Търсещ истини

Много неща определят човека като човек. Примерно изправен вървеж, манипулации с предните крайници, разум в съществена степен. Образ имат и восъчните, и мраморните фигури. Намирам остро противоречие. От една страна е невъзможно бог да е способен на абсолютно всичко, а от друга бог е абсолютното съвършенство. Тези противоречия са присъщи на религиите, заради това и ме отблъскват.

Това не го разбрах или по- точно, не разбрам негативните определения. Добре, единството не е "еднаквост, нито общия образ, общия модел.". То също не е чорба, не е писалка, не е аритметика, не е безвъздушно пространство. Въпросът е какво Е? Но понеже темата не е това, обърна ли внимание на мнението м, че пастирските народи имат бог- пастир, грънчарските- бог правещ неща от глина, космическите- бог космонавт? Ето това е "По образ и подобие". Човек прави божествата си по свой образ и подобие.

Представих си. Това е една от представите. Аз в по- голяма степен се доверявам на друга: Човек се е развил по уникален начин на планетата Земя. Мозъкът му се е развил и в един период, за да си обясни своята интелектуалната и емоционална дейност, ги е обобщил в думата и понятието душа. Исторически различията си обяснявам така: В своето интелектуално развитие човек е започнал да търси обяснение за света. едни хора са си обяснили съществуването, че произхождат от тотеми: котки, патици, кучета и са подражавали на тези животни в усвояването на света. други са приели, че са създадени от едно свръхестествено същество и то им е вдъхнало души, които после се предават по полов път трети, че душите им, които са вечни са били направени първо, а после се въплъщават в някакви тела, зависещи от предисторията на душите С придобиването на ръчни умения, в грънчарски общества, хората са започнали да изобразяват хора чрез рисуване или моделиране. Тогава в обясненията на някои настъпили промени, че божествата по същия начин са ни моделирали и ние приличаме на божествата така, както нашите изображения приличат на нас. Земеделските общества, от своя опит си обясняват света чрез възраждане: както природата се възражда ежегодно. В чуденето си, кое е семето, което остава след смъртта са въвели безсмъртната душа. Пастирските общества приемат, че имаме един общ пастир, който ни закриля и напътства, дава ни земя и храна и този пастир е вечен и безсмъртен. Индустриалното общество обяснява света с инопланетяни, които са вечни и са ни посяли (чрез своите гени), но нашето развитие впоследствие зависи от нашата дейност. Информационното общество смята, че информацията която човек трупа е вечна и се събира в галактичен сървър. Аз приемам, че идеята за душа е остаряла и обяснението чрез функциониране на мозъка е адекватното; човек няма създател, не е "посят" като такъв, а е плод на еволюция; нито човек, нито добитата информация са вечни, а загиват с него, като личните познания могат да бъдат съхранени на материален носител, със средството думи; нещата в света не се повтарят и няма две идентични неща, няма нищо безсмъртно, оставащо идентично на себе си вечно;само живите същества приличат по образ и подобие на родителите, и то в зависимост от условията, а това се обяснява чрез половите клетки и делението, предавани от съответните гени. Ключов въпрос е, дали приетото обяснение помага на човека. Ако ти помага в живота твоето обяснение, то се ползва. Ако среща противоречие с действителността се променя или отхвърля. Моето мнение не е меродавно, само действителността. Заради това не се препирам. Ако не срещаш противоречие, ползвай си го, хубаво е човек да има обяснение, пък било и невярно или непълно. То е като да си потънал нощем в морето и да си мислиш, че повърхността (сигурността) е "натам".

Не съм против размяната на мнения по странични въпроси, но в случая чета тази тема заради темата.

Заради това разделих самото изречение и идея- да осъзнаем единството и се съгласих с него. Осъществяването му си остава абсурд. Или "Да построим рай на земята" съгласен- хубаво е. Обаче на практика е ....да си е...та

Да се върнем към темата, Ако човек е по образ и подобие на бога, а нямаме представа какво е бога, то както Бог, така и Човекът са непознаваеми докато не се осъзнае единството на всичко съществуващо. Така ли е според теорията? По принцип "Всичко съществуващо и неговото единство" е хубава идея, с която мога да се съглася, като едновременно я виждам абсурдна от практическа гл.т. "Никой не може да обхване необхватното" Кузма Прудков. Най- просто казано, малък ни е хардуера за такъв софтуер. Това е твърде спорно. Особено в контекста на темата. Защо не "Всяка форма е изградена около център, който е идентичен с обуславящото формата съзнание. Последното е образ и подобие на Бог, т.е. човешкото съзнание- интелект и емоции."

