Търсещ истини

Едновременни и паралелни събития Като се разказва е лесно. Омир разказва за битката при корабите и с едно "в това време" започва разказа за божествените разпри на Олимп. Ясно е, че Ахил и Хектор имат паралелен живот докато са обикаляли стените на Троя. Малко по- неточна и предизвикваща внимание е Леда Милева с нейното "Меца в туй време, по пладне". И докато за описваната гора това не е от голямо значение, да кажеш "По пладне в Гринуич" и "По пладне в Токио" не е близо във времето. Особено в епохата на британското морско господство, когато 10 часа с курс югозапад е значело много, струвало си е да се обяви голяма награда за точен часовник. Не случайно и Айнщайн философства за синхронизацията на часовниците и в наше време телефоните и GPS системите искат синхронност. Скоростите изискват по- точно времеизмерване. И докато с паралелни събития като угниване на две мушмули в една щайга е лесно да се съгласим, а с паралелното откритие на двама учени в отдалечени градове можем да омаловажим подробностите и разминаванията във времето, то за събития като стиковка на ракети или управление на изследователски апарат на Марс трябва да сме точни. Стана дума за едновременни събития на едно място и за такива на отдалечени стационарни места. Колкото и да е модно, не бих го обяснявал с времепространство, а само бих сложил етикет за мястото. Примерно по Гринвичко или Местно време. Когато ракетите с космонавти/астронавти се движат, а целта е да се срещнат в един момент на едно място, нещата се усложняват, но и там, действат нормалните и за шофьор постъпки като "дай газ" и "забави", като не се основават изцяло на предварителни изчисления. Представата ми за Паралелни събития е като майка и дъщеря да вървят под ръка към търговския мол. "Живота си живеят тези двете", би казал безделника от пейката отсреща. Очевидно, в убиването на Хектор има пресичане съдбите на двамата герои. Бурята, породена от крилцата на пеперудатане не ще да са паралелни събития, а поредица от последователни криволинейни. Както за линиите, паралелни са процеси, които нямат връзка и влияние, но са в един времеви период. Като работата на два фабрични тъкачни стана в един цех и смяна. Когато не са едновременни, процесите не може да се определи дали са паралелни или си повлияват. По подобие с Евклид дали може да се постави наука за процесите?

Очевидно има нужда от поправка. В горното не си представям пространството, но позииционирам телата в него. Искам да кажа, че телата имат своите измерения и има разстония и позициониране на нещата едно спрямо друго. Тези характеристики на размерност на телата и на положението им едно спрямо друго могат да се изразят в някакви единици за дължина, в някои случаи и за ъгъл. За да ги определя не ми е нужно пространство като такова, а тела и тяхното разположение едно спрямо друго. За удобство може да се ползва отправна, нулева точка, но тя не е абсолютна. Тези размисли искам да пренеса и върху времето. Не е потребно време като среда за събитията. Достатъчна е някаква времева точка към която да отнеса началото и други точки от процеса. ( Не става дума за "точка във времето", а просто някаква точка от процес с времеви измерения. Тя не е абсолютно начало, а може да бъде характеризирана с която и да е друга времева точка (точка с времеви измерения). Прим. "Като стана" или "Когато каже шефа" или "На 31. дември в 24.00" )

Колело и винтова спирала на времето Някои смятат, че в някакъв период от време нещата се повтарят. Житният стрък ражда семе, семето ражда житен стрък. Овцата ражда овца, овцата- овца. . По- скоро подобие, олицетворение намират в образа на колелото, в което една точка минава някакъв път и отново се връща на първото си място. Видоизменено е чрез идеята за винтова спирала- след обиколка се връща пак отгоре, но малко по- нататък. Същото, ама не съвсем, подобно. Тази идея е по- близо до календара. Лято- зима- лято, ама по- друго. Да го наречем лято1, следва зима1-лято2-зима2. Така наименуваме витките на пружината, винта, а и годините. Интересно, но не си представят повторенията като спирала- часовникова пружина, в която следващана витка е по- голяма. Явно заради различието, а със сигурност има някакъв процес, който се повтаря по закона на спиралата. или по формулата на елиптичен винт. Други смятат, че времето е линия. Господ разделил светлината от тъмнината и станало ден, ден първи (или нещо подобно) По- нататък дните се редуват, но не става дума за кръговост и подобие. Стрела. Линия със скала на дните. По- скоро някои поставят въпроса дали е "до края на света" или "безкрайно". Съдейки по други религиозни виждания, смятам, че е "до края на Бога": както Зевс и Юпитер, всеки вечен си има край. Пиша "някои, те", защото за мен времето е характеристика на продължителността на процес, а не нещо обособено. Не се опитвам да си представям и пространството като такова, защото приемам, че отстоянията в пространството са характеристики на протяжността на телата или участъци, части от тях.

