Търсещ истини

Ползвай още по- често ИИ, иначе допускаш сериозни грешки.

Разбираемо е да има хора, които мразят Димитров. Това го е съпътствало в целия живот. Но нека друг се занимава с тях. Аз се сещам за Гьоринг и приятели. Други сериозни не зная. Ще наблегна на значимите личности, които са впечатлени от Димитров. Пер Лагерквист. Нобелов лауреат за литература. "Моето поколение се срещна с България чрез Димитров, то беше за Димитров, растеше с Димитров. Аз съм съвременник на Лайпцигския процес. Димитров буквално ни разтърси. И не само такива изявени пролетарски писатели като Ян Фридегорд у нас, Нексьо в Дания, а и "неангажираните".... А ние, интелектуалците, творците, колкото и да сме различни, не можем да бъдем човеконенавистници. Ние разбрахме Димитров. И подкрепихме борбата му, защото това беше борба против насилието и войната, борба за човечност и високи идеали, за нравственост"

Интересна е връзката с Метода на Декарт. В размишленията си, Декарт поставя като първа стъпка в мисленето "Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение." Статията ни насочва, да поставяме под съмнение това, което смятаме за вярно до тогава, докато не изчистим неяснотите и всичко да ни стане очевидно, а не обратното- да тръгнем с вярата, че то е така и няма какво да го обсъждаме.

`що па да се срамуват? Чувал съм мъже да казват за най- съкровеното си "БОли ме уйя"

Религиозната принадлежност на Георги Димитров по семейна линия е към евангелисти, методисти. В двата си брака е венчан и вписан в книжата от пастори. Прахът му е погребан в Католишките гробища. През управлението му като министър- председател няма религиозни гонения. Няма грабежи на църковно имущество или палежи на храмове. Има процес за шпионаж срещу пастори, който се отнася до личности и не засяга църквите им и вярващите. Бил е във взаимно уважителни отношения с Петър Дънов. Може да се каже, че се е отнасял толерантно към ритуалите и църквите, без да е религиозно- пристрастен.

Студената война много направи за да охули Георги Димитров. В цитирания коментар си личат следите. ined нито знае защо са му приписали прозвището Тарабата, нито има някакъв солиден източник, освен Една жена мургава от Битака, за (мастиката). Някой дипломат, някой български политик. По- горе съм писал за "македонската нация", но четенето иска грамотност. В следващ коментар ще пиша това, дали Георги Димитров е безбожник. Казано е, "В коя страна фашистите не са диваци и варвари?!"

Обясни как се получава неравенство? Ако човек вярва, че всичко е предопределено, а е роден в кралско семейство и смята, че неравенството е също предопределено, с какво е по егалитарен от това, да вярва в свободната воля и да иска да е по- горе от другите по своя воля?

Смятах, че изразът "пробудил се" е популярен и изяснен в будизма, заради това го използвах. В моето разбиране, не- будните са хора, които преживяват живота като сън- нещо хаотично, неразбираемо, несвързано. Лутат се насам- натам без висока лична цел, до обяд забравят смисъла на това, което им се е случило вчера. Пробуденият има разбиране за света, което го прави сведущ и спокоен пред световните и лични събития. В този смисъл, сънят е непробуден. Нито е бягство, нито необходимост, а си е настояще, живеене в сън. Така поне е тълкувано пробуждането от... Ако знаех, че думата не е изяснена добре, щях да ползвам своя. Според мен, да желаеш нещо нереално е двуяко. Това се дължи на съзнанието, че то ни е по-приятно от живота или че ни е необходимо или важно за живота. Примерно в роман на Балзак един осигурен чичка профуква състоянието си в опити да направи диамант. Той е в живота и прави нещо, за което смята, че има перспективи. Уви, погрешно. Има нерешени научни въпроси, на които хората посвещават живота си. Ако това не им пречи да живеят- печелят, харчат, женят се, отглеждат деца, правят дом, то това не е бягство, а хоби. Дори да се лишават от тези неща в името на труда си, мисля, че не е бягство. Трябва да са недоволни от живота и преднамерено да правят постоянно и натрапчиво нещо, колкото да не мислят за истинските проблеми за да е бягство от реалността. Няма да възразявам, но ще дам някои случки: Българите били нападнати от хазарите. Някои от братята избягали, един минал отсам Дунава, друг отишъл по баварско, друг останал. Този който останал се покорил и не може да се каже, че си решил проблема. Този до Дунава основал нова държава. Този по баварско бил заклан заедно с народа си. Дошли в Долината на тракийските царе келти. Царували 70 г., после побегнали на Запад. Днес някои българи смятат, че било грешка да останем тук, а трябвало да бягаме още по- на запад.

