Търсещ истини

Един, пътувайки от Атина към Мегара, наел магаре. Като станало жега, поискал да спре и да се подслони в сянката на магарето. Обаче магаретарът не му дал, защото е наел само магарето за да го язди, но не и сянката му за да пладнува под нея. Наемателят пък твърдял, че е наел магарето с всичките му възможности. Стигнало се до съд. Мнението ми е, че както е дадено в първото изречение, то наистина е наел магарето с всичкото му. Ако беше инак, условието (!) щеше да започне с "Един, за да стигне яздейки от Атина до Мегара наел магаре". Обаче от друга страна ...

Темата ми е интересна, ще изложа мнението си: Ние формираме идеите си за нещата от практиката и от културата. Така че глобалният наратив от глобалната култура не е монополен. Примерно войниците които виждат как се топят и отстъпват, а медиите ги помпат с победи, колкото и да искат емоционален комфорт, се сблъскват с практиката. Това беше екстремен пример, но и в мир, както беше при Ковид-а. Вярваш, вярваш на медиите, пък пробваш различно и гледаш, че не е по- лошо. Обаче не можеш да измениш споменатия наратив, но пък можеш да създадеш това, което пишеш- "ехо камера" от съмишленици. Така че, намирам за най- добър начин на търсене на истината осмисляне на своя опит и практика, споделяне с други, дали и при тях е така.

Няколко примера за хора, за които кучешкият живот е бил по- ценен от човешкия. За престъпления срещу човечеството те са осъдени от международен съд или са се отървали от присъда със самоубийство. Адолф Хитлер е имал куче — германска овчарка „Блонди“ Херман Гьоринг • Известен с любовта си към животните, особено кучета. Отглеждал е няколко ловни кучета в имението Каринхал. • Осъден на смърт в Нюрнберг, но се самоубива преди изпълнението. 🐕 Рудолф Хес • Също е имал кучета преди войната. • Осъден на доживотен затвор. Юлиус Щрайхер • Известен антисемитски пропагандист. • Имал е куче (по спомени на свидетели), макар и това да не е особено известно. • Осъден на смърт. Това иде да подскаже, че любовта към кучетата не води автоматично до хуманност. Това искам да разберем! ИИ обясняна нацисткия парадокс- да обичат животни, а да изтребват хора: (обърнете внимание на т.4 Психологически механизми) Парадоксът „нацистите защитават животните, но избиват хора“ изглежда нелогичен, но има ясни исторически и психологически обяснения. Най-важните са следните: # 🟥 1. **Нацистката идеология разделяше света на „ценни“ и „неценни“ същества** За нацистите „хуманност“ не беше универсална. Тя важеше само за това, което те смятаха за: * *„расово чисто“* * *„естествено“* * *„жизнеспособно“* * *„близко до германския дух“* Животните и природата бяха идеализирани като „чисти“ и „невинни“. Но огромни групи хора бяха **дехуманизирани** – евреи, ромите, славяни, хора с увреждания и др. Така те са възприемани като „биологична заплаха“, а не като личности. 👉 **Когато не смяташ някого за човек, жестокостта вече не се възприема като жестокост.** # 🟥 2. **Животното като „идеален германец“** В нацистката символика животното представлява: * сила * чисти инстинкти * верност * природен ред * отсъствие на „дегенерация“ Германската овчарка, вълкът, орелът — всичко това беше част от идеологическата митология. # 🟥 3. **Нацистката любов към природата беше част от расовата политика** Това не беше екологизъм в модерния смисъл. Природозащитните закони на нацистите (които наистина са едни от първите в Европа) се използваха за: * контрол върху земята * контрол върху селското стопанство * ограничаване на „неподходящи“ индустрии * укрепване на „връзката между германец и почва“ (Blut und Boden) Тоест това беше **идеология**, а не хуманизъм. # 🟥 4. **Психологически механизъм: селективна емпатия** Човек може да обича животни **по лични причини**, а не защото е морален човек. Животното: * не противоречи * не критикува * не е „чуждо“ * позволява пълна контролируемост * дава вярност и емоционален комфорт Психолозите отдавна отбелязват, че някои хора, дори и жестоки, могат да са привързани към животни, защото животното не застрашава егото им. 👉 **Обичта към животни може да бъде форма на нарцисизъм, не на хуманност.** # 🟥 5. **Компенсация и разделяне (психологически механизъм)** Някои нацисти са използвали животните като начин да се виждат като „добри“ хора — в собствените си очи. „Аз обичам кучето си → значи не съм чудовище.“ Това е класически механизъм на психично **разцепление**: добър към „моето“, злодействам към „другите“. # 🟥 6. **В нацисткия морален кодекс животът имаше цена само ако служеше на държавата** Човекът беше ценен не като личност, а като: * войник * работна сила * член на „правилната“ раса * част от „народното тяло“ (Volkskörper) Животното можеше да бъде ценено по същия начин – ако символизира расова чистота и сила. --- # ✅ **ЗАКЛЮЧЕНИЕ** Нацистката „любов към животните“ ❌ НЕ е хуманизъм ❌ НЕ идва от доброта ❌ НЕ е признак за нравственост Тя е **част от расова идеология**, която идеализира природата, но дехуманизира огромни групи хора. Затова няма нищо противоречиво в това, че някои нацисти са били нежни към кучето си… докато заповядват геноцид. ИИ обяснява какви точно са били нацистките закони за животните и защо изглеждат „модерни“ на пръв поглед. # 🟩 1. Нацисткият режим действително създава едни от първите мащабни закони за защита на животните в Европа Това е исторически факт, но често се разбира неправилно. Някои ключови закони: ## 🇩🇪 1933 – Закон за защита на животните (Tierschutzgesetz) Забраняваше: ненужни страдания при експерименти насилствено хранене на гъски кожарство върху живи животни жестокости към дивата природа До днес някои разпоредби са запазени в модерното германско законодателство. ## 🐎 1934 – Закон за защита на дивите животни Ограничаваше лов, бракониерство, унищожаване на биотопи. ## 🌳 1935 – Закон за защита на природата (Reichsnaturschutzgesetz) Една от най-ранните приро­дозащит­ни рамки в света, регулираща: запазване на ландшафти създаване на резервати защита на видове --- # 🟥 2. Тези закони бяха идеологически мотивирани – не морални Нацистката концепция за „защита“ беше подчинена на две идеи: ## 🧬 (1) „Расова хигиена“ – защита на „естествения, чистия“ германски пейзаж Природата се виждаше като част от расовата идентичност. „Чиста раса → чиста природа.“ Затова защитаваха ландшафта — не защото са екологично загрижени, а защото вярваха, че природата е „расов ресурс“. ## 🐺 (2) Култ към „силното, хищническото, чистото животно“ Орли, вълци, овчарки, коне – животни, които символизират: йерархия сила чист инстинкт „борба за живот“ (Darwin изкривен в социален дарвинизъм) Това няма нищо общо със състрадание. Това е естетика плюс идеология, а не етика. --- # 🟥 3. Нацистите НЕ бяха „добри“ към всички животни Въпреки защитните закони, животните се използваха без ограничение, когато това служеше на държавата: масово тестуване на оръжия върху животни използване на кучета в лагери унищожаване на „нежелани“ видове ловни спортове на елита тестове в концентрационни лагери, когато се смяташе за „необходимо“ Нацистите защитаваха някои животни, но не всички. --- # 🟥 4. Нацистките закони за животните бяха пропаганда и политически инструмент Те изиграха ролята на: ### ✔ средство за международен имидж Германия искаше да изглежда модерна и цивилизована. ### ✔ средство за вътрешна пропаганда „Вижте колко е благородна Третата империя – защитава невинните животни.“ Докато същевременно се извършваше: геноцид казармено отношение към хората масово насилие експерименти върху хора --- # 🟥 5. Жестокостта към хората и защитата на животните не са в противоречие в тоталитарна идеология Психолозите наричат това селективна моралност или разделена емпатия: към избраните „чисти“ животни → нежност към „нечистите“ хора → жестокост В идеологията на Третия райх това е напълно логично. --- # 🟩 6. Защо тези закони изглеждат „модерни“ днес? Защото формално съдържат елементи, които днес са стандарт: забрана на жестокости регулиране на експерименти защита на биотопи защита на дивите части Но мотивите са различни. Днешната екология = етика и устойчивост. Нацистката екология = расова мистика + контрол върху земята. --- # ✅ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Нацистките закони за животните бяха: едновременно реални и модерни по текст но дълбоко нехуманни по мотив част от расовата идеология, не от любов към животните средство за пропаганда исторически парадокс само на пръв поглед Те доказват: 👉 Любовта към природата или животните НЕ означава човечност. 👉 Моралът може да бъде силно селективен и идеологически изкривен. ---

