Lucia_free

Много по-важно е какво става с нас, докато сме живи. Каквото приживе, това и след смъртта.

Ако му хареса Ада ли? Ехехе, ами започва да слага подписи като твоя, хех.

Но не го убиха те, а само им бе оприличен. Много ясно. На едно друго място Исус казва - Аз и Отец ми едно сме. А на друго пък следното - От къде ме познавате? Истина ви казавам, никое поколение от хората, които са измежду ви, няма да ме познава. И като съберем тези три какво се получава?.. Че всеки от нас е не другаде, а в самия Ад, щом не познава Бога. Всички минаваме от там. Пинизът е да не останем вътре... Да сме само ... минувачи през адовете си. Щото в противен случай ще зациклим яко.

Ами не е лесно, да - забелязваш ли как всички богове имат една обща черта - те са антропоморфни. Защо? Дали бог е сътворил човека по свой образ или човека твори бога по свое подобие? --- Да, Дагпо, религиите отдавна са отживелица, а религиозните хора, независимо от това каква религия изповядват, живеят в миналото. Човечеството има вопиеща нужда не от разделение, не от различни религии, а от обединение. Религиите възникват в период на еволюцията, когато се формира Аз-ът в човешкото съзнание, един Аз, който ги отделя от стадно-инстинктивния свят на животинския вид и ги прави човеци. Сега вече този Аз е оформен отдавна и е време за нови стъпки нагоре по еволюционната стълбица - осъзнаването на човека като част от всемира. И не разделение е нужно, а обединение на вида човешки. В противен случай ще последва Атлантида и всичките предхождащи цивилизации, завършили трагично.

Ами аз мисля така: 1. Или няма бог и боговете са само в главите на хората и съответно са богове според нивото на съзнанието им. 2. Или ако има бог, то той се е хванал за главата и е избягал много далеко от човека. :-) Защо толкова години след раждането на Мохамед досега не се е появил друг пророк след него? Боговете ли се свършиха нещо или човечеството се подпира на прогнили от вехтория патерици?

Ако ти кажа сега, че един бог на мен ми се яви и ми говори послания, ти ще ми повярваш ли? Виждаш ли, в 21 век сме, все пак... Всички богове са само едни архетипи от колективното несъзнавано, което може да поведе само несъзнаващите маси... Айде де, къде е този бог, що не ми се яви на мен сега, а, да го питам аз някои нещица?

А дали този Аллах не съществува само в главата на един психически болен човек? А дали Христос не съществува само в главата на шизоида Павел? А дали Кришна не съществува само в главата на някоя родила го индийска маймуна? Какво ще кажеш, Дагпо, по този така щекотлив въпрос за религиите и психическото здраве на религиозните хора...

Еее, Нео, ти поне си умно момче и търсиш истината. Що сега такива ги говориш? Ами дай да си кажем истината за педофилията тук - нали такава е темата. Аз съм на мнение, че не само ислямът я поощрява. По-горе дадох примери. Забрави ли папите и малките момченца. Ами момчешките хорове от скопени деца, за да им бъдат докрай ангелски гласчетата и да не мутират в пубертета? Да изреждам ли още простотии човешки? Педофилите, както и всички други хора със сексуални отклонения, са просто едни болни хора. Отношението към тях от обществото не трябва да е възмутено скачащо, а като към всеки един болен от друго човек - например от болна жлъчка, да речем. Ми то е същото - всъщност болните от жлъчка хора страдат от злоба, която просто удря съответно прилежащия на това чувство орган, а един злобен човек е потенциален убиец. Педофилията е заболяване на неизживяното детство. Разбираш ли? И не може да бъде отнесено към никоя религия, а само към медицинската патология. И да се твърди тук, че ислямът поощрявал педофилията, щото Мохамед си бил взел малка булка, е толкова смешно, както ако би твърдял някой, че християнството поощрявало прелюбодейството, щото Христос спасил от съд една прелюбодейка, хваната на местопрестъплението или пък че християнството поощрявало ексхибиционизма, щото Исус бил разпнат гол на Кръста.

Аз казах съвсем друго, Нел, но ти ме разбра превратно, досущ както преди няколко поста превратно разбра теб Дагпо. Нямам намерение да се обяснявам. Но истината е, че нещо не умее да чува човечето. Не чува само себе си. Не му достига слух за това... Ето кое му е жалкото. Все някой друг му е виновен. В случая с педофилията в тази тема се обвинява Мохамед... Защо ли? - нали знаеш - любим въпрос ми е това.

И аз съм съгласна с твоя пост, даже, ако забеляза, разширявам ареала на погнусата си и търся корена на злото като казвам нещо доста скандално за ушите на масово промитите мозъци тук - защото излиза, че да правиш секс с незрял индивид е нечовешко, но затова пък е божествено........... Боговете на хората точно това са правели с човека... по-развити космически цивилизации са ползвали за сексуално удоволствие по-неразвити като земляните... Какво, тогава, е виновен тук някой си от пророците, като той просто имитира бога си. А такива "богове" бог дал в изобилие... А човекът, имитирайки боговете си, се отнася така с всичко, което е по-малко от него - животни, растения, минерали и т.н. Да не говорим за себеподобните му по вид. Жалко човечество. Робско човечество! Ето това е моят отговор.

