преди 10 часа, 16562 написа:

Страх, съмнение, недоверие са все признаци на обърканост, на несигурност и на изгубване.

с вярата, вкопчването, пристрастяването, и нуждата от непрекъснато самонадъхване и самосугестия - е същото. Още повече че изреденото са и форми на компенсация за "страховете, съмненията, несигурността и изгубването".

Вярата е посока. А дори и погрешнага посока е по-добра от липсата й. 

А наивност има не по-малко и при невярващите, и при съмняващите се. Пристрастност също. От друга страна "безпристрастна вяра" звучи невъзможно на пръв поглед, но това е само защото хората са преобладаващо пристрастни.  Към вярата се пришиват всевъзможни човешки слабости, но с преодоляването им, силата й засиява.

преди 6 часа, 16562 написа:

Към вярата се пришиват всевъзможни човешки слабости, но с преодоляването им, силата й засиява.

Сила? вярата имала "сила"...

И силата (не вярата, а силата й !!! )"засиявала" щом слабостите се преодолявали... с вяра. 

Ти си напълно изтрещяло момче. Не знам откога си така, как си стигнал дотук... но си разписваш автопортрет на психично разстроен субект, който екзистенцира вкопчен безумно в един личен филм.

Ама все пак същия филм бил посока - можело и да е грешна, но по-добре от липсата й. Обаче други липси не се оправят с "грешните посоки", а само се засилват, защото дори компенсациите им са погрешни или неадекватни.

Всъщност това са фрагменти от заучени мантри на изгубени души... един театър на някого, който играе сред мизансцен от сбирка на анонимни алкохолици или в наркокомуна... и си играят на "спасяване", чрез непрекъснати автосугестии с нагласени вдъхновяващи послания, таргетирани да ги спрат да пропадат към дъното и разпада.

Всеки може да пропадне, не един или двама са потъвали и това е обикновен човешки случай. Но това не означава че трябва да се превръщат всички теми в театър от потъващи, сред които героят да се преживее на вдъхновител, спасител, вестител на напредъка, щастието и вселенското развитие.

Никой сред КАЛДАТА не е причина някой да пропадне. Въпросът е че ставаме свидетели докъде може да се изтрещи когато от пропадащ удавник се превърнеш в спасител на удавници, само и само да избягаш от удавянето СИ...

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Сила? вярата имала "сила"...

Има, да. Но на теб това ти е далечно и компенсираш с подобни глупави изцепки като горната.

преди 6 часа, 16562 написа:

Има, да.

само някъде сред фантазниците и фантазиите им.

Вярата... не може да има СИЛА, бебчо. Придобиват илюзия за сила повярвалите, както си и ти. Илюзията идва от компенсацията на тяхното усещане за слабост и незначителност, на празнота и безпътие... на което повярването в подходяща фантазна приказка им подава тия компенсации. Все пак - си има цена, но за хората на чувствата това да смениш полярността им, е "нещо велико", защото в кутийките си чувствата са им скелета, слънцето, водата и въздуха...

Обаче... неграмотници като теб дори вярват че "вярата" е някъде извън тях, както и "мислите"... И че "за да получиш силата на вярата"... трябва да ти дойде отнякъде, да си я заслужиш, от типа "давам, за да получа". А получаването... - е все отнякъде и отнякого, или "от нещо"...

Примитивизмите си живеят на широко насред много от човешките същества и те като множество си изразяват онова, което си е спрямо тях си. Това не е проблем, но естествено следствие е от тия множествени игри, е че те се заблуждават и  че "това е целия свят", това е началото и края...

Все пак - за тях е естественост и принципно заблуди от такъв тип няма как да допуснат възможност да "има нещо друго... много отвъд тяхното". За тях най-често символът на такова "допускане" е божественото, отвъдното и ала-баланиците по тях...

Толкова си закъснял и си толкова назад във времето... че сякаш изписваш фантазиите на поредната мумия, някъде сред безименен гроб. Това не ти пречи да фантазираш и за някакво "развитие" - докато си иначе... сред ковчега си и най-много да затракат кости...

