Росица Копукова

ХУБАВ ГРАД Е КОЧАНИ

Ба-ба-ба,ба-ба-ба, свири бойната тръба, баба Ана няма мъж, търси го на шир и длъж!

Пее баба, пее, черна песен лее: "Кой напуснал къща, хич да се не връща. На вратата да не чука, да се маха вън оттука". Как ли да се върне, като е утрепан, как ще се обърне, като е погребан?! Кой напуска къща, баба го прегръща със една секира, той покой намира! Автор: К.Р. Музика" Казълбаша наша!

МАНАСТИРЪТ "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ" МАЛКО НАД ГРАДА КОЧИНА. МНОГО КРАСИВО И БЛАГОСЛОВЕНО МЯСТО.

Нежността пътува като нас, гали ни в тревите и ветреца, в песента на птица в ранен час, вечер във свирнята на щуреца. Нежността е светеща звезда, сякаш ласка в мрака на простора, идва под корона на дъга и трепти от светещите хора. Вечно не достига по света, нищо, че е толкова красива. Милва като морската вълна, после доброволно си отива. Хубавото е, щом дойде пак, ненаситна е във сетивата, дава ти съществения знак как да се живее по Земята! 27 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА Почти целият първи брой 2020г. на известното от десетилетия сп. "Пламък" на 63 стр. е пуснато награденото с първа награда мое стихотворение "В музея", специално посветено на Никола Вапцаров. Имах и една литературно - критическа статия , отпечатана там, за Иван Есенски. В " Словото днес". Виждам ги след години, но все пак ги намирам. Благодарности на отпечатването.

От хората съвсем не искам много, защото Господ много ми е дал, но слагам по една присъда строга, когато гнусничко си се държал. Когато си добро дете на Бога, той винаги със нещо те крепи, стопява се голямата тревога и почва красотата да искри. Дори понякога не се усещам как Господ овреме ме е спасил. Защото той с любов стои насреща, с дареното той ме е извисил. За мнимите вратата да затворя, повярвайте, съвсем не ми е жал, за никого аз лошо не говоря, но и не ме е никой изиграл. Сега разчиствам пак терена бързо от хора със себичнички души. Достатъчно съдбата шанс отвърза и със прекрасни хора ме сближи. По християнски трябва да прощаваш, но днес простиш ли, взимат те балък. Безмълвното сбогуване огрява нови възможности да дойдат тук. 25 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Зажадняла баба Аана, зажадняла за любов, само тя сама остана, ром й беше благослов. Пръкна цигане - момченце, ала й избяга то, прокурорски одисеи баба Ана свърши сто. Полза ни една и Ана си е кьор кютук сама, сайт-певица баба стана, с куха лейка на глава.

И да ви кажа,много нещо спира, нечакано край моя си перон, ту сънища, ту вдъхновена лира, ту хора, сякаш търсещи синхрон, енергия навярно да почерпят или са провидели светлина и влакове невидими, и теглят за бъдещето по една звезда, която искат тук да я оставят, за мене тя е неочакван дар. Но по- добре да бъдеш спирка стара, вместо за някого да си товар. 23 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

На бабуля Ана дали да не купя опинци македонски, за Бохот цървуля, да си маа Ана щуро край реката и да води Ана прасе за ръката. Да не тропа силно, народ да смущава казълбаша наша в слънце да огрява, там народ да лъже, колкото си иска, да й взема, викам, че в пара се стиска. Кога казълбаша до Психото доде, да си види Ана, чедо първородно, да не маа гащи със обувки стари, а с опонци здрави сички да предвари. А-а,а-а,а-а Ана, Ана, тая ми идея в мене се захвана, че ще ходя скоро пак по Македонско, та на, затъжих се за сурат ти слонски! Росица КОПУКОВА

УБИЙЦАТА ВИКА: " ДРЪЖТЕ УБИЕЦА!". И НАКРАЯ НЕСЛУЧАЙНО ПОЛИТО Е В ЛУДНИЦАТА!

Тези са от многото....

Цитатът е верен, но аз имам и друг. " Трябва да си много порядъчен и малко луд, колкото да оцелееш и успееш!" Вече "много лудите" е друга работа.

Кои точно? Щото и тука има доста, та и аз се заинтересувах.

Талантът не е просто самоцел, единствено в живота занимание, кажи какво си дал, какво си взел и как осмислил свойто дарование? И сякаш някъде във зрелостта за него само ти остава време, защото иска още в младостта съдбата сякаш своето да вземе, да се докажеш - личност и човек, това остава и след твойто име. Не става в битието да си мек или пък лош. Имиджът ще се срине. И няма да си цялостен и жив във паметта на хората тогава. Те искат споменът да е красив, дори несъвършен, за незабрава. 19 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Ба-ба Анита - баб крета като боабаб, крета старата мърда, внуче носи на гърба. Пада внучето сакато, ходи като пато-пато, щом не може да върви, на гърбината лежи. Ба-ба, Анита криза, в Бохот влиза се без виза, до колибата ще стигне и в омраза ще изригне: но не й е крив света, че нещастница е тя! Ба-ба, Анита баб, крета като боабаб! Текст: Росица КОПУКОВА Музика: Казълбаша наша """"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" "БАОБАБ" също е вярно.

