Крайност е да вярваш в бог. Крайност е и да не вярваш. Няма средно положение. Не броя преструвките или псевдовярата, нито модните течения свързани с накити кръстчета или традиционното палене на свещички по време на църковни празници. Последните може да са белези на религиозност, но пряко нямат отношение към това, вярващ или не ги изпълнява. Вярата, поне както я разбирам, е състояние на духа.

И не разбирам. Защо не е така просто!? Ако някой може така пламенно и убедено да проповядва, че изборът му е правилен, защо не може да убеди и останалите? Сякаш очевидното за единият е просто илюзия за другият...

В крайна сметка, често се стига до конфликт. Религиозните гледат на себе си като поели правилният път, посветени в някакви свети правила на живот и добродетели. Атеистите пък, наричат същите "патерици", а следването им - проява на слабост, заради неспособност да приемат света реално.

Иска ми се да проумея кое накланя везните в една или друга посока в този избор.

Ако пред вас стои един млад човек, който все още не е взел решение и не е обременен от предрасъдаци, как бихте го убедили да вярва в Бог или да не вярва в бог? Какво ще му обещаете? Какъв е света с Бог и какъв е без бог? Вярата в Бог бреме или благодат е; патерици или криле; окови или прозрение?

Адски ми се спи и съм уморено лаконичен... очаквам отговори като "ако си прост вярвай", "само слепците не виждат очевидното свише" и "вярата връхлита човека, а не обратното, така че няма какво да обяснявам". И все пак, ако може да ми разграничите какво дават и какво отнемат вярата и атеизмът...

Иска ми се да проумея кое накланя везните в една или друга посока в този избор.

Изводното (логическо) познание би било добро начало... Човек може да е много ерудиран, интелигентен и етичен и да вярва, както и да е много необразован и агресивен, и да не вярва. Както и обратно. Общото между двата случая е, че никой не е изследвал критично какъв е обекта на неговата вяра, а го е приел априори. Това се отнася и за повечето теисти и за повечето атеисти

Най-"дръпнатия" възглед е този на Мадхямака, който е обяснен от Буда, но систематично и последователно е формулиран от Нагарджуна. Пробвай със следното:

Никъде няма никакви съществуващи неща,

възникнали от самите себе си, от друго,

от двете или без причина.

(ММК I/1)

Ако ти е интересно питай, а ако не - забрави

Редактирано 19 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Най-просто казано-това е твърде индивидуално решение дали да вярваш или не.

Лошото е когато вярата се използва за цели , както правят в Афганистан!

Вярващ/невярващ и тъй нататък определения са следствие, не причина.

Защото хората сме различни.

И всеки си има своя малка реалност в някакво съзвучие с общата.

Моята истина /вяра/ не е твоята.

Но може да ти помогне да откриеш твоята.

А може и да ти попречи...

Човек може да е много ерудиран, интелигентен и етичен и да вярва, както и да е много необразован и агресивен, и да не вярва. Както и обратно.

Да съгласен съм. Преди време попитах религията бар за богопомазани ли е. Ако една религия не може да достигне до всеки, значи не е никаква религия.

И идва логичният въпрос, в крайна сметка човек защо би избрал вярата - заради себе си или заради другите? Идеята при избора вярвам/не вярвам е да направиш света по-хубав или да направиш така, че да го виждаш по-хубав?

Мисля, ще се съгласиш, че вероученията са неизменно съпроводени от някаква философия - устройство на света, етичен кодекс и свръхестественото. Всичко това е плашещо, защото както казва Амигоса, би могло да бъде съчинено или погрешно разтълкувано заради някакви интереси.

Ако погледнем отстрани, държавата ни също е една религия (по-скоро секта, защото повечето я отричат ) - има си писан етичен кодекс и ББ. Живеейки по правилата на сектата ти се гарантират няколко неща - много данъци, че няма да влезеш в затвора, относителен мир с околните.

Религиите (мнозинството от тях) тъкмо този мир ли търсят?

Вярващ/невярващ и тъй нататък определения са следствие, не причина.

Излиза, че трябва да достигнеш на някакво ниво от позицията на което да имаш алтернативата да приемеш вяра. Но след като нивото е достигнато има ли стойност вече този избор?

Да съгласен съм. Преди време попитах религията бар за богопомазани ли е. Ако една религия не може да достигне до всеки, значи не е никаква религия.

