Вало, Бог също е представа. Няма ограничения на представите.

T.e. фантазия. Това ли имаш предвид?

Можеш ли да дадеш определение на Буда природата, както ти я разбираш?

Състояние на "безчувственост", т.е пълна обективност, в което добро и зло не са отделени, а са неделимо цяло, като дървото и корена му. Наясно съм, че думите са безсилни да го обяснят. Точно това е и Бог. В предните си постове го нарекох и алтруизъм.

И макар и с различни думи, точно това сливане, "сваляне" на диалектиката от съзнанието ни... точно това срещнах във всяко едно от основните духовни учения. А това може да се постигне с пълно просветление, иначе казано-сливане с Бог.

И вече идват различията в ученията-как да се стигне до там?

За някои Бог е фантазия, Дагпо. Няма лошо във фантазиите!

Състояние на "безчувственост", т.е пълна обективност, в което добро и зло не са отделени, а са неделимо цяло, като дървото и корена му. Наясно съм, че думите са безсилни да го обяснят. Точно това е и Бог. В предните си постове го нарекох и алтруизъм.

И макар и с различни думи, точно това сливане, "сваляне" на диалектиката от съзнанието ни... точно това срещнах във всяко едно от основните духовни учения. А това може да се постигне с пълно просветление, иначе казано-сливане с Бог.

И вече идват различията в ученията-как да се стигне до там?

Нел, ти имаш ли постоянно пълно преживяване на това, което наричаш Буда природа, Бог и алтруизъм или имаш идея за това?

Смяташ ли, че интелектуалното разбиране на това което си срещнала в различните духовни учения е равнозначно на преживяването?

...

Нравственият кодекс, с условности е налице. Атомното оръжие също. Всъщност вярата дава ли гаранция за нещо? И изобщо има ли го за цел? Аз ползвам все една дума "мир", като синоним на спокойствие, на това да бъдеш "над нещата", да си уверен в себе си и правотата на това което правиш. Вярата цел, път, направление или какво е? Или всичко това? Или нито едното? Имат ли отговори такива въпроси или грешката ми е, че изобщо ги задавам? Факт е, че има морална криза в съвремието и хуманността е изместена от модерни течения като "да надцакаш и бъдеш тарикат". Масово се жертват околните за лични цели, което гаранция се връща с добава. Верижна реакция за която мога да изреждам много примери.

Трихо ми говори за карма. В крайна сметка правим ли повече на себе си, когато правим на околните. Религиите, безспорно са двигател. Те не проповядват пасивност, а съзидателност - на ред, на нравственост, на взаимоотношения. Дали всеки може да пресъздаде тези учения е друг въпрос.

Има един лаф с онзи гаден навик да съдържа частичка истина, че всяко стадо си има една черна овца, а всяка черна овца си има стадо което да води... Ако вярата е отговорът, то какъв е въпросът?

А вярата, тя те търси, нея търсиш или просто те те сполетява? Останах с впечатлението, че да си избереш бог е възможно едва когато станеш достатъчно силен за да нямаш нужда от него.

И все пак, да не следваш нравствена доктрина е лесният избор. Правилата под всякаква форма се възприемат като бреме създадено да вгорчава нечий живот. Вече и "закон" и "морал" станаха мръсни думи. Не еволюция на ценности, а атрофиране го нарекох днес...

Та затова питам... лесен ли е изборът между вярата и невярата и каква е разликата с бог до теб/с теб/в теб?

Приятелю,

След моето мнение, темата така се разклони, че не бих могъл да отговоря на всички.

Приех да отговоря на теб, понеже си автор на темата...

За да се опитаме да отговорим на тези въпроси, най-добре е не да гадаем, а да намерим примеро от реалния живот.

И така, дали вярата е достатъчна за един учен, за да изгради у него нравственост?

В първото издание на труда си за всеобщото привличане " Математически начала на натурфилософията" Нютон не е написал нито дума за понятието "ефир".

