Търсещ истини

Особено интересно е мнението на Кришнамурти от тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Джиду_Кришнамурти „В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“ и още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“. Ще отбележа, че той е имал сили и смелост да следва пътя си сам.

Така е. Обаче има обстоятелства, при които не можем да останем в наше село, където дуварите са ни познати. Има беди, при които хората се преселват и хващат пътища с много опасности и изненади, каквито не могат да предвидят. Такова "номадство" може да се отнася до идеи, вери, разбирания, политика, любов, връзки и мн. др. Да се бухне семеен в любовна авантюра, не е ли слепота, в която няма сетиво да познае бъдещето?

Въпросът не е лишен от смисъл, но като че ли отговорих: Има желаещи да се учат, които си търсят учител. Има нежелаещи да учат, които и да ги ангажират по някакъв начин, пак няма да учат. Има и инертни, на които не им се занимава, но пък като ги поеме някой учител вървят без да се опъват. Мисионерите например са натрапливи учители, които ходят по домовете, раздават листовки, рекламни материали за своето учение. За първолаци даскалиците също обикалят кварталите. Тези по източните бойни изкуства също лепят обяви тук- таме. Има и учители, които споделят учението си, но са инертни да го рекламират. Иван Рилски, Буда. Някои учители са се развили с кръг от почитатели. Прим. Питагор, философски и прочее школи, тръгнали от кръжец.

Малцина са учителите за Пътя. Те се появяват като феномени и дълго влияят. Хубаво нещо е писмеността, защото ни дава възможност да се учим от разнообразни учители, които вече са мъртви. При това човек търси учител, който не противоречи на неговите възгледи за Пътя. Има голям избор. Най- общо се делят така: едни предлагат да променим себе си, други да променяме света. В основата е съжителството, социума. "Как да живеем в този материален свят?", днес е решено: като го променяме за нуждите си. Сега е по- важно "Как да живеем с тези хора?" Екскурзоводите за този път предлагат различни средства и различни дестинации. Дали да ставаме по- социални или егоисти; дали да трупаме материално или да се ограничаваме и блаженстваме в нищета? Въпросът дали да водим стадо или да сме от стадото е по- частен, при него по- дръзките стават пастири, а кротките остават стадо, независимо, че някои религии казват, че послушанието е доброто. Просто учителят е този с гегата и каквото и да учи, не я изпуска и млати отцепилите се, пече по- избраните, вари си млекце и си опича питката, докато храни с трева овчиците си. Така погледнато, дали с пастир или сам по Пътя е избор според склонностите- Ако имаш сили, нокти и зъби, по- добре сам. Ако си стаден тип, не ти вреди синджира, все ти е едно, учителите сами ще те намерят, те от такива се изхранват.

Истината е, че в далеч по- маловажни дейности от жизнения път, човек ползва учители. Учител по грамотност, по солфеж, за кандидатстудентски изпит. Така че, теоретически, с учител по- добре. Обаче най- добрите не обичат да са учители, те се реализират самите. След свършека на кариерата си, правят мастер класове, напътстват лично или в статии. Повечето учители обаче гонят заплащането, нещо неважно за успелите. Като така, едни посредственици стават учители, обаче искат да надминат по доходи талантите. Разни гуру, които карат лъскави коли и се фукат с чуждо богатство. Ако човек се води по афоризъма "Който може прави, който не може- учи другите", трябва сам да наблюдава майсторите и да се води по тях, а не да наема тъпи учители. Не става дума за кандидатстване във ВУЗ- там е място за посредствени учители. Не забравяйте, "Който може прави, който не може- учи другите". Включително и аз

