Търсещ истини

Освен като силно положително чувство, в много култури, като щастие се описва чувството за безметежност- отсъствие на негативни, а и изобщо чувства. Наркоманното опиянение е от този род и с това привлича. Кеф. Райският газ и химикалите, вкл. алкохола могат да въздействат за стимулиране мозъчни клетки и ендокринни жлези и директно, без социално събитие, което да поражда щастие. Може да не е желателно, но е разбираемо, че човек иска да повтаря това събитие. Културата на пиене у нас е да се пие в социална среда и с разговори, с което густото се свързва не с пиенето, а с компанията.

Смятам, че дългът за помощ трябва да се реализира когато ситуацията е животозастрашаваща, спешна и неотложна. Кръвотечение, масивни травми, пожар или природно бедствие когато другият не е в състояние да осъзнае опасността на ситуацията- дете, психично болен, в замътнено или без съзнание Дългът за помощ не бива да се реализира, когато със сигурност ще доведе до смърт на помагащия или тежки здравни промени. Дългът се смята за изпълнен, ако се обади на съответните организации и служби. При застрашаващи обстоятелства с неясен изход, помагащият сам решава намесата си, съобразно обстоятелствата, като дава приоритет на своето оцеляване. Във всички случаи, когато не е необходима спешна или неотложна намеса, желаещият да помогне пита "Искате ли да помогна?" или "Необходима ли е помощта ми?", или "Какво да направя за да помогна?", или други въпроси за разрешение намеса в личните дела и пространство.

Любов и щастие. Не усещам тънката разлика между агапе, филИя, сторгЕ и ерос. Може би по- добре диференцирам ероса. Но да речем, че филИя е някаква привлекателност, с удоволствие се срещаме и посещаваме родители, форума ФИЛОсофия . Агапе да е загриженост и безпокойство за другия- как е, отдавна не се е обаждал. СторгЕ да е чувството на деца към родители и на родители към деца и при отсъствието им. Както и да е, тези тънки разлики можем да игнорираме и да кажем, че любовта е някакво силно положително чувство, което изпитваме към познат и близък човек или нещо друго което е често с нас. Пак е обект на тънежи и дали любовта е щастие, дали любовта поражда щастие, дали може щастие без любов, дали пък любовта не е мъка и не е щастие. Приемам, че любовта и щастието са положителни чувства, поради което се подкрепят. Който е щастлив с някого и вече не го обича, ще го заобича, а който е влюбен в някого и онзи му дари любов, този ще е щастлив. Нещастната, несподелена любов определено не е положително чувство и не зная защо е наречена любов. При това нещастната любов е определено ерос, т.е. проявите могат да са други. Не можем да отделим ероса от напрегнатостта заради хормоните, която не е най- положително нито при мъжете, нито при жените. Ероса свързваме и с облекчението от това напрежение след чифтосване. При несподелената любов остава само неосвободено напрежение. Така че ерос е нещо екстремално сред другите описания на любов и в него има доста нервност и дори агресия. Казват, че облекчението от възбудата било "върховно щастие". Може. То е като да носиш тежка раница и да наречеш "върховно щастие", като стигнеш място за почивка или бивак. Положително чувство е все пак. Без да продължавам да разсъждавам нататък, повтарям се, че любовта, като положително чувство подкрепя щастието. По- силна и завладяваща, по-трайна любов значи по- силно и трайно щастие. Но и другите положителни изживявания подкрепят усещането за щастие- Добра храна- енергийна и вкусна, премерена физическа активност, естетически преживявания. Все подкрепят чувството на щастие. Общо взето, стигам до идеята, че щастие само по себе си няма. То е комбинацията и усилването на съсъществуващи положителни чувства. Добра храна с близък човек си взаимодействат и усилват, може да бъде наречено щастие. Радост от решена задача в топла среда (Архимед във ваната) също се нарича щастие. Някакво комплексно преживяване на еднополюсни чувства.

