Търсещ истини

Есенция е друго Много плодотворно би било какво е детското преживяване на самотата. То би дало основа за разсъждения. Представям си едно нахранено, завито, в тишина бебе, което е само. Дали може да плаче от самота или само от неудовлетворени базисни потребности? Само по- скоро ще заспи поради липса на външни стимули, т.е. контактът с хора като такъв не е важен и липсата му не поражда дискомфорт за него. Когато едно дете бъде изпъдено от къщи, то по- скоро се страхува от това навън, отколкото да изпитва самота. Когато малко дете бива наказано "да не му говорят", то прави отчаяни усилия да заговори и контактува, но като се умори може да се отдръпне и да не прави трагедии. Това ме кара да мисля, че наличието на контакти не е потребност, а комфорт, лукс. Робинзон оцелява, изпитвайки само дискомфорт. Не е като да няма чиста вода. Като изредих разни видове самота, много хора си съществуват в тези условия и си търпят. Може би се дразнят и не са щастливи, но оцеляват. В този смисъл, самотата не е страдание, но е нещо, което може да е основа за невроза и съответно като преживяване може да бъде коригирано от психотерапия. За една добра заплата си струва да не контактуваш с близки година. Такива техники са Техники за промяна на негативни мисловни модели: помага да идентифицират и променят негативните мисловни модели, които поддържат чувството на самота. Умения за решаване на проблеми: Развиване на умения за ефективно решаване на проблеми и справяне с междуличностни конфликти. Социални групи и дейности: Участие в групови дейности, като спортни клубове, хоби групи или доброволчески организации. Развитие на социални умения: Усъвършенстване на уменията за общуване и взаимодействие с другите. Самосъзнание и рефлексия: Самоанализиране и рефлектиране върху личните чувства и мисли и тяхната значимост. Практики за самопомощ: Медитация, йога и други техники за релаксация, които да помогнат за намаляване на усещането за самота.

Преживяването на самота е основно емоционално: някакво чувство за нещастие. Основно е свързано със потребността от социално приемане. Има и чисто физически прояви- стрес, високо кръвно, безсъние, отслабване на имунитета, атрофия на мозъчни структури. То може да се прояви във всяка дейност, която изисква да се осъществява от съобщество. Някои дейности са интимни, за сам и при тях не очаквам преживяване на самота, още повече, че са кратки. Интелектуална: усещане за липса на интелектуално стимулиращи връзки и обмен на идеи при среда, в която човек не може да обменя и развива своите интелектуални идеи. Екзистенциална: при отсъствие отговори и липса на съвместно разбиране за смисъла на живота, смъртта и индивидуалната съдба и перспективи. Религиозно- духовна: при липса на усещане за подкрепа от свръхестественото божество или от членовете на някаква църковна общност Културна- битова: когато липсва подобие на културно- битовата среда, подкрепящо смисъла на индивидуалната култура в друга културна среда. Професионална- когато има неразбиране от колегите, различие в професионалните компетентности (различни дейности, познания) или място, което прекъсва или прави излишни професионалните връзки. Романтична(любовна): липса на любовни връзки, неудовлетвореност от съществуващите. Компютърна: Някои пристрастени към работа с новите технологии и комуникации, изпитват самота от липсата на реално общуване Списъкът не е и необходимо да е пълен, защото става дума за ВСЯКА ДЕЙНОСТ. Разбирам, че състоянието "Самота" (състояния са и безсъзнание, будност) предизвиква чувството "Самотност". Хубаво обяснение. Предпочитам "Преживяване", защото "Състояние" повече зависи от външни фактори. Състоянието се променя, когато се променят условията. Примерно нямало е хора, появяват се, би следвало състоянието на самота да изчезне. Обаче като преживяване, човек може да го изпитва със или без хора. Да се чувства самотен дори след промяната наоколо, защото преживяването, отнасящо се до липса на близост е лично. Все пак, след уточнението, разбирам по- ясно какво казвате.

