Търсещ истини

Не ми е удобен толкова широк поглед. Тогава този, който се учи да скача високо е учен. Или този, който след катастрофа се учи да ходи. Наистина, добре казано е, че стрелец с лък е всеки, който може за опъне тетива и да изстреля стрела, но за да уцели надалеч или силно се иска много да се учи и това е наука за стрелбата с лък. Възниква и неудобството да разделим науката от практиката. Този който прави хубави цигулки, защото е изучил занаята, дали е учен или практик- занаятчия? Да.

Възможно е да греша, но отсъствията на обяснение защо? не ме убеждава. Отбелязвам си мнението ви, но само до там. Разбирам, че мнението ми е без значение за вас и това определено не подлежи на дискусия. Предполагам ще продължите да отбелязвате и в бъдеще моята незначителност. Щом е важно за каузата ви, правете го, макар че не проумявам каква е тази кауза. Нещо от рода на "А вий, вий сте идиоти", но без присъствието на изключителен като Ботев. . Само надут въздух.

Две впечатления От изобилието на метафори и сравнения стигам до извода, че Тругпа излага в по- голяма степен изкуство. Обаче това не е изкуството, което изобразява света и ни го представя по изкусен начин, защото то е по- пасивно. То ни представя обекта, а Трунгпа иска да ни убеди, че пътят, който предлага е добрият път. Не е и наука, защото не доказва, няма предпоставки от които да стигнем до извод. Така стигам до заключението, че той е своеобразен копрайтър- автор на рекламни послания, които насочени към западния клиент ще му предложат да приеме будизма именно на този "производител", т.е. будистки лидер. Обаче не може да се пренебрегне неговият жизнен опит. Опитът и познанията на човек, който на 18 г. става игумен, а на 20 повежда хора в опасно и смъртоносно за мнозина пътешествие е значим. Това прави и човека значим. Всеки е предприемал поучително пътешествие, но не така впечатляващо. Пътешественици като Одисей, Еней, Марко Поло са значими. В този смисъл преживяванията и изводите на Трунгпа, съобразявани с обстоятелствата в които са се зародили и са му помогнали да ги преживее са значимите. Това, че му е помогнала мекотата в отношенията, дързостта и себеотричането очевидно са важни не само в неговия случай, но и изобщо.

Склонен съм да мисля също, че е наука. Не поради това, че има университети. Православната църква също има семинария и академия. Има и художествена академия, че и полицейска. Всеки занаят трябва да се учи. Имам друго предвид: будистките размишления имат близост с философстването. Не приемам прераждането на душите, като че ли и методът на медитация, но не съвсем. Все пак медитацията стига до някакви решения за успешно поведение. Като имам предвид, че историята и философията не отговарят съвсем на концепцията за наука, това не е фатално. Ако приемем, че будизмът е изкуство или неразвита наука дали няма да е по- добре?

По- скоро питане, отколкото лично мнение. Наука ли е будисткото разбиране за света като цялостен, неразградим и съответно интуитивното разбиране чрез инсайт за света?

Стилът на писане на Тругпа е достъпен за западната култура. В текстовете му липсват класически коани, но има една нагласа за излизане от статуквото (егото), преживяване на объркване и уязвимост и търсене на просветление. Липсват и притчи, в западното разбиране- анекдоти и случки с поука. Изобилстват метафори, които дават многобройни поводи за сравняване с познатото и търсене на разбиране за нещата. Отсъства натрапливо "Аз" на автора, но като цяло издигнатостта му стои зад текстовете. Доколкото е нестандартен и оригинален, текстовете му, без да са бунтарски, предизвикват нов подход, в основата на който са познатите идеи за напускане, отхвърляне на егото, разбирано като индивидуалност и самоидентичност, противопоставени на случващото се в света. Набляга на основната техника- медитацията. Изглежда личното му присъствие е било от голямо значение, защото самите текстове, без практическа медитация не водят, а и не целят това, до разбиране, а по- скоро до вчустване на случващото се, съпоставянето му с други събития и явления. По- скоро някакво интегриране, свързване с реалностите на света, отколкото анализиране на събитията, отделяне на прости части, които да обяснят функционирането.

