Търсещ истини

Моля да ме разбеш правилно. Не възразявам срещу мисленето ти и не влизам в спор. Отбелязах, че вярващите в свръхестественото и невярващите нямат разлика в логичното мислене. В този смисъл, просто имаме различно философско отношение към света. Изключителни философи също са имали подобни различия. Щом ти помага, възгледът ти е адекватен на живота ти. На мен ми помага друг възглед, съответен на моя живот. Не е така. Не признавам дух, ползвам термина психика. Психичната дейност е плод на специфично организираната жива материя. Това е обяснимо и в съществена степен обяснено. Практиката го е потвърдила чрез създаден от човека изкуствен интелект, неразпознаваем от общуването с човек. Как мога да противопоставя тогава психиката срещу материята? Да, те са нещо различно и философски още не е намерено точно мястото на обработката на информацията, но нещата са прилично обяснени и се използват. Само че подходът е друг и съответно обясняващите книги са други. Ти смяташ така. Дори неживата материя се самоорганизира- облаци прах и отломки стават планети, обикалят организирано слънца, които спазват законите за ядрени и химически реакции. Е, ако влагаш под "организира" целенасоченост, то не това ще те убеди. Имаме и други различия, което не е беда. Нали казах: Щом ти помага в обясненията .... Може да се каже, разбира се. Дори е казано и го отбелязваш, цитираш.

Ако бог е природата и природатае бог, то единият термин е излишен. За да оправдаете съществуването на термина Бог, редно е да има различно съдържание от Природа. Ако наричате нещо ту Бог, ту Природа въвеждате объркване. Или дефинирайте какво е различно на Бог от Природа, или използвайте само един от термините, все едно кой.

Именно. Така богът е едно свръхестествено същество, което се занимава с правене на природата. Това е разликата. Съвсем незначителна разлика, не зная защо вярващите толкова държат на бога и се стига до препирни тъкмо на това, между иначе разумни хора. Допускайки нещо, което е нематериално, което има вечен компонент и преминава от тяло в тяло, допускаш нещо свръхестествено. Въпреки това ти пожелавам успешно решаване на въпросите. Всяка естествена закономерност ще ти докаже, че нещата са естествени. Ако греша аз, може да не се променя, но ще се замисля. Надявам се да не повярвам в свръхестественото и да ти се извинявам

От горното става очевидно, че човешкото мислене е едно. Религиозната нагласа не е особеност в мисленето, а в това, че на трудните въпроси се отговаря с присъствие на свръхестествени сили. Трудността да се търсят закономерности или обобщения, особено когато става дума за проблем, който е насъщен, биват заменени с приемане на напътствия, които са закриляни от божествен авторитет. Авторитетът може да е и на известен професор, аргументите на когото не разбираме. За мнозина физици Айнщайн е непререкаем авторитет и битката с тези, които го подлагат на съмнение е като към еретици. По време на епидемията от ковид професорските изказвания бяха приемани като пророчества и откровения. Единственият разделителен критерий остава свръхестествените същества и сили.

Примери за дедуктивни и индуктивни заключения в евангелски текстове. Тези примери дават да се разбере, че религията сама по себе си не ограничава мисленето. Послание към римляните 6:23: „Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Дедуктивно съждение: Голяма предпоставка: Грехът води до смърт (универсално твърдение). Малка предпоставка: Всички хора съгрешават . Заключение: Следователно всички хора са обречени на смърт. Втора част към съждението: Голяма предпоставка: Бог предлага дар на вечен живот чрез Исус Христос. Малка предпоставка: Всеки, който приеме Христос, получава този дар. Заключение: Следователно, тези, които приемат Христос, получават вечен живот. Индуктивно съждение Евангелие от Матей 7:16-17: „По плодовете им ще ги познаете. Берат ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.“ Наблюдение на конкретни случаи: Доброто дърво дава добри плодове. Лошото дърво дава лоши плодове. Обобщение, непълно: Всички добри дървета дават добри плодове, а всички лоши дървета дават лоши плодове. Заключение: Следователно, хората могат да бъдат разпознати по техните дела (плодовете им), т.е. добрите хора ще вършат добри дела, а лошите ще вършат лоши.