Хора, прочетете Стайнбек! Човекът е важен! Спомнете си Кирчо, който трошил бутилки за да уплаши Мария Габриел! Бихте ли му имали доверие? А изглежда толкова умен и красив. Ако беше ритал куче, щяха ли да го осъдят? А за оказано психическо насилие над жена нищо не му направиха. Нали казвам, объркана работа.

Да.

Постъпката му може да е укорима, но не е осъдителна. Може да е проявил някаква небрежност и да е укоряван за нещо си, но не и да е съден. Колко убийци на пътя се отървават с условни присъди, спомням си един прокурорски син от Северозапада, Кристиян Николов, който е бил надрусан с три вида наркотици и с 95 км. в час помете Милен Цветков е осъден на 9 години затвор. Приспадат му и тези, дето е бил при леки условия в предварителния арест, после за добро поведение ще го пуснат предсрочно. Общо взето хуманно отношение. А за смъртта на бездомно куче, което ТРЯБВА да бъде уловено от Екоравновесие по плана на общината ще търсят отговорност? Крещят "Убиец" и оскърбяват човешко достойнство, санким имаме повече нужда от кучета, отколкото от лекари. Объркани ценности и приоритети.

В Индия, сред индуистите кравата е свещено животно. Те я смятат за "втора майка", която изхранва деца и спасява хора от глад. В щати с преобладаващи индуистки вярвания има закони, забраняващи убиването на крави. По правило европейците смятат, че свободното движение на безпризорни крави по улици, пътища, градове и обществени места е израз на простотия и не се съобразяват в тези си оценки със статута на свещено животно. В съответствие с модерните изисквания големите градове, дори да са в щати с индуистки вярвания взимат мерки да не скитат безстопанствени крави. Има и градове със слаба власт, където могат да се видят тези свещени животни, но това е признак на лошо управление. Най-тежкото наказание за умишлено убиване на крава (клане) зависи от щата, защото в Индия законите са различни в отделните щати. Ето няколко примера: В Гуджарат наказанието може да стигне до доживотен затвор. The Times of India В Харяна законът предвижда строг затвор до 10 години и глоба до 1 лакх рупии. The Indian Express В Утар Прадеш (UP) по новата поправка наказанието за клане на крава е до 10 години затвор и глоба до 5 лакх рупии при повторно нарушение. theweek.in+1 Очевидно, сравнено с нашите наказания, в България кучето е "свещено животно". Редно е на герба двата лъва да носят образ на куче. А ето и законите за прегазване на крава в Индия според ИИ: В Индия наказанията за неволно причиняване на смърт на крава с автомобил зависят от щата и от обстоятелствата. Обикновено законът различава умишленото убийство от неволното. Ето как стои въпросът: ## 1️⃣ Основен принцип Умишлено клане → строго наказание (до доживотен затвор в някои щати). Неволно увреждане или смърт → по-леко наказание или глоба, ако има доказана небрежност. Обикновено шофьорите не са подлагани на същите санкции, каквито са за клане на крава, освен ако не е доказано грубо нарушаване на закона (скорост, алкохол, опасно шофиране). --- ## 2️⃣ Примери по щати Махаращра: при случайно сгазване – глоба и/или административно наказание; затвор рядко се налага, освен при сериозна небрежност. Гуджарат / Харяна / Утар Прадеш: ако смъртта е случайна, често се налага глоба и регистрация на инцидента в полицията. Затвор се налага само при груба небрежност или пиене. --- ## 3️⃣ Какво обикновено се случва 1. Шофьорът е задължен да спре. 2. Сигнал към полицията и/или ветеринарна служба. 3. В зависимост от щата, може да се наложи глоба от няколко хиляди рупии до ~50 000 рупии. 4. Затвор обикновено не се налага, ако няма умишленост или груба небрежност. --- ### ✅ Извод В Индия неволното сгазване на крава с кола обикновено води само до глоба и административни санкции. Тежки наказания като затвор се прилагат само при умишлено или грубо нарушаване на правилата за движение. ******************* Потвърдено- в България законите се отнасят към кучето като към "свещено животно" и са сходни с тези в Индия, по отношение скитащите крави, смятани за дивотия от цивилизованите европейци. Смяташ ли, че прегазилият куче д-р Ненад Цоневски е "убиец"? Аз смятам, че е абсолютно невинен.