Поредната метафора от "Шамбала. Свещеният път на вОйна" е за Пашкула. Като синонимни думи Трунгпа използва Тъмнината (обратно на Великото слънце на Изтока); криене в Джунглата ; криене в Пещерата; увековечени стереотипи; здрав и много познат дом; място където да легнем и спим, да нямаме понятие за света.(Колко много ми напомня за Ботев и Политическа зима... да имаме и парче сланина и една глава лук ); друго име е и Клопка; Определено, тези изрази поясняват едно състояние на себесъхранение, отказ от дейност и се противопоставят както на Великото слънце на Изтока, така и на Залязващото слънце. Лесно се открива, че за Чогям Слънцето на изтока е будизмът, с носител самият той, а Залязващото слънце е Западноевропейската християнска цивилизация. Смятам, че авторът е повлиян силно от динамичният живот вСАЩ, където няма време за покой, а този, който се крие бива презрян, а по гърба му тичат изпреварващите го. Моето лично мнение се опира на споменатата метафора за "здрав и много познат дом"- място където човек се чувства сигурен и може да отдъхне, да затвори очи и почине от ежедневните битки. Трунгпа настоява да загърбим пашкула. Но защо му е морето на моряка, ако няма дом на сушата? Дори тези човеци, които живеят в условия на вечно лято си строят някакви колиби, където да се чувстват защитени. Аз не твърдя, че съм по- прав, защото не познавам динамиката зад Океана, за която Алеко пита "Е, ами кога ще живеем?". Трунгпа обаче е в тази интензивна месомелачка и е постоянно зает. Как би могъл и да си помисли, да доживее до патриаршеска възраст, това да не е Тибет. С това темпо се умира преди 50. Така идеята за пашкула, който трябва да загърбим, по- скоро наподобява идеята за бебешката люлка, която щом придобием новото умение, това което би приличало на прохождане, трябва да изоставим завинаги.

Разбирам, но не смятам, че познаването на последствията правят свободата. Разхождам се по непознат път. Стигам до разклонение. Не зная на къде са тези разклонения и какви са последствията, но имам избор. Експеримент с мишка: лабиринт с разклонения. Тя е гладна и изследва първо едно, после друго и т.н. Свободна е да избира. Ако знаеше последствията, т.е. в кое разклонение има храна, изборът й щеше да е по- ограничен- само до този път от който мирише на храна. Съгласен. Не бих и помислил за свободна воля без нервна система. т.е. да има условия за съществуването й. Така е.

Обучаващ се в Оксфорд, женещ се за англичанка, Чогям не остава в Добрата стара Англия. Допускам, че англичаните са се отнасяли презрително към светлината, която си е мислел, че излъчва и това е станало причина да стигне до принципа за "Изгревът на Великото слънце на Изтока". Консервативните англичани не мога да си представя да харесат тази метафора, трябвало е да я кръсти "Излъчването на Гринуич" за да може да я продаде. Вече втора от идеите на Чогям свързвам с житейския му път. Толкова материалистично е, така далеч от божествени внушения и книжни умозаключения.

Това есе на ИИ не ме задоволи. Моята теза е, че като водач на това бягство, 20 годишният младеж поема отговорност за живота на около 300 души, от които към 210 го изоставят или умират. Тези преживявания формират идеята за "мекота" в отношенията. Този млад водач е можел само със съчувствие да подкрепя бежанците. Не е твърдия вожд, който налага ред и дисциплина. Животът в Оксфорд и САЩ променят будистките възгледи. Появява се разбирането за широк достъп на жени до практиките и съвместно обучение. Възникват злоупотребите със сексуални практики, алкохол и наркотици. Омертата за тайният живот на Римпоче пада и започват сигнали за педофилия, сексуална разпуснатост и алкохолизъм, които са тайни практики в будизма, но стават прозрачни в Западното общество. Хубава е метафората или притчата за "меките рога на елените", които първоначално са кръвоснабдени кожести израстъци, а впоследствие, с опита и възрастта стават костни и яки. Представям си 20 годишния игумен и водач, който е като Бамби на Дисни при бягството, обгрижващ без помощ от небето своите последователи, изменящ се впоследствие, изоставящ ги, защото пред тях е бил слаб и неопитен и тръгва да търси нови територии.

Но което и да е новопоявило се нещо ограничава свободата, все едно как го използваме. За какво "смесване" или по- скоро разграничение става дума? Кои са "ония ограничения" и кои са "другите ограничения", които се отнасят до свободата на волята? Това е важно за по- нататъшно разбиране и диалог. Възможно е да не те разбирам правилно, което е добре да се поправи.

Името на този будистки учител се споменава често в темите за будизма. Мотивът ми да отделя нова тема е свързан с "материалистическото мислене" да изложа възгледа си, че учението е пряко свързано с реалните и съвременни преживявания в живота му.

Струва ми се противоречиво, моля уточни. Ето кое ме притеснява: Свободата не е безкрайна. Всичко е ограничено. "Ограничаване на свободата" не е това "всичко".

Прадедите на авторите на Съновник са особени. Те не са имали кучешки зъби и са били с три стомаха, един от които- шкембе. Тези, които имаме кучешки зъби сме генетично предразположени да ядем месо и не можем да преживяме. С вътрешна гордост установих и споделям, че вегетарианците мислят само за ядене и темата "Наука и религия" им е недостъпна. Нито Науката, нито Религията, само зарзаватът. Насищане нямат, нуждаят се от постоянно преживяне на едно и също.