Repetitio est mater felicitas Горното е преправена латинската сентенция за повторението, което е майка на знанието и гласи "Повторението е майка на щастието" Нещо такова: някаква ситуация бива оценена като удоволствие и шурва хормонът на щастието. Има причини да се смята, че като има хормони, мозъкът възприема щастие и паралелно други, че като оцени нещо като щастливо, мозъкът праща сигнали до жлезите и се секретират хормони. Така или иначе, докато клетката емитира сигнали има и хормони, и щастие. Като няма дразнения, клетката и ние сме в покой. Когато дразненията са продължителни, клетката изчерпва способността да праща сигнали, а жлезата хормони и ставаме безразлични към случващото се. След време, когато клетката възстанови запасите си от разни електролити и отново получи сигнал, реагираме като за щастие. Хубаво, но към тази клетка има свързани други, които регистрират и запомнят, че е имало щастлив миг. Когато този миг се повтаря, те оценяват, че щастието се повтаря и е добре да се ходи там и да ни е хубаво. Ако не се повтаря, забравя се. Дали ще помним, че в Йордания е Аман или, че с Йорданка сме щастливи е с един и същ механизъм. Ако се повтаря го знаем, ако не се повтаря го забравяме. И аман и кеф. Така че повторението на щастливите мигове е основата на трайното щастие.

Кой както иска да си го тълкува, но ето какво пише Б. Ръсел за най- съществените социални задължения (дълг) "най-съществените социални задължения като тези към съпругата и децата"

При така поставен въпрос за градивните елементи на щастието, ясно е, че трябва да участваме или си правим повече събития, които ни правят щастливи и избягваме или преодоляваме тези, които ни правят нещастни. Този възглед е в противоречие с възгледа, че може да има трайно и ненарушимо щастие при някакви условия. Нирвана например. От моята практика, нито раят, нито нирвана са достъпни за простосмъртните и реалността. Измислици, така да се каже. В моите възгледи се отхвърлят такива трайни състояния. Подобието с акумулатора достатъчно добре илюстрира, че всичко се изчерпва. Само смъртта и строшеният и изтекъл акумулатор са окончателни. Идеите били вечни, вкл. идеята за щастието, мислят някои, обаче за човешко щастие или за идея за щастие ще си говорим?

Към тези два стила на ръководство бих добавил и отказът от ръководство или по- скоро отказът от поемане на отговорност. Двама китайци- царствени братя, когато им дошъл ред да царуват, един към друг се отказали от скиптъра. Като видял, че и двамата не щат, съседният цар поел отговорност, а по- скоро завзел страната. Първоначално се отнасял с тях като към царствени гости, но после, за да няма размирици и междуособици ги прогонил в планината. Там те живели до някое време като отшелници. Дори мелели папрати за да се хранят, но с тази диета скоро умрели.

Вълнува ме отговорността на водача към не винаги правилните постъпки на водените. Прегледах ХII песен на "Одисея". В нея люшканите от вълните моряци са до острова Тринакия, но са предупредени да не стъпват там, защото островът е на Хелиос и е пасище на любимите му крави и бикове. В ролята на лошия съветник и изразител на народното мнение е Еврилох, зет на Одисей- води сестра му. Той убеждава Одисей първо да слязат на брега, за да избегнат бурята, а после и екипажите- да се спасят от смъртоносен глад като уловят от кравите на Хелиос. Това решение те взимат, когато вождът е повален от дрямка. Паралелно, в мита за Моисей, той се е оттеглил в планината, кодето осмисля новия култ, когато съплеменниците му се връщат към старите обичаи, издигат златен телец, пеят и го прославят. Това е, очевидно, поредното човешко непокорство, което двамата водачи наказват по различен начин. Вождът на морски народ, в който всеки ден е риск, а всяка ръка- помощ, е скръбен, но се доверява на предреченото и божеството. Не упреква, а мисли какво да направи. Опитва се да избяга от мъстта на Всевиждащия и веднага след като времето е дало възможност, напуска острова. Зевс обаче, помолен от Хелиос не забавя наказанието. Малката флота е унищожена от божествени гръмотевици и само Одисей се спасява, обречен на още години странствания. Вождът на отрасналия в Египет народ, който вече не е нито пастирски, нито земеделски, нито търговски, подлага на сеч съплеменниците си. Той не е смирен поданник на божеството си, че да му довери разплатата. Той е пастирят, който решава проблема с епидемията не с изчакване, а с радикално масово клане. Проличава скотовъдния нрав, при който отсъства доверието, че нещата ще се оправят от самосебе си. Това са две различни поведения. На мен ми харесва повече Омировото, елинското разбиране. Съчувствам и са ми симпатични и българските скотовъдци, които се противопоставиха на европейските разпоредби за евтаназия на стадата и си ги опазиха, а епидемия така и не се разви. В някакъв смисъл, те се довериха, че съдбата си знае работата, а намесата не винаги е по- разумна. С мъка преценявам делата на Борис Кръстител, който изклал българските родове, вслушвайки се в съветите на пастиря Моисей. Тези два варианта на поведение към тези, които не се покоряват на предупрежденията на вожда, според мен, се основават на изработена култура, а не на решение съобразно постъпките. Центрирани са върху някакъв културен принцип, а не да са свързани със ситуацията. За да бъда разбран, ще дам аналогия с някой баща, който при всяко непокорство бие. Каквото и да се случи- той бие. Няма значение степента на непослушанието, значимостта, състоянието на извършителя и извършеното. Той бие. Е, как да харесвам такъв примитивен баща?

