Търсещ истини

ChatGPT Идеята за използването на политикана като "агент за влияние" има потенциал да освети интересен и често пренебрегван аспект на обществения живот. Ето няколко направления, в които политиканът би могъл да се разглежда като инструмент за въздействие: 1. Създател на неформални нагласи в обществото Политиканът, макар и извън официалната политика, често оформя общественото мнение в своя кръг. Той е активен в средите, където политиката се обсъжда неформално – в кръчми, кафенета, семейни събирания или онлайн форуми. В това пространство той може: Да пропагандира идеи: Неговата харизма и убедителност го правят идеален за популяризиране на конкретни политически възгледи, идеологии или дори конспиративни теории. Да насочва обществения гняв: Политиканът може да канализира недоволството на хората към определени цели или фигури, дори без да осъзнава, че служи на нечии интереси. 2. Инструмент за политическа мобилизация Макар да не е част от официалните структури, политиканът може да бъде използван като "полеви агент" за влияние: Организатор на неформални мрежи: Неговото присъствие в локалната общност му позволява да свързва хора и да координира действия в подкрепа на дадена кауза. Разпространител на послания: С подходящо насочване, политиканът може да стане мощен инструмент за разпространение на политически послания – устно, чрез социалните мрежи или неформални събирания. 3. Двупосочен канал за информация Политиканите често са в контакт както с обикновени хора, така и с представители на по-високите социални слоеве. Те могат да бъдат: Източник на информация: Чрез разговорите си политиканите събират ценна информация за настроенията и нагласите на обикновените хора. Мегдан за тестване на идеи: Неформалната среда, в която се движат, е подходяща за тестване на нови политически или социални идеи. 4. Създаване на социална легитимност Един от основните ресурси на политикана е доверието в неговия кръг. Чрез него могат да бъдат: Утвърждавани политики: Политиканите могат да "продават" определени политически решения като разумни и в интерес на хората. Представяни лидери: Политиканът може да бъде използван за създаване на положителен имидж на определени фигури, особено ако е харизматичен и уважаван в своята среда. 5. Влияние върху емоционалната динамика на общностите Политиканът често играе ролята на неформален лидер в общността. Той умее да: Възпламенява емоции: Може да мобилизира хората чрез ентусиазиращи речи, призиви към действие или осъждане на "врага." Успокоява напрежение: В моменти на конфликт може да играе роля на медиатор, дори когато не е официално упълномощен за това. 6. Рискове от злоупотреба Докато политиканите могат да бъдат полезни като агенти за влияние, съществуват и опасности: Дезинформация: Ако са манипулирани, те могат несъзнателно да разпространяват фалшиви или подвеждащи идеи. Поляризация: Тяхната склонност към емоционални изказвания може да задълбочи разделенията в общността. Популизъм: Без реална отговорност, те могат да популяризират утопични или нереалистични решения. Заключение: Кръчмарският политикан, макар да изглежда маргинална фигура, има значителен потенциал за влияние върху общественото мнение и социалната динамика. С правилна стратегия той може да бъде мощен инструмент за популяризиране на идеи, изграждане на подкрепа и мобилизация на хората. Въпросът е, кой ще се възползва от този потенциал – обществото като цяло или някой с частен интерес?

Друга важна черта на политикана е тази, че той опростява проблемите и съответно предлага непълни и поради това неподходящи решения. Примерно, в областта на икономиката. Сериозният политик съобразява каква част, от коя продукция и кога да бъде разпределена, каква да бъде складирана, коя да бъде с държавна подкрепа, коя да бъде оставена за регулация от свободния пазар. Политиканът предлага простички решения от вида: "Цялата печалба да бъде иззета или разпределена тук и сега".

Една от важните черти на политикана е тази, че там където политикът се изказва или премълчава въз основа на осмислени възгледи, съобразени с информация, политиканът действа съобразно с предубеждения. Той взима страна въз основа на своя ограничен опит и познания. Примерно героят на Вазов от "Вестникар ли" е силно пристрастен на страната на бурите в Англо- бурската война. Това не е подплатено с познания за интересите и най- важно- силите, а е основано на демократизма от възраждането на Българската държава и съчувствие към слабите, жертви на агресиятана една Империя. Политиканстването в интернет не е по- различно. Участниците имат своите предубеждения и активно ги афишират, а ако могат и налагат. Политиканства се за Украйна, САЩ, България. Аргументите са повърхностни, плод повече на пропаганда, отколкото на сериозни изследвания. Възгледите са доста крайни и от рода на "Ще видиш, че ... ще ги смачкат". Политиката обаче се оказва по- компромисна и често мудна.

В думата "политикан" има някакво обидно съдържание за човек, който приказва за политика, от която не разбира. В темата бих приел друго съдържание- човек, който е ангажиран в политическите процеси, но не се занимава професионално с тях и има достъп до ограничени информационни ресурси. Той иска по- скоро да влияе на малкия кръг наоколо за промяна на политическите възгледи и да изпъква, да налага своите. Препирните в Ганковото кафене са образец на политиканстване. Разбирачите там не правят политика, а само я обсъждат от ограничените си позиции. В този смисъл, политиканът е степен в политическия живот. Не е като участващия инцидентно в политическия живот- от избори на избори, но не е и като онзи, който е посветил живота си на осмисляне на политиката и осъществяването й.

Учители.

На изток използват друг образ, а може и да е буквално, не зная - "времето е дихание". Възможно, но не върши работа. Не може да отговори на въпроса: За колко дихания се стига до Чикаго и назад?

Това е една от възможностите за изследване. Друга е да е подведен да мисли,че това е наистина. Трета и нататък, най- вероятно, е както в училище- знае, че е тест. Не зная как е в изследването, но предполагам, че напрежението се създава от художественото описване на ситуацията от изследващия, който чете предварително подготвения текст, плюс натиск чрез недостиг на времето. Но това са предположения. --------------------------------- Пак пренасям върху някои от човеците, прим. политици, които взимат решение за война или терористи. Ако им е казано, че ако не го направят те, то ще са други и те ще вземат парите за хвърляне на бомбите, т.е. е неизбежно, решението хич не предизвиква потене.

