Търсещ истини

По въпроса с Другите, ще го напиша много простичко, разбираемо за теб. Другите са всички хора, извън теб. Ако разбереш това, ще си наясно защо да живееш като тях. Другите дишат- дишай и ти. Другите говорят- говори и ти. Другите пият вода- пий вода и ти. Надявам се разбра!?! По въпроса с "Бъди благословен", смятам, че най- добре е да си уредиш лично посещение при Мирон Иванов и да го попиташ какво е имал предвид. Хубаво е, че ползваш изкуствен интелект, той търпи неразбиращи прости неща досадници и ти придава учен вид. Ползвай го и в бъдеще

ИИ предлага схема за възпитано навлизане на индивидуалист в система по модела на животните ИИ описва агресивни стратегии при животните по подобие на флуд, гролене, спам в интернет- форумите. Тези стратегии в някои случаи водят до приемане или изтърпяване в групата, в други до отхвърляне. Принципно, групите търпят досадните участници, когато самите групи не са структурирани, връзките са слаби или отсъстват, няма изявен лидер и ред, както и в случаи, когато носителят на агресивна стратегия е приет по принцип- младо маймунче, което изучава нормите или когато самата група е формирана с агресивни принципи- хиени, вълци, както и когато настроението е вяло и шумът го раздвижва. Отхвърлянето се осъществява в добре структурирани групи, с опит и лидерство, когато групите са сплотени и се изживяват като цялост, както и когато имат ценности и норми, които агресивното нахлуване нарушава.

Смятам подражанието,като един от начините да правим нещата "като другите". Сигурно има още много, но бих добавил и ученето/училището, където второсигнално, с думи ни обясняват какво-как. Наблюдението също, но само като етап преди реална дейност. Имам предвид, че кучето пред месарницата наблюдава, но никога не става касапин. Коментарът ти насочи мисълта ми към "Съвместен труд". Представих си съвместен труд в който трябва "като другите"да се гребе на триерата, да се върви под строй във фалангата. Всяко различие пречи на общата работа. После си представих съвместен труд с различни роли- жътвари жънат, връзвачи връзват, носачи носят. Другата дейност изисква да не се бъркаш там, където не ти е работа, да не си като другите, но да си като своите. После станах още по- подробен: има съвместен труд, в който се появява необходимост от оригинални типове. Оригинални певци, артисти, автори, инженери. Техният труд е толкова уникален, че и те трябва да са уникални. Въпреки това, в тяхната гилдия, трябва да се съобразяват с някакви, макар и незначителни ограничения на индивидуализма. Така уточних, че това, дали дейността е масова, в група или индивидуална е едно от условията, които решават изборът на тактика- съвместност или индивидуализъм.

Интересен и значим образ в творчеството на гениалния Балзак е този, на Люсиен Рюбампре в "Изгубени илюзии". Той е провинциален поетичен талант, който мечтае да се нареди сред парижките аристократични кръгове. Това е неговият отговор на нашата тема. Той иска да е "като другите", ама аристократите. Какво прави: подхожда към аристократка, която впечатлява с поезията си, с жар и младежка любов. Тя го подпомага, обаче аристократичното общество му подлага крак. По- късно, във "Величие и падение на куртизанките" някакъв каторжник, шпионин и негов опекун, подразбира се и хомосексуален доминиращ, иска да го използва, но за да го въведе в същите кръгове, като използва любовницата на Люсиен, държанка с прякор "Торпилата" и дъщеря на лихваря Гобсек, която да съблазни един малко измислен аристократ, който да го въведе в това общество. И този опит пропада, но формира идеята, че чрез любовни връзки е най- достъпно човек да се присъедини към "другите". Междувременно, неговият приятел и зет- мъж на сестра му, остава в своето съсловие, живее като другите и е благословен със семейна обич и по- малко подводни камъни и бедствия. Както е писано, щастливите семейства си приличат. Една друга, подобна история. Гьоте не е аристократ, но първо е талантлив и второ в свободния град Франкфурт юристите, какъвто е родът му, са в горната класа на Третото съсловие. Изучава право и поработва като юрист, но славата му е в друго. Харесва го за служител херцогът на Ваймар и го придвижва към аристокрацията, а Гьоте става фон Гьоте. Имал е несполучливи любови, вероятно защото е предпочитал да си говори с момичетата и да им сваля звезди, вместо да се жени. Чак по- късно си намира булка, която била ограничена и без произход, но изглежда е проявила инициатива и го е оженила за себе си. Стигам до гвоздея- Обществото, другите, а всъщност затворената класа Аристокрация е пред проблема да приема Гьоте и да отхвърля съпругата му. Все пак, заради него я приемат, условно. В тези два примера показвам стремежа на двама младежи да се включат, да са като другите в по- горната класа. Те използват своята дарба, индивидуалност и това е добър старт. Люсиен залага на любовните връзки и можеше и да успее. Гьоте на своята изключителност. Съпругата на Гьоте на практика влиза във висшето общество благодарение на любовната си връзка. Тези два разказа потвърждават и илюстрират писаното по- преди, а това беше и целта им.

