Търсещ истини

Именно това СЕ е обичайно и изразява че животното се самохваща според някакви разбирания.

Исус подир Моисей Митовете за Моисей са митове на едно самоопределящо се племе на пастири. Те си имат своя най- компетентен пастир, който формира законите им и пази легендите им. Митовете на Исус са митове на едно съсловие в световна империя, в която са много племена и нрави. Християнството е изобразявано като агнец, но по- често като риба Защо Исус избира точно митове за риба, коя е групата, която ще го разбере? Това е дейност в която не отглеждаш и не се грижиш за това, което те храни. Търговецът не разорава нива, нито прави кошара за стадото. Той примамва и чака в дюкяна кой ще се хване на въдицата. "Ще ви науча да хващате души" казва той и рибарите тръгват по света. Хващат в мрежи какво- дойде, а божеството ще отдели добрият от лош улов. Прочее има и ред, в който уловът да нахрани ловуващия.

Приемам аксиоматично, че митовете са важни образци, които обясняват актуалния свят и начин за преодоляване на конкретно препятствие в него. Митовете за Херакъл представят една мощна природа, която човекът надмогва агресивно Кратък поглед към основополагащите митове у нас Митовете за революционерите Левски, Ботев, Раковски и апостолите, представят важен стил за формиране на независима нация. Митовете за кроткия, трудолюбив и плодовит живот на българина- възрожденец формират моралните устои на Третата Българска държава Митовете за Георги Димитров, Септемврийското и Деветосептемврийски въстания и партизанското движение обясняват свят на класови различия и начин на преодоляване на противоречията. Митовете за бригадирското движение и масов трудов ентусиазъм формират модел на активен труд и социалистически морал. Разказите за зверства и отхвърлянето на митовете от социализма оставят празно място, което старите митове от началото на Третата Българска държава не запълват. Новите митове са за подкупи, измами и насилие и нямат позитивна морална стойност. Кратък поглед към митовете на САЩ При създаването си като нация, в САЩ са активни митовете за герои от заселването на страната и войната за Независимост и Тражданската война. В етапа на индустриализация следват митовете за Президентът-учен, за неуморният експериментатор- изобретател, за смелите и решителни строители на небостъргачи, мостове и язовирни стени. В настоящето митовете са за онези владетели на дигитални мрежи и средства, които променят света- Джобс, Гейтс, Зукърбърг.

Разбирам.

Не настоявам, но аз само създадох условия- привлекателен вид на кукичката маскирана със стръв, невидима връзка с мен- кордата. Дори се отстраних, за да не си повисли рибата, че аз го правя. Нещо като стръв за еврозона или за евтина стока в електронната търговия

не много неща Допускаш ли, че е склероза, деменция или е млада за нещо такова? Идеята ми е, че може да е заболяване, неподатливо на лечение. Ако е така, бъди много търпелив и се основавай на две правила 1. Трябва да оцелееш и бъдеш пълноценен след Онова. Помагай колкото можеш, но се съхранявай за после 2. Приеми грижите си за последни, за отплата за времето, когато ти е прала ританките. Ако не правиш нещо, с което да се отплатиш, ще бъдеш неблагодарник. Обичай я.

Минаха три дни, какво се промени?

Отидох на риба с въдица. Метнах, чаках, дремах, пих бира. Хвана се риба. Кой я е уловил? Аз? Въдицата? Тя се е уловила случайно? Тя е избрала да се закачи при мен заради нещо?

Там е работата, че не сме машини и не лостове и мотовилки ни управляват, а вероятностни процеси, в които взимаме решение. Мемовете/идеите са многобройни и противоречащи си, поради което сме винаги в състояние на избор. За машините и равновесието на механичните сили важи разказът за Буридановото магаре. Но и магаретата не са машини, а взимат решение, така че реално магаре няма да умре между две идентични купи сено. То не е машина... има управление от висша нервна дейност.