Вярата дава сила съвсем естествено и логично насочвайки енергията и концентрирайки я в съответната посока. 

Може ли да вярваш, без да обичаш? Или пък да обичаш, без да вярваш? И ако двете някъде в същността си са едно, то учудващо ли е, че и за едното, и за другото се твърди, че са най-мощната сила. 

За мистика Светът е създаден от и е израз на Любовта на Бога. За него действащите в Творението закони са идентични с Любовта, дори и когато това е трудно-различимо. Вярата е следствие на Любовта към Бог и Света, и е израз на смирението пред тяхното неописуемо величие. Но тя също така и обединява, като прави човека съпричастен към Божиите Любов, План и Ред. Дава му възможност да черпи според съзнанието и отдадеността си от неизчерпаемия Океан от Сила и Знания, в изпълнение на Божията Воля, която от своя страна е безусловно Добро.

1968 г. 523. (Окт. 31).
Кратките години земен живот не са сравними с продължителността на престоя във Финия свят. По същия начин трудностите, болестите и страданието в плътната обвивка не са съизмерими със свободата и възможностите да останеш в Свръхземния свят. Думите „и голяма ще бъде вашата награда на небето“ показват точно предимството на извънтелесното съществуване. Но съзнанието трябва да съответства. Ако погледът винаги е бил обърнат само към Земята, то и там той ще бъде насочен надолу. Човек трябва да вярва във Финия свят, трябва да признава безсмъртието на духа, както и факта и възможностите за неговия съзнателен живот извън тялото. Този свят трябва да бъде признат. Отричанията са вредни и разрушителни, защото в надземния свят царува мисълта. И докато мисълта за утвърждаване или вярата в нещо създава неговата среда за човека, то мисълта за отричане унищожава способността да виждаш, чуваш и дори мислиш, тъй като нищото не генерира нищо. Формулата „според вашата вяра ще ви се даде” е в основата на съзнателния живот на духа в условията на финия свят. Следователно животът или липсата му след смъртта се утвърждава от самият човек за себе си, когато се освободи от тялото. Той се обвързва и освобождава, и то именно чрез своето мислене и това, в което е вярвал или което е признавал на Земята. Това, с което напуска Земята, е това, което има. Разпознаването на Йерархията на Светлината ви позволява да стоите на стъпалата на Стълбата на Светлината и да ги изкачвате. Привличането на мислите в свръхземния свят е от решаващо значение; то се случва според съответствието. Законът за съзвучието управлява живота на духа във Финия свят. /Грани Агни Йоги/

на 7.07.2024 г. в 16:41, Theros написа:

Може ли да вярваш, без да обичаш? Или пък да обичаш, без да вярваш?

РАзбира се.

МИСТИКЪТ... някакъв си мистик... който е форумен виртуален герой. 

Дори с общ поглед се забелязват колко много личните думички и самонадъхвации приличат по много критерии на думичките, стилистиката, изказа, маниера и особеностите им от поредните "откъси" от личния езотеричен комикс, на коментатора. Дотам си приличат, че се сливат... а това означава че инжекциите за самонадъхване са репликации на "основната схема" и най-важното остава нейното изразяване чрез повторения...

Няма кой да сподели, няма подходящата рефлексия... Толкова години проби, а греда. И остават самотните демонстрации от монологичен вид, при който личните думички и заемките се сливат в едно... за целите на максималното потапяне.

на 19.12.2009 г. в 0:54, am-am написа:

 

 

Ако пред вас стои един млад човек, който все още не е взел решение и не е обременен от предрасъдаци, как бихте го убедили да вярва в Бог или да не вярва в бог? Какво ще му обещаете? Какъв е света с Бог и какъв е без бог? Вярата в Бог бреме или благодат е; патерици или криле; окови или прозрение?

 

 

Тъй като съм вярващ в Бог и Вечността , бих казал на всеки несигурен дали да вярва или да не вярва , че съм бил в отвъдното и съм почувствал вечността и безкрая на човека . След това ще кажа че си струва всяко избягване на греха , защото живота във Вечността след смъртта зависи точно от избягването на греха в земният живот ,и че след смъртта всички блянове желания и мечти може да се изпълнят и изпълняват ако си бил добър човек през земният си живот ...