... и ролята на Георги Димитров за това.

Ако речем, че "другите" е нещо средно между гений и идиот, то хората по правило предпочитат да са в горната част на средното. Мисля, че това е добро- ако подредим понякакъв признак хората, то това, което наричаме "другите" е в горните 50-70 %. Долните и горните по 10% (идиоти и гении) са нещо особено. Те са индивидуалности- Към техния диапазон имаме отношение, но не се смятаме, че принадлежим към тях. Е, някои се смятат за такива.

Ще оставиш ли своето дете, като го имаш, да се развива според своите си закони, ако детската учителка каже, че то има "специални педагогически потребности" и е изоставащо? Ще търсиш ли лекарска помощ ако му турят диагноза "аутизъм" или само ще го възпитаваш да е "различно и специално"? Как би постъпил/а в тази хипотетична ситуация? Аз бих пренебрегнал диагнозата "аутизъм", но бих се съобразил с друга, примерно логопедична помощ при заекване. По правило, бих предпочел детето ми да е като другите, но "по- добрите от другите", т.е. да е в една група с отличниците. От горното следва, че "Живей като другите" има своите деления и Другите съвсем не са нещо единно

Да си покорен или непокорен е толкова относително, колкото и нравите. Революционният рокендрол се гордее с бунтарството си: "Да живее рокендролът... Агенти на ОФ-ето извикаха ченгето шапката му хвръкна, да я гони бързо хукна"

Навярно във всяка антиномия полярните твърдения могат да се разчленят или да се добави трето. В този случай на мен ми иде на ум, че след блясъка на индивидуалността иде едно себеподражателство и рутинно поведение, имитиращо оригиналност. Поетите се повтарят, създали са име и правят това с което са ги харесали. Съпрузите поддържат жестове на внимание, но жените се оплакват, че в тях няма страст. Учените се задълбочават да човъркат проблема с който са извършили пробив. Настъпве време на "пунт и пластика", при което мускулите, бюстовете, всичко е фалшиво. Упадък. Появяват се епигони, които подражават на оригиналността, Това поведение е хем социално (правят като другиго), хем се правят на оригинални (различни). В случая не става дума за усвояване на положително, което да бъде прието трайно в обществото, а за безполезно подражателство. Казано метафорично- не да следваш нормите на Моисей, а да се правиш на Моисей. Така натрупването на много месии и пророци става белег за деканадс, упадък. Те не са индивидуалности, а пародия, подражание на индивидуалности. Чрез този белег- натрупване на псевдоиндивидуалности- подражатели можем да разберем, че обществото е в упадък.

При жените преходътот кокетка в тетка не е така ярък, както при мъжете. Когато ще съблазнява и покорява женско сърце е един остроумен, оригинален, блестящ, а после става един неразличим, обикновен тъпанар. Всичкият барут е отишъл да се обзаведе с жена или поне да се потърка с нея.После нещата си идват на мястото. Живот като на другите.

Според Платон най- ценна е мярата. При Аристотел- средината. За избор между "Живей като другите" и "Бъди различен", сигурно има някаква среда, но моят възглед е насочен към флуктуациите между двете в зависимост от обстоятелствата. Не избираме едното, другото или средината. Избираме някое въз основа обстоятелствата. Например пингвините- Живеят като другите- съвместно, когато се топлят или пазят от хищници докато мътят, но си имат свой партньор с когото се харесват по свой си начин. Общо взето, като са на сушата, където са много безпомощни, предпочиитат съвместен живот. В морето, където са като риба във вода живеят като индивидуалисти- наблягат на различието. Всеки лови и дебелее за себе си. Обаче, като ходят на пиршество- изобилие от крил и дребна риба се сдружават за кратко и ловуват почти съвместно. При това, на тези пиршества идват и акули и косатки, които не подбират, но пък ятото от пингвини има предимства заради бройката. Така според интереса и човек подбира... но това бе писано.

