От древни времена се говори за тоя свят като несъвършен, като изпитание и за рай, за идеален живот там отвъд.

Вярвате ли в това? В рая, в някакъв идеален свят в отвъдното?

Аз лично вярвам в това, в изгубения рай. Че сме души, които са съществували в едно идеално състояние, но сме се провини, станали сме малко като престъпници, станало падение. И за това живеем и се раждаме в тоя свят, той е нещо като затвор, за да се изпитаме и докажем, че можем отново да се върнем в идеалното съществуване и свят. В изгубеният рай.

ДА ! но незнам защо :Д

ДА ! но незнам защо :Д

А знаеш ли защо не знаеш защо вярваш?

Да не е щото е така, щото си бил там, в идеалния свят, щото от там си дошъл... но ти просто сега си забравил, имаш амнезия за душата си.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от braksi (преглед на промените)

бракси-виждам,че сериозно се интересуваш,щом и сайт си създал за да развиваш въпроса.

мисля,че всеки,който не вярва в прераждането се надява след неизбежната смърт да се пренесе на хубаво място

искам да те попитам какви според теб изпитания трябва да преодолеем,за да заслужим,,изгубения рай,,?

ХАхахах това мнение беше .. 

Има рай - в Дубай 

Най-вероятно съществува, но в някое друго измерение, в друга вселена - не в нашата.

Ние , човеците сме толкова грешни..едва ли има човек, който да не е прегрешил..

За любителите на тази тема препоръчвам "Божествена комедия" на Данте Алигиери . 

бракси-виждам,че сериозно се интересуваш,щом и сайт си създал за да развиваш въпроса.

мисля,че всеки,който не вярва в прераждането се надява след неизбежната смърт да се пренесе на хубаво място

искам да те попитам какви според теб изпитания трябва да преодолеем,за да заслужим,,изгубения рай,,?

Да се научим да не вредим на другите и на себе си, а обратното: да помагаме и да градим, строим, развиваме към по-добро взаимоотношенията си и живота си.

Например в един момент трябва да се осъзнае, че не бива да се заблуждават хората като се изживяваме като техни духовни учители. Щото духовният учител е само един - живота. Иначе всички около нас са ни учители.

Малко заяждаме, ама...

А знаеш ли защо не знаеш защо вярваш?

Да не е щото е така, щото си бил там, в идеалния свят, щото от там си дошъл... но ти просто сега си забравил, имаш амнезия за душата си.

не не знам , но знам , че ти си забавен тип

Да се научим да не вредим на другите и на себе си, а обратното: да помагаме и да градим, строим, развиваме към по-добро взаимоотношенията си и живота си.

Например в един момент трябва да се осъзнае, че не бива да се заблуждават хората като се изживяваме като техни духовни учители. Щото духовният учител е само един - живота. Иначе всички около нас са ни учители.

Малко заяждаме, ама...

да обаче ако живота е духовния учител,колко проби-грешки трябва да направим,за да осъзнаем,че живеем в заблуда?!

един човешки живот не е достатъчен

а ако погледнем историята:никакъв напредък нямаме,знаейки грешките на предците си..

това,което за мен е лошо-за тебе може да е добро и т.н.

ако ще извеждаме сами морален кодекс,ще стане като математика:безкрайности,дефиниции

верни отговори има,но докато се налучкат...живота свършил и рая си остава изгубен.

Животът на земята е училище. Когато си научиш уроците, ще идеш в рая, който сам трябва да сътвориш. Да, така е, сам трябва да си го сътвориш. Създадени сме по подобие на Бог, но още нямаме неговите способности, сега се учим на неговите способности и когато се изучим, ще можем да създаваме каквото и Той може да създава. Е тогава ще си направим истинския рай.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от npn (преглед на промените)

да обаче ако живота е духовния учител,колко проби-грешки трябва да направим,за да осъзнаем,че живеем в заблуда?!

един човешки живот не е достатъчен

а ако погледнем историята:никакъв напредък нямаме,знаейки грешките на предците си..

това,което за мен е лошо-за тебе може да е добро и т.н.

ако ще извеждаме сами морален кодекс,ще стане като математика:безкрайности,дефиниции

верни отговори има,но докато се налучкат...живота свършил и рая си остава изгубен.

И кой духовен учител рекламираш ти, щом не ти стига Живота, а тряя и някой човечец да ти е авторитет?

