Търсещ истини

За съжаление в конкурентна среда сравнението с другите води до завист, а тя до търсене начин за спъване, унижаване на другия. Един поглед към избягване това, ние да завиждаме е онова Его в източния смисъл, което повече изразява себичност. Когато осъзнаем, че не сме толкова важни, че да надуваме гайдата щом друг ни изпревари или някой има нещо в повече, спокойно приемаме съществуването на другите, по- добри или по- лоши, но човеци. Аз не се справям добре, но полагам усилия. В обмяна на мнения в групата, Greta опита да ми обясни, да не приемам нещата лично. Може би това е начин да не обръщаме внимание на завистниците. Както се казва, по- добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. Засега съм приел една такава позиция по тук- дразнещите ме никове. Естествено, не мога да избегна сравнението помежду ни. Та, ние, форумът тук, сме един организъм. Имаме свои особености, които са и наши специализации. Съществуваме и реагираме според тях. Един реагира с ум, друг със сърце, трети със задник. Не можем да откъснем з... на който и да е организъм, защото не бил ни харесвал. Така че, гледам положително на всички органи в нашия организъм- форум, като все пак смятам за неприлично да се човъркам и говоря за з...ци.

Е? Не участвам за духа, но продължавайте.

Засега, разбирам, че не сте заинтересовани. Аз също. Просто отбелязвам един възглед. Смятам, че доц. Михалкова използва в хомеопатичната си практика тази класификация, но аз имам и към хомеопатията негативно отношение. За мен това е една художествена класификация.

Моето разбиране е, че това, което наричаш психология във всеки разговор е, че всеки разговор може да бъде предмет, разглеждан от науката психология. Нали не казваш, че науката геометрия е във всяка линия или фигура? Някакво друго съдържание влагаш. Може би, че психология е всичко свързано с психиката и така в разговора има психология. Тогава защо ни е тогава това "логия"=знание? Нека психологията си е наука за психиката, а разговорите и човешките отношения да са си отношения, които могат да са обект, предмет на психологията, на социологията, рекламата, пропагандата, политиката, дори обект на форумния администратор. А че във всичко човешко участва психичната дейностм, може би по- добре се изразява с "Но психичното е във всеки разговор (и не само), дори с непознат." В такъв смисъл, аз не мога да участвам в тема "Духът на психичното", просто защото не го схващам, неразбираемо ми е. Не си представям що е това дух и отношенията му с психичното. При "духа на психологията" имах идея, че науката може да има различни насоки, гледни точки, които да наречем Дух, прим. Обладан от дух на насилие или Разглежда го в религиозен дух, Основен е научния дух в изследването. Такива ми ти работи ПП. Мога да кажа и "Психичното в духа на Фройд" или "Психичното в духа на Павлов", но мисля, че не това те интересува при създаване на темата.

