Търсещ истини

Привърженик на идеята, че културата се взисква от интересите на властта, към същия двигател привързвам и морала. Кратичка уговорка правя, че формата на властта може да е еднолична, на група или на голямо множество, организирано и наименовано или не, но стига да може да бъде наложена, това е именно власт. На ум ми е и няма да го оставя за друг път, че когато са поръчвали на Микеланжело някаква творба, градските власти може да са били някой херцог или дожите на републиката, но те са имали изискванията към това, за което плащат. Те са изисквали да го поправя и съобразява с техните възгледи и интереси. Това се отнася не само до художниците, но и до съдиите, правниците и посредниците с божеството, духовници или светски лица.

Както стана дума, властта определя каква да е културата. Основно чрез взисквания и поръчки, но и с възнаграждения. Ето и тези, които НС е харесало. Едни са популярни, за други може да се почуди човек, трети са непознати за публиката. I. Отпуска държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията: 1. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 500 лв. месечно на: 1. Стефка Иванова Берова 2. Йордан Светославов Марчинков 3. Богдана Иванова Карадочева 4. Николай Георгиев Балинов 5. Величко Маринов Маринов 6. Светломир Димитров Цоцорков 7. Стефан Михайлов Димитров 8. Мустафа Арифоф Чаушев 9. Петко Георгиев Петков 10. Васил Михайлов Найденов 11. Маргарита Николова Хранова 12. Христо Димитров Кидиков 13. Панайот Димитров Панайотов 14. Росица Пенева Ганева 15. Светослав Аргиров Аргиров 16. Благовест Аргиров Аргиров 17. Кирил Иванов Икономов 18. Мая Василева Нешкова 19. Благой Ранков Войов 20. Рашко Лефтеров Рашков 21. Томчо Иванов Икономов 22. Камелия Кирилова Тодорова 23. Георги Стефанов Христов 24. Нели Маркова Рангелова 25. Кристина Димитрова Димитрова 26. Петя Костадинова Буюклиева 27. Маргарита Димитрова Горанова 28. Красимир Николов Гюлмезов 29. Виолета Сергиева Гюлмезова 30. Ева Кирилова Найденова 31. Петър Асенов Цанков 32. Кирил Кирилов Маричков 33. Владимир Тотев Тотев 34. Георги Михайлов Марков 35. Йордан Петков Караджов 36. Румен Спасов Душилов 37. Христо Василев Ламбрев 38. Владимир Тодоров Захариев 39. Евгений Христов Симеонов 40. Пейо Тодоров Пеев 41. Асен Константинов Драгнев 42. Митко Генчев Щерев 43. Живко Иванов Топалов 44. Цветан Благоев Банов 45. Илия Ангелов Маринков 46. Георги Станчев Георгиев 47. Константин Емилов Атанасов 48. Емил Драгомиров Герасимов 49. Станислав Йорданов Сланев 50. Веселин Маринов Тодоров 51. Ненчо Владимиров Маноилов 52. Румен Петров Лозанов 53. Йордан Борисов Стаменков 54. Огнян Стоянов Цолов 55. Здравко Цоков Желязков 56. Екатерина Асенова Михайлова 57. Силвия Демирова Кацарова 58. Милчо Тодоров Кацаров 59. Людмил Стоянов Христов 60. Валери Георгиев Градинарски 61. Стефан Марков Първанов 62. Александър Анатолиев Александров 63. Александър Недялков Димитров 64. Венета Рангелова Рангелова 65. Румяна Иванова Маутнер 66. Здравко Петров Радоев 67. Антон Николов Бубев 68. Илия Иванов Караянев 69. Александър Александров Кипров 70. Емилия Атанасова Маркова 71. Емил Димитров Коларов 72. Васил Георгиев Стоев 73. Развигор Петров Попов 74. Мими Иванова Рибинска 75. Генчо Димитров Въртовски 76. Иван Александров Пендачански 77. Боян Балев Балев 78. Тодор Петров Върбанов 79. Петко Стамов Мюфтиев 80. Петър Борисов Василев 81. Гинка Недкова Иванова 82. Николай Томов Атанасов 83. Ани Христофорова Върбанова 84. Снежана Петкова Петкова 85. Румен Бориславов Бояджиев 86. Константин Стефанов Цеков 87. Иван Боянов Лечев 88. Мария Василева Атанасова 89. Димитър Стефанов Христов 90. Георги Георгиев Кокаланов 91. Борис Михайлов Чакъров 92. Милко Василев Андреев 93. Васил Петров Василев 94. Росен Насков Иванов 95. Марийка Николаева Иванова 96. Орлин Методиев Лалов 97. Тенко Славов Лошев 98. Димитър Георгиев Ковачев 99. Максим Веселинов Горанов 100. Жорж Георгиев Димитров 101. Васил Лазаров Димитров 102. Евгени Конкордов Платов 103. Росица Кирилова Начева 104. Богдан Томов Кръстев 105. Александрина Данаилова Митрева 106. Мая Йорданова Илиева 107. Валентин Димитров Ракитски 108. Владимир Юриев Божинов 109. Петър Веселинов Драмов 110. Димитър Милчев Величков 2. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 350 лв. месечно на: 1. Никола Борисов Динев 2. Марин Стоянов Цветков 3. Красимир Стефанов Янакиев 4. Румен Атанасов Илиев 5. Иван Христов Бояджиев 6. Емил Асенов Гоголов 7. Николай Димитров Пенков 8. Петко Красимиров Ников 9. Ангел Георгиев Попов 10. Ивайло Георгиев Манолов 11. Петромир Вълов Иванов 12. Валери Христов Веселинов 13. Иван Василев Братоев 14. Георги Тодоров Пеев 15. Толя Георгиев Никифоров 16. Борислав Христов Борисов 17. Александър Георгиев Коев 18. Иван Стефанов Тенев 19. Кирил Николов Бойчев 20. Дариана Богомилова Генова 21. Александър Димитров Петров 22. Константин Димитров Петров 23. Иван Николов Михайлов 24. Георги Димитров Начев 25. Апостол Христов Киров, за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата. II. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата. ------------------------- Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 1 март 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Ciela Law

