Искам да обърна внимание, че когато става въпрос за духовно развитие "Учител" (Master) е ранг, показваш определета опитност и достигнат контрол над природата и себе си. Думата "гуру" се отнася до същото, но от по-ниска степен. Тук конкретика няма. Учителят е Учител, не е моят учител, учителят на Петко, будистки учител и др. под. Духовният Учител не може да се обвързва с една или друга религия или личност.

преди 15 минути, 16562 написа:

Учителят е Учител, не е моят учител, учителят на Петко, будистки учител и др. под. Духовният Учител не може да се обвързва с една или друга религия или личност.

Моята представа е друга.

Примерно появил се е сред евреите Учителят Исус. Те обаче не го приели, за тях не бил такъв и заслужавал разпятие между разбойници. Той не е ли Учител само за тези, които го признават за такъв?

Това, че учителят не е личност много ме обърква. Какво имаш предвид? За мен след Учител винаги има име, както след Буда или Свети следва име. Учителите са различни в различни времена и би трябвало да ги различаваме по име. Буда Гаутама или Учителят Дънов...

 

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

Това, че учителят не е личност

Не съм написал това. При Учителя съзнанието е надличностно, фокусирано в духа, но на земята той се ражда като личност и живее като такава. Така са били и Гаутама и Исус. Нека поясня, че личността се отнася само до дадено конкретно въплъщение, тя умира след смъртта на тялото пренасяйки опитността си в духа. Това е дълга и сложна тема, която аз също не твърдя, че познавам и разбирам достатъчно за да навлизам в специфични подробности. Но Учителя отъждествява себе си с духа, осъзнава се като духа, а не като личност. За разлика от обикновения човек.

Това, което имах предвид пишейки, че Учителя не би трябвало да се отъждествява с една или друга личност беше в контекста на казаното, че никой ученик не е правилно да каже "моят учител", защото това би било неразбиране и принизяване.

преди 15 минути, 16562 написа:

Не съм написал това.

Отбелязвам допуснатата от мен непълнота, разчитам, че си ме разбрал, защото отговорът ти е в съответствие с питането.

Разбрах пояснението: "Учителят" е духът, въплътен в Исус, Гаутама, Дънов. Не тези персони са учителите, а нетленният дух. 

Така ли е?

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Отбелязвам допуснатата от мен непълнота, разчитам, че си ме разбрал, защото отговорът ти е в съответствие с питането.

Разбрах пояснението: "Учителят" е духът, въплътен в Исус, Гаутама, Дънов. Не тези персони са учителите, а нетленният дух. 

Така ли е?

Исус и Буда все пак са достигнали по-висок ранг от този на учител. 

преди 8 часа, 16562 написа:

Исус и Буда все пак са достигнали по-висок ранг от този на учител. 

Нека те попитам следното: Кой е с по-висок ранг между Петър Дънов или Агни Йога? 

Принципно Исус или Буда не са учители! Исус е проповедник, а Буда се е отказал от светското си потекло, защото е видял другите как страдат. Да, и двамата по-късно имат последователи, но те не са им ученици, а са възприели истините им за начина по който е устроен този свят. = И Исус и Буда не те учат как да живееш, а как да постъпваш, за да има равенство между човеците, т.е. в първия случай Бог да ти е единствения господар, а във втория случай, за да няма страдащи. Да, истините им се различават, но замисъла е равнопоставеност между човеците в благото на човечеството. 

От тази гледна точка, то за да се развиеш духовно не ти трябва учител, а вяра в праведни дела или помисли. Сам живееш и сам определяш на кой да се довериш и на кой не. 

И @16562 на кой повече имаш доверие => На Дънов или на Мория? Практиките им се различават съществено! 

преди 1 час, <:IdioibI:> написа:

Нека те попитам следното: Кой е с по-висок ранг между Петър Дънов или Агни Йога? 

Агни е ведически бог на Огъня. В Библията Бог също е представен като огън. А и гръмовержецът Зевс приверно. И в двете думата Бог се използва доста често в универсален смисъл, т.е. зад нея не стои точно определено същество, а може изобщо да не стои същество, а принцип. Това сигурно е объркващо. По същия начин думата "калпа" може да се отнася до периоди с всякаква продължителност - от хилядолетия до милиарди години. Точните цифри са тайна, както и това кой е по-напреднал от другите. Таща че как са подресени по ранг Исус, Буда, Мардук и др. - не знам. Дънов е далеч от изброените, които определят в огромна степен живота на Земята и съдбата на хората взети общо като едно цяло.

преди 10 часа, 16562 написа:

Агни е ведически бог на Огъня.