Класификацията ми се вижда сходна с алхимичните класификации на веществата и със зодиакалните характери, но макар и изработена по друга парадигма, а не аналитичната е редно да я изложа като феномен. Източник Българско списание по психология 2018 г. Представяме специфичните личностни особености на отделните хомеопатични конституционални типове и поведението им, във връзка с критерия Приемане/Неприемане, както и потребностите от психотерапевтична помощ за всеки от тях: Приемане на себе си: А.Приемане: Hyosciamus (Hyos) – повишена възбудимост, приказливост, удовлетвореност от живота, самовлюбен в себе си. Обича да привлича внимание. Весел. Импулсивен. Хиперсексуален. Обича да се разголва пред другите и да наблюдава техните реакции. Страх, че някой може да му навреди, от отравяне. Ревност и подозрителност към близките. Насоки за психотерапевтична помощ – за овладяване на сексуалното поведение, развиване на самоконтрола. Приемане на другите като личности, а не само като социални обекти и публика на неговите изяви. Platina (Plat) – високомерен, нарцистичен, груб. Силно его. Гордее се със себе си. Има нужда да демонстрира своето превъзходство. Проявява неудържими импулси да се саморазправя с другите, дори да убие. Има илюзии, че е сам в света, че не принадлежи към своето семейство, че нещата изглеждат малки, че е под свръхчовешки контрол. Много страхове - от смърт, удушаване, изоставяне, болести, призраци, животни и др. Насоки за психотерапевтична помощ: за изграждане на пообективна самооценка, адаптация към околната среда. Развиване на умения за работа в екип. Справяне с личните проблеми и взаимоотношенията. Chamomilla (Cham.) – капризен, раздразнителен, гневен. Постоянно сърдит, с агресивно поведение. От бебе е много неспокоен - иска по цели нощи да го носят на ръце. Не може да му се угоди. Желае нещо, а после го отказва. Стреми се да се наложи в различни ситуации и веднъж успял, повече не отстъпва. Постепенно увеличава своето влияние като се стреми да подчини околните на капризите си. Отреагирва върху другите със злоба, физическа агресивност и отмъстителност. Има свръхчувствителност към болка и болката го озлобява, може да го доведе и до вцепеняване. Не обича да го докосват. Има страхове от вятър, шум, доближаване. При неуспех обвинява всички други, но не и себе си. Насоки за психотерапевтична помощ: още от най-ранна възраст – поставяне на ясни граници и правила. Запознаване с техники за овладяване на гнева и емоционалните състояния. Формиране на позитивно отношение към живота – отчитане не само на отрицателните, но и на положителните страни. Насочване на активността в рационална посока. Б. Неприемане: Calcarea carbonica (Calc) – представителите на този тип са попълнички, от деца. Във връзка с това не харесва себе си и изпитва чувство за малоценност пред по-слабите. Неувереност, усещане за вътрешно объркване. Бавност, инертност. Търси одобрение и е особено чувствителен към критика. Отдава огромно значение на това, което другите ще кажат за него и силно се тревожи да не забележат вътрешното му объркване. Домът е неговата крепост. Предпочита установения, сигурен начин на живот пред промените и неизвестността. Изпада в депресивни състояния, стигащи до отчаяние и отказ от дейност. Има страхове от бедност, загуба на контрол, високо, мишки, тъмно, за здравето, от смъртта. Работи упорито за да се хареса на другите и да заслужи одобрението им. Насоки за психотерапевтична помощ: ниската самооценка, страховете, нерационалните възгледи относно собствените възможности. Организация на времето Anacardium (Anac) – дълбок личностен конфликт между две силни, противоположни тенденции – усещане за непълноценност и жестокост. Силно раздвоение на личността – все едно, че на едното му рамо седи „ангел“, а на другото „дявол“. При доминиране на непълноценността той насочва гнева към себе си, а при доминиране на жестокостта – проявява агресивност към другите – хора или животни – бие се, ругае, измъчва ги. Подвластен е на противоречията. Не може да ги овладее. Висока тревожност. Липса на самоувереност. Опитва се да докаже себе си. Страхове от провал, от преследване, има усещане, че някой стои зад него. Насоки за психотерапевтична помощ: повишаване на самооценката. Формиране на последователно поведение. Развиване на умения за избор на решение при противоречиви ситуации. Овладяване на емоционалните състояния. Преработка на страховете. Aurum metalicum (Aur) – чувства се изолиран от целия свят. Желае да е сам. Изпитва омраза към света. Дистанцира се от всички. Не споделя и не се доверява на никого. Много съвестен, отговорен и честен. Поставя си високи цели. Иска винаги да бъде на върха. Не понася дори малък неуспех. Ако се провали може да стигне до суицидни мисли за хвърляне от високо. Още от ученик силно преживява и най-малкия неуспех, например оценка 5 вместо 6. Обвинява се за всичко. Изпитва постоянна неудовлетвореност, независимо от постигнатото. Много чувствителен към критика. Високо цени материалното благополучие и се стреми към него. Потискането на емоциите се отразява върху сърдечната дейност – стягане в гърдите, треперене. При попродължително потискане може да развие и по-сериозна патология. Насоки за психотерапевтична помощ – за преодоляване на екзистенциалния вакуум – усещането за безсмислие в живота. Отклоняване от суицидните намерения. За повдигане на самочувствието и оценка на постигнатото. Обучение в техники за отреагиране на емоционалните състояния. Приемане на другите: А.