Ето и обяснение на ИИ ### Стресът води до хормонални и невронни промени, които променят сетивната чувствителност и могат да причинят сърбеж без външен дразнител. Това става чрез: покачване на кортизола освобождаване на CRH и медиатори в кожата активиране на мастоцити промяна в нервната проводимост усилена централна обработка на сетивни сигнали ### Почесването временно „надписва“ (override) сърбежния сигнал в мозъка чрез болкови и тактилни сигнали, които потискат невроните, отговорни за сърбежа. Почесването работи, защото „пуска“ по-силен сигнал (болка/натиск), който изключва по-слабия сигнал за сърбеж. Освен това задейства мозъчни центрове за награда и успокояване, което временно намалява стреса → и така чувствителността към сърбеж пада.

Не, не виждам човеците както ти ги виждаш.

Някои нормативни положения: ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп., бр. 92 от 22.11.2011 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., изм. и доп., бр. 34 от 3.05.2016 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 17 от 23.02.2018 г. Глава пета. БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ Чл. 40. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. (2) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) (1) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се основава на следните принципи: 1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните; 2. управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. (2) Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България съдържа: 1. цели и задачи; 2. оценка на състоянието и динамиката на популацията на безстопанствените кучета; 3. мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета чрез кастрация; 4. мерки за подпомагане изграждането на регионални приюти за безстопанствени кучета; 5. мерки за контрол върху развъдчиците, търговците на кучета, пазарите за животни, зоомагазините и собствениците на кучета, отглеждани като компаньони; 6. изисквания за ръководство, координация, контрол и изпълнение на програмата; 7. изисквания за управление и оценка на програмата, докладване и отчетност, уведомяване на обществеността; 8. очаквани резултати; 9. мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение; 10. коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата; 11. други мерки и дейности, свързани с т. 1 – 10. Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Изпълнението на дейностите по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България се финансира със средства от: 1. държавния бюджет; 2. общинския бюджет; 3. дарения от физически и юридически лица; 4. международни програми и проекти. Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Мерките за овладяване на популацията и ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета се осъществяват в регистрирани ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява престой за възстановяване не по-малко от 24 часа. Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни. (3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2. (4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни. (6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите. Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар. (2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация. (3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните. (4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар. (5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер. Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти: 1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование; 2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните; 3. осигуряват необходим брой и вид служители; 4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта; 5. създават условия за обществен контрол; 6. осигуряват възможност за връзка с приюта. (2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните. Информационна система АПИС с Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2016 г.) Кмет на община, който не организира изпълнението на програмата и плана по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер. НАРЕДБА НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРИДОБИВАНЕ, ПРИТЕЖАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ - ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ (КУЧЕТА И КОТКИ) НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Приета с Решение № 379 на СОС по Протокол № 92 от 23.06.2011 г. Чл. 7. Принципи на отглеждане. (1) Всеки, който отглежда куче - домашен любимец или се грижи за такова, е отговорен за неговото здравословно състояние и е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди, като: 1. осигурява необходимото пространство, свобода за движение, естествена светлина, добра вентилация и обезопасяване от вредни газове и изпарения; 2. предпазва от контакт с предмети и препарати, които могат да го наранят или да предизвикат отравяне на територията на дома; 3. предоставя достатъчно количество храна, вода и свободен достъп до тях; 4. използва подходящи съдове за хранене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им; 5. грижи се за него и не го изоставя, включително и неговото потомство; 6. предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му; 7. отглежда кучето - домашен любимец при условия и начин, които не формират агресивно поведение; 8. осигурява поведение на кучето - домашен любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и на хората; 9. осигурява ветеринарномедицинско обслужване: 9.1. при необходимост, поради нарушено здравословно състояние и нараняване; 9.2. за целите на профилактиката от опасни за хората и животните заболявания - ваксинация и обезпаразитяване, съгласно изискванията на ЗВД; 10. не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго. 11. не нарушава спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. (2) В случай, че собственикът на кучето - домашен любимец не може да го отглежда по независещи от него причини, той го предава в приют, спасителен център или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености. Раздел III. Присъствие на куче - домашен любимец на обществени места Чл. 11. На обществени места собственикът на куче - домашен любимец е длъжен: 1. да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето - домашен любимец, проявена на обществени места и не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. 2. да не оставя кучето - домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му. 3. собственикът на кучето - домашен любимец взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. 4. да не допуска контакт на заразно болно и опасно куче - домашен любимец с други животни и хора. 5. да не използва кучето - домашен любимец за комерсиални цели - просия, фотография, игри на късмета, хазарт и бой с други кучета. 6. да събере и изхвърли на подходящо място екскрементите на кучето - домашен любимец. 7. да носи със себе си следните регистрационни документи на кучето - домашен любимец: 7.1. ветеринарномедицински паспорт или копие от него; 7.2. документ за платена такса за съответната или предходната година, или копие от него, ако кучето - домашен любимец не е освободено, съгласно чл. 175 от ЗВД; 7.3. за ловните кучета - ловен билет, издаден от БЛРС; 7.4. собственикът е длъжен да предоставя документите на кучето - домашен любимец пред ветеринарните и/или общински власти при поискване. Чл. 13. Собственикът на куче - домашен любимец е длъжен: 1. на обществени места да води кучето - домашен любимец винаги и задължително на повод до 1,5 м, а при кучета - домашни любимци над 10 кг на неразтеглив повод до 1,5 м или с намордник. Чл. 24. Санкции и глоби (1) За констатирани нарушения по чл. 11, т. 6 и т. 7 от настоящата наредба, на нарушителите се налага глоба с фиш до 20 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв. (2) За констатирани нарушения по чл. 13, т. 1 от настоящата наредба на нарушителите се налага глоба с фиш до 50 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 400 лв. (3) В случай, че стопанинът допусне нежелано размножаване и не осигури кастрация на животното - домашен любимец, съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от настоящата наредба, му се налага глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 300 до 500 лв. (4) За констатирани нарушения на чл. 10, ал. 3 от настоящата наредба, на нарушителя се налага глоба с фиш до 50 лв., а при повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 350 до 1000 лв. (5) В случай, че собственикът не осигури поставянето на микрочип на кучето - домашен любимец и не го регистрира, съгласно чл. 4, ал. 1, т. З, т. 4 и т. 5 от настоящата наредба, му се налага глоба с фиш в размер до 50 лв., като се дава писмено предписание за извършване на регистрация в едноседмичен срок. При повторно нарушение в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер до 200 лв. (6) При разхождане на куче - домашен любимец над 10 кг на обществени места от лица под 14 г. без родител, попечител или други лица, които полагат грижи за него, или без придружител, пълнолетно (дееспособно) лице, на отговорното за него лице се налага глоба с фиш до 20 лв. (7) На собственика на куче - домашен любимец, нанесло тежки телесни повреди по смисъла на чл. 20, ал. 2 от настоящата наредба се налага глоба с издаване на наказателно постановление в размер от 1000 лв. до 2000 лв., освен ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт, като кучето се отнема от собственика и се настанява в общински приют. (8) На собственици на кучета - домашни любимци, нарушили разпоредбите на чл. 11, т. 5 и чл. 15 от настоящата наредба се налага глоба в размер от 500 до 1500 лв., за което се издава наказателно постановление. (9) Наказанията по предходните алинеи се налагат, ако за извършеното нарушение не се предвижда по-тежко наказание по друг нормативен акт. (10) За констатирани нарушения по настоящата наредба, различни от описаните в предходните алинеи, на нарушителите се налагат глоби от 100 до 200 лв., а при повторни нарушения в рамките на текущата година се съставя акт за административно нарушение и се издава наказателно постановление за налагане на глоба в размер от 250 до 500 лв. ПРАВИЛНИК за организацията на дейността на Общинско предприятие "Екоравновесие" СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Приет с Решение № 352 по Протокол № 20 от 12.07.2012 г., изм. - Решение № 478 по Протокол № 66 от 24.07.2014 г., изм. - Решение № 507 по Протокол № 86 от 23.07.2015 г., изм. и доп. - Решение № 251 по Протокол № 33 от 18.05.2017 г., изм. - Решение № 157 по Протокол № 74 от 28.03.2019 г., изм. - Решение № 58 по Протокол № 9 от 20.02.2020 г., в сила след влизането в сила на Решение на Столичния общински съвет за прекратяване на споразумението за стратегическо партньорство с фондация "Четири лапи", изм. - Решение № 527 по Протокол № 42 от 10.07.2025 г. II. ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ, СТРУКТУРА И ЧИСЛЕН СЪСТАВ Чл. 3. ОП "ЕКОРАВНОВЕСИЕ" се създава за изпълнението на общински дейности и има предмет на дейност: - стопанисване на общински приюти за безстопанствени кучета, кастрационни центрове и клиники на територията на Столична община; - залавяне, подслоняване, ветеринарно обслужване и други дейности, предвидени в Закона за ветеринаромедицинската дейност, Закона за защита на животните, наредбите към тях и нормативните актове и решения, одобрени от Столичен общински съвет; - събиране, приемане, временно съхранение и предаване в екарисаж труповете на животни; - създаване на организация по унищожаване на опасни биологични отпадъци от ветеринаромедицинските манипулации, извършвани в приютите, кастрационните центрове и клиники - общинска собственост. *************************** Закони има. Обаче има и безстопанствени кучета, които навреждат на здравословната среда за гражданите на Република България. На първо място са правата на гражданите!

