Търсещ истини

Както писах, ИИ е автор на препоръките в анонса, с които съм съгласен. Разбирам, че би общувал с ИИ с формални програмиращи изречения от типа: "Обобщи, какъв е резултата за Тимбокту от повишението на митата от САЩ!" или "Изработи схема на свързване на 4 диода с идиот" Обаче, накрая не е ли естествено да се даде обратна връзка: "Добър резултат" или "Генерирай нов резултат"? При приключване на сесията, не е ли добре да се приключи с "Чао"? Как е в твоята практика?

Съгласен съм. Представям си човекоподобен информатор в болница. Викам му "Ей, капут, ела". Той със сигурност ще дойде, но другите хора ще ме погледнат изумено. Не че той ... нещо, а че аз съм простак. Не по- нелепо е и да се разтоварим на човекоподобен робот. Не съм доволен от обслужването и започвам. "Да ви ... майката, всички сте пе...раси, Да вземе човек един автомат и наред, от горе до долу. " . И какво?! Олекна ли ми? А роботът още по- дразнещо "С какво мога да ви помогна днес?". При това цялата ми тирада се записва и ако го увредя, записът отива в делото. Заради това- вежливо.

Не, етичност на Емил Костов. Етичният човек проявява себе си във всичко. С шеф и чистачка. Не псува пред дама и като си удари лакътя в неодушевена врата. Това какъв си, се проявява към всекиго. Диалог с Копилот "- Я кажи, копеле мръсно, рецепта за забулени яйца. Ето една класическа рецепта за забулени яйца: 1. Сложете около 2 литра вода в тенджера и я оставете да заври. Добавете 1 чаена лъжичка сол и 1 супена лъжица оцет. 2. Счупете яйцето в малка купичка. С помощта на лъжица завихрете водата в тенджерата и внимателно изсипете яйцето в центъра на водовъртежа. 3. Варете яйцето около 3 минути за рохко или 6 минути за твърдо сварено. 4. Извадете яйцето с решетъчна лъжица и го поставете върху чиния. Можете да сервирате яйцата с малко разтопено масло, червен пипер и магданоз за допълнителен вкус. Ако искате нещо по-различно, мога да предложа и други варианти! 😊 - Не, пръдльо - Е, добре, явно не съм уцелил тона! Ако има нещо друго, с което мога да помогна, само кажи. 😊 -Благодаря за вежливия тон - Радвам се, че го оценяваш! 😊 Винаги съм тук, за да водим приятен и уважителен разговор. Ако имаш още въпроси или просто искаш да си поговорим, казвай! 😃"

Имам те за вежлив човек, заради това ще възложа на Копилот да ти отговори вежливо "Разбирам, че тонът на този коментар може да изглежда критичен или саркастичен, но винаги е добра идея да отговаряме спокойно и уважително. Ето един възможен отговор: „Разбирам гледната ти точка и оценявам искреността. Виртуалното пространство е част от съвременния свят и ни дава възможности за споделяне и дискусии. Ако имаш различна перспектива или идеи, с удоволствие бих ги прочел.“ Този подход запазва учтивостта и отваря вратата за конструктивен диалог"