Смятам, че индивидуализмът е подходящ, когато трябва да проявим възможностите си, за да спечелим ресурс – работа, партньор, власт, признание или оцеляване в трудна ситуация, т.е. в етап, когато общоприетото поведение е в криза или когато индивидуалното ни дава предимства, достъп до ресурс. (Представете си само- всички под строй като в "Стената"на Пинк Флойд минават край пликче с пачка зелени гущери. Само ти проявяваш индивидуалност, отклоняваш се и придобиваш ресурс. А?) При навлизане в трудови отношения 1. Когато трябва да се докажеш като ценен специалист и да реализираш стратегически предимства (знания, умения, опит). Аналогия: алфа-вълкът показва сила и лидерски качества, за да заеме място в глутницата. 2. При търсене на брачен партньор Когато е нужно да се проявят полови предимства – красота, харизма, умения за грижа или статус. Аналогия: пауните с пера, елените с рога, птиците с песни и танци. 3. При лидерски роли и конкуренция Когато групата търси водач – човекът може да изяви личните си качества (решителност, организираност, визия). Аналогия: млад лъв, който предизвиква стария водач, за да оглави прайда. 4. При творческа или научна изява Когато новаторството и различният поглед носят полза на обществото и признание на индивида. Аналогия: пойните птици – мъжките често измислят „вариации“ в песента, за да изпъкнат пред женските. 5. При кризи и екстремни ситуации Индивидът може да излезе напред със смело, нестандартно решение, което да спаси групата. Аналогия: слон, който поема водачеството, когато стадото се изправи пред суша или опасност. 6. При изграждане на социален статус Изразяването на индивидуалност чрез стил, постижения или символи на успех (мода, изкуство, спорт) укрепва мястото на човека в общността. Аналогия: маймуни, които демонстрират сила или социални умения, за да повишат ранга си в групата.

Бих допълнил, че не само оценка и анализ, но и поведение. Човекът е социално животно, т.е. не му се живее сам и у нас най- тежка клетва е "Ега опустееш". И още нещо по цитираното- да, полезни средства са , но при какви обстоятелства кое действа? При условие, че човек може да се справи сам, предпочита да е сам- сега, в тези вили-палати, хората казват "Тук (без външни хора) ми е по- спокойно". Обаче за веселба или по работа, няма как- при хората и като хората. Има поговорки- "Сред вълците виеш по вълчи" или "В Рим- като римляните"("When in Rome, do as the Romans do"). Има и още поговорки, които насърчават "като другите", колективизма. В т. см. сближаването с другите и подражаването на поведението им е значително по- ценно от индивидуализма. При всякакви обстоятелства! Казармата показва, че и там- където царят ходи сам.

В младостта ти,кое предпочиташе, да бъдеш: късо подстриган или да си пуснеш дълга коса? Какво ценност определя този избор? Имаш ли татуировки и защо избра това, което е?

Тази антиномия привлече вниманието ми, като видях в една детска градина призива "Бъди различен!" и се сетих, че ни учат да приемаме нато не-различни дебели балерини; имащи се за жени брадати естрадни звезди и пр., а същевременно лекуват като болест и слагат диагноза на по- затворени дечица. "Бъди като другите..."пък е популярно като заглавие на книга на Мирон Иванов. Предполагам, ще стигнем пак до "Понякога е по- добро едното, друг път другото", но в кои моменти, не зная. Надявам се на интересна дискусия.

