Правописната забележка на azbuki ме навя на една асоциация -

Учителят те съ - крЪщава. Ти сам се кръщаваш, а той ти е съ-кръстник.

В българската граматика има неправилни моменти, според мен.

Италианската е по-лесна.

Италианската е по-лесна.

Айде бе! Да те пробвам на тема глаголи и времена? А с конюнктива как си?

Няма лесни езици.

П.П. На мен учителите са ми приятели, които ме срещат по пътя, за да ми помогнат. С повечето си пия кафето, пардон, чая, защото вече не пия кафе.

П.П.П. Мен ме кръсти един отец Кирил, а от лявата ми страна, докато ме кръщаваха в църквата, бяха св. Константин-Кирил и Методий. Тяхната кауза действително ми е "в сърцето". Онзи ден се усмихнах, докато слушах професора в курса по старобългарски да разказва за Константин - че бил гений в заниманията с езици. На кое да те научи човек, което Господ вече ти е дал?

Редактирано 19 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

На мен учителите са ми приятели, които ме срещат по пътя, за да ми помогнат.

За какво ти помагат...

Браво на даскала! Рядко срещани са тези.

На мен учителите са ми приятели, които ме срещат по пътя, за да ми помогнат.

За какво ти помагат...

За това, за което сме се разбрали. Целта е една.

Учители и училища много...

Ученици малко.

п.п. италианския го изучих във втори клас ...

моите учители не ме лишават от нищо

аз всичко пия и нямам никакви проблеми

Редактирано 19 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

аз всичко пия и нямам никакви проблеми

Ми пий си каквото искаш. Кой говори за теб? Реших да не се тровя с кафе. Аз - бидейки сама на себе си учител.

Имам предимно приятели, не знам за учителите. Всички сме равни.

П.П. Във втори клас най-добре се учат езици Фасулска работа.

Редактирано 19 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Ми пий си каквото искаш. Кой говори за теб? Реших да не се тровя с кафе. Аз - бидейки сама на себе си учител.

Аз имам предимно приятели, не знам за учителите. Всички сме равни.

П.П. Във втори клас най-добре се учат езици Фасулска работа.

Да, наистина е фасулска. Затова има съвременни програми, по които езиковото обучение започва още в ранни години, дори в детската градина още... Имах една учителка по английски, която беше прекарала повечето от живота си в Щатите и Англия и казваше така "Не вярвайте на човек, който казва аз знам този и този език, вие казвайте ползвам се от този и този език, защото те се учат цял живот"... Апропо и с българския е така.

Понякога, обаче, шаблоните ни пречат да видим истинското значение на думите и се хващаме за буквата, досущ като сламката в чуждото око.

във втори клас започнах изучаване не само по италиански, тогава учих още два чужди езика - английски и арабски, по-късно продължих с френски и руски, имам някакво понятие и по латински, немския така и не се насилих да го изуча - много метално ми дрънчи, но съзнавам, че съм загубила само от това...

Искаш да говорим за теб ли. Давай, цялата съм в слух. Много неща мога да науча от теб...

За мен всеки и всичко е учител и навсякъде съм в училище. Тук също. И е забавно, и е интересно.

Верно е това, че учителите ти са приятели.

Учителят е навсякъде и всеки, но най-вече, това си ти самият. Тогава си си и приятел.

Да, наистина е фасулска. Затова има съвременни програми, по които езиковото обучение започва още в ранни години, дори в детската градина още... Имах една учителка по английски, която беше прекарала повечето от живота си в Щатите и Англия и казваше така "Не вярвайте на човек, който казва аз знам този и този език, вие казвайте ползвам се от този и този език, защото те се учат цял живот"... Апропо и с българския е така.

Понякога, обаче, шаблоните ни пречат да видим истинското значение на думите и се хващаме за буквата, досущ като сламката в чуждото око.

във втори клас започнах изучаване не само по италиански, тогава учих още два чужди езика - английски и арабски, по-късно продължих с френски и руски, имам някакво понятие и по латински, немския така и не се насилих да го изуча - много метално ми дрънчи, но съзнавам, че съм загубила само от това...