В първият момент под "скука" си представих петчасово каране по магистрала. Еднообразие, скука. Не можеш да мислиш за нищо сериозно и съсредоточено. После си представих, че пускам позната и приятна музика с бърз ритъм. Разнообразява ме. Припявам. Това, естествено, с нищо не ме усъвършенства, но времето минава по- приятно. После си представих музейният служител, който виси в един малко посещаван музей и ту наднича през прозореца, ту си пуска радио през слушалки, чете книга или най- безочливо дреме. Стигнах и до там, че видях шопо, който нема какво да прави сред зимните преспи. Насякъл е дърва, напалил е огино и се чуди, чуди, па отиде в кръчмата да се накърка, поприказва, попее или удари една ръченица. Никакъв мотиватор за развитие. Обаче Бертранд Ръсел пише: "Скуката като фактор в човешкото поведение по мое мнение получава много по-малко внимание, отколкото ѝ се полага. Убеден съм, че тя е една от великите двигателни сили през историческите епохи и в наше време това е в сила повече отвсякога. " После пояснява, че обратно на скуката е възбуждението. Та, скучаещият трябва да има някакво ниво на интереси, които да са предпоставка и шанс за позитивно насочено възбуждение. Скучаещият шофьор може да пусне рап или да учи чужд език от записи, а музейният пазач може да чете нещо развлекателно или да учи за магистратура. Скучаещият уличник може да стане колежанин, но по- вероятно е да се надруса или открадне и профука на хазарт някой лев. Когато някакво възбуждение води до лични открития, самоусъвършенстване или дейност, похвална пред другите, то става ясно, че не скуката, а бягството от нея е двигателната сила, което лесно се илюстрира с това, че не дремещият, а включеният двигател ни тегли напред или хвърля в канавката.

Простете, че се намесвам. В първият момент под "скука" си представих петчасово каране по магистрала. Еднообразие, скука. Не можеш да мислиш за нищо сериозно и съсредоточено. После си представих, че пускам позната и приятна музика с бърз ритъм. Разнообразява ме. Припявам. Това, естествено, с нищо не ме усъвършенства, но времето минава по- приятно. После си представих музейният служител, който виси в един посещаван малко музей и ту наднича през прозореца, ту си пуска радио през слушалки, чете книга или най- безочливо дреме. Стигнах и до там, че видях шопо, който нема какво да прави сред зимните преспи. Насякъл е дърва, напалил е огино и се чуди, чуди, па отиде в кръчмата да се накърка, поприказва, попее или удари една ръченица. Никакъвмотиватор за развитие. Обаче Бертранд Ръсел пише: "Скуката като фактор в човешкото поведение по мое мнение получава много по-малко внимание, отколкото ѝ се полага. Убеден съм, че тя е една от великите двигателни сили през историческите епохи и в наше време това е в сила повече отвсякога. " После пояснява, че обратно на скуката е възбуждението. Та, скучаещият трябва да има някакво ниво на интереси, които да са предпоставка и шанс за позитивно насочено възбуждение. Скучаещият шофьор може да пусне рап или да учи чужд език от записи, а музейният пазач може да чете нещо развлекателно или да учи за магистратура. Скучаещият уличник може да стане колежанин, но по- вероятно е да се надруса или открадне и профука на хазарт някой лев. Когато някакво възбуждение води до лични открития, самоусъвършенстване или дейност, похвална пред другите, то става ясно, че не скуката, а бягството от нея е двигателната сила, което лесно се илюстрира с това, че не дремещият, а включеният двигател ни тегли напред или хвърля в канавката.

Ролята на кавалера е добавъчна за дамата. Основният носител на задоволство е съпругът или горният шеф. Това, което той не може да удовлетвори от потребностите на жената, наема се кавалерът. В замяна той получава някакви предимства и покровителство. Поведението му бива съобразено освен с потребностите/исканията на дамата, също с ограниченията поставени от съпруга/шефа, етичните норми, обществените очаквания и несъгласия, личните му интереси. Често кавалер е този, който иска да се стабилизира в горна класа. За това използва покровителството на дама, при което усъвършенства необходими умения за своя живот. Когато придобие семейство и статус, ролята на кавалер на други става рушителна за семейството. Става равностоен приятел, а част от кавалерските му постъпки се запазват като проява на вежливост, но съобразно горния коментар- кодекс, прояви, които ще дава на всички дами.

