Росица Копукова

ГЛУПАВА ПЕСНИЧКА НА КРЪГЛАТА САМОТНИЦА! Тръгвам сама, вървя все нататък, търся лица във очи с блясък. Огън душа, стени руша, плач на жена, нощна клада! Душата ми млада търси нежност,наслада, пленени думи и зов, страсти,обич,любов! Тръгвам сама, вървя не спирам, от цветна дъга нишки копирам! Слънце се смее, сърце пее! Искам да мога да стигна Бога! С мажорна Coda завършвам-Аз мога!

И без да й направя фотошоп, прилича бабата на пържен дроб, и, представете си, е заквичала, че без любов годинки навъртяла. Каква любов бе, лейди Дундамеса, със визия на баба простакеса, утепала човек и отлежала и още се изкарва ала - бала. А щерка й побойница с ножове, изгонена без пукнати грошове, едвам горкичката е оцеляла, но е отдавна диво-полудяла. Криво прасенце Анито отглежда и то й е единствена надежда, попява ни редовно фалшименто и стихчета нарежда менто-менто!

НАДЕЖДА ЗА УТРЕ И от ръба на падащия здрач Надеждата за утре ще извая, Денят е палав и добър играч, Ако умееш да го разиграеш. Денят е шанс, и порив, и мечта, Оптимистичен, всичко да се случи. И на ръба на здрача да стоя, Аз знам - денят е този, който учи. Не падам духом под една звезда, Така красива в своята измамност. Дори със стиховете да заспя, На сутринта ще имат вече давност. 6 август 2023г., София Росица Копукова Малко да ви разкажа, приятели, за прогимназиалните си години. Освен с литературата, разбира се, не бях никак скарана и с другите предмети, особено с историята. Обичам я от дете. А съучениците - не! Пък имахме една добра и много сладкодумна историчка, като опнеше картата по българска или по световна история и като заразказваше.... Идва ред да ни препита нещо. Аз ще я пробода направо от вдигане на ръка. Всеки час без изключение. И понеже тя си знаеше,че моите отговори бяха винаги верни и дори извън учебника / от родителите ми!/, хващаше ми двете пръстчета и казваше: - Не е да не съм те видяла. Ако никой не може да отговори, ти си накрая! Както и ставаше в крайна сметка! Така да ме накарате да чета Борджиите как са се тровели, няма много да се развълнувам, но стане ли въпрос за нашата българска история, ровя като къртица! АНОНИМНИЯТ ЧОВЕК Навярно в кладенеца на душата Искри по малко дневна светлина И анонимният човек се мята Между победа и между злина. Невинаги е чисто покрай него, Откритите намира за глупци, Но дядо Боже хубаво го гледа, Късметът вземе, та му излети. А доверчивите се отразяват В небесната красива синева... И по земята те следи остават С почтеността на всички сетива. И техни са огромните пространства, Владеят се от щедрите сърца. Не могат анонимните да странстват Свободно. Те са хора без лица. 6 август 2023г. , София Росица Копукова

Да я не омагьосат, та да я пръждосат!

САТИРИКОН той обича да го правим на пода особено късно вечер когато няма време за губи-време – набързо понякога даже не се събува само си хвърля връхната дреха обичам нощницата ми да се обляга на ризата му обичам килима с цвят на избеляла трева през юли обичам пълнолунието на нощната лампа и трохите по пода обичам – като препечени песъчинки са обичам устните му с вкус на вино – опияняващи са обичам възглавницата на коленете му и косата си върху нея обичам позите ни на римски патриции по гай петроний катурнатата бутилка и локвичката под лакътя ми и после дима на цигарата му над всичко върху килима което си спретваме заедно докато се наситим – просто вечеря на пода преди да си легнем в леглото © Margarita Petkova #БелитеМиНощи

ПОЕТИЧЕН ПОГЛЕД От София до Тасос е българска земя, на изток пак граничи със себе си и тя ще дойде Боже време, пак да се събере, че българското племе не може да умре! Най-древни, най- премъдри животът го държим, светът и да се къдри, ние ще устоим. На разума логичен не съществува праг, от българин по-личен, по- храбър и юнак и времето не знае, но не е ред за бой. Безсмъртието иде в културния завой, Европа да се учи от нашите души, България не дава и Бог да се руши! 6 август 2023г., София Росица КОПУКОВА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ- СНИМКА

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ Той е най-горе, на височината и несравним в България със друг, той носи името на двама братя и ни внушава простичко оттук, че знанието никак не е леко, до него има много стъпала, не е за всеки и стои далеко, дотам са нужни стъпки и крила. Илюзиите сякаш са отдолу, над него има само синева. И,който с изпити приет е горе, мечтата му не свършва със това. Стояхме, онемели във безкрая, пред търновския университет. Една красива приказна омая и тя те кара да вървиш напред! 5 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

БАЙ БАБО, ТАЯ ДА НИ НЕ СРЕЩНЕ НОЩНО ВРЕМЕ!