Остави това. Въпроса бе по-скоро това:

Кой е с по-висок ранг между Петър Дънов или "владика" Мория?

И обърни внимание и на този въпрос:

И @16562 на кой повече имаш доверие => На Дънов или на Мория? Практиките им се различават съществено! 

Определено поставям Агни Йога пред Дънов. А съм чел съм немалко беседи и от последния, т.е. познавам това учение доста подробно. Цялото това съпоставяне обаче е ненужно. Възвишени, чисти и носещи истина идеи можеш да получиш отвсякъде, въпросът е да ги различиш. Просто в Агни Йога такива идеи за мен са в изобилие. Но и от Дънов съм почерпил немалко. Всъщност първата книга на духовна тематика, която ми попадна като дете (уж случайно) беше негова.

После ми попаднаха (купих си ги) книгите на Блаватска. За Агни Йога не бях чувал докато не видях един от томовете (Знаците на Агни Йога, който беше и единствения издаден тогава), в една езотерична книжарница във Варна. Тогава бях вече студент, а интересът ми към окултното беше вече от няколко години. 

Когато се говори за духовни учения, те първоначално се дават в изключително концентриран вид. В тях се съдържат насоки и истини, които само от опита,  разпознавателните и умствени способности на ученища зависи да бъдат разгърнати в техните вариации и съотнесени към различни аспекти от живога.  Такива основни формули присъстват и в Будизма, и в Библияга, и всъщност са основата на тези учения. Те дават насоките за развитие на духовността в световен мащаб за хилядолетия напред. От тях в последствие възникват множество коментари и интерпретации, понякога удачни, често - не съвсем. Но те винаги ограничават дадените идеи, разглеждайки ги в един или друг аспект, но пропускайки други. Тези коментари са за предпочитане от повечето хора, по-близки са им, а авторите им, духовни водачи от по-нисък ранг, добиват локална популярност. Дънов е пример за такъв в България, като учението му е основно смес от християнство и теософия.

преди 7 часа, 16562 написа:

Когато се говори за духовни учения, те първоначално се дават в изключително концентриран вид.

Значи можело да се дискутира с теб нормално. Браво!

Принципно в своето духовно развитие човек е сам, т.е. не му трябва учител, а наставник или наставници. Отделно това, то човек не се развива буквално в духовността си, а я изгражда от нула до едно, т.е. в даден момент не може да стане по-духовит! Естествено има моменти на "бурно развитие", но с възрастта темпа намалява, т.е. към даден момент той достига 80% (примерно) от духовността, но  следващите  20% се проточват до самата му кончина. 

За след това: Няма прераждане!!! Има нов живот, но не в този свят!!! 

Самите учители или "владици"  остават "мая" в тоя свят, но по своята същност в този свят са равнопоставени, т.е. ти определяш, че "владика" Мория по-напред, а други Петър Дънов. По-важното е дали може да си като тях?! Т.е. дали може да надградиш тяхното духовно излъчване или предпочиташ удобно да се "препичаш" под тяхното "лъчение". 

Примерно: Имах желания да до написвам Библията. В една беседа с един отец разбрах, че не е необходимо, т.е. там е именно концентрирания вид който ни е необходим, за да проумеем какво е духовност. После след беседи и с други, то лека полека достигнах до прозрението, че това е моята духовност = православното християнство и то не заради това, че съм кръстен, а че именно в откровенията на Йоан БОГОСЛОВА е ключа за моето битие което на по-късен етап е станало и мое житие. = Тогава настъпи и мир в душата ми! Разбрах, че който и в каквато окултна религия се е "понесъл", то аз не съм този който да го спаси от жупела и ненавистта на атеистите към неговия култ който си е избрал да следва. 

Въпреки, че такива "образи" не са християни, то и за тях започнах да се моля с "Бог да им прости волните и неволни грехове. Амин, защото и те душа носят и ако не аз, то поне Бог им помогне, както при мен се случи. 

Мир и на вам и на вси които не сте получели прозрение, но хубаво е да сте откровени, а не да се криете зад простовати на Агни Йога. Амин 

преди 2 часа, <:IdioibI:> написа:

Имах желания да до написвам Библията.

Браво бе.Ти си бил самата скромност.Такива едни скромни желания те спохождат.

Това е вече анонс.

Но не разбрах какъв кусур има Библията, че да се налага, ти, да я дописваш ? 

Истината е, че в далеч по- маловажни дейности от жизнения път, човек ползва учители. Учител по грамотност, по солфеж, за кандидатстудентски изпит. Така че, теоретически, с учител по- добре.