Трети ден без пушек В съвета на Theros да не се задълбочавам върху навика има нещо много интересно. Една психологическа шега гласи "Забравете за бялата мечка". Тя илюстрира, че не можем да изоставим нещо, което си повтаряме, че трябва да изоставим. Психологът казва на събеседника си, да не мисли, да забрави, за бялата мечка, а в края на срещата пита "За кое трябваше да забравите?" И отговори или не отговори, но човекът си спомня "За бялата мечка". Паметовият отпечатък избледнява, когато няма никакви стимули. Ако има положителни или дори отрицателни (това е гадно, искам да не се сещам за него), възвръща своя контраст. В този смисъл, не е важно юнашки да се борим с натрапливостта си към пушека, а да правим неща, които са ни интересни и далеч от напомнящото за него.

Да представим образно мигът на щастие като мига, на зареждане с енергия на един кондензатор или акумулатор. В някакво кратко време той се зарежда, а после малко по- бавно, но се разрежда. Можем да го заредим с "голямо" щастие или често с малки щастливи мигове. Казват, че мъжете били щастливи по първия начин- да имат кола, да имат къща, да отидат на неповторимо пътешествие, докато жените се радват на малки и чести преживявания- хубаво червило, красиво цвете, прекрасен изгрев. Ще оставя на страна това сексистко обяснение, но ще разгледам двата "вида" щастие- голямо и рядко или скромно, но често. Не вярвам, че "голямото" щастие е единичен акт. То е съпроводено с ежедневната радост при всеки поглед на придобивката, при всяка среща и разговор при който можеш да се похвалиш. Хвалбата го прави друг вид- не толкова щастие от придобивката, колкото от налагането и възможносттада изпъкнеш. При това често- колкото срещи имаш. Така щастието бива трансформирано от придобиване на вещ в придобиване на отношение, статус.

По темата е писано, но по- късно ще събера темите от форума. Ще ми се да интерпретирам щастието, черпейки от книгата на Бъртранд Ръсел "Покоряване на щастието". На първо впечатление искам да споделя нещо, което ми е хрумнало от споменатия източник. То се отнася до "атомите", градивните частици на щастието. А това са положителните преживявания, основани на някакви събития. Събитията могат да са реални или субективни. Човек може да е щастлив от раждане на дете и от раждане на идея. Мисля, че това е основополагащо и не бива да се изпуска предвид при философстването по темата.

Излишно се палиш. За човек от Йоханесбург, където англичани и холандци са се противопоставяли на местното население чрез много деца, би трябвало да се досещаш, че не са точно по любов. Има и други примери от миналото, когато съпруги бързат да родят наследник и дори рискуват живота си. Спомни си Хенри Осми какво е правил с жените, които не могат да му родят момче. Дори сегашното време на контрацепция е с "планиирана бременност", т.е. планират кога да го направят, а не в изблик на страст. Какво друго да е планирането, освен разумен подход към дълга? Питам, защото не мога да си го обясня. Планираш кое?- любовта си към децата ли? Тя е постоянна. Планираш кога да реализираш кое?- Дълга си, мисля аз.