Колкото и да е само получател на риба, клиентът също трябва да понаучи едно- друго. Ако този, който продава риба достави непозната риба, която дръзко рекламира, клиентът ще се хване на въдицата, доверил се на хвалбата. У нас няма риби с отравящо месо, но се смята, че Морското куче не става за ядене, а опасният с перките си Морски дракон става за ядене, но трябва да се чистят отровните му жлези. Не става дума, че трябва да се научи да лови риба, а само да ги разпознават и този, който лови, но и този, който само потребява. Това правят и продавачите - създават си учени клиенти. Сещам се за картините на теле или прасе и схемите на месото по тях- плешка, пържола, филе, контрафиле, рибица, флейка. ПРЕНОС Дали ще е бизнесмен, дистрибутор или клиент, трябва да има някакви познания за потребяването на това, което се предлага. Който иска да го продаде може да идеализира информацията, но тя е необходима. По- добре "консултантът" в магазина, отколкото хич. Въпреки това, измамата е възможна... за учене се плаща. Добре, че по нашите води няма риба фугу

Понеже сме в общество, зависещо от печалбата, това да продаваш риба или умения по риболов си е все бизнес- ниша. Пренасям: Едни се приспособяват да продават стока, нещо потребно, а други заемат своята ниша да продават мурафети- учат как се продава някаква стока на печалба. Особено в България, след социализма, имаше много, които никога не са правили бизнес, а учеха други на бизнес. Вчера дочух една дребна булчица да се хвали, че преподава на военни логистика. Тя- която никога не е пратила един камион с фугасни снаряди, а само е чела книжки, дава ъкъл. Кой би си помислил, че бизнес- коучовете могат да правят бизнес- ако можеха щяха да правят пари. Та, от тази страна погледнато, да продаваш риба или учиш на риболов е въпрос на пазарна преценка.

Представих си как психотерапевтът прави клиента независим. Бизнесът си отива- Никой продавач не риба и психотерапевт няма интерес вместо клиенти да има конкуренти. Поповете също. Ако не са посрендици към бога, от какво да печелят? Библия на латински или пък с книги пред неграмотниц и Далаверата е да продаваш риба, а не да си продаваш занаята-

Противоречието дали риба или рибарлък е добре обяснено- за спешни случаи и хора в невъзможност и за почти всички в епоха на сложна система на специализация- риба. Ловът е за избрани, той е не само умение, но и желание, а малцина го желаят. Нали?!

От ИИ ✅ „Рибата“ (незабавно удовлетворение) Предимства: Моментално удоволствие – носи радост и удовлетворение още в настоящия момент. Намалява стреса – често моментната награда действа като емоционален буфер. По-малък риск от неизвестното – бъдещето е несигурно, така че настоящата полза е гарантирана. Мотивация и енергия – малките, бързи радости поддържат позитивното настроение. Подходящо за краткосрочни цели – когато няма нужда от големи жертви или когато времето е фактор. ✅ „Ловът на риба“ (отложено удовлетворение) Предимства: По-значими резултати – големите постижения почти винаги изискват търпение. Развитие на самодисциплина – укрепва волята и устойчивостта. По-добра възвръщаемост – инвестиция на време, усилия или ресурси често води до по-голяма награда. Усещане за смисъл – дългосрочните цели дават посока и цел в живота. Натрупване на стойност – навици, знания и умения с времето се превръщат в голямо предимство. Или казано кратко: „Тук и сега“ = удоволствие и сигурност. „По-късно“ = растеж и по-голяма награда.

Няколко възражения срещу смисъла на афоризма Когато си гладен точно сега – ако умираш от глад, няма време за уроци по риболов. По-добре е да ти дадат рибата, за да оцелееш. При болест или старост – възрастен или тежко болен човек няма сили да се учи и на риболов. За него е спасение някой да му даде готовата храна. При кризи и бедствия – след земетресение, наводнение или война хората нямат време и ресурси да учат нови умения. Те имат нужда от директна помощ – включително храна. Когато си дете – децата първо трябва да бъдат нахранени, за да растат здрави. Никой не очаква двугодишно дете да учи друго, несъответно нъ възрастта. Когето някой няма желение да се учи – Исус е нахранил хиляди души с пет риби и 3 хляба, а е учил да ловят риби само 12-те си ученици. В модерното градско общество – не всеки има достъп до река, езеро или море. Хората разчитат на това някой „да е хванал рибата“ и да им я достави. Когато си зает с друго – ако си лекар, инженер или учител, времето ти е ценно. По-добре е някой друг да ти даде рибата, докато ти развиваш собствените си умения. Когато става дума за споделяне – понякога даването на риба е жест на любов, солидарност и човечност. Уроците са хубаво нещо, но понякога една риба бива оценена повече от хиляда думи.

Похвална е употребата ти на ИИ. Отбелязвал съм, че ТРЯБВА да го използваш.