Margarita Petkova 3 дни · СИЯНИЕТО (МИ) той си има много усмивки за различните поводи: оскъдна за комплименти на невзрачни женици снизходителна за напразни напъни на почитателки бегла за регистриране на внимание широка за среща с приятели иронична за неразбиращите от ирония съпричастна за конкрентни разговори загадъчна когато набира тайно номера ми изкусителна при мисълта за довечера стаена когато ми споменават пред него името... с мен не се усмихва – сияе и е ослепително © Margarita Petkova #БелитеМиНощи

Август дава големия дар от благата И във шепи ни кани да вкусим от всичко докрай, Дето щедро родила е тази година земята, Но земята, наречена български рай. Август идва при нас и сега тържествува, Сякаш кара ни радост с душа и с ръце да гребем, И, додето е тук да си вземем плода, ще си струва, Че, ей на, и пред зимата скоро ще спрем. Изобилие има от Бога и тази година. Той не ни е забравил и август е пълен с късмет. Нека бъде и утре, да бъде и чак до амина, Да е пълна страната ни с обич, с надежда навред. 5 август 2023г., София Росица Копукова

Ще сбъдна древната си клетва Величествено време. И любовта е наше основание. Живот без теб е само бреме. Едно върховно изпитание! Пази ме в себе си като портрет. Проклинам всяко раздвоение. Вървя по много тънък лед по божие благоволение. Пази ме в себе си като портрет, тогава аз до теб ще стигна. Изминал този свят проклет - вулкан от смъртите изригнал. На кладата от самота изгарям пак - нелепа тленност. Възкръсва само любовта, сглобена с атомите нежност. Пази ме в себе си като портрет, неземно моя Ариадна. В безсмъртието съм заклет от неизтеклата ти давност. Росица КОПУКОВА от Младен МИСАНА

КОГАТО ДИЛЕТАНТИ СЕ УПРАЖНЯВАТ НА ГЪРБА НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ Анжела ДИМЧЕВА На литературната сцена определени драскачи внезапно решават да привлекат трафик към сайтовете, които им плащат, като нападат без повод Съюза на българските писатели. Това се случва не за първи път. Авторката на подобни писания – в ролята на крякаща с политически нюанси жаба – в сайта „Площад Славейков“ е Силвия Недкова. В предишни нейни статии тя нападаше с ироничен тон Боян Ангелов – председател на СБП, без да е прочела и една негова книга. Няма да се унижавам да правя анализ на нейното лично творчество – който се интересува от ученическите й опити, ще ги намери в интернет. Чудя се с какви личностни, морални и творчески качества тя се изказва като съдник над наградите, които една частна писателска организация присъжда? Това не са национални награди и Боян Ангелов по време на церемонията на 20 май изрично подчерта в словото си: „Ние не претендираме, че това са най-добрите книги за 2021 г. Журито е избрало от 260 пристигнали за конкурса заглавия“. В своето нескопосано съчинение от 23 май, озаглавено „Съюзът на българските писатели в прегръдката на белите франзели“, Недкова решава с менторски тон да анализира творби на автори, които са получили Почетни грамоти за цялостен принос. Уж тя смята да разсъждава върху творби и автори, получили Годишните литературни награди на СБП, за които в. „Труд“ съобщи подробно. Няма нищо подобно, просто защото тя не познава принципите на организирането на този конкурс, нито начина на журиране, нито факта, че се е провела дискусия на 13 май с участието на шестима видни литературоведи (професори) и са връчени девет награди за издадени книги през 2021 г. във всички жанрове: поезия, къса проза, романистика, литературна критика, мемоаристика, драматургия, публицистика, литература за деца, хумор и сатира. Затова пък подзаглавието на статията е гръмко и провокативно, за да осигури необходимия трафик към сайта: „В приносите към българската литература се включват възхвала на Русия, опоетизиране на Сибир и носталгия по социализма“. Идеално! Да привлече всички възможни хейтъри! Г-жа Недкова задава „логичния“ според нея въпрос защо СБП не награждава Здравка Евтимова, Георги Господинов, Владимир Зарев, Александър Секулов… Отговорът е прост: Почетните грамоти на СБП се присъждат на членове на СБП, навършили 70, 75, 80, 90, дори 95 години. От друга страна, тя очевидно не е информирана, че и Владимир Зарев, и Здравка Евтимова са носители на тези грамоти, когато са имали кръгли годишнини. А дали вечно награждаваният с всевъзможни наши и чуждестранни награди Георги Господинов въобще има нужда от подобни грамоти за възраст? Като огладняла лисица Силвия Недкова заравя муцуната си в интернет и започва да вади отдавна публикувани стихове на тазгодишните носители на Почетните грамоти: Тодор Згуров, Георги Гривнев, Методи Георгиев, Михаил Гунчев, Диана Димих. Задачата й е тенденциозно да извади нещо политическо точно в този кризисен момент, когато обществото ни е разделено на русофили и русофоби, доказвайки, че СБП е гнездото на „реакционните сили“… А къде останаха истинските носители на Годишните награди на СБП, издали книги през 2021 г. и отличени сред останалите 260 автори? Как Недкова да напише нещо за тях, като тя не чете книги, тя скролва във фейсбук, плете инсинуациите си като отровен паяк и търси някой ред, който да извади от контекста (както е направила Диана Димих). Бих казала на подобен тип „анализатори“: писанията ви не допринасят за високия стандарт, който българското слово би трябвало да притежава, за да може писателите като гилдия да се радват на уважение в обществото. Всеки, който прочете подобна клеветническа, саркастична статия, ще си каже: писатели ли? Боклуци, пък искат държавата да им осигурява хонорари, пенсии, внимание, преводи в чужбина? Г-жо Недкова, плюенето по колеги се лепва като бумеранг върху вас…

Ку-ку-ку-у-у-у-у-у-у.....

Направо си се абонирала за мен и майка ми, явно сама не можеш да се търпиш, Шалвар - пиянде!

Връх, пияндурке, връх. А ти си под подножието.

Да не спукаш балона от завист, бабие?

Кочинарке, напила си се яко!

Еверест съм аз, а ти си в бунара, пияндурке!

Хайде, Кочинарке, размириса сайта!

Бой на казълбашите в Бохот!

Има една доказано луда чалгаджийка,нарича се Полина и живее в Психото! Ха-ха-ха!

Крадла!