Търсещ истини

Прозявката. Има един елемент в контакта между баячка и урочасан, който не е много ясен- прозявката. Смята се, че броят на прозявките на баячката е пропорционален на силата на урочясването, както и броят на прозявките на урочасания, защото чрез прозявките той се отървавал от злото. Склонен съм да мисля, че прозявката е контролен рефлекс, изразяващ връзката между участниците. Ако на прозявка на баячката, урочасаният не отговори, то комуникационната връзка, а от там и въздействието е прекъснато. Трябва да се наблегне на повторенията и словесния ритъм в баенето, докато се получи отговор. Смята се също, че урочасаният не бива да заспива по време на баенето. Обяснението е, че тогава урокито ще се закрепи и няма да излезе лесно. Прочее, заспиването на пациента и за всеки хипнотизатор е провал. Трябва да има контакт, който да продължи до надеждно успокоение на пострадалия. Тук става дума, че освен релаксативнотовъздействие, народният лечител е използвал и отработени от времето хипнотични техники

Очевидно върши работа.

Как помага баенето? Като всички релаксативни техники, баенето е много подходящо при състояние на трайна възбуда и обърканост, каквото е урочасването. Това са думи и ритъм, които предизвикват отпускане, еднообразни и незначителни. Те отвличат вниманието от причината и заради това са шептящи- този на когото се въздейства да превключи и засили вниманието си за да ги възприема. Самите думи са с позитивна насоченост да се премахне злото, представено метафорично или персонифицирано, с много повторения: „лошите очи да отидат „в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, деко кози не врещат”, "откъдето дошло, там и отишло”, „да оближем на (името) уроците тъй както слънцето росата от землята", 3 пъти, съпроводено с близване по челцето. и пр. Има много варианти на баенето, с различна поетична стойност и психотерапевтична насоченост, които си заслужават вниманието. Бих добавил и значението личността и авторитета на баячката като контрапункт на авторитета на урочасващият. Той е опасен, тя добронамерена; той е гръмогласен, тя шептяща; той е мъж, тя е жена; събитието е сложно, объркващо, баенето е просто, изясняващо. Моят източник за народни баяния е сборникът „Българска народна поезия и проза” В 7 тома 1983 г., том 7: Предания, легенди, пословици, гатанки. Както става ясно, текстовете са художествени произведения, а не терапевтични формули, обаче въздействието им може да бъде използвано и обяснявано

Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен. Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен. Как „предпазват” амулетите, заклинанията, ритуали и жестовете? По принцип, те нямат никакво взаимодействие със ситуацията, освен да предадат послание на околните: „Безпокоя се от влияния, чувствителен съм към сложности във взаимоотношенията и който ми съчувства, нека бъде така добър да е по- внимателен и емпатичен” Във вътрешен план обаче споменатите амулетии пр. имат съществено значение. Човек добива увереност, че контролира събитията ако се е прекръстил, плюнал е, чукнал е на дърво и има синьо манисто. Освен тази невярна самоувереност, споменатият тепегьозлък- придобит чрез действие или притежание на вещ, не помага по себе си. Истинският вълк не се впечатлява от манистеното герданче на кошутата. Мога да обобщя, че амулетите и магическите действия не помагат, но дават увереност, което в социална ситуация променя и отношението на другите. Околните се съгласуват и променят ако някой е самоуверен.

Лови ли уроки тепегьоза? Тази предразположеност да не се впечатляваме от социалните условности, от авторитет, от смущаващи ситуации, от условности и сложности при общуването бива наричана с думите безочливост, нахалство, наглост, арогантност, безсрамие, дързост, дебелоочие, циничност, но и настойчивост, смелост при сложни ситуации. Най- впечатляващо е сходството на думите, в които има око- дебелоочие и безочие, а също тепегьозлък- в което основата е гьоз- око. На турски лошите, урочасващи очи са kem göz. Смятам, че уроки от някакви специални очи и погледи не лови тепегьоза и предразположеностите, описани с всичките му синоними. Допускам, че такива очи не въздействат и на слепите. Техните сетива ограничават кръга на хора, с които имат връзка. По примера с кошутата и чучелото на вълк, една сляпа кошута няма да се спъне от това, че има чучело, но може да се уплаши, ако чуе лай или вой. Това обаче не е ур-оки, а ур-уши.

Разбира се, че това за което пиша "жалко" е нещо за което съжалявам аз. Не подлежи на друго виждане. Защо те помолих да пуснеш текста в "твоя " ИИ? Първо, защото по някакви причини не мога да ползвам ИИ днес и второ, защото "моя" по писаното по- горе за огледалото щеше да изрази мнения, които харесват на мен. С вежлив поклон напускам днес твоято тема. Чао.