Освен трудовете на Фрейзър, зе нас много популярни са и книгите на Кошидовски. Те тъсят корените на религиозните митове и ги намират във фолклора и преувеличени или в необясними за времето реални факти. Именно заради тяхното вникване в религиозното мислене и митотворчество, не мога да приема отхвърлящо или пренебрежително отношение към свещенните книги. Прегледах отгоре- отгоре отново библията и видях, че в по- голямата си част е хроника. От тези записки, някои можа да са с историческа стойност, но повечето имат поука. Примерно историята с дъщерите на Лот и Тамара показват изключителното значение на продължението на рода за еврейската жена. Очевидно това не е общочовешки морал, а национален, но насочва към културно обуславящите митове. А мисленето чрез митове е на практика мислене чрез опита на другите, на културата, прибавен към личния социален опит. Херодотовата история също е съставена от митове, от разкази. В нея обаче не присъства толкова очевидно свръхестественото божество. Така че относно религиозният и научен поглед към историята, едва напоследък научният добива някаква преднина.

Съвсем накратко ще вметна за вярата. В религията и науката, както в културата, вярата е изключително необходима за предаване на опита. Ако ученият не вярва на знанията, предадени му от колегата и ученикът за учителя, науката е обречена да се върти до едно достъпно ниво, което всеки постига сам. Религията приема вярата за основа и няма да я коментирам. По- съществената разлика е подхода на мислене в двете. При религията, авторитетен човек постига някакво общо знание. То е за принципи, основи и в наше време обикновено се обяснява с инсайт. Самият пророк не може да си обясни как го е постигнал, как му е хрумнало, така че често в появата му се намесват свръхестествените сили. В науката знанието е частично. Натрупват се случаи, частни закони и взаимовръзки. Ученият, достигнал до тях не е неразбираем, напротив, стреми се всичко да е обяснимо. Размишленията и новото знание въз основа на горното са обичайните за човека. В религията преобладава дедукцията, т.е. от общото да се извежда частното. Примерно "Бог е всемогъщ. В природата слънцето се движи. Обаче Бог може да го спре". Бог може също да вижда и управлява всички процеси, може да направи разни невъзможни или трудни неща когато му се примоля или му дам дар/подкуп и т.н. От общите постулати могат да се извлекат множество изводи за частното. В науката се използва приоритетно индукция. Докато религията възразява срещу натрупването на нови данни, особено ако противоречат на постулатите, науката класира подобни данни и ги изучава за достигане до обобщение. С това обобщение се работи по- малко, защото частните случаи са предварително проучени. Един прост пример е, че науката е изучила пълно животните, които хранят малките си с мляко и ги е нарекла млекопитаещи. От тук изводът, че щом конят е млекопитаещо, значи храни малките с мляко не носи никаква информация.

