Търсещ истини

Темата, която подхващам е подбудена отново от една антиномия- кога и при какви условия поведението на жена, взимаща пари в замяна на секс е безукорно, романтично, възвишено и при какви низко и осъдително. Жрици в Египет и Месопотамия били почитани за свещенодействието си- платен секс. Царски любовници като мадам Помпадур и мадам Дюбари дразнят народа до изблик на революция, но биват последвани от романтичната Дама с камелиите и предизвикващата съчувствие Фантин- майката на Козет. Средновековието осъжда проституцията извън спалните на папи, кардинали, крале и херцози. В съвремието узаконени проститутки имат профсъюзна защита, а трудът им, бива оценяван не зная как, за да няма сексуална експлоатация. Имам идея как да не се оплета в тази сложна материя но за това по- късно.

Историята на една доста различна жена, която искала да се приобщи към групата/племето на юдеите. Юда, на когото е наречен юдаизмът и юдейския народ довел на сина си съпруга- Тамар. (Битие:38) Обаче младоженеца умрял, с пояснението, че бил лош пред очите на бога. По тамошните закони, Тамар става по право жена на втория син, но и той бил лош в очите на бога и скоро умрял. Криминалисти не е имало да разследват съвпаденията, но Юда имал някакво предчувствие и върнал снахата в бащиния й дом, уж докато порасне третият му син. Той пораснал, но Юда не се сещал за кака му, а тя много искала да се приобщи към племето. Затова постъпила по много оригинален начин- когато Юда отивал да стриже овцете, снахата- вдовица застанала на пътя му като блудница и извършила съответната сексуална услуга подир което заченала, но предвидливо взела от шейха в залог печата му, жезъла и връвта. Не зная какво толкова ценно има в една връв, но другото са си царствени атрибути. Голяма мурафетлийка ще да е била за да й ги даде. Не зная дали е станала жена на Юда, но е прабаба на цар Давид и на Исус Христос. Разказах ви за една оригинална личност, с непредсказуеми но обмислени постъпки, която силно е желаела да се присъедини към семейството на шейха. Да ти умрат двама мъже и да станеш жена на баща им е доста нестандартно. Това е пример на ценността да бъдеш различен, когато искаш да си осигуриш брачно партньорство, както стана дума по- горе.

Със сигурност има различия. Снощи гледах филм- в една от сцените, полицай осведомява инспекторите отивайки в дома на свидетел: "Родът им е тук от основаването на щата, а аз работя тук само от 10 години". Има предвид, че "елитът" на града не го приема като авторитет и едва ли в следващите 10 г. ще го приеме. Вероятно не опитвате, както споменатия Люсиен да влезете в другата среда, а се чувствате добре в своята мултикултурна среда. Този тип отворени и противопоставени въпроси дават по- широки възможности за интерпретация и това е добро. Коментирайте така, както ви подсказва възприятието и свързаните асоциации. Това ме връща към разбирането, че достатъчно добре се чувствате в своя мултикултурен свят. Това определено е чудесно.

От ранно детство сме закърмени със стряскащото "Какво ще кажат хората?". То е онази второсигнална система, която е изработена след дърпане на уши и тупане на панталона отзад, след като някой съсед е известил за скитане на непозволено място, замеряне на котка, късане на череши или прескачане през ограда. Заедно с него върви заплахата с по- абстрактните "Чичо полицай", "Торбалан" или нещо от семейния фолклор. Вярващите добавят към това и всевиждащото око на техните божества. Научаваме, че сме под зоркия поглед на някого и ще има последствия по- тежки от отупването на панталона. Контролът на "Хората" продължава и с избора на дреха, с непочистените обувки или неподредена коса и нокти. После с думите, които "Не са за пред хора" и ученическото и служебно поведение. Отнасям се към тези уроци много положително, макар да не мога да ги спазвам всички, от което и сега си патя. Те са жив опит на хора, които сравнително успешно се адаптират сред другите. Колко да съм оригинален и различен в сравнение с тези мъдри уроци? Да бия полицаи?, да режа хора и чанти с ножче?, да ходя с кални обувки и миришеща на вкиснала пот фанелка?, да влизам по апартаменти и дворове, само за да не съм като другите? Е, няма да стане. Имам първосигнални спомени по ушите и панталоните.