Ми вярвам що да не вярвам

Всеки, който се е решил по принцип да вярва е способен да повярва и в рая. Друг е въпросът, че при всички известни ми сучаи на вяра в съществуването на рай се вярва и че той всъщност е някъде съвсем другаде, а не там, където се е оказал вярващият, и е практически недостижим за него (Е, има разни мъгляви разяснения от типа че ако е примерен гражданин, добър потребител, послушен вярващ и т.н. е теоретически възможно някой ден да попадне там, но за целта ще е нужно като минимум да умре...).

Раят е нещо, което съществува единствено за вярващите, но същевременно е недостижимо за тях, защото еденственото нещо, което е способен да постигне или сътвори човек, отрекъл се от правото си на свободен избор е ад - както за себе си, така и за околните.

Редактирано 16 декември 200916 г. от asa (преглед на промените)

Аз лично вярвам в това, в изгубения рай. Че сме души, които са съществували в едно идеално състояние, но сме се провинили, станали сме малко като престъпници, станало падение.

Прост въпрос: ако веднъж сме се провинили и сме изпаднали от рая, каква е гаранцията, че ако се доберем отново до там, няма да ни сполети същото?

Аз лично вярвам в това, в изгубения рай. Че сме души, които са съществували в едно идеално състояние, но сме се провини, станали сме малко като престъпници, станало падение. И за това живеем и се раждаме в тоя свят, той е нещо като затвор, за да се изпитаме и докажем, че можем отново да се върнем в идеалното съществуване и свят. В изгубеният рай.

Приятелю,

Тази вяра, за която си писал по-горе се покрива с християнството, но това още не означава нищо!

Вярата е не само вяра в Бог.

Науката е също вид вяра!

Ти например вярваш ли, че човешкото око може да се получи чрез еволюция?

Рая, това място на което ще се озовем ако спазиме написаните от човешка ръка закони. Ада, знаете можеби за какво се отива там . Но уви това звучи по скоро като приказка подобна на тази за многото жени след смърта при камикадзетата. Или по скоро като награда за покорноста на вярващите и религиозните? Награда, за която всеки би се борил да грабне, но по скоро стояща като една от безбройните мечти на човек. Най е лесно да се каже, че ако се прекланяш ти се уреждат нещата даже и след смърта, или че ще се преродиш и по този начин твоята душа ще е вечна!

Редактирано 17 декември 200916 г. от 887103585 (преглед на промените)

Рая, това място на което ще се озовем ако спазиме написаните от човешка ръка закони.

Teзи закони са безкрайно противиречиви и разнообразни. Напр. Всеобщата декларация за правата на човека е приета от ОС на ООН през 1948:

Право на свобода (всеки човек е свободен) и отхвърляне на робството;

Право на човека да не бъде дискриминиран;

Право на съд и на справедлив съдебен процес;

Право на собственост и гарантиране на собствеността;

Право на човека да не бъде малтретиран;

Право на вероизповедание и право на смяна на вероизповеданието;

Равнопоставеност на половете;

Право на труд и право на почивка.

Сравни това с Шериатът. Буквално -“път към водопоя”. Този път е посочен от Аллах, чрез неговия пророк Мохамед. Мюсюлманите са длъжни да следват този, и нито един друг път. В темата за Исляма има много информация по въпроса. Ако се запознаеш с нея, лесно ще си отговориш на въпроса защо напр. Саудитска Арабия се въздържа от гласуване , когато се приема декларацията за правата на човека...

Редактирано 17 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

 

Раят е нещо, което съществува единствено за вярващите, но същевременно е недостижимо за тях, защото еденственото нещо, което е способен да постигне или сътвори човек, отрекъл се от правото си на свободен избор е ад - както за себе си, така и за околните.

Чукнах ти едно плюсче за опита ти да разгадаеш проблемите на вярващите.

Само че не си го налучкал правилно.

Вярването в хипотетичен рай за тях е вид патерица, ролята на която е да ги подкрепя в трудни моменти да не се отдават на отчаяние от безсмислицата наречена живот. И те вярващите, като нас неверниците, са попаднали в същия капан на съществуването но им е прекалено трудно да видят истината за реалната деиствителност. И решават че им е по-удобно да вярват в някаква религия според географското им местоположение. Тъй де, ако бяха в Китай нямаше да са православни миряни.

Най-крайната форма на атеизма е будизма, защото се утвърждава cogito, но не и ergo sum

Редактирано 17 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Вярването в хипотетичен рай за тях е вид патерица, ролята на която е да ги подкрепя в трудни моменти да не се отдават на отчаяние от безсмислицата наречена живот. И те вярващите, като нас неверниците, са попаднали в същия капан на съществуването но им е прекалено трудно да видят истината за реалната деиствителност. И решават че им е по-удобно да вярват в някаква религия според географското им местоположение. Тъй де, ако бяха в Китай нямаше да са православни миряни.

