Тази тема е предложение за продължаване на разговора, който върви в темата за Учителя Петър Дънов.

Сам или с водач по склоновете на Свещената Планина?

Сам или с учител в най-голямото приключение - търсене навътре в себе си на истинската си същност?

Сега вече има ли нужда от учители и как да ги познаем?

Можем ли да се доверим на някой друг, или единствено на вътрешния си компас?

...или всеки си отговаря сам на тези въпроси?

Сам...

Вярно има пътечка между зъберите, но скоро няма да имаме сетива за нея.

Водачът е задължителен, обаче най-истинен е вътрешния ни водач.

Проблемът е в това, че хората чуват много гласове зад камъните, из храстите, а някои звучат приятно за земните уши (такива са си и ясночуващите - свъсем земни). А те повтарят безспирно, че идват от дълбините ни и ние им вярваме. А тази вяра, примесена с резултатното високомерие ни търкулва надолу по сколона и ние си мислим, че летим.

Много рядко се срещат и истински външни (условно) канали. Само те сареални учители и не защото ни бутат, а защото ни учат на критерии и как да открием вътрешния водач. По този път те опосредстват светлината до която са се докоснали и вибрационно я смилат за нас, защото за нас още е нужно млечице...

Но там, където са табелите "учител", със сигурност ги няма.

ПП: Жалко, че човешката глупост сложи такава и на Петър Дънов и сега тя ни заслепява и пречи да измерим, според възможностите си, дълбочините...

Проблемът е в това, че хората чуват много гласове зад камъните, из храстите, а някои звучат приятно за земните уши (такива са си и ясночуващите - свъсем земни). А те повтарят безспирно, че идват от дълбините ни и ние им вярваме. А тази вяра, примесена с резултатното високомерие ни търкулва надолу по сколона и ние си мислим, че летим.

Докато се научиш да различаваш...

Сам или с водач по склоновете на Свещената Планина?

Сам или с учител в най-голямото приключение - търсене навътре в себе си на истинската си същност?

Сега вече има ли нужда от учители и как да ги познаем?

Можем ли да се доверим на някой друг, или единствено на вътрешния си компас?

...или всеки си отговаря сам на тези въпроси?

Зависи какъв връх от Свещената Планина ще покоряваш.

Докато се научиш да различаваш...

Мила, те същите тези гласове ти шептят, че различаваш.

Ехх... Те не биха отрекли себе си и човекът... Дано има надежда...

(венци @ 18.04.2008г. в 07:13ч.)

Сам...

... най-истинен е вътрешния ни водач.

Да...

И пак ~ Да...

* ...и не е "сам" в смисъла на това, което наричат ~ самота...

Сам или с водач ...

По добре с учител за да има кой да ти прави компания по пътя

По добре с учител за да има кой да ти прави компания по пътя

А може би в група? В екип, както е добре да се ходи в планината? С подходящо оборудване и след предварително обучение и стиковане?

А може би в група? В екип, както е добре да се ходи в планината? С подходящо оборудване и след предварително обучение и стиковане?

На дълъг път и един човек ти е достатъчен... А в тарапаната човек не може да си чуе мислите, камо ли думите

На дълъг път и един човек ти е достатъчен... А в тарапаната човек не може да си чуе мислите, камо ли думите

е, всеки си решава

е, всеки си решава

Мда, но много по-важно е да знаеш целта и да внимаваш да не я пропуснеш.

Мда, но много по-важно е да знаеш целта и да внимаваш да не я пропуснеш.

да, но това е вече извън конкретната тема, г-н Модератор /ще вземе някой да ни докладва...

С Учител/навигатор/водач/помощник/Утешител/Пимандер/Параклет...ама дали са точно това, за което се представят?! Как да му повярваме? И защо? Ми там горе, насаме в планината, когато изгрее Луната и маските започнат за излиняват и се покаже истинската му същност...

да, но това е вече извън конкретната тема, г-н Модератор /ще вземе някой да ни докладва...

С Учител/навигатор/водач/помощник/Утешител/Пимандер/Параклет...ама дали са точно това, за което се представят?! Как да му повярваме? И защо? Ми там горе, насаме в планината, когато изгрее Луната и маските започнат за излиняват и се покаже истинската му същност...

Ами не знам дали е извън темата, защото каква ли би била причината да се пита за Пътя. За чий го "ходиш" този път ако нямаш цел.....

Ами не знам дали е извън темата, защото каква ли би била причината да се пита за Пътя. За чий го "ходиш" този път ако нямаш цел.....

Направих си труда да прегледам всички теми в този раздел - тема за целта на духовния път - няма. Имаше я в Портала, но той нещо доста изленя. Така че може да се отвори и тук.

Направих си труда да прегледам всички теми в този раздел - тема за целта на духовния път - няма. Имаше я в Портала, но той нещо доста изленя. Така че може да се отвори и тук.

Аз лично нямам против темата, но си мисля че Пътя е един, дали е духовен, физически, метафизичен или какъвто и да е. Това е движение(то) (във вселената фактически няма тела в покой)

да, но това е вече извън конкретната тема, г-н Модератор /ще вземе някой да ни докладва...

С Учител/навигатор/водач/помощник/Утешител/Пимандер/Параклет...ама дали са точно това, за което се представят?! Как да му повярваме? И защо? Ми там горе, насаме в планината, когато изгрее Луната и маските започнат за излиняват и се покаже истинската му същност...

Докато се намери Учителят, пътуването е лутане, лутане из дебрите...Срещаме толкова теории и версии в това пътуване, че човек се пита кой наистина е Учителят. Интуицията е тази, която ни помага да стигнем до полезното за нас знание, което повдига завесата на невидимия свят.

