Търсещ истини

Пропуших по социални причини- приятел ме черпеше в почивките. Отказах ги по соцални причини- съпругата ми каза, че не иска да целува пепелник. Ползвах табекс. Пропуших отново когато гледах стара, дементна майка. Изляза да не й слушам страшните заради "изчезването" й приказки и запаля. Скръб... До някъде никотинът е заместим стимулант, но е конкретен. Цигарата не е хапче. Може би вода... ябълка пробвах- не работи. Може би някаква формула- мисъл за нещо, но не съм мислил в тази насока. При тебе как беше и как е?

Вайп не съм пушил. Свободно можеш да №№№№№№№№№ изкуствения интелект колкото пъти искаш. Не зная какво имаш предвид, но имам идея за тютюнопушенето, пристрастяването и отказването.

Явлението е познато.

Аз пуша по две до три цигари дневно. Неприятно ми е на устата от вкуса им, а съпругата ми намира миризмата им за отвратителна.

Има трийсетина теми, които излизат с търсене на думите Отказване и Цигари. Те са в рубриките Здраве и медицина и Други. Има предложения за заместване с електронни цигари, с нови продукти за отказване и с електронни игри. Има и омаловажаване на проблема. Сега, когато цигарите ПАК поскъпват попитах ИИ за психологическите проблеми на пушенето и отказването. Тютюнопушенето ### 1. Психическа зависимост Психическата зависимост от тютюнопушенето представлява трайна потребност, изградена на основата на **емоционални, поведенчески и социални фактори**, които поддържат навика дори след преминаването на физическата нужда от никотин. Основни характеристики на психическата зависимост: - **Навик и ритуалност** – Пушенето често е свързано с конкретни дейности или ситуации: сутрешното кафе, разговор с приятели, почивка на работа и др. - **Емоционална компенсация** – Цигарата се използва като начин за справяне със стрес, тревожност, скука или напрежение. - **Идентичност и социална принадлежност** – В много случаи пушачът възприема себе си като част от група и създава усещане за принадлежност чрез споделено пушене. - **Психологическа самозаблуда** – Пушачът често оправдава поведението си с аргументи като: „Мога да спра, когато поискам“, „Пушенето ме успокоява“, „Цигарата е малкото ми удоволствие“. Психическата зависимост се засилва и от **поведенческото кондициониране** – когато пушенето е асоциирано с положителни емоции или облекчение, този модел се затвърждава и трудно се разрушава. --- ### 2. Психология на отказването Психологията на отказването от тютюнопушенето е сложен процес, при който индивидът трябва да преодолее **утвърдени мисловни, емоционални и поведенчески модели**. #### Основни етапи на отказването: 1. **Осъзнаване на проблема** - Пушачът започва да си дава сметка за вредите от тютюнопушенето и за влиянието му върху здравето, финансите и качеството на живот. - Появява се вътрешен конфликт между желанието да спре и потребността да продължи. 2. **Вземане на решение** - Това е ключовият момент, в който индивидът заявява пред себе си, че иска да прекрати пушенето. - Решението често е съпътствано от страхове – „Ще се справя ли?“, „Какво ще правя без цигарата?“ 3. **Промяна на мисловните нагласи** - Пушачът трябва да разруши няколко митологизирани вярвания като: „Пушенето ме успокоява“, „Ще напълнея, ако спра“ и др. - Изграждане на нова вътрешна нагласа: „Аз мога да бъда свободен от тютюна.“ 4. **Изграждане на нови поведенчески стратегии** - Търсене на алтернативи на пушенето в стресови ситуации – спорт, разходка, кратка почивка. - Промяна на ежедневните ритуали, за да се избегнат ситуациите, които автоматично водят до желание за цигара. 5. **Справяне с абстиненцията и психологическия глад** - В ранния етап на отказването най-силно се проявява **психологическият глад за цигара**, дори след като физическата зависимост е отминала. - Възможни са симптоми като раздразнителност, безсъние, тревожност. 6. **Поддръжка и превенция на рецидив** - Дългосрочният успех изисква постоянна работа върху себе си, изграждане на нова самоличност като „непушач“ и избягване на рискови ситуации. - Понякога се използват и **психологически техники** като когнитивно-поведенческа терапия, техники за управление на стреса, групи за подкрепа. --- ✅ **В заключение:** Психическата зависимост от тютюнопушенето е дълбоко вкоренена в мисленето и емоциите на индивида, което прави процеса на отказване основно психологическо предизвикателство. Успехът изисква не само преодоляване на физическите симптоми, но и **съзнателна промяна на нагласите, навиците и начина на мислене**.