А аз искам да попитам защо нападате тук исляма в педофилия, когато много добре знаете всички произхода на това сексуално извращение. Древен Египет. Прекрасно знаете от примери в историята, че известни фараони са се женили за сестрите си още на 8 годишна възраст, ужас някакъв. От там отиваме в Елада и какво да видим - разцвет на педофилията и педерастията до такава степен, че не само подобни връзки между стари и млади, при това още по-зле - хомосексуални връзки, са се считали за нормални, ами са и развити до степен един своеобразен морално-етичен кодекс в древното гръцко общество, който бил мярка за цивилизованост, от там е пренесен в Рим и римската култура и в римските демократични обичаи - бащите в по-висшите прослойки на обществото в Рим са омъжвали своите дъщери на 10-12 годишна възраст още и това се е считало за белег на патрицианство. Ами древна Юдея с учителите и учениците си, ами брамините и техните ученици в Индия, ами будизма и малките момченца в будистките манастири, ами Орфей и Аполон, ами Кипарис и Аполон, ами Хиацинт и Аполон, ами Сократ и Платон, ами Платон и Аристотел, ами "любимият" ученик на Исус - Иоан.................... да изреждам ли още... И после Мохамед бил виновен. Ами не. Хич не ми скачайте тук всички възмутено, защото прекрасно знаете какви са истинските факти - всяко едно религиозно учение се е предавало от по-възрастен и опитен учител на млад невръстен ученик по много тясно интимен начин... Педофилия и педерастия си е имало още от най-древни времена, при това с привкус на нещо много възвишено - от там идва и терминът педагогия - обучението на някой млад от стар наставник. А подобни връзки са освен педофилски, също и с подчертан хомосексуализъм. Психически здравият съвременник би се погнусил от всичко това и тази погнуса е съвсем нормално нещо, досущ като погнусата от канибализма или содомията, например, но защо ли не възприема храненето с месо за нещо ненормално. Въпрос на етика и обществени порядки, бих казала, но това е едно и също, според мен, ако човек се замисли от гледна точка на духа - ползването за набавянето на енергия от материя от чужда и еволюционно по-млада плътност, каквито са телата на животните например - нашите по-малки братя и сестри. Гадостта е една и съща, но никой не се замисля за това. Защо? Въпросът не е да оплюем този или онзи пророк или духовен наставник. Въпросът е да открием корена на проблема за това защо човекът е склонен към извращения. Защото няма логично и няма нормално обяснине на много от поведенческите характеристики на човека, а казусът с педофилията като такова е само един от тях.

Апокрифът на Йоан Аз съм неопетненият и неоскверненият. Днес дойдох да те просветя какво е, какво е било и какво трябва да стане, за да можеш да узнаеш неща, които не са открити и неща, които са открити, и да те науча за съвършения Човек. А сега повдигни лицето си, ела и слушай, за да узнаеш нещата, за които ще кажа днес, и да можеш да ги предадеш на другарите си по дух, на онези, които са от рода на недвижимия, съвършения Човек. И аз го помолих: „Кажи, та да мога да разбера това“. Той каза: „Единното (гр.???) - това е единовластие, над което няма нищо. Това е истинският Бог и Баща на всичко, дух незрим, който е над всичко, който е нерушим, който е в чистата светлина – онзи, когото никаква светлина на окото не може да види. Той е Дух незрим. Не подобава да се мисли за него както за боговете или за нещо подобно. Защото той е повече от бог, нали няма никой по-високо от него, няма никой, който би бил господар над него .Той не е подчинен на когото и да било, защото всичко съществува само в него Той... защото той не се нуждае от каквото и да било, та той е напълно съвършен. На него не му липсва нищо, няма нищо, с което би могъл да бъде попълнен. През цялото време той е напълно съвършен в светлината. Той е безграничен, защото няма никой пред него, за да го ограничи. Той е непостижим, защото няма никой пред него, който да може да го постигне. Той е неизмерим, защото не е имало никой пред него, за да го измери. Той е невидим, защото никой не го вижда. Той е вечен, той съществува вечно. Той е неизразим, защото никой не може да го обхване, за да го изрази. Той е неназовим, защото няма никой пред него, за да го назове. Това е светлина неизмерима, чиста, свята, ясна. Той, неизразимият, е съвършен в нерушимостта си. Не в съвършенството, не в блаженството, не в божествеността, а много по-избрано. Той не е телесен, не е нетелесен. Той не е голям, не е малък. Не е възможно да се каже какво е количеството му... защото никой не може да го разбере. Той не е от онези, които съществуват, а е много по-избран. Не така, както ако беше по-избран в сравнение с другите, а че не е причастен нито към еон, нито към времето. Защото това, което е причастно към еон, е било създадено в началото. Той не е бил затворен във времето. Той не е получил...защото...защото няма никой пред него, та той да получи нещо от него. Защото той съзерцава себе си отново в своята чиста светлина. Та той е величие. Неизмеримо величие. Той е Еон, даващ еон. Живот, даващ живот. Блаженство, даващо блаженство. Знание, даващо знание, Добро, даващо добро. Милост, даваща милост и спасение, Благодат, даваща благодат не защото има, а защото дава милост неизмерима, нерушима. Какво да ти кажа за него? Неговият еон е нерушим, той е неподвижен, той пребивава в мълчание, той е в покой. Той се отнася до всичко. Той е глава на всички еони. Това е той, който им дава сила поради своето благо. Защото не ние, ние не сме знаели... не сме познавали нещата, които са неизмерими, освен този, който е живял в него, тоест Отецът. Той ни разказа. Нали той вижда себе си самия в светлината, която го обкръжава. Това е извор на водата на живота, той дава на всички еони и във всички форми. Той познава своя образ, когато го вижда в извора на Духа. Той устремява желанието си в своята светлина – водата, това е извор на светлина – водата на чистото обкръжаващо го. И неговата Енойя изпълнила действието си, и тя се открила, тя застанала, тя се появила пред него в сиянието на светлината му. Това е първата сила, съществувала преди всички еони и разкрила се в мисълта му, това е Пронойя на Всичко, нейната светлина, която свети, образът на светлината, съвършена сила, тоест образ на незримия девствен съвършен Дух. Тя е сила, слава, Барбело. Съвършена слава в еоните, слава на откровението, слава на девствения Дух. И тя го възхвали за това, че се е открила. Това е първата мисъл. Неговият образ. Тя е станала майчина утроба за всичко, защото тя е преди всички тях: Метропатор, първия Човек, светия Дух, трижди мъжки, трижди силен, трижди именен, андрогин и вечен еон сред незримите, първият явил се. пълният текст

Доколкото съм запозната с източната терминология, сферата на арупа - безформените идеи, е полето на Логоса.