Време, вечност, безвремие. Свързването на времето, което е измеримо с вечността и безвремието е философски проблем. Като казвам това, изпитвам чувство на неудобство за ненаучността, която е характерна за първите философски обяснения, преди да се формира науката. Смятали са, че времето е земната проява на вечността. В отвъдното душата е вечна, но може да действа, т.е. да прави неща на които им минава времето, но то се отнася само до правенето, а не до душата, която е вечна. На земята времето е малко осквернено . Душата тук има някаква телесност и време на престой, като и делата са тленни. Вечността като безкрай и безвремието като нула са размишления за след смъртта. Човешката идея за вечност след смъртта може да се изрази чрез сравняването и със земно време, прим. 1 секунда. Вечност по секунда е вечност. Там не се случва нищо, душата не се вълнува и не отбелязва нищо съществено, всичко е маловажно. Представям си само една радост на душите, как тичат с нетленни палмови вейки да посрещат душата на Богородица, а българската секция вика "Българи, юнаци" и посреща св. Иван Рилски и после- нищо за отбелязване. Покой, безвремие, вечност. Атеистите и реалистите знаят, че след смъртта има субективно безвремие. Мозъкът е мъртъв за да различи който и да е процес, вклчително собственото си разлагане. Една секунда, сравнена с безвремието е безвремие. Единица по нула е нула. Но да се използват математически илюстрации на идеята за Отвъдното не е кой- знае колко смислено. ххххххххххххххххх Времето като среда за събития и процеси. Това разбиране е отново философско (не много сериозно). Представят си Пространство в което по координати могат да отчетат къде са телата и Време, в което можеш по ос да отчетеш събития, процеси и състояния. Не зная защо им е нужно, като просто могат да измерят времето до някаква отправна точка. Примерно показанията на часовника или Рождество Христово, или до Хиджра. хххххххххххххххх Време и причинност Причината предхожда следствието и ако от някаква отправна точка ги подреждаме в положителна посока, причината винаги ще бъде по- близко до тази точка от следствието. Ако отчитаме преди отправната точка нещата са обратни. Сравнете времевите периоди, живота на бащата- Филип Македонски и сина- Александър Велики- Филип - 382 до -336 Александър -356 до - 323 Животът на Александър е по- близо до нулата от този на бащата. Какво да се прави, отправната точка не е абсолютна и довежда до някакво първично смущение.

Мислел съм, че монархия е, когато един ЗНАЕ какво да прави в сложна ситуация. Сенатска власт или олигархия е когато неколцина знаят какво да се прави. Демокрация е, когато всички знаят, а анархия- когато никой не знае какво да се прави. Намирах го за добре подредено. Обаче сега чета за Римската Империя. Императорите стават такива, защото ИСКАТ или пък НЯКОИ ИСКАТ да ги направят владетели. Това ми обърна изцяло представите. Дали жребецът в свободно хергеле иска да води кобилите или ТЕ искат този хубавец да ги води?