Хора на културата са тези, които формират културата. От тях религията е изключвала артистите- Молиер е пограбан като неблагочестив извън гробищните стени. Изключвани са поетите- Платон смята, че в идеалната държава те не бива да бъдат допускани. А нацистът, като чуел култура се хващал за кобура. Певиците, наричани певачки, също не са носители на културата, особено в Евровизия. Леле- леле. Да добавим и широко ползваните от тях наркотици, дори до смърт и ще ги злепоставим съвсем. Художниците и те не са най- добрите образци, не само от това, че моделките им не са недостъпни, но и се смята, че трябва да са бохеми, мъчещи се в среда от еснафи. Творците на високата мода привърженици на множеството полове, самите са с множество ексцентричности. Цялата тъпота, е, че у нас културата са свързва само с изкуството, което споменахме е доста фриволно и ексцентрично. Учените по принцип са изключени- те правят наука, познание, често са неразбирани и предпочитат самота и размишления. Шекспир казва за героя си "На Просперо му стига, да властвува над свойта библиотека". Кои са тогава хората на културата? Към по- безспорните са издателите, които предлагат висококултурни издания- книги, музика, филми. Тяхното поведение по правило е по- малко ексцентрично и не са постоянно във фокуса на медиите. Обаче винаги културата се е определяла от властващите. Някога, образци на културата са били аристократите. Те са подкрепяли (уж, а и не всички) сътворяването на вечни културни ценности. После третото съсловие- буржоазията дълго още изпитва уважение към тях, но се води от свой интерес, който е свързан с масовостта. Масово производство, масови явления, масови революции, масово образование, масова култура. Масовата култура налага образци, които често нямат нищо общо с поведението на носителят им. Всичко е пари, казва певецът- наркоман и пее против наркотиците. Всичко е пари, казва артистът и посещава събития с кауза и играе в роли, които нямат нищо общо с възгледите му. Защо го правите, бе хора? "- За пари, голтако". И така, връщам се на темата. В наше време на специализация, има едни, които определят културните модели, други които ги генерират, още по- други, които ги представят и едни там, които ги попиват. В тази верига от дейности, не можем да се ориентираме кой- какъв е и забравили, че културата се определя от властта, се доверяваме, въпреки целия фалш, на платените труженици, които ни представят масова култура във филми, книги, драми, песни, дрехи, поведение. Всичко. И за политици ги приемаме, и за знаещи, и за можещи. Маргариди- за домашно.

