Росица Копукова

/ разказ по действителен случай/ Всичко имаше световно известният наш математик, академик Камен Павлов - слава, пари, добра и хубава жена, голям апартамент в центъра на София в кокетна кооперация, само част от акъла му малко чаткаше накриво и точно това му изигра лоша шега. Още стои табелата на признатия учен, специализирал и в Сорбоната, в Париж, но повече стоят спомените у съседите, свидетели на неговата злополучна житейска развръзка. То Бог много дава, ама останалото си зависи от тебе, акад. Камен Павлов си бе потаен любовчия. Доста време жена му нищо не разбра, защото, както е обикновено с префинените лъжци, те обичат да съгрешават далеч от дома и най-вече в чужбина. От всички апетитни жени и засукани французойки, щото Камен Павлов често отскачаше до Париж по работа, най го омая една новодошла секси нашенка, секси нашенка, още нова съседка в същата кооперация. Сън го не ловеше Дон Жуана, все му Весето пред очите с въртеливото дупе, дългите крачета, мини поличките и закачливата муцунка. Какво се увъртя около нея, разбраха се. Нашият любовчия излъгал жена си,че заминава отново за Париж и прибягал до шести етаж при Веска на хапване, пийване и бурен секс. Посъбрало се от веселото джамборе боклук и Весето помолило академика да го изхвърли в три часа през нощта. Излиза Камен по пижама, хвърля боклука и на връщане с кофата по навик звъни на своя си апартамент на трети етаж. Отваря жена му, кога гледа - парижанинът по пижама и с кофа в ръката стои и чака да влезе. Леле! Последва скорострелен развод, едно опердашване на съседката с много неизвестни и изнасяне и на двамата от кооперацията - Камен, от своя си апартамент, взет от жена му с двете деца, Весето - от апартамента под наем. Никой от тях не се завърна. Но табелката стои и под нея се смеят много комшии за академичната грешка на големия математик Павлов, когото Дяволът пратил на трети, вместо на шести етаж. 22 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

КАК ОТЛЕТЯХА 4 ЧАСА, НЕ РАЗБРАХ! МАЛКО УРОЦИ ПО ГЕОМЕТРИЯ И АЛГЕБРА!

Леле, не можеш отми суратя на турчина!

БАБА, на турски означава: ТАТКО!

Бръчкав турчин ми бе тата, много яко ме помлати със тояга по гърБа, със тояга по глава. Бях си мръдната от млада, чепикът винаги ме стяга и с разкъсаната блуза, и със цепнатата буза се прославих със шалвара, ядох аз бая попара. Тата, старо пиянде, слава Бога,че умре! После млатихме се с Поли, като две кукленки голи, но и тя от мен избяга, та чепикът пак ме стяга! Тра-ла-ла-ла-ла, тра-ла-ла, аз съм Старата метла! Текст: Росица КОПУКОВА Музикално оформление: Анита ТРИФОНОВА