А от "гледна точка" на будизма как е? Като ти праснат два шамара дали ще стигнеш изведнъж до просветление и ще видиш звездите посред бял ден като милиард светещи гледни точки?

Сигурна съм. Това е моята философия за живота: Намери убежище в себе си, ако искаш да помогнеш на другите. Всички жизнени сили на вселената се кръстосват в сърцето на човека. В ефимерния балон на дните медитиращият дух гради вечно време, което няма да отмине. Във всеки миг той започва отново света. Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си. Приближи се към него в светлината на духа и съживи силата му, както факелът предава огъня на друг факел. Научи се да придаваш движение на любовта. Мъдростта и познанието за света минават през умиротворения дух, опитомил дивите коне на мисълта. Той уталожва врявата в душата, лошите сънища, постоянно държейки запалена лампа в себе си. Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат да напредваш свободно към себе си и към другите. Целта на медитацията е достигане на вътрешното пространство на сърцето, поляната на вечността, изворът на всяка радост. Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина. Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта. Да медитираш значи да съзерцаваш загадката на природата, непрекъснатото чудо вътре в теб. Няма друго място за общуване с Великия Дух на всемира. Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш, да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли и задръстванията на думите. Съсредоточи се в сърцето си, представи си го лъчисто, пулсиращо в ритъма на вселената и то ще се разтвори като цвете сутрин, ще освободи всички ухания на душата. Промени гледната точка спрямо самия себе си. Ти не си само същество на усещанията, ограничено от физическата обвивка на едно тяло. Медитацията ти позволява да достигнеш потулената светлина, върховния център, който е дълбокият мир на света. Научи се да общуваш със себе си чрез тишината на молитвата и пълнотата на душата, която е смирената сила на любовта, нейната лъчиста невинност. Медитацията води до непосредственото възприемане на света. Границите изчезват, отпадат разстоянията. Тогава можем да обитаваме едновременно долината и върха на планината. Съзерцаващият дух вижда танца, безкрайното въртене на световете, светлините и цветовете, което е в началото на нещата. Всичко околовръст, цялата сфера на пространството не е вече далеч, а в него, вътре. Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало, а на Великото Настояще. То е океанът от спокойствието, блажената гора, където еленът, мечката, ягуарът са приятели, а противоположностите се обезсилват и стават единна дъга от светлина. С тяло в покой, равномерно дишане и затворени, обърнати към вътрешната светлина очи, ти си в особено състояние на осъзнаване, при което дух и материя, душа и тяло не са вече отделени. Между тях тече поток на духовна любов, който е самата обединена, помирена вселена. Океанско чувство те отнася отвъд теб самия, към все по-необятна светлина, към мир. Мъдрецът е в центъра си, както индианецът в центъра на типито си. В един порив на любов и обожание мъдрецът долавя в себе си въртенето на звездите, слънчевите изгреви и залези. Той е вечното начало на всички неща. Мъдрият е като дете на планински връх: играе си със слънцето и бурите и се смее. Дадени са му всички сили. Той изобретява нов език, приказва си с вятъра, създава нови светове, говори със сънищата си, подражава на птичия полет или на тромавата меча походка. Подиграва се на собствените си страхове. Наблюдава чувствата и усещанията си, както се наблюдават цветята в градина. Обитава златен облак, в който смъртта не прониква. Изучи обредите на прошката, ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя. Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо. Първият ден е посветен на забравата на отминалото. На втория ден стани преди изгрев слънце и бъди при раждането на светлината като при раждането на нов свят. Слей се с тази светлина и мисли с любов за приятелите и за враговете си. Не е необходимо да посветиш цял живот, за да се опознаеш. Два дни са достатъчни, за да променят погледа ти и да пречистят сърцето ти. Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си. Освободи се от оковите на тежестта. Стани свободен и лек. Ти не си отделен от другите. Обърни се към тях – научи се да гледаш другояче света наоколо. Мисли в хармония с всички форми на живот, ако искаш да си щастлив, защото си брат и сестра на всички създания. Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва и към дишащото животно, към стенещия вятър, към никнещите растения. Намери центъра на всички неща, които те заобикалят, заслушай се в живота му, в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената, и ще намериш пътя към собственото си сърце. Индианецът предпочита нежния звук на вятъра, устремен като стрела над езерната повърхност, мириса на самия вятър, окъпан от дъжда или наситен с уханието на бор. Въздухът е скъпоценен за червения човек, защото всички го дишат - животните, дърветата, човекът са обединени в диханието. Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие, ако искаш да бъдеш щастлив. Научи се да обичаш вселената - от дребната буболечка до звездите в небето - с истинско човешко вълнение, все едно са твои близки хора. Тогава ще усетиш наситеността на освободената от пречки любов, вечността ще се спусне над теб и ще те обгърне със златни криле. Давай онова, което искаш да получиш и Духът на природата ще те отрупва с блатодеяния всеки ден от живота ти. Бори се, за да станеш свободен да обичаш без завист или тревога. Тогава ще познаеш добротата на любовта, която е и дух на невинността, ведро усещане, необятна светлина. Отвори очите си за света като детето, което се учудва от всичко. Изпитвай любов и обожание към всяко създание - от стръкчето трева до най-далечната звезда, и ще преоткриеш древната хармония. Да опознаваш света – значи да опознаваш самия себе си. Разстоянието между съществата е илюзорно. Любовта ги сближава и обгръща живота им в единна светлина. из книгата на Ж. П. Бур Мъдростта на северноамериканските индианци http-~~-//www.youtube.com/watch?v=n-3oBDIzjNE&feature=related Друнвало е научил за свещеното вътрешно пространство на сърцето точно от индианците. Книгата му по въпроса за тялото от светлина и практиката за достигане сърдечното съзнание се нарича Да живееш в сърцето. Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който, така да се каже, е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият род. Екхарт Тол

Че те и индианците са ги знаели тези неща и са ги практикували. При Друнвало не бяха ли дните 9?