Може би доц. Пенка Христова отдавна е изяснила проблема, но за мен в книжния хаос е по- лесно да осмисля сам, отколкото да търся отговора от нея и от написаното от нея. Парадоксът на метафората (СПОРЕД МЕН) се състои в това, че едновременно прави нещата да изглеждат ясни, както и това, че замъглява истината. Да обясним метафората чрез метафората за мост. През него може да се стигне от непознатото, неистинското до истината, но може и да се стигне от истината до неистината. Пример за първият преход е обяснението чрез метафората "поток" на електрическия ток. Използвайки я можем да си изясним свойства като съпротивление, ток, напрежение, кондензатор. Пример за втория преход е метафората "звездите са очи". Този преход изобщо не води към истината, но води в поезията или по- скоро въображението и там можем да построим множество образи как звездите плачат, мигат, бдят, кокорят се, спят и пр., което изобщо не ни доближава до звездите, а е каталог за човешките очи. Парадоксът на метафората е и в нейното използване като подобие. Това означава някакво сходство на неидентични неща. Неща, които имат някои общи характеристики. Примерно две геометрични фигури са подобни, защото са двуизмерни. В друг план триъгълникът не е подобен на петоъгълника, но пък е подобен на фигура с три страни. В трети план два триъгълника са подобни ако имат еднакви ъгли. Явно, че изборът на характеристиките и контекста на обсъждане определят дали метафората изяснява или замъглява. (Думите Изяснява и Замъглява са метафори отнасящи се до метеорологични явления, които да ни доближат до истината). Явно, ако сравняваме четвъртитата нива на Пешо с триъгълната на Гошо, не можем да ги наречем подобни, освен ако не изберем контекст или характеристика, които да ги правят такива, примерно плодородие или близост до вода. Метафората- отлика между поезията и науката При този друг поглед, използването на метафори принадлежи на поезията и въображението. Науката използва еднозначни термини. Зваздите могат да са очи само в поезията. В науката те имат дълга и конкретно определяща ги дефиниция. Преди науката да се оформи, тя използва подобието с нещо познато, използва метафори. Това още не е наука, но не е и поезия. Не зная съчинения на алхимиците, но да речем метафората „гарванова глава“ (caput corvi):Алхимиците я използват за да опишат етап от трансформацията на материята, свързан с разлагането и чернотата (нигредо). Чрез метафори превръщенията на веществата биха станали цели поеми. Метафората за съжаление, не само изяснява и замъглява, но и опитва да обясни несъществуващи неща. Не само метафорите за божества, но и обяснения на каквото и да е, ,иначе възможно, но несъществуващо. Да, възможно е да има гигантска риба в езерото Лох Нес, възможно е тя да плува така и така, да изглежда така, да се крие еди къде си, но не е истина. С подобие се обясняват и свойства на етера, без да се доказва съществуването му. Точно обратно- ако има тези и тези свойства, значи съществува. Толкова е абсурдно! Ако възприемаме вида, миризмата и звука на котка, значи съществува котка. Нищо подобно. Възприемаме изображение, миризма, звук. Нужно е още доста за да се убедим, че ИМА котка, че действителния източник е котката, а не друго. Метафората, подобието са двулики. Светлина и сянка. Използването й е красив риск, защото подвежда и може би мостът, който виждаме пред себе си е мираж, Фата Моргана. Парадоксалното е в непрестанното и използване и отричане. Одобряване като основа за хипотези и критикуване като ненаучен метод.

Не зная как е в изследването, но ми иде на ум следната морална задача: Кораб с 300 пасажери. Капитанът, засукал мустак влиза в каютата на пътуваща снежно бяла дама, сочна като плод и й казва, че ако тя не му се отдаде, ще блъсне кораба в отсрещните скали. Тя може да избегне смъртта на пасажерите, но може и да иска да запази чест и благоприличие. Предполагам, пътуващата дама е взела лесно решение, защото с гордост пише на мъжа си "На 300 пасажери, живота аз спасих" В тестовете използват задачи за стрелочници и пътници. Примерно на единият коловоз Злия Джо е вързал любимата на кантонера Джени, а другият води в пропаст. На къде да насочи стрелката? В изследването явно става дума, че изследваният не се поти толкова при дилема в която неизбежно влакът ще катастрофира с жертви и в случаи, че неизбежно няма да има жертви. Пренесено към операторите на дронове, ако той е уверен, че смъртта на жертвата му е неизбежна, не се поти в избор дали да го убие, ами го гръмва. По отношение на дамата от началото на коментара, без никакво потене и размисъл, тя ще вземе решение, ако има предвид, че корабът неизбежно ще се блъсне или неизбежно няма. Ти, как го разбра?

Свързвам тези резултати от изследването :"дилемите, в които липсва личен контакт, както и тези, в които смъртта може да бъде избегната, получават по-голям брой отговори „допустимо“ независимо от перспективата" с воюването дистанционно с дронове и роботи. Липсва личен контакт, отсъства видът на смъртта и кръвта. Все повече смъртта се превръща в компютърна игра. Да убиваш става лесно и "ДОПУСТИМО". Фрапиращо е и това, че в случаите, когато смъртта може да бъде избегната, не се променят показателите на изследваното лице. Равнозначно му е дали неизбежно ще мре или може да бъде спасен. Дистанцирането от смъртта дехуманизира тези, които водят роботите.

ЕФЕКТ НА ПЕРСПЕКТИВАТА ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА МОРАЛНА ПРЕЦЕНКА асистент Веселина Къдрева департамент „Когнитивна наука и психология“ – Нов български университет, [email protected] Настоящото изследване има за цел да установи влиянието на перспективата на протагониста върху моралната преценка. Представени са данни от поведенчески измервания, кожна проводимост и време за отговор. Използвани са описания на нетрадиционни ситуации, които представляват морална дилема: необходимо е да се пожертва човешки живот, за да бъдат спасени повече хора. Стимулите са подложени на стриктен контрол, като основната цел е да се направи сравнение на резултатите при две различно рамкирани перспективи: такава, при която изследваните лица са в ролята на протагониста, и такава, при която протагонистът е трето лице. Изследва се взаимодействието на перспективата с други два фактора: наличие на физически контакт и неизбежност на смъртта. Анализите показват, че дилемите, в които липсва личен контакт, както и тези, в които смъртта може да бъде избегната, получават по-голям брой отговори „допустимо“ независимо от перспективата. Когато лицата правят преценка от първо лице, кожната проводимост е по-висока, а времето за отговор е по-дълго за дилеми без личен контакт в сравнение с дилеми с личен. Не се наблюдават разлики в кожната проводимост при сравнение между дилеми, в които смъртта може да бъде избегната и такива с неизбежна смърт. Когато преценката се прави по отношение на трето лице, отново е необходимо повече време за отговор за дилемите без личен контакт, но не се наблюдава разлика в кожната проводимост. Оказва се, че изследваните лица разграничават ситуациите, като проявяват различна степен на възбуда при различно зададена перспектива.

Авторът на темата е шокиран и има негативно отношение към новоговора на психолозите, който е преднамерено чужд на обикновените четящи Авторът на темата няма намерение да резюмира един текст, който е пример за празно- много- словие, защото има негативно отношение към излагания стил. Авторът на темата се отнася със симпатия към хора, които не могат да се справят сами и тъй като не помни от къде е взел текста, ще използва търсачка. А препратката ни насочва към учителския сайт https://prepodavame.bg/wp-content/uploads/2022/05/da-poznavash-mayndfulnes_.docx-1.pdf

Нещо като латинския за вярващите. Поповете/психолози се издигат над другите с неразбираемостта на думите си. Ма-ната им.