там е работата, че мониторингът, както и сам споменаваш е заменяем от несъзнавани навици. Като видиш дупка на пътя, няма време за мониторинг. Просто извърташ мигновено и автоматично волана. Пък и Има универсални повтаряеми модели. Примерно да ходиш в тоалетна. Дали в къщи, на планината, в Йорк или Ню Йорк, търсиш я. Не е нова схема, а ново решение в съответствие и удовлетворяващо повтаряемия модел в нова ситуация. Съзнанието взима решение към запазване на съществуващия модел. Разправят, че при някои деца моделът е толкова силен, че стискат в училище за да дочакат до в къщи. Обясняват им за висококогнитивното, ама не- те си знаят. Какво мислиш по горе написаното? Защо да не е възможно да реализира адаптивност? Животът дава много примери в които реалността е изкривено отразявана, но човек добре си живучка, дори другите се променят за да съжителстват с него. Хора се мислят за Наполеоновци и пилета, пък си живеят вътре и извън. Да не говорим за онези, които виждат слонове излизащи от стената. Жална им майка. Ама не били приели майчиния стереотип... да, ама имат среда, гепят нещо и вземат някой лев, крият се от дъжд и сняг, не се блъскат в колите, пазят се от комарите. Пък ако отидат в някоя комуна с тревичка наблизо, хей, живот, здравей, здравей. Контакти с всеотдайни вярващи нямам, но си представям първите християни, които очакват Второ пришествие. За тях мирските промени са нещо незначително. Не им пука дали днес е Цезар или Главчев. Отделили са страданията като временни и дълг към мирското, нямат намерение да ги променят, а само да ги изтърпят до Съдния ден. Личната им реалност формират църквата и пастирът, слушат го, вярват му и не реализират нищо наново. Комфортът им включва страданието като неизбежно. Предполагам съвременните им последователи съвестно си плащат данъците, участват в държавни дела и си решават належащите въпроси. То е нещо като проблем в някаква част от ретината. Там виждаш нещаща по- невярно, ама в другите полета добре се справяш. Не се блъскаш в коли, не викаш на майка си "Кучко". Искам да кажа, че не е задължително някакъв възглед, крив или прав да се генерализира и да въздейства на цялостната адаптация. Може да се капсулира. Тъй като темата е друга, спирам. Бих прочел каквото отговориш, но няма да продължа. А иначе не виждам проблем човек 1)да проявява свободна воля съобразно това, което е в ума му или 2)без противоречие да се подчинява на причинността, когато се налага. Приемам, че в "това, което е в ума му" има противоборство на опит, мотиви, на сетивни сигнали и пр., като решението може да е полезно за адаптацията или не. Проби и грешки.

Всеки като се е учил да пише е бил много внимателен, натискал е химикалката и си е прехапвал езика от усърдие, а сега пише автоматично. Може и със затворени очи, само дето ще е криво,но се разбира. Ами шофьорите? Може ли курсистът да си говори или стиска волана и внимава? А опитният шофьор забелязва знаците и се съобразява с тях, понякога без да ги осъзнава. Само да светнат стоповете отпред или да се появи дупка и вниманието се връща, а автоматизмите отпадат. Ситуацията го изисква. Обаче и връщането на вниманието не е волево, а рефлекторно- има сетивно възприет сигнал за промяна.

Отбелязвам допуснатата от мен непълнота, разчитам, че си ме разбрал, защото отговорът ти е в съответствие с питането. Разбрах пояснението: "Учителят" е духът, въплътен в Исус, Гаутама, Дънов. Не тези персони са учителите, а нетленният дух. Така ли е?

Моята представа е друга. Примерно появил се е сред евреите Учителят Исус. Те обаче не го приели, за тях не бил такъв и заслужавал разпятие между разбойници. Той не е ли Учител само за тези, които го признават за такъв? Това, че учителят не е личност много ме обърква. Какво имаш предвид? За мен след Учител винаги има име, както след Буда или Свети следва име. Учителите са различни в различни времена и би трябвало да ги различаваме по име. Буда Гаутама или Учителят Дънов...