Понякога хрониичната болка не е от хронична болест, а от обичайна дейност. Просто се затрудняваме и изхабяваме. Може да е от неудобни обувки, легло. Става дума, че болката в този случай не е сигнал за заболяване, а за често натоварване. Примерно да се пили или реже в неправилна поза, води до някакво натоварване, което като е рядко не влияе, но ако е често похабява тялото. Жени се оплакват от болки, които са присъщи на боксьорите, само защото водят прахосмукачката с подобни движения. Става дума, че болката пак е сигнал, но този път за неправилна работа, водеща до изхабяване. Червена лампа за спазване или осмисляне и търсене на друго положение, инструмент, легло, обувки, дрехи, условия и дори въздушни течения и изобщо хигиена, най- общо, на дейността. Навикът ни е първо да спрем болката, изключим лампата, като игнорираме системната причина. Сещам се филма за пожара в НотрДам, където решиха, че датчикът греши и просто го изключиха. В темата от форума Болка в ръката-по протежението на лакътя" веднага започват медицински съвети и никой не повдига въпроса за причината. Лично аз, по препоръка на лекаря, при зъболечебни процедури никога не взимам успокоителни или обезболяващи, които биха попречили на реакциите ми при реална болка- сигнал за нещо важно за лекаря.

Непосилната болка. Примерно при бъбречна криза или при раждане. Интересно е, че първата криза е най- страшна. Новаци! Изглежда има претръпване и хоризонт след болката. Някакъв страх бива преодолян и човек разбира, че болката не е непосилна. Появява се един търпеж, който я прави преодолима.

"Дай да го цункам и ще ти мине" Това вълшебно средство действа между проговарянето и пубертета. Разпространено е в цяла Европа и САЩ. В Далечния изток, където не целуват, подухват (и у нас го има) или разтриват, съпровождайки със заклинанието "Болко, болко, бягай". "Ще те шамаросам, за да зная защо плачеш" Действа през същия период. Поп-психологията смята, че травмира, но е възприето по цял свят в различни форми. Социалното въздействие е, на първо място, че има обратна връзка: детето не е само в изживяването, но също и демонстрация на майчина загриженост или бащино призоваване към твърдост. Освен това, има отвличане на вниманието от болката и по този начин, нейното потискане: Доминиращият стимул на болката е заменен от друг- на социално отношение. В нервната клетка бива потиснат единия за да реагира според другия сигнал. Един виц: В спален вагон двама младоженци се лигавят Тя:"Ох, ударих се по пръстчето" Той- "Дай да го цункам и ще мине". Тя. "Ох, боли ме коленцето". Той "Дай да го цункам и ще ти мине" и още много, много болки лекували така. Съседът от третото легло се отегчил и казал "А-а- а хемороиди лекувате ли?"

Не бих казал. "Бате Николай" правеше смешки и фокуси на деца в болницата и това не е засилвало вниманието към болката. Особено при децата, където метаболизмът е бърз и физиологичното преодоляване на болката е бързо, тя може да бъде преодоляна без връщане още докато върви спектакъла.

Някои особености са изследвани от А. Рашева под ръководството на Д. Щетински сп. Психология 2018. Мисля, че страдащият от болка, както и всеки болен трябва да бъде разглеждан като невротик. Отвличането на вниманието с положителни емоции е палиативна мярка, очакванията са преувеличени. Медикаментозните средства, смятам, са по- полезни от психотерапевтичните. Друг поглед за преодоляване на болката има и в друга тема в настоящия форум Да не забравяме и чудодейното действие на майчината целувка върху детската болка и страдание. Какво ви е мнението, как преодолявате болката и как го правят успешно други?

Съжалявам, че не се получи дискусия. Ето кое ме натъжава: заставайки в позиицията на радиоговорител, подавате информация, която не може да бъде обсъждана. Тази информация има някои прилики със създадена от ИИ, но не ни казвате за това, което по принцип е честно да се каже. При всички възможности на форума ни информирате в теми, които не съответстват на информацията, което я прави неадекватна. При това положение, информацията, колкото и да е интересна, ще бъде загубена, което разбира се не е от значение и ако човек иска да се запознае, ще намери източници. Знаете ли, чиновниците пращат едни информации до разни шефове, които са твърде заети да ги четат и единствено пишат "Запознат" и се подписват. Тъжно.

Поднасяте твърде интересна гледна точка и препращате към модерна теория. С радост бих прочел и научил подробности и моля, дори настоявам, да отворите нова и конкретна тема за теорията на хаоса в обяснението на човешката психика и в неврологията. Ако не е разсейваща намесата на спамерите, може и тук, във форума, където има повече посетители, но може и да отворите нова група в https://www.kaldata.com/forums/clubs/ където има повече модераторски възможности. Във всички случаи темата би била интересна. Успех.