Приемане: Phosphorus (Phos) – общуването и взаимоотношенията с другите са основна тема при този хомеопатичен конституционален тип. Бързо създава контакти. За да се успокои трябва да сподели с някого. Усмихнат и лъчезарен. Увлича другите след себе си. Съчувства при чуждо нещастие. Движеща сила на дейността е неговия интерес. Щом загуби интерес към нещо го оставя недовършено. Тревожността му е насочена към бъдещето. Изпитва силен, неопределен страх че „Нещо лошо може да се случи“. Не понася да остане сам. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на проблеми, свързани с взаимоотношенията. Намаляване на тревожността, свързана с неизвестното. Преработка на страховете. Pulsatilla (Puls) – много общителен. Обича да се прилепва към някого. Силно желание за физически контакт – милване, целувки, прегръдки. Търси любов. Основен въпрос е:“Обичаш ли ме?“. Мекота и променливост. Има нужда от подкрепа. Позволява другите да доминират над него и да му влияят. Лесно плаче. Реагира главно с плач. Има страхове от изоставяне, затворено пространство, високо, тъмно, крадци, огледала. Насоки за психотерапевтична помощ: формиране на самостоятелност при взимане на решение. Повишаване увереността в собствените си сили. Cocculus (Cocc) – основните му притеснения са за близките. Живее заради тях. Силно преживява и най-малкото, което им се е случило. Ако някой е тежко болен постоянно бди над него. Стига до изтощение и безсъние в резултат от тези денонощни бдения. На физическо ниво има чести световъртежи. Прилошава му при пътуване с превозно средство. Чувствителен, съчувстващ и деликатен. Страх за здравето – собственото и на близките хора. Насоки за психотерапевтична помощ: За психическо възстановяване след загуба на близък човек. Да се научи да приема обективните обстоятелства и да насочи усилията си към това, което зависи от него. Б. Неприемане: Nux vomica (Nux-v.) - тревожен, активен и организиран. Съревнователен и инициативен. Изцяло отдаден на работата си. Изпитва вътрешен комфорт. Дразни се от външни обстоятелства и хора, които нарушават този комфорт. Умее да ръководи хората, но силно се гневи от грешките им, кара се с тях и ги обижда. Ако е виновен не признава вината си и пак отреагирва върху другите. Има страхове от неуспех, унижение и брачно обвързване. Свръхчувствителен към външни стимули – светлина, шум, миризми. Те повишават раздразнителността му. Насоки за психотерапевтична помощ: за приемане на хората с техните положителни и отрицателни страни. Справяне със силните емоции и страховете. Приемане на външните фактори като фон за развитие на дейността. Умения за разпределение на енергията, с цел съхраняване на собствените сили. Veratrum album (Verat.) – преждевременно развити и умни деца, хиперактивни и непослушни. Не се подчиняват на авторитети. Във връзка с това хората от този тип имат проблеми в училище или на работното си място. Може да стигне до маниакални състояния. Безпокойството му се изразява в безсмислени повтарящи се действия, например – преместване на предмети. Проявява жестокост и критичност към другите. Надменен и самоуверен. Смята, че винаги е прав. Религиозност. Вярва, че е божи пратеник на земята. Насоки за психотерапевтична помощ: поставяне на ясни граници за допустимото поведение. Осигуряване на среда за развитие на интелекта. Откриване на подкрепени модели на неприемливо поведение и тяхното преодоляване. Sepia officinalis (Sep.) - две крайности в поведението – от раздразнителност и нервност, до пълно безразличие и изолация. Забелязва слабостите на другите и ги напада с язвителни забележки. Трудно овладява емоциите си – избухва, крещи, обвинява другите. Може, когато е сам, да получи пристъпи на конвулсивен плач с хлипане. Безразличен към семейството си. Семейните задължения го дразнят. Не понася противоречие и неподчинение, особено в семейството. Има непоносимост към компания, но в същото време се страхува да остане сам. Има страхове от призраци, за здравето, от бедност. Насоки за психотерапевтична помощ: за овладяване на двете крайности в поведението. Приемане на другите с техните слабости и положителни страни. Преработване на семейните конфликти. Изграждане на социални умения за отношения с хората. Приемане на събитията: А.Приемане: Kali carbonicum (Kali-c) – много принципен, последователен, отговорен и изпълнителен. Стабилен, деен. Иска да държи всичко под свой контрол. Оптимист. Вярва, че винаги има решение. При гняв реагира върху другите. Усеща тревожността в стомаха или като студенина в сърцето. Страхува се от неща, върху които няма контрол – за бъдещето, от тъмно, призраци, от болести - в началото на болестта, когато още не знае как тя ще се развие. Надценява своята роля и омаловажава ролята на външните обстоятелства. Ако не успее обвинява себе си. Няма самочувствие от постигнатото. Насоки за психотерапевтична помощ: изграждане на по-гъвкави възгледи за света. Осъзнаване на собствените си ресурси за справяне с обстоятелствата. Приемане на външните обстоятелства, върху които не може да се окаже контрол. Arnica Montana (Arn.) – каквото и да се случи има усещането, че всичко е наред. Смята, че няма нужда от медицинска помощ и отпраща лекаря. Когато изпитва болка е раздразнителен и желае да остане сам. Има страх от сърдени болести, особено през нощта, когато очаква да получи пристъп. Насоки за психотерапевтична помощ: за обективно възприемане на външните обстоятелства с техните положителни и отрицателни страни. Осъзнаване на реалното си състояние и проявяване на активност за промяна. Примирението му пречи да действа. Thuja occidentalis (Thuj) – нагаждане, приспособяване към ситуацията. Ниска самооценка и усещане за безполезност. С добре подържан външен вид, но вътрешно не се харесва. Затворен, не споделя, подържа социално-желателни взаимоотношения другите. Чувства се изолиран и самотен. Често се извинява и оправдава. Подценява се, не заявява себе си. Търси одобрение. На моменти има усещането, че е под свръхчовешки контрол. Пресметлив и манипулативен. Използва създалите се обстоятелства в своя полза. Има страхове от загуба на самоконтрол, да не разкрие себе си. Смята, че ако го познават няма да го обичат. Насоки за психотерапевтична помощ: повишаване на самооценката и увереността в собствените способности. Корекция на ирационалните възгледи, че никой не го харесва и обича. Откриване на ресурси за справяне с житейските ситуации. Техники за освобождаване на потиснатите емоции. Б. Неприемане: Natrium muriaticum (Nat-m.) – силно преживява всичко случило се. Не го преработва във времето. Стари травми от детството му тежат през целия живот. Не изразява емоциите – задържа ги в себе си. Не е в състояние да преработи загуба на близък човек. Мъката се трансформира в различни физически проблеми – например нарушаване функциите на щитовидната жлеза, сърдечни проблеми, язва на стомаха и др.. Песимист. Високо чувство за отговорност. Добросъвестност и прецизност. Стремеж към съвършенство. Дълго обмисля и анализира всяка ситуация. Лесно се обижда и трудно прощава. Не понася да бъде утешаван. Обича да бъде сам. Много добър и дискретен слушател. Вярност и почтеност към партньора. Има страх от крадци, тесни пространства, от болести, тъмнина, буря. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на стари психотравми без значение кога са се случили. Повишаване на самооценката. Да овладее техники за проява на емоциите за да ги прилага, когато е сам. Да отстоява себе си във взаимоотношенията с другите. Да осъзнае собствените си ресурси за справяне в конфликтни ситуации. Ignatia amara (Ign.) – идеализира хора и събития. Изгражда си нереална представа за света, в който живее. Несъответствието между реалността и илюзията неминуемо води до тежки разочарования, които не може да понесе. Лесна ранимост и обидчивост. Идеализира близките хора и често става тяхна жертва. Има нереални очаквания във връзка с поведението на партньора си в съответствие с изградения образ. Потиска емоциите си. Не понася утешение. Усеща тъгата като буца в гърлото и дълбоко въздиша. В стресови периоди се отключват пристъпи на кашлица. При продължителна дълбока скръб може да се получи косопад, хистерични парализи на отделни участъци, хронична умора, сърцебиене и др. Има страх от птици и от тесни пространства. Може да прояви променливи психически състояния – хистерични пристъпи на редуващи се плач и смях. Насоки за психотерапевтична помощ: изграждане на реалистична представа за света, за човешките взаимоотношения, за партньора. Приемане на раздялата, вследствие разочарованието от партньора. Приемане смъртта на близък човек. Осъзнаване на собствените си ресурси да продължи напред въпреки случилото се. Gelsenium (Gels.) – трудно се адаптира към промените. Най травмиращо му влияят ситуации на очакване. Преди важно събитие получава стомашно-чревно разстройство и често уриниране. Сценична треска преди публична изява. Проявява слабост на всички нива. На физическо – слабостта прогресира до парализа. На емоционално – страх да се противопостави при принуда към нежелано действие. На умствено – разсеяност и понижена умствена работоспособност. Плах и резервиран. Има страх от провал, от загуба на самоконтрол, че сърцето му ще спре, ако не се движи. Въпреки вътрешната си съпротива се подчинява на чуждите изисквания. Няма самочувствие. Очаква одобрение от другите. Насоки за психотерапевтична помощ: намаляване на тревожността преди предстоящо събитие. Овладяване на сценичната треска. Повишаване на увереността в собствените сили. Справяне със страховете. Приемане начина си на живот: А.Приемане: Conium (Con.) – практичен, земен. Отчита реалните факти. Втвърдяване на всички нива. На умствено - не обича промените, води еднообразен, стереотипен начин на живот. На емоционално - коравосърдечен, скучен човек. Емоциите са потиснати, не стигат до осъзнаване и изявяване. На физическо – образуване на твърди тумори, бучки по жлезите, особено на млечните жлези. Продължително страдание при загуба на дългогодишен брачен партньор, при смърт или развод, поради прекъсване на редовния сексуален живот. Изпитва страх от смъртта, от хора, от непознати, от крадци, страх, когато е сам едновременно с желание да е сам. Насоки за психотерапевтична помощ: възстановяване от продължителната мъка при загуба на близък човек. Превантивно - овладяване на техники за изразяване на емоциите за да не се соматизират във втвърдявания на физическо ниво. Alumina (Alum.)