Изглежда раздвояването (бифуркацията) е още по- рано, когато вълшебството, присъщо на приказката, мита се отделя от магията- човешки опит да постигне нещо чрез неверни средства за повлияване. Магията е дейност, а вълшебството разказ за дейност. С това магията е по- близо до практиката, а вълшебството до въображението. Във вълшебството човек лети, язди необикновен кон, има неестествена сила. В магията той прави нещо, което по магичен (по- често несполучлив или неадекватен) начин постига резултата. Магьосниците бъркат билки, бодат кукли, наливат вода в сито за дъжд. Вълшебствата са недостъпни за обикновения човек. Вълшебникът е с други свойства, свръхестествени и за него само се разказва. Ако някой се опита да му подражава, търпи неуспех, защото по естествен начин не можеш да постигнеш свръхестественото. Надявам се става по- пригледно как науката се поражда от магията (което смята и Фрейзър), а религията от разказа за вълшебство. Ето и примери, че вълшебството и магията не са мъртви, а се появяват, когато науката и религията са в криза, т.е. са пред необясними явления. Граф Сен Жермен и Франц Антон Месмер са две интересни исторически фигури, свързвани с окултното, мистицизма и нетрадиционните практики. Въпреки че и двамата се занимават с необикновени идеи и практики, те са различни по отношение на своите подходи и философии. 1. Граф Сен Жермен (ок. 1710–1784) Граф Сен Жермен е загадъчна и полумитична фигура от 18-ти век, известен с многото си роли – алхимик, мистик, дипломат и философ. Биографията му е изпълнена с легенди и спекулации, и много от тях са свързани с вълшебства и свръхестествени явления. Нека разгледаме няколко ключови факта: - Легенди и митове за дълголетие: Сен Жермен често се свързва с митове за безсмъртие. Според някои разкази, той твърдял, че е живял стотици години, а неговият външен вид почти не се променял. Това го поставя в ролята на нещо като „вълшебник“, който разказва за невероятни и магически събития. Самият той никога не се е представял открито като магьосник, но мистериозните разкази за живота му подхранват легендата за свръхестествените му способности. - Алхимия и окултни науки: Сен Жермен се занимавал с алхимия – изкуството да превръщаш обикновени метали в злато или да търсиш еликсира на безсмъртието. Той често бил свързван с тайни общества като Розенкройцерите и Масоните. Тези практики имат повече общо с вълшебства и духовни търсения, отколкото с типичната магьосническа дейност. - Разказвач и мистик: Сен Жермен бил блестящ разказвач, който често обсъждал теми като окултизъм и мистицизъм в аристократичните салони. Той никога не е бил известен като практик на „магия“ в обикновения смисъл, а по-скоро като мистик, който говори за духовни истини и магически трансформации, често в символичен смисъл. 2. Франц Антон Месмер (1734–1815) Франц Антон Месмер е австрийски лекар и основоположник на теорията за животинския магнетизъм, която по-късно става основа за хипнозата. Месмер практикувал нещо, което в съвременния смисъл може да се нарече „магия“, но по-скоро в рамките на медицината и психологията. Ето някои факти: - Животински магнетизъм: Месмер твърдял, че има невидима сила, която прониква през всичко живо и може да бъде контролирана, за да лекува хората. Тази сила била наречена „животински магнетизъм“. Месмер използвал тази теория, за да разработи терапевтични методи, при които хората влизали в транс и се лекували чрез неговото „магнитно“ въздействие. Това може да се разглежда като магьосническа дейност, защото той твърдял, че притежава специални способности да манипулира тази сила. - Практически ритуали: За разлика от Сен Жермен, който е предимно разказвач на окултни теории, Месмер разработва практики, които са базирани на неговите теории. Той провеждал групови сеанси, където хората се подлагали на „магнетично лечение“. В известния му „бакет“ (голям съд с вода и метални прътове), пациентите седели заедно и усетили силата на „магнетизма“, която Месмер твърдял, че може да пренася през тези предмети. Този подход прилича на тип магьоснически ритуали, защото включва ритуализирани действия и предполагаемо контролиране на невидими сили. - Критика и научен анализ: Месмер бил критикуван от научните кръгове по това време, тъй като не можел да докаже, че неговите методи имат научна основа. Много от съвременниците му го разглеждали като шарлатанин или „магьосник“, който манипулира хората чрез внушение. Заключение: - Граф Сен Жермен е по-скоро разказвач за вълшебства, защото той се свързва с мистицизъм, алхимия и окултни разкази, без да практикува реални магически ритуали. Той е обвит в митове и легенди, които го представят като мистична фигура, но няма доказателства за директна намеса в магьоснически дейности. - Франц Антон Месмер може да бъде смятан за магьосник в по-практическия смисъл, тъй като той разработва и прилага методи, които имат за цел да манипулират невидими сили и да лекуват хората. Макар неговите теории да не са били научно доказани, те са имали реални приложения и въздействие върху хората, което го прави по-близък до класическата идея за магьосник.

Мястото на науката е отклонение от магията, след като магията и религията са се разчленили. Дж. Фрейзър смята, че с появата на науката магията отмира, но е факт, че тя се появява и днес в корените на всяка частна наука. Смисъла й е, че чрез някакви свои действия човек променя нещата и може да влияе на резултата. Тази дървовидна структура има основание. Примерно магията се появява в началото на химията като алхимия, а до скоро и на психологията като парапсихология. При религията влиянието е у свръхестествени същества.

Защо отделяш духовното от действителността?

Религията като култура. Не е трудно за възпиремане. Доколкото има религиозен и научен мироглед, той включва и физика, култура, морал и пр. Обаче и науката, че дори и изкуството представят опитността на други вече преминали по-същия път, който извървява в момента човечеството, т.е. религята не е дефинирана така, че да е точно това. ххххххххххххх Доколкото религията и науката се осъществяват от потребността на човек от обяснение на света, то щом човек няма такава потребност, няма нужда от религия и наука. Идиотизъм. Виждал съм идиоти, дето мама ги води в църква, но те сами дали се вживяват, не зная. Предполагам- не. Не им пука. Когато човек е буден за много въпроси, но не може да ги реши, според научния подход, може да ги остави настрана като нерешими, а според религиозния- също, но като ги припише за божие дело. И двамата могат да размишляват, да обясняват, дори да учат другите, но не е задължително да казват истини. Така, в един момент, когато иначе разумен човек реши, че нещо е непосилно за човеците изобщо, за да си възстанови равновесието ще му потрябва бог. Това е и при по- неразумни, които не само не искат, но и не могат да изследват научно. Примерно някой шофьор, който цял ден е на волана, а вечер на ракия. По- лесно му е да приеме, че има бог, отколкото да мисли. Изпростяването връща религиозната вяра. При това науката не направи крачка напред в морала. След екзистенциализма, който даде шанс всеки да гради морал въз основа на опита си не се получиха ясни напътствия и ето- голямото откритие на морала на 21 в. е моралносттта на избора хомосексуалност и транссексуалност. Науката загуби пред религята, която ги смята за извращения. Набързо отбелязах някои бележки. После ще опитам по- стройно.