В съвремието ролята на суверен имат Груповото мнение на елита и Груповото мнение на средата. Ако тези две сили изискват някакво поведение, разумно е да се съобразяваме. Модерен корпоративен „Кодекс на кавалера“ (между етикета, хумора и човешкото достойнство) I. Универсален принцип: „Ако не можеш да го направиш за всички, не го прави за една.“ Почтеността е безпристрастна. Личната симпатия няма официална длъжност в офиса. II. Кавалерство ≠ Ухажване В офиса всеки жест се чете като потенциално целенасочен. Имай предвид: Ако отвориш вратата на една, трябва да я отваряш за всички. Ако донесеш кафе на една – трябва да поръчаш за всички, (или се дръж професионално и не носи никому). III. Специални случаи: Началничката Вратата, кафето- може – но от уважение, без интимност. Спазвай мярката: не поднасяй цветя, освен ако е официален повод за всички. Домакинята На домашно събитие: цветя, комплимент за дома, помощ при раздигане – да. Но не оставай последен и не предлагай да „помогнеш в кухнята“ на четири очи. IV. Колежката е равна Танц? Само ако е групово. Допрени- само ако след това го направиш с всички други. Кавалерски жест? Само ако е общ, видим и към други жени – иначе е покана. Разговор за външност? По-добре говори за презентацията ѝ – или не говори. V. Сигнали за опасност: „Може ли да ти помогна?“ – звучи невинно. Но колко често го казваш на Петър? „Днес изглеждаш страхотно!“ – чудесно. Но дали би го казал на Георги? VI. Какво остава за кавалера? Точност, внимание, яснота, такт. Човешко присъствие без корист. Елегантност на духа, която не зависи от пола, а от мярката. Епилог: Истинският кавалер в XXI век не е мъж, който ухажва жените красиво. Той е човек, който се отнася с достойнство към всички – без шум, без превземки, без подмолност. Звучи като зрял честен човек. Така е.

Тъй като и по време на трубадурите, а и до днес продължават споменатите диви и осъдителни днес, пък и тогава практики, някои смятат, че това е изразително аристократично, а после и буржоазно лицемерие. Да бъдеш угодлив с по- горните и безпощаден към по- долните(?)- не бих нарекъл това лицемерие. Който не се държи според ранга си и очакванията на висшестоящите определено рискува много. Кой би се държал като с равен с краля, с господаря на земите? Не е естествено. Не е естествено и да се държи ласкателно с подчинените. Така се стига до изискване за някаква вежливост и човечност към нискостоящите и достойнство според ранга пред висшестоящите. На думи е лесно, но на практика всеки ден при самодържец е рискован. (Опитвам се да си представя как кралският виночерпец пее мадригал с превъзнасяне достойнствата на кралицата. Предположението ми е, че ще последва или дружески смях на цялата компания, или бой с пръчки, или и двете. Само специални хора могат да са в ролята на кавалери и трубадури. Или аристократи с близък ранг, или артисти, които имат специалните права, дадени им от Аполон и музите) След появата на кавалерството в двора на феодалните владетели, то се разпространило и сред буржоата, било поради подражателство, било поради ползите от такова поведение. Буржоата няма достъп до кралски особи, но има по- богати и властни контрагенти, и такива, които зависят от него. Към горните спазва някакво благоприличие, а към долните се отнася според интереса си. Така поддържа практиката на "символично ухажване" при която носи подаръци на съпругата и децата на по- богатия в бизнеса и съпругата на кмета, поздравява ги с дълбок поклон при среща, а като му заговорят, се топи в захарен сироп. Съответно, това не се случва с чистачката на канцеларията му. Паралелно с това, в селата и мизерните градски свърталища, контракултурата запазва сурови нрави на жестокост и насилие. По същия начин там действат и кавалерите. Както казва Валери Петров "Какво да се прави, тогавашни нрави". Така или иначе, кавалерството се развива и достига до наши дни. То има своите особености, съответстващи на другите културни влияния. В Англия духът е протестантски и пуритански. Съпругата трябва да е скромна и добра стопанка, която същевременно е морален стожер и коректив на съпруга си. Съответно кавалерът се отнася внимателно и с интерес, че и с послушание към съветите й. Цени и охранява името й на скромна и нравствена. Френската дама по това време е по- открита за флирт и обществена активност. Кавалерите й, освен компания, участват в одумването на други приятели и приятелки, осигуряват лукс и зрелища. Руската дама е в друго амплоа, т.е. други културни изисквания. Тя е силно религиозна, благодетелна, жизнена. Кавалерът съответно се нагажда и е мистичен като Распутин или решителен като Потьомкин. Тези изображения на кавалери не са в никакъв случай статични. Те са динамични, както потребностите на "дамата". Който иска да се възползва от благосклонността й, трябва да предугажда желанията й, да ги чете в очите й. "Много ли бяха желанията й?" пита поручик Лукаш. "Около шест- отговаря Швейк- сега спи като заклана след тази езда". Така че да се говори за строг етикет е пресилено, кавалерството е висше изкуство за получаване на благосклонност.