И идва логичният въпрос, в крайна сметка човек защо би избрал вярата - заради себе си или заради другите? Идеята при избора вярвам/не вярвам е да направиш света по-хубав или да направиш така, че да го виждаш по-хубав?

Мисля, ще се съгласиш, че вероученията са неизменно съпроводени от някаква философия - устройство на света, етичен кодекс и свръхестественото. Всичко това е плашещо, защото както казва Амигоса, би могло да бъде съчинено или погрешно разтълкувано заради някакви интереси.

Ако погледнем отстрани, държавата ни също е една религия (по-скоро секта, защото повечето я отричат ) - има си писан етичен кодекс и ББ. Живеейки по правилата на сектата ти се гарантират няколко неща - много данъци, че няма да влезеш в затвора, относителен мир с околните.

Религиите (мнозинството от тях) тъкмо този мир ли търсят?

Излиза, че трябва да достигнеш на някакво ниво от позицията на което да имаш алтернативата да приемеш вяра. Но след като нивото е достигнато има ли стойност вече този избор?

Повтарям - различни сме /и по произход, по кръвно и кармично наследтво, по предназначение.../

На всеки това и толкова от него, колкото може да преглътне.

...де да имаше алгоритъм...

Повтарям - различни сме /и по произход, по кръвно и кармично наследтво, по предназначение.../

На всеки това и толкова от него, колкото може да преглътне.

...де да имаше алгоритъм...

Да разбирам ли, че дадена религия не е хап за всеки, , а "кармичното наследство" обрича едни на вяра, а други на забрава? Вярваш ли в съдбата

Да разбирам ли, че дадена религия не е хап за всеки, , а "кармичното наследство" обрича едни на вяра, а други на забрава? Вярваш ли в съдбата

Принадлежността на някой си към дадена религия, учение, доктрина, спортен клуб, певчески хор и т.н. е пряко свързана с вида и състоянието на същността му - ей това казвам. Не вярвам в нищо, дори и в трите мойри. Но съм свързан с определено астрално поле, защото<br><br>.

обичам да си играя...

Редактирано 19 декември 200916 г. от valentinus (преглед на промените)

Принадлежността на някой си към дадена религия, учение, доктрина, спортен клуб, певчески хор и т.н. е пряко свързана с вида и състоянието на същността му - ей това казвам. Не вярвам в нищо, дори и в трите мойри. Но съм свързан с определено астрално поле, надявам се яко.

обичам да си играя...

И непринадлежността му също

Обаче принадлежност и вяра са различни неща. Моето тълкуване е, че вярата е състояние на духа, принадлежността е състояние на материята.

Впрочем невярата е вяра, точно както бездействието е също действие.

Поздрав за хубавата тема, Дръпнатичко.

Крайност е да не допускаш никакво движение в собствените си вярвания(или невярвания). Винаги има средно положение, винаги има избор. Автолицемерието не помага никому и затова съм убедена, че всеки узрял да го разбере, го разбира.

Понякога го разбира на финалната права... В Кабала казват: Всекиму е дадено, колкото може да понесе, каквото и да означава това. Мъдростта не е нещо, което можеш да назубриш, мъдростта се о-съзнава. Никой и по никакъв начин не може да го осъзнае вместо теб, той може или да го е осъзнал или никога да не го осъзнае. Затова и не бива да съдим другите. Единственото, което можем да направим за тях е да ги обичаме. Парадокс, нали? И това се осъзнава.

И тъй като и аз употребявам понятието "патерици" бих искала да дам едно уточнение. Патерицата е помощна средства за предвижване напред. Тя не носи негатив, ако се използва по предназначение.

Иначе съм напълно съгласна с Вал, че е абсурдно да налагаш своите вярвания на друг човек, защото вероятността да не му помогнеш, а да му навредиш е голяма

Ако една религия не може да достигне до всеки, значи не е никаква религия

Aко никой не може да схване принципите на квантовата механика, тя не е никаква физика, а ако никой не може да разбере как се осъществява феноменологичната редукция на Хусерл, тя не е никаква философия Колкото и да те убеждават, че истината е проста- не вярвай, т.е. тя е е проста, но трябва да минеш през сложното, за да разбереш простото...

Иска ми се да проумея кое накланя везните в една или друга посока в този избор.

Ако пред вас стои един млад човек, който все още не е взел решение и не е обременен от предрасъдаци, как бихте го убедили да вярва в Бог или да не вярва в бог? Какво ще му обещаете? Какъв е света с Бог и какъв е без бог? Вярата в Бог бреме или благодат е; патерици или криле; окови или прозрение?