Очевидно. Мисленото се изразява чрез езика. За да имаме едно и също разбиране за конвенциите на нещата зад думите, опираме до речниците. Те, разбира се не дават стандарт и ако там пише,че самотата е мъртвило, пустош, това не значи нещо задължително, а че се употребява в езика, а то и мисленето, от някои хора. Разбирам добре човека, който ми казва "Мъртвилото на безкрайната степ ме осъждаше на самота". Това е място, където НЯМА човешко движение, пустош. Учудва ме, че за ученици от 6 клас това базисно познание е разбираемо, а за по- големи- не. Явно този парадокс не е отчетен от създателите на речници. Разбира се, имате право на възражение против речниците и енциклопедиите, но Просвещението започва с тях. Не зная кое започва с отричането им, но не ще да е просветеност. Подкрепям различните погледи и измерения. Похвално желание Отбелязвам разминаване с реалността, освен ако влагате друго съдържание в думите, което не бихте искал да съгласуваме. Задоволяването на потребностите се осъществява чрез активиране на желание, а от там и действие за задоволяването им. Желания може да има и за нещо, което не е потребност, но задоволяване на потребност без желание за осъществяването й, е невъзможно. Тъй като излизаме от темата и се впускаме в неразбирателства за съдържание на думи, предлагам да пишете по темата, все едно дали като за 6-ти клас или 7-ми. Ако избягваме специални термини, а ползваме конвенциални думи, ще се разберем. Разбира се, че високата терминология е по- конкретна и добра, но нека се отнася до самотата.

Самотата си е субективно преживяване. Тя като че ли е отсъствие на близост. Не се мери в бройки хора, а в някакви "душевни метри" до близките хора. Как да се мери близост не зная, но има интуитивна представа и човек може да сравни и каже "Този ми е по- близък от онзи". Под "близки" разбирам както реални, така и виртулни контакти. Струва ми се нереалистично ако затворник контактува с Омир и не е самотен или Робинзон да контактува с папагала си, обаче да отвориш чат- бот и да не си самотен го намирам за възможно. Има и Отчуждение, което е прекратяване на близостта. Отдалечаване и дори скъсване. Предполагам, че то се преживява като самота при условие, че няма други близки контакти. В "Чужденецът" на Камю героят е толкова отчужден от всички, че е дезадаптиран, чужденец е в средата си. Едновременно той къса с обществото и обществото смъртоносно къса с него. Героят на романа няма близък, дори жената с която се люби. Обаче не прави и опит за близост. Изглежда не преживява като нещо трагично самотата и отчуждението. За филолозите няма някаква разлика и това са синоними, т.е. самотност=самота. Други синоними на самота в речника са: самотност, уединение, усамотение, усамотеност мъртвило, пустош изоставеност, мъка, нещастие, безутешност, неутешимост, пустиня интимност Последното ми е неразбираемо. Може би става дума за липса на интимност, а може да става дума за оная усамотеност на двойката (примерно), която е пре-достатъчна на тези, които са постигнали интимност. По- скоро е грешка в речника на Читанка. Примерите там са по- разбираеми 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота. Аз не мога да дам различни имена на този, който изпитва самота и този, който изпитва самотност. Все са ми самотни. Съгласен съм. Причина да го спомена е, че я има думата "сам". Когато човек върви сам по пътя, по един реален път, за който не се знае къде води, той се чувства неуверен, смутен, докато като има учител, водач, му е спокойно. Съгласен съм, че преживяването е различно, не е точно самота, но определено като имаш до теб друг в пътя, чувството е положително, а сам- негативно като в самотата.