А, защо, много разбираемо пишеш,два пъти си го повторил: Живота на хората трябва да е много по-малоценен от живота на животните Просто не съм съгласен, на обратното мнение съм. Не зная каква ти е средата, та си стигнал до извода, че " Ние сме изроди, садисти, болката и разрухата ни доставят удоволствие.". Тези покрай мен не са такива. Не бих искал да живея в твоя квартал.

Не ща и да имам. Веднъж разхождам чуждо куче и то разлайва дворните кучета. Един стопанин излезе и ми се нахвърли с думи, че му нервирам и плаша кучето. Казах му, че аз за кучета с хора няма да се карам и вече не минавам край тях с куче. Ето един пример, как куче може да смрази човеци, особено ако някой поставя връзката си с куче пред тази с хората. Сигурен съм, че ако утре пламне къщата на онзи с кучето (не дай си боже), аз ще изляза да гася, а не кучето му. Нищо че той ме поставя на второ място. Той греши, не аз.

Възразявам.

Разкажи, моля. За какво те осъдиха на 1 година? Къде я изтърпя? Кое е особеното на затвора, където беше? Имаш безценен опит. Сподели! При демокрацията хората (демоса) формират законите. Участвам в обсъждането на законите с мнението си и аз. Д-р Цоневски очевидно е предпочел пред "особеностите" на българското законодателство това в РСМ, където ни смятат за прост народ. Хрумна ми, че поставянето на кучетата по- високо от хората е присъщо на Кинокрация или Цинико- крация, от куче κῠνός. Прочее, оприличаването на Диоген с куче е било оскърбление от устата на достойните елински демократи. И у нас думата "псувам" произлиза от "псе", сиреч, едно време хората са недолюбвали хората, които викат на кучетата "Маминото". Наистина, ако някоя жена е майка на куче, следва да е била голяма кучка преди прераждането си. Въпросът, който поставям е, не че не трябва да се пазят животните, а че ценността човек е значително над ценността куче. Съответно не е естествено животът на ДВАМА човека да е по- малоценен от този на едно куче. Нещо трябва да се промени в законодателството или в съдопроизводството.

Д-р Ненад Цоневски е застрашен от присъда - 2 до 8 години затвор и глоба от 2000 до 10 000 лева. За сравнение Ал Капоне е бил в затвор 7 години, а шофьорът убил Ани и Явор е осъден на 6 години затвор. Тези, които са на страната на кучетата ми се виждат неадекватни. Не може да убиеш двама... Не, явно може. Това са объркани ценности. Лоши работи стават.

Самонаблдавах се тези дни, идеята, че почесването при проблем е от изпотяване или от настръхване не се потвърди. Настроението на объркване не води нито до страх, нито до гняв. Почесването е твърде скоро след проблема за да има изпотяване. Друга хипотеза, която е съвсем непроверима би била, че при формирането на мозъка в ембриона, той се получава от завитите навътре кожни и сетивни клетки и така може да се допусне, че притеснението, което има огнище в мозъка, създава връзка с кожата на черепа. Така възбудата на мозъчните клетки се проявява и в кожен сърбеж. Обаче мозъкът се формира така и при други животни, който са с по- древен произход, но не зная да се зачесват дето не ги сърби. Чета и не си вярвам. обаче ще го оставя до по- добра хипотеза.