Обяснявайки света, Декарт се стреми да използва достиженията на математиката. Така физическото преместване, движението, той помества в Декартовата координатна система с трите оси. Опитва се да изрази и човешките страсти, като ги класифицира по някакъв начин, при което размишлява за 6 основни страсти, които би искал да бъдат някакви родови понятия, които включват принадлежащи им видови. Изборът да са 6 много прилича на осите x, y, z с техните 3 положителни и 3 отрицателни направления. От изброените от него 6 страсти: удивление, любов, омраза, желание, радост, тъга това лесно се получава при противопоставянето на любов- омраза и радост- тъга, но другите 2 не си противоречат. Удивлението и желанието са доста самостоятелни, несвързани. Отбелязваме, че Декарт се стреми да намери и елементарното, това което е начално и как другите прояви се изразяват чрез него, подобно линиите чрез точката в геометрията. В този смисъл, той търси и причинност за проявите, които, за съжаление, отнасящи се към човека, са твърде сложни. Декарт дори не намеква за разположение на страстите в координатна система, поне двуизмерна с координати любов- омраза и радост- тъга, вероятно разбирайки, че това е недостъпно, но се опитва да раздроби поне любовта. Така се получава редът харесване˂привързаност˂приятелство˂преданост. Описанието в този смисъл е на качествени характеристики, а не количествени и съвсем естествено, не можем да твърдим, че разстоянието между две съседни точки е едно и също като други две съседни. Подобно е и разделянето на удивлението на: учудване˂заслепяващо любопитство˂изумление. При това Декарт размишлява, че има различни видове от изброените страсти, които са качествено различни и съответно насравними за ранжиране, което разбираемо изисква друга подредба за разклоненията. Трудността е очевидна, ако си представим Декартови координати не от прави линии, а от дървовидни класификации, където любовта от някъде се разделя на похотлива и доброжелателна. В този смисъл, последващото изреждане „За особените страсти” е натрупване на каталог от преживявания, които не се вместват в координате от главните 6 страсти, но в общоприетите разбирания имат своите противоположности. Така към споменатите 6 основни страсти, представени не толкова като оси, колкото като крайни степени в таблица можем да представим и: удоволствие- ужас красиво- грозно уважение- презрение гордост- смирение благородство- низост благоговение- незачитане, пренебрежение дързост, породена от надежда- нерешителност срам произлизащ от страх-слава подтиквана от надежда за постижения срам- безсрамие храброст-страх увереност- отчаяние признателност- неблагодарност жалост, милосърдие- жестокост Отново се явяват и страсти, която нямат противоположна. Ревността. В онова време под ревност са е подразбирало и ревниво отношение към делата си, т.е. амбиция, стремеж за съревнование Угризение на съвестта Подигравчийство Завист Шеговитост Самодоволство Разкаяние Благоразположение Гняв Съжаление Малко дразни смесването на емоционални и морални преживявания, но в 17 в. това са все "страсти" В днешната култура на интуитивно оценяване от 1 до 10 е решен проблемът за самоотчет по отделни преживявания, примерно гняв, като естестено самоотчетът е съпроводен с културно обусловените трудности и условности. Външна оценка, такава от наблюдател, се прави чрез тестове, които са също доста условни. Съвременното подреждане на емоциите в диаграма не е по- обективно от времето на Декарт (Уики.бг и Уики.англ, вкл. диаграмите там) Радост – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда · Страх – негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност · Гняв – негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост · Тъга – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние · Любов – положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия · Отвращение – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно · Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано · Презрение – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой Както биват коментирани проточилите се дела: „Работата по случая продължава”. Видимо е, че и днес се подхожда в голяма степен умозрително, а не въз основа на физиологични резултати, както е например при вкуса, въз основа на съответните вкусови рецептори на езика. Не можем да виним изследователите, изследванията са специални и сложни. Моят прочит на Декарт е, че проблемът със страстите не е решим чрез триизмерна Декартова система. По- скоро многоизмерна поредица от таблици/матрици които да включват преценени като съществени емоции и по тях да се оценява актуалното емоционално състояние. Във всички случаи, Декарт прави големи крачки по отношение класифицирането на страстите (емоциите), които се взимат предвид и днес, донякъде за съжаление.