Казват, че трудно се регистрира "Сега, в този момент", защото докато го кажат или дори помислят, това "сега" е вече минало. Да, така е както го казват. И то е така, защото процесът продължава да тече. Примерите с движение и път показват същото. Ако кола се движи и искаш да кажеш на някого до кой километър си стигнал, тъкмо да го кажеш и новият километър вече започнал. Въпреки това, не изпадаме в помрачение, а използваме минало време. "Тъкмо минах разклона". Ако искаме точност, то СПИРАМЕ ПРОЦЕСА. Спираме колата, заставаме до табелата на с. Мало Немало и се снимаме. Съдиите в автомобилните спортове размахват байрачета, а тези в бягането използват лента за да се види кой е стигнал до финала Сега. Най- модерно е с фотофиниш. Той отбелязва стотни от секундата и макар да не е Сега, но е в отбелязания момент. Искам да кажа, че се търсят техники за отбелязване на Сега. Нещо, по възможност най- бързодействащо, за да фиксира точния момент от процеса. Можем да СПРЕМ ПРОЦЕСИТЕ и по друг начин. Като изберем момент на състояние, т.е. някаква устойчивост. Представете си медитация в поза Лотос (не че знам каква е :). Изпаднал в своеобразен транс и нищонеправене, йогата може да каже "Сега медитирам" и това освен минало е и настояще, той е трайно в това състояние и ще медитира и в някакво бъдеще. Такива устойчиви състояния са наименувани и когато са повече, разделят процеса на части. Примерно при житото- Покълване, Поникване, Първи лист,Втори лист, Братене,Изкласяване,Цъфтеж,Зърнене, Малозърненост, Млечна зрелост, Восъчна зрелост, Пълнозърненост,Узряване. Еха-а-а. Все пак, не намирам дълбок смисъл в това, което изтъкват, че докато възприемаш процеса като Сега, той е вече Минало. По- смислено е да се потърси начин на фиксирането, документирането на целия процес. Това ще задържи и сега-то и минало-то.

Не е моя системата, на един колега Обърни се с вътрешен разговор към него и питай за обяснение. хххххххххххххххххх Тече ли време, ако нищо не се случва? Да речем, някаква система експериментално е поставина при абсолтната нула и е защитена от всякакво външно въздействие. Тече ли време? Философски погледнато, необходимо е да уточним- За кого? За "наблюдателя" в системата или за наблюдателя извън нея? Относителност. Мнението ми е, че Неслучването е процес и съответно може да се измерва време. При абсолютната нула няма как да измерва, защото и уредите не тиктакат. Мъртвило. Наблюдателят отвън си има уреди и си мери времето в неговата система. Това не е само във фантастики като "Замразеният", но и в реални условия. Като отворили гробницата на Тутанкамон от 1323 г. преди н.е, за нея времето било спряло. Нейното нищо-не-случване продължило 3347 г. Ако вътре имаше толкова дълголетен часовник, щеше да го отчете. Обаче ако имаше такъв часовник, вече нямаше да е мъртвило, а нещо щеше да се случва.

Наистина, скоростта е свързана из основи с времето. Самата идея за V= път/време за мен е прекрасна. Апорията за Ахил и костенурката просто не съществува, щом въведем Скорост. Така че времето е неотделимо от скоростта. Обсъждаме ли време, обсъждаме и процеса Движение, за който можем да определим някаква скорост. (За басейните също можем да определим условно скорост като запълнен обем/време. За топенето на парафина сигурно също може да се определи някаква скорост, но изглежда има и особености, че характеристиката на топенето зависи по особен начин от температурата и топлината, който не е линеен.) Ама по- горе писах, че процесите в по- общия случай са нелинейни. Само за опростяване взимаме по- устойчивите състояния за начало и край и ги представяме с условности като линейни. Ама така е и при движението. Бегачът може да забави, за да пести сили и на финала рязко да ускори, но общо казваме, че са постигнати някакво време и някаква средна скорост.