Не ми се отваря нова тема, и тъй-като не намерих по-подходящо място, публикувам статията за Благодатния огън в темата за Вярата и Невярата.

.............

Измамата с паранормалното ” запалване на благодатния огън”

 

Откровение 13

1 И видях друг ЗВЯР, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като ЗМЕЙ.

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и ОГЪН ДА СЛИЗА на земята пред човеците.

И така…някои наивници, които не познават Писанието, отиват та се удивляват на това змейско чудо!!

Но не напразно е писано после :

Откровение 13:18

Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.
ТОЕСТ, това са човешки дела, а не Божии ! Човешки мушангии , а не Божии!

ЕТО малко за тоя “благодатен огън”:

Папа Григорий IX определя още в 1238г „Благодатния огън” като измама.

Тази ПОРЕДНА ЛЪЖА е създадена през 9 век, пазена от латинските кръстоносци и ежегодно повтаряна от гръцки, арменски и коптски „духовници” за извличане на полза от лековерните вярващи.

През 2005г в демонстрация на живо по гръцката телевизия, писателя и специалист по история на религиите Michael Kalopoulos запалва „спонтанно”, за около 20 минути, три свещи от бял фосфор. Белия фосфор се самозапалва от контакт с въздуха.

Затова ЛЪЖЕХРИСТИЯНСКИТЕ МОШЕНИЦИ използват органичен разтворител, който се изпарява от топлината и може да забави самовъзпламеняването до половин час или повече в зависимост от плътността на разтвора и разтворителя.

Тази химична реакция е известна от дълбока древност във Вавилон. За нея пише Страбон (Strabon Geographica 16.1.15.1-24) Той уточнява, че белия фосфор се е ползвал от халдейские магьосници още от 5 век преди н.е. и от древните гърци.

Тоест, нещата идват от ВАВИЛОНСКИТЕ ХАЛДЕЙСКИ МАГЬОСНИЦИ !!Те са ползвали същия трик с бял фосфор .

Уж заради това да бъдело “по -безопасно ” слизането на огъня( понеже станали няколко пожара така по невнимание на някои мърльовци ) „Благодатния огън” се пали от кандилото вътре в „Божи гроб”, а не от свещи. Бял фосфор се слага и в кандилата в църквата за подсигуряване. Това обяснява „светкавиците” в храма предшестващи и тяхното самозапалването.

Ами ако беше наистина от Бога , той би ли разрешил да се подпалят пожари ,а?

Ето какво пише руския архимандрит Порфий Успенски(1804-1885), който твърди ,че Йерусалимския духовен клир знае за измамата на “Благодатния огън”.

 

https://hiddentruth.site/измамата-с-паранормалното-запалване/?fbclid=IwY2xjawJx_1lleHRuA2FlbQIxMQABHpVSuKdBWDbEYbm2wedNOoGnmbK2UZpOyq2j5qYljc8OouxKxZorv6t_T0Su_aem_d16hs9mJg8pqvTsjatSGIQ

на 10.05.2024 г. в 15:54, Theros написа:

 

А наивност има не по-малко и при невярващите, и при съмняващите се.

 

Няма невярващи - едни вярват в Бог, други в липсата на Бог, по същество всички без изключение са вярващи.

преди 1 минута, Мери) написа:

 

Няма невярващи - едни вярват в Бог, други в липсата на Бог, по същество всички без изключение са вярващи.

Не всички са вярващи. Има и знаещи

преди 1 час, Rudy M. написа:

Не всички са вярващи. Има и знаещи

Вярват в знанието! 😉

Знанието е безкрайно. Никой не знае всичко, и колкото повече знае човек, толкова повече осъзнава колко много не знае. 

преди 21 часа, Мери) написа:

 

Няма невярващи - едни вярват в Бог, други в липсата на Бог, по същество всички без изключение са вярващи.

Зависи. В случая обобщаваш. Да, все има нещо в което човек вярва. Но ако се има предвид конкретна вяра, то човек може и да не вярва в нея.