Пастирите са чергари и тяхната мечта е земя без граници за себе си и право на силния, когато е самият той. Против кражбата на стада се воюва само когато има личен интерес, а обща справедливост не съществува. Най- велико нещо е свободата- свобода на придвижване и на действия. Земеделците са съвсем друго. Земята е ограничена и е собствена. Добре е да има закони и подчинение. Най- великото нещо е редът.

Мястото, топоса се отнася и за аудиторията. Не хвърляйте бисери на свинете... и брилянти на кокошките.

Към етос, логос и патос, трябва да добавим и "топос", т.е. мястото на философстване. Примерно, пелтекът Демостен отивал край морския прибой да се учи да го надвика заради речите си. Какви ли значими мисли и речи е изказал, само морето знае. В лоша за философстване среда, то е като притчата за семето, посято в камъните край пътя. Няма полза.

Имам предвид помощта на учението Агни йога. Добро- лошо, все на някой може и да помогне. Има такава история- Един ходил на психоанализа 20 г. През това време се оженил, имал доходи, добил деца. Накрая неврозата си останала, но той си минал по пътя, подпрян на тази патерица. Нещо като очакването на Годо, което дава някаква надежда. Съжалявам, че темата е оспамена, от мен вкл., както и за това, че средата е неподходяща, което и аз усещам. Според притчата, не е смислено да се сее на камъните край пътя, иска се плодородна почва. Това, че "сега е време за спам" ме навежда на мисълта, че няма смисъл да се сее върху снега. Има си време. (това са приказки отвън вратата, защото съм излязал, но ме цитираш )

Не е толкова фатално. И по- значителни купища спам са се трупали, но извинявай. Карай нататък и дано помага на хората, все едно дали е теория или не. Излизам.

Грешка - прошка. Както казва колежанският учител- "теория" е различно от "научна теория". Но защо ли го наблягам, трябва да сте го чел.

но го направихте - нарекохте го "хипотеза". Да-а. Трудно се общува с лъжци.

В Читанка можете да прочетете и https://chitanka.info/text/14657-svetlinite-na-agni-joga Аз я зачетох, но не е моята книга. Успех на другите.

Е? Съизмерваш Агни йога с научна теория. Аз не бих го правил. Продължавам да мисля, какво са текстовете на Агни. В уикипедия са наречени "Философско и етично учение" За сега се спирам, за мен, на "проповеди". Горе- долу по същото време Дънов води "беседи".

Не е изненада. Хуб`оо Хуб`оо. Прочетох какво си написал, не съм съгласен. Мисля, че го нагаждаш според някакви твои въображаемости. Имай го за хуб`оо и прекарай една спокойна нощ.

няма такава основа - нито е налице теория, нито е практика. На твоето "няма такава" ще отговоря с обяснение, защо мисля, че има такава. Под теория разбирам някакво обяснение на някакво явление. Текстовете, които чета тук съдържат някакво обяснение на това, как душата на човек е свързана с материалното и това се оценява като негативно. За обяснението са въведени и някои термини, които имат своя дефиниция в обяснението, напр. астрал. Авторът се е стремил да обясни непротиворечиво явлението. Това, че теорията не обяснява адекватно нещата, не я прави не-теория. Дали Агни йога е художествено произведение? Липсва му сюжет, разказ, събития, герои. Смятам, че не е художествено произведение. Дали е пророчески текст? Тук съм малко неуверен. Примерно "Апокалипсис" от евангелските разкази има сюжет, а пророчествата на Ванга пророчестват събития. Мормоните също имат някакви разкази и етически напътствия. По- скоро не пророкува. Приемам, че са размишления и напътствия по етически проблем. Това е близо до моята представа за философстване, но както писах по- горе, аргументите и основните схващания се разминават с реалността. Това обаче не им пречи, защото са окултни, сиреч занимават се с нещо паранормално (паралелно и непресечищо се с нормалното, реалността) Накрая. Ако нещо помага някому в живота, нека го практикува. Ако смята, че това би помогнало на друг- нека го разпространява. Ако някому тези възгледи пречат или ги смята за вредни, нека ги критикува или осъжда. На мен- не пречат. ПП. Зачетох тази тема, защото ме привлече заглавието. Защо да не пофилософствам с автора за Силата, Света, Победата и Царството. Тъй като не намерих за себе си проблем за дискусия, правя както с филм, който не ме увлича- говоря за друго по време на прожекцията.