Резюме: Към настоящия момент, особено през последното десетилетие, се провеждат редица изследвания и проучвания за ефикасността на Майндфулнес или осъзнатостта и цялостното, холистично внимание за подобряване на симптоми на хора с различни физически и психически проблеми. Майндфулнес се състои в отдаване напълно осъзнато на реалността на настоящия момент, с отношение на добронамереност и приемане. В тази статия, посветена на въведение в съзнателността, подчертаваме различни дефиниции и начини за концептуализация, за задълбочаване в психотерапевтичните механизми, които са в основата на практикуването на Майндфулнес. Ключови думи: Майндфулнес, внимание, приемане, психологическа терапия, уелнес или благополучие.. Въведение: Първият подход към концепцията за Майндфулнес може да се каже, че се състои в пълното осъзнаване на вътрешните и външните стимули, които възникват у нас в настоящия момент, с приемане, невъзмутимо, без преценка, без очаквания или вярвания, със спокойствие, доброта и състрадание. По този начин оставаме отворени за опита, който се случва тук и сега (Parra-Delgado, 2011). Счита се, че произходът на Майндфулнес датира от преди около 2500 години в Будистка традиция с основна фигура на Сидхарта Гаутама Шакямуни Буда, който е бил първоизточник на тази религиозно-философска традиция, разпространила се по целия свят и чиято фундаменталната същност е практикуването на Майндфулнес- практика, която Буда дава на своите ученици. Така че със сигурност Майндфулнес, в различните си форми, съществува вече от дълго време и служи на много човешки същества, дори като религиозна традиция (Simón, 2007). Всъщност, по думите на д-р Кабат – Зин (2003), способността да бъдеш напълно осъзнат за настоящият момент е присъща на човешкото същество. Приносът на будистката традиция е отчасти да наблегне на прости и ефективни начини за култивиране и усъвършенстване на този капацитет и да го пренесе във всички аспекти на живота. От решаващо значение са и различни събития и професионалисти, и учени, които са допринесли за пренасяне на Майндфулнес техники в нашата западна култура, предизвиквайки интерес и ентусиазъм у голяма част от научната общност, свързана със здравето и благоденствието на хората. В съвременната психология вниманието е прието като подход за повишаване на информираността и умело реагиране на причинителите на психични разстройства, които генерират емоционален дистрес и дезадаптивно поведение (Bishop et al., 2004). На научно ниво през последните 10 години отражението му е огромен. Ако погледнем базите данни на услугите на EBSCO; Електронни списания, Medline, PsycInfo, Eric, Academic Search Complete и Cinahl можем да осъзнаем страхотното увеличаване на индексираните публикации, свързани с Майндфулнес. Например, ако потърсите информация за Майндфулнес през годините от 80-те до 2000-те се появяват 976 препратки, докато между 2000 и 2012 г. препратките са се увеличили до 12 687, като 84% от тях са от последните шест години. В този смисъл се счита за важно да се отчете, че през 2010 г. излиза първи брой от ново списание, наречено Майндфулнес. Основната му цел е разпространение на научен прогрес, клинична практика и теории относно холистичното внимание и осъзнатостта. Разрешен е достъпът до първите статии онлайн и можете да ги разгледате на уебсайта: http://www.springerlink.com/content/121591/? Content+Status=Accepted. (не забравяйте да използвате опцията за превод на български език, ако е необходимо) Етимологично английският термин „mindfulness“ е превод на думата „Сати“ на езика Пали, на който са написани най-старите сборници от будистки текстове. „Сати“, в будистката терминология и в повечето от случаи, се отнася до настоящето и като общопсихологически термин носи значението на "внимание", "съзнание" или „съществуване“. В будистката доктрина „Сати“ е седмият фактор на благородния Осмократен път - Осемте стъпки на живота, който се счита за пътя, който води до край или свобода от страданието. Благородния осмичен път се подразделя на три категории: Мъдрост, Етично поведение и Обучение на ума. „Сати“ е в категорията обучение на ума и под името „Sammá-Sati“ - „Правилното внимание“, прави препратка към присъствието или правилното осъзнаване на момента. Терминът Майндфулнес може да се преведе на български като внимание, осъзнатост за цялостност, холистично възприемане, преднамерено внимание, непосредствено осъзнаване или осъзнаване на момента, въпреки че истината е, че е трудно да се намери дума, която отговаря на истинското значение, което има Майндфулнес. Както сочи Валехо (Vallejo) (2006), термините внимание, осъзнаване и препратка към конкретния момент са всъщност включени в неговото значение. След това Симон (Simón) (2007) разглежда значението и открива, че е удачно да се използва англосаксонският термин „mindfulness“ или палийската дума „Sati“, тъй като отразява много по-добре значението и същността на това, което всъщност искаме да предадем с него. Затова в този труд избрахме да използваме терминът „Майндфулнес“. В повечето случаи термините „Мйндфулнес“ и „Пълно внимание“ са еквивалентни и употребени в зависимост от това как авторите са превели текста. Сред най-забележителните изследователи на Майндфулнес на Запад са две важни фигури, които са предавали същността и знанието на тази практика по изключителен начин. От една страна будисткият монах, поет и пацифист, Thich Nhat Hanh, който чрез своите писания и книги, като „Чудото Майндфулнес“ (The Miracle of Mindfulness), Наръчник за медитация (1975/2007), разкрива практиката дишане и внимание в настоящия момент и изяснява концепцията за Майндфулнес. От друга страна, д-р Джон Кабат-Зин, представител на поведенческата теория в медицината и с различна цел от Thich Naht Hanh прави важна проекция на практиката на Майндфулнес като техника, допълваща терапията към медицински лечения, насочени към управление на болката. Той приканва към използване на интелигентността на тялото и Ума, за да се изправи човек срещу стреса, болката и болестта. (1990/2004). Много актуален и голям е приносът на Linehan (1993), Segal, Williams and Teasdale (2002), Germer, Siegel и Fulton (2005) или Baer (2006) - автори, които ще споменем в настоящият труд. В Испания също има множество изследователи като Висенте Симон, Майте Миро, Аусиас Себола, Андрес Мартин Асуеро, Фернандо Делгадо, Мигел Анхел Валехо, Клементе Франко Vicente Simón, Mayte Miró, Ausiàs Cebolla, Andrés Martín Asuero, Fernando Delgado, Miguel Angel Vallejo y Clemente Franco) и други. Интересно е да се спомене работата на Асоциация Amys (Асоциация за внимание и здраве), която предоставя на наше разположение различни онлайн ресурси и възможност за обучение и практика в тази област. Образователна програма "Щастливи класни стаи", която чрез позитивната психология се опитва да подобри личностното и социалното развитие на учениците и да насърчава състоянието на щастие сред децата, учителите и семействата. Всичко това допринася за различни аспекти на развитието и познанието на Майндфулнес. Теоретичен подход към концепцията за Майндфулнес: Различни автори са се интересували от изучаването и практикуването на осъзнатост и това съответно е причината да съществуват множество дефиниции, някои от които - общоприети. Всяка от дефинициите подчертава различни аспекти. По-долу са изброени някои от най-известните: „Майндфулнес“ означава да поддържаш съзнанието живо в реалността на настоящето“ (Thich Naht Hanh, 1975). „Да присъстваш и целенасочено да обръщаш внимание на всичко в настоящият момент, без да си настроен критично към него.”(Jon Kabat-Zinn, 1990). „Неразработваща, неосъждаща, центрирана в настоящето форма на съзнание, в която всяка мисъл, чувство или усещане, които възникват в полето на вниманието са признати и приети такива, каквито са.”(Bishop et al., 2004). „Неосъдително наблюдение на непрекъснатия поток от вътрешни и външни стимули, така както възникват. ”(Baer, 2003). „Майндфулнес“ улавя качество на съзнанието, което се характеризира с яснота и яркост на опита, и текущото функциониране в контраст със състоянията на по-малко осъзнаване, по-малка будност, на автоматично или обичайно функциониране ”(Браун и Райън, 2003). „Осъзнаване от момент към момент.“ (Germer, 2005). „Осъзнаване на настоящия опит с приемане.“ (Germer, 2005). „Склонност към осъзнаване на собствените вътрешни и външни преживявания в контекст на позиция на приемане и неосъждане на тези преживявания." (Cardaciotto et al., 2008). „Това е универсална и основна човешка способност, която се състои от възможността за съществуване наясно със съдържанието на ума, момент по момент ”(Симон, 2007). За да се създаде оперативна дефиниция за Майндфулнес и какво представлява точно, за да се да разработят валидни и надеждни измервателни уреди за бъдещи изследвания, са направени различни предложения за дефиниции. През юни 2003 г. са публикувани две статии в различни списания, където от една страна, Браун и Райън, а от друга, Димиджиян и Линехан представят първи предложена оперативна дефиниция на Майндфулнес. Според Браун и Райън (2003), съзнанието се състои от два аспекта: Осъзнаване (преведено от Перес и Ботела (2006) като „възприятие“ или „даване сметка“), което е фоновият аспект, „радарът“ на съзнанието, т.