Една притча Един пътешественик стигнал до един архипелаг с говор, който не може да се научи. Четири думи само били разбираеми "Днес ферибот?" и не, и да. На първия остров всички говорели само истина. Когато им задал разбираемия въпрос, те му казвали не, не до един ден, когато му казали "да" и той отпътувал. На втория остров всички лъжели.Той ги питал за ферибота и те всеки ден- да, да. Когато казали не той отишъл на пристана и отпътувал. На третия остров ту- лъжели, ту казвали истина. Той питал, но получавал 50%да и 50% не. На този остров загинал без вест. Това с истината и иносказанието в Библията е измислено от пасторите, кюретата и свещениците, да си го въртят както искат и стадото да ги пита за всичко. Те да казват какво е имало предвид божеството. Никаква опора на "божието" слово, всичко е от хората.

Разбирам, че 1. Библията никога не бива да се чете буквално, а само иносказателно. 2. В твоето разбиране божеството е ограничено от някои неизменни принципи на битието. ОК. Не те разбирам, но карай да върви. Щом пише "Не лъжесвидетелствай" ще го разбирам иносказателно. Нямаш порблем.

Това е въпрос с невъзможен отговор, защото човек няма как да хознае изцяло Абсолюта. Но може да опознае различни Дискусията така: За Бог няма Няма. Той като всемогъщ и всезнаещ може да измисли друг модел, но е избрал този. Резюме на мненията Смяташ, че божеството е направило човека по свое подобие, защото "няма откъде и как да вземе друг модел" Отговарям ти, че божеството е всемогъщо и МОЖЕ да вземе друг модел, за него няма Няма. Предполагам смяташ божеството за всемогъщо, нали? То не е несъвършено и може всичко, нали? Ти смяташ, че представите ми не съответстват на действителността за божеството Аз иронизирам и те питам каква е неговата действителност, макар да зная, че и на теб ти е неизвестна. Как би знаял, че моите представи не съответстват, след като не можеш да знаеш каква е действителността на божеството? Ти признаваш, че е невъзможно човек да опознае действителността на божеството. Нали така? А моите атеистични възгледи изобщо не са свързани с горната дискусия.

А каква е "действителността"? В Библията, сътворението на човека е разгледано на две места. "26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята" Другото "7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа." Първото е по- древно и в него няма вдъхване на душа, нито забрана, напротив- "Пълнете земята". На другото място няма "образ" и може да се каже, че човек не мяза на божеството. В замяна на това има друг текст с "образ": "3. Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит." Явно правенето на някого по свой образ и подобие става под завивка по познатия начин. Противоречията в Библията са много, така че всеки избира от там по образ и подобие на своите разбирания За да се убедиш сам, търси "образ" или "подобие" в Библията. Търсачки има.

Древните не са мислели много за потенциали. Техните представи са се ограничавали до видимото. "Образ" означава, че по външен вид човек е подобен на божеството си. Така и Буда е подобен по образ на расата си, Вероятно и семитите на божеството си. Може би и по морал, ето Йехова заповядал да бъдат изклани всички необрязани, а рода му заповядал пак така в Газа. Обаче това не е подобие "по образ". За Бог няма Няма. Той като всемогъщ и всезнаещ може да измисли друг модел, но е избрал този.

Засягаш интересна тема, която отбелязвам, но не й е тук мястото за обсъждане. Става дума, че говорът дава възможност да се казват различни думи, а да се подразбира едно и също. Тези "луфтове" дават по- широко разбиране на казаното. Нямам отговор.

Ако човек направи от кал (глина) човешка фигурка, тя ще му бъде сходна по образ и подобие. Това свое откритие и чудо, човек е приписал на божеството, още му приписал и една свръхестествена способност- да вдъхва живот. Наистина, глинените фигурки биват доста стилизирани и ако извънземни намерят някоя такава, ще имат доста крива представа за това, какво представлява човек. Аналогично и с образа на божеството, за което не бива да съдим по недоправените му калени фигурки тук.

Ще възразя, защото правниците не смятат така. Ето какво казва уики.англ. The terms solidaire and solidairement already appeared in French legal language in the 16th century. They are related to the Roman legal concept in solidum, which was derived from the Latin word solidus, meaning "on behalf of the whole". In Napoleon's code, solidarity meant the joint liability of debtors towards a common creditor and was not a primary legal principle А ето и друг текст- на български Солидарността е възприета като понятие и в правото. През XVI век френските юристи започват да използват понятието солидарност (solidadiete), за да обозначават общата колективна отговорност, която се носи заради дълговете, които има някой член на общността. Терминът солидарност намира своето легално определение в Наполеоновия Code Civil от 1804г. Ако Пешо е поумрял, ама бил взел заем, ще плащат и жена му, и синовете... всеки солидарно. Нищо особено, просто солидарност не е от солиден. прав си.

Не мога да си представя душата на групата. На индивида как да е, представям си прозрачно или светящо за екстарасенсите повторение, реплика на тялото. Как си представяш душата на група? А иначе за вживяването съм съгласен.

Възползвам се от метафората за да изпъкне конкретното. "Изчерпване" е да гребеш с черпака или да черпиш. Накрая казанът е празен. Дано измежду черпените има някой да върне черпнята. Децата на които си давал грижи да върнат на стария си родител. Защото неговият казан е изчерпан и няма от къде другаде. Може и да пестиш, да не черпиш, ама това в казана има свойството да плесенясва и черпиш, не черпиш, изчерпва се.