Сещам се за Пилигрима, който върви през пустинята сам, разбрал преходността на нещата. Той пътува в търсене Отечеството на своя дух. Пътува с копнеж...

Дами, контекстът е важен.

Проблемът е, че човек никога не е сам.

И само с помощ би могъл да бъде сам (вътрешно). А помощта отговаря на вибрационните му нужди. А вибрационните му нужди се определят от жизненото му поведение. То пък - от дихателното поле и кръвта му, а те са продукти на тази и много други личности, които са изцяло от земна природа.

Земната природа тежи, ако ще летим отвъд слънцето. А това, че повечето езотерични стремления се опитват да докоснат луната, е друг въпрос...

А на вас, дами, именно луната ви е в кръвта.

Е, и на нас, но с други аспекти.

Нямаме разбиране.

Нямаме нищо.

И аз обичам да се бия в гърдите и да съм силен "сам". Дори и силен съм бил, много силен - сам.

Но сила такава, дето в пустинята ми предлагаха, а аз приех. Сделка с... мене си.

Разбиране...

Критерии...

Смисълът им е само в това - че ги нямаме.

Придобием ли ги, то значи точно в тази сила сме, земната.

"С Учител или сам по Пътя?"

И как по точно ще стане "сам"?

Всъщност в днешното настояще, това дори не може да се пробва,защото всеки като се роди е определен ,чрез родителите си ,като християнин ,мюсюлманин,будист ,хиндуист,православен ,католик ,мормон иили просто атеист.

От най- ранна възраст иска или не иска е запознат и израства с морала ,обичаите и духовните схващания на рожденната си вяра(религия).

Несъзнателно той вече се е сдобил с Учител -основателя на съответната религия.

Дори от тук нататък вече е несериозно да се твърди ,че е тръгнал сам по пътя на духовното си развитие.

Не,от тук нататък ,вече е имал избор да остане и да вярва на съответната религия,да я смени или просто да увеличи кръгозора си и да се запознае с повече учения и техните Учители и да реши кое е най- близко до сърцето му.

После може да каже ето това съм аз.И след това следва заблудата че е сам в духовното си развитие и слуша вътрешен глас .

Да вътрешния глас е важен ,НО след като е чул ,разбрал и понаучил от Учителите.

Тогава вече може да се обади и собственика му да каже ,аз слушам вътрешния си глас.

Маугли сред вълците дето израсна ,той няма Учител ,колко са тези хора обаче.

Маугли сред вълците дето израсна ,той няма Учител ,колко са тези хора обаче.

Я, как да няма!!!

Редактирано 18 април 200818 г. от Багира (преглед на промените)

"Човек ...той е кръстопът и пресечна точка между вертикалното и хоризонтално време."

...ако позволите ...още една визия: /която за мен е интересна/

МЕТАИСТОРИЯТА И ПРЕДЕЛЪТ НА ПРОРОЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ

А може би в група? В екип, както е добре да се ходи в планината? С подходящо оборудване и след предварително обучение и стиковане?

Топло, много топло И асоциацията с планината е много точна.

Редактирано 18 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Не вярвам в учители които те водят за ръка по пътя.

Учителят не е нещо по различно от вътрешният ни Учител на най-висшата ни същност.

Всеки върви сам по Пътя си от точка А до т. Б, само в тези точки срещаме Учителят, приятели и ... продължаваме сами.

Учителя съкръщава "пътуването" с много години. Без него я стигнеш , я не. Но всъщноес най-уникалните неща стават без учител. С много лично търсене и мъки, ама залога е голям, може да си изгубуш сериозна част от времето за нищо. Както някъде четох: "Учителя не те учи на нищо, а само ти посочва пътя". Ама малко според мен са тези учители. С лупа да ги търсиш и пак май няма да ги намериш.

"Учителят е майстор грънчар, ученикът ­ глинен съд.

Докато го извайва, с едната ръка го придържа, с другата го потупва."

Кабир

Учителя съкръщава "пътуването" с много години.

Дали учителят съкрАщава пътуването... Хм, интересно. Как научих аз немски? Намерих си една учителка в София, която ме остави сама да задам правилата и темпото на обучение - кое аз си чета сама, кое обсъждаме с нея и т.н. Тя беше там, за да ми отговаря на въпросите и за да разговаряме на немски, което не можех сама, но общо взето аз определях нещата. Граматиката си четях вкъщи и само питах, ако нещо не разбирах. Така и упражненията. Тя обикновено проверяваше едно километрично домашно за не повече от пет минути всеки път като отидех при нея. Почти нямаше какво да се обяснява и да се поправя.

По този зададен от мен режим с уроци по един час 2 пъти седмично аз научих този (кошмарен) език за една година на ниво достатъчно, за да издържа изпита за немския университет. Я да видим... ако бях отишла в някой клас и бях карала по общите правила с общото темпо и с някой учител, който ми казва какво да правя вместо да чуе какво аз искам да правя... колко ли години щях да го уча? Да сме наясно обаче, тази моя учителка си остава моя учителка и аз бях ученичката... Тя е моя учителка точно заради това, че ме остави сама да се водя и само помагаше.

Но и без учител става. Така започнах да сънувам на италиански, а после за два месеца "изядох" една добра италианска граматика. Отидох после в един курс за напреднали. Никой не вярваше, че съм учила сама, а по граматика бях mit Abstand (с преднина) най-добрата в курса, въпреки че претърпях операция и отсъствах през по-голямата част от времето (тоест пак сама учих). Учителите ми бяха много щастливи, но нямаха директно участие в моето учене. Само съпъстваха.

Но всъщноес най-уникалните неща стават без учител.

Ето тук много точно си уцелил.

Редактирано 19 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)