Но във второто издание на този труд, Ученият обръща сериозно внимание на "един изключително фин ефир, проникващ през всички плътни тела и съдържащ се в тях, чрез чиято сила и действие частиците на телата при много малки разстояния се привличат, а при допир се сливат; ..."

По време на живота си Нютон често сменя своите позиции за ефира.Понякога казва, че за ефира не е известно нищо достоверно, а друг път изказва мнение за съществуването му. Това изглежда доста странно...

Но от спомените на негови приятели разбираме, че Нютон е вярващ в Бога и си Го представял като една особена субстанция, пронизващо цялото пространство и регулираща всички сили на взаимодействие между телата, а чрез това и всички движения на телата, всичко, което става на този свят. Т.е. Бог - това е ефирът!

От гледна точка на църквата, това е ерест.За това Нютон като добър християнин и добър физик не смеел никъде да опише това свое убеждение, а понякога само го споменавал в разговори между приятели.

Виждаме как постъпват двама големи учени - Ферми и Нютон.

Единият е вярващ в Бог и в науката, а другия - вярващ само в науката...

На теб Приятелю, кой ти допадна повече?

...

Виждаме как постъпват двама големи учени - Ферми и Нютон.

Единият е вярващ в Бог и в науката, а другия - вярващ само в науката...

На теб Приятелю, кой ти допадна повече?

Logoc, въз основа на един цитат, на който между другото не си дал източник, ти как оценяваш Е.Ферми като човек?

Вярата в Бог за съжаление не води автоматично до нравственост.

Може би ще ти е интересно да прочетеш книгата Лотосът и Квантът от Матийо Рикар.

Нел, ти имаш ли постоянно пълно преживяване на това, което наричаш Буда природа, Бог и алтруизъм или имаш идея за това?

Смяташ ли, че интелектуалното разбиране на това което си срещнала в различните духовни учения е равнозначно на преживяването?

Не, Вало, не смятам, че интелектуалното разбиране е равнозначно на преживяването.

И не, не съм достигнала до пълно и постоянно преживяване.

На всички вярващи и невярващи желая тиха, спокойна вечер!

Не, Вало, не смятам, че интелектуалното разбиране е равнозначно на преживяването.

И не, не съм достигнала до пълно и постоянно преживяване.

На всички вярващи и невярващи желая тиха, спокойна вечер!

Може би тогава не е съвсем коректно да твърдиш, че Буда природата и Бог са едно и също.

Весели празници и най-добри пожелания за всички.

Виждаме как постъпват двама големи учени - Ферми и Нютон.

Единият е вярващ в Бог и в науката, а другия - вярващ само в науката...

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=16987

По време на живота си Нютон често сменя своите позиции за ефира.Понякога казва, че за ефира не е известно нищо достоверно, а друг път изказва мнение за съществуването му. Това изглежда доста странно...

Не е странно. Точно същото се случва и с някои мой познати, които са учени...

Търся си някой религиозен за разпит

Честита и Весела ,КОЛЕДА!!!

Бъдете здрави и усминати хора!...и късметливи ,да Ви се падне от тотото през тази година!

Аз съм религиозен човек ,можеш да ме разпитваш със дни ,брадър!

Сега съм обладан от Нов Бог - истинскияТ

Честита и Весела ,КОЛЕДА!!!

Бъдете здрави и усминати хора!...и късметливи ,да Ви се падне от тотото през тази година!

Аз съм религиозен човек ,можеш да ме разпитваш със дни ,брадър!

Сега съм обладан от Нов Бог - истинскияТ

Весела Коледа на всички!

На вярващи и невярващи, без значение религията им или съмненията им, на всички, всички светли душички много здраве и усмивки!

Искрено желая всеки да открие в дълбините на душата си зрънцето невъобразима красота, което да разтопи ледовете и стопли сърцето му, да освети мрака и засияе в очите му!

Защото отвъд вярата и невярата всеки от нас носи нещо, което го прави истински жив.

И нека красотата бъде страшна, а виното - червено!