е непрекъснато наблюдение на вътрешната и външната среда и реалност. Внимание, което се разбира като процес на фокусиране по начин, който настъпва съзнателно възприятие, осигуряващо висока чувствителност към определен аспект от преживяването. Авторите на това предложение заявяват, че докато вниманието и възприятието са относително постоянни характеристики на нормалното функциониране, Майндфулнес може да се разглежда като засилено внимание към възприятието на текущ опит. По-конкретно централна характеристика на Майндфулнес е ясно, възприемчиво и цялостно внимание, чрез което могат да бъдат отразени в съзнанието по-устойчиви и редовни събития, и текущи преживявания. Освен това Браун и Райън (2003) разбират и откриват в своите изследвания това, че Майндфулнес може да се счита както за черта, така и за конструкт на състоянието, който играе обширна и важна роля в саморегулацията и емоционалното преживяване. Авторите се основават на факта, че има различия между субектите в тяхната тенденция и желание да са наясно и да задържат вниманието си към случващото се. В допълнение, способността за внимание варира във всеки индивидуално, тъй като може да бъде засилено или възпрепятствано от различни фактори. От друга страна, глобалната концептуализация на съзнанието, представена от Dimidjian и Linehan (2003) идентифицира три качества, свързани с това, което човек прави, когато практикува Майндфулнес: 1) наблюдение, осъзнаване, привеждане на осъзнаване (на усещанията или чувствата, които изпитваме); 2) описание, обозначаване, разпознаване; 3) участие. Идентифицират три качества, свързани с начина, по който човек се представя в тези дейности: 1) с приемане, разрешаване, без преценка; 2) в настоящия момент, с ума на начинаещия; 3) ефективно. Друга предложена дефиниция е тази, представена от Bishop et al. (2004), които са се свързали и срещали значителен брой пъти с основната цел да установят съвместно консенсус относно Майндфулнес и приемането на оперативна дефиниция, одобрена от всички. Те разбират Майндфулнес като: „Процес на регулиране на вниманието, за да се постигне качество на съзнанието, все още не развито спрямо текущия опит, така че човек да се отнася към собствените си преживявания с любопитство, откритост и приемане”. Също така, Майндфулнес се разбира като процес за увеличаване на прозрението за собствената същност и природата на ума, за възприемане на перспектива за наблюдение на мислите и чувства, така че да могат да бъдат изпитани от гледна точка на тяхната субективност (вместо непременно да бъдат валидирани) и преходен характер”. В групата на Бишоп има консенсус, когато става въпрос за разграничаване на два компонента на Майндфулнес: Саморегулация на вниманието, която се състои във фокусирането му върху непосредствено преживяване на настоящето. Нагласата, с която се изживяват тези случвания и стимули от конкретния момент, характеризираща се с любопитство, откритост за наблюдение на всичко, което влиза в полето на осъзнаване и приемане на собствения опит. По отношение на първия компонент – „саморегулацията“, те считат, че вниманието може да бъде метакогнитивно умение, тъй като включва постоянно наблюдение, изместване на фокуса и инхибиране на сложната обработка. Способността за продължително концентриране върху дишането позволява да се задържи вниманието закотвено в настоящ опит, така че мислите, чувствата и усещанията, телесните сигнали могат да бъдат видяни, когато възникват в потока на съзнанието. Способността за преместване на вниманието позволява да се върне то отново към дишането, когато е регистрирана и разпозната мисъл, чувство или усещане. Способността за регистриране и осъзнаване на мислите, чувствата и усещанията, които възникват, включва пряко преживяване на събития в ума и тялото, разглеждани като обекти за наблюдение, а не за разсейване и въвличане в техния непрестанен ход. Също така, веднъж, след като бъдат отразени и безпристрастно наблюдавани тези външни и вътрешни фактори, вниманието се насочва обратно към дишането, предотвратявайки по този начин обвързване и анализ, както и възникване на нови мисли и усещания, свързани с тях. От тази гледна точка се предвижда, че практикуването на Майндфулнес ще улесни идентифицирането на стимули (мисли, чувства и телесни усещания) във всеки контекст, тъй като човек не би имал предубедени вярвания за какво трябва или не трябва да присъства в дадени обстоятелства. По отношение на втория компонент, възприетата ориентация или разположение и култивирана в практиката на медитация, базирана на насочване на вниманието, започва с ангажимент за поддържане на нагласа на любопитство относно това на къде се насочва умът всеки път. Когато неизбежното отдалечаване на фокуса от дъха се случи, както и въвличането във различни мисли, чувства и телесни усещания, възникващи в рамките на собствения опит по време на медитация, то те подлежат на наблюдение. Практикуващият остава отворен и безпристрастен, забелязва всяка мисъл, чувство и телесно усещане, които възникват в съзнанието, без да изпитва необходимост да ги променя. По този начин се случва приемането на собственото преживяване в настоящия момент. За Джон Кабат-Зин (1990) отношението и ангажираността са в основата на практикуването на Майндфулнес. Факторите, свързани с отношението са седем и те представляват основните стълбове на практиката. ✔ Неосъждане или умишлено заемане на позицията на безпристрастен свидетел на собствения опит. Без да се дава оценка или да се реагира на вътрешни или външни стимули, който се случват в настоящето. Когато умът ни започне да дава оценки и да категоризира, важното и необходимо е да осъзнаем, че го прави. ✔ Търпение, разбиране, че нещата се случват, когато трябва, без да ускоряваме или форсираме процесите. ✔ „Умът или нагласа на начинаещ“. Само с подобна нагласа човек е готов да види всичко така, сякаш то се случва за първи път. Настъпва премахване на воала от собствени идеи, причини, впечатления, вярвания..., защото нито един момент не е същият като друг, нито едно преживяване не е идентично с друго. ✔ Доверие, вслушване в собственото си същество, вяра в себе си, в своите чувства, в собствената си интуиция, мъдрост и доброта. ✔ Не се напрягайте и не насилвайте! Практикуването на Майндфулнес без възнамеряване за постигне на някакъв резултат се състои в това да не правите нещо конкретно, а да оставите то да се случи. ✔ Приемане. Виждане на всеки момент такъв, какъвто е и свързването с него. Да виждате нещата такива, каквито са в настоящия момент, без да се опитвате да ги промените. ✔ Отстъпете, умишлено загърбвайки тенденцията да засилвате определени аспекти на опита и да отхвърляте други, позволявайки на нещата да бъдат точно такива каквито са, без да се въвличате в тях. Целта е да се отпуснете, да пуснете или да се откъснете от преживяването, било то положително или отрицателно. Друг релевантен автор, който се е задълбочил по много интересен начин в концептуализацията на Майндфулнес е Germer (2005). Той предлага думата внимание да се използва за описание на теоретична конструкция, форма на медитация и психологически процес. Нека да се спрем на тези класификации, които ще позволят да се разшири и същевременно уточни значението на Майндфулнес: а) Теоретичен конструкт (Майндфулнес). В този случай се вижда, че съществуват различни дефиниции за Майндфулнес, направени от различни гледни точки и от различни автори, и как в последните години се работи по посока операционализиране на тази конструкция, за да може да настъпи разширяване на научните познания за нея. За да се изяснят различните компоненти на вниманието, са разработени от 2001 г. до сега осем скали, измерващи различни видове внимание. Сред най-използваните са: The Freiburg Mindfulness Inventory (FMI, Buchheld et al., 2001), където се открояват четири фактора: Внимание към настоящия момент без идентифициране с опита; Отсъствие на преценка или оценяване на отношението към себе си и другите; Отвореност към положителни състояния или отрицателни психични процеси; Ориентиране към дълбокото разбиране на опита. Майндфулнес или скала на осъзнатото внимание (La Mindfulness Attention Awareness Scale - MAAS, Браун и Райън, 2003 г.) Тя показва един-единствен фактор. Съсредоточена е върху способността на субекта да бъде внимателен и да осъзнава преживяването на настоящия момент в ежедневието. Kentuky Inventory of Mindfulness Skills- (KIMS, Baer et al., 2004), показващ четири фактора: Наблюдение, Описание, Съзнателно действие и Приемане без осъждане. Въпросникът за Майндфулнес с пет аспекта (Five‐Facet Mindfulness QuestionnaireFFMQ, Baer et al., 2006), който се основава на факторен анализ на пет от най-важните скали за Майндфулнес и се състои от пет конструкции: Наблюдавай; Описвай; Не съди; Не реагирай на опита с въвличане; Действай съзнателно. Продължавайки с концептуализацията, предложена от Germer (2005), Майндфулнес е: б) Форма на медитация (практика на култивиране на Майндфулнес или холистично внимание). Когато говорим за Майндфулнес, намеквайки за вид медитация, имаме предвид основно Випасана медитация (медитация на осъзнаване или прозрение). Според Germer (2005), Майндфулнес медитацията може да се сравни с „Прожектор“, който осветява широк спектър от обекти, както се появяват в светлината му, настъпва осъзнаване. Това означава да сме наясно къде се намира нашето внимание всеки момент, без да даваме оценка или да съдим. Практиката на Майндфулнес започва с внимание върху дишането и след няколко минути, инструкцията, която обикновено се дава, е: „Забележете всичко, което се появява във вашето съзнание в настоящия момент”. Това може да включва някакво усещане от сетивата, като виждане, слух, докосване, мирис, вкус или мисли, чувства и телесни усещания, които възникват. В други случаи Майндфулнес се основава единствено на фокусиране на вниманието, доколкото е възможно, върху дишането и ако възникне някакъв стимул, той да бъде регистриран и осъзнат, като пълното внимание отново се завръща към дишането. Подчертавайки сравнението, използвано от Germer (2005), Майндфулнес е танц между вниманието и концентрацията. От