Тези нашенци, които трайно се настанят в чужбина се смятат за "хора на света", за "космополити" само защото бързо се ориентират по летищата. Казват, че в новата им родина никой не ги отличава, но не зная дали е вярно. Почти всички звезди на естрадата, които отидоха в чужбина се върнаха, което ще рече, че тук ги ценят повече. Това беше ясно и преди да хванат пътя на Чико от Порто Рико. В някакъв смисъл те са "Модерни хора", защото са били динамични, рискували са, тук сме ги смятали за успели, навярно и те са се смятали за успели. Обаче измежду тях не намирам пример. Нито братя Аргирови, нито Кръпката, нито Кичка, Кеми Тодороу или Милена. Може би Соня Йончева, но някак си не е популярна, не зная защо. Във всички случаи, просто такива са процесите, който и да стане "модерен човек", той носи нещо народностно и ако не от миналото като корен, то от настоящето. Напоследък има едно фрагментиране на народностно- българското. Тези дни в Концертната зала на радиото ще има концерт за който рекламират, че ще е на копанари, казълбаши, арумъни и пр., но не и на българи. Националното се раздробява по Имперския принцип и "модерните" хора стават едни безродници, които имат някакво невярно самочувствие, което като се сблъсква с реалността и приема чуждата идентичност. Това пиша за да стигна до търсенето на значимото, което бихме отнесли в Модерна и Постмодерна от България. На мен ми се иска да имаме дързост, самочувствие. Ония са свикнали да ни унижават, да ни смятат за прости- като в "Кандид" и "Оръжията и човекът", но като работим успешно, ще ни признаят. Искам да кажа, че някаква специализация, някаква трудова ниша в световната работилница да имаме и за нея да се казва "Българска", това е вече място в Модерна и Постмодерна. Нещо като дюлгерските или зографски школи и традииции, но в новите дейности. Ама не в чужди фирми, защото това е техен успех, а в български... ... стана много лирично, но не искам да го трия, защото го мисля така, заради това ще спра.

Благодаря за подсещането. Поне два пъти съм си мислил, че трябва да разкажа в темата следващи преживявания, но немукаед. Не съм запалвал от врмето, когато ги спрях, но ми се припушва инцидентно. Не зная дали е никотинов глад или социално породено. Един- два пъти, когато гледам индобългари от Чистота, които седят (няма да чистят, я) и пушат. Понеже лайт- мотива, паролата, при мен беше "Няма да пълня гушата на Филип Морис", сега си мисля "Гле`й тия- чистачки, а пушат!" Два- три пъти, когато видя, че пушат близки. Понеже цигарите и за тях са скъпи, никой не кани, та минава лесно. Все пак, отбивам с думите "То така се почва, не искам!" Пак два- три пъти, когато ме налегне лошо самочувствие- нещо като Байронов сплин ли, като съвпадение на лоши биоритми ли е, като изчерпване ли е, не зная. Чувствам се като парцал. Тогава е лесно- толкова съм като парцал, че не ми се ходи до магазина. :) Най- вероятно преобладава социалният стимул за пушене, т.е. като видя, че пушат, все едно- свои или непознати. Бариера ми е и спомен за лош вкус в устата. И така. Не се заричам. Идвала ми е представа, че при някакви тежки обстоятелства ще пропуша отново. Преди така се върнах към навика. Дано нямам такива обстоятелства. Така няма да има и отключващ механизъм. Пожелавам успех на всеки, който отказва тютюна. Сега ми е чисто в устата.

Кера Тамара е трета съпруга, дадена насила, без каквито и да е политическа дейност и амбиции. Не върви за "модерна жена". Айше според турците ТУК е от грузински или черкезки произход, пък те по- знаят от нашите поп-фолк-историци. Така че Айше, дори да е значима и да е българка, което е под съмнение, не се отличава от положението и поведението на много други султанки, валидета и хасеки, в ролята на подчинени, несамостоятелни жени. Не са епоха и пример. А ми се ще българки да са активни, амбициозни, напредничави. Да участват активно в някаква сложна дейност. Пък няма примери за такива. Благодаря за тези, ще е добре да изложите още примери за българки с активен, положителен характер

Това явление, което българските даскалици и родители отдавна са открили, но не е разработено по света се състои в следното: при конфликт на мотиви (примерно да нападнеш или бягаш), при объркване, конфузия, незнание как да реагира, то човек, а и домашните животни- куче, котка се чешат зад вратът. (написах го така, за да не си помисли някой , че се чеше зад врата на стая ). Кучето и котката определено се чешат зад ухото, но човек, хеле пък изоставащият ученик, се чеше почти навсякъде- по тила, темето, носа, гърба. ИИ го обяснява незадоволително, че това били наситени с нервни окончания зони, които създавали усещане за комфорт и спокойствие. Ами защо не се чешем по гениталите? Айде при хората било табу, ами защо кучето не се чеше там?- има много нервни окончания и е кеф? Може би реагираме с нещо като настръхване и то предизвиква сърбеж. Или изпотяване? (ма не се чешем по дланите.. ама Фътьо Т. Панчев ще се почеше и там). Едва ли някакви мозъчни клетки излизат на кожата над черепа и да сърбят. Не мисля и че е някаква биологична реакция на стрес- психично е! Сигурно го има и при маймуните, ама едва ли има и там обяснение. Изобщо, как си обяснявате това, че като имаме рязко създаден проблем се чешем където не ни сърби?

Пуснах предложение на ИИ за някаква опора в поведението в условията на модерния хаос, обаче всеки се влияе от своите предпочитения както според темперамента си, така и според влиянието на обкръжението и ситуацията. Например холерикът ще реагира по различен начин от флегматика на приспособяване към изискванията на новите обществени изисквания. Екстравертът ще потърси социални модели и стимули, докатои нтровертът е по- вероятно да се спре на идеи и комуникация с отделни личности. Едни ще изчакат да ги стърси голямо събитие, някакъв катарзис, а други гъвкаво ще се преобразяват. Едни ще се колебаят и връщат към сатрото, други ще се хвърлят в новото, а трети ще загинат с достойнство като последни мохикани. С това непълно изреждане отбелязвам, че освен условията има и много лични зависимости, а много от тях и неосъзнати, които влияят на това, кой път ще избере човек и дали изобщо ще иска да стане "Модерен" в Постмодерна.

