Lucia_free

Не е нужно да разказваме. Достатъчно е да помним. Поздрави и от мен! Стефанус е гръцко име, означаващо Венец. Архидякон Стефан е гръцкият прототип на първият проповедник и разпространител на Исусовото автентично учение в храма в Йерусалим и брат на Исус по плът - от една майка и различни бащи - Яков - най-важният след Исус по онова време в онези земи. Яков е бил водачът на есейската Кумранска общност - най-високо посветеният в назорейството сред общността и след разпъването на Исус, лично от него получил посвещение, той е, който е пазел като зеницата си учението му и е пречел на Павел - фарисеинът Саул да извърши пъкленото си дело и изврати учението на Исус като вмъкне фарисейщината там, заради което е и бил неудобен и е убит. Това е научно доказан факт - пише го в книгата Свитъците от Мъртво море - от там зная, че всъщност, честваме Яков днес под гръцкото име Стефан. Ето малко от житието му: Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Затваряли ги в тъмници и убивали водачите им. Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към учението на есеите и Исус. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит. На празника Пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали: - Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Месия. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това, понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят! След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия. Яков гръмогласно заявил: - Иисус е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви! Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно: - Слава на Бога! Осана на Сина! Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, предвождани от Павел, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се спуснали към апостола и го блъснали долу. Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал: - Господи, прости им! Не знаят що правят. Фанатици юдеи започнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал: - Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате! Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му. Яков е живял съвършено чист и аскетичен живот, заради което е и наречен Праведник. Проповядвал е, че който на думи само изповядва Исус, не е истински негов последовател, Яков е наблягал на делата - истинската вяра. По този начин - чрез делата си и смъртта си, де факто той се явява и първият проповедник на учението и пъорвият мъченик в името на Исус. Ето защо Стефан е наречен от гърците първомъченик.

Весела Коледа на всички! На вярващи и невярващи, без значение религията им или съмненията им, на всички, всички светли душички много здраве и усмивки! Искрено желая всеки да открие в дълбините на душата си зрънцето невъобразима красота, което да разтопи ледовете и стопли сърцето му, да освети мрака и засияе в очите му! Защото отвъд вярата и невярата всеки от нас носи нещо, което го прави истински жив. И нека красотата бъде страшна, а виното - червено!

Душата, Вальо, както твоята, така и на никого, вкл. и своята, аз на показ по форуми не излагам. Каквото виждам там, си остава за мен. Да изчепкаш от дохтор нещо, което не иска да каже - трудна работа, пиши я невъзможна.

Виждам две неща - лудо желание за alegro - да го наречем спам и още по-влудяваща невъзможност. Няма как - обречен си с диагноза модератор. moderato - от итал. - умерен. Нали знаеш - каквото човек си направи сам и друг не би могъл.

Човекът е дух, въплътен в тяло. Духът обитава и отвън, и вътре в човека. Той е привързан за тялото с невидима нишка, но в по-голямата си част е разположен извън него и само малка част от духа е вътре в тялото. Онази част, която е в тялото, е по-малката част. При смъртта тя се слива отново с духа на човека. Това е душата - вътретелесната част от духа. Тя задвижва и завихря кръвта в тялото, тя кара сърцето да се свива и разпуща, белия дроб да поема и издишва въздуха, под нейна власт е вътрешната нервна система - т.нар. вегетативна нервна система или симпатикус. Главният мозък или централната нервна система - външната, е подвластна на духа. Душата е своеобразно сетиво на духа за материалния свят. Но тя не е от този свят и след смъртта се завръща отново у дома си - при духа. Аз си имам едно мое верую - ако искаш да разбереш душата на човека, виж лицето му - тя е изложена на възможно най-скритото място - на най-видното. Душата на човека е изтипосана на лицето му. И най-добре се вижда в очите му.

Аз също вярвам в съществуването на душата, но не по начина, по който религиозните вярват. Моето вярване е знание. Хайде, питай! Темата ти е много интересна. Вярвам също, че си доста широко скроен и след като показваш сериозни интереси и търсения в тази посока, твоята душа ще съумее да преглътне горния спам.

Аха - значи единствеността сега стана половинственост. :-) Не успяваш, Нел. В случая се бориш с истината на Нео и наричаш това миролюбие. А дали го виждаш, не е мой проблем. Нео поне е искрен - той не се прави на такъв, какъвто не е.

Ей, Нео, а какво им е лошото на упражненията по философия и риторика. И последните са вид изкуство, досущ като фотографията.

Самият факт, че мислиш, че си табула раса, означава вече, че не си.

Нещо не те разбирам, Нел. Хем единственост, хем война и противопоставяне били золожени в човешката природа. Единствеността с какво воюва и на кое се противопоставя, щом е единственост.

Нека отдиференцираме интуицията от желанията на сърцето. Те нямат нищо общо. Сблъсък между разум и интуиция не може никога да има, защото тя е именно гласа на разума. Но на разума, а не на обърканите мисли и интуиция, а не объркани страсти. Война между ума и сърцето настъпва точно когато липсва интуиция и е объркана с поредната серия от собствен сериал.

Аз ли те тълкувам буквално или ти не си наясно какво пишеш... Цитирам те: Наблегнах на тези думи - те са твои, не са мои. Осъзнаваш ли какво казваш с тях?.. Външните войни, Нел, са само продължение на вътрешните. И ако ти водиш война със себе си, а проповядваш миролюбие, то твоят мир е фалшив, защото отвътре е война. Аз със себето си войни не водя. То ми е най-големият приятел.