/ разказ по действителен случай/ Къде ли не ме отведе журналистиката? Например в бившия хотел "Витоша", където отразявах редовно събития и където срещнах внуците на наши българи-бежанци, бабите и дядовците, напуснали България далеч преди 1944 година и устроили се в САЩ. Не някакви прости хора. Софиянци с име от центъра на София, усетили се навреме, че комунизмът ще им донесе само неприятности. Продали апартаменти в центъра на София, вили, фабрики и беж, без поглед на обратно. Та в този хотел срещнах Мила и Асен, съпрузи, намерили се в Щатите, станали семейство, с едно мило момиченце. И двамата имаха сродно потекло. Просто виях Мила във фоайето на хотела, попитах я за едно събитие, тя ме упъти и не ме изпусна. Дойде с мен на събитието, така започна нашето познанство. Разказа ми набързо съдбата си и ми обясни, че се върнали след промените, защото обичали България, въпреки че всички са с американско гражданство. Поканих я да напиша за тях. Тя прие с удоволствие, даде ми снимки от американската си великолепна къща , от семейството, от родителите и стана чудесен материал в столичен вестник. Но на Мила не й се разделяше с мен и след броени дни тя пак ме покани в апартамента под наем, който успели да наемат на пъпа на София и който е бил на нейния дядо, без собственика да знае това. Отидох да го видя. Беше ми много интересна тази повратливост на съдбата. Мила, Асен и момиченцето не вечеряха у дома. Те по цял ден тичаха по задачи да зареждат наши магазини с обувки и ботуши, внесени от САЩ, но изработени в Китай и вечер хапваха навън са почивка. Много пъти бях поканена и аз. Подариха ми и чифт летни обувки, които така и не подносих заради високия ток, но бяха много мили и им пуснах втора статия,различна,в друг вестник. А те се отпуснаха и ми показаха българската къща, която строят над Симеоново, за да си имат свой дом, като се връщат в България. Скоро заминавали, защото работата ги водела и по други държави. Детето през лятото пътуваше с тях. Наистина, такива предприемчиви българи не бяха за нашия соцреализъм с държавните фабрики и заводи и с "петилетните планове". Те си вършеха работата прекрасно. Голямата ми изненада дойде като ми поръчаха да напиша не една, а две книги за българи. За първата оставиха пари, а за втората преведоха после, които раздавали на приятели българи от българската диаспора в САЩ и където пътували по света. Тиражите не бяха малки. Те останаха много доволни и така набързичко ме прочуха и в САЩ. Даже и за мене останаха бройки за приятели. Благодариха ми, всичко си платиха, в това число и пощенските разходи и така поддържахме връзка до края на лятото. Повече не разбрах какво става с тях след началото на учебната година, кога са довършили къщата, идват ли отново тук. Всеки с целите си и задачите, но ми останаха хубави спомени от тези предприемчиви млади хора, наследници на предприемчиви деди, които смяната на режима бе прогонила навремето, но те отново бяха намерили пътя към нея. Работливи, уверени,богати, умни, находчиви. Такива, които западните държави и Америка откраднаха много от България, без да им дават път за развитие в Родината. Но....какво ли не са откраднали? И умове, и природни ресурси. Руснаците и те откраднаха преди години, нищо,че подаваха по нещо. Как я крепи Бог България и аз не знам. Винаги си казвам, той да накаже крадците и наши, и чужди. 20 юли 2023г., Илинден, София Росица КОПУКОВА

Леле, не можеш отми суратя на турчина!

Живях добре,благодаря на Бога, но борбена съм даже и до днес и все така с обществена тревога, и все така, носителка на вест. За нищо досега не съжалявам, на никого не съм длъжница аз, то шансът от небето получавам, но не от хората с пари и власт. Опита ли се някой със измама да ме надхитри, пада по очи, разплатата със него е голяма и по съдбата ясно му личи. Ще има още куклички да падат от Божето дърво на честността, защото някак си се изживяват "велики" с краденото и властта. Врата на много вече не отварям и старите приятели ценя. Та тази равносметка ме завари интуитивно рано сутринта. 19 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

ДАЛИ ВЕЧЕ НЕ Е СТАНАЛА ДЕБЕЛУШКА КАТО МАЛКОТО ПРАСЕ, ДЕТО Е РОДИЛА, КРИВОТО - КУЦОТО ДЮСТАБАНЛЕ? СЕГА РАЗГЛЕЖДАМ МНОГО ВНИМАТЕЛНО! ПОЛИТО ЛАЗАРОВА НЕ ВИ ЛИ СЕ ВИДИ ДЖУРЕВКА?

СТРОЙТЕ СЕ ОТЗАД,МОЛЯ! ЩЕ ВИ ОБСЛУЖА ВСИЧКИТЕ!

Ромкопроизводителке от Бохот, нещо не ти изнася истината. А най-вече, че казълбашите са там, в родното ти село и рода.