Адски ми се спи и съм уморено лаконичен... очаквам отговори като "ако си прост вярвай", "само слепците не виждат очевидното свише" и "вярата връхлита човека, а не обратното, така че няма какво да обяснявам". И все пак, ако може да ми разграничите какво дават и какво отнемат вярата и атеизмът...

Ще му кажа -

Млади Приятелю,

Везни няма! Науката и религията вървят ръка за ръка!

Най-големият учен на 20 век е изрекъл следното:

"Науката без религия е непълноценна,

а религията без наука е сляпа!"

Според мен Айнщайн има предвид нравствеността в науката и нравствеността на учения!

До къде водят жаждата за слава, парите и др. под.?,До убиване на нравственността в науката.

Някога след първите изпитания на атомната бомба, Е. Ферми е казал:

" Не ми досаждайте с вашите угризения на съвестта! В края на краища - това е превъзходна физика!"

Това и други подобни изказвания докараха на Човечеството Хирошима и Чернобил!

Сега Човечеството е пред нови предизвикателства – Генното инженерство, Клонирането на хора и дори и Компютърните технологии! Това би могло да доведе до доведе да заробване и манипулиране на човешкото съзнание и личност! Днешната икономическа криза е всъщност гриза на нравственост.

Тънката връзка между науката и религията е Нравствеността! Тя е връзката между Материалното и Духовното.

И това имемно представляват Заповедите на Бог – Нравствен законник!

Ще му кажа -

Млади Приятелю,

Везни няма! Науката и религията вървят ръка за ръка!

...

Днешната икономическа криза е всъщност криза на нравственост.

Тънката връзка между науката и религията е Нравствеността! Тя е връзката между Материалното и Духовното.

И това имемно представляват Заповедите на Бог – Нравствен законник!

Това много ми хареса. Добре описа връзката, нуждата и нарушеният баланс между тези две явления.

В плановете за атомна бомба Жолио Кюри пише "Ако някога някой изследовател намери начин да предизвика такава катастрофа, то дали той ще се опита да направи такъв опит? Мисля, че той ще се опита да осъществи този опит, тъй като изследователят обича риска пред неизвестното".

Наскоро даваха филм в две части, в който създателите се възпротивяват на ползването на бомбите за военни цели над цивилни територии (където реално са попаденията - смесени зони). След това го заявяват и публично.

Нравственият кодекс, с условности е налице. Атомното оръжие също. Всъщност вярата дава ли гаранция за нещо? И изобщо има ли го за цел? Аз ползвам все една дума "мир", като синоним на спокойствие, на това да бъдеш "над нещата", да си уверен в себе си и правотата на това което правиш. Вярата цел, път, направление или какво е? Или всичко това? Или нито едното? Имат ли отговори такива въпроси или грешката ми е, че изобщо ги задавам? Факт е, че има морална криза в съвремието и хуманността е изместена от модерни течения като "да надцакаш и бъдеш тарикат". Масово се жертват околните за лични цели, което гаранция се връща с добава. Верижна реакция за която мога да изреждам много примери.

Трихо ми говори за карма. В крайна сметка правим ли повече на себе си, когато правим на околните. Религиите, безспорно са двигател. Те не проповядват пасивност, а съзидателност - на ред, на нравственост, на взаимоотношения. Дали всеки може да пресъздаде тези учения е друг въпрос.

Има един лаф с онзи гаден навик да съдържа частичка истина, че всяко стадо си има една черна овца, а всяка черна овца си има стадо което да води... Ако вярата е отговорът, то какъв е въпросът?

А вярата, тя те търси, нея търсиш или просто те те сполетява? Останах с впечатлението, че да си избереш бог е възможно едва когато станеш достатъчно силен за да нямаш нужда от него.

И все пак, да не следваш нравствена доктрина е лесният избор. Правилата под всякаква форма се възприемат като бреме създадено да вгорчава нечий живот. Вече и "закон" и "морал" станаха мръсни думи. Не еволюция на ценности, а атрофиране го нарекох днес...

Та затова питам... лесен ли е изборът между вярата и невярата и каква е разликата с бог до теб/с теб/в теб?

Та затова питам... лесен ли е изборът между вярата и невярата и каква е разликата с бог до теб/с теб/в теб?