Определено е интересно, обаче не прави ли излишно да боравим с бог, вместо само с действителността? Просто "Действителността е предпоставка за живота", "Действителността е причината за човешката дейност и поведение" и т.н. И понеже действителността не е субект, личност, няма смисъл да се молим, а само да я изучаваме. Нещо... а?

И преди те закачих за това, какъв е бог в"действителност". Няма да съм досаден, просто всичко са човешки обяснения, обаче някои доста смело обявяват, че техните обяснения го определят "в действителност". Това, естествено не е надеждно.

Преди 2500 г. казано и още има съмнения.

Пропуснах и обикновената глупост и простотия, но ме подсетиха.

Добре казано! Изглежда едно или няколко от тях липсват в общия случай на българина. Замества ги наглост и свадливост, но едва ли това е пътят за добиване дързост.

Понякога си мисля, кой кого е одомашнил. Хората- животните или обратно? Да си представим следната картина: Средиземноморски град. Примерно на Крит. Рибари, а значи риба и котки. Сутрин котките се събират пред дома на някого, който дава храна и докато чакат се забавляват и играят. После минават на визитация по съседите, отмъкват, ако има нещо непокрито, после, вече нахранени се излежават на слънце. Като наближи привечер се събират да поиграят- хубаво им е да са със свои. Хапят се и се галят, съжителстват. А сега нова картина: Средиземноморски античен град. Примерно на Крит. Едни търговци са се замогнали, други съграждани са нищи. Сутрин пред вратите на големеца са събират безделни съграждани, бъбрят си, разпространяват шеги и клюки, с надежда да привлекат вниманието на стопанина, изглеждат на вечните оптимисти, които са готови за услуги. Ако стопанинът им даде храна или работа, добре, ако- не, минават на визитаця по съседите. Отмъкват, ако има нещо непокрито. Като се нахранят се излежават на слънцето. Привечер намират отново своите на мегдана, хитруват и според интереса си се умилкват или карат. Пеят песни, бият се до кръв и правят любов. И този кръг всеки ден. Равномерен по котешки. Друга картина: Арабин с камилата си: Вървят през пустинята и другаруват. Стопанинът ожаднее, но гледа камилата и търпи. Нощем стане студено, човекът привиква като другаря си. Камилата се заинати, когато нещо не й изнася, той също- търговията не е все да отстъпваш. Гледа арабинът как мъжката камила защитава женските, а те малките и се учи- буйства щом някой застраши семейството му, направо става опасен до саможертва. Обича да е сред свои, но животът му е на път. Арабинът не е гальовен и потаен като котка, но и елините не са издръжливи, груби и търпеливи като камили.

Буу-у-м!

По- лесно беше да дадеш препратка/линк или копие от адреса. И сега не е късно. Предполагам и другите коментари са интересни. Няма да коментирам, макар да ми се ще, защото тук темата е конкретна.

Така е, това е широко разпространена практика. Още в древна Атина философите със средства или ученици са мислели и говорили, а роби или ученици са записвали. После философът проверява, поправя и тогава се пише на хартия. Ами размишления в контекста на религията. Примерно в християнството Августин или Арий, или Еразъм. Никога "просветленият" не може да обхване всичко е за всякога. Излизат нови проблеми, изпъкват такива, които не са били. Трансджендърството е нищо, но има сериозни. Примерно взаимоотношенията с другите религии и вярващите, с науката, към еволюцията и изкуствения интелект.

Не е редно да влагаш СВОЕ съдържание в ясните термини. По- добре ги ползвай с разум. За всички е ясно, че си искал да кажеш, че Дънов е луд, няма какво да го сучеш. Надявам се си прочел обсъжданата беседа? Не зная какъв е бил броя им приживе на Дънов, но не мисля, че са били тълпи. Общо взето, маргинално религиозно учение, водено от добронамерен, може би харизматичен, но не добил значителен брой активни и даровити последователи учител. Факт е, че учението му не го развиват, четат си написаното от преди, което значи, че е религия със свещени текстове, а не учение с възможности за надграждане.