друга страна, важно е да се спомене разграничението, направено от Germer (2005), че медитацията не е упражнение за релаксация, дори понякога, когато в съзнанието се появи смущаващ стимул, ефектът е противоположен. Следователно не става въпрос за достигане на състояние на спокойствие или различно от това, което имате преди практиката, а по-скоро за установяване в настоящия момент. Присъствието тук и сега става по спокоен, бдителен и искрен начин. Майндфулнес не е средство или начин да избегнем или загърбим трудностите, с които се сблъскваме в живота, чрез него не можем да отклоним проблемите си. Внимателната медитация е бавен, спокоен процес, който ни позволява да се утвърдим със себе си, с нашето автентично Аз. Практикуването на Майндфулнес може да бъде организирано в две категории: „формално“ и „неформално“. Формалното упражняване предлага възможност за опит, задълбочаване на вниманието на по-дълбоки нива. То включва интензивна интроспекция, която се състои от поддържане на вниманието върху процес, като дишането, фокус върху телесните усещания или нещо, което се случва в конкретния момент. За извършване на формална практика се изисква ангажираност и инвестиране на поне 45 минути на ден. Упражняването на Майндфулнес, като врата към случването на медитация, може да се прави в легнало или седнало положение. При неформалната практика, Майндфулнес или насочването осъзнато на вниманието става към различни действия или преживявания от ежедневния живот, като дори миене на чинии, хранене, разходка, слушане на звъненето на телефона и т.н. В личната си практика можете да използвате както формално, така и неформално упражняване на Майндфулнес. Доказано е, че посредством Майндфулнес може да се осъществи намаляване на стреса. (Когнитивна терапия за амаляване на стреса, базирана на Майндфулнес / MBSR Mindfulness - Based Cognitive Therapy, Segal et al., 2002) в) Психологически процес (да бъдеш Майндфул или да си напълно съзнателен). Като цяло повечето хора имат забързан ритъм на живот, за да могат да отговорят на изискванията, които съвременното общество и технологичен напредък отправят към тях. През повечето време без да се замисляме, съвсем неволно неволно се движим, мислим и усещаме на режим - автопилот. Практикуването на фокусиране на вниманието и медитация, прави процесите в съзнанието по-осъзнати и моментите, ситуациите и дейностите, през които преминаваме и участваме по-цялостни и пълноценни. Човек е в състояние на възприемане, напълно наясно е какво се случва с него тук и сега. Това се случва по един характерен начин, описан от Germer (2005): Не е представа, впечатление или концепция. Майндфулнес е осъзнаване без поглъщане и въвличане в мисловния процес. Фокус върху настоящето. Майндфулнес се случва винаги в настоящия момент. Размислите за преживяването отдалечават от присъствието тук и сега. Ненасилствено преследване. Съзнанието не може да бъде свободно, ако съществува желание за конкретен опит, различен от това, което е. Умишлено. Майндфулнес винаги включва целенасочено обръщане на вниманието към нещо. Връщането на вниманието към настоящия момент осигурява усещане за забавяне на хода на времето. Безпристрастно наблюдение. Майндфулнес е поведение на свидетел, задълбочено и интимно наблюдение върху тялото и ума. Невербален. Преживяването на Майндфулнес не може да се опише с думи. Изследователски. Съзнателната Майндфулнес практика непрекъснато изследва нивата по-фино възприятие. Освобождение. Всеки момент на осъзнаване осигурява свобода над обусловеностите и страданието. Истинското виждане на един проблем ни освобождава от всички други. Когато сте внимателни, тези качества се проявяват едновременно във всеки момент. Това е вид внимание, което генерира енергия, въодушевление и яснота на ума. Майндфулнес е съзнателно усилие да се връща вниманието към настоящия момент, за да разпознае какво е случващото се в него. Това позволява на всеки човек да развива едно по-добро разбиране на психологическото функциониране и умело реагиране на нови ситуации. В допълнение, дълбоката медитация предоставя прозрения за природата на ума и причините за страданието. Тези прозрения, като например, осъзнаване, че нещата наистина са непостоянни, те помагат да бъдем по-малко заплетени в периферията на живота и по този начин допълнително насърчават практиката на осъзнатост (Germer, 2005). В моментите, когато сте внимателни, вие сте тук и сега, присъствате цялостно в момента, без да съдите или отхвърляте случващото се. През повечето време умът ни извършва неосъзнати движения, например, давайки мнение за това, което е случващо се в настоящия момент, осъждайки ситуацията или скитайки в мисли за миналото и бъдещето На неврофизиологично ниво този психологически процес на неосъзната работа на ума с лекотата може да бъде обяснен, както се посочва от Engel et al. (2001), чрез обработката на стимули отгоре надолу, които мощно оформят вътрешната динамика на таламо-кортикалните мрежи и постоянно създават прогнози за входящи сетивни събития, за разлика от обработка отдолу нагоре, която описва въвеждането на „свежа“ информация от сетивните органи, без да се филтрира от критерии, базирани на предишен житейски опит. (Simón, 2007). Процесите отгоре надолу са много мощни, тъй като са подкрепени от много съществена невронна мрежа, много по-надеждна от несигурността, която изпитваме да живеем тук и сега (Siegel, 2007). Всъщност тя има изключителна стойност за оцеляването на индивида. Тя е с голяма стойност в нашата еволюционна и лична история, тъй като позволява на мозъка да излъчва бързи оценки и ефективно да обработва информацията, за да можете човек да предприеме поведение и действия, които улесняват оцеляването и ежедневието като цяло. Този процес включва вярвания под формата на ментални модели за добро и зло, преценки за това кое е полезно или лошо, интензивни емоционални реакции или прилагане на натрупани предишни знания. За съжаление елиминира фините разлики в настоящ опит и превръща хората в автомати, в субекти, които всъщност не осъзнават какво се случва, докато се случва. Процесът на осъзнаване и фокус може да помогне за премахването на автоматизмите при обработка на информацията. „Майндфулнес позволява на ума да „разпознае” собствената си природа и да бъде индивидът осъзнат за знания, предубеждения, реакции и емоции, които са вградени в съзнанието ни, които се реализират под формата на рефлекторни отговори и генерират вътрешен стрес. Чрез разграничаване от мисли и емоции и осъзнавайки, че тези умствени дейности не са плод на същинския ни „аз“ и настоящият момент, илюзорни са и не са постоянни, човек може да ги остави да се появяват и избледняват, сякаш са мехурчета в тенджера с вряща вода ”(Siegel, 2007). Siegel (2007) посочва, че възприемчивостта (преднамереното състояние на откритост към всичко, което възниква), самонаблюдението (активно изследване на природата на опита ни) и отражението или рефлексията (разбиране на същността на мета-вниманието, има пряко разбиране за процеса на себепознание) допринасят да бъдем напълно в настоящето, съзнателно. С вниманието се развиват четирите притока на съзнанието, които позволяват на индивида да се потопи в непосредственото преживяване на тук и сега. Тези четири притока на съзнанието са според Siegel (2007): усещане (опитът или директно сетивно възприятие), наблюдение (човек безпристрастно наблюдава себе си), концептуализиране (съзнателна идея за извършваното действие), познание (познаване на настоящия момент). Продължавайки с информацията, изложена от Siegel, обработката отдолу нагоре може да се постигне чрез фокусиране на вниманието директно върху някои от сетивата. Петте сетива (анализатори на външния свят), проприорецепторите (възприемащи усещания от самото тяло), „зрение“ на ума (мисли, емоции, намерения, нагласи, концепции, вярвания, сънища и т.н.) и релационните (връзка с други същества) ни довеждат тук и сега. В този смисъл Симон (2007) заявява, че обръщането на пълно внимание на осемте начина на въвеждане на информация в пространството на съзнанието, предложено от Siegel (2007), възпрепятства функционирането на процесите отгоре надолу и благоприятства пристигането на повече информация отдолу нагоре, за префронтални случаи. Така се активира способността за самонаблюдение; за метапознание, най-медиалните области на префронталния кортекс са активирани, включително орбито-фронталната кора, насърчавайки по-съзнателното обработване на информацията, което противодейства на автоматизма на системата. По този начин се противопоставя Автономност на Автоматизъм. Днес има много изследвания, които се опитват да обяснят на ниво неврофизиологични механизми, какво се случва по време на Майндфулнес и медитация. Резултатите показват, че има отклонение на мозъчната функция свързани с по-положително емоционално и умствено разположение. Освен това се наблюдава директно корелиране със степента на подобрение на функцията на имунната система (Davidson et al., 2003 г.). Друго по-скорошно проучване (Hölzel et al., 2011) предполага участие в програма за намаляване на стреса въз основа на Майндфулнес. То е свързано с промени в концентрацията на сивото вещество в мозъчни отдели, които са свързани с паметта и процесите на учене, регулиране на емоциите, процеси на саморефлексия и възприемане на перспектива. Майндфулнес като терапевтично и образователно средство Има забележителни емпирични, психотерапевтични и неврофизиологични доказателства, които разкриват, че специфичните приложения на вниманието подобряват способността за регулиране на емоциите, за борба с емоционалните дисфункции, оптимизиране на когнитивните модели и намаляване на негативните мисли. Подобрява се