знаеш че той е там.

И те чака.

И пак ще бъдете заедно.

Без да съм чел темата (за пореден път) пускам мнение на поразия. Най-напред заглавието е оксиморон. И като такъв то може да има само стилистично значение. Релно не можем да говорим за живот след смъртта. Нека го формуираме така - „преминаване в друго състояние”. И като "почитател" на реинкарнацията мога да кажа само - да, вярвам в това "преминаване" в друго състояние. Въпросът е доколко съзнанието на този човек остава с него. Това е неизменна част от Кръговрата. Без смърт няма ново рождение, без край не би имало начало. Където и да отиваме ние през време на "препрограмирането" преди прераждането, този "буфер" ако мога така да го нарека, аз съм убеден че отишлште там са добре и са щастливи. Едно африканско племе, не помня вече името, празнувало в деня на смъртта на човека. Защото той се е отървавал от тегобите на земната плът отивал на по-добро място. Не е ли това по-логичното? Не е ли по-добре да задушаваме чувството си за загуба с промяната на концепцията си за нещата - да не го осмисляме като загуба, а като начало!? Замислете се...

Едно африканско племе, не помня вече името, празнувало в деня на смъртта на човека. Защото той се е отървавал от тегобите на земната плът отивал на по-добро място. Не е ли това по-логичното? Не е ли по-добре да задушаваме чувството си за загуба с промяната на концепцията си за нещата - да не го осмисляме като загуба, а като начало!? Замислете се...

Да, в Япония пък се обличат в бяло, но тези традиции неправят болката по-малка. За жалост ти говоря от личен опит. Немога да ти опиша болката на една майка загубила единственото си дете. Такава смърт може да вкара двама души в гроба. При такава загуба неможеш да кажеш "Когато живота ти поднесе лимон, направи си лимонада". Замисли се...

Аз разбира се не говоря нито като майка, нито като баща. Скръбта в такива случай зависи от човека - дали е религиозен или не; как е настроен да възприема смъртта; и т.н. Но скръб винаги има. Нали затова сме хора. Загубата е трудно нещо. Аз съм губил близки хора и го приех по този именно начин, който описах горе. Но никога не съм губил дете. Дори нямам дете, за да си представя какво е. Условности винаги има. Аз затова и зададох въпроси (макар и малко риторични), а не заявих твърдо "трябва да...". И все пак темата е за "живота" след смъртта. Аз вярвам в принципите на кармана (кармата) и вярвам, че трябва да живеем живота си мъдро.

Да, в Япония пък се обличат в бяло, но тези традиции неправят болката по-малка.

Да доложа: не съм запознат с японската традиция. Но със сигурност бялото е траурен цвят в Китай. Символиката в този й аспект е не празничното, а "безцветността" на неоцветените траурни дрехи.

В Русия слагат на мъртвите бели обувки, а в ислямския свят ги погребват без дрехи, увити само в един бял саван/незнам наименованието/.В Индия ги пускат по течението на река Ганг...Смята се, че мъртвия трябва да има очи, за да вижда "пътя"...Някои ги кремират.Други издигат скъпи гробници.Аз и от злато ще му направя паметната плоча, ако знам че ще стане...Болката да загубиш близко същество е невероятна.Несравнима с нищо.С него си отива и част от теб...Остава ни единствено утехата, че може би там, някъде в небитието, тях все още ги има...Че може би някой ден ще ги срещнем отново...

infinity1305,вярно си е-дори подписът ти доказва,че любовта побеждава дори и смърта

Аз по принцип много се интерисувам от такива работи и съм говорил с много хора.Последното,което ми е в главата е много странно и сигурно ще ме помислите за луд.Значи,ако човек не е живял правилно живота си той се преражда но не на Земята,а на някоя друга планета на която формите на живот са по развити и т.н.А ,който не живее правилно живота си се преражда тук докато не се научи как да живее.Знам една история за едно момче от Карнобат,когато е било малко на около 7 години то повтаряло едно и също нещо :"че живее във Франция,казвало как се казва и в кой град е,че има 3 деца и че е умрял от катастрофа" постоянно гледало френски телевизии.Отначалото майка му не му обръщала внимание,но после се притеснила и извикала учителка по Френски.Учителката започнала да чете приказка на дете,ама на френски език и по едно време спряла и детето казало:"а какво станало с третото прасенце"тогава майка му се оплашила много и дори отишли със съпруга си до Франция да проверят и се оказало,че существува такъв човек със такова име и с 3 деца и че е бил алкохолик и е умрял в катастрофа.Но не е това основното,което ме кара да вярвам в тия работи и човек не може винаги да е сигурен дали в това което вярва е истина винаги има едно "АКО" има и дуго нещо ама него не мога да го разкажа защото тогава вече наистина че си помислите,че съм луд.