Както става ясно от уикипедичната статия, индустрии се облажават от Бягството от света. Фантастична литература и приказки, утопична философия. Да не забравяме и романа "Времеубежище" Фантастични филми и компютърни игри,занимателно смешни и безмислени комедии и ситиком. Социални мрежи и стрийминг, които създават атмосфера на необезпокоеност Строежи на укрития, стаи и надеждни врати , помещения и дори бомбоубежища. Производство и пласиране на наркотици. Да не забравяме и производителите на бира и уиски Фармация и "Здравословен" начин на живот Религиозни водачи пари правят от комуни и фанатици, които се искейпват. Всичко от това може да дава парички. Е, може и да стигне до пробуждане, каквото направил Буда, искейпващ под едно дърво или когато Исус или Моисей искейпвали по пущинаците (то в оная страна друго има ли?) Бягството "работи лошо", когато към натоварения живот прибавя ново натоварване- измежду споменатите точки, разработени от индустрията. Тогава това не е бягство за почивка или размисъл, а за набиване на нови клинове, с надежда някога да извадим някой и напред- напред разцепим премазващия ни с тежестта си живот.

Към анонсираното определение бих добавил и това на английската уикипедиа ТУК. Цялата статия е много интересна. Там пише и: За да не прекалявам с цитирането, горещо препоръчвам статията. Само още един афоризъм : Авторът на "Хрониките на Нарния" казвал, че най- честите врагове на бягството от реалността (escapism) са тъмничарите.

Не стана по- ясно.Ето как се разбира Който има неадекватна представа за реалността, той по- нататък заменя действителността с алтернатива, която е неадекватна.

Както писах, бягството е спасение. Вечното бягство е спасение от непосилна опасност. Ако човек не може да се справи с нищо от живота, той се скрива за винаги, обикновено в гроба. В по- добрите случаи бяга, но се връща за уиски Шегичка от виц, накрая. Ако представата за действителността не е адекватна, но подлежи на корекции, човек опитва друга стратегия, освен бягството. Ако и тя е неуспешна, и следващата, и следващата, много вероятно е да избяга. Агорафобията е такова нещо. Все пак, човек има представа както за действителността навън, така и за действителността в себе си. Ако и тя е изкривена и като индианецът от "Полет над кукувиче гнездо" се мисли за слаб и нищожен, може да бяга дори и в лудница. С една част от цитираното съм съгласен, но другата- за това, че заменя неадекватна представа за действителността с изопачена и това е точно актът на бягство не разбирам. Какво му пречи да бяга от живота още при първата представа?

Именно. Така отива и в пристанище, при мама. Бягството е форма на спасение.

Не бих казал. Да речем пускаме жаба в гореща вода. Тя бяга. Пускаме я в студена вода- не бяга. Жабата е една и съща, температурата е различна. Значи причината МОЖЕ да е и външна. Пускаме жабата в студена вода, която загряваме. Тя не бяга. Причината МОЖЕ и да е вътрешна Да Тук е въпрос на възглед относно това, кога актът бягство е осъществен. Според теб в момента на мисленето/представянето, според мен в момента на действието. Ами ако отиде при мама да го гушне а тя му каже "`Земи се Уръце" и той се засрами и не бяга, а воюва? Най- точно е със стая за бягство- ако постоянно да стои в стаята, при мама, в нета, това е бягство. Ако ходи там да отпочине, това е почивка. Ако ходи за продължително време, доде огладнее, това не е почивка, но не е и бягство- щом излиза да се срещне със света. Нещо като трайно укритие, като хралупа, гнездо+избягване на вънкашното.