Ще напиша защо смятам това за твъде крайно. Има в езика едни фрази, които оправдават страстта. Примерите са измислени. "Той страстно се хвърли в прегръдките на страстната си любима" А? Двама луди-млади, обхванати от любов правят джиджи- биджи. Ако няма страст, това си е ... нямам думи. Или "Хектор се хвърли в боя с цялата си страст". Със сигурност, героят може да се хвърли в боя разумно, с премерени реакции, без да се поддава на емоции, обаче в това "с цялата си страст" има такава красота и бухване с главата надолу, че аз му се възхищавам. Нека е луд, нека е обсебен! Толкова е изключителен! Добрите митологии дават и негативна оценка, където трябва. Херакъл е наказан да преде с вретено, а господарката му Омфала- мъкне боздугана му, заметната с кожата на Немейския лъв. Героичния полубог е наказан, защото в сляп гняв е убил сина на царствен герой. Обикновено този сляп гняв е разказан като лудост, пак за да не се позори красивата същност на страстта. А пък фразата "безстрастен" не се използва никъде положително. Костенурката е безстрастна и охлювът. Разбирам и съм съгласен, че страстта замъглява преценката. Обаче прави решението много по- всеотдайно и безкомпромисно. Наистина, разумът е добре да ореже горната четвърт на страстта. Да не се стига до лудост., но е нужна и страст, която да даде малко плам в кръвта на безгръбначните

Не беше моя реплика, но щом стана дума за това - не форума, а цялата планета е един организъм. Я виж ти! Не бил от организма на форума, а паразитира в него. Разгеле, се сетих, питам заради децата: Какво се прави против глисти?

Наскоро четох за мнението на Далай лама, когато го попитали коя религия е най- добра. С резки вертикални движения на ръката, той казал "Това са християни, будисти, мохамедани, юдеи ..." После с рязко хоризонтално движение пресякъл тези "стълбове" и добавил. "Отгоре са добрите. Добрите християни са като добрите будисти, добрите мюсюлмани, добрите юдеи. Отдолу са лошите. Лошите християни, мохамедани, будисти и юдеи са еднакви" . Само ще добавя, че "божиите" напътствия за добър и праведен живот съответстват на племенните порядки и като цяло съответстват на това, което е добро за стабилен социум. Ако Дяволът бе победил и искаше стабилно общество, щеше да наложи същите закони на хората. Вж. "Великият инквизитор" ТУК Това важи и за християнските деноминации. Дали си протестант, католик или православен, при добродетелен живот отиваш в рая. Същото важи и за праведния Анжелист. Ако живееш порочно, го ту хелл, пък дори да си в най- богатата църква.

Кое е по- важно, разумното или страстното? Ами и двете. Взаимодействието и взаимния контрол правят човека по- човечен. Разумът може да отреже високите, наднормени стойности на страстта, но може и да я подбуди, когато човек е в апатия. Страстта може да спаси човек от натрапчиво мислене и от философски скептицизъм към живота. Колкото по- редовно си взаимодействат, толкова по- хармонично е.

Освен да завиждаме при сравняването с другите, можем да се подмазваме, да командваме, да изпитваме симпатия или антипатия, да съживяваме предубеждения, да проявяваме интерес, както и множество нюанси на емоции и поведение. При това, сравняваме се с реални, измислени- филмови и романни герои, с идеали- свои и привнесени като светци и митологични герои. Изобщо с всичко. Още в първите секунди на нова среща ние се сравняваме с другия и преценяваме дали е заплаха. Тези секунди спасяват живот.

За съжаление в конкурентна среда сравнението с другите води до завист, а тя до търсене начин за спъване, унижаване на другия. Един поглед към избягване това, ние да завиждаме е онова Его в източния смисъл, което повече изразява себичност. Когато осъзнаем, че не сме толкова важни, че да надуваме гайдата щом друг ни изпревари или някой има нещо в повече, спокойно приемаме съществуването на другите, по- добри или по- лоши, но човеци. Аз не се справям добре, но полагам усилия. В обмяна на мнения в групата, Greta опита да ми обясни, да не приемам нещата лично. Може би това е начин да не обръщаме внимание на завистниците. Както се казва, по- добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. Засега съм приел една такава позиция по тук- дразнещите ме никове. Естествено, не мога да избегна сравнението помежду ни. Та, ние, форумът тук, сме един организъм. Имаме свои особености, които са и наши специализации. Съществуваме и реагираме според тях. Един реагира с ум, друг със сърце, трети със задник. Не можем да откъснем з... на който и да е организъм, защото не бил ни харесвал. Така че, гледам положително на всички органи в нашия организъм- форум, като все пак смятам за неприлично да се човъркам и говоря за з...ци.

Е? Не участвам за духа, но продължавайте.

Засега, разбирам, че не сте заинтересовани. Аз също. Просто отбелязвам един възглед. Смятам, че доц. Михалкова използва в хомеопатичната си практика тази класификация, но аз имам и към хомеопатията негативно отношение. За мен това е една художествена класификация.