- бавност, инертност на всички нива. Бавността на ума прогресира и води до специфично объркване - неяснота на идеите. Нерешителност, безнадеждност, примиреност. Не се опитва да промени събитията. Унилост. Отчаяние, че никой не може да му помогне. Вътрешна прибързаност, външна бавност. Струва му се, че времето минава много бавно. Има усещането, че някой друг говори вместо него и че чува през чужди уши. Импулс да се самоубие при вида на нож. Има страх от нож, от загуба на контрол, че ще се случи нещо лошо. Отстъпва. Примирява се. Насоки за психотерапевтична помощ: за приемане на себе си. Организация на времето. Осъзнаване на това, което може да промени в живота си. Повишаване на увереността в собствените сили. Barita carbonicum (Bar-c.) - не обича промените. Чувства се комфортно в семейната среда, сред близките хора. Очаква подкрепа и помощ от тях. Недоразвитост на психическо и физическо ниво. Трудно анализира сложни ситуации. Бавно учи и бързо забравя наученото. В непознати ситуации се крие – зад предмети, зад близки хора. Детето се крие зад майка си. Неувереност. Нерешителност. Стеснителност. Детинско поведение. Разчита на чужда помощ, а не на себе си. При притеснение си гризе ноктите. Осъзнава своята непълноценност и се страхува другите да не я забележат. Има страхове от непознати хора, от подигравки, да започне нещо ново, агорафобия, за здравето си. Насоки за психотерапевтична помощ: относно зависимостта и неувереността в себе си. Развиване на ресурсите за справяне. Осмисляне и прилагане на добитата опитност. Повишаване на самооценката. Справяне със страховете и отрицателните навици – гризенето на ноктите. Б. Неприемане: Staphysagria (Staph.) - неудовлетвореност от начина си на живот, но не издава пред другите това недоволство. Търпи. Обикновено е обект на постоянен тормоз – от близки хора в семейния кръг. Вътрешно изпитва силен гняв, но външно се наблюдава примиреност и плахост. С никого не споделя вътрешните си преживявания. На повърхността изразява вина и срам като оправдание за съществуващата ситуация – брак с неподходящ и доминиращ партньор, критична и недоволна свекърва, тормоз и насилие на членове от семейството и др. При продължително съществуване по този начин може на моменти да се отключат силни пристъпи на гняв – вика и хвърля предмети. Сам не може да си обясни тези пристъпи и дълго съжалява за това. Висока влюбчивост и сексуалност, които също са потиснати от срамежливост и затруднения да се изразяват емоциите. Проблемите най-често са свързани с личния живот, а не с бизнеса и кариерата. На физическо ниво се наблюдава често преглъщане, вътрешно треперене, главоболие като забит пирон, схващане на главата, болки в корема, а при продължителни периоди на търпимост – гнездовиден косопад, обриви по скалпа и като най-тежка патология – псориазис. Има страх от гняв, високо и от лекари. Насоки за психотерапевтична помощ: преработка на потиснатите емоции. Проявяване на активност за справяне с поддържащата причина чрез промяна начина си на живот. Работа със самооценката и откриване на ресурси за справяне със ситуацията. Смелост по отношение на заявяване на себе си и своите права. Causticum (Caust.): особено чувствителен към социална несправедливост. Използва своята активност и инициативност за борба срещу несправедливостта. Сериозен, организиран и енергичен. Умее да увлича хората след себе си. Организатор на различни обществени инициативи за защита на нарушени права. Силно съчувстващ дори на непознати хора. Революционно настроен. Идеалист. Разсеяност относно автоматично извършвани дейности като – изключване на електроуреди в къщи, заключване на входната врата и др. – многократно се връща за да провери дали всичко е наред. Развива богати фантазии за това какво може да се случи ако е забравил нещо. Нетърпение. Голяма подвижност на емоциите. Резки промени в настроенията. Мисловно скача от един предмет на друг. Разчита на собствените си сили, действа бързо и организирано при справяне с проблема. Изисква от другите. Организира дейността при борба за справедливост. Вижда възможностите за промяна и ръководи другите за подобряване на съществуващото положение. Има страх, че нещо лошо може да се случи, от тъмно, животни, кучета, призраци. Насоки за психотерапевтична помощ: развиване на умения за делегиране на права и разчитане не само на себе си, а и на други съмишленици при организацията на борби за справедливост. При планиране на дейности да отчита факторите от реалността и да приема нещата, които не могат да се променят. Преработка на емоционалните травми, причинени от сблъсъци с несправедливостта. Arsenicum album (Ars.) – силна вътрешна тревожност. Чувство за уязвимост и незащитеност. Несигурност. Не приема хаоса във заобикалящата го среда. Създава своя структура и ред за да намали вътрешната си тревожност. Определя мястото на всяка вещ около себе си и изпитва силен гняв, ако някой я премести. Така става натрапчиво придирчив. Мания за чистота и ред. Постоянно чисти и подрежда. Обгражда се с хора, поради несигурност за здравето си. Изгражда отношения на зависимост. Очаква помощ и подкрепа от близките си. При търсене на сигурност може да развие ритуални действия като – натрапчиво миене на ръцете и други. Егоизъм – грижи се за близките за да подсигури себе си, когато има нужда. Притежава силно чувство за собственост върху предмети, пари, хора. Смята всичко, което притежават другите, за свое. При взаимоотношенията си с хората повече взима, отколкото дава. Преценява всичко с оглед на личната си изгода. Алчен и скъперник. Събира пари и предмети. При проявена щедрост очаква да получи повече в замяна. Травмиращите преживявания му се отразяват върху храносмилателната система - загубва апетит, може да стигне и до анорексия невроза. Също така може да получи астматични пристъпи, сърдечни проблеми, безсъние. Има силен страх за собственото си здраве (не вярва на лекарите), от собствената си смърт, от открити пространства, от бедност, от ограбване, да остане сам, от нещастия. Насоки за психотерапевтична помощ : преодоляване на страховете, различните натрапливости, ритуалните поведения. Психотерапевтична помощ за преодоляване на анорексията. Намаляване на тревожността. Повишаване на увереността и самостоятелността.