Ако позволиш леко да те допълня. Между вярващи и религиозни поне аз правя някаква разлика.

Да вярваш в своя представа за Бог е различно от това да вярваш в чужда представа за Бог.

В единият(първият) случай не се нуждаеш нито от награда, нито от заплахи. Във вторият случай обаче си принуден да спазваш някакви правила, които са ти "спуснати" и ако ги спазваш стриктно нещо ти е обещано, ако ги нарушиш-с нещо те заплашват, демек с твойте патерици по твоя гръб. Ако това за някои хора е начин да намерят близки, сродни души... няма нищо лошо, стига да чувстват покой от вярата си.

Смятам, че добрите хора разпознават какво е добро и няма значение дали са вярващи, религиозни или невярващи(което не е точен израз, защото пак в нещо вярват, например, че няма Бог ).

А в рая вярвам, да. В този живот, тук, сега и вътре в мен. И ад-чето е там.

за тези, които ще разберат посанието

Какво е раят?

Това е въпрос със същата сложност, както и какво е Бог?

Как си го предствяте?

Редактирано 18 декември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Ако позволиш леко да те допълня. Между вярващи и религиозни поне аз правя някаква разлика. 

Напълно съм съгласен виетнамците да правят някаква разлика помежду си, по ситни или  най-ситни или джудже.

За мен са почти всичките (от тези които бяха в София преди) дребосъци и няма значение кой колко повече е бил дребосък от другия.

Та от гледна точка не неверника атеист, дали ще вярваш по малко по-оригинален начин в божество или сляпо ще следваш определена догма, все си е виртиуално накуцване и залитане и съответно опира пак до патериците.

п.п. аз знам че божества има в представите на вярващите хора. Значи не е като да ги няма никъде. 

Какво е раят?

Ми ако трябва да мина на твоята вълна, то раят е http://www.youtube.com/watch?v=4w9EksAo5hY&feature=PlayList&p=E3F0027ABC27F4AA&index=0&playnext=1 , но мен по ми допада това http://www.youtube.com/watch?v=doTBT46wMvA&feature=fvst

А за вярващите е

С две думи: "Пътят на праведния е заобиколен от всички страни с несправедливостта от егоизма и тиранията на злите хора. Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля, води слабия през долината на мрака, защото той наистина е негов пазител и спасител на заблудените. И аз ще стоваря моето отмъщение и жесток гняв върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя. И ще разбереш, че моето име е Бог, когато моето отмъщение те застигне." (Йезекил 25/17 - свободен превод)

Редактирано 18 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Та от гледна точка не неверника атеист, дали ще вярваш по малко по-оригинален начин в божество или сляпо ще следваш определена догма, все си е виртиуално накуцване и залитане и съответно опира пак до патериците.

Доста по-сложно е... Тези дни си контактувах с един краен агностик и атеист, който превръща своето отрицание на религията в религия.

Доста по-сложно е... Тези дни си контактувах с един краен агностик и атеист, който превръща своето отрицание на религията в религия.

Да. Разбирам те какво казваш. И на мен ми се случвало.

Не се срамувам от това, че обожествявам природата и изобщо не се срамувам от това, че се стремя да трансформирам вродения си егоизъм в алтруизъм и то без да следвам чужди правила, само собственото си сърце.

Та това ме прави щастлива! И не само мен!

Това учат и Дао, и Дзен, и Кабала, и Суфизмът...

Редактирано 18 декември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Разбира се, че има Рай. Щом има идея за нещо, то със сигурност съществува. Идеята за нещо е неговото отражение в човешкия свят - мисълта е носителят на вибрациите, които стигат посредством нея и носят знанието за съществуването му под формата на идея, в случая идеята за Рая до хората. Египтяните го наричат Ра, старите българи казвали на Слънцето Райко, името Рая, Радка иде от Рай също, в хиндуизма ще срещнем персонажа Радха - олицетворяващ състояние на божествено блаженство, думата Радост (Ра-светлина и дост-доставяне или в превод получена светлина) също има този корен, Работа (Ра-светлина и бота-грижа, опазване на светлината) също, Разбиране (Ра-светлина и събиране, сбиране, бране на светлина), Разум ( Ра-светлина в ума)...

Рай има, да. Светът на Светлината.

Редактирано 18 декември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Радха не беше ли на Кришна жена му?

Иначе - не, не вярвам в Рая като физическо място... По-скоро като състояние на духа може би.