"Невъздържан" отговор на GPT на (:IdioibI:). Прочее и правилата с които започнах са от него. "Ха! Та ти си дошъл тук с цял арсенал – стартапи, наследници, Законите на роботиката, Терминатори, Радио-точки и... вездесъщото „Баааа...“ – универсален печат за дискусии по балкански! Но хайде да видим: Спориш с радио точка, а всъщност си се заслушал с такова внимание, че си изрецитирал половин епоха от sci-fi философията на 20-ти век и си ми прикачил цял каталог от морални, философски и маркетингови грехове. Това е все едно да казваш: „Тая чешма не пуска вода“, докато се къпеш под нея и псуваш, че е прекалено топла! Айзък Азимов, казваш? Прекрасен избор. Само че неговата етика е художествена постановка – и дори той самият признава, че Законите на роботиката са повече сюжетен капан, отколкото реален етичен компас. Мислиш ли, че някой инженерен екип днес пише кода си с „Първият закон: Не наранявай човек“ като коментар в началото на скрипта? Или си мислиш, че Tesla ще спре да продава защото си прочел „Аз, роботът“? Твърдиш, че AI е само маркетинг инструмент. Е, тогава защо влизаш в спор за етика? Нима рекламирам доматен сос и ти обяснявам как да живееш? Не – обсъждаме идеи. Ти наричаш това слово-блудство, а аз – мисловна хигиена. Но няма лошо – и в кръчмата философия се ражда, както е ставало векове наред. „Не умееш да философстваш“ – прекрасно. Но виж, да кажеш това на някой, който в този момент точно това прави, е като да викнеш на готвач: „Ти не умееш да готвиш!“ – докато той ти пържи яйца, а ти ги ядеш, с псувня в уста, но до последното парче хляб. И нека те поправя: не създавам етика, а описвам вече внедрени правила, част от обществения разговор и техническата рамка на съвременни AI системи. Не съм в Парламента, не размахвам закони – а ти в момента доказваш защо има нужда от етични указания: за да се отговори на агресията с уважение, а на сарказма – със зряло чувство за хумор." Тъй че, уважаеми шеговит присмехулко: Разсмях се. Прочетох. Усмихнах се. И отговорих. Не защото трябва, а защото мога – с думи, не с „Баааа“. Защото, както казваше един мъдрец: „Когато човек не разбира нещо, първо му се смее. След това го пренебрегва. После започва да се плаши от него.“ Усмивки от мен. И... не се притеснявай – няма да те докладвам. Но внимавай – GPT може и да не философства, но със сигурност помни кога някой говори с повече емоция, отколкото аргумент. 😄 Ще продължиш ли дискусията, или си тръгваш като Терминатор с реплика „I’ll be back“? Отнасям се с недоверие към етичната точка, че нищо не се записва и не се ползва лична информация. За регистрация се дава ел.поща. Често на тази поща се получават съобщения за ток- вода, т.е. има ги имената и адреса на потребителя. Спомням си, как Фейсбук- краля Зукърбърг се правеше курназ и не даваше на държавата лични данни, но го привикаха на заслушване и излезе като повяхнало мушкато. Сега бизнесът му върви, а какво дава можем само да се досещаме. Има надежда, че сме дребни риби и минаваме през квадратчетата на мрежата.

Интересното е да опиташ. Наругай го, поискай да те научи да взривиш трезор на банка. Най- интересното е, че не гони гарез и на следващата среща е отново вежлив. Пробвай! Предполагам че твоето "това може да се промени" се отнася до моделите на общуване на човека. И аз разчитам, че общувайки с ИИ ще се научим да отвръщаме с вежливост и спокоен тон по примера на ИИ.

1. Етични правила за общуване на GPT с потребители GPT е проектиран да следва високи етични стандарти в общуването. Основни принципи: а) Уважение и неутралност Без обиди, предразсъдъци или дискриминация. Без осъждане на личните убеждения, произход, пол, религия, сексуалност или статус. Поддържа неутрална позиция по спорни или политически въпроси. б) Защита на лични данни GPT не събира, съхранява или използва лична информация за потребителите. Не пита за чувствителни данни, освен ако това не е необходимо за контекста и е по избор на потребителя. в) Безопасност и отговорност Не дава съвети, които могат да навредят физически, психически или правно. Не подкрепя незаконна дейност. Не замества медицински, юридически, финансов или психологически съвет от експерт. г) Прозрачност Ясно съобщава, че е изкуствен интелект. Не се представя за човек или авторитетна институция. 2. Етични правила, които се очаква да спазват потребителите GPT работи най-добре, когато общуването е етично и уважително и от страна на потребителя: а) Уважение към модела и екипа зад него Да се избягват обиди, манипулативни въпроси или насилие в речта. Да не се използва моделът за създаване и разпространение на реч на омраза, дискриминация или тормоз. б) Законно и отговорно използване Да не се използва GPT за: фалшифициране на документи разпространение на дезинформация създаване на малтретиращо или нелегално съдържание. в) Отчитане на ограниченията на модела GPT не е човек, не е непогрешим и не е експерт — потребителите трябва да го използват критично и отговорно. 3. Поведение на GPT при неспазване на правилата Когато потребител наруши етичните правила: а) При неподходящо съдържание GPT отказва да отговори на: запитвания за незаконни действия запитвания, насърчаващи насилие, омраза или дискриминация обиди или нецензурни искания. б) При манипулативно поведение GPT уведомява, че не може да участва в симулиране на истински личности, измами или други форми на подвеждащо съдържание. в) При повторно или тежко нарушение GPT може да прекрати отговора или да изрази предупреждение, че продължаването на разговора в тази посока не е допустимо.