Искаш да говорим за теб ли. Давай, цялата съм в слух. Много неща мога да науча от теб...

За мен всеки и всичко е учител и навсякъде съм в училище. Тук също. И е забавно, и е интересно.

Верно е това, че учителите ти са приятели.

Учителят е навсякъде и всеки, но най-вече, това си ти самият. Тогава си си и приятел.

Силве, действително не знам какъв ти е проблемът. Има и лоши дни, но не разбирам за какво спориш. Вероятно си имала нужда да го кажеш.

П.П. Не ми се обяснява и пише "да, разбира се" на всичките писания от типа на "език се учи цял живот" и т.н. Това би тласнало темата в обяснения за тривиалности плюс прекалено центриране върху персоната на определени участници. Действително поразказах за себе си, но то беше с цел да дам пример (от подчертано собствен опит), че учителят не се явява пастир и наливащ в главата гуру за една тълпа от безмозъчни, пасивни, винаги съгласни учащи, нито пък някой учител е отговорен за познанието, което усвоява ученикът (усвоява се наистина само от Бога). Отношенията са равнопоставени, ролите са договорени и не са това, което СМЕ. Това е.

Редактирано 19 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

А, нищо, само повече ми харесва думата съкращава, изписана съкрЪщава.

...ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: „Колко са учители?“ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и клончетата му прониква един живот. Така трябва да стои единството в ума ви. И когато дойде Учителят, духът, който е във вас, били сте мъже или жени, трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта. Любовта не е кисела.

http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...7-01-14-10.html

Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария.... но не давайте преимущество нито на нея, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.

Някои казват: „Да възпитаме света, хората“. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща...

И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл.

Съединете и вие тези три: вашият дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с това.

Външна помощ ни е необходима, но само като подтик, тласък и после като опора, като помощно средство.

Пример - за да стигнем до чистия източник на жива вода е необходимо да се изчисти извора от хилядолетните напластявания и мръсотии. Сами сме безсилни да свършим тази огромна по обем работа. Трябва помощ. И ще дойде, но само когато ние самите се захванем с непосилната работа. Да направим една крачка към Всевишния, и Той ще направи две крачки към нас.

Помощ идва, приятели, с абсолютна сигурност, но инициативата трябва да е наша - нали нашият Отец ни е дал свободна воля и дори самият Той не я нарушава...

С Учител, но като приятел и помощник и дотам и до толкова, колкото ни е необходимо.

Може и да не е точно Учител, а някой или нещо, което ни помага, когато сме в нашия си правилен път.

И като напреднем сме длъжни да помагаме и на другите след нас. Така плащаме за получената помощ. С радост и всеотдайност.

Редактирано 25 април 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

"There is an interesting story of a group of people who decided to go and study under a great Tibetan teacher. They had already studied somewhat with other teachers, but had decide to concentrate on trying to learn from this particular person. They were all very anxious to become his students and so sought an audience with him, but this great teacher would not accept any of them. “Under one condition only will I accept you,” he said. “If you are willing to renounce your previous teachers.” They all pleaded with him, telling him how much they were devoted to him, how great his reputation was, and how much they would like to study with him. But he would not accept any of them unless they would meet his condition. Finally all except one person in the party decided to renounce their previous teachers, from whom they had in fact learned a great deal. The guru seemed to be quite happy when they did so and told them all to come back the next day. But when they returned he said to them, “I understand your hypocrisy. The next time you go to another teacher you will renounce me. So get out.” And he chased them all out except for the one person who valued what he had learned previously." (CTSM)

https://tzal.org/quotes-by-chogyam-trungpa-rinpoche/

Тази история предполагам, че някои вече са я чували. Когато я прочетох се замислих, дали въпросният учител се притеснява чак толкова, че в даден бъдащ момент е възможно да бъде отхвърлен, подобно на предходните учители. Разбира се, че не. По-скоро става въпрос за допускането и съвместяването на различни гледни точки. Буда също разкрива различни гледни точки чрез думите си. Предполагам, че само така може да се получи правилна представа за действителността. Отделните гледни точки не могат да я дадат. Те може да са правилни, но не и цялостни.