Моето разбиране е, че това, което наричаш психология във всеки разговор е, че всеки разговор може да бъде предмет, разглеждан от науката психология. Нали не казваш, че науката геометрия е във всяка линия или фигура? Някакво друго съдържание влагаш. Може би, че психология е всичко свързано с психиката и така в разговора има психология. Тогава защо ни е тогава това "логия"=знание? Нека психологията си е наука за психиката, а разговорите и човешките отношения да са си отношения, които могат да са обект, предмет на психологията, на социологията, рекламата, пропагандата, политиката, дори обект на форумния администратор. А че във всичко човешко участва психичната дейностм, може би по- добре се изразява с "Но психичното е във всеки разговор (и не само), дори с непознат." В такъв смисъл, аз не мога да участвам в тема "Духът на психичното", просто защото не го схващам, неразбираемо ми е. Не си представям що е това дух и отношенията му с психичното. При "духа на психологията" имах идея, че науката може да има различни насоки, гледни точки, които да наречем Дух, прим. Обладан от дух на насилие или Разглежда го в религиозен дух, Основен е научния дух в изследването. Такива ми ти работи ПП. Мога да кажа и "Психичното в духа на Фройд" или "Психичното в духа на Павлов", но мисля, че не това те интересува при създаване на темата.

Класификацията ми се вижда сходна с алхимичните класификации на веществата и със зодиакалните характери, но макар и изработена по друга парадигма, а не аналитичната е редно да я изложа като феномен. Източник Българско списание по психология 2018 г. Представяме специфичните личностни особености на отделните хомеопатични конституционални типове и поведението им, във връзка с критерия Приемане/Неприемане, както и потребностите от психотерапевтична помощ за всеки от тях: Приемане на себе си: А.Приемане: Hyosciamus (Hyos) – повишена възбудимост, приказливост, удовлетвореност от живота, самовлюбен в себе си. Обича да привлича внимание. Весел. Импулсивен. Хиперсексуален. Обича да се разголва пред другите и да наблюдава техните реакции. Страх, че някой може да му навреди, от отравяне. Ревност и подозрителност към близките. Насоки за психотерапевтична помощ – за овладяване на сексуалното поведение, развиване на самоконтрола. Приемане на другите като личности, а не само като социални обекти и публика на неговите изяви. Platina (Plat) – високомерен, нарцистичен, груб. Силно его. Гордее се със себе си. Има нужда да демонстрира своето превъзходство. Проявява неудържими импулси да се саморазправя с другите, дори да убие. Има илюзии, че е сам в света, че не принадлежи към своето семейство, че нещата изглеждат малки, че е под свръхчовешки контрол. Много страхове - от смърт, удушаване, изоставяне, болести, призраци, животни и др. Насоки за психотерапевтична помощ: за изграждане на пообективна самооценка, адаптация към околната среда. Развиване на умения за работа в екип. Справяне с личните проблеми и взаимоотношенията. Chamomilla (Cham.) – капризен, раздразнителен, гневен. Постоянно сърдит, с агресивно поведение. От бебе е много неспокоен - иска по цели нощи да го носят на ръце. Не може да му се угоди. Желае нещо, а после го отказва. Стреми се да се наложи в различни ситуации и веднъж успял, повече не отстъпва. Постепенно увеличава своето влияние като се стреми да подчини околните на капризите си. Отреагирва върху другите със злоба, физическа агресивност и отмъстителност. Има свръхчувствителност към болка и болката го озлобява, може да го доведе и до вцепеняване. Не обича да го докосват. Има страхове от вятър, шум, доближаване. При неуспех обвинява всички други, но не и себе си. Насоки за психотерапевтична помощ: още от най-ранна възраст – поставяне на ясни граници и правила. Запознаване с техники за овладяване на гнева и емоционалните състояния. Формиране на позитивно отношение към живота – отчитане не само на отрицателните, но и на положителните страни. Насочване на активността в рационална посока. Б. Неприемане: Calcarea carbonica (Calc) – представителите на този тип са попълнички, от деца. Във връзка с това не харесва себе си и изпитва чувство за малоценност пред по-слабите. Неувереност, усещане за вътрешно объркване. Бавност, инертност. Търси одобрение и е особено чувствителен към критика. Отдава огромно значение на това, което другите ще кажат за него и силно се тревожи да не забележат вътрешното му объркване. Домът е неговата крепост. Предпочита установения, сигурен начин на живот пред промените и неизвестността. Изпада в депресивни състояния, стигащи до отчаяние и отказ от дейност. Има страхове от бедност, загуба на контрол, високо, мишки, тъмно, за здравето, от смъртта. Работи упорито за да се хареса на другите и да заслужи одобрението им. Насоки за психотерапевтична помощ: ниската самооценка, страховете, нерационалните възгледи относно собствените възможности. Организация на времето Anacardium (Anac) – дълбок личностен