Изолацията е мъчителна. Оплакването от самота го има навсякъде. Препоръчват ни да оценим и предимствата на самотата Особено противопоставена на пресищането от контакти, да избереш самота е спасение. Отшелничество в което да се съхраниш. В темата С Учител или сам по Пътя? пред избора дали сам да търсиш пътя на живота си, везните се накланят към търсенето на учител, избягването на самотата. Значи е въпрос на избор, противоборство на мотиви да избереш самота след пресищане от контакти или контакти след продължителна самота. Или е въпрос на болестно влияние, защото има и хора, които се страхуват от другите и такива, които се страхуват от самотата. Най- добре би било "златна следа", но и люлеене между самота и контакти е добро положение. Според вашия живот, кое е по- добро, самота или многолюдие?

Харесва ми. Така Стамболов избира Фердинанд защото вероятно се е проектирал в западен благородник. Никойне харесва учители, които наказват. Съгласен.

Така е. Водачът може да води и към добро, и към зло. Интересно, защо "масите", в случая учениците си избират човек като тях? Не някой по- специален, изключителен, а същия? Стана ми смешно Юдеите си избрали да съжителстват с Варава и разпънали Христос. . Защо?

Напротив. Отговорността на водача (на религия, политическо или религиозно учение или дори на кола или автобус) е голяма, защото е водач на цяло гробище хора.

Не по- малко любопитно от темата, каква е отговорността на психолога към неговия клиент е тази, каква е отговорността на учителя към неговите последователи. Да си представим ученик, който живее по правилата на учителя, но скоро го напъждат от семейството и работата, остава нещастен и без доходи, скита мръсен и проси прехраната си, след като учителят му е обещал, че това е път към щастието. Ученикът не само трябва да избяга от такъв учител и такова учение, но и да каже на всички, че това е лъжеучение, че е воден от печалбар, а не идеалист.

Харесва ми метафората. Знаеш ли, в Книгата "Златната клонка", основата е един култ при който се откъсва имел, който паразитира върху свещения дъб. На есен той пожълтява, става златен. Смятали са, че жизнената сила на дъба, като му окапят листта и заспи, се събира в имела за през зимата и напролет изтича от него пак в дъба. Тези клонки също са били разбирани като част от дървото. Не е свързано с коментара ти, но ми подсказа асоциация.

Бих те поправил. По вярно е "А без Учител не може до един момент". Стана дума, че Буда е имал учители до един момент. Споменатият Кришнамурти също. Всеки, преди да стане самостоятелен- също. Дори великият Аристотел и когото и да си помислите е имал учител, който държи ръката му за първото А-Бе. Така че се поправям- "Всеки, който иска да тръгне по Пътя, започва с учител. Този, който иска да стигне там, където никой друг не е стигал, се сбогува с учителя си, когато онзи, не продължава напред"

Особено интересно е мнението на Кришнамурти от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Джиду_Кришнамурти „В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“ и още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“. Ще отбележа, че той е имал сили и смелост да следва пътя си сам.

Така е. Обаче има обстоятелства, при които не можем да останем в наше село, където дуварите са ни познати. Има беди, при които хората се преселват и хващат пътища с много опасности и изненади, каквито не могат да предвидят. Такова "номадство" може да се отнася до идеи, вери, разбирания, политика, любов, връзки и мн. др. Да се бухне семеен в любовна авантюра, не е ли слепота, в която няма сетиво да познае бъдещето?

Въпросът не е лишен от смисъл, но като че ли отговорих: Има желаещи да се учат, които си търсят учител. Има нежелаещи да учат, които и да ги ангажират по някакъв начин, пак няма да учат. Има и инертни, на които не им се занимава, но пък като ги поеме някой учител вървят без да се опъват. Мисионерите например са натрапливи учители, които ходят по домовете, раздават листовки, рекламни материали за своето учение. За първолаци даскалиците също обикалят кварталите. Тези по източните бойни изкуства също лепят обяви тук- таме. Има и учители, които споделят учението си, но са инертни да го рекламират. Иван Рилски, Буда. Някои учители са се развили с кръг от почитатели. Прим. Питагор, философски и прочее школи, тръгнали от кръжец.