Нямам нищо против, че някои хора искат да се отърсят от емоционалните свързаности. Не приемам пътя чрез теорията на езотеричния "астрал". Науката в началото на 20 в. е по- бедна и на нейно място се появяват окултни възгледи. То е като алхимичните възгледи преди химията. Едни нереални описания, метафори, образи... после се развива химията. Сега фармацията, психологията и педагогиката имат своя относителен напредък и окултната представа за психичното е вече остаряла. Спомни си героят на Джак Никълсън от "Полет над кукувиче гнездо", лишен от емоции. Помисли си за натъпкани с транквиланти пациенти на психиатрии. Тези са се отървали от своя "астрал". Наистина, с него и съзнанието им е малко размътено, но са постигнали целта. Психолозите също се мъчат в тази област, общо взето със същия успех като Агни йога. Та: Ако на теб или друг, Агни йога помага в обяснението на света и за собствена промяна, възползвайте се. Предпочитам психологията, колкото и да не е развита. Факт е, че рекламата, политиката, лечението се опират повече на теорията на психологията, отколкото на езотерични учения. Прочее, аз не зная някаква конкретна дейност, някакъв занаят, който да ползва за теоретична основа Агни йога. Ама моля ти се, има живи примери.

Авторът на романа "Папеса Йоана" я представя като отгледана от просещ свещеник. По- нататък животът й е в мъжки облик.

Лонгитюдни?

Колеги, стига сте се лутали в лабиринт от несъществуващи в реалността проблеми. Те са, измислени от умове на други времена и са неестествени. Тогава хората са били по- глупави и неосведомени, заради това са се чудили на най- прости неща.