ИЛИ БАБА ГЛО СИЛИКОНКАТА ВЕЧЕ НА ВЪЗРАСТ НЕ МОЖА ДА СЕ ПРИМИРИ ЧЕ ПОСЛЕДНИЯ МИ КЛИП Е "ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ" КОЯТО МИ ИЗТРИХТЕ ПРЕДИ ГОДИНИ ОТ ЮТУБА И ПАК ЗАПОЧНАХТЕ ДА РЕВЕТЕ ОТ МЕН! Веско Маринов няма нищо против правя му реклама на песента и то няма мои стихове в този клип копук, ДОЛНА СИ И В ЧЕРВАТА, А ТОЗИ NewRedDragon не е никакъв политически , а си е чИст чалгарин ето с тях си се съюзила,мър(( Забрави ме най-после ,защото наистина много ти стана! Само заплахи и какво искаш да се шириш сама тук , това ли , ами така кажи бе.... Разбра се то и от децата,че действаш с връзки ,пари и интриги-долни ,мръсни интриги,ТАКА ЩЕ СИ УМРЕШ И ТЕЗИ С ТЕБ ДЕТО ТЕ КРЕПЯТ И ТИКАТ """"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" ТИ ЩЕ СИ ДОСТА ПРЕДИ МЕНЕ В ПЪТЯ КЪМ АДА ОТВЪД!

Нй си интересна , ромопроизводителке, да не дразниш хората и сама да изчезнеш? Ако не щеш, стой си и ще те махат непрекъснато, а ти ще изпадаш в кризи.

Способна съм отвсякъде, ромкопроизводителке!

/ разказ по действителен случай/ От почти всички учители имам отлични спомени, но не и от началната. По мое време тя беше една до четвърти клас, една по пеене и един учител по физическо възпитание. Не бяха причините нито политически, нито социални. Просто началната учителка Ива Пенева се беше сприятелила с майката на едно тъпо момиче, Веселина Батова, двете хойкаха на макс, разменяха си любовници и онази я навиваше срещу нас. Иначе преподаваше чудесно и в училище го играеше много хрисима. Накрая на началните класове се пишеше " да" или " не" по всеки предмет и обща бележка в свидетелството. Та в края на първи клас тъпото Весе получи отличен, а аз - много добър. По този причина аз не отидох на тържеството, но това не бе достатъчно за амбициозния ми баща. Да ви призная, не е достатъчно в този живот само да си умен, трябва да си имаш и родител на място. И тогава баща ми отиде на лична среща с другарката Пенева да й обясни, че той не е съгласен тъпото Весе да получи отлично свидетелство, а аз много добър и ще иска препитване като пусне жалба в министерството на образованието. Тогава таз институция си имаше бая тежест и след официалното завършване грешката се оправи тихо и мирно, не без знанието на директора. Та аз до четвърти клас си получавах заслужено " отличен", а Весето незаслужено пак същото. Станахме пети клас и Весето пропадна с отличията, но върховният момент преди това беше как кротичко уволниха другарката Пенева, защото я надушили в подкупи. А родителският комитет не спеше. Там беше и майка ми, но тя не би взела хляба на учителката за няколко скъпи подаръка на Пенева, купени с пари на родителите. Видяла е , казала им, много бедни семейства и тя няма да плати, нито приема да събира пари от толкова скромни по възможности хора. Това обаче въодушеви две майки и те размирисаха работата до директора. Дори не викаха майка ми за свидетел от страх да не се задейства баща ми. И другарката Пенева я уволниха. Майката на Весето Батева й затвори вратата на мига, да не се разчуе как са ходили заедно по мъже, а другарката Пенева рева пред майка ми, че тя била най-свястната жена от родителите. Пенева не научи как и защо мама отказа да плати. Просто й отговори: - Радвам се, че сте го разбрала. Нататък всичко се нормализира. Аз си взех дипломата с пълно отличие, Весето с добър. Не можа да се класира и за добра гимназия, но й стигна за техникум по фотография и развъртя киномашините по кината. Аз си поех по пътя на елитната гимназия и на университетите. Но това отношение на другарката Пенева не забравих и няма да забравя до края на живота си. После дойде 1989 година и Веска литна по света да слугува за повече пари. С наивната си младежка доброта й помагах даже да завърши осми клас. Хубаво, ама баща й виждаше цялата работа, опердашваше Весето, полза никаква, та един ден изплакал пред майка ми: - Наде, всичко знам. Дигам гири у нас, ама аз съм си виновен. Красива жена взех, но мозъка й плитък. На, твоят мъж те намерил красива, ама и начетена. Та Веска се е метнала на жена ми. Мама останала смаяна от това признание. То...знае ли човек какво да отговори? 16 юли 2023г., София Росица Копукова

