Търсещ истини

Трети ден без пушек В съвета на Theros да не се задълбочавам върху навика има нещо много интересно. Една психологическа шега гласи "Забравете за бялата мечка". Тя илюстрира, че не можем да изоставим нещо, което си повтаряме, че трябва да изоставим. Психологът казва на събеседника си, да не мисли, да забрави, за бялата мечка, а в края на срещата пита "За кое трябваше да забравите?" И отговори или не отговори, но човекът си спомня "За бялата мечка". Паметовият отпечатък избледнява, когато няма никакви стимули. Ако има положителни или дори отрицателни (това е гадно, искам да не се сещам за него), възвръща своя контраст. В този смисъл, не е важно юнашки да се борим с натрапливостта си към пушека, а да правим неща, които са ни интересни и далеч от напомнящото за него.

Да представим образно мигът на щастие като мига, на зареждане с енергия на един кондензатор или акумулатор. В някакво кратко време той се зарежда, а после малко по- бавно, но се разрежда. Можем да го заредим с "голямо" щастие или често с малки щастливи мигове. Казват, че мъжете били щастливи по първия начин- да имат кола, да имат къща, да отидат на неповторимо пътешествие, докато жените се радват на малки и чести преживявания- хубаво червило, красиво цвете, прекрасен изгрев. Ще оставя на страна това сексистко обяснение, но ще разгледам двата "вида" щастие- голямо и рядко или скромно, но често. Не вярвам, че "голямото" щастие е единичен акт. То е съпроводено с ежедневната радост при всеки поглед на придобивката, при всяка среща и разговор при който можеш да се похвалиш. Хвалбата го прави друг вид- не толкова щастие от придобивката, колкото от налагането и възможносттада изпъкнеш. При това често- колкото срещи имаш. Така щастието бива трансформирано от придобиване на вещ в придобиване на отношение, статус.

По темата е писано, но по- късно ще събера темите от форума. Ще ми се да интерпретирам щастието, черпейки от книгата на Бъртранд Ръсел "Покоряване на щастието". На първо впечатление искам да споделя нещо, което ми е хрумнало от споменатия източник. То се отнася до "атомите", градивните частици на щастието. А това са положителните преживявания, основани на някакви събития. Събитията могат да са реални или субективни. Човек може да е щастлив от раждане на дете и от раждане на идея. Мисля, че това е основополагащо и не бива да се изпуска предвид при философстването по темата.

Излишно се палиш. За човек от Йоханесбург, където англичани и холандци са се противопоставяли на местното население чрез много деца, би трябвало да се досещаш, че не са точно по любов. Има и други примери от миналото, когато съпруги бързат да родят наследник и дори рискуват живота си. Спомни си Хенри Осми какво е правил с жените, които не могат да му родят момче. Дори сегашното време на контрацепция е с "планиирана бременност", т.е. планират кога да го направят, а не в изблик на страст. Какво друго да е планирането, освен разумен подход към дълга? Питам, защото не мога да си го обясня. Планираш кое?- любовта си към децата ли? Тя е постоянна. Планираш кога да реализираш кое?- Дълга си, мисля аз.

ОК ОК

Съгласен съм. Обаче смятам дълга за онзи инерционен момент на маховика, който преодолява умората и разногласията в отношенията, когато са преходни и им дава шанс да се възстановят. Разногласия винаги има, но дългът спира разрухата ... вкл. и дългът за създаване и отглеждане на деца.

Какво имаш предвид под "прегаряне"? Благодаря за коментара. Хубави неща има в него.

Въпреки авторитета на казания философ, в личните взаимоотношения има много дълг. Ще илюстрирам с измислени съждения "Уморен/на съм като пребит/та, но съм длъжен/на да взема детето от детска градина и дори да се усмихвам" SMS "Приятели, няма да дойда на по бира. Жена ми е болна, длъжен съм да остана" "Обичам си децата, но съм длъжен да го накажа за негово добро"

И многоуважаваният Бертранд Ръсел е на същото мнение "Чувството за дълг е полезно в работата, но е оскърбително в личните взаимоотношения"

С Табекс съм отказвал и ми е помагало. Обаче е прекалено скъп. Ако вместо на Филип Морис давам на Биг Фарма, все е загуба. Правил съм си и тютюнов извлек за мазане. Не е същото. Тая вечер пробвах като заместител Винпром. Сега ме цепи глава и не заспивам. Да му се не види от заместители. Казано е ОТВЕДНЪЖ!