Това и аз искам да разбера. За бебетата имам обяснение. Всичко на този свят е предопределено. Броят на дните на човека - също. Бебетата, които умират са бивши самоубийци. Живеят толкова, колкото дни или месеци живот е трябвало да изживеят още от предишната си инкарнация, но са го прекратили сами. Това е интересно. Може ли да кажеш още нещо по този въпрос. Благодаря!

В древноиндийската "Книга на химните" за първи път в историята на човечеството се прави описание на цялата Вселена. В представите на древните Вселената е изпълнена преди всичко от Земята. Тя е била приемана за безгранична плоска повърхност, за едно обширно пространство без начало и без край. Повърхността й отгоре била покрита с небето - синьо или обсипано със звезди през нощта. Между небето и земята пространството било запълнено от светещия въздух. Това описание съвпада с ранните представи за света на древните елини и римляни, в които става дума също за плоска земя под небесния купол. В далечните древни времена според примитивните представи на хората Земята била заобиколена от всички страни от Великия океан, а небето като твърд купол, върху който са закрепени Слънцето,Луната и звездите. Подобни примитивни представи са изместени от системата на александрийския астроном Клавдий Птолемей (І в. сл. Хр), който прокарва геоцентричния модел на Вселената - според него Вселената е с кълбовидна форма и в центъра й е неподвижната Земя, около която се въртят Слънцето, Луната и звездите. Хелиоцентричният модел, пък, е от ХVІ век и на Николай Коперник, който тогава пише книгата си "За въртенето на небесните сфери", в която излага новото си разбиране за устройството на Космоса. Там той твърди, че в центъра на нашата планетна система е Слънцето, а Земята, заедно със съседните й планети, се върти около него. Смяната на деня и нощта Коперник обяснява с въртенето на Земята около собствената й ос. Официалната Католическа църква определя това учение като богохулство и през 1616г. добавя книгата на Коперник към списъка на забранените от нея книги. Последователите на неговото учение са преследвани и един от тях - италианецът Джордано Бруно, е изгорен на клада от инквизицията на един от шумните площади в Рим. От този момент християнството, а заедно с него и Библията, започват да се разглеждат като врагове на науката и знанието. Преди Коперник, обаче, още през VI в. пр. Христа, първи Питагор е стигнал до извода и изказва твърдението, че Земята е кръгла. Гръцкият философ от Самос, основателят на Питагорейската школа, е първият, който твърди, че Земята е кълбо. Той даже е вярвал, че има хора, които живеят на "антиподите" - под краката му - и че неговото нагоре е надолу за тях. Преди това учените от Месопотамия са открили, че повърхността на Земята глобално е изкривена, но поради неизвестни причини те са предположили, че тя е отрязана откъм дъното, така че да прилича на яйце с отсечен връх. Коперник допълва вече известният на някои учени факт, че Земята е кръгла, с идеята, че тя се върти около Слънцето и около остта си. Галилей е първият човек, който използва телескоп при наблюденията си на небесните тела и с негова помощ абсолютно доказва откритието на Коперник. Не винаги, обаче, църквата е преследвала астрономическото познание. В интерес на Нейно Величество Истината, трябва да отбележа, че е имало и папи със светли умове, като например папа Силвестър II, живял през Х-ти век, който основал специален факултет в ислямския университет на град Кордоба - Испания, място, където за пръв път в Европа започва изучаването на арабската астрономия. По-късно през ХVI-ти век папа Григорий XII, самият той астроном, живо се интересувал от небесните тела и по-точно от слънчевата орбита и той е, който коригира Юлианския календар и създава Грегорианския. Следващите папи използват високите камбанарии и кубетата на църквите за наблюдения на небесните тела. През XIX-ти век във Ватикана се поставя наблюдателна кула - обсерватория "Specola Vaticana". Но астрономически скок прави славянският папа Йоан-Павел II, който създава ултрамодерна обсерватория с най-мощните телескопи на хълма Кастелгандолфо, използван като лятна резиденция на папите и той е, който реабилитира Галилей. Това става на голям международен форум на учени, астрономи, студенти и духовници. Директорът на ватиканската обсерватория -световноизвестният астроном йезуит проф. д-р Хосе Габриел Фунес, заявява, че църквата признава грешките си в това отношение и днес над папското жилище се издига ултрамодерна обсерватория като символ на неразривната връзка между астрономията и теологията.