Със съжаление констатирам, че нямам опит и отзивчиви познати, които да разкажат как е да се адаптира българин към чужда култура. Имам познати, които след гурбет са се върнали в България, но са отчуждени от предишната си общност и търсят нова. Разкажете, моля, за вашия личен опит от успешно вписване в избраната нова част от света и различни отношения.

Според мен, мотивацията е сходна- желание да бъдем/бъдат приети в група или дани/ги избере женската, обаче моделите на поведение не са идентични. Няма го при нас брачния танц на птиците или еленовият рев, обаче има нещо друго, което му прилича. Съгласен съм, че методът на сравняване с животните не е точен, но дава някаква начална идея, която да ни послужи като стимул за да генерираме хипотези, част от които отпадат, чест са неверни, част достоверни. ... и все пак, тези демонстрации са необходими за да бъдеш забелязан. "... по ума изпращат" означава, че трябва да се каже нещо различно и ценно и едва ли нещо, което казват всички. Мисля си за примадоните, които са екстравагантни, за видеоклиповете в които мадоните са с дреха от месо. Иначе кой ще им обърне внимание? Мисля си и за Айше, отишла в Берлин, която бързо заменя гумените галоши и анцуга под синята манта с нещо по- прилично, именно защото е с ниско самочувствие. Сега, вече искат да са различни и да носят яшмаци, защото са придобили самочувствие, че са значими. Съгласен Е, защо да не може да се припише уникалност и без градивност? Дреха от месо колко да е градивна? Или да запалиш храма на Артемида? По- горе писах, че това, което наричаш антисоциално поведение по форумите се появява при слаби защитни механизми на форума и администраторите му. Ти поставяш въпроса, за личностни дефицити, компенсирани с агресия. Мисля, че слагаш твърде високи цели пред всички ни. Човек си намира поведение, в което се чувства добре. Един съфорумец написа така: Какъв умник си, щом не можеш да надделееш над мен- глупака? Ето, той си е избрал ниша, която в живота е заета от конски мухи, оводи, комари. Какъв елитен кон си, щом не можеш да се справиш с конските мухи? Това пренасяне към животните поизянява ли моята позиция? Възможно е. Дори би било интересно. Пък може отказът от агресивно поведение да обезцени личността, тя да приеме, че за нищо не става и й падне самочувствието. Пък депресивните, със смазано самочувствие са по- нестабилни и отхвърляни отколкото агресивните. Знам ли?

По въпроса с Другите, ще го напиша много простичко, разбираемо за теб. Другите са всички хора, извън теб. Ако разбереш това, ще си наясно защо да живееш като тях. Другите дишат- дишай и ти. Другите говорят- говори и ти. Другите пият вода- пий вода и ти. Надявам се разбра!?! По въпроса с "Бъди благословен", смятам, че най- добре е да си уредиш лично посещение при Мирон Иванов и да го попиташ какво е имал предвид. Хубаво е, че ползваш изкуствен интелект, той търпи неразбиращи прости неща досадници и ти придава учен вид. Ползвай го и в бъдеще

ИИ предлага схема за възпитано навлизане на индивидуалист в система по модела на животните ИИ описва агресивни стратегии при животните по подобие на флуд, гролене, спам в интернет- форумите. Тези стратегии в някои случаи водят до приемане или изтърпяване в групата, в други до отхвърляне. Принципно, групите търпят досадните участници, когато самите групи не са структурирани, връзките са слаби или отсъстват, няма изявен лидер и ред, както и в случаи, когато носителят на агресивна стратегия е приет по принцип- младо маймунче, което изучава нормите или когато самата група е формирана с агресивни принципи- хиени, вълци, както и когато настроението е вяло и шумът го раздвижва. Отхвърлянето се осъществява в добре структурирани групи, с опит и лидерство, когато групите са сплотени и се изживяват като цялост, както и когато имат ценности и норми, които агресивното нахлуване нарушава.