Да, разбира се. Процесът от едно състояние е до друго, макар и да е КАТО първоначалното. Ще споделя своя възглед чрез подобен пример. Според формулата за работа, ако едно тяло се придвижва по затворен кръг от А до А, то работата е 0. Всъщност допускаме груба грешка, като определяме, че S e от начална т. А до крайна т. А. Изминато е разстояние по този кръг и то е всъщност S. Аналогично, процесът на преструктуриране на системата, макар да завършва със същото състояние е изразходвал някаква енергия и съответно време. Е=м.v квадрат/2- примерно. Така и махалото, независимо, че се връща в същото състояние е изразходвало енергия за преодоляване на съпротивление и е минало време. Значи, това не е същото състояние (потенциалната енергия е намаляла за да се бори със съпротивления). Ако е по примера с частиците, те МОЖЕ дори да са със същата енергия, но тя е привнесена. Системата е израходвала енергия и е получила отвън. Въпросът със структурите, подредеността и хаоса ми е интересен. Обаче движението и подреждането са сходни процеси, като че ли е по- разбираемо да обсъждаме движението. Обратно- горенето може да се обясни с движение на атоми и молекули, но по- разбираемо е да го разглеждаме самостоятелно, именно като горене. Напротив. В религията не се оспорва казаното от божеството. В науката всяко наблюдение и обяснение е оспоримо. Не зная. Предполагам със скорост 2с. Обаче наблюдателят не може да я установи, защото за да научи къде е фотонът, трябва да получи известие, а то е от фотон. Онзи не може да го изпрати защото ще изчезне. Така че, ще го оставя на други да философстват по въпроса. Подобен случай е, ако два фотона са в едната посока и два в другата и са с еднакъв импулс. Тогава ако уловим единия, ще можем да съдим за другия. Обаче какво от това? Може би поставяш въпроса за какво време двата летящи в противоположни посоки фотона ще стигнат до някакви лаборатории по права с център излъчването им? Предполагам за време Т=S/c. Времето на единият е равно на времето на другия. В какъв контекст ни интересува скоростта им един прямо друг? Какво решаваме ако я знаем? Единственото е, че бихме оборили Айнщайн за максималната скорост. Може би е нужен някакъв експеримент в ЦЕРН, ама аз съм в апартамент в България.

Трудно те разбирам. Защо да съм на Плутон? От Земята не може ли? Дали не искаш да кажеш, че Слънцето, отстоящо на 150 млн. км. се движи по небосвода за 24 ч. с необикновено висока скорост? Която се състои във?? В контекста на горното, разликата е такава: Земята се върти, но на наблюдателя се струва, че Слънцето я обикаля с невероятна скорост. Заради това е добре да кажем, че се движи "спрямо какво". Примерно Слънцето със своята 333 хил. пъти по- голяма от земната маса я кара да се движи около него по елиптична орбита. Самото то се движи спрямо планетите, но и спрямо някакви други точки. Може би центъра на Галактиката, а може да се влияе от други струпвания на звезди. Знам ли. За ЕТАЛОННО време ми се вижда по- неудобно. Събитията могат да са несвързани. Как да направя за еталон от разликата между Превземането на Бастилията и кукуригането на нашия петел? А иначе, да, разликата във времето между две събития може да се намери с календар и часовник. Петелът е кукуригал на 06.12.2024 в 03.00 ч., а Падането на Бастилията е на 14.07.1789. Разлика от 85992 дни. За еталон е по- добре да е обозрим, непрекъсващ, с идентични повторения. А можем да мерим или изчисляваме не само разлика, но и сума на две събития. Прим. можем да сумираме дните на Първата и Втората световна война или времето за пътуване от тук до Луната и обратно. Ако са отдалечени събития, трябва да отчетем и времето да дойде информацията до нас. Пък ако са в друг часови пояс и да сметнем часа. Не, че е много сложно, но все пак... проблеми. В Уики обяснението за Събитие е много бедно и ни пренасочва към Явление, което е също скромно. На мен повече ми харесва да използвам Процес, защото става дума за някакви промени в състоянието на нещо си. Имаме състояние А и състояние Б и между тях промяна, когато е нито А, нито Б. Празен басейн- пълнене- пълен басейн. Не мога да нарека Празен басейн - Събитие. Това е състояние на басейна, а самото пълнене е явно процес.

Това е възможен отговор, но не не зная аккво мисли автора на задачата. А за психологическото време, смята се, че времето е усещане за наситеност с процеси и заради това затворниците смятали, че тече бавно. Обаче може да е от нетърпение, несъответствие на минаването на дните с очакванията; недоволство, раздразнителност някаква, че се бави освобождаването. Но пак са мои фантазии, които не са минали през изследване.