Да го обсъдим! Възразявам срещ "винаги става вътре в човека". Та човек понякога бяга в себе си, друг път при мама, трети при попа, четвърти в библиотеката, компютърната мрежа или изкуствения интелект, бяга в кръчмата и сред природата. Ако имаш предвид, че желанието за бягство се формира в човека, то е закономерно, но тогава не става дума за Бягство, а за Желание , преживяване, решение за бягство. Не че не можем да избягаме от света в себе си, но не Винаги. Какво мислиш по това?

Все ми е едно, че е посред други приказки. И в самото начало на темата да беше, няма никакво значение. Моят прочит на "бягството" на Малкия принц, което при Екзюпери е доста отговорно завръщане при своята розичка, е в това, че всеки трябва да има ескейп- стая. Маймуната си прави гнездо на връх- дървото за да може да ескейпва през нощта от хищници. Дивакът се е скътвал в пещери за да ескейпва от саблезъбия тигър, морякът правил пристанища, където да ескейпва от бурите и къща, където да ескейпне със съпругата си и децата му да са на сигурно място като розичка под буркан. Така че, хубаво е да имаш място, където да ескейпнеш, след като си се борил за важни неща и си много уморен, ранен и беззащитен.

За един друг аспект ми напомня песента "Вдигни очи". Кои бяха силите на промяната от Десети ноември?

Представа не е Предразсъдък. "Визия" ми допада повече, защото е нещо, което се вижда. "Представа" ми е близко до продукт на въображението: въображението ми представя някакъв образ, продуктите на аналитично мислене представяме в символи, а не образи. Все едно, не го взимай като важно. Отбих се да видя Къде живее и изобщо живее ли бог. Няма нищо по това. Чао.

Мнението ми за кавалерството се консолидира около определението, че това е акт на вежливост към жени с влияние върху живота на мъжа. При него чрез ритуализирано и символично ухажване се избягва враждебност и агресия от появата на чувство за пренебрегнатост, отхвърленост, неудоволеност за степента на приемане от нейна страна. "С влияние" са тези жени, които могат да напакостят или от тях има полза.

Намирам темата за непосилна. Влиянията за промяна на психиката са толкова много, а като добавим и комбинациите помежду им и става ... Може би е добре да обсъждаме нещо по- тясно, като това, каква промяна искаме целенасочено, планирано и осъзнато и от там, какви вътрешни сили и как водят до промяна. Като се замисля, промяната, която искам сега е да намеря ползотворен начин на използване на изкуствен интелект. Може би и за промяна в майсторлъка за съблазняване на жени. Тъй като това са съвсем различни промени, по- добре да избера една. Примерно жените. Предполагам се отдалечавам от идеите на автора и ще изчакам той да продължи темата.

Естетиката на Кен лий има място в съществуващите образци. В "Модерни времена" Чарли Чаплин пее (това е първият му звуков запис във филм) "Песен без смисъл" (Нонсенс сонг или «Je cherche après Titine» ) , така че смешното от този род е рядко и се отличава. Малко са такива примери. «Prisencolinensinainciusol» (Адриано Челентано, 1972), Flying Purple People Eater» (Sheb Wooley, 1958) Голямата разлика е в мащаба- Чарли изобразява Модерните времена на глобализация, индустриализация и автоматизация чрез различни форми и една от тях е деконструкцията на езика. Всеобщият Глобинглиш, който се разбира не толкова от смисъла на думите, колкото от жестове, интонация и контекст. Велико. Хасан представя този глобинглиш като ненужен придатък към всеразбираемата музика. За нея- балканска душа, музиката е основното средство за комуникация и наслада. По отношение психологията, разделям личното за Валентина Хасан от социалното за публиката. Валентина е архетип на прехода- неудовлетворена 31 годишна жена, която поради резките политически промени не изгражда солидно поведение. Вярва в чудеса и сбъдване на изненадващо щастие в непознатото. Няма опора в примери за успешно поведение, нито уверена среда. Вероятно е добронамерена и услужлива, но предполагам вече е намерила повод да стане недоверчива . Дръзка в своето незнание, няма социален опит и подкрепа, всичко трябва да научи по трудния начин. Публиката, която я осъжда и иронизира е високомерна, с презрително отношение към плебса, което може и да се оценява като вътрешен срам от нещо, което е било тяхно минало, а сега Валентина прави публично. Публиката, която се смее чистосърдечно е дружелюбна и не осъжда особеностите на другите. Отнасят се със симпатия към човек от своята черга. Те често я наричат "момиче" (на 31) фиксирайки така нейното поведение като дръзка в детската неопитност. Подкрепят я и протестиращите срещу елитарното, Кучетата от крайния квартал, които нямат порода, но имат природа.