Едно ограничение в кавалерството. Глупаци и простаци не могат дабъдат кавалери. Това е аристократична привилегия. Глупакът не може, защото не му стига ума да разбере какво е това "символично ухажване" при табуиран секс. Простакът- защото не може да разбере границите между достъпна и недостъпна жена, поради което не ухажва символично.

Възприемам кавалерството като акт- действие. Съгласен съм, че има и надежда накрая да се оженят. Обаче и петелът се надува с надежда, че работата ще стане... Кавалерството е също метод мъжът да бъде забелязан и допуснат. За това ще се бие с дракони, ще носи цветя и багаж, ще купува коли, все с надеждата нещо да проработи и предаде гените си. Стихотворение "Романс" на Иля Велчев в песен на Лили Иванова Помо̀ли ме за малко обич, но малко може ли да се обича? И знаете ли вий едно сърце любов от милост да раздава? Не ме моли, а ме вземи – жената трябва да я грабват. Жената е жена със силните мъже – страхливците не могат да обичат. Лили харесва това съдържание и очевидно иска да бъде грабната, а не да й носят багажа. Сходно е и "Бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено" от "Нещо нетипично" на Ивана. Така че и Дон Кихот и Бесният Роланд, и аз, и ти, правим откачени неща с надежда да бъдем забелязани. ПП Като писах по- горе - "да се оженят" се сетих за вица: Защо блондинките гледат порно до края? За да видят накрая дали ще се оженят.

Учудващо е, но е факт, че любовните песни и истории от времето на трубадурите до наши дни се отнасят до други, а не до своята жена. От бедния ми опит мога да кажа, че достатъчно изразителен е героят от оперетата "Прилепът", който казва за своята жена, че е "Прочетена книга". Тя е завоювана, мъжът е предал и възобновил гените си и няма защо да се държи по- различно от обичайната семейна вежливост. За мен, положителното в появата на кавалерството е, че създава етикет на отношение към жената с по- висок статус. Героини като Федра и жената на Потифар са опасни, а мъжете на власт- жестоки Библейската жена на сановника Потифар харесва Йосиф. Той с право се опасява да се отдаде на съблазните защото знае, че са смъртоносни. Приела като оскърбление и пренебрежение към достойнствата й, жената го оклеветява пред властния си мъж, че бил искал да я съблазни, за което е хвърлен в тъмница. Е, по- малкото зло. Федра също преживява любов към заварения син на съпрега си- Иполит. Иполит също допуска да я унижи като й откаже взаимност, което е причина Федра- майка на двама сина да се самоубие- може би от несподелена любов или от унижение, след като оклеветява Иполит за посегателство, дотам, че баща му- Тезей го проклиня и той умира, влачен от конете си, в юздите на които се оплита. Хубавото на митовете е това, че ползват героя за да разказват още и още. Научаваме за нравите тогава. Тезей е баща на Иполит от една амазонка, с която също е имал малко романтични отношения- в битката с амазонките ли я пленил, или му била дарена като плячка от Херакъл, или я отвлякъл с измама да се качи на кораба му. Сблазнява и Ариадна, която му дава нишката с която да излезе от Лабиринта, но я изоставя, защото научил, че е обречена на Дионис. Ами така се прави- ако шефът ти хареса жена ти, какво има да избираш- бягаш,защото ще те убие. (Тука ще вмъкна две библейски истории, едната за дядо Аврам и баба Сара, в която Сара била харесана от владетеля, но за да спаси главата на мъжа си, казала, че й е брат. После и един друг съпруг на хубава жена си изпаща заради нея- пращат го на смъртоносна битка за да може Давид да му отнеме Вирсавия.) Та, след като Тезей изоставя Ариадна на по- силния, при него търси закрила Медея. А закрила означава да му се подвре, но не му ражда деца. Следва женитба със сестрата на Ариадна- споменатата Федра. После Тезей на стари години участва в отвличане на десетина годишната Хубава Елена, която печели след теглене на жребий с другите разбойници. Е, не могъл да я има като жена поради нейната възраст. После участва в още един опит за отвличане и то от Подземното царство. Пъстра палитра на начини за придобиване на жена. Измама, насилие и никакво кавалерство.