ОК ОК

Съгласен съм. Обаче смятам дълга за онзи инерционен момент на маховика, който преодолява умората и разногласията в отношенията, когато са преходни и им дава шанс да се възстановят. Разногласия винаги има, но дългът спира разрухата ... вкл. и дългът за създаване и отглеждане на деца.

Какво имаш предвид под "прегаряне"? Благодаря за коментара. Хубави неща има в него.

Въпреки авторитета на казания философ, в личните взаимоотношения има много дълг. Ще илюстрирам с измислени съждения "Уморен/на съм като пребит/та, но съм длъжен/на да взема детето от детска градина и дори да се усмихвам" SMS "Приятели, няма да дойда на по бира. Жена ми е болна, длъжен съм да остана" "Обичам си децата, но съм длъжен да го накажа за негово добро"

И многоуважаваният Бертранд Ръсел е на същото мнение "Чувството за дълг е полезно в работата, но е оскърбително в личните взаимоотношения"

С Табекс съм отказвал и ми е помагало. Обаче е прекалено скъп. Ако вместо на Филип Морис давам на Биг Фарма, все е загуба. Правил съм си и тютюнов извлек за мазане. Не е същото. Тая вечер пробвах като заместител Винпром. Сега ме цепи глава и не заспивам. Да му се не види от заместители. Казано е ОТВЕДНЪЖ!

Разбирам, че това е вашият възглед. Като ваш, той е неоспорим. Имам някои несъгласия, но те са защото моят (също неоспорим)възглед е друг.

По- скоро пример на племенно поведение, което е готово на крайност за запазване на племето през вековете. Защо ТЕ, а не НИЕ? Четох една тема в която се пише за Първата Европейска цивилизация, свързана с Варненското съкровище и др. https://tres1.blog.bg/history/2025/04/01/priznato-nai-drevnata-civilizaciia-idva-ot-bylgariia.1945409 . Не съм запознат как са изчезнали, но един от отговорите е: искали са удобства, а не деца. Наследство, а не Наследници.

Уорън Бъфет вече е постигнал наполовина целта си да раздаде огромното си богатство. Въпреки че все още са му останали около 100 млрд. долара за даряване, той не планира да остави някаква част от тях на децата си. Наскоро легендата в света на инвестициите потвърди дългодишното си убеждение, че “непонятно голямото” му състояние ще бъде използвано по-добре за филантропски цели, отколкото ако отиде в инвестиционните портфейли на неговите деца. “След задълбочени наблюдения на супербогати семейства, ето каква е моята препоръка: Оставете на децата достатъчно пари, за да правят каквото поискат, но не достатъчно, за да не правят нищо,” казва Бъфет в обръщения към акционерите в неговата компания Berkshire Hathaway, добавяйки, че неговите деца “се занимават с филантропска дейност, която изисква пари и време.” Според 90-годишния Бъфет династичното поведение или прехвърлянето на огромно богатство от поколение на поколение в едно семейство не е толкова често в САЩ, колкото в други държави и смята, че привлекателността на подобна практика вероятно ще намалее. Къде отиват рекордните дарения на милиардерите? Оказва се, че в момента най-богатите хора на планетата даряват пари с невиждани темпове Ну може и да се каже, че децата на Бъфет, които в момента са над 60-годишни, не са получили нищо от баща си. Всяко от тях разполага с фондация, финансирана от Бъфет, иформира The Washington Post през 2014 г. През миналата седмица Бъфет дари акции на Berkshire Hathaway на стойност 4.1 млрд. долата на пет благотворителни организации, като част от усилията си да дари 99% от своето състояние до края на живота си. Така общата стойност на даренията му достигна 41 млрд. долара. Главният изпълнителен директор на Berkshire Hathaway, който преди време беше най-богатият човек в света и в момента разполага с над 100 млрд. долара, според Forbes, планира да раздаде останалите си 238 624 акции за филантропски каузи. Бъфет обяви плановете си да раздаде по-голяма част от своето богатство през 2006 г., когато беше на 75 години и притежаваше 474 998 акции на Berkshire Hathaway. С направеното наскоро дарение Оракулът от Омаха заяви, че е постигнал целта си “наполовина.”