В юношеството си съм чел, но ето, сега да погледнем заедно лекцията Окултният закон за противоречията от 10.09.1923 г. Избрах я случайно. Исках да е нещо от предверието на Втората световна, но и това върши работа, още повече, че е четено на днешния ден преди 101 г.. В 1923 г. през юни Стамболийски е убит и е осъществен държавен преврат. Дънов види се е встрани от политиката и тези неща не го засягат. Дори да приемеш, че цялото изложение не изяснява темата, но общо взето Дънов не се отклонява от това, което излага пред слушатели, а именно, че учениците на това учение са първоначално ентусиазирани, но срещат трудности, заради което трябва да бъдат подкрепяни и напътствеани. (Това е беседа "пред ръководителите"). Един от съветите му е да имат умерени амбиции и адекватен план за реализацията си. По- натам дава кураж на слушателите си- активисти, ръководители, че ще имат много спънки, неразбиране, но и Исус не е бил разбран от евреите.Дори Дънов смята, че първоначалното неразбиране и съпротива е закон. Интересно място е и това, в което дава съвет на ръководителите, да откриват у "братята" възвишени качества- любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство, защото по този начен ще ги привлекат. Интересно ми е, защото и сега много хора страдат от това, че притежават или си мислят , че притежават тези качества, но светът не им ги признава и се държи като мащеха. Тогава такъв бащински оценяващ ги лидер, ще им стане любим, за него ще кажат "Той ме разбира и оценява". А? Не е ли интересно? Шегичка: Ако приемеш за шизофрения това "У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас.", може би ще засегнеш мнозина, вкл. и твой съименник, открил такава тема https://www.kaldata.com/forums/topic/317617-вярвате-ли-в-прераждането-и-минали-животи/?do=getNewComment Ами това: Може да е казано наивно, но предполагам в християнството е прието да се избягва мирската суета и да се насочат към духовното, а то ще рече бога и рая. А че вестниците дразнят и лъжат, не е от 1923 г. Ами това: "Външната среда в България е чрезмерно груба"(като го намериш ще видиш контекста)? Дънов прави констатация, която важи и сега- "Вие сте глупави и аз съм глупав" казва един наш държавник. Оплакват се от корупция, задкулисни решения и подлост. Е? При това параграфът си е посветен на това- че пред ръководителите в братството има трудности и това е една от тях. И това е интересно: "Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш." Първото изречение насочва към нещо битово с елементи на медитация или свързване със света чрез сетивата. Второто изречение обаче е по- интересно: Никой не ти гарантира, че монетата на успехите ще пада все на ези, но 50 % си е шанс. Дънов не обещава чудеса, но насочва към осъзнаване и приемане на тези 50 %. Това също звучи съвременно във време на патриархалност. Не искам да останеш с впечатление, че съм пропагандист на Дънов. Напротив, смятам, че беседите му са простички, популярни, незадълбочени. В тях не намирам изключителност, но иначе, човекът се е старал да подобри живота. Разбира се, че е вярвал в Исус и християнските молитви. Дори ме впечатли, че отхвърля без да се пали клеветите за оргии. Моята теза е, че в лекциите няма шизофрения и се надявам да съм го доказал. Естествено, бих прочел твоите аргументи, надявам се по същата лекция.

Другаде го смятат за "самоотлъчил се" Моля, отговори, кое смятат за френология, хиромантия и окултни практики?

Очакванията ми към темата бяха, че ще науча нещо интересно и наистина. Прочетох и това. Там става дума, че е окултно учение, регистрирано като секта. Няма данни за анатемосване от която и да е църква. Не го приемат и толкова. В статията в уики става дума за някакво синхронизиране със звездите, което обясняват като астрология, дават и някакви връзки с хиромантията и френологията, но мисля,че в беседите е по- ясно. Така ми звучи като един казал, друг казал. Приемането на Христос за глава на Бялото братство насочва към християнска секта. Доходите на сектата във Франция и сексуалните практики пък ми напомнят за Ошо. Най- интересен е изводът, че разрояването на религиозни учения и секти е "симптом за разболяването на едно общество"

Много интересна дискусия в Уики https://bg.wikipedia.org/wiki/Беседа:Петър_Дънов Някакъв възможен източник за отношение на Айнщайн към Дънов е художникът Борис Георгиев, запознал Айнщайн с учението и евентуално през онези години Айнщайн да е казал знаменития цитат по радиото или пък да е било преувеличено от същия.