Смятам подражанието,като един от начините да правим нещата "като другите". Сигурно има още много, но бих добавил и ученето/училището, където второсигнално, с думи ни обясняват какво-как. Наблюдението също, но само като етап преди реална дейност. Имам предвид, че кучето пред месарницата наблюдава, но никога не става касапин. Коментарът ти насочи мисълта ми към "Съвместен труд". Представих си съвместен труд в който трябва "като другите"да се гребе на триерата, да се върви под строй във фалангата. Всяко различие пречи на общата работа. После си представих съвместен труд с различни роли- жътвари жънат, връзвачи връзват, носачи носят. Другата дейност изисква да не се бъркаш там, където не ти е работа, да не си като другите, но да си като своите. После станах още по- подробен: има съвместен труд, в който се появява необходимост от оригинални типове. Оригинални певци, артисти, автори, инженери. Техният труд е толкова уникален, че и те трябва да са уникални. Въпреки това, в тяхната гилдия, трябва да се съобразяват с някакви, макар и незначителни ограничения на индивидуализма. Така уточних, че това, дали дейността е масова, в група или индивидуална е едно от условията, които решават изборът на тактика- съвместност или индивидуализъм.

Интересен и значим образ в творчеството на гениалния Балзак е този, на Люсиен Рюбампре в "Изгубени илюзии". Той е провинциален поетичен талант, който мечтае да се нареди сред парижките аристократични кръгове. Това е неговият отговор на нашата тема. Той иска да е "като другите", ама аристократите. Какво прави: подхожда към аристократка, която впечатлява с поезията си, с жар и младежка любов. Тя го подпомага, обаче аристократичното общество му подлага крак. По- късно, във "Величие и падение на куртизанките" някакъв каторжник, шпионин и негов опекун, подразбира се и хомосексуален доминиращ, иска да го използва, но за да го въведе в същите кръгове, като използва любовницата на Люсиен, държанка с прякор "Торпилата" и дъщеря на лихваря Гобсек, която да съблазни един малко измислен аристократ, който да го въведе в това общество. И този опит пропада, но формира идеята, че чрез любовни връзки е най- достъпно човек да се присъедини към "другите". Междувременно, неговият приятел и зет- мъж на сестра му, остава в своето съсловие, живее като другите и е благословен със семейна обич и по- малко подводни камъни и бедствия. Както е писано, щастливите семейства си приличат. Една друга, подобна история. Гьоте не е аристократ, но първо е талантлив и второ в свободния град Франкфурт юристите, какъвто е родът му, са в горната класа на Третото съсловие. Изучава право и поработва като юрист, но славата му е в друго. Харесва го за служител херцогът на Ваймар и го придвижва към аристокрацията, а Гьоте става фон Гьоте. Имал е несполучливи любови, вероятно защото е предпочитал да си говори с момичетата и да им сваля звезди, вместо да се жени. Чак по- късно си намира булка, която била ограничена и без произход, но изглежда е проявила инициатива и го е оженила за себе си. Стигам до гвоздея- Обществото, другите, а всъщност затворената класа Аристокрация е пред проблема да приема Гьоте и да отхвърля съпругата му. Все пак, заради него я приемат, условно. В тези два примера показвам стремежа на двама младежи да се включат, да са като другите в по- горната класа. Те използват своята дарба, индивидуалност и това е добър старт. Люсиен залага на любовните връзки и можеше и да успее. Гьоте на своята изключителност. Съпругата на Гьоте на практика влиза във висшето общество благодарение на любовната си връзка. Тези два разказа потвърждават и илюстрират писаното по- преди, а това беше и целта им.

... и ролята на Георги Димитров за това.

Ако речем, че "другите" е нещо средно между гений и идиот, то хората по правило предпочитат да са в горната част на средното. Мисля, че това е добро- ако подредим понякакъв признак хората, то това, което наричаме "другите" е в горните 50-70 %. Долните и горните по 10% (идиоти и гении) са нещо особено. Те са индивидуалности- Към техния диапазон имаме отношение, но не се смятаме, че принадлежим към тях. Е, някои се смятат за такива.