Въпросът е какъв да е духът на науката. Ето и един либерално- конкурентно- капиталистически модел: Психологията е бизнес като всеки. Добрият психолог се измерва по това, колко коли има в гаража. Средствата, които използва са технология, бизнес: добра реклама, масово разпространение, добър мениджмънт и добри печалби. Психолог, който не печели, не е добър в занаята. От науката може да се използват всички достижения за да бъдат привличани клиенти, които да купуват услугата, включително ненатрапчива измама и пристрастяване към услугата. Разнообразието на психологически школи е шанс и на други да спечелят от страданието на човека. Естествено, психологията може да е и хуманна- да се помогне човек да добие ценни качества в живота, за да живее самостоятелно. Обаче така се губи клиента. Не съм изненадан, че хем си от страната на клиентите, хем предпочиташ първото. Има хора- вече трайно пристрастени.

Изглежда имаме разминаване в разбирането за темата. Аз я възприемам като "духът на науката психология", ти я разбираш като "духът, който се крие в психиката на човешкото същество". Може би е добре авторът да ни разясни какво е имал предвид, но някой от нас не е догледал.

Сподели своето виждане!

За "духът на психологията" бих казал, че той трябва да е хуманен, а не нормативен. Да изследва възможности, а не да казва кое било добро и кое лошо. Нормативността е за вътрешната политика и педагогиката.

Съгласен съм. Бих допълнил, че животът се променя, а чувствата ни (все пак щастието се чувства) бавно и след колебание оценяват промените. Примерно интернет- той ни ощастливи с възможността за комуникации, после решихме, че води до затъпяване, така че не можем да решим веднага дали е щастие. То с нова жена не можем да решим дали сме щастливи... мине медения месец и фрас!! Така е. Нямам какво да добавя

Не е. Ако в Бутан открият някакви залежи... край!

Интересна констатация от статията на Проданов "Прави впечатление, че единствената значима корелация на скала „бъдеще” е с „минало-позитивно”, макар че детерминацията е твърде слаба". Това означава, че тези, които се фокусират върху бъдещето смятат миналото си за позитивно или тези които са с позитивно минало се фокусират върху бъдещето малко по- често. Практическата насоченост е, че ако искаме децата ни да планират и размишлават за бъдещето си, по- добре е да сме им осигурили позитивно минало. Не че някои от тези, които се фокусират върху бъдещето не са имали негативни преживявания в миналото, но тези, които са с позитивни са повече.

Във връзка със субективното възприемане на времето, смятам, че има необходимост от корекции за по- точното разбиране. След като под време разбираме продължителността на някакъв процес, то минало е, когато процесът е приключил и се е преобразувал в друг. (Енергията е променила вида си). Бъдеще е, когато се съобразяваме, очакваме или предвиждаме финала, резултата от някакъв процес, който е или не е започнал вече. Настояще са процесите, които се задействат и приключват в кратък срок, който можем да наречем сега. Прим. "Сега засадих дърво и е време да пийна едно вино на орехова сянка" Отношението към настояще, минало и бъдеще не смятам за органично, а основно като важност на накакви процеси- когато ни интересува процес и резултата от него, дали е приключил или не е започнал. Смята се, че Западното общество в по- голяма степен е насочено към бъдещето и това е разбирамо- непрекъснато се правят планове, проекти за инвестиции, постижения, надпревари.Има и някои изследвания, които отразяват личностни различия на хората, за които основно значение има бъдещето и тези, за които е настоящето.

В друг ред на мисли и от друга гледна точка разглеждат рисковото поведение когато е свързано с "времевата перспектива". Предположението е, че има хора "с диспозиция", свързана с минало, други с настояще, трети с бъдеще. Тези, при които настоящето е определящо са по- хедонистично настроени. Те са склонни към своеобразно рисково поведение- да се изкефят на момента. Рискуват с високи скорости на шофиране, наркотици, рисков секс. За съжаление и тук проличава разлятостта на термина "рисково поведение". Не става дума за рискови капиталовложения или лично участие в революционни и терористични действия, нито за рискови професии, а за търсене на хедонистични изживявания, без оглед на негативните последствия.

Д. Дамянов не е много популярен в мъжка аудитория. Трудно бива припознат. А иначе, за това, което желаят жените- дава информация. Интересна е позицията и характера на съпругата му- Н. Захариева. Не е миловидната жена, нуждаеща се от подкрепа.