Предложение на ИИ за някаква опора в поведението в условията на модерния хаос Да се живее в условията на т.нар. „„управляем хаос“„ — когато социалните, икономическите и информационните процеси се променят бързо, често непредсказуемо, а институциите изглеждат нестабилни или неефективни — изисква особено съзнателен подход към поведението, мисленето и ценностите. Ето няколко групи предложения за „надеждно и позитивно поведение” в такава среда: --- 🧭 1. Лична устойчивост и вътрешен център * „Изграждай вътрешна стабилност”, вместо да търсиш външна. Това означава да познаваш своите ценности, цели и граници. * „Практикувай критично мислене и емоционална интелигентност” — не всичко, което изглежда истинно или важно, е такова. * „Запази спокойствие в несигурността.” Приеми, че хаосът е постоянен спътник, не изключение. * Развивай навика на „рефлексия” – кратък ежедневен анализ на това какво се случва и как реагираш. --- ⚙️ 2. Адаптивност и учене * „Бъди готов да учиш непрекъснато.” В хаотични системи знанието бързо остарява. * Развивай „гъвкави умения” (комуникация, междуличностни отношения, креативност, управление на време и стрес). * „Експериментирай с малки стъпки” – при промени не залагай всичко на една стратегия, а тествай и коригирай. * „Разграничавай важното от спешното” – хаосът често „вика“, но не винаги има смисъл да му отговаряш веднага. --- 🤝 3. Социални връзки и етична позиция * „Поддържай доверие и доброжелателност.” В хаотична среда хората се ориентират по надеждни личности. * „Бъди коректен и последователен” – това ти дава дългосрочна репутация, дори когато правилата отвън се променят. * „Търси съмишленици, а не идеални хора.” Малки общности на взаимопомощ често са по-силни от големи институции. * Участвай в „локални или смислени каузи” – това създава чувство за принадлежност и реално влияние. --- 🌱 4. Здраве и психологическа устойчивост * Поддържай „физическа активност и рутина” – тялото е котва за съзнанието. * Ограничaвай информационния шум – „дигитален детокс” поне веднъж седмично. * „Култивирай благодарност и хумор.” Те не променят света, но променят начина, по който го преживяваш. * Ако е нужно – „търси професионална подкрепа” (психолог, коуч, група за личностно развитие). --- 🌍 5. Отговорно участие в обществото * „Не изпадай в цинизъм.” Дори малки действия имат значение. * „Участвай информирано” – чети различни източници, проверявай факти, разбирай контекста. * „Бъди конструктивен критик”, не разрушителен скептик. * Поддържай интерес към „етика, философия и история” – те помагат да видим модели и закономерности отвъд настоящия шум. --- 💡 „Обобщено:” > „Управляемият хаос“ не се овладява със сила или страх, а с „вътрешна яснота, гъвкавост и доброжелателност”. > Колкото по-непредсказуем е светът, толкова по-ценно става да имаш стабилна, осъзната вътрешна структура. ---

Идеята, че Модерната жена е по- свободна е широко разпространена. На мен ми се струва, че във всички времена е имало периоди на свободни жени. В Османската империя има период в който хасеки- наложницата на султана, която е родила принца- престолонаследник има голямо влияние, дори има период в който такива влиятелни жени са били една след друга. Този период, продължил 110 г. е наричан Женски султанат. Влиянието на свободни от предразсъдъци жени е имало и в Римската империя- Западна и Източна, във Франция, а в Англия дори има шега, че за кралица сега бил мъж- Чарлз ІІІ. Така че активни, със самочувствие жени е имало и ще има в някакви периоди и това нее свързано с Информационното или Постмодерно общество. Тук бих вмъкнал, че българската култура се отнася в някаква степен подтиснически не само към жените, но и към мъжете. Вероятно греша и това е личен избор. Например, независимо от близостта до Истанбул, българки не са били значими наложници като споменатите хасеки и валидета. Хюрем е от към руските народи, следващите са венецианка, гъркиня, май и арменка. Възможно е да сме скромни хора, а може и да сме си родолюбиви и "Стамбул е аго за мене, тука, където съм родена, а най- хубави ми сараи- там онзи бащин дом." Факт е, че в културата ни няма арогантност и самочувствие да се управлява света, а повече кротост и ограничаване в по- малък периметър. Разбирам Западняците, които поставят някакви имперски (както и Османците, и Римляните) критерии за съвременния активен човек, но разбирам и българското- достатъчно е да имаш уредени отношения със съседите, защо ти е да уреждаш отношенията с антиподите? Тук възниква и въпросът дали да я караме по нашенски или да постъпваме като "Видяла жабата, че подковават вола ..."?