Някой може да отнесе вярата и неверието към Безличностния Абсолют, който се проявява в света като закон. Друг може да ги отнесе към идеята, че съществува Бог притежаващ индивидуалност, създател на света в който живеем. Трети може да ги отнесе към някой от основателите на религии. Четвърти - към своя Учител. Пети - към автора на някаква книга или носителят на някаква идея. Шести - към самата идея. А седми - към собствените си възможности. 

Видях, че във форума има и тема отнасяща се до вярата в себе си, а тази в откриващото мнение е зададена по отношение на Бог. Но принципът стоящ зад вярата навсякъде е един и същ.

Преди вярата е допускането, а преди неверието - съмнението.

Допускането е като път открил се пред нас, по който можем да поемем, ако преценим за удачно. При съмнението няма път. При съмнението няма посока.

Допускането ни дава възможност да надхвърлим границите на вече познатото. Дава ни шанс да надхвърлим моментните възможности. Докато чрез съмнението заздравяваме своите граници все повече и повече.

Да, вярващият може да се окаже, че е повярвал в нещо, което не е съвсем вярно. Но от грешките също се учим. Невярващият обаче при всички случаи губи. Той и в двата случая се изолира от благоприятните възможности за нови знания и умения.

Пиша всичко това, защото намирам съмнението  за основна пречка да излезем от границите на това, което наричаме "себе си". Другите са търпението и липсата на любов към всички останали.

Да вярваш разумно и да не вярваш са две различни неща. Разумът може да ни предпази от глупавите допускания, а съмнението ще отхвърли и правилните, и погрешните.

Като че ли се обръща малко внимание на връзката между вярата и опита. Двете сякаш първосигнално се противопоставят, докато в действителност вярата също се основава на опит, но недостигът на собствен се допълва с чужд. Това всъщност е застъпено в живота на хората в огромна степен, но не се осъзнава достатъчно. Вярата често се свързва с фантазии, фанатизъм, лековерие, съмнение и др., които могат да са свързани с нея и да я съпътстват, но въобще не е задължително. Чуждият опит дава възможност за насоченост на усилията в посока вече проверена, изпитана и съответно по този начин човек може да спести много напразни усилия и време. Далеч по-лесно е да превърнеш чуждия опит в свой, отколкото да експериментираш на тъмно. В този контекст вярата е незаменима. 

на 3.04.2022 г. в 9:22, Just a Stranger написа:

Като че ли се обръща малко внимание на връзката между вярата и опита. Двете сякаш първосигнално се противопоставят, докато в действителност вярата също се основава на опит, но недостигът на собствен се допълва с чужд.

Остава проблем вярата при липса на собствен опит. Примерно паниката СПИН. Имаше вяра в "специалистите", без опит. Подобно и вярата в решенията на СЗО при коронавируса. По отношение вярата в бога, малцина имат някакъв "опит", повечето се доверяват на свидетелства на други, част от които имат изгода или от суетност приказват небивалици.

на 11.07.2019 г. в 15:28, Just a Stranger написа:

Да, вярващият може да се окаже, че е повярвал в нещо, което не е съвсем вярно. Но от грешките също се учим. Невярващият обаче при всички случаи губи. Той и в двата случая се изолира от благоприятните възможности за нови знания и умения.

Мисля, че жизнената позиция за добиване на нови знания и умения не е свързана с вяра/неверие. Дори тези, които "подлагат всичко на съмнение", щом имат активната позиция- да откриват и създават, съмнявайки се в поставените от други граници, в назованото от други "невъзможно", могат да завоюват нови пространства, да изследват и откриват.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Мисля, че жизнената позиция за добиване на нови знания и умения не е свързана с вяра/неверие. Дори тези, които "подлагат всичко на съмнение", щом имат активната позиция- да откриват и създават, съмнявайки се в поставените от други граници, в назованото от други "невъзможно", могат да завоюват нови пространства, да изследват и откриват.