От опит, тази група не се посещава и дава възможност да се излагат по- целенасочено философски търсения. Както и във форумната дискусия със същото заглавие, ще отбележа накратко , че кавалерството (от френски chevalerie – рицарство) произлиза от Средновековна Европа, където е било част от рицарския идеал – съвкупност от морални и социални норми, на които се е очаквало да отговаря един рицар. Етичен кодекс на рицаря. С течение на времето кавалерството започва да се свързва по-специално с отношението на мъжете към жените. Създава се идеалът за "дворцова любов" (amour courtois) – възвишена, често платонична любов, в която мъжът служи на дамата си с преданост и уважение. В този контекст кавалерството означава: внимателност, галантност, такт; отстъпчивост, като отваряне на врати, подаване на ръка, помощ в ежедневни дейности; уважение към женското достойнство и емоционалност. Кавалерството предполага: самоограничаване от страна на мъжа в името на жената; усърдие в грижата, без очакване на възнаграждение; уважение към личността, а не използване на силата, превъзходството или социалното положение. Днес понятието кавалерство има както привърженици, така и критики: Привържениците го виждат като израз на уважение, възпитание и добродетел, а критиците, особено от феминистки позиции, твърдят, че някои форми на кавалерство могат да укрепват стереотипи и патриархални нагласи, представяйки жената като слаба и зависима. Смята се, че чрез кавалерство грубият мъж- воин се усъвършенства за взаимодействие извън бойното поле. Малко са примерите в които грубата и хлевоуста свадлива жена се усъвършенства чрез нещо като кавалерство. Може би "Укротяване на опърничавата".

Идеята за кавалерство е възпята в куртоазна поезия на странстващите и придворни поети през 12 в. в Западна Европа. Изразява любов и преклнение към недостъпна дама. Поклонникът- рицар (кавалер) е с по- нисък ранг, а дамата е съпруга на суверен или неомъжена от висок ранг. То е ритуал, който да покаже на дамата, че тя не е пренебрегната, защото може злобно да отмъсти, като същевременно не се стига до истинско ухажване за сексуална връзка. В днешно време се смята, че кавалер е този, който се държи така, че на своята или чужда жена да е приятно. Това приляга повече на паж или компаньон, а не на войн на суверена. Още по времето на Сервантес започва осмиването на споменатите кавалери, а галантната поезия се приближава до сладки думи за съблазняване. Мнението ми е, че кавалерството е необходимо по отношение на своята съпруга и висшестояща дама (шеф или жена на шефа, на кмета или на някой от когото сме зависими) и по отношение на жена- цел за съблазняване. Да помогнеш на баба да се качи в автобуса не е кавалерство, а етика на отношения към по- възрастен. Да помагаш на непозната жена, която не е цел за интимност е някаква вежливост, която е социално желателна, но ако предизвиква притеснение, може да се избегне. Погледнато като размяна на ползи, да помогнеш на случайна жена в извън детеродна възраст не носи полза.