Редактирано 4 юли 200620 г. от tommcat (преглед на промените)

Тия дето ВЕРВАТ в прераждането,що не гръмнат,та да се преродят дето искат.Аз лично си искам тоя живот и си го живея както намеря за добре!

То и аз си го искам тоя живот,ама рано или късно ще умра.

Не ми трябва да вярвам в "живот" след като няма да ме има вече. Умирам си и се отървавам от всички проблеми, това е, рахат работа си е смърта да знаете. Е не сега веднага де, по-късно, като се сбръчкам и почне да ме боли от всякъде ...

Не ми трябва да вярвам в "живот" след като няма да ме има вече.

Умирам си и се отървавам от всички проблеми, това е, рахат работа си е смърта да знаете.

Е не сега веднага де, по-късно, като се сбръчкам и почне да ме боли от всякъде ...

Дали на сбръчканите хора, които ги боли навсякъде, им се живее по-малко...?И смятат ли те смъртта за "рахат работа"...

Много странно разсъждаваш.

Моето мнение Всички истории за живот след смъртта под каквато и да е форма ( включително прераждане ) са измислени единствено поради отказа на човешкото съзнание да приеме, че един ден живота свършва. И как да го приеме, при положение че цял живот е бил жив? Трудно е да си представиш че в един момент просто преставаш да съществуваш Лично мнение П.С. От друга страна няма по гадно нещо от вечността. Представи си никога да не можеш да се отървеш от грешките си, от спомените, от целия житов който си водил. Затова са измислили 'забравянето' при прераждането - защото ако приемем че просто душата живее вечно, то тя ще се самоизяде след като остане без тяло

Дали на сбръчканите хора, които ги боли навсякъде, им се живее по-малко...?И смятат ли те смъртта за "рахат работа"...

Много странно разсъждаваш.

Знам че на някои хора им се живее още повече като усетят че им идва края. Но това си е тяхен личен проблем, като цял живот не са имали време де разберат че всеки които се е родил ще умре, тогава нека ги е страх от смърта.

Колкото по-малко се страхува от смърта човек толкова по-спокойно си живее живота и по-малко го ловят ниезлечими болести.

В Швейцария можеш да си поръчаш да ти донесе доктор ( доброволец не взима пари за тази "услуга") едно питие и да ти го даде да го изпиеш за да се отървеш от нечовешки болки при неизлечима болест.

Гледах по телевизията тази година точно как става това и как една жена изпи чашата сама и пак легна и "заспа" за винаги.

За тази жена отърваването от "капана на съществуването" беше желано от нея самата и съм убеден че ако не като рахат работа тя поне го е възпремала като избавление от непоносимите болки и условия на съществуване.

Така обяснено, по-малко странно ли ти изглежда?

Прав си, може и така да е.Но ми е трудно да повярвам, че някой би се разделил с живота с голямо желание, макар наистина да има ситуации, в които ти писва, дали от болка, или друго...това доказват и самоубийствата. Всеки жив обича живота. poisk, мен от друго ме е страх...ако има рай и ад, от онова, което се намира между тях.Там сигурно е ужасна скука...

Мдаа попринцип имаш право на Евтаназия

infinity1305 да не мислиш че в рая е много интересно - както се разправяше в един виц - църковни хорчета и никакво забавление

В Русия слагат на мъртвите бели обувки, а в ислямския свят ги погребват без дрехи, увити само в един бял саван/незнам наименованието/.В Индия ги пускат по течението на река Ганг...Смята се, че мъртвия трябва да има очи, за да вижда "пътя"...Някои ги кремират.Други издигат скъпи гробници.Аз и от злато ще му направя паметната плоча, ако знам че ще стане...Болката да загубиш близко същество е невероятна.Несравнима с нищо.С него си отива и част от теб...Остава ни единствено утехата, че може би там, някъде в небитието, тях все още ги има...Че може би някой ден ще ги срещнем отново...