преди 14 минути, Theros написа:

Знанието е безкрайно. Никой не знае всичко, и колкото повече знае човек, толкова повече осъзнава колко много не знае.

"Зависи, в случая обобщаваш", но ти това цитираното като "Знаещ" ли го изразяваш или като невежа ( с папагалене, поради лична падалка) ?

Всяка оценка е израз на отношение. А отношението - е производно на избора на Изразителя му, вкл и кой е той. Така, че въпросът ми има обосновка - като какъв го написа това ( освен че е обикновено популярно клише)?

Вярата е мост - път между два бряга. Човек може да не мине по моста - да потърси други пътища и брегове, но при това да отрича смисъла от моста, е глупост. 

Съмнението е като да спреш по средата на пътя, защото не си сигурен накъде води. Понякога може да имаш основания, че не следваш търсената посока, но това, което ще те подтикне да опиташ по друг път при липсата на достатъчно познания, е надеждата.

преди 1 час, Theros написа:

Съмнението е като да спреш по средата на пътя, защото не си сигурен накъде води.

СЪМНЕНИЕТО е инструмент за мислещи хора, бебчо. Няма нищо общо с тия щуротийки с които си го кичиш.

Вярването е за бебчовци дето въобще не знаят на кой бряг са, или за "удавниците в реката".

Мостове градят или срутват умните хора, щото те са им "майсторите" и в ддействителността - деятелност, която се проектира и реализира в нея. Нито ги е интересувало "надеждите", нито бебчовските импресии. Когато става въпрос за "ПОЗНАНИЕТО" "малките принцове" нямат никакъв приоритет.

Тва 'следване на търсена посока, тва надежди - са обикновени залъгалки за бебчовци. След някакви подскоци по сфери сред безкрая може и да стигнеш до тях - но само ако владиката ти го позволи...  

Неслучайно хората говорят за "червея на съмнението". То може да прояде всяка структура и да я събори, ако се развие като процес. 

В науката всъщност съмнение няма. Има доказване и проверка. И не само в науката, тестването на постигнатото е част от живота, утвърждаваща правото на съществуване. Вярата също бива подлагана на изпитание, възгледите, способностите, знанията (в процеса на практическото им прилагане). Но нищо от това не е поради съмнение.

преди 7 минути, Theros написа:

Неслучайно хората говорят за "червея на съмнението". То може да прояде всяка структура и да я събори, ако се развие като процес. 

В науката всъщност съмнение няма. Има доказване и проверка. И не само в науката, тестването на постигнатото е част от живота, утвърждаваща правото на съществуване. Вярата също бива подлагана на изпитание, възгледите, способностите, знанията (в процеса на практическото им прилагане). Но нищо от това не е поради съмнение.

Мисля, че с Рамус говорите за различни видове съмнения, а и за различна реакция към съмнението.
Съмнението наистина може да бъде градивно и водещо. То не е непременно зло. Има и своята положителна страна.

преди 4 минути, Котаракът в чизми написа:

Мисля, че с Рамус говорите за различни видове съмнения, а и за различна реакция към съмнението.
Съмнението наистина може да бъде градивно и водещо. То не е непременно зло. Има и своята положителна страна.

Да, ако се разглежда като противоположност на лековерието. Тогава то може да породи импулса за проверка на повярваното. Но пак има вероятност наред с погрешните възгледи, в които се вярва, да се отхвърлят и верни такива.

преди 10 часа, Theros написа:

Неслучайно хората говорят за "червея на съмнението". То може да прояде всяка структура и да я събори, ако се развие като процес. 

В науката всъщност съмнение няма. Има доказване и проверка.

Отново си плямпаш пълни глупости

Хората за какво "говорили" са митологии на "жените по пазара". 

Може да събори всякакви структури, особено когато са фантазно и пристрастно построени за да бъдат сънувани от нуждаещи се. 

А третото изречение е пълен фейк,  обаче с такова амплоа е поднесен сякаш е поредната вселенска истина на владиката. 

В науката, бебчо, основният инструмент против естествените залитания в пристрастия и ограничение е именно инструмента на съмнението в дадена постатновка. Именно заради това тя се подлага на проверки, в достатъчна степен на обективност на аргументите, експериментите, повторяемостта им от други, описания на условия, обстоятелства.