Тези разсъждения ме водят до извода, че един Учител следва да може свободно да представя истината от различни гледни точка пред учениците си, вместо да се придържа само към една. От друга страна привързаността само към тесен кръг от представи от страна на учениците също не им дава нужната широта на възприятие и свобода. Буда беше казал нещо във връзка с това привързване към думите му. Вземаме дадени думи, които може да са красиви и изпълнени с дълбок смисъл, но често ги превръщаме в догма. И гледаме на автора им така, сякаш той е наистина мъртъв, а не просветлено и освободено от самсара същество.

Когато се говори за съвместяване на различни идеи, разбира се трябва да направим разлика между несъвместими идеи и идеи, които са съвместими, но ние не можем да съвместим. 

Има го също и моментът, че ако не сме привикнали към една представа и ни се дадат твърде много гледни точки едновременно, за някои това ще доведе до пренасищане и объркване. Един Учител разбира се ще отчете това, но самите ние също трябва да следим да се учим разумно, последователно и търпеливо.

 

Иначе конкретно по темата... ако целта е да се освободим от ограниченията на това, което в илюзията си наричаме отделно съществуващ аз, то за какво "сам" изобщо може да става дума. Отделността и самостоятелността - има ги, но само относително, условно.

Според китайската поговорка:
"за правилния човек и неправилните методи работят правилно,
а за неправилния човек и правилните методи работят неправилно"

Но с учител резултатите винаги са по-добри.
Във всяка наука или изкуство.
В духовната област - още повече, защото е по-особена и по-трудна.

Сам човек може да разчита само на собствените си способности.
Ако се учи от други, може да получи допълнителна помощ отвън, често решаваща.

Може да има период на лутане между различни учители, грешки, когато след време се разбира, че нещо не е оправдало очакванията.
Предварително не може да се гарантира нищо.
Това е по-скоро път, по който се върви, като се срещат трудности, правят се грешки, които понякога се поправят.

В духовната област има и неща, които се предават непосредствено от учителя на ученика.

А когато човек сам чете книги от тази област, има опасност да ги разбере неправилно, даже се казва: 
"когато мъдреците казват нещо ясно, считай, че това не е истина,
когато казват нещо неясно - търси истина зад думите им".
 

преди 7 часа, NVJ написа:

Според китайската поговорка:
"за правилния човек и неправилните методи работят правилно,
а за неправилния човек и правилните методи работят неправилно"

:Д не съм и чувал за тази поговорка, още повече, че пък била китайска, пък я повтарям, откакто се помня - какво нещо само, ние не сме собственици, дори на нашите мисли.

преди 18 часа, NVJ написа:

"когато мъдреците казват нещо ясно, считай, че това не е истина,
...

Това аз го разбирам, че обикновено се заблуждаваме, че разбираме правилно привидно ясните неща. Тя истината си е в тях и е много по-дълбока отколкото осъзнаваме.

А правилните методи - там наистина е сложно да се прецени кои методи са удачни за конкретния човек. Та ние не виждаме елементарни неща отнасящи се до него. Колкото до учителя, преди да му се доверим е нужно да преценим доколко той въплъщава тези качества, които искаме и ние да притежаваме. Ако самият той не ги изявява, на какво ще ни научи? Ако учителят изявява качества, които не искаме да присъстват в нас, как той ще ни научи да ги угасим? 

Но преди всичко си мисля, че е необходимо да си дадем ясна сметка защо правим всичко това. Защо същестсвува самсара? Защо е необходимо нейното съществуване? Защо е необходимо да се освободим от привързаността си към нея? С какво свързваме това състояние на свобода?