Обаче най- добрите не обичат да са учители, те се реализират самите. След свършека на кариерата си, правят мастер класове, напътстват лично или в статии. Повечето учители обаче гонят заплащането, нещо неважно за успелите. Като така, едни посредственици стават учители, обаче искат да надминат по доходи талантите. Разни гуру, които карат лъскави коли и се фукат с чуждо богатство.

Ако човек се води по афоризъма "Който може прави, който не може- учи другите", трябва сам да наблюдава майсторите и да се води по тях, а не да наема тъпи учители. Не става дума за кандидатстване във ВУЗ- там е място за посредствени учители. Не забравяйте, "Който може прави, който не може- учи другите". Включително и аз  

преди 10 часа, badr написа:

Браво бе.Ти си бил самата скромност.Такива едни скромни желания те спохождат.

Това е вече анонс.

Но не разбрах какъв кусур има Библията, че да се налага, ти, да я дописваш ? 

Кусури не, но допълнение към новия завет, защо да няма? 

Да, Йоан Богослов споменава, че не трябва да се добавят други слова, но в по-тесен смисъл е към неговото откровение, и защо да няма други откровения? 

 Естествено това е хипотетично и то поради факт, че вече има прецедент в качеството на друго вероучение. 

Все пак би следвало да се до сетиш, че съм от миналия век, който е преминал под управлението на атеисти, които основно стъпват върху диалектиката и критичния възглед, че човечеството вече може само да се себеуправлява без да се ползват завети от миналото или строги религиозни догми. 

От гледна точка на атеистите, то теология е вече анахронизъм. Да, за общества с многобройни невежи са потребни аятоласи , но в развитите общества религиите се използват, за да може душата на човек да получи подкрепа в трудни моменти, за да има мир, а не желание за мъст. 

Едно вероучение трябва да е пряко свързано с утехата и подкрепа, а не за да се контролират множество хора. 

Защо да не се помогне на пияниците и тяхната душа да получи мир? 

Или считаш, че въпросните нямат душа ли? И заради това трябва да са извергнати и анатемосани!!? 

 

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Ако човек се води по афоризъма "Който може прави, който не може- учи другите"

Въпросните думи са казани за да се избягва въпросното холожение. Т.е. да се следват е неправилно според самите тях. Стремежът на хората да наставляват и когато не са компетентни е ясен. То даже не е да учат другите, а повтаряне, защото обикновено става въпрос за едно-две неща, които някой е решил, че са много съществени. 

Иначе обучението става по план и с методика. Т.е. освен материала, трябва да хознанаш и тези две.

преди 2 часа, 16562 написа:

Иначе обучението става по план и с методика. Т.е. освен материала, трябва да хознанаш и тези две

Методологията е пряко заеисима от нивото на обучаемия, т.е. тя е на етапи. 

Има си отделна дисциплина наречена педагогика, която даден преподавател трябва да изучи или дори в контекст на темата дисциплината е андрагогия. 

Което ще ряче, че @Търсещ истини удачно е ползвал афоризми, за да покаже, че не от всеки човек става добър учител, дори перфектно да е запознат с теорията.

Може да имаш план и метод, но те ако не са съобразени с възрастта и нивото на ученика или учениците, то няма как да си учител, който да предизвика интерес из възпитаниците му по даден предмет или дори в духовен аспект. 

Духовността не се занимава с душата, а мотивира духа в другите да може да се справят с трудностите които човек или общност ще се сблъска приживе. Самите религии имат клир от духовници, т.е. там няма учители, а има настоиници, един вид родители или радетели по отношение духовното израстване из своите религиозни съмишленици. 

Малцина са учителите за Пътя. Те се появяват като феномени и дълго влияят. Хубаво нещо е писмеността, защото ни дава възможност да се учим от разнообразни учители, които вече са мъртви.

При това човек търси учител, който не противоречи на неговите възгледи за Пътя. Има голям избор. Най- общо се делят така: едни предлагат да променим себе си, други да променяме света. В основата е съжителството, социума. "Как да живеем в този материален свят?", днес е решено: като го променяме за нуждите си. Сега е по- важно "Как да живеем с тези хора?" Екскурзоводите за този път предлагат различни средства и различни дестинации. Дали да ставаме по- социални или егоисти; дали да трупаме материално или да се ограничаваме и блаженстваме в нищета?

Въпросът дали да водим стадо или да сме от стадото е по- частен, при него по- дръзките стават пастири, а кротките остават стадо, независимо, че някои религии казват, че послушанието е доброто. Просто учителят е този с гегата и каквото и да учи, не я изпуска и млати отцепилите се, пече по- избраните, вари си млекце и си опича питката, докато храни с трева овчиците си.