Прощавай, може и да не разбирам, но мисля, че не това, което питаш те интересува. Като че ли в действителност въпросът е, Какъв е смисълът да ги има болестите, страданията, трудностите, болките, разочарованията, проблемите? Защо са, като без тях се живее по- щастливо? Моят отговор е, че те са проявите на съпротивление на средата срещу проявите на живота. Казано механистически- съпротивление срещу равномерното праволинейно движение. За да ги избегнем избираме по- здравословен живот; избягваме конфликтите;строим къщи за да се предпазим от климата, натрапниците, злодеите; слагаме маски и се ваксинираме; избягваме ядове, които идват от гадове; общуваме с верни хора- роднини и стари приятели; Казано най- общо, за търкалящата се питка на нашия живот, избираме гладки пътища, без врагове.

Може би имам други представи за доказателство, заради това не съм възприел последващото като такова. Прочетох го пак. Явно е друг начин на доказване. Иначе разбирам, казваш, че ако всички вярват в християнския бог ще настъпи вечен мир и просперитет. Двехилядолетната история има значителен брой примери, които опровергават, че ... и т.н. Не оспорвам мнението ти, просто си представих, как Бог е употребил Тангра и Юпитер за свои цели. Струва ми се неестествено, но никой не може да попречи на божеството да прави всичко, дори и да се самолишава от власт. Неведоми са пътищата господни. Разбирам те. Някои църкви проповядват истината за библията, но самостоятелното постигане на тази истина често води до самозаблуди. Вежлив поклон и благодарност за дискусията.

Поставяш два интересни въпроса, които са по- скоро за тема "Изкуплението", но ще отговоря кратичко тук. 1. Учудващо е, че за кръвта на Исус възмездието е наложено от поклонник на Юпитер, а през 20 в. от демона Хитлер. Това ме води към извода, че обяснението е нагласено и невярно, т.е. използвани са някакви съдбовни събития за да се обясни нещо, с което Исус и Йехова не са съпричастни. По- скоро кръстоносците биха били деятели, но тогава Йеросалим е бил арабски (което ще рече, че пак възмездието е наложено от Мохамед, а не от Исус. 2. Види се юдеите не са изкупили кръвта върху тях, та се налага неколкократно да патят от нехристияни. Колки пъти ще патят? Седем или седем по седемдесет и седем? А по това, че някои църкви агресивно искат да ни привържат към бога, то е защото искат да ни привържат към църковната си организация, в която са пастири, а ние стадо. Ти се надяваш да си от пастирите, а не овца... лъстителна надежда. Лично аз не държа да съм пастир на овчици, защото съм човек, търсещ истини. Прочее, вярващите в бога православни не са по- долу от другите вярващи и това потвърждава, че целта е не привъзване към божеството, а към някаква земна организация, която иска да ги подчини. Казано с други думи, да открадне цяло стадо овчици, надсмивайки се над това, че божеството е всъщност пастирът.

Не зная какво. Какво се случило през 70 г.,различно от 69 или 1969 или 1369? Знаеш ли, има неизброимо много религиозни войни, вкл. Завземането на Константинопол от латинците, при което този световен град е бил така поразен, че славата му никога не възкръсва. Нито източните, нито западните са отхвърлили Исус, просто латинците са били алчни и агресивни, качества, които носят победи, съответно страдание и смърт за "лошите", но на кой му пука, като богатствата на изтока пътуват на запад?