На пръв поглед тези въпроси може да изглеждат не особено важни. Но ние не можем да достигнем по-далеч от това, което вярваме, че можем да достигнем. Ако се стремим към една погрешна представа за освобождение, то и освобождението ще е само илюзорно. А за да не е погрешна представата ни, то ние трябва да сме наясно от какво точно се освобождаваме, защо, как. Да си представим един свободен човек и да го сравним със себе си в настоящето. С времето както въпросната представа, така и самите ние ще започнем да се променяме.

А за това колко сме близо или далече от освобождението не е полезно да се мисли. Всеки е някъде по пътя и най-важното е да следва правилната посока. 

Когато няма учител трябва да се научиш сам.

През годините на български език са излизали много малко книги по даоското направление.
Ето някои по-важни:

1. Портите на Дракона 
Автор: Чън Кайгуо

Много увлекателна книга, в която авторите описват живота на един съвременен даоски учител.
Нещата, които се описват, са по-скоро характерни за северните даоски школи.

2. Баопудзъ
Автор: Гъхун

Много известен стар (от 317—320 г. ) даоски трактат - енциклопедия.
Авторът Гъ Хун има степен на даоски светец.
В книгата просто се разказва за даосизма, но почти няма практически указания или упражнения.
Мнозина я намират за приятна недогматична книга.

3. Ци гун. Здраве и бойни изкуства
Автор:  Ян Дзюнмин

4. Тай Дзи Ци Гун
Автор:  Ян Дзюнмин

Книгите на Ян Дзюнмин (съвременен, будистко-даоски) са малко спорни, но в тях може да се намерят повърхностни описания 
на някои важни упражнения, с които човек може да започне.
Започва се, като се намира някой, който да покаже основните принципи на упражненията и по-нататък може да се правят самостоятелно.

5. Събуждане на лечебната енергия чрез Дао
Автор: Мантак Чиа

Първата книга на Мантак Чиа (съвременен учител), която излиза на български около 1991г. описва за западния читател
основите на вътрешната тренировка. От тази книга може да се получи информация за някои важни принципи,
но практически е по-скоро невъзможно някой да се занимава по нея ако е начинаещ.

6. Даоистка вътрешна алхимия - Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот
Автор: Джао Бичън 

Уникалната книга на Джао Би Чън (даос от XXв., разклонение на школата У Лю Пай ) информира какво представлява като цяло системата 
и най-високите даоски достижения.
Това е съкратен и на места неточен превод от китайски.
Информира за целите на даоската практика, но не представлява пълно практическо ръководство как да се тренира. 

7. Тайната на дълголетието - Традиционни китайски методи за терапия и упражнения
Автор: Лиу Джънцай

Това е скромна наглед книга, но една от малкото на български, която описва и по-високи етапи на Ци Гун.
Описанието е много прозаично, но може да бъде използвано само от по-напреднали.

  С учител,защото е по-бързо,по -лесно и по -правилно.

"110. Само пълното доверие отвежда до завършеното постижение. Единствено осъзнаването на тази пълнота приближава към подвига. Невъзможно е да внушиш някому какво представлява истинското доверие. Неговият целебен път може да бъде открит само с помощта на сърцето.

Гуру не се нуждае от почитта ви, но доверието към Учителя е единствената жизнена връзка с Висшия Свят. Разбралият ценността на доверието тук, на Земята, може да го пренесе и по цялата Йерархия. Правилното отношение към Гуру е здрава опора за народа, а неговото погазване - гибелно за всичко постигнато.

Нека помним за безрезервното доверие."

АЙ - АУм

Много гурута............. една шепа махараджи милярдери..............точната доза къри за плебса........

В началото винаги с учител. Като проходиш и можеш сам- сам. Дори самият Буда е ходил при учители. 

Друг е въпросът с месиите. Те не казват за учители, но имат. Имат, но не казват. Разочаровани, като Буда, започват да проповядват сами.

Тъй като "за ум се плаща", на учителя/гуруто/пастиря дължиш подчинение, издръжка, данък. Особено първото обвързва, но ако не започнеш да ходиш сам, естествено е да плащаш на социалния работник дето ти помага да ходиш. 

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

..