А защо, мислиш, че се ровя в Хиперборея и при нефилимите... Поколението на Адам е Небесният човек, не - бесен, без бяс, без злото още да е проникнало в него, който е сътворен по образ и подобие на Бога - тоест Божиите Синове, Адам олицетворява това първо и невинно поколение, какъвто е и Исус. В Старият Завет - в Генезис, има два пасажа, които говорят за две различни сътворения на човека - първото е от Бога и човекът там е направен по негов образ и подобие и му е дадено безлимитно господство над всички треви и дървета и земни твари. Второто сътворение е от някой друг, който прави човека от пръст и го ограничава - поставя му граници на обител и забранени дървета в тях... Тези две сътворения са коренно различни едно от друго. Ето ги: 1. Битие - глава 1: 26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести. 2. Битие - глава 2: 7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. 22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. 23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Две различни по своята същност сътворения - в първото бог създава най-напред земята, светилата, небето, след това водите разделени, след това дървета, земни твари, птици и риби и най-накрая човека - мъж и жена едновремнно и по негов образ и подобие. Във второто сътворение четем, че най-напред прави човека и то от пръст, после растенията и животните и накрая жената. Между другото, само за вметка - Ева на арамейски е змия, а на иврит - жена... :-) А думата, която се превежда като кост, означава също и половина на иврит. Така че второто сътворение загатва за една друга половина на човека, за разлика от първото, при което той е цял - мъж и жена... Дори в канонизираните еврейски текстове в Библията истината за човека отново си намира брод и излиза наяве. Апокрифите - винаги дълбоко са ме вълнували - така, както ме вълнува невидомото за повечето човешки очи отвъд видимото, така както ме вълнува неказаното, така както с цялата своя сила вълнува истината. В евангелието от Юда (чела съм го многократно и задълбочено) се казват много скрити от ортодокса неудобни истини, там четем, че има поколение първо - на Адам от първото сътворение - онова, което е образ и подобие, а не пръст, онова, което идва от поселенията на Вечността, наречен в това евангелие Барбело: Юда му [каза], „Аз знам кой си ти и от къде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство на Barbelo. И аз не съм достоен да произнеса името на онзи, който те е изпратил” Къде е Барбело? Искаш ли да коментираме и това: Знаейки, че Юда говори за нещо възвишено, Исус му каза: „Ела на страни и аз ще ти разкажа за мистерията на царството. За тебе е възможно да го достигнеш, но ти ще се мъчиш много. [36] И един друг ще те замести, за да могат дванандесетте [ученици] отново да бъдат в пълнота със своя бог.” пълният текст - тук

Улицата се нарича Виа Долороза - Via dolorosa - Пътят на болката - от латинското dolor - болка.