Следва машинен превод на статията за Постиндустриалното общество от Уики.англ. За хората в това общество пишем Постиндустриално общество В социологията постиндустриалното общество е етапът от развитието на обществото, когато секторът на услугите генерира повече богатство от производствения сектор на икономиката. Терминът е създаден от Ален Турен и е тясно свързан с подобни социологически теоретични концепции като постфордизъм , информационно общество , икономика на знанието , постиндустриална икономика , течна модерност и мрежово общество . Всички те могат да се използват в икономическите или социалните науки като обща теоретична основа в изследователския дизайн . С употребата на термина започнаха да се очертават няколко общи теми, включително тези по-долу. Икономиката преминава от производство на стоки към предоставяне на услуги. Знанието се превръща в ценна форма на капитал; вижте Човешки капитал . Производството на идеи е основният начин за растеж на икономиката. Чрез процесите на глобализация и автоматизация , стойността и значението за икономиката на синдикалния труд, включително ръчния труд (напр. работа на поточна линия), намаляват, а тези на професионалните работници (напр. учени, специалисти от творческите индустрии и ИТ специалисти) нарастват по стойност и разпространение. Разработват се и се внедряват поведенчески и информационни науки и технологии (напр. поведенческа икономика , информационна архитектура , кибернетика , теория на игрите и теория на информацията ). Произход Даниел Бел популяризира термина чрез труда си от 1974 г. „Идването на постиндустриалното общество“ . Въпреки че някои приписват на Бел авторството на термина, френският социолог Ален Турен публикува през 1969 г. първата голяма работа [ необходимо е цитиране ] върху постиндустриалното общество. Терминът е използван широко и от социалния философ Иван Илич в неговата статия от 1973 г. „Инструменти за дружелюбие“ и се появява от време на време в леви текстове през средата до края на 60-те години на миналия век. Терминът се е разширил и променил, докато е станал масов. Сега терминът се използва от маркетолози като Сет Годин , докторанти по публична политика като Кийт Бьокелман, и социолози като Нийл Флигщайн и Офер Шарон. Президентът на САЩ Бил Клинтън използва термина, за да опише китайския растеж по време на кръгла маса в Шанхай през 1998 г. Оценка на знанията Постиндустриализираното общество се характеризира с повишено оценяване на знанието. Това е предсказано в предположението на Даниел Бел за това как ще се развиват моделите на икономическа заетост в такива общества. Той твърди, че заетостта ще расте по-бързо в третичния (и четвъртичния) сектор в сравнение със заетостта в първичния и вторичния сектор и че третичният (и четвъртичният) сектор ще има предимство в икономиката. Това ще продължи да се случва, така че „влиянието на експерта“ ще се разширява и властта ще бъде монополизирана от знанието. Тъй като позициите в третичния и четвъртичния сектор са по същество ориентирани към знанието, това ще доведе до преструктуриране на образованието, поне в неговите нюанси. „Новата сила... на експерта“ следователно води до нарастваща роля на университетите и изследователските институти в постиндустриалните общества. Самите постиндустриални общества се ориентират около тези места за производство на знания и експерти като свои нови фокуси. Следователно, най-големите бенефициенти в постиндустриалното общество са младите градски професионалисти. С появата на ново, образовано и политизирано поколение, по-запалено от либерализма, социалната справедливост и екологизма, преминаването на властта в техни ръце, в резултат на техните знания, често се посочва като нещо добро. Нарастващото значение на знанието в постиндустриалните общества води до общо увеличение на експертния опит в икономиката и в цялото общество. По този начин се елиминира това, което Алън Банкс и Джим Фостър определят като „нежелана работа, както и по-грубите форми на бедност и неравенство“. Този ефект се допълва от гореспоменатото преместване на властта в ръцете на млади образовани хора, загрижени за социалната справедливост. Икономисти в Бъркли са изследвали стойността на знанието като форма на капитал , добавяща стойност към материалния капитал, като например фабрика или камион. Говорейки в същия дух, добавянето или „производството“ на знания би могло да се превърне в основата на това, което несъмнено би се считало за „постиндустриални“ политики, предназначени да осигурят икономически растеж. Оценяването на специфично научните знания и технологии може парадоксално да бъде обезценено от индивидите в постиндустриалното общество, тъй като те все още очакват ползите от тях, но са по-чувствителни към морални компромиси и рискове. Култура на творчеството По подобен начин постиндустриалното общество е обслужвало творческата култура. Много от най-добре подготвените да процъфтяват в едно все по-технологично общество са млади хора с висше образование. Тъй като самото образование става все по-ориентирано към създаването на хора, способни да отговорят на нуждата от самоактуализация, креативност и себеизразяване, следващите поколения стават все по-надарени със способността да допринасят за тези индустрии и да ги увековечават. Тази промяна в образованието, както и сред нововъзникващия клас млади професионалисти, е инициирана от това, което Джеймс Д. Райт определя като „безпрецедентно икономическо благосъстояние и задоволяване на основни материални нужди“. Елън Дънам-Джоунс също наблюдава тази характеристика на постиндустриалното общество, където „изобилните стоки [са] справедливо разпределени [за да] може да се консумира безтрудно свободно време и самоопределение “. Подчертава се, че постиндустриалното общество е такова, в което знанието е сила, а технологиите са инструментът. Естествено, когато човек е творчески настроен, той е облагодетелстван от такова общество. Доктрината за „бързина, мобилност и гъвкавост“ е добре пригодена за динамична творческа индустрия и тъй като индустриите с добро производство намаляват по приоритет, пътят се проправя за художници, музиканти и други подобни типове, чиито умения се използват по-добре от третичния и четвъртичния сектор. Градският географ Тревър Барнс, в работата си, очертаваща опита на Ванкувър в следвоенното развитие, извиква постиндустриалното състояние, позовавайки се на появата и консолидирането на значителна индустрия за видеоигри като съставна част от елитния сектор на услугите. Тази засилена способност на постиндустриалното общество по отношение на творческата индустрия се отразява в икономическата история на постиндустриалните общества. Тъй като икономическите дейности се изместват от предимно първичен и вторичен сектор към третичен, а по-късно и четвъртичен сектор, градовете, в които се случва тази промяна, стават по-отворени за обмен на информация. Това се налага от изискванията на третичния и четвъртичния сектор: за да обслужва по-добре индустрия, фокусирана върху финанси, образование, комуникации, управление, обучение, инженерство и естетически дизайн, градът трябва да се превърне в точка на обмен, способна да предоставя най-актуалната информация от цял свят. И обратно, тъй като градовете се превръщат в място за сливане на международни идеи, може да се очаква третичният и четвъртичният сектор да нарастват. Култ към „креативците“ се е появил [ кога? ], въплъщавайки и често описвайки и защитавайки постиндустриалния етос. Те твърдят, че бизнесите, които създават нематериални активи, са заели по-важна роля след упадъка на производството. Актьорът и тогавашен артистичен директор на театър „Олд Вик“ , Кевин Спейси , в гост-колонка, която пише за „Таймс“, защитава икономическите аргументи в полза на изкуствата по отношение на осигуряването на работни места и по-голямото им значение за износа от производството (както и образователната им роля) . Критика Постиндустриализмът е критикуван за количеството реални фундаментални промени, които произвежда в обществото, ако изобщо има такива. Алън Банкс и Джим Фостър поддържат умерена гледна точка, че представянията на постиндустриалното общество от застъпниците му предполагат, че професионалните, образовани елити преди са били по-малко значими, отколкото са станали в новия социален ред , и че настъпилите промени са незначителни, но силно преувеличени. По-критичните възгледи разглеждат целия процес като най-висшата еволюция на капитализма , при която системата произвежда стоки , а не практически блага, и се определя частно, а не социално. Тази гледна точка се допълва от твърдението, че „характерната черта на едно модерно [т.