Напълно ти съчувствам и съм съгласен с теб! Болката е несравнима ..... Но съм сигурен, че те живеят на едно по-добро място, че са много по-добре там и че ни наблюдават от там! Наистина ... нещо от теб също си заминава с тях, но .... и те са си отишли от тук само физически. Винаги ще останат с нас в сърцата и мислите ни! Сигурен съм, че те са някъде там ..... и че след време ще ги видим отново ....

Напълно ти съчувствам и съм съгласен с теб! Болката е несравнима ..... Но съм сигурен, че те живеят на едно по-добро място, че са много по-добре там и че ни наблюдават от там! Наистина ... нещо от теб също си заминава с тях, но .... и те са си отишли от тук само физически. Винаги ще останат с нас в сърцата и мислите ни! Сигурен съм, че те са някъде там ..... и че след време ще ги видим отново ....

Така е tigertron, дори да няма продължение, дори земната смърт да е наистина края, ние пазим паметта им и така те са живи за нас...

Инфи и тигърчо, това, което казвате е много правилно. На всеки му се иска да помни доброто у близките, които е загубил, да вярва, че те са там някъде, че ни наблюдават. Впрочем, това ни дава сили и някакъв вид утеха.. Може и наистина да няма такъв живот, може всичко да е било измислица, но аз вярвам на тази измислица. Не съм сигурна за ада и рая, мисля, че всички са на едно.. все едно като нас - по групи, на различни места... Всъщност, така звучи и логичко - всеки е там, където е живял. Иначе как бихме си обяснили как понякога ние усещаме присъствието им? Та и това ме кара да мисля, че са сред нас. И няма ли ние да се чувстваме по-добре, ако знаем, че тези, които сме обичали все още ни обичат, макар не телесно и материално, както сме свикнали? Аз поне бих..

Редактирано 5 юли 200620 г. от baby_muse (преглед на промените)

Като почнах да чета темата и чесно казано ми стана малко кофти.

В Русия слагат на мъртвите бели обувки, а в ислямския свят ги погребват без дрехи, увити само в един бял саван/незнам наименованието/.В Индия ги пускат по течението на река Ганг...Смята се, че мъртвия трябва да има очи, за да вижда "пътя"...Някои ги кремират.Други издигат скъпи гробници.Аз и от злато ще му направя паметната плоча, ако знам че ще стане...Болката да загубиш близко същество е невероятна.Несравнима с нищо.С него си отива и част от теб...Остава ни единствено утехата, че може би там, някъде в небитието, тях все още ги има...Че може би някой ден ще ги срещнем отново...

infinity1305, това което казваш за болката е наистина така и затова много ти съчувствам. Само като се замисля за хората, които съм загубил и....просто не ми се мисли. Става ми много кофти, натъжавам се, но си казвам, че са добре и щастливи където и да са, и че ще ги видя някога отново.

Аз самият съм сигурен за живота, защото вярвам в прераждането. Сегашното тяло е временно. И аз преди не вярвах, но откакто ми се случи нещо вече съм убеден. Живота е безкраен цикъл о смъртта е естествена преходна част от него.

Мдаа, интересна тема, някак си не върви да си живееш тука и в един момент целия този опит и потенциал който си натрупал да се загуби безследно! Би трябвало да има някаква цикличност под формата на прераждане и така всеки път да се дообогатява персонажа ти, душевността ти! Друг е въпросът дали цикличноста е насочена към изправяне на грешките или увеличаване на кръга от грешки!? Според мен, цикличността е да се изправят грешките и да се отсее добрият продукт от лошият, като тази идея за Ада и Рая не е лишена от смисъл от тази гледна точка! Определено има живот след смъртта под друга форма обаче, каква точно може само да гадаем, може би енергиина!?

.......

Определено има живот след смъртта под друга форма обаче, каква точно може само да гадаем, може би енергиина!?

А може би същата като нашата, но в друг паралел!

Ще си позволя един цитат:

If my soul could revive

From my carnal remains

What does it matter to me

If it all fades to black

If I'm born once again

Then no one really is free

How could I be condemned

For the things I have done

If my intentions were good

I guess I'll never know

Some things under the sun

Can never be understood