Мат. 27:20-25 20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби. 21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва. 22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Да речем, аз съм вероотстъпник към вярата на дедите. Имам си рационални съображения и те са ме отчуждили. Обаче съм загрижен за упадъка на религията на дедите. Твоето е по- интересно. Ти смяташ, че упадъкът си е ТЯХНА работа, защото ти си се привързал към по- богата и активна църква. Губиш. Блажени са страдащите, в случая православните. Един ден, когато застанете редом с православен пред бога, съдията ще гледа праведния живот, а не църквата. И понеже нашите са притискани и унижавани на земята, ще им се даде преднина. А мен ме остави. Аз съм за пъклото. При Аристотел, Авицена, Сократ, Платон и Александър Македонски. При римските учени и философи. Въпрос на избор на компания, драги. Нерде Израел, нерде Исус. Нещо... а?

Значи не е свързано с Великден. На зимното се ражда Исус, на лятното Иоан Кръстител.

По- скоро бих го свързал с "Аз съм пътят, истината и животът", т.е. с живота, който се възражда напролет. Слънчевите култове би трябвало да са всяка сутрин, когато слънцето се възражда. Евреите са скотовъдци и при тях няма възраждане, (не възкръсва заклано агне), но пък са гепили доста ритуали от египтяните, вероятно и този с възкръсването, присъщ на земеделските народи и цивилизации. Ние какъв народ и цивилизация сме сега?

В известен смисъл. Моля, разясни в какъв смисъл възкресението е ежегодно и в какъв не е? Намирам за некоректно опростяване сравняването на моя рожден ден с възкресението на Исус. Първо защото аз не мога да възкръсна по принцип. Не че кръстените го могат, но им обещават. Второ защото не съм божество- при тях има друга логика. Озирис е възкръсвал всяка година. Персефона е излизала от ада напролет и лете се е връщала пак там. Това са си ритуали на възкръсване на природата при вярващите. Заради това християните свидетелстват възкръсване с "Христос воскресе", а другият потвърждава "Воистина воскресе". Аз празнувам годишнини от рождението, които не се повтарят, нарастват с една година, като отбелязват, че съм стигнал някаква възраст,без прераждане. Ако искаш да свидетелстваш, ще кажеш "Търсещият станал на 36!", а другият ще свидетелства. "Наистина е вече на 36" Примерно. Дори да съм се преродил и станал голямо прасе, свидетелстващият ще каже "Търсещият станал голямо прасе", а другият ще отговори "Да, бе, повишиха го, стана шеф".

Проблемът ми е от патриотизъм. Ако правиславието е спасило българите от помохамеданчване и потурчване, то е ценно. Ако православието бъде заменено от католицизъм и протестантство, това е хвърляне ценността в калта. Отсъствието на сила на православните, да се заявят, отстъплението пред пропагандата на други вери ме безпокои. Така темата Възкресението се отнася за БПЦ, поради което не съм и споменал никъде името на сина человеческий

Ще си помисля, че православието е живо, мърда още, което е за добро. Не се ли случва ежегодно? Както всяка година слиза благодатен огън?

Трябва, ама не е. Има празници на маса, палене на свещи и кръстене. Православието няма сили да стане от масата. Прочее и будизмът- също. Индо- българите слушат евангелисти, докато имат изгода, кръщават си децата Исус, както преди-Асен и Хасан, никога няма да се върнат към будизма, приет от расата им.

Така е.

Доколкото те разбирам, преди възраждане на религията е най- силно неверието. Аз смятам, че това е траен упадък на християнството, то е религия- демоде, тя не се съпротивлява и се предава под натиска на други вери. Будизмът също е дял от историята на религиите и няма да живне в Европа. Мохамеданството има сила, в цяла Европа има джамии. Може да цъфне и някоя нова- ето безброй религии и секти има, но за всеобща не е дошло времето. Мисля, че няма да го доживеем.