Така погледнато, дали с пастир или сам по Пътя е избор според склонностите- Ако имаш сили, нокти и зъби, по- добре сам. Ако си стаден тип, не ти вреди синджира, все ти е едно, учителите сами ще те намерят, те от такива се изхранват.

Абе, учителят ли избира учениците си или же наоборот?

Въпросът не е лишен от смисъл, но като че ли отговорих: Има желаещи да се учат, които си търсят учител. Има нежелаещи да учат, които и да ги ангажират по някакъв начин, пак няма да учат. Има и инертни, на които не им се занимава, но пък като ги поеме някой учител вървят без да се опъват.

Мисионерите например са натрапливи учители, които ходят по домовете, раздават листовки, рекламни материали за своето учение. За първолаци даскалиците също обикалят кварталите. Тези по източните бойни изкуства също лепят обяви тук- таме.

Има и учители, които споделят учението си, но са инертни да го рекламират. Иван Рилски, Буда. 

Някои учители са се развили с кръг от почитатели. Прим. Питагор, философски и прочее школи, тръгнали от кръжец.

Матей 15:14 VBG

"Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата."

Това, отнесено до духовното развитие и необходимостта от Учител, визира освен всичко друго и нещо много важно. По Пътя ние всъщност сме слепци. Аналогията със земните пътища не е съвсем удачна, защото нямаме сетивата да видим реално този Път. Те се развиват с пътуването. И ако и водещият ги няма, т.е. не е изминал Пътя по който води, става "интересно". 

Иначе аналогии с учителите от други области могат да се пранят всякакви, но за тези учители ще са присъщи всички човешки слабости и недостатъци. Вероятно в по-малка степен отколкото при останалите хора, но пък ще правят и по-силно впечатление.

преди 3 часа, 16562 написа:

По Пътя ние всъщност сме слепци.

Така е. Обаче има обстоятелства, при които не можем да останем в наше село, където дуварите са ни познати. Има беди, при които хората се преселват и хващат пътища с много опасности и изненади, каквито не могат да предвидят. Такова "номадство" може да се отнася до идеи, вери, разбирания, политика, любов, връзки и мн. др. 

Да се бухне семеен в любовна авантюра, не е ли слепота, в която няма сетиво да познае бъдещето?

Особено интересно е мнението на Кришнамурти от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Джиду_Кришнамурти

„В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“ 

и още: 

„Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“.

Ще отбележа, че той е имал сили и смелост да следва пътя си сам. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

„Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“.

Ще отбележа, че той е имал сили и смелост да следва пътя си сам. 

Това е крайност. Че Пътя всеки трябва да извърви сам и да израстне именно в трудностите му, е едно. Но необходимостта да се приложат собствени сили, не означава, че човек е сам. Никой не е сам, нито индивидуално, нито хората като цяло. Животът е серия от групирания в различни по мащаб форми. 

А къде щеше да е Кришнамурти по пътя, ако някои хора не го бяха помислили и обявили за световен Учител, едва ли може да се каже. Той с горните думи всъщност отрича това и те в този смисъл са оправдани. Буквално казва, "аз не съм чакания Учител, но това не е фатално".

А без Учител не може от един момент нататък. Духовните Учители се явяват центрове около които се изграждат групови структури и в един последващ етап човечеството се предполага да придобие организация и хармония на едно живо тяло. Така че за да продължи развитието си индивидуалното съзнание в даден момент задължително трябва да установи съзнателна връзка с Учител.

преди 1 час, 16562 написа:

А без Учител не може от един момент нататък.

Бих те поправил. По вярно е "А без Учител не може до един момент".

Стана дума, че Буда е имал учители до един момент. Споменатият Кришнамурти също. Всеки, преди да стане самостоятелен- също. Дори великият Аристотел и когото и да си помислите е имал учител, който държи ръката му за първото А-Бе. Така че се поправям- "Всеки, който иска да тръгне по Пътя, започва с учител. Този, който иска да стигне там, където никой друг не е стигал, се сбогува с учителя си, когато онзи, не продължава напред"

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Бих те поправил. По вярно е "А без Учител не може до един момент".

Темата е в раздел езотерика и аз поне визирам духовното развитие на ученика. Под "ученик" разбирам човек, който съзнателно се стреми да ускори това развитие. Ти разсъждаваш от позицията атеиста, целите и стремежите ти са различни, а учителят е просто някой, който те учи на нещо. За мен Учителят е като клонът на едно дърво, без който по-малките клончета не могат да бъдат част от Дървото и да съществуват.