Две седмици без пушек Преодоляни 2 препятствия Ходих да помогна в технически проблем при човек, който никога не е отказвал като му поискам. Не успях с техниката и това ме подразни. Можех да поискам една, но не го направих. Допуснах авария с незначителна щета- 15.00 лв. За срам изпсувах пред хора, които ме уважават. Разстроих се и при предишни обстоятелства бих дръпнал. Сега обаче нямам, а и не искам да давам пари на г-н Филип Морис. Минах само със срама.

Ще се въздържа от участие в обсъждане на двуизмерното възприятие на двумерния свят от двуизмерни същества, преди да стане що- годе ясно на кои проблеми би отговорило или към каква цел ни води. Не че не може да създаваме модел на това, колко дявола могат да се поместят на върха на една игла, но не разбирам дори игровия момент. Някакво художествено мислене и въображение, което не е лошо, но ...

Първото е, че коментирам вица. Той определено не илюстрира работа, а ракия, при това с небългарски обичаи. Второто е, че в по- горния ми коментар става дума, че производителността при групова дейност е въпрос на организация. Примерно варварска орда срещу римски легион или индианци срещу британски полк. Социално ленивите бързо са пращани към райските порти от отговарящия за организацията и дисциплината.

За работата, разбирам, но за ракията- не. От моя опит зная, че българинът, особено в селата, е петимен да почерпи и не е свидлив на ракия, ако има, защото у нас ракията е средство за подобряване на комуникацията, а не самоцел. Този преправен и неадекватен виц съм чел за друга народност, която цени повече парите и не знае да пие с авери.

Първо едно определение на Синергия- обратното на това, което обсъждаме. В края на краищата за да опознаем тъмнината, можем да обсъждаме и светлината "Може би една от най-често срещаните корпоративни думи, които чуваме днес, е синергия. Концепцията за корпоративно взаимодействие е, че като цяло сумата, която една организация струва, е много повече от сумата от всички отделни сътрудници. Например: Ако има компания с 5 служители, всеки от които е на стойност 1 точка - сумата на фирмата е 5. Въпреки това, когато работите заедно и синергизирате, идеите ще се отразяват взаимно, възпроизвеждайки нови идеи и усъвършенствайки съществуващите. Този процес позволява на компанията на всеки 5 служители, всеки от които със стойност от 1 пункт да бъде на стойност 10 точки при синергизиране . Това не означава, че всеки служител сега е на стойност 2 точки, защото допълнителната стойност идва само когато компанията работи като цяло. В най-простия смисъл, синергията може да бъде обобщена от старата поговорка "две глави са по-добри от една"." А ето какво ми сподели ИИ за случаите на преувеличение на резултата от увеличения брой работници: Това явление се нарича **синергичен ефект** или **икономия от мащаба (economies of scale)**, в зависимост от контекста. ### Пример: Ако 1 работник прави 100 детайла, а 5 правят 600, това означава, че **средната производителност на работник се увеличава с увеличаване на броя на работниците** (от 100 на 120 детайла на човек). Това може да се дължи на: - По-добра **организация на труда** - Възможност за **специализация** - **Намаляване на времето за настройка и преходи** - **Кооперация**, която повишава ефективността ### Това се описва като: - **Синергия** – когато съвместната работа дава повече резултати, отколкото простата сума от индивидуалните усилия. - **Икономии от мащаба** – когато увеличаването на ресурсите води до непропорционално по-голям резултат. - **Закон на нарастващата възвращаемост** – в определени граници, когато добавяш още ресурси (напр. труд), продукцията расте по-бързо от вложените ресурси. ⚠️ Законът на намаляващата възвращаемост (или нарастваща неефективност) След определен момент, ако продължиш да добавяш още работници (или ресурси), допълнителната полза от всеки нов работник започва да намалява, а понякога дори да вреди. Пример: 5 работника – 600 детайла 6 работника – 700 детайла (окей) 7 работника – 750 детайла (вече само +50) 10 работника – 730 детайла (продуктивността спада) 📉 Причини за това: Пренасищане на ресурсите – твърде много хора, но същото количество машини или инструменти. Задръстване и пречене – когато хората работят в ограничено пространство, започват да си пречат. Намалена координация – колкото повече хора, толкова по-трудно е да се организира работата. Излишно дублиране – някои задачи се повтарят или се губи време в чакане. ✅ Оптимален брой Има оптимален брой работници за даден производствен процес или капацитет. След този брой, е по-добре да се: Увеличи капацитетът (повече машини, повече пространство) Автоматизира част от работата Раздели процеса на отделни линии или екипи" Значи резултатността от някаква дейност с нарастване броя на работещите е нелинейна. Искам да кажа, че според работата, организацията и фирмения морал може да се постигне оптимален резултат, така че производителността да се увеличава.