А дали е заради съмнението или защото все пак вярват, че на мястото на отхвърленото съществува нещо истинско?

Нека се опитам да направя едно разграничение: съмнението дава възможност на човека да се освободи от погрешните допускания и възгледи; да различи заблудите и илюзиите в които е попаднал. Проблемът е, че това обикновено става само в избраните, удобни направления и е често само на думи. Съмнението обаче няма за цел да замени илюзията с нещо друго. То само евентуално ще я разкрие и отхвърли. Вярата е това, което кара човека да търси, да допуска, да приема, заедно с надеждата. Да, има я възможността човек да повярвайки да се заблуди, но затова имаме умствените си и интелектуални способности. 

Освен това неверието не е точно съмнение. Липсата на вяра не е съмнение. Вярата и съмнението са активни сили и използвани "на място" могат да бъдат полезни. Няма да се повтарям защо смятам вярата за по-ефективна и по-полезна. Но ще направя една асоциация - тази на вярата и надеждата с оптимизма, и на съмнението с песимизма. Също на вярата и надеждата с бъдещето и на съмнението с миналото. На вярата и надеждата с желаното, а на съмнението с нежеланото.... 

Ако искате да се новородите и да следвате Иисус Христос трябва да се покаете за вашите грехове, да осъзнаете колко сте грешни и да приемете, че Иисус Христос е Спасителят (Месията), че е пролял кръвта си за нас. Трябва също така да вземете и водно кръщение, да прочетете библията, да спазвате Десетте Божи заповеди и да се молите за получаване на Светия Дух.

Какво означава да се новородиш? А да получиш Светия Дух?

преди 6 часа, Боян17 написа:

Ако искате да се новородите и да следвате Иисус Христос трябва да се покаете за вашите грехове, да осъзнаете колко сте грешни и да приемете, че Иисус Христос е Спасителят (Месията), че е пролял кръвта си за нас. Трябва също така да вземете и водно кръщение, да прочетете библията, да спазвате Десетте Божи заповеди и да се молите за получаване на Светия Дух.

Значи, като повярваш и извършиш всички по-горе описани неща, ще се заличи цялата ти негативна Карма, защото Христос я е изкупил?

С една дума - кръвта на Христос, е достатъчна да заличи Кармата на трилиони хора родили се и живели някога на тази планета?

преди 11 часа, ncl написа:

Какво означава да се новородиш? А да получиш Светия Дух?

Авторчето е носител на верски клишета от протестантските деноминации, като например "петдесятниците". Това е част от тяхната религиозна приказка, през религиозния им прочит на НЗ

За православните нищо от това няма особен смисъл., нито има нещо общо с канона им. Пък за скептици - съвсем.

Човекът очевидно е повярвал наскоро. Има много признаци за това и няма да издавам тайни как се познава. Очевидно не в православието или католицизма. Лично аз съм привърженик на едно от най-консервативните учения. Не вярвам да е от петдесятните, защото там акцента е върху Светия дух. Не е и от нашите като гледам. Остава да е от баптистите, методистите или от Божията църква. От друга страна пише Иисус. Което сочи към православието...

преди 18 часа, Боян17 написа:

Трябва също така да вземете и водно кръщение, да прочетете библията, да спазвате Десетте Божи заповеди и да се молите за получаване на Светия Дух.

В действителност всеки го получава раждайки се. По-късно някои го осъзнават, а други не. 

И един въпрос към Вас: След като има Свети Дух, то има ли Тъмен Дух?

преди 18 часа, ncl написа:

Какво означава да се новородиш? А да получиш Светия Дух?

Би следвало да се счита, че се прераждаш в тоя свят. Щото иначе никой не знае какво е неговата душа, от де иде и на де ще замине ...  

Що се касае "да получиш", то явно си нямал ... И някой ти го е дал ... Това обаче е свръх наивност ...  

преди 7 часа, ncl написа:

Не вярвам да е от петдесятните, защото там акцента е върху Светия дух.