общото състояние и капацитет на организма, което способства процесите на оздравяване, имунен отговор, реактивност към стрес и общо чувство за физическо благополучие. Отношението към себе си и другите също се подобрява, като се увеличава способността за емпатия и състрадание (Siegel, 2007). Ефективността на практиката Майндфулнес е доказана в много области на психологията и медицината, като при лечението на депресия (Cohen‐Katz et al., 2004; Chiesa y Serretti, 2009; Irving et al., 2009; Ramos et al., 2009). Доказано е редуцирането на стреса и тревожността (Cohen-Katz et al., 2004; Chiesa и Serretti, 2009 г.; Irving et al., 2009; Ramos et al., 2009), намаляването на психологическия и физически стрес при хора с хронична болка (Chiesa и Serreti (b), 2011; Sagula and Rice 2004; Plews - Ogan et al., 2005), фибромиалгия (Bohlmeijer et al., 2010; Grossman et al., 2007; Lush et al., 2009), онкологични заболявания (Carlson et al., 2004; Ledesma и Kumano, 2009 г.; Smith et al., 2005) и др. В сферата на образованието също са изследвани положителните ефекти на този инструмент при повишаване на нивата креативност (Франко, 2009), академично представяне (Леон, 2008), мениджмънт на емоциите при деца със затруднение с интернализирането и екстернализирането на емоции (Lee et al., 2008), при модифициране на агресивното поведение при юноши (Singh et al., 2007) или за подобряване на възприятието и саморегулацията, самоефективност, подобрено настроение и качество на съня (Caldwell et al., 2010; Semple и др., 2005). По същия начин ефективността на програмата за намаляване на стреса, базирана на Майндфулнес се доказва при образователни специалисти (Franco et al., 2010; Gold et al., 2010; Napoli, 2004), специалисти в здравеопазването (Cohen-Katz et al., 2004 г.; Irving et al., 2009; Мартин – Асуеро и Гарсия – Банда, 2010), както и върху други уязвими групи от населението. Майндфулнес е техника от трето поколение терапии, която е прегърната като съвременен подход за психотерапевтична интервенция. Тя търпи множество трансформации и досега, поставяйки модела за „промяна“ на поведение и/или мислене, насочвно към „приемане” на това, което не може да се промени в живота (Lavilla et al., 2008). Изглежда, че резултатите, получени след проведени обучения за цялостно насочване на вниманието съответстват на поредица от психотерапевтични механизми на действие, които ще бъдат разгледани. Ще коментираме всеки от тях въз основа на преглед и описание, извършени от Pérez y Botella (2006) и Delgado (2009). ● Наблюдение. Известно е, че наблюдението е механизъм от голямо значение в клиничната практика. Обучението за фокусиране на вниманието включва съзерцание с приемане и без осъждане на мисли, чувства, емоции и телесни усещания, изпитвани от субекта. Това води до повишаване на толерантността към различни съдържания и движения на ума и/или физически усещания, позволяващи им да съществуват такива каквито са, без да са заплашителни или стресиращи. ● Когнитивни промени. Доказано е, че практиката на Майндфулнес създава промени в моделите на мислене и отношението към себе си, така че субектът да разбира, че мислите са само движения на ума, ментални събития, а не същинско отражение на реалността. Това има положителни последствия в психическата и физическата реакция на субекта. Съществува голяма полемика върху метакогнитивната роля на вниманието. Някои автори като Bishop et al. (2004) го смятат за метакогнитивна способност, тъй като предполага развитие на фокус с цел наблюдаване на преживяването, сякаш то се случва за първи път, без да бъде обработено през филтъра на собствените вярвания. За Браун и Райън (2003), напротив, съзнанието и познанието включват различни начини за обработка на информация. Майндфулнес се различава от когнитивните процеси (планиране, размисъл, контрол на вниманието, паметта и т.н.), при които начинът на действие е възприятие, опериране върху мисли, емоции и други съдържания на съзнанието. ● Саморегулиране. Както е отразено от Delgado (2009), в различни проучвания, в които се тества връзката между вниманието и емоционалната регулация, oсъзнатостта на мисли, емоции, болка в тялото или реакции на стрес, които се появяват, не възпрепятстват субекта да предприеме различни отговори на справяне, улеснявайки грижата за себе си. Майндфулнес насърчава естествената регулация на тялото, като инхибира автоматични механизми, които понякога го предотвратяват (избягване на дискомфорт, мобилизиращи отговори и др.). ● Приемане. Приемането е основен момент при Майндфулнес, а също и психотерапевтичен компонент, който благоприятства промените на други нива. С умението за приемане, субектът се научава да реагира адаптивно на психологическо съдържание и/или телесни феномени като болка, които преди се е стремял да избягва. Приемането помага на човека да толерира неприятни преживявания, като освен това, както посочва Delgado (2009), е придружено от признаването на преходността на усещанията и психичните събития. Холистичното възприятие на настоящия момент, позволява на субекта да се дистанцира от примирение или безразличие, както и от ангажиране с действие или възможна промяна. ● Интегриране на дисоциирани аспекти на Аз-а. Това е друг механизъм на действие посочено от Pérez и Botella (2006), намеквайки за идеята на Safran и Muran (2005) за дисоциацията, която възниква в развитието на човешките същества от някои аспекти на преживяването, които могат да застрашат чувството ви за принадлежност. Често индивидите престават да бъдат съзнателни за част от своите емоции, които обаче продължават да съществуват и да влияят на тяхното поведение. За Safran и Muran, интегрирането в съзнанието на различни преживявания се постига чрез учене, чрез опит, дисциплина за поддържане на вниманието в настоящия момент, присъствие тук и сега и упражняване на приемане. ● Изясняване на ценностите. Духовното измерение и изясняване на ценностите присъстват в психотерапевтичните подходи, които включват обучение в Майндфулнес. Например, в диалектическата поведенческа терапия, за увеличаване на толерантността към дискомфорт се прилагат стратегии като практикуване на молитва, отваряне на сърцето към върховно същество, към висша мъдрост, към Бог или към нашия собствен ум/идентичност. За терапията за приемане и свързване, изясняването на ценностите е основно в целия терапевтичен процес. Работи чрез набор от специфични упражнения, които да помогнат на субекта да идентифицира своите ценности във връзка със семейството, работата, духовността и т.н. Разбира се, че изследователи и клиницисти, които са въвели практиката на вниманието в програми за психично здраве са направили това с цел да го разпространяват, независимо от техните културни и религиозни принадлежности. ● Релаксация. Връзката между медитацията и релаксацията е сложна поради сериозните противоречия на мнения относно ефектите на едно и на друго. Разбира се, че целта на медитацията не е релаксация, въпреки че медитацията е възможно да се случи по-лесно ако човек е спокоен. След Миро (2007) бихме могли да кажем, че главната разликата между релаксация и медитация е, че релаксацията включва процес на отпускане на мускулатурата и прогресивно прекъсване на умствената дейност, докато, при медитацията дори и да се култивира отпускане на мускулите, то в нито един момент човек не търси откъснете се от яснотата на съзнанието. Дългосрочна практика на медитация може да доведе, разбира се, до състояние на по-голямо спокойствие. ● „Самосъчувствие“. Трите основни способности или умствени процеси на Майндфулнес са: фокусирано в една точка осъзнаване, осъзнаване в поле на яснота, любяща доброта или състрадание. Както Симон (2011) описва, тези три умения ни помагат да живеем по-спокойно в нашия вътрешен свят: „Фокусирайте вниманието си, вижте какво се появява и си подарете обич.“. Самосъстраданието (ненасилието към себе си) в този смисъл е грижа за себе си, за собствените комфорт и спокойствие, които са естествено създадени, за да ги давате на себе си и на тези, които обичате. (Simón, 2011). Заключения: Първият подход към концепцията за Майндфулнес, може да се каже, че се състои в пълното осъзнаване на вътрешните и външните стимули, които възникват в настоящия момент, с приемане, без осъждане, без очаквания или вярвания, отнасяйки се към тях с доброта и състрадание. Практиката на внимателност е умение, което влияе положително на физическо и емоционално благополучие на хората, които я извършват. В днешно време има достатъчно емпирични доказателства, които потвърждават, че програмите за обучение, клиничната интервенция, базирана на вниманието, са ефективни за лечение на различни физически и психологически разстройства. Въпреки това е важно да продължи изследователската работа, за да знаем какви са психотерапевтичните механизми, които наистина лежат в основата на практиката Майндфулнес. Трябва да наблюдаваме дали има други фактори, като мотивационни и/или терапевтичната връзка, която може да оптимизира ползите от това умение и да проверим дали тези терапевтични програми са по-ефективни от другите за профилактика и лечение на различни симптоми, физически и психологически, в различни популации, клинични и неклинични. В образователната област се появяват и нови линии на изследване с обща цел за обединяване на различните образователни агенти; учители, семейство, ученици, студенти и други. Тези иновативни програми, базирани на практиката на Майндфулнес имат за цел да се осигури инструмент, който служи за подобряване и/или развитие на различни емоционални компетенции, човешки ценности, социални умения, превенция на стрес, улесняване на емоционалната регулация или повишаване на академичното представяне.