конфликт между две силни, противоположни тенденции – усещане за непълноценност и жестокост. Силно раздвоение на личността – все едно, че на едното му рамо седи „ангел“, а на другото „дявол“. При доминиране на непълноценността той насочва гнева към себе си, а при доминиране на жестокостта – проявява агресивност към другите – хора или животни – бие се, ругае, измъчва ги. Подвластен е на противоречията. Не може да ги овладее. Висока тревожност. Липса на самоувереност. Опитва се да докаже себе си. Страхове от провал, от преследване, има усещане, че някой стои зад него. Насоки за психотерапевтична помощ: повишаване на самооценката. Формиране на последователно поведение. Развиване на умения за избор на решение при противоречиви ситуации. Овладяване на емоционалните състояния. Преработка на страховете. Aurum metalicum (Aur) – чувства се изолиран от целия свят. Желае да е сам. Изпитва омраза към света. Дистанцира се от всички. Не споделя и не се доверява на никого. Много съвестен, отговорен и честен. Поставя си високи цели. Иска винаги да бъде на върха. Не понася дори малък неуспех. Ако се провали може да стигне до суицидни мисли за хвърляне от високо. Още от ученик силно преживява и най-малкия неуспех, например оценка 5 вместо 6. Обвинява се за всичко. Изпитва постоянна неудовлетвореност, независимо от постигнатото. Много чувствителен към критика. Високо цени материалното благополучие и се стреми към него. Потискането на емоциите се отразява върху сърдечната дейност – стягане в гърдите, треперене. При попродължително потискане може да развие и по-сериозна патология. Насоки за психотерапевтична помощ – за преодоляване на екзистенциалния вакуум – усещането за безсмислие в живота. Отклоняване от суицидните намерения. За повдигане на самочувствието и оценка на постигнатото. Обучение в техники за отреагиране на емоционалните състояния. Приемане на другите: А.Приемане: Phosphorus (Phos) – общуването и взаимоотношенията с другите са основна тема при този хомеопатичен конституционален тип. Бързо създава контакти. За да се успокои трябва да сподели с някого. Усмихнат и лъчезарен. Увлича другите след себе си. Съчувства при чуждо нещастие. Движеща сила на дейността е неговия интерес. Щом загуби интерес към нещо го оставя недовършено. Тревожността му е насочена към бъдещето. Изпитва силен, неопределен страх че „Нещо лошо може да се случи“. Не понася да остане сам. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на проблеми, свързани с взаимоотношенията. Намаляване на тревожността, свързана с неизвестното. Преработка на страховете. Pulsatilla (Puls) – много общителен. Обича да се прилепва към някого. Силно желание за физически контакт – милване, целувки, прегръдки. Търси любов. Основен въпрос е:“Обичаш ли ме?“. Мекота и променливост. Има нужда от подкрепа. Позволява другите да доминират над него и да му влияят. Лесно плаче. Реагира главно с плач. Има страхове от изоставяне, затворено пространство, високо, тъмно, крадци, огледала. Насоки за психотерапевтична помощ: формиране на самостоятелност при взимане на решение. Повишаване увереността в собствените си сили. Cocculus (Cocc) – основните му притеснения са за близките. Живее заради тях. Силно преживява и най-малкото, което им се е случило. Ако някой е тежко болен постоянно бди над него. Стига до изтощение и безсъние в резултат от тези денонощни бдения. На физическо ниво има чести световъртежи. Прилошава му при пътуване с превозно средство. Чувствителен, съчувстващ и деликатен. Страх за здравето – собственото и на близките хора. Насоки за психотерапевтична помощ: За психическо възстановяване след загуба на близък човек. Да се научи да приема обективните обстоятелства и да насочи усилията си към това, което зависи от него. Б. Неприемане: Nux vomica (Nux-v.) - тревожен, активен и организиран. Съревнователен и инициативен. Изцяло отдаден на работата си. Изпитва вътрешен комфорт. Дразни се от външни обстоятелства и хора, които нарушават този комфорт. Умее да ръководи хората, но силно се гневи от грешките им, кара се с тях и ги обижда. Ако е виновен не признава вината си и пак отреагирва върху другите. Има страхове от неуспех, унижение и брачно обвързване. Свръхчувствителен към външни стимули – светлина, шум, миризми. Те повишават раздразнителността му. Насоки за психотерапевтична помощ: за приемане на хората с техните положителни и отрицателни страни. Справяне със силните емоции и страховете. Приемане на външните фактори като фон за развитие на дейността. Умения за разпределение на енергията, с цел съхраняване на собствените сили. Veratrum album (Verat.) – преждевременно развити и умни деца, хиперактивни и непослушни. Не се подчиняват на авторитети. Във връзка с това хората от този тип имат проблеми в училище или на работното си място. Може да стигне до маниакални състояния. Безпокойството му се изразява в безсмислени повтарящи се действия, например – преместване на предмети. Проявява жестокост