Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682251

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Пристигна снощи баба вещинарка, ухаеща на свинско и на лой, и, джопната в акъла ,луда марка, не й понесе пак, че съм от сой.   Надушила, че правя нова книга и по България си обикалям аз, със нова простотия ми намига, нестигнала крилатия Пегас, / не качила вечния Парнас/...   Без мъж и без дечица, нежелана от никой свой съгражданин, съсед, от лудите по-луда баба стана, нормално,баба си е людоед.   Но истина е, че ме в
Усещаме ги като нежен полъх и само обичта със тях пътува, понякога потупване без отзвук, тъй нежно, сякаш тук не съществува.   Понякога е сън - съвет, посока, понякога - невидима тревожност, не ни оставят да потънем надълбоко, но няма как душата да положим   на рамото им, както във живота. Бъдете заедно, докато може, че после само с вятъра ще дойдат... И толкова! И пак при дядо Боже!    
Ще отбележи времето кои сме! А ние ще мълчим от небесата. Че идните деца да ни потърсят- ще бъде чест - невидима и свята.   И земната ни мяра за кадърност в последващи души да се пресее, дай Боже да заложим зрънце бъдност, с която може пак да се живее.   И затова творците не нападам, сърца не искам и да наранявам, пред Завистта не се и застоявам, а продължавам, просто продължавам...    
ЗАЩО ПЪТУВАМ ЛИ?     Така ме питат някои без име, за мен такива нямат имена. Защото е България Родина и просто искам да се поклоня.   В един живот не мога да попия историята й от векове, но тези за какво живеят, питам, щом нямат усет за Родина те?   Дори да съм до крайност възмутена от хора, без идеи и сърца, България ми е сърце и вена, защото българска ми е кръвта.  
Леле,Загоре,Загоре, що ме остави ти море,  да ме у Пайнер окълцат и с тежка клетва изхвърцат?   Оти побегна в чужбина и ме остави самина, да се търкалям в хотели и в лудница овъртела!   Станах си тетка-брантия, пържена вече скумрия, с лудата мама едничка аз си останах самичка!   Ткст.: К.Р. Музика: Казълбаша наша
На най- красивите мъже, Дори в най - смелите представи, Нави съдбата им въже И самволно ги остави.   Къде умът им не достигна, Къде не слушаха съвет И егото се понадигна, Подобно купчина на смет.   И някак си извън реала, И някак си в наивитет, Съдбата срина им се цяла, Аз просто продължих напред.   Да знаете, всичко е ясно В невидимите небеса. Сънувах всеки безопасно,
ДА ПЪТУВАШ В КОСМОСА С ЛИРИКАТА НА МЛАДЕН МИСАНА      Неведнъж съм коментирала, че стиховете на доц. Младен МИСАНА са неземни.Космични са, в тях няма толкова мистика, колкото послания от други светове. Те са или в интернет, или в издателство Lulu.com, USA, защото, преди промените 1989 година, той не е успял да издаде книга. Нещо повече, навсякъде харесван по вестниците, трудно влизащ и отпечатван. И като се размислил - издал преди промените само 7 стихотворения по
БЛАГОДАРЯ НА МОЯТА ДОБРА ПРИЯТЕЛКА, КОЯТО ПРИЕ ДА НАПИШЕ НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА НОВАТА МИ СТИХОСБИРКА, ТЕ ЗВУЧАТ КАТО ОБОБЩЕНИЕ И АЗ МИСЛЯ ДА ГИ СЛОЖА НА ЧЕТВЪРТА КОРИЦА НА ПРЕДСТОЯЩАТА НИ СТИХОСБИРКА С МЛАДЕН МИСАНА     ДОСЕГ ДО ПОЕЗИЯТА НА РОСИЦА КОПУКОВА   Поезията се пълни с емоции, смисъл и метафори основно, но е добре, когато те са добре балансирани. При Росица Копукова е така във всичките й книги. Тя има собствен почерк, перфектна рима и ритмика
БЯЛА СПРЕТНАТА КЪЩУРКА/с басеинче встрани/ ТЪЩАТА НА ЗЕЛЬО В НЕЙ ЖИВУРКА / СЪСЕДКА Е НА АНДЖЕЛИНА
Пее баба, пее, черна песен лее:     "Кой напуснал къща, хич да се не връща. На вратата да не чука, да се маха вън оттука".   Как ли да се върне, като е утрепан, как ще се обърне, като е погребан?!   Кой напуска къща, баба го прегръща със една секира, той покой намира!   Автор: К.Р. Музика" Казълбаша наша!