ПРОАКТИВЕН МАЙНДФУЛНЕС: ПЪТИЩА КЪМ ПСИХИЧНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ И ПРОЦЪФТЯВАНЕТО доцент д-р Маргарита Бакрачева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, [email protected] Резюме: В доклада са очертани обобщените резултати от няколко изследвания на психичното благополучие и процъфтяването и предикторите им проактивен копинг и майндфулнес. Щастието, удовлетвореността от живота и процъфтяването са както взаимносвързани, така и обусловени от различни групи фактори. Доколкото щастието е основно вътрешно зададено, удовлетвореността от живота и процъфтяването са обвързани и с контекста. Общата възприемана ситуация провокира нагласа на приемане и предпочитание към активни реактивни и проактивни копинг стратегии. Трите очертани пътя към процъфтяването са: 1) стимулиране на проактивния копинг; 2) поддържане на активна нагласа на приемане и 3) проактивен майндфулнес като когнитивна, емоционална и поведенческа насочена осъзнатост и себерефлексия в отделните жизнени сфери. Това води до удовлетворяване на базовите психични потребности от автономност, компетентност и свързаност и по-високи нива на изживявано чувство на щастие, удовлетвореност от живота и процъфтяване. Основната идея е, че тренингите за овладяване на проактивни копинг стратегии и нагласа на осъзнатост са един от пътищата за научаване как да се постигне процъфтяване, а ефективни инструменти за целта са арттехниките като фототерапия.