Тъй като "за ум се плаща", на учителя/гуруто/пастиря дължиш подчинение, издръжка, данък. Особено първото обвързва, но ако не започнеш да ходиш сам, естествено е да плащаш на социалния работник дето ти помага да ходиш. 

Много странно, ние не вземаме пари от обикновенни хора, изискваме плащане само от богатите, елита.
Що за учители са тези персони............... еврейски учители!?😋

 

 

Петър Дънов - предтеча на антихриста

 

Може би най-известната и разпространена секта, създадена на българска почва е дъновизмът. Неин основател е Петър Дънов, който е роден на 11 юли (по стар стил 29 юни, Петровден) 1864 г. в с. Николаевка (Хатърджа), Варненско. Баща му Константин Дъновски е първият български духовник в погърчената Варна.

Проблемите около Петър започват от най-ранно детство. До шестгодишната си възраст е ням. Има слабо телосложение, често боледува, обича да се усамотява и с часове се фиксира в една точка. След като завършва основно образование във Варна, Петър продължава да учи в американското протестантско училище в Свищов. Завършва го през 1886 година. Една година е учител в русенското село Хотанца. Освободен е от армията поради лошо здравословно състояние.

Дънов заминава за САЩ, където учи богословие в университета "Дрю", а след това записва и медицина. Написва дисертация "Наука и възпитание" и изпада под силно окултно влияние. По това време Америка е световен център на нашумели нехристиянски религиозни движения като трансцендентализма, спиритизма и теософията, основана през 1875 година. След завръщането си в България Дънов отказва да приеме предлаганата му пасторска длъжност в методистската църква в Ямбол. От 1895 до 1900 г. той прекарва в уединение и посвещава времето изключително на своето духовно развитие. Дънов твърди, че в с. Тетово, Русенско, на 7 март 1897 г. бил получил "просветление" за своята мисия на земята като "Божи пратеник".

През 1900 г. той завършва един от капиталните си трудове "Седемте разговора", в които оформя своите специфични мистично-окултни идеи. Той започва да обикаля страната и да изнася популярни сказки из областта на френологията и хиромантията. Измерва черепите на някои от присъстващите и въз основа на това гадае за тяхната личностна характеристика. През 1900 г. Дънов организира среща с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович във Варна, и основават "верига", а от 1912 г. – "Бяло братство". През следващите години съборите стават традиционни и се провеждат в различни градове на страната. Дънов е отлъчен от Православната църква през 1913 г.

Еретическото "семе" на Дънов пада във възприемчива почва. След първата национална катастрофа България се намира в пълна криза и много хора се лутат без ориентир в живота. Последователите на Дънов тогава наброяват приблизително 15 000 души, от които в градовете живеят 10 000 и в селата 5 000. В Бялото братство има хора от различни вероизповедания - християни, евреи, мюсюлмани. Последователите напускат традиционните си религии и избират новия самозван Учител. Сектата разполага с обилни парични източници, главно от богатите дарения на някои членове. Средствата се набират главно и от сказките, които държал Дънов. Те са публични в неделя преди обяд и тайни всеки четвъртък вечер след 19 часа. Той говори като автомат и общо произнася около 7000 беседи. Сектантите също печелят от литературата, която разпространяват - сказките на Дънов и много книги по окултната наука. Издават вестник "Анхира" и списание "Всемирна летопис". Бялото братство организира много вечеринки, на които пее хор и се свири окултна музика.

Важен момент в организационната дейност на движението е изграждането на селището Изгрева в южната част на Борисовата градина в София. В него отношенията са братски, с обща трапеза. През 1928 г. е построен салон с горница за Дънов и той се премества да живее там и да провежда три беседи седмично. Всяка сутрин от 22 март до 22 септември, когато се вярва, че е времето на "космическия прилив на енергия", се играе окултният танц паневритмия. Дънов го заимства от антропософа Рудолф Щайнер и го представя за свое "откровение". Орган на Бялото братство от 1924 до 1944 г. е сп. "Житно зърно".