е. постиндустриално] общество е, че то е технокрация “. Такива общества стават забележителни със способността си да подкопават общественото съзнание чрез сила на манипулация, а не чрез сила на принуда , отразявайки „идеологията на управляващата класа [като]... предимно управленска“. Папа Франциск е предположил, че „постиндустриалният период може би ще бъде запомнен като един от най-безотговорните в историята“, въпреки че след този коментар той добавя „надеждата, че човечеството в зората на двадесет и първи век ще бъде запомнено с това, че щедро е поело тежките си отговорности“. В съответствие с възгледа, че нищо фундаментално не се е променило в прехода от индустриални към постиндустриални общества, е настоятелното поддържане на проблеми от минали периоди на развитие. Неомалтусиански по същество, този възглед се фокусира върху продължаващата борба на постиндустриалното общество с проблемите на недостига на ресурси , пренаселването и влошаването на околната среда , всички от които са остатъци от неговата индустриална история. Това се изостря от „ корпоративен либерализъм “, който се стреми да продължи икономическия растеж чрез „създаване и задоволяване на фалшиви нужди “ или, както Кристофър Лаш по-подигравателно го нарича, „субсидирани отпадъци“. Градското развитие (ГР) в контекста на постиндустриализма също е спорен въпрос. В противовес на мнението, че новите лидери на постиндустриалното общество са все по-екологично осъзнати, тази критика твърди, че ГР по-скоро води до влошаване на околната среда, което се корени в моделите на развитие. Разрастването на градовете , характеризиращо се поведенчески с градове, „разрастващи се в периферията с още по-ниска гъстота“ и физически с „ офис паркове , молове, ленти, жилищни клъстери, корпоративни кампуси и затворени комплекси“, е посочено като основен проблем. В резултат на постиндустриалистката култура на „ мобилен капитал , икономика на услугите , постфордистки консуматорски подход и дерегулация на банковото дело “, разрастването на градовете е довело до това постиндустриализмът да стане екологично и социално регресивен. От първото, влошаването на околната среда е резултат от посегателство, тъй като градовете отговарят на изискванията за жилища с ниска гъстота; по-широкото разпространение на населението консумира повече от околната среда, като същевременно налага по-голямо потребление на енергия за улесняване на пътуването в рамките на постоянно разрастващия се град, което води до по-голямо замърсяване. Този процес извиква неомалтусианските опасения за пренаселеност и недостиг на ресурси, които неизбежно водят до влошаване на околната среда. От последните, „доктрината на постиндустриализма за... мобилност и гъвкавост“ насърчава разединението между общностите, където социалната принадлежност попада в категорията неща, разглеждани от „постфордисткото потребителско отношение за еднократна употреба“ като взаимозаменяеми, заменяеми и подлежащи на замяна. Постиндустриализмът като концепция е силно западноцентричен . Теоретично и ефективно, той е възможен само в Глобалния Запад, който неговите поддръжници приемат за единствено способен да осъществи напълно индустриализация, а след това и постиндустриализация. Херман Кан оптимистично предсказа „икономическия растеж, разширеното производство и нарастващата ефективност“ на постиндустриалните общества и произтичащото от това „материално изобилие и... високо качество на живот “, които ще се разпрострат върху „почти всички хора в западните общества“ и само „някои в източните общества“. Това предсказание се третира другаде с твърдения, че постиндустриалното общество просто увековечава капитализма. Припомняйки критичното твърдение, че всички съвременни общества са технокрации, Т. Рошак допълва анализа, като заявява, че „всички общества се движат в посока на технокрации“. От това следва, че най-важните „учтиви технокрации“ се намират на Запад, докато всички останали са последователно класирани в низходящ ред: „вулгарни технокрации“, „ тератоидни технокрации“ и накрая „комични оперни технокрации“. Тази гледна точка предполага един преход и освен това един път на преход, който обществата трябва да преминат, т.е. този, който западните общества са предназначени да завършат. Подобно на модела на демографския преход , това предсказание не приема идеята за източен или други алтернативни модели на преходно развитие. Неологизъм Когато историците и социолозите разглеждали революцията, последвала аграрното общество, те не я наричали „пост-аграрно общество“. „Постиндустриално общество“ означава само отклонение, а не положително описание. Един от ранните потребители на думата, Иван Илич , предвещава тази критика и изобретява термина „Дружелюбие“ или „ Дружелюбно общество“ , за да служи като положително описание на неговата версия на постиндустриално общество. Социална критика Група учени (включително Алън Скот и Едуард Соджа ) твърдят, че индустрията остава в центъра на целия процес на капиталистическо натрупване, като услугите не само стават все по-индустриализирани и автоматизирани, но и остават силно зависими от индустриалния растеж. Някои наблюдатели, включително Сожа (надграждайки теориите на френския философ на урбанизма Анри Льофевр ), предполагат, че макар индустрията да е базирана извън „постиндустриална“ нация, тази нация не може да пренебрегне необходимото социологическо значение на индустрията. Допълнителни опасения могат да бъдат повдигнати относно разликата в начина на мислене и целите между хората в индустриалното общество и тези в постиндустриалното. Например, ако индустриалното общество (производящо суровините и стоките, консумирани от неговите конкуренти) по някаква причина прекъсне доставките за постиндустриалната нация, последната няма да има много възможности да гарантира, че веригите за доставки не са нарушени. Тъй като обществото, основано на идеи, би намалило реалното производство на продукти, индустриалното общество би било в позиция да диктува условия на своята насрещна страна. Реакцията от „по-напредналата“ нация може в крайна сметка да бъде ефективна или вредна, но би било трудно да се преодолее разликата, докато местната индустрия не може да компенсира липсата на вносни произведени стоки.

Наистина, не съм като един приятел, който казваше "Аз колкото ракия съм изпил, цяла година имаш да се къпеш". Сега е на доста силни лекарства. Друг почина с диабет, затлъстяване и подагра, като на края поне можеше да гледа само кулинарните предавания по ТV за разтуха. Друг остана рано безплоден заради полова инфекция... ако имаш това предвид за "отпуснали душата си", душата ми се свива. Приятели бяха. Усещам вкус към конспиративни теории. Дори опит за манипулиране. Мисля, че за рушене на нагласи и спешно създаване на нови ще се доверя на човек, който ме познава и когото познавам добре. То, че понятието съществува- съществува. Въпросът е какво съдържание влагаме (по отделно) в него. Подразбирам, че го игнорирате, като сте на страната на "Вечната жена", която няма нови роли. Така ли е? Каква според вас е жената, която няма "нова роля"? Подразбирам, че в темата за "Модерния човек" няма смисъл от задълбочаване според вас. Малко по- късно, за да не се смесва коментара, ще пусна от Уики колко учени се интересуват, а сигурно си изкарват и хляба от тази тема. Ако не съм ви разбрал, извинете за молбата, но пояснете ми. Ще отговоря с думи на Алеко "Янлъш си"