Вярвам, че си разбрал общия смисъл на това, което казвам, а сега ще конкретизирам Имаме някои културни, религиозни, национални, местни ограничения и предразсъдъци. Те ни възпират да не извършваме някои действия или предписват да извършваме задължително други. Тези ограничения или предразсъдъци могат да съответстват или не на реалността, но са някакъв човешки опит, отразен в културата. Да, те са ограничения, но безкрайната свобода не предполага лесен избор. Регламентите са именно ограничаване на свободата, създаване на ред и даване на възможност за по- бързо усвояване практиката за вземане на решение. Да си представим пътното движение без ЗДП. Хаос, безредие. Обаче с него, само с един теоретичен курс и практика с инструктор, и човек може да пътува сравнително безопасно и да взима адекватни решения. Практически, шофьорът може да не спира на червено, да кара отляво на непрекъсната осова линия, но в много редки случаи се възползва от тази си свобода. И тук опираме до заглавието на темата "Последствията от свободната воля". Ако съществува някакъв създаден от хора ред, който е мислен да облекчи взимането на решения, то решенията, нарушаващи реда имат неизгодни последствия. Ако редът е мислен да обслужва една категория хора в ущърб на други, може да очакваме, че ще бъде често нарушаван. Примерно, ако редът е измислен в интерес на агите, то "свободната воля" на раята ще бъде законово и с реален контрол ограничавана докато се смири. Гадни последствия, така да се каже. А природният ред няма контрол от изпълнителна власт, но пък има скрити, неясни закони, които едва- едва откриваме. Примерно "не може да се реже клона на който си седнал" или "не хвърляй кал по слънцето, сам ще се окаляш" или още по- простото "не пи..ай срещу вятъра". Имаме свобода да правим обратното, но няма сумата от последствията да е положителна.

Не мога да се съглася изцяло с твърдението ти. Примерно невежеството. Ако знаеш какво може да се направи при някой проблем (не си невежа), но няма гаранция, че усилията ти ще са плодотворни, можеш да се откажеш. В същата ситуация, един невежа ще се втурне да прави нещо и дори може да успее. "Лудите ще спасят света". По отношение предразсъдъците, също. Антигона има предрасъдък, че покойните близки ТРЯБВА да бъдат погребани. Тя нарушава заповедта на владетеля и погребва брата си. Ограничението на нейния избор е да постъпи човешки и благородно. Ако не бе постъпила според предразсъдъка си, щеше да е жива, но не и героиня в разказ за векове. Примерно предразсъдък, че дъщеря ти не е добре да се жени за пропаднал, за луд, за евнух. Да, ограничава, но ограничава от добили всеизвестност грешни решения.

Предполагам сравняват човека с животно заради вегетарианците. Една особеност на растителноядните е, че интелектът им е друг- ето, например в тема за наука и религия мисионерстват за постноядство. Разбирам ги: без месо е трудно да се заситят и мислят все за това. Друг недостатък е, че не могат нищо да напишат по темата. Изглежда заради отсъствието на животински белтъчини.

За разбиране, разбрах те. Обаче съпружеството е връзка, която съществува и като сме заедно, и като сме по сами. Има нещо нечестиво в Анжелизма и лъжливо в уж- спазването на Седмата заповед.

Моята, примерно, не е свободна, а пожелана на ближния. Бог ще те накаже в отвъдното с неизпълнение на страстните ти желания. Страдай, съблазнителю!

Но само ако е свободна. Иначе нарушаваш една от Десетте. Направо си побългарен Ошо. Рая, идеалното съществуване. Вярвате ли? Вярвате ли, че да сме нечия рая е идеалното съществуване? Шегичка.

Научил съм се да разделям личността на човека на изкуството от неговата продукция. Намирам връзка между начина на живот на Фреди и това, да бъде харесан. Ползването на наркотици и стимуланти, поддържането си в състояние на постоянна еуфория са причина да бъде близо до подобните му фактори в изкуството и промотиран като артист. Такова е и поведението на отдаващите се на режисьорите старлетки и на редакторите поетеси. Това не влияе на творчеството, но влияе на реализацията. Когато факторите в изкуството са хомосексуални, то хомосексуалистите са с предимство. Повтарям. Това няма връзка с качеството на изкуството, а с реализацията му

Книга е до-компютерно. Сега обяснението е за дигитален вид на файл.