Разбирам, че това е вашият възглед. Като ваш, той е неоспорим. Имам някои несъгласия, но те са защото моят (също неоспорим)възглед е друг.

По- скоро пример на племенно поведение, което е готово на крайност за запазване на племето през вековете. Защо ТЕ, а не НИЕ? Четох една тема в която се пише за Първата Европейска цивилизация, свързана с Варненското съкровище и др. https://tres1.blog.bg/history/2025/04/01/priznato-nai-drevnata-civilizaciia-idva-ot-bylgariia.1945409 . Не съм запознат как са изчезнали, но един от отговорите е: искали са удобства, а не деца. Наследство, а не Наследници.

Уорън Бъфет вече е постигнал наполовина целта си да раздаде огромното си богатство. Въпреки че все още са му останали около 100 млрд. долара за даряване, той не планира да остави някаква част от тях на децата си. Наскоро легендата в света на инвестициите потвърди дългодишното си убеждение, че “непонятно голямото” му състояние ще бъде използвано по-добре за филантропски цели, отколкото ако отиде в инвестиционните портфейли на неговите деца. “След задълбочени наблюдения на супербогати семейства, ето каква е моята препоръка: Оставете на децата достатъчно пари, за да правят каквото поискат, но не достатъчно, за да не правят нищо,” казва Бъфет в обръщения към акционерите в неговата компания Berkshire Hathaway, добавяйки, че неговите деца “се занимават с филантропска дейност, която изисква пари и време.” Според 90-годишния Бъфет династичното поведение или прехвърлянето на огромно богатство от поколение на поколение в едно семейство не е толкова често в САЩ, колкото в други държави и смята, че привлекателността на подобна практика вероятно ще намалее. Къде отиват рекордните дарения на милиардерите? Оказва се, че в момента най-богатите хора на планетата даряват пари с невиждани темпове Ну може и да се каже, че децата на Бъфет, които в момента са над 60-годишни, не са получили нищо от баща си. Всяко от тях разполага с фондация, финансирана от Бъфет, иформира The Washington Post през 2014 г. През миналата седмица Бъфет дари акции на Berkshire Hathaway на стойност 4.1 млрд. долата на пет благотворителни организации, като част от усилията си да дари 99% от своето състояние до края на живота си. Така общата стойност на даренията му достигна 41 млрд. долара. Главният изпълнителен директор на Berkshire Hathaway, който преди време беше най-богатият човек в света и в момента разполага с над 100 млрд. долара, според Forbes, планира да раздаде останалите си 238 624 акции за филантропски каузи. Бъфет обяви плановете си да раздаде по-голяма част от своето богатство през 2006 г., когато беше на 75 години и притежаваше 474 998 акции на Berkshire Hathaway. С направеното наскоро дарение Оракулът от Омаха заяви, че е постигнал целта си “наполовина.”

От къде го измислих?- Е, така- за по- убедително. Прочете ли по- горе притчата за Дъщерите на Лот? Надявам се, никога в бъдеще да не се оплакваш от много роми и Аврамови чеда. Едните правят деца за кеф, другите от отговорност.