Цепиш се неподготвен с поредните си комични глупости.  Нищо де - така правиш веселото.  

преди 10 часа, Котаракът в чизми написа:

Мисля, че с Рамус говорите за различни видове съмнения, а и за различна реакция към съмнението.

Няма никакви "различни видове съмнения". Няма и нужда да ги има. 

РЕАКЦИИ към съмнението са породени от това че създава проблем за повярването и граденето на лични конструкции, които се коват и се ползва повярване. Това е основният проблем заради който бебчото се напъва толкова години да плямпа глупостите си. 

Просто непрекъснато се тикат напред импресиите и удобствата на "малките принцове/принцеси" сред КАЛДАТА, като говорители и изразители на най-големия им прешъс.

Не че имат избор - ако не са малките им светове сред които се кипрят, и в които се крият, те са просто малки бебчовци и бебки. А това е проблем, от който упорито те само бягат, защото бебчовците друго не могат. 

Каквото и да се говори, едва ли някога хората ще започнат да кръщават децата си с имена производни на "Съмнение", "Предразсъдък" или "Предубеждение". Въпреки че има хора, които се опитват да свържат последните две с вярата, а те всъщност са сродни със съмнението. Вместо това обаче имена като "Вяра" и "Надежда" винаги ще има. И да не забравяме чии дъщери са те, заедно с Любовта - на Мъдростта. Не че са учудващи опитите ценостите да се изопачават и подменят, но такина опити в дългосрочен план са обречени, защото не предлагат нищо, което да устои във времето.

преди 2 часа, Theros написа:

"Предразсъдък" или "Предубеждение". Въпреки че има хора, които се опитват да свържат последните две с вярата, а те всъщност са сродни със съмнението.

ооо, послания...  Яко.

Пак са глупости, разбира се. Преразсъдък и Предубеждение... били 'сродни на съмнението".  

Ценностите били изопачавани и подменяни... но били обречени...  

Понеже само с вяра, надежда и любов са измислени интернета, компютъра и екрана, а да си спишеш поредните си надъхващи дивотии. А идиотизъм като вярата и надеждата, заедно с любовта, били "дъщери на мъдростта" е направо скок с глупомера ти. 

Дрогичка , в дозички, с думички - кво му плащаш. Както си ги зазубрил от любимите си комикси, за да гониш "злите сили", така ги и си ги кукувичкаш сред форума - все пак да има къде... 

А между другото - защо е нужно нещо "да устоява на времето" след като всичко тече и всичко се променя. Ти си тленен, горните измишльотини са тленни и преходни, вкл и владиката ти Иларион, който след някакво време никой няма да си спомня.

Има времена и епохи в които въобще ги е нямало ... и какво от това - живота е пак налице, хората се раждат и умират, както ние с теб, с нас или без нас...

И защо ще трябва да 'устояваш на времето" - камъка, дори диаманта също са преходни, колкото и да са твърди. Дори звездите, планетите, дори и самата вселена - идва и си отива...

И какво от това? Но малките мишчици имат проблем с тлеността, с преходността - просто им е трудно да я понесат.   Бечови драми! , заради които стават нужни пълни с измишльотините и въжделенията им сънища. 

 

Аналитичният ум не може да обедини противоположностите и да осъзнае, че промяната и развитието са необходими за да има устойчивост във времето. 

Що се отнася до съмнението, то е редно да се обърне внимание на една подробност в нашия език, от която произтичат някои недоразумения. Например, боли те гърло, имаш температура и казваш: "Съмнявам се, че съм хванал някой вирус". Да, но това реално не е съмнение. Това си е чисто предположение със своите си основания, евентуално коректни и логични. Съмнението винаги предполага насрещно допускане, което да бъде отречено. Например: "Не вярвам, че ще успея да дойда навреме". В случая имаме противопоставяне на увереност и неувереност, докато в първия случай такова няма. От тази гледна точка научните предположения и допускания не са съмнение, защото при тях противопоставяне на вяра (или дори на повярвано) няма.