Не знаеш ли, че на този ден християните свидетелстват възкресението на Христос с думите "Христос воскресе!"? Зад тях би трябвало да е богът, който им дава смелост да го прославят. Заради това бият и камбани, за да чуят всички... освен в калдата. Събирането и чукането с яйца, което не е отбелязано в Евангелията, са ритуал, който се спазва, но е някак си езически, прави се у дома без църковни действия. А това, че вече възкресението е "нищо особено" е добър пример за профанизация. Вече никой не вярва в него, дори и тези, които се смятат за правоверни

Мълчанието за днешния официален празник е много интересно. Коментиран е будизмът и призоваването на демони. Никой не свидетелства, че Христос бил възкръснал. Това навява мисълта, че всички са атеисти, вкл. оня смешник , който се пъчи като православен. Това не ме смущава, аз съм атеист, но си задавам въпроса къде е българското православие? Няма го сред нас. Вероятно са се претопили в католици и протестанти или някаква друга вяра, будизъм или сатанизъм например. Как мислите?

В минали времена хората са си задавали пак същите въпроси, макар да не са гледали "Матрицата". През 17 в., преди цели 4 века, Рене Декарт подлага на съмнение света и дори своето тяло. Съмнява се, че това, което вижда, чува, помирисва, допира и вкусва е реалност или илюзия. Не може да намери отговор, но това, в което е абсолютно сигурен е, че той е едно съмняващо се съзнание, а от там "Мисля, значи съм" „Cogito ergo sum“. Значи дори нашия свят да е илюзия, дори да съм едно пихтиесто вещество, то абсолютно сигурно е, че надеждно обосновано има реалност, нещо мислещо. Това е елементарната мисъл, в см. градивен елемент като атома, от която се доказва, че нашият свят е реален. Декарт не може да си представи мисленето като информационен акт, но дори през 19, а и 20 век, преди компютъра, това е било трудно, че и невъзможно. Той отделя мислещата душа и я свързва с вечното божество. Толкова е било възможното за неговото време. Обаче ние знаем, че не може информационна обработка без материален носител. Виждаме, че специално за земната природа сетивата са се развили на основата на органичните вещества и живи клетки. Съвременният човек познава връзката информация-мозък-същество и в някаква степен се доверява, че това двукрако без перушина е реално сред реална природа, а не е някакво мислещо пихтиесто същество.