Валентина повече прилича на Ганьо, уверен съм. След Освобождението той тръгва да покорява света. Злед Десети и тя се чувства отвързана за ново място и успехи. Ганьо ще прави бизнес с няколко мускала, Валентина ще покорява сцена с недостатъчни умения.Така Валентина е отново социалният тип на прохождащ в нова среда, който си въобразява, че по вълшебен начин свободата дава и място без труд и усърдие. Първите фолкзвезди и поп-фолк-историци също се нахвърлиха така. Идиотизмът да се обясняват езика на траките чрез съвременния български е не по- малко нелеп от Кен лий и също толкова разбираем. Само смелостта на Ганьо и Валентина е положителна, но тя е смелостта на прохождащ, непознаващ препятствията. Има и една разлика, която малко ме кара да съм предпазлив към такива хора. Докато бай Ганьо вика на всеослушание "Булгар, булгар", Валентина изглежда се срамува от произхода си. Срамува се от родното си село Плевенско и предпочита Кърджалийско. Вероятно се срамува от българското и се омъжва за турчин, възможно и да се срамува от личното си име, но това са хипотези. Напуска България и започва с мъжа си бизнес (абе какъв бизнес- някакво заведенийце) в Испания. Така повече замязва на един друг Алеков герой от "Пази боже, сляпо да прогледа". А колкото повече се срамуваш от родното, презираш го, толкова повече се преструват, че те харесват чуждите. У нас- смях и срам, в чужбина фалш и усмивки. Не ги харесвам тези. Валентина наля още вода в мелницата за презрение към българското. Застава редом до Кандид и „Оръжията и човекът“. Няма толкова посещения в ю-туб за уважавани наши изпълнители, колкото това за присмех- 1.5 милиона. Пази боже, сляпо да прогледа. Един коментар от онова време (2008 г) ме впечатли. "Какво толкова обсъждате? Смейте се!" Това пишеха и за постановката на „Оръжията и човекът“. Кой както иска.

Нещо забравено от 2008 г. ТУК. Не подгрявам стари буламачи, а чувствам близък проблема. Валентиан Хасан повтаря Бай Ганьо в неговата вяра, че има чудеса и ние сме в правото си да грабнем своето. Тъй като образът е предимно художествен, колебая се дали отразява герой в нов свят като Бай Ганьо или възход на декаданса като в "Изкуството да пееш фалшиво". Факт е, че шоуто направи с Валентина звезда на присмеха. Западняците си намериха пак повод да ни презират, Все едно, минало свършено Обаче аз се чувствам Валентина. Философските и психологически теми също са Валентина. А това не е смешно. Наивност, необразованост, подражателство, липса на вкус и мяра. Вярваме, че като пишем в тема Философия ставаме философи и като пишем в Психология ставаме психолози. Точно като щом пропеем в Мюзик айдъл ставаме певци. Наистина, Валентина заслужава повече от присмех. Тя е Ние само в пеенето.

Ева има изключителен принос в успеха на човечеството. Ако не беше смелата й постъпка, щеше да остане стара мома бездеткиня в скута на баща си. За никакво човечество нямаше да говорим. Слава на Ева, слава на първородния грях! Библейски погледнато, ще ни гонят от Земния рай, защото сме откраднали познанието на АІ.

и от болка, изолация. Пък то си е трудно. Ще се опитам да го свържа със Зимбардо. Да речем за мен Зимбардо е авторитет. Аз не смея да се държа гадно с хората, но той ме поощрява. Аз се страхувам, че ще ме подцени и ще накара другите да се отдръпнат, да ме изолират... и правя разни лоши неща. Онова изследване на Милграм показва, че и възрастни имат разни страхове, камо ли студенти.