Влиянието на Дънов надхвърля границите на България. През 1930 г. Пампоров - философ от студентската група на Дънов, посещава редица страни в Европа, където успоредно с курсове по есперанто изнася лекции за учението на Дънов. През 1937 г. друг последовател - Михаил Иванов, заминава за Франция и основава клон на Бялото братство, духовен център Изгрев, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. След Втората световна война той е осъден на затвор за прелъстяване на своите последователки. Окултисти, последователи на Дънов, се срещат дори в Япония.

През 30-те и 40-те години на ХХ в. дъновистката секта се стреми да намери място в обществено-политическия живот на страната. В лагерите край седемте рилски езера и центъра в квартал Изгрева започват да идват и видни държавници. Един от най-приближените ученици на Дънов е Любомир Лулчев, съветник на цар Борис ІІІ. В своите мемоари (2004) Константин Муравиев твърди, че министър-председателят Иван Багрянов и министрите Сапов и Недев били дъновисти. Ученици на Дънов са лечителят Петър Димков и журналистът Трифон Кунев.

След комунистическият преврат на 9 септември 1944 г. Дънов е арестуван поради връзките си с царя. Той умира на 27 декември същата година в Изгрева.

Какво е учението на Дънов?

Под влияние на теософията, която е плод на индуизма, Петър Дънов схваща Бог в пантеистичен смисъл, като безличен Дух, който съдържа всичко в себе си и е център на цялото битие. Той отрича учението за Св. Троица, като го тълкува в чисто алегоричен план. За него Бог Отец е учението за Божията мъдрост, Бог Син – учението за Божията любов, а Бог Св. Дух – учението за еволюцията на човека. Според този еретик Христос не е Божи Син, а само велик окултен Учител. Той отхвърля и Божия промисъл, защото постоянно се позовава на басните на астрологията.

Дънов отрича както християнската догматика, така и християнската етика. Той проповядва самообожествяване чрез духовна еволюция. Учениците му трябва да скъсат с любовта и дълга към Отечеството. Патриотизмът според него е отживелица, който ще разруши света. Втори враг според Дънов, който пречи за щастливия живот на хората, е семейството. Той отхвърля съпружеската вярност и призовава за пълна сексуално разкрепостяване на личността. Отношението на Дънов към тези проблеми повлиява отрицателно на много семейства, като дава тласък и оправдание за разтрогване на много бракове. Друг предразсъдък, който според Дънов спъва развитието на обществото е частната собственост. С тези свои твърдения той се явява носител на утопичните комунистически идеи за равно разпределение на благата, независимо от заслугите.

Дънов учи, че човек се преражда – учение, което е съвсем чуждо на Библията. По този начин той отрича покаянието, което е в сърцевината на християнското учение. Той оспорва и бъдещия Страшен съд, като казва, че всъщност това ще бъде установяването на "нова епоха" на земята с висша шеста раса (дъновистите). Дънов се представя за пратеник на Бога и Негов заместник на земята, който "направлява" целия Космос и всичко съществуващо. Същевременно той не е направил нито едно чудо.

Петър Дънов усвоява хибридната езотерична "мъдрост" на Америка, която пренася на българска почва. От ексцентрик, който скита из страната и гадае за характера по човешките черепи, той се превръща след катастрофата на Първата световна война във водач на нова религия и противник на християнството. Той изисква от почитателите си божествени почести.

Ученици на Дънов разказват, че когато умирал, дошъл посетител от провинцията, който искал непременно да го види. Дънов го отпратил с думите: "Концертът свърши..."

Докога ще просъществува дъновистката секта ще покаже бъдещето. Кой днес си спомня за древните ересиарси като Арий, Македоний, Несторий, Диоскор и пр.? Можем само да съжаляваме хората, които попадат в мрежата на дъновизма. И не само да ги съжаляваме, но да се молим за тях и да ги призоваваме да познаят единствения Спасител – Иисус Христос, Който е "пътят, истината и животът" (Йоан 14:6).

Архимандрит доцент Павел Стефанов