Сърдечни благодарности.

Есента ни дарява различни неща, на едни - плодове и компоти, и туршии да има за много лета, и ракия в мазето да топли. Ала аз съм подобно на летен щурец, поработвам, не съм мързелива, есента захладнява и дава живец за екскурзия нова, красива. И по циганско лято пак тръгвам на път. Колко още неща невидяни! Но признавам, за мене е райския кът все България с хора прибрани. Още малко й трябва да тръгне напред. Още малко, но все не достига. Есента е любов, есента е съвет, недописана хубава книга. А какво ще оставим на тези деца, дето идват след нас със надежда? И дали ще ги гледаме с чисти лица? До това есента ме навежда! 19 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Като по-млада пишех под Луната и смятах я за моя господарка, до сутринта осъмвах с непозната за мен самата стихосбирка жарка. Като по-млада пишех във бележник, доде пътувам в моята родина, като се върнех, вече имах дневник и стихове безкрайни до амина. И мислех си, като поостарея, навярно тази страст ще ме отмине?! Изобщо не. Душата в мене зрее и се променя,сякаш е светиня. Сега творя, където и да ида, по всяко време на различно място. Сърцето свои стихове изприда, и разкази, и вечно му е тясно. И вече точно слагам пълна дата, да вкарам ред в космичните подавки, че тя е на Вселената печата, за поколенията - яснота за справки. Който чете , да се ориентира, кога било е и какво го виждам, по-лесно времето да го намира и мене да ме преоткрива трижди. И ако после себе си намери, ще бъда просто истински щастлива. Живея във надежди и химери, за творчество обаче - вечно жива! 17 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Психо-психо-хихо-хах, чалгарка вие със замах, чалгарка ножове размята, полицията я отмята. Влиза тя във контингента, луда силиконска мента, като мама некадърна, търкаляла се, дето свърне. И отдавна се лекува в Психото. И там лудува. Още дълго ще стои... Казълбашката лети по сайтове да си излива гняв, събран на селска нива. Че в живота и на двете все пребъдват ядовете! Текст: Росица КОПУКОВА Музика: Казълбаша наша

/ Разказ по действителен случай / Спорно стана в наше време поведението на жените като жени. Доколко да имат свобода, доколко не. Как се държат, а как би трябвало... При моите родители доверието беше на почит, но красивата ми майка го беше доказала. Не искам да обидя никого, затова просто ще разкажа една случка, всеки сам да прецени. Баща ми пътувал в претъпкан софийски автобус по работа. А негова милост, адвокатът, пътуваше винаги перфектно. Може да не караше " Бентли" или " Ягуар", като настоящите мутри, но костюмът, ризата, вратовръзката бяха на шест. Кожената адвокатска чанта, хубав на вид, обаче стабилен и сериозен човек, който правеше впечатление. Пред него стояла дългокоса по-млада дама, разказваше той, и току " врът-врът", огалва се о него. - Другарко, аз не съм мъжа ви. Нещо ме бъркате. Тя се обръща сепната, а друга се обажда до нея: - Не ви бърка тя, ей го мъжа й напреде, ами си е фльорца известна. Вероятно е препатила и тя?! Положението станало конфузно, очевидно двете се познаваха. Мъжът й мълчи, но слизат и те, и баща ми на една и съща спирка. Как слизат, мъжът й я шамаросва на улицата най-безцеремонно, а баща ми, стреснат, разпознава свой стар клиент: - Кольо, какво правиш? Остави я, нищо не е станало? - А? Адвокат Копуков, писнало ми е от нейните номера. За смях сме станали в квартала... - Адвокат ли е другаря? Тъкмо ще го наема и за адвокат, и за свидетел, - обръща се тя към баща ми. - Няма да ме наемете, защото си го заслужихте! - Вие така ли шамаросвате жена си ? - Не. Не я шамаросвам изобщо, но ако я видех в подобна ситуация, повече нямаше да ми е жена. Настъпило гробно мълчание за минута, след което баща ми се сбогувал с Кольо и си тръгнал. А другарката останала като попарена. 16 август 2023 г., София Росица Копукова

Баща ми е работил следовател и нося малко негови черти, на всеки мъж, добър лъжеслагател, откривам как пиринча му блести. И Господ ми ги праща все такива, с потайности, но склонни към добро, то неслучайно кармата избива по род, по замисли, по потекло... Обаче аз харесвам се такава- със ум в главата, с гъвкав пирует да извъртя на хитрия по-здраво тангото на живота му напред. Ако не слуша, просто отминава, че за човек с пороци не тъжа. Какво нататък? Само Бог решава. Аз с чиста съвест ще си продължа! 15 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Което си е,си е, което не е, не е! Взимай попивателната....