Малцина са учителите за Пътя. Те се появяват като феномени и дълго влияят. Хубаво нещо е писмеността, защото ни дава възможност да се учим от разнообразни учители, които вече са мъртви. При това човек търси учител, който не противоречи на неговите възгледи за Пътя. Има голям избор. Най- общо се делят така: едни предлагат да променим себе си, други да променяме света. В основата е съжителството, социума. "Как да живеем в този материален свят?", днес е решено: като го променяме за нуждите си. Сега е по- важно "Как да живеем с тези хора?" Екскурзоводите за този път предлагат различни средства и различни дестинации. Дали да ставаме по- социални или егоисти; дали да трупаме материално или да се ограничаваме и блаженстваме в нищета? Въпросът дали да водим стадо или да сме от стадото е по- частен, при него по- дръзките стават пастири, а кротките остават стадо, независимо, че някои религии казват, че послушанието е доброто. Просто учителят е този с гегата и каквото и да учи, не я изпуска и млати отцепилите се, пече по- избраните, вари си млекце и си опича питката, докато храни с трева овчиците си. Така погледнато, дали с пастир или сам по Пътя е избор според склонностите- Ако имаш сили, нокти и зъби, по- добре сам. Ако си стаден тип, не ти вреди синджира, все ти е едно, учителите сами ще те намерят, те от такива се изхранват.

Истината е, че в далеч по- маловажни дейности от жизнения път, човек ползва учители. Учител по грамотност, по солфеж, за кандидатстудентски изпит. Така че, теоретически, с учител по- добре. Обаче най- добрите не обичат да са учители, те се реализират самите. След свършека на кариерата си, правят мастер класове, напътстват лично или в статии. Повечето учители обаче гонят заплащането, нещо неважно за успелите. Като така, едни посредственици стават учители, обаче искат да надминат по доходи талантите. Разни гуру, които карат лъскави коли и се фукат с чуждо богатство. Ако човек се води по афоризъма "Който може прави, който не може- учи другите", трябва сам да наблюдава майсторите и да се води по тях, а не да наема тъпи учители. Не става дума за кандидатстване във ВУЗ- там е място за посредствени учители. Не забравяйте, "Който може прави, който не може- учи другите". Включително и аз

там е работата, че мониторингът, както и сам споменаваш е заменяем от несъзнавани навици. Като видиш дупка на пътя, няма време за мониторинг. Просто извърташ мигновено и автоматично волана. Пък и Има универсални повтаряеми модели. Примерно да ходиш в тоалетна. Дали в къщи, на планината, в Йорк или Ню Йорк, търсиш я. Не е нова схема, а ново решение в съответствие и удовлетворяващо повтаряемия модел в нова ситуация. Съзнанието взима решение към запазване на съществуващия модел. Разправят, че при някои деца моделът е толкова силен, че стискат в училище за да дочакат до в къщи. Обясняват им за висококогнитивното, ама не- те си знаят. Какво мислиш по горе написаното? Защо да не е възможно да реализира адаптивност? Животът дава много примери в които реалността е изкривено отразявана, но човек добре си живучка, дори другите се променят за да съжителстват с него. Хора се мислят за Наполеоновци и пилета, пък си живеят вътре и извън. Да не говорим за онези, които виждат слонове излизащи от стената. Жална им майка. Ама не били приели майчиния стереотип... да, ама имат среда, гепят нещо и вземат някой лев, крият се от дъжд и сняг, не се блъскат в колите, пазят се от комарите. Пък ако отидат в някоя комуна с тревичка наблизо, хей, живот, здравей, здравей. Контакти с всеотдайни вярващи нямам, но си представям първите християни, които очакват Второ пришествие. За тях мирските промени са нещо незначително. Не им пука дали днес е Цезар или Главчев. Отделили са страданията като временни и дълг към мирското, нямат намерение да ги променят, а само да ги изтърпят до Съдния ден. Личната им реалност формират църквата и пастирът, слушат го, вярват му и не реализират нищо наново. Комфортът им включва страданието като неизбежно. Предполагам съвременните им последователи съвестно си плащат данъците, участват в държавни дела и си решават належащите въпроси. То е нещо като проблем в някаква част от ретината. Там виждаш нещаща по- невярно, ама в другите полета добре се справяш. Не се блъскаш в коли, не викаш на майка си "Кучко". Искам да кажа, че не е задължително някакъв възглед, крив или прав да се генерализира и да въздейства на цялостната адаптация. Може да се капсулира. Тъй като темата е друга, спирам. Бих прочел каквото отговориш, но няма да продължа. А иначе не виждам проблем човек 1)да проявява свободна воля съобразно това, което е в ума му или 2)без противоречие да се подчинява на причинността, когато се налага. Приемам, че в "това, което е в ума му" има противоборство на опит, мотиви, на сетивни сигнали и пр., като решението може да е полезно за адаптацията или не. Проби и грешки.