Там е въпросът - с "вярванията", благодаря за чудесния пример! Когато не стига информираност, знание, разбиране, вникване - идва леснотата на "ми вярвам че..." или "не вярвам..."

Всъщност най-вероятно въпросният младок е точно петдесятник. Не ми е нужно да вярвам или да не вярвам дали е - просто предполагам,с висока степен на вероятност. Още повече че...:

преди 21 часа, Боян17 написа:

и да се молите за получаване на Светия Дух.

Всичко изредено е част от петдесятнишките "сбирки" и поучителни пасторски слова - част от жадуваното спасение и начина по който това се случва... И особено "кръвта на Исус" - е съвсем характерен белег. Вие какво бихте предположили - откъде ли ги знам толкова тия подробности, за петдесятниците точно?...

преди 7 часа, ncl написа:

Лично аз съм привърженик на едно от най-консервативните учения.

Проблемите на консервативните "учения" са, че привържениците им са обикновени консервативни субекти. Консервативността в психично отношение знаете ли на какво е израз, от какво произхожда, до какво довежда и какво определя?

Не че знаете, и не че вече не е станало ясно, за който ви е поглеждал писанията - на какво сте привърженик и защо точно на "консервативните учения". Всъщност - за вас дори "учения" не са, но както и да е...

Въпросите ми са съвсем реторични, заради изказната форма. Няма как да знаете точно защото сте консервативен субект. Има връзка - консервативните субекти и нивото им на разбиране, познание, възраст, зрялост... налична е корелация и т.н...

И да - не че ви интересува. Това пак е фрагмент от консервативната психична типология.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

И особено "кръвта на Исус" - е съвсем характерен белег.

Не подейства ли при теб?!

преди 17 часа, ncl написа:

Човекът очевидно е повярвал наскоро

А защо да не е някой стар познайник с нов ник, след като е написал само един пост и не отговаря като го обсъждат?!

Възможно е, разбира се.

преди 1 час, ncl написа:

Не подейства ли при теб?!

koe - "кръвта на исус ли"?

Не съм я пил, нито съм се мазал с нея. Нито въпросните са го правили. Чрез сходствата в религиозните си представи, образи, си докарват сходни преживявания. Впрочем както и над 95 % (условно) от всички религиозни люде, за които чрез религията е просто начин да преживяват компенсацията на дефицитите и проблемите си. Заради това е и консерватизма... 

А вие колко точно пъти видяхте Исус - след като го "погребвате", "възкръсвате" и го "раждате" всяка календарна година ( със взаимната договорена лъжа "...воистина воскресе"? )

Това се прави организирано над хилядолетие. И ще продължава, докато носи ползи някому... А и ритуалите имат специфична роля в социума, въпреки че нямат нищо общо с развитието му.

Ритуалите са част и от компенсациите в чисто вътрешно-психичен смисъл, сред всяка личност изпадаща от баланс и търсеща сред повторяемия ритуал "опора"... Има си цял раздел за това в "психичните разстройства" и се вижда лесно в поведението на толкова хора, вкл и през виртуала...

А най-лесно забележимо е именно сред консервативните и религиозни никове сред форума - прегръдката и вкопчването на докопаните, нагласените и заимстваните части, сглобени в "система от лични убеждения" и упоритостта в налагането, поддържането и утвърждението им... Това се случва когато самата личност няма зрелостта да се изведе и дефинира чрез друго, освен чрез това, което й носи вживявания, защото не съумява да израсне този етап и остава в него зациклящо. Именно от това зацикляне и повторения идват ползите  за тази личност и те се проявяват и обобщават като 'консерватизъм'.

Заради същата корелация зависима от зрелостта на личността идва и типологията на консерватизма. Крайните форми са радикални и те винаги обозначават личностни, характерови или психични проблеми, които остават неразрешени и неотработени, вместо да генерират растеж и развитие..

преди 1 час, _Aumi_ написа:

А защо да не е някой стар познайник с нов ник

Без никакво значение относно написаното от него.