Тези Съединени американски щати, тази Канада, освен много талантливи хора, обра и доста българска паплач, за която аз лично не жаля. Само ромите ги не ще ни САЩ, ни Европата, дето са дошли от Азия и по-точно от Индия по времето на цар Иван Шишман и на цар Фердинанд. А и те не щат да си ходят, откъдето им е произходът. Имали българско гражданство, но те по раса не са българи. Без да се обиждат, те са пришълци. Но думата ми е за емигриралите нашенци. Имах няколко познати семейства с неуважително поведение ,меко казано. Майките сменят мъже, щерките сменят мъже, снахите сменят мъже, мъжете по-свестни излязоха. Кой остана без работа и литна натам. Със същия нисък морал и със същите нрави. И решиха, че ще си оправят живота, но забравиха, че решението е Божие. И Всевишният наблюдава, където и да се намираш по света. Защото този свят е негов. Не бяха нито образовани кой знае колко,нито водеха смислен живот, а разгулен. Днес всички си отидоха, коя без време, коя в самота, коя от болест. А внуци нямат. Всичките, които познавах. Не защото не искат, което е едно, а защото не могат природно. И егоизмът им в повече, та и не осиновиха при това неизбежно положение. То се продаваха вили, то апартаменти, то се ремонтираха и даваха на наематели...Празнота. И пълно отсъствие на християнско смирение. Бог им позволи да се напечелят и после да си отидат като непотребни мухи, размотали се по тази Земя да си научат уроците на живота, ама не ги научиха. Не са правили никому злини, освен на себе си. То не би разгул, то не би разврат, и накрая - сами. Разбира се, хората по различни житейски и кармични причини остават сами, вариантите са най- различни, но тези ги знам. Голяма фукня, голям праз и накрая - голяма празнота. Ни грам родолюбие,ни грам благотворителност, затова ще кажа: де било с тях, де било без тях. Жалко за онези, дето са взели дипломи и титли от тук, пък отиват да се пилеят по света. От тях най-много губи България. 16 юли 2023г., София Росица КОПУКОВА

КАКЪВ ПЕРХИДРОЛЕН МУСТАК? НЯМА ТАКЪВ. ПРОСТО МОБИЛНИЯТ Е ПЕРФЕКТЕН И ЛОВИ ДЕТАЙЛИ. А БАЩА МИ ДА КУПИ 9 ДИПЛОМИ - ТОВА ВЕЧЕ Е СМЯХ НА КОРЕМ. КОЙ КУПУВАШЕ ПО БАЙ ТОШОВО ВРЕМЕ ДИПЛОМИ? А И СЛЕД ТОВА. ТАЗИ МОДА ИЗЛЕЗЕ ДОСТА ПО-КЪСНО В ДЕМОКРАЦИЯТА. САМО АНТИФАШИСТИТЕ НА УЖ ВЛИЗАХА БЕЗ ИЗПИТ, ТА ЗАРАДИ БАЩА ТИ СИ СЕ ПРИМЪКНАЛА С ФАЛШИВИЯ ГЛАС КЪМ УНИВЕРСИТЕТА В ПЛОВДИВ. ХАЙДЕ НЕ НИ ПРАВИ НА ЛУДИ: ТАМ СЕ ИСКАШЕ ПЕЕНЕ НА ИЗПИТА. КОЙ ЩЕШЕ ДА ТЕ ПУСНЕ С ТОВА ФАЛШИВО ПЕЕНЕ И ОЧЕВИДНО УВРЕДЕНА ДИКЦИЯ ДА УЧИШ ДЕЦАТА, ПИЯНКЕ? ВИЖ, ПО ПОЧИВКИ И ЕКСКУРЗИИ СМЕ ХОДИЛИ МНОГО, ЗАТОВА ИМАМ ШИРОКА КУЛТУРА, А НЕ ТЪПЕЯ КАТО ВАС ДВЕНКИТЕ С ПОЛИТО,БАБИ, ДЕТО ОТМОРЯВА В ПСИХИАТРИЯТА!