Всеки като се е учил да пише е бил много внимателен, натискал е химикалката и си е прехапвал езика от усърдие, а сега пише автоматично. Може и със затворени очи, само дето ще е криво,но се разбира. Ами шофьорите? Може ли курсистът да си говори или стиска волана и внимава? А опитният шофьор забелязва знаците и се съобразява с тях, понякога без да ги осъзнава. Само да светнат стоповете отпред или да се появи дупка и вниманието се връща, а автоматизмите отпадат. Ситуацията го изисква. Обаче и връщането на вниманието не е волево, а рефлекторно- има сетивно възприет сигнал за промяна.

Отбелязвам допуснатата от мен непълнота, разчитам, че си ме разбрал, защото отговорът ти е в съответствие с питането. Разбрах пояснението: "Учителят" е духът, въплътен в Исус, Гаутама, Дънов. Не тези персони са учителите, а нетленният дух. Така ли е?

Моята представа е друга. Примерно появил се е сред евреите Учителят Исус. Те обаче не го приели, за тях не бил такъв и заслужавал разпятие между разбойници. Той не е ли Учител само за тези, които го признават за такъв? Това, че учителят не е личност много ме обърква. Какво имаш предвид? За мен след Учител винаги има име, както след Буда или Свети следва име. Учителите са различни в различни времена и би трябвало да ги различаваме по име. Буда Гаутама или Учителят Дънов...

Пастирите са чергари и тяхната мечта е земя без граници за себе си и право на силния, когато е самият той. Против кражбата на стада се воюва само когато има личен интерес, а обща справедливост не съществува. Най- велико нещо е свободата- свобода на придвижване и на действия. Земеделците са съвсем друго. Земята е ограничена и е собствена. Добре е да има закони и подчинение. Най- великото нещо е редът.

Мястото, топоса се отнася и за аудиторията. Не хвърляйте бисери на свинете... и брилянти на кокошките.

Към етос, логос и патос, трябва да добавим и "топос", т.е. мястото на философстване. Примерно, пелтекът Демостен отивал край морския прибой да се учи да го надвика заради речите си. Какви ли значими мисли и речи е изказал, само морето знае. В лоша за философстване среда, то е като притчата за семето, посято в камъните край пътя. Няма полза.

Имам предвид помощта на учението Агни йога. Добро- лошо, все на някой може и да помогне. Има такава история- Един ходил на психоанализа 20 г. През това време се оженил, имал доходи, добил деца. Накрая неврозата си останала, но той си минал по пътя, подпрян на тази патерица. Нещо като очакването на Годо, което дава някаква надежда. Съжалявам, че темата е оспамена, от мен вкл., както и за това, че средата е неподходяща, което и аз усещам. Според притчата, не е смислено да се сее на камъните край пътя, иска се плодородна почва. Това, че "сега е време за спам" ме навежда на мисълта, че няма смисъл да се сее върху снега. Има си време. (това са приказки отвън вратата, защото съм излязал, но ме цитираш )

Не е толкова фатално. И по- значителни купища спам са се трупали, но извинявай. Карай нататък и дано помага на хората, все едно дали е теория или не. Излизам.