Предполагам, че не. Те са копелдаци, деца на селянка и с мръсен селски придатък към гените. Ако е мома- да се оправя, ако е омъжена- няма да я вкарва в история, че да я бие мъжа й. Естествено, това са предположения, основани на това, че владетелят може да прави каквото иска с крепостните. При турците е било още по- ясно: цялата земя с хората са на султана. За чиста кръв си има харем от охранявани избрани хубавици. Ако хареса някоя мома на друг, може да я вземе, но другия не я пуска да си показва носа навън, че да я хареса някой. По принцип султанът се е отнасял равностойно към децата си от наложници. Еничарите също са били наричани "деца на султана", но им е предоставяно правото да мрат за него, в редки случаи да се издигнат, като материалното е вървяло като награда за успехите. Аз не зная случаи на лишаване от наследство, по простата причина, че в моята среда най- голямата придобивка е апартамент или къща в града. Понеже това е една недвижимост, родители, които я предоставят на един са разумни. Ако я предоставят по равно, ще бъде разсипана. И понеже това е най- голямо наследство, а сега, стига да има добри доходи, работещият може да си позволи собствено жилище на старо, то втори апартамент им е в тежест и бързат да го изядат. Чувал съм за предоставяне на апартамент или къща за кауза, но и държавата много не държи да ползва един никакъв апартамент или гарсониера срещу контролиран наем, който пак ще плащат тези, които са наследници без наследства. Сетих се за това, че като "наследство" споменавам едно жилище, а не фабрика, латифундия, остров, но такива са ми мащабите. От друга страна, какъв е смисълът да обсъждам грижите на една друга класа, която не познавам. Гледах филм за известна за времето певица, която натрупала имоти, но не й ги щат. Наследниците искат любов, реализация в изкуството, човешки работи от наше време. Камъни не щат. В семейната ни история биологичните биват онаследени, а гледаничето- не. То така е и по закон. Осиновените по закон са с равни права. Съгласен съм с това. Реалистично. В библейската история за Дъщерите на Лот, които избягали от Содом има такъв епизод- те решили, че не градът свършва, а светът и те са единствените оцелели. Двете опили баща си и легнали с него за да не свърши светът. Та и по книга, евреите чувстват дълг към човечеството, който българките изглежда- не. Скромни са ни жените, не си ценят рода и гена... че и мъжете така.

1 ден без пушек Основно ми помага да ругая мистър Филип Морис. Да ги отказвам е все едно, че му правя на пук. Пия чай от мащерка и половин лист бръшлян за отхрачване, та малко кашлям. Ще докладвам и на третия ден.

Не ме смущава възгледът ти, и в моето семейство го има. Аз им отговарям така: Ти и на работа да ходиш не обичаш, но ходиш. Просто да продължиш себе си е дълг Не се ли харесваш, не харесваш ли жена си, не искаш ли да направиш реплика на гените? Общо взето, обръщат ми гръб и късат комуникацията. А ти имаш ли желание да отговориш? Навремето, мъже са убивали невярна жена не само защото иска друг за секс, но и защото имотът ще отиде в копеле. Изглежда изобилието е довело до там, че къде ще отиде имотът е безразлично. Пък може това да е някакво мислене, което не чувства отговорност къде ще отиде построеното и изстрадано? Една случка: Покрай Девети, един "кулак" усетил на къде вървят нещата и започнал да продава земите си. Парите депозирал в кръчмата . Понеже земите били много, а черният му дроб- слаб, не успял да изкърка всичко, когато земята била национализирана. След Десети, при връщането на земята в реални граници, наследниците му взеха доста и казваха "Да са живи и здрави комунистите, че иначе оня всичко щеше да изпие!"

В много случаи ромската общност не се грижи за осигуряване финансово на децата, предоставяйки това на държавата. Българската общност пък не смее да ражда деца преди да има собственост- поне жилище. Така, вторите може и да не стигнат до деца, а след смъртта им имотът да стане собственост на държавата, а от там наследници да бъдат тези, които са родили наследници и са ги оставили без наследство. Глупаво, но истина. Наследниците са важни, не наследството! Изглежда при човек не е като при дърветата. Голосеменните иглолистни ги пускат по вятъра, а семената им издържат без грижи и в тежки условия. При човека социално слабите раждат и се възползват от социалните помощи. При плодните семената са осигурени с плод, а осигурените човеци раждат по една- две семки, създавайки риск, рода да прекъсне. Така добрите условия дават шанс на иглолистните/социално слабите да се разпространяват повече, вместо полезните- плодните. Като дойдат тежки условия, те също ще са за сметка на "плодните"., пък уж били по- еволюирали?!

Вярвам, че сме разумни хора и всеки знае, че не му е потребно да трупа наследство, ако няма наследници. Другото е, че може да ражда наследници, дори да не може да им остави наследство. Най- важно е да се продължава човешкия род. Наследството е като грудката и луковицата за новия стрък. И лошави години да дойдат, да има с какво да се препитава младото. Само дето разни типове се научават и вместо младият стрък да се храни, хранят се свине, говеда и вегани. Борът хвърля своето семе без плод. Наследници без наследство. Стафидите пък са плод без семе- наследство за чуждите. Може би стана ясно от примерите, че аз съм за това, че човек, има/няма наследство, трябва да има наследници. Залагам на децата пред богатството. Вие как мислите?