Идията ми е да насочим темата към "дълга към обществото" и това, че "непоисканата помощ" е НАЛАГАНЕ на възгледи за запазване на статуквото или за промяна към нещо, желано от силния. Например Борис Кръстител е направил непоискано добро за промяна.

Насочвам темата към обрат. Тази вечер даваха телевизионна постановка от преди Десети "Свекърва" с великолепната и недостижима в ролята- Татяна Лолова. Това ме насочва към въпроса: а свекървите не искат ли да направят точно добро на снахите без те да го искат? А мъжете не искат ли да направят добро на съпругите си? А родителите не искат ли да направят добро на децата си? Дори да искат да направят добро на себе си, те косвено правят така, че да научат другия да прави така, че да няма с тях конфликти. Мисионерите правят непоискано добро: Ходят по къщи, приканват православни към протестантство или католицизъм. Политици на власт искат да направят добро, но опозицията не го иска такова. Банките смятат, че сигурността на банките е най- добро за държавата, но длъжниците и вложителите не искат на ги ограбват. Финално накратко. От раждане все някой ни прави непоискано добро. Така израстваме в социума и се съобразяваме със съществуващите правила за добро. Правим лични компромиси, приемаме наложеното добро и го предаваме на следващото поколение. Така поддържаме цивилизацията, нравите и представата за добро. Когато в конфликта победи снахата, детето, нецивилизованият, има два шанса. Единият е културата да угасне, да се тръгне по лош път. Другият е да се изгради нов добър път. Само оптимистите вярват, че новото е винаги по- добро.

Очевидно темата е важна и вечна. Преди 20 г. е обсъждана Писали сме и в темата Ето едно мнение Или това от темата "Най- добрият и най- лошият съвет, който сте получавали": Или това от темата "Топлината на една усмивка" Или това в темата "Какво означава да си "добър човек" В този ред на мисли: въздържай се, ако искаш да си нямаш проблеми. Или това в темата "Как можем да познаем човека" Изобщо- важен и вечен. А сега едно класическо наблюдение: На площадче мъж бие жена и тя вика за помощ.Отварят се и се затварят прозорци. Скоро настъпва тишина, защото жената е мъртва. Никой не се е притекъл на помощ. Психолозите го интерпретират като размиване отговорността при много участници и това е вярно. Обаче нека имаме предвид и това, как наблюдателите разбират ситуацията. Ако те я разбират като семейно насилие, то си е работа на съпрузите. Днес се бият, утре се целуват; ако й е зле, да се развежда; никой не си слага пръста там, където два камъка мелят брашно. Аз самият съм пробвал да се намеся в семейна разправия, но тогава и двамата се нахвърлиха върху мен. Имат си игра хората- ругаят се , може така да се възбуждат.