Засягаш субективното психологически възприемано време. Въпросът ти е определено риторичен. И ти знаеш, че ще се разминават. Заради това, са измислени часовниците- да има някаква обективност. Сетих се оня зидар, който с плюнка оценявал отвесна ли е стената, та тя рухнала. Научил, че има отвеси. Инструменти. Не бих се задълбочавал в психологическата страна на времето, но сигурно е интересна. Ако можеш да я развиеш, моля, направи го. Не така, по условие е: Между "изминато разстояние" и "за наблюдателя е изминала разстояние" има разлика. Сещаш ли се оная проста илюзия, при която за наблюдателя- пасажер на влак, чакащ на гара, съседният влак е изминал 5 метра, а всъщност неговият влак е тръгнал. Това, естествено не се отнася до твоята задача, но искам да кажа, че понякога решенията са изненадващи.

Твоето е напълно възможно. Обаче хората са съизмервали продължителността на процесите с лунните фази, с земните лета, с изтеклите вода и песъчинки и дори с атомни часовници. Тове им върши работа дори и за координирането на GPS системите. Същевременно смяташ, че времето е нищо?!?! Тъй като, очевидно, обяснението с надсветлинна скорост е невярно, трябва да се търси друго обяснение.

Спорът Айнщайн- Бор ТУК Този спор, без да го преразказвам, е спор на философстващи. В него няма експериментални доказателства, а спекулативни, хипотетични аргументи. Двамата учени изграждат модели, които очакват тепърва да бъдат доказани. Може да са верни, а може и да не са. А неразбрали и фантазьори изграждат цели паралелни светове, които никога не ги е имало в началните концепции. Обаче това е тема за популяризаторите на Айнщайн и неговото философстване, която е интересна и горчива, както историята за това да напишеш Божии заповеди, а като видиш, че хората си мислят и правят каквото им дойде на зор, да строшиш скрижалите.

С най- голямо съжаление констатирам, че нямам какво да добавя по въпроса за времето, защото ми изглежда обикновен, но оплетен във философстване, което не е много продуктивно. За малко се връщам на идеята за пространство-време. Писах, че вместо време може да е какво ли не, стига да изяснява това, което се случва. Идеята за пространство, като среда в която са телата и събитията ми се струва достатъчна като обща, допълвана според нуждите като частна от други измерения: време, енергия, маса. Това, да се мисли Времето по подобие на Пространството като среда в която са събитията ми се вижда излишно. Финални думи- събитията се случват в пространството, което е физическа абстракция, а времето е мярка за измерването на продължителността им. Последното не е повторение, а есенция.

Хокинг за стрелата на времето: https://chitanka.info/text/834-kratka-istorija-na-vremeto/11

Там е работата, че не го намирам за мистерия. Ето пример с обикновена готварска рецепта. Примерно варени кренвирши за хот-дог. Тази рецепта ми харесва, защото започва с "Обелете найлона". Във вряща вода пуснете кренвиршите за 5-10 минути. През това време запечете половинки франзела до розов цвят. Сложете кетчуп, майонеза или горчица. Значи авторът ЗНАЕ, че 5-10 мин. са предостатъчни за кренвиршите, а при повече се разваряват. При по- малко не се сваряват. Той прогнозира, защото ВСЕКИ ПЪТ при обичайни обстоятелства се получава един резултат. Готвачът, т.е. аз, пък зная, че преди 5 минути съм ги пуснал в тенджерата и е време да ги вадя. Никаква мистерия. А животните решават още по- сложни задачи. Животните, наблягам! Който е хвърлял фрисби или топка, та кучето да скочи и я хване, приема за нищо особено, че то е решило е задача за време и скорост при движение по парабола или някаква друга крива, съобразило е ВРЕМЕТО и силата на скока. Така че, мнението ми е, че няма мистерия. За много необходими ни процеси знаем какво ще се случи след определено време, а за отминалото помним. Някои процеси не знаем, но се учим. Може би с пример ще е по- лесно за обяснение. Ще дам мой пример в отговор, а ти дай провокативния. Ако кренвиршът неизбежно ЩЕ се свари, той, като "варен кренвирш" не съществува, но процесът започва с потапянето му в горещата вода. (прочее, има една тънкост, като заври водата, загряването да бъде намалено.). В края на процеса, той е нещо друго от началното. Ама това е ясно.