Ако взимаме предвид, кръвните групи за определяне мястото в обществото, то доста трябва да се замислим дали да сложим за началник някой, който е бил ловец и е издебвал и убивал за да се нахрани, а съседите си е респектирал със здрава тояга, т.е. 0 кръвна група или пастир, който ходи подир стадата, опитомява ги, грижи се за тях през зимата и ги пази, т.е. В кръвна група. Приемливо е, че кръвната група се е формирала според хранителния режим, а не с характера на трудовата дейност. От това следва, че поведението, психиката, не са свързани с кръвната група. Поведението се определя в по- значителна степен от това, какво работиш, отколкото от това, което ядеш. Ако имаше връзка с веганството, то ...

Изтупвам от праха тази тема, защото искам да споделя своите виждания, които малко се различават от написаното преди. Имах възможност за кратко да сравнявам заявена кръвна група със самооценъчен тест за нагласи. Пиша "заявена", за да подчертая, че не е съвсем надеждна. Някои не си я знаят, но не искат да изглеждат тъпи, други искат да имат казаните характери, а не своите. Като пиша за теста за нагласи пък от значение е думата "самооценъчен", който има същите подводни камъни- хората искат да изглеждат по- някакви според разбиранията си и, други пък не се познават и хич не щат да се самоизследват. Като прибавим, че и тестовете не винаги отразяват това, което заявяват или авторите им не са на върха сред учените, получава се да мериш нещо, което не е съвсем така с друго нещо, което не е съвсем еталон. От сравнението, което се получи, не можа да излезе значима корелация. Има, но е слаба, несъществена и можа де мине като наравност при хвърляне на заровете. Писал съм и в друга тема- за необходимостта на човек да слага в групи хората, защото това опростява общуването, така че тази класификация, за кръвната група и значението й за характера представлява още интерес за мен. Приемането, че кръвната група се определя от храненето ми е разбираема. Разбирам, че когато човекът е земеделец и се храни с плодовете на земята, това се отразява както на физиологията му, така и на психиката му. Съответно- като е скотовъдец. Обаче това е станало преди хилядолетия. (Ей, сетих се едно недомислие в текста по- горе, че кръвна група АБ е на 1000 години и такава е имал и Исус, който се е родил преди 2000. Пък най- често сред другите тази кръвна група се среща в Лапландия от където е Дядо Коледа ТУК) Разбирам, че земеделецът трябва да е прилежен и търпелив, а скотовъдецът решителен на момента и съобразителен с новостите в обстоятелствата. Обаче това са необходими за всички качества. Каква е толкова разликата? При това има и земеделци- организатори и скотовъдци- организатори, които нито сеят, нито пасат животни, а се разправят с хора. Тези ще да са от О кръвна група. Тяхната храна очевидно е била каквото намерят- и растителна, и животинска. Сега науката не приема теорията за връзка между кръвната група и характера, смята я за сегрегационна- щом е за началник- от Нулева да е! Ами не са прави. Свикналите с касти на Изток лесно я приемат, имат си дългогодишен опит, но в нашата цивилизация сме за повече либералност. В уики се обсъжда ТУК, ТУК и на други езици. Много ми е трудно да се откажа или да съм краен привърженик на връзката между кръвната група и характера, интересна ми е, не повече от разделението на зодиите. Предполагам, че голямо влияние ми оказват и книгите по темата, с които хората си правят пари, а ние им вярваме. Утешавам се, че в Рим, по времето на най- силната наука и инженерни посижения е имало и най- голям възход на хиромантията и астрологията. Бързо променящите се времена правят така, че хората да вярват на много- и истини, и измислици.

Колкото и да се иска на някого, антисемитизмът не е само срещу евреите. Агаряните също са семити. Антисемитизмът е срещу семитските народи, само част от които са няколкото племена, останали от дванадесетте Израилеви.

Значи производството на ядрено оръжие, е хубава новина? И откога съдите толкова криво? Откога защитата на производителите на ядрени оръжия, се смята за добро? Не да не мога, но не бива да отговарям. Има прекалено много семитски фанатизъм. Да казваш истина на фанатици е все едно да даваш бисери на ...

Ижицата, чичо, ижицата А нападението на Израел е лоша новина и осъдително действие. Тамошните хиени се преструват на лъвове. Ще видим до кога ще изчаква Муфаса.

Подкрепям Земята кипи, тя се хванала за "ижицата". Нещо не е наред.