Може би е добре, че тази философска тема е в Други, а не във Философия, където има специализирани в пренаторяването с естествена тор. Има и друга, по- вулгарна дума. Ще споделя възгледите си, които съм споделял и там: Какъв според вас смисълът на живота или може би той няма смисъл? Смисълът на живота е самоцелен, т.е. целта е да се съхрани и продължи. Може да се отнася до личността и до групата- семейство, стадо, народ, земен живот. Защо няма категорично доказателство дали хората имаме душа? "Душа" е наивното обяснение на Висшата нервна дейност на мозъка. Не може да се намери доказателство за душа, както и не може да се намери за други наивни обяснения, както колата на св. Илия, възнесението и вампирясването. Защо трябва душата да умира заедно с тялото? Защото душата=ВНД е продукт от дейността на мозъка и с неговата смърт, дейността и всичките му връзки и постижения умират Защо не можем всички да живеем до 100 години - време, достатъчно за сбъдване на мечтите? Не познавам столетници, но от познаването на дълголетници виждам, че не помнят случки, песни, рецепти, често и децата си, живеят ден за ден и нямат мечти. Защо не можем да сбъдваме мечтите си? Поради вътрешни и външни причини- способности и обстоятелства. Доволен съм от възможностите, които ми е предоставил живота за сбъдване на мечтите. За някои не съм имал способности, за други- условия. Мечтаех добра жена- не сполучих, но не виня никого, гледах, умувах, но едни имат едно предимство, други- друго. Защо няма категорично доказателство за прераждането? Мисля, че обръщате логиката. Постулирате прераждане и се чудите защо няма доказателство. По- разумно е, щом за нещо няма доказателство, че съществува, да го приемем за несъществуващо. Защо хора умират млади от болести и при катастрофи...? Случайността на събитията прави живота непредсказуем. Споменатите вътрешни и външни фактори в някой момент ни правят "несъвместими с живота". Има интересни епизоди в Одисея. Одисей съветва своите да не правят еди-какво-си, а те го правят и загиват млади. Те и лекарите съветват, но има и други изисквания, заради които не ги слушаме. защо имаме мечти, щом не можем да ги сбъдваме? Не бих и помислил, че мечтите трябва да са обвързани със задължително сбъдване. Първо, мечтите са продукт на ума, а то и на мозъка и имат много характеристики. Второ- в реалността, както мечтата ми за съпруга, има обекти с характеристики, които едни съответстват, други не, трети са аха- аха близо до мечтаното. В цялост мечтаното се различава ВИНАГИ от постигнатото. ... абе, човек реши да си измие чашата от кафе и един път го направи добре, друг път- не. Всъщност продуцираме мечти за да си удовлетворим най- добре потребностите. Така трябва да изграждаме идеи за най- добро удовлетворяване, а да се отнасяме спокойно, когато то не се сбъдне или да поправяме, което можем. Как някои хора намират утеха във вярата и вярват в Рая? Въпрос на култура, госпожо. В много култури съществува утехата в продължаващ живот- прераждане, вечни отвъдни светове. Доколкото това е много утешително, утехата е гарантирана. В друга култура не се вярва в отвъдно, но се вярва, че делата се помнят, което също е доста невярно. Във всеки случай къща или "Две праскови и две череши" надживяват човека, а с добре написани думи се случва и с повече. Как хора като Фреди Меркюри не съжаляват, че са живели грешно и че умират млади? Нямам идея за душевния живот на конкретна личност. Твърде лично е. Нямам идея дали е смятал, че е живял грешно, нито дали е смятал, че умира млад, а за оценката му- съвсем. Как има хора, на които не им пука за живота? Мисля, че няма хора, на които не им пука. Ако им потече кръв от носа, ще направят нещо за да я спрат. Ако имате предвид добродетелен живот по вашите представи, това, че не съответства не е смущаващо. Важното е да са успешни в съхранението на инерцията с която животът се развива. Целта на живота все пак е да живеят добре и продължтелно. за Бог и Вселената нямат значение мечтите и животът им Мисля, че придавате на Вселената човешки черти, приписвате й душа, оценяване. За бог е излишно да коментирам, защото изложих мнението си, че добре си живеем и без идея за съществуването му. Така че, Вселената със всичко съдържимо няма никакво отношение към която и да е своя част, вкл. и тази на планетата Земя, която се е развила като живот. Катаклизмите са унищожили гигантските влечуги със същите природни закони, с които биха унищожили и нас в тяхното време и съвпадение на обстоятелствата. По- нататък- пак.

Уместна забележка.

Възможно е, макар терминът да е свързан директно със сексуалността при човеците. Не съм чел дьо Сад, а само Уики. Там е ясно казано Явно според авторът на термина, садистът трябва да получава СЕКСУАЛНО удоволствие, иначе си е по- як или по- кекав насилник. Познавах един, на когото беше кеф да разбива главите на котки в уличните стълбове, като ги върти за опашките, а в сексуалните си отношения имаше успехи без оплаквания. Свят шарен, има и такива, и онакива. Замислям се, защо не съм го упреквал... ами отбягвах го, пък не съм аз съдник или клеветник. Той- човек и аз- човек. Той прави зло на котка, а ако аз му направя зло, то ще е зло на човек. Разликата е голяма ... според мен.