Да си създавам трудности при пътя към пушенето е част от борбата. Кутията и запалката са ми на различни места. Излизам на балкона, дори като е студено и сядам на сгъваем стол, който задължително сгъвам след това. След всяко, си изхвърлям пепелника. Сега, това може да се възприеме като удължаване предвкусването и незаангажираността с работа, но си мисля в посока затруднение. Като пуших лула, това с тъпкането, чистенето, гадостта на катрана не е баш удоволствие, напротив. Зная хора, които зарязаха лулата заради приготовленията. Оная е много по- бърза: вадидиш и палиш. ПП А, приписвам им и негативни имена "пирон в ковчега", "отрова", "ла-нарник" или "кенеф", такива. Зная, че това са дребни работи, които са чужди на привържениците на волевото решение, но те са за други хора.

Като казват "Скуката ражда всички пороци", става дума и за цигарите. Гледам работници- докато имат работа си работят. После, когато са уморени или няма за момента работа- пушат. Висящият от устата фас е обида за труда и за пушенето. Та, и пред мен е въпросът, като ми е скучно, отегчен съм, не ми иде нищо на ум, как да заместя цигарите? Ако съм уморен, пък и било от четене, една малка почивка (за сега с цигара) и отпускам. Сещам се да започна някоя йогистка или дихателна техника за релаксация. Може би дзен наблюдение на природата. Сутрин, след закуска ми е критичния период- планирането на деня върви с ... да не й казвам името . Иначе изглеждам начумерен и безделен. Тогава се намесва жената да ми намери работа. А като съм с ... не ме закача. Все едно, че върша нещо. Та, като свърша кутията, ще пробвам с дзен и дишане. Еб.. с..му м... на Филип Морис.

При това отказване мисля да използвам паролата "Пари за пушек, не за огън"

Връщам се на това, че религията се схожда с племенните обичаи. Например ограниченията за ядене на свинско важат за топли страни, където месото бързо се разваля. Или обрязването- в същите топли страни. където бактериите при недобрата възможност за хигиена предизвикват остри заболявания. Сега, когато има климатици, когато всички пият кока-кола и се придвижват бързо от страна с едни обичаи в друга, племенните обичаи не важат. По- скоро важат културните обичаи на голямата страна- Китай, САЩ. Така че противопоставяне на исляма на християнството е само противопоставяне на една голяма "държава" на друга. Най- богатите от ОАЕ и помнещите Империята в Турция биха се противопоставили на нравите на Европа и САЩ. Обаче става дума за Богати, т.е. икономчески и впоследствие политически аспирации, а не за религиозни. Религията е облеклото, книжката в което опаковат най- важното и сладко. Така че, "племенността" на религиите не важи. Важни са интересите. Ето- евреите хем запазват през векове юдаизма, хем приемат безконфликтно други вери. Но и там въпроса с икономическата изгода и незначителността на вярата важи. Кат` ми пълнят портмонето, пука ми за темането!

Отведнъж, без намаляване и без заместване ли ги спря? В къщи друг продължаваше ли да пуши? А първите дни на абстиненцията как ги тушираше? Само с воля ли? Имаше ли някаква словесна формула?- какво си казваше като ти се допуши? Преди да спреш за дълго време, намаляваш ли?, сменяш ли с по- силни или друго тютюнево изделие- лула, вейп?, нещо гадно ли ти става?, за здравето ли се загрижваш или някой го иска от теб?

Пропуших по социални причини- приятел ме черпеше в почивките. Отказах ги по соцални причини- съпругата ми каза, че не иска да целува пепелник. Ползвах табекс. Пропуших отново когато гледах стара, дементна майка. Изляза да не й слушам страшните заради "изчезването" й приказки и запаля. Скръб... До някъде никотинът е заместим стимулант, но е конкретен. Цигарата не е хапче. Може би вода... ябълка пробвах- не работи. Може би някаква формула- мисъл за нещо, но не съм мислил в тази насока. При тебе как беше и как е?