и критичност към другите. Надменен и самоуверен. Смята, че винаги е прав. Религиозност. Вярва, че е божи пратеник на земята. Насоки за психотерапевтична помощ: поставяне на ясни граници за допустимото поведение. Осигуряване на среда за развитие на интелекта. Откриване на подкрепени модели на неприемливо поведение и тяхното преодоляване. Sepia officinalis (Sep.) - две крайности в поведението – от раздразнителност и нервност, до пълно безразличие и изолация. Забелязва слабостите на другите и ги напада с язвителни забележки. Трудно овладява емоциите си – избухва, крещи, обвинява другите. Може, когато е сам, да получи пристъпи на конвулсивен плач с хлипане. Безразличен към семейството си. Семейните задължения го дразнят. Не понася противоречие и неподчинение, особено в семейството. Има непоносимост към компания, но в същото време се страхува да остане сам. Има страхове от призраци, за здравето, от бедност. Насоки за психотерапевтична помощ: за овладяване на двете крайности в поведението. Приемане на другите с техните слабости и положителни страни. Преработване на семейните конфликти. Изграждане на социални умения за отношения с хората. Приемане на събитията: А.Приемане: Kali carbonicum (Kali-c) – много принципен, последователен, отговорен и изпълнителен. Стабилен, деен. Иска да държи всичко под свой контрол. Оптимист. Вярва, че винаги има решение. При гняв реагира върху другите. Усеща тревожността в стомаха или като студенина в сърцето. Страхува се от неща, върху които няма контрол – за бъдещето, от тъмно, призраци, от болести - в началото на болестта, когато още не знае как тя ще се развие. Надценява своята роля и омаловажава ролята на външните обстоятелства. Ако не успее обвинява себе си. Няма самочувствие от постигнатото. Насоки за психотерапевтична помощ: изграждане на по-гъвкави възгледи за света. Осъзнаване на собствените си ресурси за справяне с обстоятелствата. Приемане на външните обстоятелства, върху които не може да се окаже контрол. Arnica Montana (Arn.) – каквото и да се случи има усещането, че всичко е наред. Смята, че няма нужда от медицинска помощ и отпраща лекаря. Когато изпитва болка е раздразнителен и желае да остане сам. Има страх от сърдени болести, особено през нощта, когато очаква да получи пристъп. Насоки за психотерапевтична помощ: за обективно възприемане на външните обстоятелства с техните положителни и отрицателни страни. Осъзнаване на реалното си състояние и проявяване на активност за промяна. Примирението му пречи да действа. Thuja occidentalis (Thuj) – нагаждане, приспособяване към ситуацията. Ниска самооценка и усещане за безполезност. С добре подържан външен вид, но вътрешно не се харесва. Затворен, не споделя, подържа социално-желателни взаимоотношения другите. Чувства се изолиран и самотен. Често се извинява и оправдава. Подценява се, не заявява себе си. Търси одобрение. На моменти има усещането, че е под свръхчовешки контрол. Пресметлив и манипулативен. Използва създалите се обстоятелства в своя полза. Има страхове от загуба на самоконтрол, да не разкрие себе си. Смята, че ако го познават няма да го обичат. Насоки за психотерапевтична помощ: повишаване на самооценката и увереността в собствените способности. Корекция на ирационалните възгледи, че никой не го харесва и обича. Откриване на ресурси за справяне с житейските ситуации. Техники за освобождаване на потиснатите емоции. Б. Неприемане: Natrium muriaticum (Nat-m.) – силно преживява всичко случило се. Не го преработва във времето. Стари травми от детството му тежат през целия живот. Не изразява емоциите – задържа ги в себе си. Не е в състояние да преработи загуба на близък човек. Мъката се трансформира в различни физически проблеми – например нарушаване функциите на щитовидната жлеза, сърдечни проблеми, язва на стомаха и др.. Песимист. Високо чувство за отговорност. Добросъвестност и прецизност. Стремеж към съвършенство. Дълго обмисля и анализира всяка ситуация. Лесно се обижда и трудно прощава. Не понася да бъде утешаван. Обича да бъде сам. Много добър и дискретен слушател. Вярност и почтеност към партньора. Има страх от крадци, тесни пространства, от болести, тъмнина, буря. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на стари психотравми без значение кога са се случили. Повишаване на самооценката. Да овладее техники за проява на емоциите за да ги прилага, когато е сам. Да отстоява себе си във взаимоотношенията с другите. Да осъзнае собствените си ресурси за справяне в конфликтни ситуации. Ignatia amara (Ign.) – идеализира хора и събития. Изгражда си нереална представа за света, в който живее. Несъответствието между реалността и илюзията неминуемо води до тежки разочарования, които не може да понесе. Лесна ранимост и обидчивост. Идеализира близките хора и често става тяхна жертва. Има нереални очаквания във връзка с поведението на партньора си в съответствие с изградения образ. Потиска емоциите си. Не понася утешение. Усеща тъгата