Знаеш ли... ако си заваш въпроси, неминуемо ще си намериш отговори. Възможно е тези отговори да не удовлетворяват и да продължиш търсенето, тогава идва това, което условно наричаме "вяра"(или невяра). Продължавам да твърдя, че вярата и невярата са под общ знаменател. Дали знаеш къде е млякото или не знаеш къде е... важното е, че има мляко.

Най-често възниква един въпрос: Защо съм се родил, като ще умра? Повечето хора се ужасяват от смъртта.

Когато бях съвсем невръстно дете зададох същият въпрос. Беше ми отговорено, че листата не тъгуват наесен, когато падат, за да бъдат сменени напролет с нови, че това е естествен процес и трябва да го приема.

Не че го приех тогава, но пък го приех доста години по-късно, осъзнавайки, че мога да контролирам моите временни решения, но не и всичко. Разбира се, има хора, които просто не могат да си представят, че светът би могъл да съществува без тях... Или другият въпрос: Какво правя аз тук? В този ад? Нима няма по-добро място? Бих отговорила съвсем откровено-може и да има, но може и да няма. И какво правим тогава? Изживяваме един ад-ски живот, т.е. намираме ужаса навсякъде, дори и в любовта си... другият вариант-изживяваме един рай-ски живот, намирайки и най-дребното зрънце щастие в в ужаса.

Всичко опира до вродения ни егоизъм. Колкото повече искаш, толкова повече ти се струва, че не получаваш.

И в един момент се оказва, че имаш всично, което си искал, но пак нямаш покой... защото не те удовлетворя света, в който живееш...

изборът е труден за някои и изключително лесен за други, пак няма общи знаменатели, Дръпнатичко.

това е положението...

За себе си съм избрала да вярвам, че съм прашинка в замисъл, който е невъзможно да обхвана с прашинестата си глава, но този малък отрязък от вечността да изживея, обичайки, а не презирайки.

Всички имаме избор.

Редактирано 20 декември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Науката и религията вървят ръка за ръка!

Kак стигна до това заключение? Както сам показа в темите за Исляма между религията и морала може да има бездна...

Та затова питам... лесен ли е изборът между вярата и невярата и каква е разликата с бог до теб/с теб/в теб?

Формулирай въпроса си по-ясно, защото когато задаваш неясни въпроси, получаваш неясни отговори

Крайност е да вярваш в бог. Крайност е и да не вярваш. Няма средно положение. Не броя преструвките или псевдовярата, нито модните течения свързани с накити кръстчета или традиционното палене на свещички по време на църковни празници. Последните може да са белези на религиозност, но пряко нямат отношение към това, вярващ или не ги изпълнява. Вярата, поне както я разбирам, е състояние на духа.

И не разбирам. Защо не е така просто!? Ако някой може така пламенно и убедено да проповядва, че изборът му е правилен, защо не може да убеди и останалите? Сякаш очевидното за единият е просто илюзия за другият...

В крайна сметка, често се стига до конфликт. Религиозните гледат на себе си като поели правилният път, посветени в някакви свети правила на живот и добродетели. Атеистите пък, наричат същите "патерици", а следването им - проява на слабост, заради неспособност да приемат света реално.

Иска ми се да проумея кое накланя везните в една или друга посока в този избор.

Ако пред вас стои един млад човек, който все още не е взел решение и не е обременен от предрасъдаци, как бихте го убедили да вярва в Бог или да не вярва в бог? Какво ще му обещаете? Какъв е света с Бог и какъв е без бог? Вярата в Бог бреме или благодат е; патерици или криле; окови или прозрение?

Адски ми се спи и съм уморено лаконичен... очаквам отговори като "ако си прост вярвай", "само слепците не виждат очевидното свише" и "вярата връхлита човека, а не обратното, така че няма какво да обяснявам". И все пак, ако може да ми разграничите какво дават и какво отнемат вярата и атеизмът...

Кое накланя везните ли? - Тежестта на сърцето.

Но има и средно положение - нито да вярваш сляпо, нито да отричаш като кон с капаци.

И средният път е знанието. Да искаш да знаеш, да търсиш и да намираш познание. Един ден то ще те спаси. Нито вярата, нито невярата могат това, те само ще те люшкат в едната или в другата крайност. Но знанието е път, който се извървява сам.

Редактирано 19 декември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Знаеш ли... ако си заваш въпроси, неминуемо ще си намериш отговори.

А може вече да съм намерил пътя, но да имам съмнения. Някой ще рече, щом е със съмнения, значи не е път. Но как тогава вървя по него, ще попитам.