Книга, в която авторът разглежда две системи в мисленето, които го формират. Едната по- интуитивна, другата по- контролираща и обмисляща: Даниъл Канеман. Мисленето. "Даниъл Канеман ни повежда на вълнуващо пътешествие из дебрите на ума и ни обяснява двете системи, които ръководят начина, по който мислим. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Канеман разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на бързото и бавното мислене, показвайки колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Въздействието на отвращението от загубата и прекалената самоувереност върху корпоративните стратегии, затрудненията ни да предскажем какво ще ни направи щастливи в бъдеще, предизвикателствата, свързани с поставянето на рисковете (на работа и у дома) в подходящите рамки, дълбокият ефект на когнитивните деформации буквално върху всичко – от играта на капиталовия пазар до планирането на следващата ни почивка… Всичко това можем да разберем единствено като разучим как двете системи формират нашите преценки и решения. Книгата увлича читателя в интересен диалог за начина, по който мислим. Така тя ни разкрива къде можем и къде не можем да вярваме на своите интуиции и как можем да стигнем до даровете на мисленето. Канеман ни предлага практически и просветляващи прозрения за начина, по който взимаме своите решения – както в бизнеса, така и в личния си живот. Освен това ни демонстрира как можем да използваме различни техники, за да се предпазим от различни отклонения в мисловния процес, които ни докарват проблеми. Накратко: „Мисленето” изцяло преобразява начина, по който мислим за мисленето! Даниъл Канеман e израелски психолог – един от най-важните мислители на нашето време . Роден е на 5 март 1934 година в Тел Авив. Удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психологическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в условия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хората се държат не така, както се полага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга… Канеман предлага в своята книга „Мисленето” (ориг. „Thinking Fast and Slow”) генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синтезирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля. “Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай можем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съзнателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът.” В човешкия мозък еволюционно са се развили две системи за преработка на информацията, постъпваща от външната реалност. При първата система процесите на обработка протичат бързо, автоматично, асоциативно, без да полагаме съзнателни усилия за това. Обратно, при втората система мисловните процеси са бавни, съзнателно контролирани и рационални. Когнитивните капани (изкривявания) са несъзнаваните умствени филтри, през които възприемаме и интерпретираме постъпващите от реалността сигнали. Даниъл Канеман твърди, че само в един ден в нас се вливат около 20 000 сигнали от външната реалност. Ние имаме тенденция да бъдем “когнитивни скъперници” в обработването на тази информация и често използваме кратки пътища ( евристики), за да я обработим. Те се обличат с одеждите на автоматични мисли, интуитивни съждения, които изплуват в съзнанието ни спонтанно. Когнитивните капани ,от една страна улесняват обработване на информацията, но от друга изкривяват представата и оценката ни за реалността. Един от възможните начини за преодоляването им е да не се доверяваме безрезервно на първите мисли, които изплуват спонтанно на екрана на съзнанието ни, а да се опитаме да съберем информация и от други източници, да бъдем по-съзнателни към процеса на оценка на реалността. Както казва един от теоретиците на масовата комуникация, Уолтър Липман : “Между мен и света стои представата ми за света” . В настоящия материал ще разгледаме само някои от най-разпространените капани, в които несъзнателно попадаме, когато преработваме постъпващите от реалността сигнали: Ефектът на котвата се отнася до несъзнателен мисловен процес , който описва човешката тенденцията да разчитаме прекалено много на първата постъпила информация (котва) , когато вземаме решения и оценяваме другите.