Нежността пътува като нас, гали ни в тревите и ветреца, в песента на птица в ранен час, вечер във свирнята на щуреца.   Нежността е светеща звезда, сякаш ласка в мрака на простора, идва под корона на дъга и трепти от светещите хора.   Вечно не достига по света, нищо, че е толкова красива. Милва като морската вълна, после доброволно си отива.   Хубавото е, щом дойде пак, ненаситна
ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА Почти целият първи брой 2020г. на известното от десетилетия сп. "Пламък" на 63 стр. е пуснато награденото с първа награда мое стихотворение "В музея", специално посветено на Никола Вапцаров. Имах и една литературно - критическа статия , отпечатана там, за Иван Есенски. В " Словото днес". Виждам ги след години, но все пак ги намирам. Благодарности на отпечатването.
От хората съвсем не искам много, защото Господ много ми е дал, но слагам по една присъда строга, когато гнусничко си се държал.   Когато си добро дете на Бога, той винаги със нещо те крепи, стопява се голямата тревога и почва красотата да искри.   Дори понякога не се усещам как Господ овреме ме е спасил. Защото той с любов стои насреща, с дареното той ме е извисил.   За мнимите вратата
Зажадняла баба Аана, зажадняла за любов, само тя сама остана, ром й беше благослов.   Пръкна цигане - момченце, ала й избяга то, прокурорски одисеи баба Ана свърши сто.   Полза ни една и Ана си е кьор кютук сама, сайт-певица баба стана, с куха лейка на глава.
И да ви кажа,много нещо спира, нечакано край моя си перон, ту сънища, ту вдъхновена лира, ту хора, сякаш търсещи синхрон,   енергия навярно да почерпят или са провидели светлина и влакове невидими, и теглят за бъдещето по една звезда,   която искат тук да я оставят, за мене тя е неочакван дар. Но по- добре да бъдеш спирка стара, вместо за някого да си товар.     23 август 2023г.,
На бабуля Ана дали да не купя опинци македонски, за Бохот цървуля, да си маа Ана щуро край реката и да води Ана прасе за ръката.   Да не тропа силно, народ да смущава казълбаша наша в слънце да огрява, там народ да лъже, колкото си иска, да й взема, викам, че в пара се стиска.   Кога казълбаша до Психото доде, да си види Ана, чедо първородно, да не маа гащи със обувки стари, а с опонци здрави сички да предвари.   А-а,а-а,
Талантът не е просто самоцел, единствено в живота занимание, кажи какво си дал, какво си взел и как осмислил свойто дарование?   И сякаш някъде във зрелостта за него само ти остава време, защото иска още в младостта съдбата сякаш своето да вземе,   да се докажеш - личност и човек, това остава и след твойто име. Не става в битието да си мек или пък лош. Имиджът ще се срине.   И няма да с
Ба-ба Анита - баб крета като боабаб, крета старата мърда, внуче носи на гърба.   Пада внучето сакато, ходи като пато-пато, щом не може да върви, на гърбината лежи.   Ба-ба, Анита криза, в Бохот влиза се без виза, до колибата ще стигне и в омраза ще изригне:   но не й е крив света, че нещастница е тя! Ба-ба, Анита баб, крета като боабаб!   Текст: Росица КОПУКОВА Музика: Казълбаша наша  

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.