От къде го измислих?- Е, така- за по- убедително. Прочете ли по- горе притчата за Дъщерите на Лот? Надявам се, никога в бъдеще да не се оплакваш от много роми и Аврамови чеда. Едните правят деца за кеф, другите от отговорност.

Предполагам, че не. Те са копелдаци, деца на селянка и с мръсен селски придатък към гените. Ако е мома- да се оправя, ако е омъжена- няма да я вкарва в история, че да я бие мъжа й. Естествено, това са предположения, основани на това, че владетелят може да прави каквото иска с крепостните. При турците е било още по- ясно: цялата земя с хората са на султана. За чиста кръв си има харем от охранявани избрани хубавици. Ако хареса някоя мома на друг, може да я вземе, но другия не я пуска да си показва носа навън, че да я хареса някой. По принцип султанът се е отнасял равностойно към децата си от наложници. Еничарите също са били наричани "деца на султана", но им е предоставяно правото да мрат за него, в редки случаи да се издигнат, като материалното е вървяло като награда за успехите. Аз не зная случаи на лишаване от наследство, по простата причина, че в моята среда най- голямата придобивка е апартамент или къща в града. Понеже това е една недвижимост, родители, които я предоставят на един са разумни. Ако я предоставят по равно, ще бъде разсипана. И понеже това е най- голямо наследство, а сега, стига да има добри доходи, работещият може да си позволи собствено жилище на старо, то втори апартамент им е в тежест и бързат да го изядат. Чувал съм за предоставяне на апартамент или къща за кауза, но и държавата много не държи да ползва един никакъв апартамент или гарсониера срещу контролиран наем, който пак ще плащат тези, които са наследници без наследства. Сетих се за това, че като "наследство" споменавам едно жилище, а не фабрика, латифундия, остров, но такива са ми мащабите. От друга страна, какъв е смисълът да обсъждам грижите на една друга класа, която не познавам. Гледах филм за известна за времето певица, която натрупала имоти, но не й ги щат. Наследниците искат любов, реализация в изкуството, човешки работи от наше време. Камъни не щат. В семейната ни история биологичните биват онаследени, а гледаничето- не. То така е и по закон. Осиновените по закон са с равни права. Съгласен съм с това. Реалистично. В библейската история за Дъщерите на Лот, които избягали от Содом има такъв епизод- те решили, че не градът свършва, а светът и те са единствените оцелели. Двете опили баща си и легнали с него за да не свърши светът. Та и по книга, евреите чувстват дълг към човечеството, който българките изглежда- не. Скромни са ни жените, не си ценят рода и гена... че и мъжете така.

1 ден без пушек Основно ми помага да ругая мистър Филип Морис. Да ги отказвам е все едно, че му правя на пук. Пия чай от мащерка и половин лист бръшлян за отхрачване, та малко кашлям. Ще докладвам и на третия ден.

Не ме смущава възгледът ти, и в моето семейство го има. Аз им отговарям така: Ти и на работа да ходиш не обичаш, но ходиш. Просто да продължиш себе си е дълг Не се ли харесваш, не харесваш ли жена си, не искаш ли да направиш реплика на гените? Общо взето, обръщат ми гръб и късат комуникацията. А ти имаш ли желание да отговориш? Навремето, мъже са убивали невярна жена не само защото иска друг за секс, но и защото имотът ще отиде в копеле. Изглежда изобилието е довело до там, че къде ще отиде имотът е безразлично. Пък може това да е някакво мислене, което не чувства отговорност къде ще отиде построеното и изстрадано? Една случка: Покрай Девети, един "кулак" усетил на къде вървят нещата и започнал да продава земите си. Парите депозирал в кръчмата . Понеже земите били много, а черният му дроб- слаб, не успял да изкърка всичко, когато земята била национализирана. След Десети, при връщането на земята в реални граници, наследниците му взеха доста и казваха "Да са живи и здрави комунистите, че иначе оня всичко щеше да изпие!"