Според мен, най- важният обичай, който непрекъснато се променя за да съответства на времето е БРАЧНИЯ ОБИЧАЙ. Ако не е актуален, просто загиваме, защото урежда съгласието за семейство и създаване на деца. Една позната разказваше, че питала баба си, родена преди ок. 100 г, значи женила се към 1940 г. как са се избрали с дядото. Тя отговорила "Ами той ми подхвърли ябълка". Верно, село, ама това е 20 в.! Една история от преди 200 г., в Щвейцария, кадето тогава имало обичай момите да бъдат навестявани от ергените за цяла нощ, без секс. Този, който разказва на Стендал тази история бил офицер и в пътуването си нямало къде да отседне нощта, та в един дом с хубавка мома. Тя му харесала, и той се пресрамил та я попитал дали може да бодърства с нея през нощта. Тя попитала майка си, а майката се съгласила, стига да не си сваля фустата. Попитала и бащата, и той се съгласил. Ясно, че ако момичето викне за помощ нощеска, той бил в право да употреби сращу гостенина швейцарското си ножче. Така момичето влязло в стаята, дори в леглото и си приказвали и подремвали цяла нощ. На сутринта момичето му направило кафе със сметана и му подарило пазвата си- кадифен нагръдник с бележка, че това била най- щастливата й нощ. Самият Стендал смята за по- съвременен (буржоазен за 19 в.) обичай, да се ходи семейно на празненство, като младите са в една стая, майките в друга, бащите в трета и всеки се забавлява по общопиретия начин. Аз съм се запознал в университета, а сме се опознали на купони.

Така е.

Да, ефект има, защото са все въобразени. Нужна й е вяра, че има "нещо", което я закриля. Дори да е на възраст, която предполага зрялост и способност да се справя, добре е да има един силен и способен Татко, който може да даде съвет и помощ. Заради това й е все едно дали е Отче наш, Ошо, Зевс или нещо лично нейно, примерно душата на починало дете. В психологията има един феномен- идеализация на липсващия родител. Ако единият родител е починал, сиракът все си мисли, че в трудни моменти онзи- починалият би го измъкнал. Да бе- да! Така че човек има нужда от измислен Отец за трудни моменти.

Традиции, кризи и финал. Този ми коментар е насочен към това, че традициите са продължително действащи и временни турболенции на обстоятелствата не са причина да се променят. Ако в условията на такива турболенции променим традициите, то след тях, при нормализиране на средата, ще сме без готовите решения на традициите. Примерно традицията "Сватба" е в криза, но това е временно. От друга страна, при трайна промяна на обстоятелствата, традициите са изчерпани, вървят към своя финал. Традицията "Кукерство" например няма днешен смисъл, а само етнографски. На Пернишката "Сурва" се редят еднотипни групи, които като единствено полезно от векове съхраняват здравото наливане с червено вино- за здраве. Нестинарството има по- особено положение, макар да е превърнато в туристическа атракция, защото възпроизвежда едно чудо- човек да надмогва огъня. Сещам се и за традиции, свързани с момчешката и младежка готовност за битки за защита на своите. Те пък са необходими, но преднамерено потушавани. Вече сме мирни и тихи, защо ни са войници, а не спортисти?

Измежду традициите, които не се описват искам да споделя впечатления за хранителните традиции. Много мои познати- жени, които ходиха на гурбет в Средиземноморски страни се върнаха напълнели, да не кажа дебели. Тези, които успяват да ядат традиционна наша храна запазват фигурата си. Искам да кажа, че тези традиции е добре да се спазват. От друга страна е добре да се приемат други традиционни неща съобразно условията там. Все пак те там са ги създали с някакво основание- климат ли е, болести ли е, но те им помагат.

Разбирам. Към персонала, но паралелно и споменаване на върховния. Щото се случва, царят дава, пъдарят не дава.

Хора, дойде ми на ум да попитам: бог Отец има ли други способности, възможности, друг ресор на всемогъщество? Искам да кажа, като ходи жена ми на църква, да речем по женски въпроси се моли на Богородица. За какво може да й помогне богът Отец по- специално? Да я насочвам ли към Светата Троица като общ бог, вместо към Исус Христос? Все пак, три лика са повече от един или все тая- вярата помага и дали се моли на Вишну или на Валаамовата ослица, силите са все в нея?

За мен има едни ритуализирани традиции, които са свързани с религията и фолклора. А има и едни традиции, които са народностно- семейни. Примерно при българския етнос една прекалена грижа към здравето и защитеността надетето, при циганския етнос- ранна сексуалност и свобода. Те се предават от родителите чрез пример и дори не се ословесяват.

Нямам някакво отношение, но да се пише уж за някого, а всъщност за предците му не е много информативно. Професия и успехи, семейство, хоби и успехи, изобщо нещата от живота, а не от живота на прадядото.