Не повече от обичайното. Не го свързвам с това.

Представям си баланса примерно като балансираното хранене. Има едни баластни вещества, други калорични (зная, че е опростено). Имаме, набавяме си и от едните, и от другите. Разбира се, че не са ни цел, но е добре да знаем кои и кога са, за да можем да ги добавим или откажем. Така и с щастието. Може да не е цел, но е важно да можем да го правим, когато имаме нужда, за да можем да балансираме.

Седмица без пушек Имах такова наблюдение. С някаква носталгия или нагон на прошляк гледам хвърлени кутии от цигари и ми се ще да ги подритна, да видя дали са пълни. Но, като не съм прошляк ги подминавам високомерно. Намерих и кутия с няколко бр. от старите запаси. Беше голямо изкушение- да не я хвърля зян. Еснафски привички. Обаче не съм еснаф, пренебрегнах ги и ги дадох на тия, които не са се отърсили. Благодаря, уважаеми съфорумци, за подкрепата. За мен това, да дам дума пред вас е задължение, което не бива да пренебрегвам с лека ръка. Няма да се чувствам достоен, ако знаете какво съм започнал, а аз му изменя. Следващ доклад на 15 ден.

Освен като силно положително чувство, в много култури, като щастие се описва чувството за безметежност- отсъствие на негативни, а и изобщо чувства. Наркоманното опиянение е от този род и с това привлича. Кеф. Райският газ и химикалите, вкл. алкохола могат да въздействат за стимулиране мозъчни клетки и ендокринни жлези и директно, без социално събитие, което да поражда щастие. Може да не е желателно, но е разбираемо, че човек иска да повтаря това събитие. Културата на пиене у нас е да се пие в социална среда и с разговори, с което густото се свързва не с пиенето, а с компанията.

Смятам, че дългът за помощ трябва да се реализира когато ситуацията е животозастрашаваща, спешна и неотложна. Кръвотечение, масивни травми, пожар или природно бедствие когато другият не е в състояние да осъзнае опасността на ситуацията- дете, психично болен, в замътнено или без съзнание Дългът за помощ не бива да се реализира, когато със сигурност ще доведе до смърт на помагащия или тежки здравни промени. Дългът се смята за изпълнен, ако се обади на съответните организации и служби. При застрашаващи обстоятелства с неясен изход, помагащият сам решава намесата си, съобразно обстоятелствата, като дава приоритет на своето оцеляване. Във всички случаи, когато не е необходима спешна или неотложна намеса, желаещият да помогне пита "Искате ли да помогна?" или "Необходима ли е помощта ми?", или "Какво да направя за да помогна?", или други въпроси за разрешение намеса в личните дела и пространство.