Тя се използва като образ (рамка) за по-следващите твърдения и интерпретации на реалността. Тук се включва и ефектът на първото впечатление. При него всяка следваща информация , ще се препраща автоматично към първата постъпила в мислите ни. Ефектът на когнитивната леснота е свързан с тенденцията, нещата, които са ни по-познати , да ни изглеждат по-верни и благонадеждни, отколкото информацията, която изисква повече усилие за обработка. Тази особеност на човешкото мислене често се използва от рекламни и маркетингови специалисти, като образът на един продукт се позиционира с много повторения в публичното пространство. Ефектът на асоциативната свързаност е тенденцията да направим света да изглежда смислен и предвидим, като постоянно разказваме истории за това какво се случва в него. Склонни сме да правим асоциации между събитията и обстоятелствата така, че да създадем в съзнанието си един логичен и подреден свят. Колкото повече едно събитие съвпада с нашата история, толкова по-важно ни се струва то. Постоянно сме водени от една вътрешна логика, която казва, че всичко се случва преднамерено,че всеки заслужава нещата, които му се случват. Ефектът на потвърждението е нашата тенденция да търсим доказателства, потвърждаващи нашата теория (версия за реалността) и да подценяваме и пропускаме противоречащата на тях информация. Ефектът на ореола е нашата склонност да пренасяме едно качество на индивида върху цялата му личност. Например, когато харесваме външния вид на някой, да смятаме, че този човек е и успешен, добър, забавен. И по този начин или да го харесваме напълно или да го отхвърляме. Ефектът на достъпността е умствен кратък път, свързан със склонността ни да разчитаме най-много на информацията, която най – лесно си припомняме. Логиката тук е, че ако нещо може да бъде лесно припомнено то е по – важно от другите алтернативни решения, които си спомняме по – трудно. Поради този механизъм понякога сме склонни да разчитаме на най – скорошната информация при взимане на решения. Ефектът на хазартната грешка е тенденцията да допускаме, че нашите действия могат да повлияват случайни събития от външната реалност Ефектът на фундаменталната атрибутивна грешка е нашата склонност да приписваме чуждите грешки на стабилни личностни черти, без да взимаме под внимание факторите на средата. От друга страна, когато обясняваме нашите собствени грешки, преувеличаваме влиянието на външната среда и подценяваме личностния ни принос. Ефектът на справедливия свят е свързан с вярването, че е светът е справедливо място, където всеки получава заслуженото. Ефект на експонацията – това е тенденцията ни да се привързваме към някого или нещо, само защото го познаваме. Ефект на фокусирането са отклоненията в прогнозите за даден обект поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект. Ефект на Тексаския снайпер е склонността ни да правим хипотеза за нещо, когато вече предварително сме събрали данните, така, че то да пасне на предварителния модел в умовете ни. Ефектът на първите и последни стимули е тенденцията ни, когато слушаме дадено представяне, най-добре да запаметяваме първата и последната част на изказването. Реалността е един безкраен свят на постоянни случвания. Колкото по-будни сме за мисловните капани (изкривявания) в които попадаме, толкова повече мъдрост ще има в нашите решения и избори. Когато се научим да се доверяваме на рационалния, съзнателен избор, тогава реалността ще се случва в нас по-цветна и пропастта между нас и нея ще е по-малка.Това е едно голямо предизвикателство, което ще ни помогне да я опитомим постепенно и ще ни научи да се свързваме с другите , изпълнени с повече толерантност и разбиране. Нищо в живота не е толкова важно, колкото мислите, че е, когато мислите за него. „Рискът“ не съществува „някъде там“, независимо от нашите умове и култура, чакащ да бъде измерен. Човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите и несигурностите на живота. Макар че тези опасности са реални, не съществува такова нещо, като „реален риск“ или „обективен риск“…. Ние сме търсачи на модели, вярваме в един свързан свят, в който регулярностите (като например последователността от шест момичета) не се появяват случайно, а в резултат от механична причинност или от нечие намерение. Ние действително не очакваме да видим регулярност, произведена от случаен процес, и когато открием нещо, което изглежда като правило, бързо отхвърляме представата, че процесът е всъщност случаен. Случайни процеси произвеждат много регулярности, което убеждава хората, че процесът в крайна сметка не е случаен. Можете да разберете защо допускането на причинност може да е имало предимства в еволюцията. То е част от общата бдителност, която сме наследили от предците си. Ние автоматично бдим за възможността, че околната среда се е променила. Случайно на полето може да се появят лъвове, но би било по-безопасно да отбелязваме и да реагираме на едно очевидно увеличение на нивото на поява на стада лъвове, дори ако всъщност то се дължи на колебанията в някакъв случаен процес. Широко разпространеното погрешно разбиране на случайността понякога има значителни последици. Това е изключително важно заключение. Хората, на които преподаваме изненадващи статистически факти за човешкото поведение, могат да се впечатлят до такава степен, че да разкажат на