Настоящето като нулева точка между минало и бъдеще. Това е доста сложна идея, която от хилядолетия е отхвърлена с изработването на календар. Разбира се, че можем да наблюдаваме процес, отчитайки колко време е минало и колко ще мине, но е по- сложно изчислението, защото в момента в който сме го сметнали, вече не е вярно. Хората сме разбрали удобството на таймера и хронометъра, който се запуска в началото на процеса и ни дава някакви данни за продължителността на процеса. При други условия, когато задействаме процеса, вече имаме някаква ориентировъчна продължителност. Това се отнася както за слънчевите затъмнения, така и за времето за минаване по пистата. Практиката е избрала по- добрия вариант за устойчива нулева точка, вместо подвижната- според настоящия момент.

Сгъстяване, забавяне и кривини на времето Цялата тази топурдия, че времето се забавя или изкривява, очевидно се опростява, когато отбележим, че не времето, а процесите имат своите нелинейности. Включително и процесът на мерене на времето. Ако си представим който и да е процес, а най- разработеният е движението, ще възприемем с пълно съгласие, че при силна гравитация то се забавя. Много повече енергия е нужна и по- бавно става, при една вложена енергия да се придвижи една и съща маса хоризонтално на Земята, отколкото на Луната. Телата определено стават по- тежки. Голямото ускорение, а то прилича на гравитацията, също следва да забавя процесите. Е, процесът на падане ще се ускори, предполагам, ускорението зависи от това g, което на земята е 9.8 м в сек.на квадрат. Песъчинките в пясъчния часовник би трябвало да се притеглят на Луната по- слабо отколкото на Земята и нашият пясъчен часовник да избързва тук.Обаче дали е така? Предполагам и пълненето на нашия басейн ще се забавя при по- голяма гравитация. Водата ще увеличи своя вискозитет и ще тече като олио. Това би се случило и при по- ниски температури... не за водата разбира се. Процесите се забавят. Часовникът с пясък би трябвало също. Но дали е така? Кой да ни каже. Връщам се и на нелинейността на процесите. Запалил съм си камината и искам да ме топли 16 ч., после спя завит. Ако не слагам дръвца, ако са чамови, ако са мокри или чворести, горят по различен начин и изгарят ту по- бързо, ту по- бавно. Ту припламват, ту тлеят, ту припукват и хвърчат искри. Времето нито се сгъстява, нито разширява при припукването в камината. Процесът в часовника също е нелинеен. Прашинка замърсяване може да го забави. Е, какво? Времето ли се забавя или процесът на тиктакане? Но и във всяко мерене има същият проблем- неточности от уреда и нелинейност на измерваното, все едно дали е тяло или процес. Като знаем, че тиктакането на секундите е само мерна единица, която съизмерваме с продължителността на които и да се процеси, ще избегнем схоластичните прения за времето.

Назад във времето? Това е плод само на литературни фантазии и мечти на застаряващи примадони. Физическите закони не позволяват някой процес да се възвърне като кино лента или филмов трик. Представете си, как при всеки процес, част от енергията се превръща в топлина и се разсейва. За да се върне процесът в началото си, точно тази топлина, а не енергия от друг източник трябва да се събере, а такъв случай няма. Такъв обратен процес няма. Втори закон на термодинамиката го забранява ТУК. Можем да си представим, че махало се връща в изходна позиция и като че ли връща времето и започва отново, но какво ли не можем да си представим . Дори при този ритмичен и периодично повтарящ се процес, част от енергията е отишла за преодоляване съпротивления и е станала топлина. Отишла е и няма да се върне. След време ДРУГ източник на енергия трябва да подбутне махалото. Литератори фантазират и на тема как със скорост по- голяма от светлинната, да не е наблюдател, но камера, изпреварва светлината и снима лъча, който току- що пристига. Глупости! С колко по- рано е пристигнала камерата? Секунди? И какво ще се види на снимката?- как Пешо пие бира?- Не. Просто светлина от звезда или отражението й от планета. Връщане във времето няма. Няма такъв процес. Дори процесът на връщане на махалото изразходва енергия, а не я възвръща. За -t (минус Т) Някои физици смятат, че -Т изразява обратно време. Това не е така. Направо очевидно е, че ако от датата на смъртта на Август извадим годините му живот, ще получим отрицателно време. Минус 63 г. от Христа. Очевидно , че минусът е по отношение отправната нулева точка, която е произволно избрана. Същото е и с часовете. Не разбирам какво притеснително има в Минус Т.