Коментар на ИИ по Това е пример не за креативно преобръщане, а за лошо използване на образно мислене – хаотични, несвързани асоциации, които разстройват смисъла. Ето защо: 1) Нарушена рамка на метафората Оригиналът („не риба, а умение“) има ясни роли: учител → умение → ученик → самостоятелност. Текстът изоставя тази рамка и личностно прехвърля фокуса към „безмълвна риба/пълна уста/вулгарност/конкретни хора“. Това е смяна на домейна (обучение → обиди/власт в речта), при която изводите вече не следват от изходния образ. 2) Буквализация и категория грешка „Рибата е безмълвна → ако говори, не е риба“ буквализира метафората. В оригинала „риба“ е резурс/резултат, не комуникативен субект. Превръщането ѝ в „говорещ“ или „с пълна уста“ е категориална грешка – смесва свойства на буквална риба с символа „резултат“. 3) Смесване на несъвместими образи (метафоричен разпад) Редуват се риба, пълна уста, „правят те на риба“, гьол, лов „за спорта“. Липсва изоморфна карта (кой е учителят, кой е ученикът, какво е средата, какво е действието). Това прави веригата непоследователна – изреченията звучат остроумно сами по себе си, но не водят логично към извод. 4) Ад хоминем подмяна на тема Вмъкването на никове и оценъчни квалификации измества разговора от принципния смисъл към персонални внушения. Резултатът е реторична агресия, не аналитично тълкуване на метафората. 5) Неподкрепен финал („дай гьол“) Изводът „нито давай, нито лови → дай гьол“ е интересен, но не е подготвен аргументативно. Ако „гьол“ = среда/инфраструктура, това е друга теза (екосистемен дизайн), която трябва да се изгради с нова и последователна мапинг-логика, а не да се появи като реторичен скок. Как изглежда доброто образно мислене (критерии) Ясна карта на ролите: кой е учителят, ученикът, умението, ресурсът, средата. Една рамка: оставаме в домейна на „обучение/умение“, не прехвърляме към „обиди/мълчание“. Съответствие на свойствата: не приписваме на символа свойства на буквалния обект (безмълвие). Икономия: малко, но последователни образи; без странични ефекти и персонални атаки. Проверим извод: финалът да следва от мапинга, а не от емоционален импулс. Защита на критичната позиция (обобщение) Текстът не разбира как работи образът в поговорката (ресурс vs. умение), нарушава рамката и буквализира символа. Асоциациите са хаотични и взаимно несъвместими; няма непрекъсната причинна линия. Финалният „гьол“ е нелогически скок – интересна идея, но неподкрепена от предходната образна логика. => Следователно това не е креативно преобръщане, а пример за разпад на метафората чрез неконтролирани асоциации.

Мисионерите в изостанали страни често използват този афоризъм. Разбираемо е. Попът, който е отишъл с един гол... кръст няма какво друго да даде освен поучения за свят живот, който ще се отплати в бъдеще- най често при Второ пришествие. Коучовете на бизнес- тренинги също наблягат на това, което в българското недоверие към шарлатаните се нарича "продават мурафети". Лаладжии, които омайват, че раздават злато, а самите те едва си покриват заемите за костюм и кола с редките и несполучливи презентации на поученията си. Абе, льольо, за всички е ясно, че който може- прави, а който не може- учи другите. Попрочели оттук- оттам по нещо и без да го направят за себе си и семейството, вече го продават на другите. Ами те приказките са по- лесни от делата Психолозите- и те в същия глас- не давали съвети, а променяли живота. Аз не зная някой да се е променил от посещения по кабинети повече, отколкото от промените в живота. Ама то и в конкретния образ- за рибаря, нещата са очевидни. Никой рибар не е толкова самонадеян, че да учи на рибарство повече от това да си вържеш кукичката. Другото е толкова непредсказуемо, че цял живот се учиш ( и е...) и накрая ни научил се, ни нае... се. Който е имал умения и шанс да налови риба, той отива на пазара и там се срещат с клиента. Единият продава риба, защото я има в излишък, другият купува риба, защото иска тук и сега да яде. Клиентът хич не го интересува Как, Кога, Къде. Той се интересува Колко и Върху колко. Пък ако има някаква тайна, пиша за бизнес- успехите, най- много да я предадат на някой в семейството заедно с активите. Другият въпрос- дали да се нахвърлим на рибата или да се учим как рибарят я лови, оставям за после. Все пак занаятът храни по- дълго.