Накъде отиват асоциациите ми От "овладяваме" отивам към дресиран кон. Както владеем коня, да не се стряска в битка, да се подчинява сред викове и гърмежи, така овладяваме емоциите. Авно към тях се отнасяме като към нещо водено, а не водещо. Опитомяваме ги да са послушни (както стана дума в началото- да си добър не е ли да си послушен?) Да, това е смисълът на възпитанието- да ограничаваме неполезните пориви. Някой много доброжелателен, дето не обвинява. Притчата ме насочи към начална информация за чероките в уикипедия. Те били войнствено племе и държали големи територии. Откакто станали законопослушни американци, държавата ги ограничила на територия в някои щати- в Северна Каралайна 13хил. са в резерват от 260 кв.км. За сравнение, че са добре, стига да имаха бизнес, Лихтенщайн е с площ 160кв.км. и население 38 хил. Няма нито един съвременен чероки- повод за американска гордост. Явно да храниш добрия вълк, който теоретически не е вълк, а дресиран помияр, не е личен успех. То е като да храниш котка, която не лови мишки. Може да се обобщи, че откакто хранят добрия вълк чероките доста са изпаднали. Християнската любов сравнена с християнските войни е допринесла по- малко за успеха на християнството. Мисионерите по- малко от г-н Колт. Искрено съжалявам, че е така, но факт. Серафим ще си умре като парцаливец. Амбициите и алчността властват, другите са мирни и послушни. Снощи повтаряха филма "Бронсън". Агресивният свадлив непрокопсаник с псевдоним "Чарлз Бронсън" се бие с надзирателите, антисоциален, а пък печели симпатии на жените и е 2 пъти женен в затвора. Дори психолозите го ухажват за да го променят, но той и тях насилва. Ако беше добър, нямаше да е така известен.

Разбирам подхода, но ми се струва, че не съответства на емоционалната логика. А част от психолозите смятат, че трябва да се изразяваме, да не задържаме негативните емоции, защото стават ядра за болести. Започнах темата с притча, т.е. изображение. Анализът изисква да разграничим и впоследствие да дефинираме що е то "добър човек". Моята представа е, че той е услужлив, емоционално съпричастен. Добре е да е зрял и компетентен, но и без това върви. Примери са Серафим на Йовков, Странджата на Вазов. Общо взето, това са трагични герои, добротата на които бива използвана в техен ущърб. Те не могат да се издигнат, защото винаги отстъпват. Пък за да уточним Какво е това?, редно е да уточним кое е това. Добър работник ли, т.е. в съгласие с професионалната етика; добро дете, съпруг ли, т.е. в съгласие със семейната етика; добър вярващ ли, т.е. в съгласие с етиката на неговата религия. Няма универсално добър човек. Има частно и временно добри постъпки, които при системно проявление дават право на етикета. У А. Кронин романа "Отвъд бездната"- има го в Читанка, има следния конфликт: пияница и семеен тиранин, на който допаднал затворническия хомосексуализъм е в затвора по несправедливо обвинение в убийство. Истинският убиец е преживял тежко извършеното и сега прави много добродетелни дела. Синът на затворника открива истината и казва на убиеца, че я знае. Онзи се самоубива. Кронин прави интересни романи. Общо добър ли е този, който е убил, но се е променил? Добра, справедлива постъпка ли е, когато от думите ти някой стигне до смърт? Наистина, обобщението "Добър човек", както и всяко абсолютно твърдение е овехтяло. Можем да кажем, че някой е добър в нещо (добрият майстор- палачът), в определен момент. Особено препоръчително е да не слагаме етикети "Той/ти е/си лош/добър". По- добре е да обсъждаме конкретна постъпка "Той прави добро, че заплаща кухня за бездомници". Това и при възпитаването на децата, и при оценяване на възрастните.

Жалко, че това по никой начин не прояснява какво е обратното на "не го приемай лично" и как да се постигне. Разбирам тервмина като моден фразеологизъм, който се използва, когато искаш да смекчиш, щом си засегнал някой лично. С това приключвам въпроса за обръщането и преобръщането и продължавам темата за искаме ли да сме добри. Обикновено "добротата" се определя от някаква настояща или в миналото, реална или идеална група, която е формулирала кои постъпки са добри=адекватни на ситуацията и кои не са добри= контрапродуктивни, неадекватни на ситуацията. Ако слушкаме тази референтна група, тя ще ни оценява като добри. Ако да речем, сме в една група с тези, които са все по телевизията и те ни одобряват, то и да имаме някои грешки, дори някои противопосавяния, ще запазим своето място в тази група. Виждаме ги как се уважават въпрек обратните мнения- просто са една класа на екрана. Ако сме в група на хора, които отричат авторитетите и плюят по телевизора, когато се появят все същите лица, то и да имаме някои прегрешения, да не сме идеално добри, ще си бъдем приети в тази класа. Искам да кажа, че групата е инертна система и не изхвърля лесно членовете си. Трябва много да си навредил за да те изхвърлят като не-добър. Връщам се на Комод. Развратен и прост, обаче е син на добър император, значи е "добър" за император. Ха- ха.