Жалко. А иначе щяхме да се изясним "Какво се нарича постистина" по жив пример. Просто да се каже "Ето това съждение е постистина". ...добре де, а антрето на кого е огледало?

Остави клишетата, които четем постоянно. Имам предложение. Представи на твоя ИИ цитирания текст от г-жа докторката с питане, дали продставлява изражение на Постистината. Във всички случаи ще е от полза, все едно дали Да или Не.

Напротив. Четох внимателно. Това, че имам различно виждане е стремежа за обяснение от друг ъгъл. Все пак, стана ясно, че антрето и пояснението са с помощта на ИИ , който т.е. е някак си едностранчив, според застаналия пред огледалото. Което пък означава, че описанието му е филтрирано (за да бъде прието, а не отхвърлено)

Преди всичко, урочасването е социално и психологическо явление. Никой не става такъв, когато е сам, значи е социално. Никой не става такъв, когато спи или е в безсъзнание. Трябва будна психика. Кои личностни качества отличават този, който урочасва? Общо взето тези, които карат другите да се чувстват притеснени в негово присъствие, да привлича в значителна степен вниманието, било с особености на лицето, изражението, окосмяването, дефекти и образувания по лицето, било с особености на погледа, които за другите се свързват с някакви враждебни или заплашителни чувства. Всеизвестно е, че при учител със строг авторитет, ученикът губи ума и дума. Спъва се, забравя, става неадекватен на ситуацията. Връщането впоследствие на ситуацията в паметта, може да доведе до чувство на объркване, необяснимост, прекалена възбуда със съответните органични последствия. Т.е. не само актуалното преживяване въздейства, но и споменът, възпроизвеждането в ума, осмислянето му. Един мисловен експеримент. Представям си, встрани от пътя на кошута има чучело на вълк. Когато тя минава покрай него, цялото й внимание е насочено към тази мнима, но възприемана като реална опасност. Съвсем реалистично е да се спъне или да не догледа нещо. Тя не се е спънала, защото е урочасана, а защото цялото й внимание е насочено към нещо по- важно.

А може би грешиш? Основно защото едно явление не е механично, като лост свързано само с една причина. Социалните и психичните влияния са множество, действат в различни степени, възприемат се различно според различната предразположеност, някои действат опосредствано и изобщо причинността по отношение на психичните и социални явления е многофакторна. Излагането на психичните ползи е само един от многото фактори... за съжаление. Сега, при търсене на идеи относно урочясването, стигнах до една доста просторна статия, в която един учен- д-р Албена Ройдева обяснява много подробно явлението чрез наличието на магически връзки. Не като особеност на магическо световъзприятие, а именно като реална магическа връзка. Това е пример за пост- истина, когато истината е трудна за обяснение, но съществува друго- възможно обяснение. Ето и цитат А-ха, има и черна магия, която не изчезва току- така.

Промених го в анонса и го свързах с общоприетото- очи. У-р-оча-сан, у-р-оки.

Хрумна ми, а го отразих и в темата за Айнщайн, че математиката днес се ползва за моделиране (и доказване) възможността за съществуване на някакви зависимости и светове. Същото е и представянето на възможни съществуващи светове във фентъзи филмите, само че чрез образи, а не формули. Тези възможни светове и истини също присъстват в съвременната постистина. Не се търси истината, а новото, възможното. Не правдата, а правдоподобното. Към истината се отнасяме като към нещо банално, не заслужаващо интереса ни.

В накакъв смисъл, математическото моделиране на възможни светове е подобно на художественото моделиране на такива възможни светове. Всички фентъзи филми правят това- Аватар е за един възможен свят, където авторът постулира законите. Да, възможен, но несъществуващ. Методът на Айнщайн дава възможност по същия начин да бъдат произведени безброй възможни светове, които, уви, не съществуват. Откритието на Менделеев не е в този метод. При него има реално съществуващи и измерени/измерими свойства на вещества. Въз основа на тези реалности, а и експерименти откривателят прогнозира наличието на нови елементи, което и се случва. В този случай прогнозата е основана на реални, а не математически възможни зависимости.