приятелите си какво са чули от нас, но това не значи, че тяхното разбиране за света реално се е променило. Тестът на това, че си научил психологията, е дали твоето разбиране за ситуациите, пред които се изправяш, се е променило, а не дали си научил някой нов факт. Съществува дълбока бездна между нашето мислене за статистиката и нашето мислене за индивидуалните случаи. Статистическите резултати с каузална интерпретация имат по-силен ефект върху нашето мислене, отколкото некаузалната информация. Но дори покоряващата каузална статистика няма да промени дългосрочните ни убеждения или убежденията ни, които се коренят в личния ни опит. Обсъждаме ролята на деформациите на оценката при инвестирането. Аз разбирах толкова малко от финанси, че дори не знаех какво да го питам, но си спомням един въпрос: „Когато продавате акции — попитах, — кой ги купува?“ Той отговори, като махна с ръка в неопределена посока към прозореца, посочвайки, че очаква купувачът да е някой твърде подобен на него. Това беше странно: кое караше един човек да купува, а друг да продава? Какво продавачите мислеха, че знаят, което купувачите не знаеха? Оттогава моите въпроси за капиталовия пазар се втвърдиха, образувайки по-голяма загадка: изглежда, че една голяма индустрия се гради в голяма степен на илюзия за умения. Милиарди акции се търгуват всеки ден, много хора купуват, а други продават. Не е необичайно повече от 100 милиона акции от една-единствена фирма да сменят собственика си за един ден. Повечето купувачи и продавачи знаят, че имат една и съща информация; те обменят акциите си на първо място защото имат различни мнения. Купувачите мислят, че цената е твърде ниска и има вероятност да се повиши, докато продавачите мислят, че цената е висока и има вероятност да падне. Загадката е: защо купувачите и продавачите в равна степен мислят, че настоящата цена е грешна? Кое ги кара да вярват, че знаят повече от пазара каква трябва да е цената? При повечето от тях тази вяра е илюзия. Ефектът на честотния формат е голям. В едно изследване хора, които са видели информация за „болест, която убива 1286 души на 10 000“, оценяват тази болест като по-опасна, отколкото хора, на които е съобщено за „болест, която убива 24,14% от населението“. Първата болест изглежда по-застрашителна от втората, макар че първият риск е само наполовина толкова висок, колкото е вторият! В една още по-пряка демонстрация на пренебрежението към знаменателя „болестта, която убива 1286 души на 10 000“, се оценява като по-опасна от болестта, която „убива 24,4 на 100″. Ефектът със сигурност би могъл да се намали или да се елиминира, ако участниците бъдат помолени да направят пряко сравнение на двете формулировки, задача, която изрично апелира към Система 2. Животът обаче обикновено е междусубектен експеримент, при който виждате на един път само едната формулировка. Система 2 би трябвало да е изключително активна, за да генерира алтернативни формулировки на едната, която виждате, и да открие, че те предизвикват различна реакция. Дори опитни съдебни психолози и психиатри не са имунизирани срещу ефектите на формата, в които се изразяват рисковете. Следните две статистики, коя бихте избрали? “Нивото на оцеляване един месец след терапията е 90%.” “През първия месец след терапията има 10% смъртност.” Вече знаете резултатите: хирургията е много по-популярна в първата рамка (84% от лекарите избират нея), отколкото във втората (където 50% предпочитат лъчетерапията). Логическата еквивалентност на двете описания е прозрачна и един човек, който взема решението, опирайки се на реалността, би направил един и същ избор, независимо коя версия е видял. Обаче Система 1, такава, каквато я познаваме, рядко е индиферентна към емоционалните думи: смъртността е лошо нещо, оцеляването е добро и 90% оцеляване звучи окуражаващо, докато 10% смъртност е плашеща. Важно откритие, което прави изследването, е, че лекарите са толкова податливи на ефекта на рамкирането, колкото хората без медицинско образование (пациенти в болници и студенти в бизнес училище). Очевидно медицинското обучение не е защита срещу силата на рамкирането. Графиката със сигурност предизвиква нервен смях сред публиката и нервността ѝ е лесно разбираема: в края на краищата хората, които са решили да се оженят, правят това или защото очакват, че това ще ги направи по-щастливи, или защото се надяват, че увековечаването на връзката ще запази настоящото състояние на блаженство. Казано с полезното понятие, въведено от Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън, решението за женитба отразява при много хора една силна грешка, възникваща от афективното прогнозиране . В деня на сватбата булката и младоженецът знаят, че нивото на развод е високо и че случаите на брачно разочарование са още по-чести, но не вярват, че тази статистика е приложима към тях. Поразителната новина в графика 16 е резкият спад в удовлетвореността от живота. Графиката се интерпретира обикновено като проследяване на един процес на адаптация, при който ранните радости от брака бързо изчезват, след като преживяванията станат рутинни. Обаче е възможен и друг подход, който се фокусира върху евристиката на оценката. Тук питаме какво се случва в умовете на хората, когато бъдат помолени да оценят своя живот. Въпросите „Колко доволни сте от живота си като цяло?