Обещаваш ли, че ако задавам въпроси, ще намеря отговорите им Казват, че който търси намира. Белята, бих допълнил. От много мислене глава боли. Личен опит. Като го споменах, ще обясня и защо питам. Защото няма да ми стигне един човешки живот за да изпробвам всичко. Умният човек се опира на опита си, а мъдрия на чуждият. Аз разбира се съм скромен. Скромен егоцентрик, би ме поправила Да го отрека би било показателно, че съм в самозаблуда. Тук на колко хора си помогнал и колко пъти, няма значение. Статистиката не пречи на Егото.

Хареса ми какво си написала и как (по "безкраен" приом).

Но има и средно положение - нито да вярваш сляпо, нито да отричаш като кон с капаци.

Не споделям.

Сляпото вярване, доколкото го разбирам, влага толкова разбиране и смисъл колкото машината за кафе правейки кафе. Т.е. не е никакво вярване. И тъкмо две крайности има - да вярваш и да не вярваш. Как средно положение? Как се вярва на 50% в Христос? Само част ли е възкръснала, ако съм християнин?

Формулирай въпроса си по-ясно, защото когато задаваш неясни въпроси, получаваш неясни отговори

Каква е "сделката/облогът" с Бог.

Той ще ме научи нещо или ще го видя едва когато съм научен (така разбрах думите на valentinus) ?

Ясно е какво се търси в религията. Въпросът ми е какво се намира. По-ясно не мога да го кажа Май разчиташ докато се мъча с въпросите сам да открия отговорите...

Не споделям.

Сляпото вярване, доколкото го разбирам, влага толкова разбиране и смисъл колкото машината за кафе правейки кафе. Т.е. не е никакво вярване. И тъкмо две крайности има - да вярваш и да не вярваш. Как средно положение? Как се вярва на 50% в Христос? Само част ли е възкръснала, ако съм християнин?

Ако щеш споделай. Но виждам, че не ме разбра точно. Тя - вярата, винаги е сляпа и по това се различава от знанието - по слепотата. Хората вярват в неща, които не са видели или чули, какво остава до това дали са разбрали. Ти какво разбираш под "несляпа" вяра. Такова животно нема. Вярата винаги е сляпа.

Онова, което дава знанието, се нарича не вяра, а увереност.

Ще ми трябва жокер за да те разбера. Ти религиозна ли си Люцка

Не споделям.

Сляпото вярване, доколкото го разбирам, влага толкова разбиране и смисъл колкото машината за кафе правейки кафе. Т.е. не е никакво вярване. И тъкмо две крайности има - да вярваш и да не вярваш. Как средно положение? Как се вярва на 50% в Христос? Само част ли е възкръснала, ако съм християнин?

Лу не каза това. Тя каза: Да искаш да знаеш, да търсиш и да намираш познание. Един ден то ще те спаси. Нито вярата, нито невярата могат това, те само ще те люшкат в едната или в другата крайност. Но знанието е път, който се извървява сам.

Браво Лу

За пореден път да цитирам какво е казал Буда в Калама сутра (Ануттара-никая 3.65):

"Не следвайте това, което сте чували много пъти: нито традицията, нито слуховете, нито пък изложеното в писанията; не вярвайте на априорни допускания и хипотези, нито на хитри мъдрувания; не се привързвайте към идеите, които сте обмисляли дълго време, не се доверявайте на съдната способност на другите, нито пък на съображението: "Това е нашият учител." Узнайте сами кои неща са добри, кои достойни за порицание или похвала; изследвани и наблюдавани самостоятелно, тези неща водят до щастие и носят полза - осланяйте се на тях и пребивавайте в тях."

Сега по-ясно ли е?

Редактирано 19 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Ще ми трябва жокер за да те разбера. Ти религиозна ли си Люцка

Ц. :-)

Аз съм съгласен с думите и, dagpo. Само третото състояние на вяра не разбрах.

Новите ми въпроси удовлетворяват ли те? Думите ви ме провокират с много мисли, но искам да мина нещата по редът им.

Днеска, покрай 400 милионното кино събитие на годината "Аватар", си спомних, че думата има друг смисъл. Уики-то:

Аватар е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.

Като се замисля, емотките (емоцийките) са също аватари и са трансформации на нашето моментно състояние и нагласи с които постигаме малки чудеса - предразполагаме някого, а често мнозина към едни или други емоции. Дано не ми изтрият вметката, че се водя опасен субект. Ама по-добре опасен субект, отколкото безопасен обект

Темата с "опаковките" е обширна, но от опит знам, че може да позволи на зрели хора да видят в пост с емотиконка, всичко друго освен написаното. Дали религиите не са тъкмо такива наметала/аватари/опаковки на един общовалиден принцип, или както бе споменат "нравствен кодекс" или още "познание"?