Ще оставиш ли своето дете, като го имаш, да се развива според своите си закони, ако детската учителка каже, че то има "специални педагогически потребности" и е изоставащо? Ще търсиш ли лекарска помощ ако му турят диагноза "аутизъм" или само ще го възпитаваш да е "различно и специално"? Как би постъпил/а в тази хипотетична ситуация? Аз бих пренебрегнал диагнозата "аутизъм", но бих се съобразил с друга, примерно логопедична помощ при заекване. По правило, бих предпочел детето ми да е като другите, но "по- добрите от другите", т.е. да е в една група с отличниците. От горното следва, че "Живей като другите" има своите деления и Другите съвсем не са нещо единно

Да си покорен или непокорен е толкова относително, колкото и нравите. Революционният рокендрол се гордее с бунтарството си: "Да живее рокендролът... Агенти на ОФ-ето извикаха ченгето шапката му хвръкна, да я гони бързо хукна"

Навярно във всяка антиномия полярните твърдения могат да се разчленят или да се добави трето. В този случай на мен ми иде на ум, че след блясъка на индивидуалността иде едно себеподражателство и рутинно поведение, имитиращо оригиналност. Поетите се повтарят, създали са име и правят това с което са ги харесали. Съпрузите поддържат жестове на внимание, но жените се оплакват, че в тях няма страст. Учените се задълбочават да човъркат проблема с който са извършили пробив. Настъпве време на "пунт и пластика", при което мускулите, бюстовете, всичко е фалшиво. Упадък. Появяват се епигони, които подражават на оригиналността, Това поведение е хем социално (правят като другиго), хем се правят на оригинални (различни). В случая не става дума за усвояване на положително, което да бъде прието трайно в обществото, а за безполезно подражателство. Казано метафорично- не да следваш нормите на Моисей, а да се правиш на Моисей. Така натрупването на много месии и пророци става белег за деканадс, упадък. Те не са индивидуалности, а пародия, подражание на индивидуалности. Чрез този белег- натрупване на псевдоиндивидуалности- подражатели можем да разберем, че обществото е в упадък.

При жените преходътот кокетка в тетка не е така ярък, както при мъжете. Когато ще съблазнява и покорява женско сърце е един остроумен, оригинален, блестящ, а после става един неразличим, обикновен тъпанар. Всичкият барут е отишъл да се обзаведе с жена или поне да се потърка с нея.После нещата си идват на мястото. Живот като на другите.

Според Платон най- ценна е мярата. При Аристотел- средината. За избор между "Живей като другите" и "Бъди различен", сигурно има някаква среда, но моят възглед е насочен към флуктуациите между двете в зависимост от обстоятелствата. Не избираме едното, другото или средината. Избираме някое въз основа обстоятелствата. Например пингвините- Живеят като другите- съвместно, когато се топлят или пазят от хищници докато мътят, но си имат свой партньор с когото се харесват по свой си начин. Общо взето, като са на сушата, където са много безпомощни, предпочиитат съвместен живот. В морето, където са като риба във вода живеят като индивидуалисти- наблягат на различието. Всеки лови и дебелее за себе си. Обаче, като ходят на пиршество- изобилие от крил и дребна риба се сдружават за кратко и ловуват почти съвместно. При това, на тези пиршества идват и акули и косатки, които не подбират, но пък ятото от пингвини има предимства заради бройката. Така според интереса и човек подбира... но това бе писано.

Смятам, че индивидуализмът е подходящ, когато трябва да проявим възможностите си, за да спечелим ресурс – работа, партньор, власт, признание или оцеляване в трудна ситуация, т.е. в етап, когато общоприетото поведение е в криза или когато индивидуалното ни дава предимства, достъп до ресурс. (Представете си само- всички под строй като в "Стената"на Пинк Флойд минават край пликче с пачка зелени гущери. Само ти проявяваш индивидуалност, отклоняваш се и придобиваш ресурс. А?) При навлизане в трудови отношения 1. Когато трябва да се докажеш като ценен специалист и да реализираш стратегически предимства (знания, умения, опит). Аналогия: алфа-вълкът показва сила и лидерски качества, за да заеме място в глутницата. 2. При търсене на брачен партньор Когато е нужно да се проявят полови предимства – красота, харизма, умения за грижа или статус. Аналогия: пауните с пера, елените с рога, птиците с песни и танци. 3. При лидерски роли и конкуренция Когато групата търси водач – човекът може да изяви личните си качества (решителност, организираност, визия). Аналогия: млад лъв, който предизвиква стария водач, за да оглави прайда. 4. При творческа или научна изява Когато новаторството и различният поглед носят полза на обществото и признание на индивида. Аналогия: пойните птици – мъжките често измислят „вариации“ в песента, за да изпъкнат пред женските. 5. При кризи и екстремни ситуации Индивидът може да излезе напред със смело, нестандартно решение, което да спаси групата. Аналогия: слон, който поема водачеството, когато стадото се изправи пред суша или опасност. 6. При изграждане на социален статус Изразяването на индивидуалност чрез стил, постижения или символи на успех (мода, изкуство, спорт) укрепва мястото на човека в общността. Аналогия: маймуни, които демонстрират сила или социални умения, за да повишат ранга си в групата.