Даваш много хубав пример за "лично" в комуникацията. След като дадох условен, а не реален пример, всичките ти изречения в отговор са лични- 2л. ед. ч. Не става дума за "ако някой", а конкретно за "ти", т.е. аз. Защо се обръщаш към мен като към виновен? И така... как да НЕ го приема лично, след като всичко говори, че е лично? Четох наскоро Марк Аврелий, но не бих казал, че ми е настолна книга. Може би си струва да я препрочета, но както Аристотел не е направил чудо с Никомах след "Никомахова етика", така и Аврелий не е направил чудо с Комод. Имаш ли идея, след като е имал кръвта на добрия император и примера му в управлението, а е чел и съчиненията на баща си, защо Комод е станал развратно леке?

Мисля си в два варианта 1. Викам на една зад гишето, обаче това не е лично, а към институцията и бюрокрацията 2. Викам на някого, ама това не е заради неговата личност, а защото аз съм побеснял. Обаче ако някой ми вика и с това унижава моето самочувствие и го мисля дни наред, това си е лично. Да не го приема лично означава да го отклоня или към някаква система (към каквато не принадлежа) или към него. Да си кажа, че е кретен и не ми пука. Обаче колко добър ще съм ако го смятам за кретен? Колко добър ще съм ако оставя един диот да ми трови спокойствието? Защо да се правя че нищо не се е случило, защото той си е идиот, като аз страдам? Не е ли по- добре- Доброму добро да сторя, а лошия с ножа по глава? Ама не било християнско. А искаме ли да сме блажени? Измежду милиарди християни, блажените са само десетки. Добре, де, ако агресивният бандюга живее по- добре, по- богат, по- известен, с повече постижения в спорт, организиране, дори меценатство и благодеяния, то защо да съм добър? Без колебания, казвам ЕКЛЕКТИК съм. Материализъм определено, но идеалистите Платон, Хегел и дори християнските екзистенциалисти имат добри идеи. Познавам християнството, но го намирам за вехто. Толерантен атеист. Нямам твърда идея за добротата, възразявам срещу Кантовия морален императив. Спазвам нормите на Наказателния кодекс и писаното право. Търся истината за доброто Как е при теб?

Деградация. Едни се отказват, други- не. Приелите "идеологията Идиота" карат по лесното- без ценности.

Първо границите са по подразбиране. Предполага се, че другите ги уважават по правило. Второ, не винаги границите са осъзнавани и е трудно да бъдат изказани. Трето, иамаме някаква търпимост към създадени неудобства, защото можем да се адаптираме или не може да се сметне доброто от приятелството и малките неудобства. Така става, че търпим, търпим, пък стръскаме глава. Как така да не го приемам лично. А как? Много ми е интересно, развий, моля.

Това не е литературна критика, а размисли защо повече жените харесват лириката на Дамян Дамянов. Моят отговор е, защото това са изповеди на човак нуждаещ се от помощ и грижа, а това значи от любов. Мъжете имат чувство, че се справят и сами и гриажта към тях е поет дълг, а не любов. Лирическият герой на Дамян Дамянов иска любов- живот. Тази, която казва, че го обича трябва да му отдаде живота си, не по- малко. Другото са грошове и милосърдие с нищожен дар: "Любовта е живот, щедрост, свят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най-нищожна цена." Той е максималист и не приема по- малко за истинска любов. Която опитва с по- малко, трябва да се примири, че е направила нещо обидно, оскърбително. Пренесено върху мъжката аудитория това е малко нежелано положение. Другият, жената получава благодарност съобразно това, което дава "Мяра според мяра". Максимализмът е непостижимо краен. Женската аудитория е по- крайна и е напълно съгласна с героя на Дамянов. Ако ще е, да е! Нужна им е, желаят всеотдайност и нищо по- малко. По- малкото обижда и наранява. Ако съм се изказал разбираемо, това би трябвало да поясни защо повечето от поклонниците на Дамянов са жени.

Добре дошла сте в темата Смятам, че съвестта се придобива, интериоризира. Първоначално правилата й са навън- у родители, учители, свещеници, началници. После се усвояват и стават част от мен. Съгласен съм, че човек иска да е приет и харесван, да му е приятно, животът му да е лесен и приятен, но дали това е доброта? Сещам се за Брехт- Добрия човек от Съчуан. Като си добър ти се качват на главата, а като ги свалиш от там те наричат лош. Добър към себе си или добър към другите? Обичай другите както себе си или обичай себе си колкото другите? Да си добър значи ли само да си послушен и безконфликтен?

Съгласен.