ПС: Въпросите се увеличават. Ако имате само въпроси, си направете отделна тема, където ще съм на отсрещният бряг

ППС: За една запетайка цяло изречение отдолу... това ми загрозява аватарите...

Редактирано 19 декември 200916 г. от онуй дръпнaтото (преглед на промените)

Аз съм съгласен с думите и. Само третото състояние на вяра не разбрах.

То не е на вяра. Третото състояние е на познанието. Изпитвай нещата, винаги се съмнявай, не ги отричай, но и не вярвай сляпо, не им давай гръб, но и не ги следвай робски. Съмнявай се! Съ-мнението е твоето мнение, твоята лепта към будността, твоето съм-ване. И твоята увереност. Парадоксално, нали? Истината е скрита в парадоксите.

вече те разбрах

Нещо, на което попаднах в нете (насочиха ме към него) и което ме впечатли. Антони Де Мело е индиец, който е католически свещеник. Вече е покойник.От книгите му може да се предположи,че е достигнал реализация като големите дзен майстор или суфи учител, но като католически свещеник. Той не следва сляпо католиците. Де Мело умира от много загадъчна смърт, сърдечна атака в един хотел в Ню Йорк където е бил за да изнася лекции. Според неговите ученици той е бил в добро здраве и никой не е очаквал подобно нещо да се случи с него.

http://www.demello.org/

А може вече да съм намерил пътя, но да имам съмнения. Някой ще рече, щом е със съмнения, значи не е път. Но как тогава вървя по него, ще попитам.

Обещаваш ли, че ако задавам въпроси, ще намеря отговорите им

Съмненията са най-ясният показател, че си буден и ще търсиш. Не спирай да приемаш отговорите, някои може много да те изненадат.

Не мога да обещая нищо от твое име, но мога да ти пожелая нови хоризонти, попътен вятър и един елементарен съвет: Слушай сърцето си! То няма да те подведе.

Казват, че който търси намира. Белята, бих допълнил. От много мислене глава боли. Личен опит. Като го споменах, ще обясня и защо питам. Защото няма да ми стигне един човешки живот за да изпробвам всичко. Умният човек се опира на опита си, а мъдрия на чуждият. Аз разбира се съм скромен. Скромен егоцентрик, би ме поправила...

Да. Казват и са прави. Винаги можеш да намериш и това, което не търсиш. Не те съветвам да мислиш, а да осъзнаваш. Само от книгите няма да стане, учи се от живота. Не само твоя. Опитвай се всяка ситуация да я оглеждаш от повече от една гледна точка. И пак: Слушай сърцето си! Голяма радост е да скромен егоцентрик, защото си представи един грандоман егоцентрик какво изпитва

Ако отрека би било показателно, че съм в самозаблуда. Тук на колко хора си помогнал и колко пъти, няма значение. Статистиката не пречи на Егото.

Хареса ми какво си написала и как (по "безкраен" приом).

Не помагай на хората, помагай на себе си. Важно е да си искрен пред себе си. И да се научиш да се обичаш. Не да искаш да имаш, а да искаш да даваш. Ей така! не защото ще ходиш в рая, а защото в теб е рая. Знам, че ще го разбереш това. И един бонус, който на мен ми отне години да разгадая: Не прави непоискано добро!-стара българска народна мъдрост.

Слушай сърцето си!

Каква е "сделката/облогът" с Бог.

Няма такава сделка. Той е Абсолютът, Всичкото, Цялото. Не прави сделки и е абсолютно безпристрастен. Страданията сами си ги причиняваме с неправилните си решения.

Ясно е какво се търси в религията. Въпросът ми е какво се намира. По-ясно не мога да го кажа Май разчиташ докато се мъча с въпросите сам да открия отговорите...

Виж... наистина сме различни. На някои хора им е необходимо да спазват точно определени правила, за да спокойни. Трудно е да понесеш отговорността за собствените си мисли и действия и затова някои хора разчитат Бог да ги поеме.

Не съди религиозните хора. Те така са спокойни!

И слушай сърцето си!

А в последния си пост Лусия казва нещо много ценно7 Истината е в парадоксите!

Редактирано 20 декември 200916 г. от Нел (преглед на промените)