Бисерите на истината, заровени и скрити в калта на догмата. В тази тема ще публикувам апокрифна литература, която ми е направила силно впечатление. Можете свободно да я коментирате. Тук, в тази тема, ще цари пълната свобода на Словото. Започвам с Евангелието от Тома, по-известно сред литературните среди като Детство Исусово. Приятно четене: Детство Исусово 1. Аз, братя, Тома израилтянинът, известих на всички от народа [1] да знаете как нашият господ направи голямо чудо по време на детството си. [2] 2. Исус Христос се роди в страната, която се нарича Витлеем, в града Назарет. Когато беше на 5 години, играеше като дете с еврейските момчета. Там течеше една речица. Исус събра чисти клонки и макар млад, стори следното: взе кал и направи 12 птичета. Когато Исус направи птичките, беше събота и имаше много еврейски деца, които играеха с него. Един от юдеите, като видя какво върши Исус в събота, отиде да извести на баща му Йосиф, казвайки това: “Твоето момче играе край речицата. То взе кал и направи 12 малки птичета — и така оскверни съботата.” Исус плесна с ръце и рече на птиците: “Литнете, възпейте и помнете мене живия.” Птичетата веднага литнаха и като летяха, пееха. И видяха хората, ужасиха се и отидоха да съобщат на другите за видените чудеса, които направи Исус. 3. В това време синът на книжника Ананий беше там с баща му Йосиф. Той взе върбова пръчка и развали вирчето, което Исус беше направил; и водата изтече. Когато Исус видя вирчето развалено, не му стана добре. И му рече: “Нечестиви и неразумни содомянино, [3] какво ти пречи моето вирче и моята речица? Още сега да изсъхнеш като дърво и да не даваш нито плод, нито листа!” И в същия момент детето изсъхна. Като побягна, Исус си отиде в къщи, а родителите на отслабналия дойдоха, оплакаха младостта му и говореха на Йосифа: “Такова ли дете имаш!” 4. Когато друг път Исус вървеше, друго момче тичаше след него и скочи на рамото му. Исус се разгневи и му рече: “По своя път да не достигнеш до дома си!” Момчето веднага падна. Родителите му горко заплакаха и рекоха: “Откъде се взе това момче, готово да направи всичко?” Те срещнаха родителите на Исус и рекоха на Йосиф: “Ти, който имаш такова момче, не бива да живееш с нас в този град. Ако ли искаш да живееш с нас, учи го да благославя, а не да кълне нашите деца.” 5. Като повика Исус, Йосиф му каза: “Защо кълнеш така чуждите деца да страдат много и да ни мразят? Ще ни изгонят от този град.” Исус рече на баща си: “Аз зная, че това не са мои думи, но ще премълча заради тебе, татко, а те нека получат според делата си.” И гледащите веднага ослепяха и много се уплашиха. След това не смееха да го гневят, защото каквото и да кажеше, зло или добро, сбъдваше се. А Йосиф, като видя какво прави Исус, разгневи се, хвана го за ухото и го опъна. Момчето Исус възнегодува и му рече: “Достатъчно ти е да ме търсиш, побой-нико,д наистина ли знаеш, че съм твой? Ти не ме оскърбявай, защото аз съм твой и при тебе ще дойда.” 6. Тук стоеше един учител на име Закхей, слушаше какво казва Исус на баща си и много се чудеше, че момчето говори такива думи. Като дойде бързо, рече на Йосиф: “Имат мъдро дете. Доведи го и дай да го науча на книга и мъдрост, да слуша старците, да обича другарите си, да поменува дедите си и да почита родителите си, за да бъде и той почитан и обичан от своите деца.” Йосиф се ядоса и рече на учителя: “Та кой може да го научи?” А Исус рече: “Какво ми говорите, аз ви зная кои сте и кога сте се родили. Истина ти казвам, учителю, че когато ти се раждаше, аз съществувах тук и те знаех, преди да се родиш. Ако ти, учителю, искаш да бъдеш съвършен, послушай ме и аз ще те науча на премъдрост, която не знае никой освен мене и оня, който ме изпрати при вас да те науча. Защото аз съм ти учител, а ти ще се наречеш мой ученик, понеже аз зная колко години си живял и колко още ще живееш. И когато видиш моя кръст, ще повярваш, че реченото от моя баща е истина. И ще повярваш, че аз съм господар на всичко, а вие сте чужди.” Присъствуващите тук деца слушаха, чудеха се и високо извикаха, казвайки: “О, ново и преславно чудо! Това момче няма още пет години, а говори такива думи, Никога не сме чували да говори така нито архиерей, нито законоучител, нито книжник, [5] нито фарисей, нито пък друг някой, както това дете. [6] А Исус рече: “Вие се чудите и пак не вярвате в истината. Аз зная кога са се родили вашите бащи. И тържествено ви казвам, че наистина зная и тоя, който ме изпрати при вас, преди още да е създаден светът.” А юдеите, като чуха какво говори, уплашиха се и не можеха да възразят. Детето Исус дойде, скачаше, играеше и ги укоряваше, казвайки: “Виждам, че имате малко ум и не разбирате как се прояви у мене славата.” А учителят рече на баща му Йосиф: “Доведи това момче в училището. Аз ще го науча на книга.” Йосиф улови Исус за ръка и го даде на учителя. Учителят го заведе в училището и като му написа алфа, вита, повтаряше му много пъти написаното. Момчето мълчеше и дълго време не го слушаше. А след това учителят се разгневи и го удари по главата. Исус рече: “Не постъпи добре. Аз искам да ти кажа повече неща, отколкото ти ми казваш, и не искам да се уча при тебе. Аз зная книги, чрез които ще те науча, защото те са в мене — звънящи като мед и звучащи като кимвал. А вие нямаме нито глас, нито мъдрост, нито пък силата на душата и разума. И като помълча, Исус изговори всички букви от алфа до вита с голямо старание. След това погледна учителя Закхей и рече му: “Лицемерецо, ти не знаеш алфа, а учиш вита. Най-напред трябва да знаеш алфа, за да ти повярвам на вита.” И започна да обяснява природата на първата буква пред всички слушащи го, казвайки на Закхея: “Слушай, учителю, и разбери уредбата на първата буква. Тя има две прави черти и една в средата, както ги виждаш събрани в остри върхове, извисени, ликуващи, с три ъгли, еднакви на вид. Алфа има правило.” Като чу тия думи от детето за устройството на първата буква, учителят се чудеше на тоя отговор и на знанията му: “О, горко ми! Обезумях, окаяният аз, и се посрамих, брате Йосифе. Вземи детето и по-скоро го отведи, защото не мога да търпя да го ръководят боговете, нито погледа му, нито добрите му думи. Детето не е от земен произход. Дали наистина това не е сам бог или ангел! Коя утроба го износи или коя майка го откърми? Аз не зная. О, горко ми, другари мои! Забравих се и изгубих ума си. Измамих се, окаяният! Поисках да имам ученик, а си намерих учител. Посрами ме едно дете! Посрамих старините си. Озлобен ще умра. Повече не мога да гледам момчето, нито лицето му, защото бях победен от едно малко дете. Не зная какво да кажа или да изповядам. Не мога да свържа началото с края. Вземи детето, Йосифе, и го заведи в къщи.” А детето Исус силно се изсмя на юдеите, които бяха при Закхей, и рече: “Вие няма да ми донесете плод. Слепите ще прогледнат, глухите ще чуят и неразумните по сърце ще разберат, че аз съм дошъл от небето да ви избавя и да ви призова към висините, както заповяда оня, който ме изпрати при вас.” И когато детето замълча, всички паднаха, понеже бяха прокълнати. И никой не смееше да го гневи, за да не ги прокълне и да направи всички злощастни. 7. Няколко дни по-късно Исус играеше по зида на кулата. [7] През прозореца проникна слънчев лъч. Исус скочи и седна на лъча. Друго дете видя и поиска и то да седне с Исус на лъча, но падна от кулата и умря. И като видяха останалите момчета, които бяха с него, затекоха се да обадят на родителите му, че детето им е паднало от кулата. Родителите на умрялото дойдоха и казаха на Исус: “Ти си съборил нашето дете.” Исус отговори: “Не съм го блъснал аз, но то само поиска да скочи и да седне на лъча и падна.” Но родителите взеха Исус и го заведоха в съдилището. Те крещяха пред съдията срещу Исус, казвайки: “Този уби нашето дете и е виновен за кръвта му.” А съдията попита Исус: “Ти ли уби детето?” Исус отговори: “Питайте самия него.” А те рекоха: “Как ще питаме разкъсано тяло и счупени кости?” Тогава Исус го улови за ръка и рече: “Еноний [8], така беше името му, стани и кажи кой те блъсна.”