Както отправната точка за мерене с метър, така и отправната точка за начало на който и да е процес е свободна за избор. Началната точка да мерим за колко време ще се напълни един басейн може да е както реална- ден, час, секунда, така и хипотетична- в задачите по математика. Това, че Минковски постулира единно времепространство не пречи използването на време и пространство отделно, стига за нуждите на наблюдателя- учен такова абстрахиране да е нужно. Общо взето, идеята за времепространство не се различава от която и дае идея за съвместно изследване на няколко променливи. Спокойно може да е време-енергия или време-доходи. В горните случаи за пясъчния часовник време-пясък(материя).

Понеже с време мерим продължителността, траенето на някакъв процес, това, което пишеш го разбирам като време за изтичане на някакво стандартно количество пясък през отвора на пясъчния часовник. Т.е. по същество обсъждаме точността на един от уредите за мерене на продължителността на други процеси. Така че към коментара ти "Времето е правопропорционално на количеството пясък и обратнопропорционално на сечението на отвора, през който изтича пясъкът." бих добавил: "Времето на изтичане на пясъка е правопропорционално на количеството пясък и неговото налягане. Може да се изследва и големиината на песъчинките, формата на часовника, времето на преобръщане, влиянието на вибрациите. Като цяло този уред не е никак удобен за мерене на време. Забравят да го обърнат; в морето се влияе от люшкането на кораба и много още. Поради това, представяш ли си, моряците са отчитали по положението на слънцето като по- надеждно. А отчитането на времето е било жизнено важно за ветроходите. Ако не свият при тази скорост, може да подминат пристанището и тогава как да се върнат при насрещен вятър? Тежко на гребците... Лошото на метафорите е, че са многозначни. Ето какъв образ ми дойде на ум. Паламуда ти с едно око, който дреме. Не ти дреме за времето, а като стане дума за усещане и започва да дреме. Най- ме е страх, че и за мен не му дреме, сиреч е буден и опасен. А иначе- разбирам те и оценявам качеството на живот като важно. .... Добре, де, защо ти дреме за най- важните неща, а за незначителните не ти дреме? Ега ти ... (паламуда с едно око)

Продължителността на процесите СЪизмерваме с някакви относително постоянни повтарящи се процеси. Примерно изтичаен на едно и също количество пясък през отвор с постоянен дебит; брой отклонения на махало; обиколки на Земята около Слънцето; Лунни фази; положение на Слънцето на небосвода или трептения на цезиевия атом. Т.е. часовникът повтаря максимално точно някакъв изброим период на процес. С него съизмерваме продължителността на другите процеси. Календарът- също. То е като при метъра- имаме насложени някакви относително идентични изброими отрязъка от пространството ( сантиметри, милиметри, цолове) и с него съизмерваме други дължини. 'що им трябваше да го променят? Риторичен въпрос. Но времето не отчита това "живееше добре" и изобщо качество, а само продължителност. Сещам се за оня виц, дето Ганьо научил, че японците уж на гробовете си пишат само щастливите години от живота си, а не от раждане до смърт и рекъл "На моя гроб трябва да пише "Умрял нероден".

Какво беше? Дали характеризираш времето или позиционирани във времето социални и трудови явления? Мислиш ли, че бай Тошо може да променя времето? А с какъв коефициент? И защо скорост, а не количество пясък? Времето скорост ли е или количество? Не е и с воден/пясъчен часовник, защо да тече?

Консервативно гледам на времепространството. Смята се, че някои астрономически открития са доказателства за него, което е напълно в реда на нещата. Аз съм се сблъсквал с двуизмерно времепространство, когато едната стрелка сочи времето, а другата отметката до която стига водата в басейн. Установих, че като напълни басейна, времето тече, а нивото не расте. Гледам от литературна позиция и на метафората "Времето тече". Защо не "Тиктака"? По- нататък, може още утре да споделя възгледите си, но предлагам да напишете и вашите.