Готовият отговор не е отговор. Едностранчивата истина дали е истина... Много обичам Аристотеловата логика, която той сам нарича аналитика и която е отвъд истини и неистини, вери и невери. Ето ти малко от него по въпроса, който те вълнува мразя кавички :-): Който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение и така превръща твърдението си в неистина, защото противоположното съждение отрича неговата истинност, а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Чудесата не се съзнават. Ето това е характерното за тях - НЕСЪЗНАВАНОТО.... Чудесата са продукт на несъзнаваното, на незнаенето, на неразгаданото. Не помня кой беше казал - Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели. Вярата в чудеса е опит да се надхвърлят човешките възможности на ума и линейното формално мислене. Много хора, обаче, опитвайки се да надскочат сянката си чрез сляпата вяра, падат яко в догмите и затъват в регрес и мрак именно там - в сянката си. Защото не знаят, че сянка не се надскача, тя се осветява със силата на разума и така се топи и интегрира в светлината на Аз-а. Разумът не вярва в чудесата. Той ги проумява. Вярата по презумция е алогична. Вярата е винаги в нещо, затова е мисъл про форма. Логиката е отвъд формалното мислене. :-) Вярвам, защото е абсурдно. Ако не беше така, щях да знам. Франциск Асизки Труден въпрос. Аз си имам изпитам метод - първата мисъл. Тя е продукт не на ума, ограничаващ те в някакви рамки, не и на безумието. Интуицията е тази, която праща първата мисъл - истината за същността на нещата. Вярата казва - а, да, аз вярвам в това и толкова - липсват всякакви опити за разбиране, затова е и сляпа вяра, затова е и по-страшна дори от неверието, което лишава нещо от живота му - по-добре да дадаеш право на живот на нещо някъде другаде извън теб, отколкото да го убиваш чрез застопоряваща вяра в него, без да си го проумял... Вярата и неверието са все незнание, все слепота, все късогледство, все формализъм - в най-добрия случай взорът на вярата и неверието достигат само до външността на нещата. Интуицията ги проумява в същината им, тя достига до сърцето им, интуицията е гласът на РАЗ-ума. Как ще различиш първата мисъл от всички останали ли? Тя е тиха и не крещи като другите, но затова пък най-добре се чува.

Нел, войните със себе си не водят до нищо друго, освен до войни и отвън. Скритата война не е мир. Тя е пак война, но още по-зле - лицемерен мир зад маската на миролюбието. Ей такива най ги ненавиждам.

То не е на вяра. Третото състояние е на познанието. Изпитвай нещата, винаги се съмнявай, не ги отричай, но и не вярвай сляпо, не им давай гръб, но и не ги следвай робски. Съмнявай се! Съ-мнението е твоето мнение, твоята лепта към будността, твоето съм-ване. И твоята увереност. Парадоксално, нали? Истината е скрита в парадоксите.

Ц. :-)

Ако щеш споделай. Но виждам, че не ме разбра точно. Тя - вярата, винаги е сляпа и по това се различава от знанието - по слепотата. Хората вярват в неща, които не са видели или чули, какво остава до това дали са разбрали. Ти какво разбираш под "несляпа" вяра. Такова животно нема. Вярата винаги е сляпа. Онова, което дава знанието, се нарича не вяра, а увереност.

Кое накланя везните ли? - Тежестта на сърцето. Но има и средно положение - нито да вярваш сляпо, нито да отричаш като кон с капаци. И средният път е знанието. Да искаш да знаеш, да търсиш и да намираш познание. Един ден то ще те спаси. Нито вярата, нито невярата могат това, те само ще те люшкат в едната или в другата крайност. Но знанието е път, който се извървява сам.

Но те съществуват. А дали ти ги виждаш, е въпрос на зрение. Понякога е нужно дори и по-малко. Понякога само едно слово стига... и забравяш за всички книжки, за всички думи, за всички буквички, ала знаеш всичко, имаш отговорите на всичките си въпроси и дори нямаш въпроси изобщо. Дали това не е Раят?

Това е карма, Logoc. http://www.youtube.com/watch?v=y24aylI1_G8

Не ме интересува кой как ще го определи - ерес или не, не ме вълнуват нечии интерепретации, ама никак. За мен е важно кое влече сърцето ми... Там отивам и аз - накъдето ме влече, без да ми пука от нищо и никого. Вярващи... те не знаят дори в какво вярват. Logoc, за пръв път срещам човек, който се интересува от това. Радвам се! Искаш ли да поговорим за Барбело в темата за Апокрифите? В последният - този на Йоан завесата е открехната доста.

Разбира се, че има Рай. Щом има идея за нещо, то със сигурност съществува. Идеята за нещо е неговото отражение в човешкия свят - мисълта е носителят на вибрациите, които стигат посредством нея и носят знанието за съществуването му под формата на идея, в случая идеята за Рая до хората. Египтяните го наричат Ра, старите българи казвали на Слънцето Райко, името Рая, Радка иде от Рай също, в хиндуизма ще срещнем персонажа Радха - олицетворяващ състояние на божествено блаженство, думата Радост (Ра-светлина и дост-доставяне или в превод получена светлина) също има този корен, Работа (Ра-светлина и бота-грижа, опазване на светлината) също, Разбиране (Ра-светлина и събиране, сбиране, бране на светлина), Разум ( Ра-светлина в ума)... Рай има, да. Светът на Светлината.

Не мисля, че хора умират в днешно време от някоя религия, която и да било тя. Хората умират поради една единствена причина - безлюбието. То носи невежество и смърт.

Не съм католичка. По рождение съм източно православна. Но съм жена, затова се интересувам по-точно не кой, а КОЯ е Барбело. В темата Апокрифите съм наченала нещо по този въпрос...