. Детето веднага скочи пред всички и рече: “Не ме събори Исус, аз сам паднах.” Като видяха това всички, които бяха в съдилището, чудеха се. А родителите на детето прославиха бога, извършил чудо, и се поклониха на Исус. 8. Друг път пък един юноша цепеше дърва у съседите си. Удари със секирата, пресече десния си крак и умираше от болки. Вестта се разнесе и се стекоха много хора. Детето Исус тичешком дойде и едва се промъкна между народа. Улови пострадалия за болния крак и веднага кракът оздравя. Исус рече: “Момко, стани да цепиш дърва и си спомняй за мене, Исуса!” Всички се поклониха и рекоха: “Наистина, бог живее в него!” 9. Като навърши 6 години, майка му го прати да налее вода и да я донесе в къщи. А Исус изпусна съда и го счупи. Тогава простря дрехата, с която бе облечен, напълни я с вода и я занесе в къщи на майка си. А майката, като видя мъдростта и чудото, което Исус направи, целуна го. 10. По време на жетва момчето Исус излезе с баща си да сее пшеница на нивата. Когато баща му Йосиф сееше, Исус му поиска един спуд [9] и го пося, ожъна и овърша. И направи 100 големи спуда, повика бедните на хармана и им раздаде много пшеница. И сам взе от посева и му останаха 20 спуда. [10] 11. По това време Исус беше на 8 години. Баща му дялаше един чукан за врата на някой си богаташ на име Тектон [11], но не беше по мярката, защото едното дърво беше късо. И Йосиф много се наскърби. А Исус рече на баща си: “Не скърби за това, а постави там двете дървета равно.” Йосиф направи така, както му заръча Исус. И като потегли късото.дърво, [Исус] го изравни с другото. “Направи [сега], каквото искаш.” — каза той. Тогава Йосиф взе детето, целуна го и рече: “Боже, блажен съм, че имам такова дете, което ми даде бог.” 12. Йосиф, като гледаше старанието, възрастта и мъдростта на детето, пак си помисли как ще да бъде да не умее книга. Заведе го [в училището] и го даде на друг учител. Учителят рече: “На кои книги да го науча?” А Йосиф му отговори: “Изпърво на елинските, а след това на еврейските.” Учителят познаваше това дете и се боеше от нрава му. Той написа алфа и вита и му рече: “Кажи алфа!” Исус каза “алфа”. Кажи вита!” — рече учителят, но Исус известно време не отговори. После му каза: “Ако си добър учител и знаеш добре книгите, обясни ми значението на буквата “алфа”, а аз ще ти отговоря за вита. Учителят се разсърди и го удари по главата. Детето Исус го прокле и той падна по лице изнемогнал. Детето Исус отиде у дома си. Баща му Йосиф много се наскърби и нареди на майка му: “Не го пускай из къщи, за да не страдат тези, които го гневят!” 13. На следната година друг учител, приятел на Йосиф, рече: “Доведи го при мен, за да го укротя и да го науча на мъдрост.” Йосиф отговори: “Ако можеш да го укротиш, вземи го и го учи.” Детето стана и отиде в училището, намери на полицата книги и ги разтвори, но не четеше онова, що бе писано в тях. Отвори устата си и говореше, с дух свети ги учеше на закон. Онези, които бяха там, го слушаха и се молеха да им говори повече. Много народ се беше събрал при Исуса и се чудеше на неговата красота, на учението му и на правилността на словата му — как говореше едно дете такива неща. Баща му като чу, уплаши се, изтича в училището и разбра. Учителят рече: “Йосифе, да знаеш, брате Йосифе, предаде ми ученик, а аз намерих учител. Защото той е изпълнен с премъдрост и благодат, дивно нещо има в него. Вземи го, брате, и го заведи у дома си!” Исус като чу това, което учителят каза на баща му, веднага се засмя и рече: “Понеже право каза, заради тебе и онзи човек [прокълнатия учител] ще се спаси.” И учителят се излекува. 14. Малко дни след това, когато Исус минаваше край строящ се идолопоклонски храм, падна една керемида и го удари. Исус рече: “Събори се, зло създание!” В този час то се събори до основи. И пак рече Исус: “Да се съзида добро здание, не за демонско жилище.” И веднага се създаде много изкусно. [12] 15. Друг път Исус се разхождаше между евреите и запита: “Къде са ви децата?” Те отговориха: “Играят в свинската кочина” — бяха се затворили в кочината. Исус пристъпи към кочината и каза: “Какво има тук?” Те [децата] отговориха: “Свине.” А Исус рече: “Нека станат свине!” И станаха свине. [13] 16. Друг път Исус отиде при един лекар и започна да се учи да лекува. Там идваше сляп човек с едно око и то повредено. Веднаж слепият човек, като дойде, не намери лекаря, тъй като беше излязъл някъде далече. Завари обаче Исус, който му рече: “Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за невиждащото не се грижиш.” Като чу тези думи, човекът се зачуди и каза: “Какво да направя?” Исус му отговори: “Искаш ли да те излекувам?” Той му рече: “Искам.” Тогава Исус се докосна до неговите очи и сляпото око прогледна, а болното оздравя. Човекът донесе на лекаря хляб, вино и други дарове. Лекарят видя, че той има две очи, и не го позна. Чудеше се за кого ли бяха донесени даровете. Запита го: “Кой си ти, който ми носиш тези неща, не те познавам”. Човекът му каза: “Не ме ли познаваш, имах едно око и се лекувах при тебе.” Лекарят се зачуди и запита: “Как оздравя, защото и двете бяха повредени, и с двете не виждаше.” Той му съобщи истината: “Твоят добър ученик излекува очите ми.” Лекарят запита: “Как стана, как те излекува?” Той му разказа: “Търсех тебе и не те намерих, но сварих тук твоя добър ученик. И като ме погледна, рече ми: “Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за сляпото нехаеш.” Аз слушах и рекох: “Та какво мога да сторя?” А той: “Ако искаш, ще те излекувам.” Аз казах: “Искам.” И докосна се до очите ми, и затвореното ми отвори, а болното излекува”. Лекарят възревнува в ума си, изпрати излекувания човек, после повика Йосифа, наречения Исусов баща, и му каза: “Вземи своя син и го отведи, тъй като знае цялото лекарско изкуство.” Йосиф взе детето си и го заведе у дома си. 17. Йосиф изпрати сина си Яков да свърже храсти и ги донесе в къщи. Детето Исус също отиде с него. И ето, люта змия клъцна Якова по ръката. Ръката се вцепени и не можеше да се прегъва. Исус дойде, духна върху ухапаното място и тогава ръката му се отпусна, а змията умря. 18. Случи се, че умря друго дете у съседите и майка му плачеше. Исус, като чу, че плачът бе силен, завтече се веднага и видя детето мъртво да лежи върху скута на майка си. Исус докосна гърдите му и рече: “На теб говоря, детенце, не умирай, но жив да си у своята майка!” И веднага детето се надигна към него. Исус рече на жената: “Вземи детето си!”, а на него каза: “Помни мене, Исуса!” Хората, като видяха, удивиха се и рекоха: “Наистина в това дете виждаме да живее или бог, или ангел, защото всяко негово слово се превръща в дело.” 19. Когато Исус беше [на 12 години] [14] според обичая на празника Пасха отиде с другари да приеме пасха. Йосиф и Мария се завърнаха в къщи, а момчето Исус остана в Йерусалим. Неговите родители не разумяваха какво прави, мислеха, че е с дружината. Като измина деня, [15] отидоха да го търсят сред другарите, но настъпи утрото и те не го намериха. Върнаха се в Йерусалим и скърбящи го търсеха. След три дена го намериха в църквата да седи сред учителите, които слушаха закона, който четеше, питаха за него и искаха да го разберат. И всички слушатели внимаваха. Всички се чудеха как това дете обяснява на старейши-ните и учителите, като им тълкува главите на закона и пророческите притчи. [16] Майка му Мария дойде и му каза: “Защо ни стори така, чедо?” Исус отговори: “Че защо ме търсите, не знаете ли, че съм в тези неща, които са на моя отец; в тях подобава да бъда с книжниците.” Фарисеите запитаха майка му: “Марийо, ти ли си майка на това дете?” Мария отговори: “Аз съм.” Рекоха: “Блажена си между жените и блажен е плодът на утробата ти! Такава голяма мъдрост никога не сме виждали, нито чували.” източник