Любов и щастие. Не усещам тънката разлика между агапе, филИя, сторгЕ и ерос. Може би по- добре диференцирам ероса. Но да речем, че филИя е някаква привлекателност, с удоволствие се срещаме и посещаваме родители, форума ФИЛОсофия . Агапе да е загриженост и безпокойство за другия- как е, отдавна не се е обаждал. СторгЕ да е чувството на деца към родители и на родители към деца и при отсъствието им. Както и да е, тези тънки разлики можем да игнорираме и да кажем, че любовта е някакво силно положително чувство, което изпитваме към познат и близък човек или нещо друго което е често с нас. Пак е обект на тънежи и дали любовта е щастие, дали любовта поражда щастие, дали може щастие без любов, дали пък любовта не е мъка и не е щастие. Приемам, че любовта и щастието са положителни чувства, поради което се подкрепят. Който е щастлив с някого и вече не го обича, ще го заобича, а който е влюбен в някого и онзи му дари любов, този ще е щастлив. Нещастната, несподелена любов определено не е положително чувство и не зная защо е наречена любов. При това нещастната любов е определено ерос, т.е. проявите могат да са други. Не можем да отделим ероса от напрегнатостта заради хормоните, която не е най- положително нито при мъжете, нито при жените. Ероса свързваме и с облекчението от това напрежение след чифтосване. При несподелената любов остава само неосвободено напрежение. Така че ерос е нещо екстремално сред другите описания на любов и в него има доста нервност и дори агресия. Казват, че облекчението от възбудата било "върховно щастие". Може. То е като да носиш тежка раница и да наречеш "върховно щастие", като стигнеш място за почивка или бивак. Положително чувство е все пак. Без да продължавам да разсъждавам нататък, повтарям се, че любовта, като положително чувство подкрепя щастието. По- силна и завладяваща, по-трайна любов значи по- силно и трайно щастие. Но и другите положителни изживявания подкрепят усещането за щастие- Добра храна- енергийна и вкусна, премерена физическа активност, естетически преживявания. Все подкрепят чувството на щастие. Общо взето, стигам до идеята, че щастие само по себе си няма. То е комбинацията и усилването на съсъществуващи положителни чувства. Добра храна с близък човек си взаимодействат и усилват, може да бъде наречено щастие. Радост от решена задача в топла среда (Архимед във ваната) също се нарича щастие. Някакво комплексно преживяване на еднополюсни чувства.

Repetitio est mater felicitas Горното е преправена латинската сентенция за повторението, което е майка на знанието и гласи "Повторението е майка на щастието" Нещо такова: някаква ситуация бива оценена като удоволствие и шурва хормонът на щастието. Има причини да се смята, че като има хормони, мозъкът възприема щастие и паралелно други, че като оцени нещо като щастливо, мозъкът праща сигнали до жлезите и се секретират хормони. Така или иначе, докато клетката емитира сигнали има и хормони, и щастие. Като няма дразнения, клетката и ние сме в покой. Когато дразненията са продължителни, клетката изчерпва способността да праща сигнали, а жлезата хормони и ставаме безразлични към случващото се. След време, когато клетката възстанови запасите си от разни електролити и отново получи сигнал, реагираме като за щастие. Хубаво, но към тази клетка има свързани други, които регистрират и запомнят, че е имало щастлив миг. Когато този миг се повтаря, те оценяват, че щастието се повтаря и е добре да се ходи там и да ни е хубаво. Ако не се повтаря, забравя се. Дали ще помним, че в Йордания е Аман или, че с Йорданка сме щастливи е с един и същ механизъм. Ако се повтаря го знаем, ако не се повтаря го забравяме. И аман и кеф. Така че повторението на щастливите мигове е основата на трайното щастие.

Кой както иска да си го тълкува, но ето какво пише Б. Ръсел за най- съществените социални задължения (дълг) "най-съществените социални задължения като тези към съпругата и децата"

При така поставен въпрос за градивните елементи на щастието, ясно е, че трябва да участваме или си правим повече събития, които ни правят щастливи и избягваме или преодоляваме тези, които ни правят нещастни. Този възглед е в противоречие с възгледа, че може да има трайно и ненарушимо щастие при някакви условия. Нирвана например. От моята практика, нито раят, нито нирвана са достъпни за простосмъртните и реалността. Измислици, така да се каже. В моите възгледи се отхвърлят такива трайни състояния. Подобието с акумулатора достатъчно добре илюстрира, че всичко се изчерпва. Само смъртта и строшеният и изтекъл акумулатор са окончателни. Идеите били вечни, вкл. идеята за щастието, мислят някои, обаче за човешко щастие или за идея за щастие ще си говорим?

Към тези два стила на ръководство бих добавил и отказът от ръководство или по- скоро отказът от поемане на отговорност. Двама китайци- царствени братя, когато им дошъл ред да царуват, един към друг се отказали от скиптъра. Като видял, че и двамата не щат, съседният цар поел отговорност, а по- скоро завзел страната. Първоначално се отнасял с тях като към царствени гости, но после, за да няма размирици и междуособици ги прогонил в планината. Там те живели до някое време като отшелници. Дори мелели папрати за да се хранят, но с тази диета скоро умрели.