Бих допълнил, че не само оценка и анализ, но и поведение. Човекът е социално животно, т.е. не му се живее сам и у нас най- тежка клетва е "Ега опустееш". И още нещо по цитираното- да, полезни средства са , но при какви обстоятелства кое действа? При условие, че човек може да се справи сам, предпочита да е сам- сега, в тези вили-палати, хората казват "Тук (без външни хора) ми е по- спокойно". Обаче за веселба или по работа, няма как- при хората и като хората. Има поговорки- "Сред вълците виеш по вълчи" или "В Рим- като римляните"("When in Rome, do as the Romans do"). Има и още поговорки, които насърчават "като другите", колективизма. В т. см. сближаването с другите и подражаването на поведението им е значително по- ценно от индивидуализма. При всякакви обстоятелства! Казармата показва, че и там- където царят ходи сам.

В младостта ти,кое предпочиташе, да бъдеш: късо подстриган или да си пуснеш дълга коса? Какво ценност определя този избор? Имаш ли татуировки и защо избра това, което е?

Тази антиномия привлече вниманието ми, като видях в една детска градина призива "Бъди различен!" и се сетих, че ни учат да приемаме нато не-различни дебели балерини; имащи се за жени брадати естрадни звезди и пр., а същевременно лекуват като болест и слагат диагноза на по- затворени дечица. "Бъди като другите..."пък е популярно като заглавие на книга на Мирон Иванов. Предполагам, ще стигнем пак до "Понякога е по- добро едното, друг път другото", но в кои моменти, не зная. Надявам се на интересна дискусия.

Колкото и да е само получател на риба, клиентът също трябва да понаучи едно- друго. Ако този, който продава риба достави непозната риба, която дръзко рекламира, клиентът ще се хване на въдицата, доверил се на хвалбата. У нас няма риби с отравящо месо, но се смята, че Морското куче не става за ядене, а опасният с перките си Морски дракон става за ядене, но трябва да се чистят отровните му жлези. Не става дума, че трябва да се научи да лови риба, а само да ги разпознават и този, който лови, но и този, който само потребява. Това правят и продавачите - създават си учени клиенти. Сещам се за картините на теле или прасе и схемите на месото по тях- плешка, пържола, филе, контрафиле, рибица, флейка. ПРЕНОС Дали ще е бизнесмен, дистрибутор или клиент, трябва да има някакви познания за потребяването на това, което се предлага. Който иска да го продаде може да идеализира информацията, но тя е необходима. По- добре "консултантът" в магазина, отколкото хич. Въпреки това, измамата е възможна... за учене се плаща. Добре, че по нашите води няма риба фугу

Понеже сме в общество, зависещо от печалбата, това да продаваш риба или умения по риболов си е все бизнес- ниша. Пренасям: Едни се приспособяват да продават стока, нещо потребно, а други заемат своята ниша да продават мурафети- учат как се продава някаква стока на печалба. Особено в България, след социализма, имаше много, които никога не са правили бизнес, а учеха други на бизнес. Вчера дочух една дребна булчица да се хвали, че преподава на военни логистика. Тя- която никога не е пратила един камион с фугасни снаряди, а само е чела книжки, дава ъкъл. Кой би си помислил, че бизнес- коучовете могат да правят бизнес- ако можеха щяха да правят пари. Та, от тази страна погледнато, да продаваш риба или учиш на риболов е въпрос на пазарна преценка.

Представих си как психотерапевтът прави клиента независим. Бизнесът си отива- Никой продавач не риба и психотерапевт няма интерес вместо клиенти да има конкуренти. Поповете също. Ако не са посрендици към бога, от какво да печелят? Библия на латински или пък с книги пред неграмотниц и Далаверата е да продаваш риба, а не да си продаваш занаята-