Наблегнах на думата "аспекти", защото явлението "уроки" може да бъде обяснено с религиозни или магически средства. Моля, съфорумци с подобни възгледи да създадат такава тема в съответния раздел. Обичайно урочасването се случва при притеснителни хора или деца, в ситуация на неувереност и неяснота, но наситена с външни стимули (много хора, застъпващи се разговори, непозната среда, двузначни или многозначни сигнали и пр.). Урочасващият е обикновено доминантен или потърпевшия му придава някакво значение. Симптомите за урочасване са отпадналост, гадене, повръщане или разстройство, евентуално с треска, детето плаче без причина, сънят е лош и прекъснат. Не- болестен ефект е изпускане на вещ, спъване, падане. В народния опит, лечението е с баене, леене на куршум, предпазване с амулет, поплюване или чукане на дърво. По правило такова "лечение" действа. Етимологията на думата е неясна. Свързва се с корен "урок", което няма смисъл. Вероятно има връзка с древна дума, но връзката и думата са забравени. За мен е най- близка връзката с "очи" у-р-оча-сване. После- пак

Заради нещо такова го разглеждам като философ. Има нещо, което му признавам- чрез математика прави предположения, които евентуално биват потвърдени експериментално. Това е съвсем нов начин на философстване. У Еко- Махалото на Фуко има един знаменит епизод, в който се отбелязва, че размерите на будката за вестници може да се съизмерят с какво ли не- с размерите на Хеопсовата пирамида и какво ли не. Така с математически взаимоотношения може да се предполага много0 и вярно, и невярно, но честно ли е? Не беше ли по- важно откритие да се направи експеримент, да се открие факт, който после да се обясни? Това доведе до много успехи във физиката. Ако не съм лесно разбираем- това е идея над която разсъждавам и още не е изкристализирала. Основното е: Айнщайн използва Нов начин на философстване с преобладаващо използване на математиката, но не зная добро ли е или лошо. Ще опитам да се задълбоча.

Така е. Обаче каква разлика...След римляните учените са св. Августин, св. Йероним, Тома Аквински, св.св. Кирил и Методи, които не изследват физическия свят, а философстват толкова отвлечено, че сега ги има само в историята. Последните двама не философстват, де, обаче делото им е практически полезно, което го прави по- трайно. Религиозни са и Нютон, и Галилей, но това не им пречи да откриват не-божествени закономерности. Галилей преобръща вселената и говори, че божественото светило има петна. Нютон открива законите за движението, вкл. на небесните тела, отричайки земята като център на вселената. Прочее, той си има някакви негови съображения за да не вземе последно причастие. Просвещенците чак се противопоставят на църквата, пак с уговорката, че някои имат възгледи за свръхестествена сила. Времената са се изменили. Учените търсят истината. Сега, като се каже "Група английски учени" обикновено започва някой виц или нелепо "откритие". Ето, ти защитаваш и си на страната на религиозността, което показва, че е време на пост-истина, когато се намират някакви обяснения, често опряни на божество, а не на закономерности. Наистина, социалните закони, пък и физическите стигнаха някаква точка в която не са точни, а вероятностни. Неразбираемо е защо се случва това, а не онова и щом е неразбираемо, въвежда се неизвестното Бог, което не се намира с уравнение. При това не става дума за религиозни дейци, а за общия случай "човек". А щом много хора започнат да тежнеят към религията, тя се възвръща. Просто факт. А иначе бих причислил настъплението на религиозни и псевдонаучни обяснения на света към постистината.

Съгласен съм в значителна степен. Ето какъв пример има в историята: Елините правят невероятна наука- Евклид, Архимед, Птолемей, Аристотел. Римляните правят велики инженерни постижения- акведукти, мостове, Колизеят и Пантеонът. Обаче хората се насочват към християнството, защото то им дава някакви възгледи, които им създават комфорт- "Блажени нищите духом"= Не ти трябва наука, а вяра в бога. Изглежда истината се разпада от собствената си тежест. Погледнах в ученическите учебници колко сложни и пълни с непрактични проблеми са. Завършилите като нищо ще приемат някой пастор или гуру, който им обещава душевен комфорт без усилие, дори да им сипва наркотици в комката. Така че, постистината е нещо като гипсокартон вместо тухла- прилича на стена, но не държи. Достъпно, евтино, колкото да ти радва душата.

Разбирам

Смятате ли за добра идея, да объдим написаното от ИИ, че постистината е религиозна, а не научна истина?