“ и „Колко щастливи сте напоследък?“ не са толкова прости, колкото е въпросът „Какъв е телефонният ви номер?” Как участниците в изследването съумяват да отговорят на подобни въпроси за няколко секунди, както го правят всички? Ще ни е полезно да разглеждаме това като вид оценка. Подобни забавни примери изобилстват в цялата книга, но най-приятното е самият тон на автора. Той е приятелски, внимателен и дори нетърпелив, изобилстващ от любов към науката. Това си е живо доказателство, че човекът разбира добре човешкия мозък и по какъв начин думите най-добре се усвояват. Поради тази причина, след всяка глава има изречения, носещи в себе си основните точки от главата – познат метод, за по-добро запомняне. Книгата се препоръчва за всеки поне малко заинтригуван! Дефиницията на рационалността като свързаност е непоносимо рестриктивна; тя изисква спазване на логически правила, което един ограничен ум не е способен да осъществи. Разумните хора не могат да бъдат рационални според тази дефиниция, но не бива поради тази причина да бъдат дамгосвани като ирационални. Ирационален е силна дума , която означава импулсивност, емоционалност и упорита съпротива срещу разумни доводи. Често се смущавам, когато чувам да казват, че нашият труд с Амос демонстрирал, че човешките избори са ирационални. Всъщност нашето изследване само показа, че „човеците“ не се описват добре с модела на рационалния агент. Макар че „човеците“ не са ирационални, те често се нуждаят от помощ, за да направят по-верни оценки и да вземат по-добри решения, и в някои случаи политиките и институциите могат да предложат такава помощ. Допускането, че агентите са рационални, дава интелектуална основа на либертарианския подход към обществената политика: не се намесвайте в правото на човека да избира освен ако изборите му не вредят на другите. Какво може да се направи относно деформациите? Как можем да подобрим оценките и решенията, както своите собствени, така и тези на институциите, на които служим и които ни обслужват? Краткият отговор е, че без значително инвестиране на усилия може да се постигне малко. Начинът, по който можем да блокираме грешките, които възникват в Система 1, е по принцип прост: разпознайте признаците, че се намирате в когнитивно минно поле, забавете топката и потърсете подкрепление от Система 2. Това е начинът, по който ще постъпите, когато се изправите отново пред илюзията на Мюлер-Лайер. Когато видите линиите с перките, сочещи в различни посоки, ще разпознаете ситуацията, а именно че тя е такава, в която не бива да вярвате на впечатленията си за дължината. За беда най-малко вероятно е да приложим тази разумна процедура, когато най-много се нуждаем от нея. На всички би ни харесало да имаме звънец, който да звъни високо винаги когато се готвим да направим сериозна грешка, но такъв звънец не е наличен и по принцип е по-трудно да разпознаем когнитивните илюзии, отколкото илюзиите на възприятието. Гласът на разума може да е много по-слаб от силния и ясен глас на грешната интуиция, а да поставяме под въпрос интуициите си е неприятно, когато сме изправени пред стреса, свързан с някое важно решение. Повече съмнение е последното нещо, което искате, когато имате проблеми. Резултатът е, че ви е много по-лесно да идентифицирате едно минно поле, когато наблюдавате другите, които вървят в него, отколкото когато сами се готвите да направите същото. Организациите са по-добри от хората, когато става дума за избягването на грешки, защото те, естествено, мислят по-бавно и имат силата да налагат дисциплинирани процедури. Най-сетне, по-богатият език е изключително важен за умението за конструктивна критика. До голяма степен, подобно на медицината, идентифицирането на грешките в преценката е диагностична задача, която изисква точен речник. Названието на болестта е кука, на която се закача всичко, което е известно за болестта, включително уязвимостите, факторите на околната среда, симптомите, прогнозата и лечението. По подобен начин и наименования като „ефекти на закотвяне“, „тясно рамкиране“ или „прекалена свързаност“ внасят в паметта ни всичко, което знаем за дадена деформация, за нейните причини, за нейните ефекти и какво може да се направи за нейното смекчаване."