Хайде да ви отворя очите със статията от Уики.бг . Можете да прочетете и на други езици Бог Отец (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, Бащата на човешката душа, създателят на всичко. (на гръцки: Παтηρ; на латински: Pater). Според християнската традиция Бог Отец сътворил всичко, или както пише „небесата и земята“ при равнопоставеното участие на другите две лица на Светата Троица – Синът (Христос) и Светият дух. Определение Фрагмент от картината „Бог Отец създава слънцето и луната“. Микеланджело, 1511 г. Бог Отец е първото лице (ипостас) на Светата троица. Това обаче не се разбира като първенство в рамките на някаква субординация, а още по-малко във времеви аспект. Християнското учение е определено в първия член на Никейско-цариградския Символ на вярата (325 година): „Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Тук не се разбира, че само Отец е творецът, тай като по-нататък вероопределението говори за Логоса – Евангелието „чрез когото всичко е станало“, а Светият Дух се определя като „Животворящ Господ“, а се подчертава същността на Отец като ипостас. Стар завет Старият завет не съдържа пряко разбиране за Бог Отец. Християнството обаче вижда преки или косвени доказателства за Него в старозаветните текстове. Първото от имената на Бога, което се споменава в Библията (Бит. 1:1) – אֱלֹהִים – „Елохим“, според множество християнски интерпретации е именно доказателство за троичността на Бога, доколкото представлява множествено число (по правилата за образуването на множествено число за мъжки род), на дума, която в единствено число е в женски род. При това אֱלֹהִים в Библията се употребява изключително в тази своя форма. Друго основно име, което се разграничава с „Господ“ „тетраграматонът“ יְהוָה – „Яхве“ или „Йехова“ (Бит. 2:4), който често се асоциира с Господа на Евреите, който после се превъплъщава сред тях. От там, четейки текста на иврит ни става ясно, че Елохим и Йехова са две различни личности, правещи различни неща. Третото основно име на Бога אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה – „Йехйе ашер Йехйе“ (буквално Съм който Съм (Изх. 3:14), или по-точно „Аз ще бъда Аз“, показвайки че той е безкраен. В Каббала се говори, че има много имена на Бог, понеже той се проявява по-различни начини, но е прекалено сложно ние да разберем защо. Нов завет Пълното разбиране за Бог Отец, съответно въвеждането на този термин в строгия му смисъл, идва в Новия завет. Той се определя като Баща на всички вярващи, на всичко съществуващо, като Вседържител, като Небесен Отец и най-вече като Отец на Иисус Христос – въплътеното второ лице на светата троица. Самият Христос отправя молитва към Елохим: „Отче мой, ако не може Ме отмина тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26:42). И по-късно, вече на кръста „Ели, Ели, лама савахтани – "Боже, Боже, Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46) където цитира Псалми 22, за да изпълни пророчеството. В по-дълбок смисъл идеята за Бог Отец е видима в беседите на Иисус. „Истина, истина ви казвам, който приема, когото Аз пратя, мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, който ме е пратил.“ (Иоан 13: 20). „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Думите, които Аз ви говоря, от Себе си не ви ги говоря; а Отец, Който пребъдва в мен, той върши делата …. и каквото поискате в Мое име, ще го направи, за да се прослави Отец в Сина“ (Иоан 14:10 – 13). Още по-конкретно темата се разработва в апостолските послания: „Ние обаче имаме един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме у него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него“ (1 Кор. 8:6). Етика В християнската етика Бог Отец се възприема като източник на закона. „Не този, който ми казва Господи, Господи!, ще влезе в Царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен (Мат. 7:21). Т. е. условно може да се каже, че Отец залага принципите на етиката, а другите ипостаси на Светата Троица помагат за постигането на тези принципи. Това не е единственият пример, но в повечето случаи за Бог Отец в рамките на харизматичната християнска етика може да се говори само във връзка с другите две лица на Светата Троица. Изображения В Исляма и Юдаизма е строго забранено изобразяването на Бог, но сред Католиците и другите Църкви няма подобно нещо. Микеланджело ни е показал белобрадатия Старец като подсказка кой е той и как изглежда. От Откровение на Йоан, четем че и Господ е вече с бяла коса, отдясно на Отеца. Най-вероятно традициите в Юдаизма да не се рисува Бог стоят от там, че ако някой го види в човешки облик, ще си каже, че няма да му се кланя, че е просто човек и това го лимитира.

Разбирам те така: Съществуват едни хора, които са по- осъзнати и техните представи за реалността са по- точни. За мен такива като Аристотел, Нютон. За теб може би други. Все едно, това са характеристики на хората, а не на действителността. Има едни, които по- добре я представят, казано с примера за нощното ритане на шкафчета и маси, хора, които ни разказват кой път е прав и кой с препятствия. В сравнение с тях сме слепци, но масата и шкафчетата са си реалност. Има и оправни хора, които не са пророци и учени, но постигат своето във всяка служба, възползват се от всяка възможност и печалба. Не ги пренебрегвам. Материалисти са, но представата им за действителността е адекватна. Живеят по- добре от много идеалисти, които се залъгват с Оня свят или Друг път.

Разбирам те, че човек живее в илюзия. Обаче нощем, в тъмното, като ритне два- три пъти с кутрето на крака крака на масата и започва да я заобикаля, неприятностите спират. Съобразил се е с реалността. По въпроса, кое е действителността има място за дълги спорове и аз не бих се хванал, но ако искаш ... На първо време питам :Ти от къде разбра, че "това не е действителността"? Ти знаеш ли я? Човеко, ти любил ли си? Нещо за връзката кеф- събуждане на индивидуалност не си ли чувал? (щях да пиша за камшика и моркова, но ми прозвуча еротично- извратено)

Така е. И се възприема чрез вяра. Емпирия и доказателства са съвсем друг начин на обяснение на света, за сега по- успешен. Моята представа за бог- Отец идва от митологиите, които са ми оказали влияние. Дядо боже, непременно е старец с дълги бели коси, облечен с дреха на близкоизточен шейх и седнал на трон, разположен на облак в небето. Неговите функции след сътворението са да съветва свои избранници, пророци, бележити евреи, поне така е документирано. Към масовия човек няма отношение. Реформата на Исус възлага на сина му да е вече опора на всички вярващи.