Не било с пари, било с хора. Познат с нарушение по ЗДвП- бързаше защото жена му ражда, се обади на някого и му опростиха глобата.

Аз възразявах за "асоциация". А иначе , тякното и конкретно разбиране като термин е по- присъщо на науката, а широкото, метафоричното, на изкуството. По- "локуместите науки" - философия, психология, теология, история са по- близки до изкуството.

Разбираш, че не е дребнавост да се търсят точните думи. Написвайки небрежно една дума вместо друга, "затвореното в тях" ще бъде разменено. Сещаш се вица за оня, дето искал супа, но си поръчал сапун. Пени се, не пени се...

Няколко думи за увод Попитах дете Искаш ли да си добър? То каза Да. Защото иначе мама няма да ми дава любов. Попитах младия джелатин Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе хората ще страдат като ги обезглавявам. Попитах роб- негър Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе робовладелецът ще ме бие. Попитах свещеник Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе няма да добия вечен живот. Тогава си казах. Хората искат да са добри, за да не влизат в конфликт с този, който има власт над тях- човек, бог или съвест.

Както на всичко, което има начало, има и край, така и темите рано или късно се изчерпват. За да не участвам в празни приказки, за мен съществената част от темата приключи. В моите търсения за времето стигнах до простички истини, които отмахнаха тайнствения воал, с който изглежда сам го бях покрил. Ще бъда кратък. За удобство, пък и поради приликата ще използвам сравнение на времето и пространството. Имам предвид, че телата са неизменно свързани с процеси и не съществуват тела без процеси, както и обратно- няма процес без тела и щом говорим за процес, той е на нещо материално. Както пространствените измерения ни служат за определяне на телата, техните размери и място по отношение на други тела, така и времевото (времевите?) измерения ни служат за определяне на продължителността на процесите и последователността или друга връзка помежду им. Както пространството няма начална точка, така и времето няма начална точка. Както избираме точка от тялото за начална и мерим до друга, избрана според намеренията ни, така и в процесите избираме начална и крайна точка въз основа на нашите цели. Както пространството се мери в някакви стандартизирани дължини (м.) отбелязани върху друго тяло с което съизмерваме, така и времето се мери в стандартизирани периоди (сек.) маркирани от друг процес с който съизмерваме желания. Не засягам "скъсяване на пространството и времето" и ги оставям на съвестта на Теорията на относителността. Съжалявам, че не мога да развия как се отнасят някои пространствени отношения и дали изобщо съществуват по отношение на времето. Примерно "успоредност" и "пресичане", както и какъв е смисълът на Т квадрат. За тези, които биха се заинтересовали дали времето тече, ще кажа Не, то тиктака. След използването на воден и пясъчен часовник, до скоро ползвахме механични- от там и метафоричния израз. Не зная как ще се казва след гледането на дисплея, но пренасяйки към пространството, сигурно ще се забрави като проблем. Никой не казва "Пространството крачи"

Какъв ти е проблемът? Само подхвърлям: Когато фотон удари електрон за фотоелектричен ефект, фотонът изчезва. Нещо става с него. Някакви процеси са протекли. Поне процес "изчезване". Така че можеш да го приемеш на вяра. ПП. И престани със заяждането. Такива сме. Нито правиш нещо за да се развиваме ние, нито показваш, че развиваш наука.

Да.

Подразбирам, че това става с медитация, при която човек се чувства отстранен от света и от себе си. Така ли е? Бих добавил, че в такова състояние човек се успокоява. Сърдечната му дейност, вътрешният му часовник, се забавя и му се струва, че времето не тече. В съзнанието му няма събития- мисъл или чувство и на практика няма осъзнати процеси. Така изпада в безвремие, без-събитийност. Става ли?

Съгласен съм. И моето мнение е такова. Да проходи, да започне да следва нещо, тогава вече ще се ориентира за скорост и време. Тук имам по- условно разбиране-- предвид условията, де. Не смятам, че лъчите съдържат цялата история. Примерно светлинните лъчи, които следим в реално време могат да съдържат информация за вид, придвижване, евентуално обем, но не и маса и състав. Рентгеновите съдържат информация за друго, инфрачервените за трето и т.н. При това лъчите се отдалечават с най- висока скорост и след миг вече показват друго. Не може да се следи и записва всичко. Изследователите се конкретизират на интересни или значими обекти. На разстояние всичко затихва. И гравитацията, и ел. статичното поле, и вълните На разстояние вече влияят обекти по пътя. Навлизат шумове, които трудно се филтрират и не се знае от обекта ли са или са шум. Някои бавни процеси нямат лъчение. Не е най- сполучливият пример, но преминаването на храната и нейната обработка с какви лъчи се хваща? Ами психичните процеси? Имаме ЕЕГ, но това е за мозъчни токове, а не за мисли. Но иначе, да речем, има възможност по някои лъчи да понаучим нещо отчасти. Любопитно ми е какво имаш предвид. Може да си го писал, но дай пак. За мен това е в смисъл на познаване на някакъв процес. Примерно ако видя, че някой седи на клон и го реже откъм ствола, ще знам бъдещето. Ако видя, че някой пуши цигара ще знам че я е запалил и като изгори ще я хвърли... не знам къде. Не само не е невъзможно, но и е ежедневна практика. Обаче допускам, че имаш предвид нещо по- сложно и заради това те моля да го разкажеш.

Е?! Какво ще правим? Можем да повикаме неволята и с подръчни средства сами да осмислим проблема. Аз, ти или някой друг от братята. Моето е в следните варианти: За мерене на време в нещо, движещо се със скоростта на светлината е необходимо да има процес, който да е по- бърз от скоростта на светлината. Такъв по ТО няма. Така че НЕ ЗНАЕМ как текат процесите в това нещо. Изстреляните космически апарати са пример за процеси в система, движеща се с висока скорост. Например Parker Solar Probe е с абсолютен рекорд за скорост спрямо Слънцето: Това е най-бързият изкуствен обект, достигнал скорост от около 195 км/сек при най-близкото си приближение до Слънцето (перихелий). От източници на изкуствения интелект процесите на апарата (напр. управление на енергия, събиране на данни, предаване на сигнали) протичат с очакваната скорост според вътрешния му часовник. Относителните ефекти не създават никакви аномалии в работата на бордовите системи, защото те възприемат времето локално (спрямо самия апарат). Изк. интелект пресметна и дали ще се ускори или забави тиктакането на Вояджър 1 в сравнение с това на земята Обобщено, там времето тече по- бързо с 11 наносекунди на всяка секунда или 11 милиардни части от годината на всяка година. Което ще рече, че не само не върви към спиране, но и върви незначително към ускоряване. Ако на Вояджър имаше близнак, който да се върне след милиард години, той щеше да е с 11 г. по- СТАР от своя близнак тук, естествено, ако не мине близо до силна гравитация. Остава въпросът за Скорост спрямо какво. Ние никога не разсъждаваме, че Земята се отдалечава от Вояджър със 17,06 km/s и съответно не обръщаме нещата, че тук се забързва или забавя времето. А според ТО трябва. ------------------------------ Връщам се на думите на лектора, че за часовник вътре във фотона (какъвто няма и не може да има) времето ще е спряло и политането и пристигането ще са в един миг, макар на земята да са минали години. Когато бъде открито движение със скорост по- голяма от тази на светлината, тогава експериментът би го потвърдил. До тогава остава хипотеза. После, експериментално е установено, че гравитацията променя траекторията и хода на процесите в която и да е система, възможно и във фотона, а значи не остава без последствия и този "миг" на локалния часовник. При това идеята за фотон е хипотетична и още има теории за етер или вълни, както и няма обяснения за гравитационните полета как се разпространяват. Поради това, аз възприемам думите на лектора като негов възглед, който е един от много. Оставям без да се намесвам въпроси как нещо би избързало с година на милиард, като ви оставям вие да го развивате. Корекция на ИИ