Работата на учените в съвремието изглежда наистина е да казват различни неща. За да им обърнат внимание не е необходимо да надстройват, да усъвършенстват, което е трудно,а да бъдат различни. Стига се до там, че съсъществуват две противоположни "научни твърдения". Има еволюция + няма еволюция. Човек е особена форма в живота + човек по нищо не се различава от другите форми в живота. Земята е плоска+ земята не е плоска. Успоредните линии не се събират + успоредните линии се събират. Да не говорим за "истините" в диетологията. Плодове се ядат преди основното+ плодове се ядат след основното. Пържени картофи със сирене:НЕ+ пържени картофи със сирене: ДА. Да не добавям още. При това положение, че се приемат за верни две противоположни твърдения, не обикновените човеци изпитват объркване, а учените. Пука му на обикновения човек за еволюцията или успоредните линии. Обаче сериозният учен по по- горе казаните начини се сдружава с единомишленици и скоро започва да говори различен език от противниците. Явно съвременните хора в опита си да създадем всеобхватна наука, опитваме да изградим Вавилонска кула до небето. Историята с онази кула е довело до разделението на езиците. Сега постистината е състояние на разделение на истините. Едни ще говорят съвсем аргументирано, че земята е сфероид, другите, съвсем аргументирано, че е плосък кръг. ... и така пак няма да стигнем небето. Жалко. Оу, и антрето ли е на ИИ? А кое е твое?

Братство с наричащите се българи в Руската федерация е за мен нещо древно, но не и съвременно. Първо, защото имат друга вяра и език, с които сме се отдалечили през изтеклото хилядолетие. Второ, защото с избиването на българските родове при покръстването, генетичната връзка е скъсана. Нямам опит с враждебни към българското македонци, усетил съм презрение от страна на сърби и хладност от бъгарите от Западинте покрайнини. Българите от Украйна също не са кой- знае колко щастливи да им е майка една толкова неуредена страна. Преди говорих с един българин от Добруджа, който смяташе, че ако са в Румъния ще са по- добре. Ubi bene ibi patria или Ubi panis ibi patria, това е положението. Не можеш да приобщаваш външни, когато вътрешните са деморализирани от към родолюбие и бягат. В общ поглед, смятам, че темата има значение за историческото обсъждане и документиране на някаква стара- стара близост, която можеше да се възстанови само ако България беше независима и силна. Обаче сега, когато България е провинция на ЕС, интересът на братята зад граница е по- скоро за пашапорт на ЕС и миграция в някоя друга провинция. Примерно Чехия, Словения. Дори Германия.

Постистина е многообхватно явление. Макар да е в рубрика Психология, това, което очертава като значимо ИИ се отнася до Философия: Политика и идеология: Култура и културология Представеното от ИИ влияние върху човека за усвояване на постистини е едно и също при усвояването на истините. Няма някакво различие. Съждението за диалог между групите, за съжаление и в нашия форум среща враждебност. От психологическа гл.т. нещата са обяснени в другите точки, предложени от ИИ. Пътят за диалог е труден и е обусловен както от индивидуални, така и от културни и пр. предпоставки Критичното мислене също не е чест приоритет на участниците, защото означава и критично отношение към своите възгледи. От моя гледна точка, спорно е дори дали постистината е естествено явление в динамиката на знанията и на обществата или е формирано според някакви политически намерения. Не става дума само за дезинформацията, но в по- голяма степен за несигурността в истината, включително научната. Едни учени казват така, други- иначе и обикновеният човек няма средства за да избере една позиция. Накрая се доверява на някой авторитет, който случайно е наблизо или случайно се е озовал в живота му. Най- често този авторитет е по- близо до религията и вярата, отколкото до знанието и истината.

"Личностен план" не са мои думи. Да! В "Пир" на Платон така правят. Жалко. Надявам се, че след като обсъдим подробно моята личност и поведение, ще минем към темата. Все пак, за вас* този аспект е най- важен, а не този или онзи ник и поведението му. * Естествено, че за вас. Тук всеки може да си каже Х-Х-Х-Х как той го разбира.

Темата е интересна, Уики.англ. и отделя много внимание разглеждайки основно проявите на медиите, а не в личностен план "позната (политиката на постиситната) предимно чрез публични изявления в специфични медийни контексти (като коментари по големи телевизионни мрежи, подкасти , видеоклипове в YouTube и социални медии ), тя се изучава специално като феномен в медийните и комуникационните изследвания със специфични форми на казване на истината, включително умишлени слухове, лъжи, конспиративни теории и фалшиви новини " За мен Постистина е, когато някой каже "Как може да мислиш така!" и то не защото чака отговор как така го мисля, а защото е шокиран, че някой може да мисли свободно и да вижда нещата не от ъгъла на медиите и пропагандата.