Насилието може да го понесе само онзи, в чиято вътрешност то се спотайва. Как да стоиш и да гледаш безучастно какво се върши в света под маската на религията? Как ще стоиш и ще гледаш спокойно насилие като в онзи филм на Тео ван Гог, показан от Logoc? Кажи ми - как? Ти например, като човек, как успяваш да понесеш насилието в живота? Аз не се страхувам за бъдещето си. Нито от насилието. Това означава ли, че то не може да не ме отврати? Човек може да бъде спокоен само пред гледка, която не нарушава вътрешния му мир. Насилието така ли ти въздейства на теб, та го оправдаваш. Точно Исус не е бил никак мирен пред подобно насилие. Ама никак! Именно той е, който възроптава срещу жертвоприношенията на хора и животни в Храма на Соломон, които съпътстват религията на юдеите, затова и казва, че ще събори този храм. В Храма на Соломон са се правели едни от най-страшните жертви в юдейската религия - колели са се собственоръчно от бащите им първородните синове от всеки род в жертва на техния кроволочен бог. Това е и останало дори в канонизираните откъси от Стария Завет - спомни си за Аврам и дългоочаквания му син Исак... Затова Исус възстава!!! Точно срещу това насилие! И тези човешки кръвни жертви - дарове за един кръвожаден бог! "Крадецът дохожда само открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имате живот и да го имате изобилно."- Иоан 10:10 Има едно апокрифно Евангелие от Тома (от него има няколко, понеже е бил връстник на Исус и е свидетел на делата му от ранно детство още), в което се разказва за това как точно се е противопоставял той яко на насилието и никак мирен не е стоял пред него. Ще пусна специална тема за това, защото си заслужава, можеш да прочетеш от там. Истината винаги излиза наяве, макар да е скривана и преследвана от комплексари като Константинчо мамин синчо, който с насилие извращава християнската вяра и я свежда до едно юдейско фарисейство, именно срещу което е възстанал самият Исус и заради което е бил разпнат. Той изрязва сведенията за живота на Исус още на Никейския събор и праща повечето в апокрифност. Бъдещият светец отхвърля и дори унищожава всички евангелски текстове, в които се говори за завръщане на душата след смъртта, за реинкарнация, за прераждане, като по този начин сакрално обезобразява християнското учение на Исус и го прави в уродливо юдейство. И изказва следното съображение за тези си действия: "Ако хората повярват в прераждането, никой няма да се бои от мен и никой няма да си свършва работата докрай." Да се бои от мен - ето го мотото на насилието. И на мъртвите духом с парализирани души.

Да можех себе си да видя някой път! Но как? Примесва своите бои светът. Духът ми никога не е в покой, но как спокойна е душата, Боже мой! Морето ме погълна в мрак студен. Но чудо! Чувствам, че морето е у мен! ОМАР ХАЙЯМ Превод: Янко ДИМОВ http-~~-//www.youtube.com/watch?v=3HOgOlGkppE&feature=related

И разбира се, изборът се свежда до това дали човека да вярва в Аллах или не. Ако вярва - милост има за него, ако ли не - Адът чака. Велико Милосърдие! Ахахаа, абе що се излагате? В кой век живеете? От кой свят сте?

Не се измъквам. Отговорих точно. Невярата е дума, произлизаща от вярата, с частичка не- отпред. Невярващи е термин, употребяван от вярващите слепци. Знанието няма нищо общо с вярата, както и със слепотата.