като буца в гърлото и дълбоко въздиша. В стресови периоди се отключват пристъпи на кашлица. При продължителна дълбока скръб може да се получи косопад, хистерични парализи на отделни участъци, хронична умора, сърцебиене и др. Има страх от птици и от тесни пространства. Може да прояви променливи психически състояния – хистерични пристъпи на редуващи се плач и смях. Насоки за психотерапевтична помощ: изграждане на реалистична представа за света, за човешките взаимоотношения, за партньора. Приемане на раздялата, вследствие разочарованието от партньора. Приемане смъртта на близък човек. Осъзнаване на собствените си ресурси да продължи напред въпреки случилото се. Gelsenium (Gels.) – трудно се адаптира към промените. Най травмиращо му влияят ситуации на очакване. Преди важно събитие получава стомашно-чревно разстройство и често уриниране. Сценична треска преди публична изява. Проявява слабост на всички нива. На физическо – слабостта прогресира до парализа. На емоционално – страх да се противопостави при принуда към нежелано действие. На умствено – разсеяност и понижена умствена работоспособност. Плах и резервиран. Има страх от провал, от загуба на самоконтрол, че сърцето му ще спре, ако не се движи. Въпреки вътрешната си съпротива се подчинява на чуждите изисквания. Няма самочувствие. Очаква одобрение от другите. Насоки за психотерапевтична помощ: намаляване на тревожността преди предстоящо събитие. Овладяване на сценичната треска. Повишаване на увереността в собствените сили. Справяне със страховете. Приемане начина си на живот: А.Приемане: Conium (Con.) – практичен, земен. Отчита реалните факти. Втвърдяване на всички нива. На умствено - не обича промените, води еднообразен, стереотипен начин на живот. На емоционално - коравосърдечен, скучен човек. Емоциите са потиснати, не стигат до осъзнаване и изявяване. На физическо – образуване на твърди тумори, бучки по жлезите, особено на млечните жлези. Продължително страдание при загуба на дългогодишен брачен партньор, при смърт или развод, поради прекъсване на редовния сексуален живот. Изпитва страх от смъртта, от хора, от непознати, от крадци, страх, когато е сам едновременно с желание да е сам. Насоки за психотерапевтична помощ: възстановяване от продължителната мъка при загуба на близък човек. Превантивно - овладяване на техники за изразяване на емоциите за да не се соматизират във втвърдявания на физическо ниво. Alumina (Alum.)- бавност, инертност на всички нива. Бавността на ума прогресира и води до специфично объркване - неяснота на идеите. Нерешителност, безнадеждност, примиреност. Не се опитва да промени събитията. Унилост. Отчаяние, че никой не може да му помогне. Вътрешна прибързаност, външна бавност. Струва му се, че времето минава много бавно. Има усещането, че някой друг говори вместо него и че чува през чужди уши. Импулс да се самоубие при вида на нож. Има страх от нож, от загуба на контрол, че ще се случи нещо лошо. Отстъпва. Примирява се. Насоки за психотерапевтична помощ: за приемане на себе си. Организация на времето. Осъзнаване на това, което може да промени в живота си. Повишаване на увереността в собствените сили. Barita carbonicum (Bar-c.) - не обича промените. Чувства се комфортно в семейната среда, сред близките хора. Очаква подкрепа и помощ от тях. Недоразвитост на психическо и физическо ниво. Трудно анализира сложни ситуации. Бавно учи и бързо забравя наученото. В непознати ситуации се крие – зад предмети, зад близки хора. Детето се крие зад майка си. Неувереност. Нерешителност. Стеснителност. Детинско поведение. Разчита на чужда помощ, а не на себе си. При притеснение си гризе ноктите. Осъзнава своята непълноценност и се страхува другите да не я забележат. Има страхове от непознати хора, от подигравки, да започне нещо ново, агорафобия, за здравето си. Насоки за психотерапевтична помощ: относно зависимостта и неувереността в себе си. Развиване на ресурсите за справяне. Осмисляне и прилагане на добитата опитност. Повишаване на самооценката. Справяне със страховете и отрицателните навици – гризенето на ноктите. Б. Неприемане: Staphysagria (Staph.) - неудовлетвореност от начина си на живот, но не издава пред другите това недоволство. Търпи. Обикновено е обект на постоянен тормоз – от близки хора в семейния кръг. Вътрешно изпитва силен гняв, но външно се наблюдава примиреност и плахост. С никого не споделя вътрешните си преживявания. На повърхността изразява вина и срам като оправдание за съществуващата ситуация – брак с неподходящ и доминиращ партньор, критична и недоволна свекърва, тормоз и насилие на членове от семейството и др. При продължително съществуване по този начин може на моменти да се отключат силни пристъпи на гняв – вика и хвърля предмети. Сам не може да си обясни тези пристъпи и дълго съжалява за това. Висока влюбчивост и сексуалност, които също са потиснати от срамежливост и затруднения да се изразяват емоциите. Проблемите най-често са свързани с личния живот, а не с бизнеса и кариерата. На физическо ниво се наблюдава често преглъщане, вътрешно треперене, главоболие като забит пирон, схващане на главата, болки в корема, а при продължителни периоди на търпимост – гнездовиден косопад, обриви по скалпа и като най-тежка патология – псориазис. Има страх от гняв, високо и от лекари. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на потиснатите емоции. Проявяване на активност за справяне с поддържащата причина чрез промяна начина си на живот. Работа със самооценката и откриване на ресурси за справяне със ситуацията. Смелост по отношение на заявяване на себе си и своите права. Causticum (Caust.): особено чувствителен към социална несправедливост. Използва своята активност и инициативност за борба срещу несправедливостта. Сериозен, организиран и енергичен. Умее да увлича хората след себе си. Организатор на различни обществени инициативи за защита на нарушени права. Силно съчувстващ дори на непознати хора. Революционно настроен. Идеалист. Разсеяност относно автоматично извършвани дейности като – изключване на електроуреди в къщи, заключване на входната врата и др. – многократно се връща за да провери дали всичко е наред. Развива богати фантазии за това какво може да се случи ако е забравил нещо. Нетърпение. Голяма подвижност на емоциите. Резки промени в настроенията. Мисловно скача от един предмет на друг. Разчита на собствените си сили, действа бързо и организирано при справяне с проблема. Изисква от другите. Организира дейността при борба за справедливост. Вижда възможностите за промяна и ръководи другите за подобряване на съществуващото положение. Има страх, че нещо лошо може да се случи, от тъмно, животни, кучета, призраци. Насоки за психотерапевтична помощ: развиване на умения за делегиране на права и разчитане не само на себе си, а и на други съмишленици при организацията на борби за справедливост. При планиране на дейности да отчита факторите от реалността и да приема нещата, които не могат да се променят. Преработка на емоционалните травми, причинени от сблъсъци с несправедливостта. Arsenicum album (Ars.) – силна вътрешна тревожност. Чувство за уязвимост и незащитеност. Несигурност. Не приема хаоса във заобикалящата го среда. Създава своя структура и ред за да намали вътрешната си тревожност. Определя мястото на всяка вещ около себе си и изпитва силен гняв, ако някой я премести. Така става натрапчиво придирчив. Мания за чистота и ред. Постоянно чисти и подрежда. Обгражда се с хора, поради несигурност за здравето си. Изгражда отношения на зависимост. Очаква помощ и подкрепа от близките си. При търсене на сигурност може да развие ритуални действия като – натрапчиво миене на ръцете и други. Егоизъм – грижи се за близките за да подсигури себе си, когато има нужда. Притежава силно чувство за собственост върху предмети, пари, хора. Смята всичко, което притежават другите, за свое. При взаимоотношенията си с хората повече взима, отколкото дава. Преценява всичко с оглед на личната си изгода. Алчен и скъперник. Събира пари и предмети. При проявена щедрост очаква да получи повече в замяна. Травмиращите преживявания му се отразяват върху храносмилателната система - загубва апетит, може да стигне и до анорексия невроза. Също така може да получи астматични пристъпи, сърдечни проблеми, безсъние. Има силен страх за собственото си здраве (не вярва на лекарите), от собствената си смърт, от открити пространства, от бедност, от ограбване, да остане сам, от нещастия. Насоки за психотерапевтична помощ : преодоляване на страховете, различните натрапливости, ритуалните поведения. Психотерапевтична помощ за преодоляване на анорексията. Намаляване на тревожността. Повишаване на увереността и самостоятелността.

Въпросът е какъв да е духът на науката. Ето и един либерално- конкурентно- капиталистически модел: Психологията е бизнес като всеки. Добрият психолог се измерва по това, колко коли има в гаража. Средствата, които използва са технология, бизнес: добра реклама, масово разпространение, добър мениджмънт и добри печалби. Психолог, който не печели, не е добър в занаята. От науката може да се използват всички достижения за да бъдат привличани клиенти, които да купуват услугата, включително ненатрапчива измама и пристрастяване към услугата. Разнообразието на психологически школи е шанс и на други да спечелят от страданието на човека. Естествено, психологията може да е и хуманна- да се помогне човек да добие ценни качества в живота, за да живее самостоятелно. Обаче така се губи клиента. Не съм изненадан, че хем си от страната на клиентите, хем предпочиташ първото. Има хора- вече трайно пристрастени.

Изглежда имаме разминаване в разбирането за темата. Аз я възприемам като "духът на науката психология", ти я разбираш като "духът, който се крие в психиката на човешкото същество". Може би е добре авторът да ни разясни какво е имал предвид, но някой от нас не е догледал.

Сподели своето виждане!