Търсещ истини

Това не е така. Помагат хора, които са бедни. Помагат Андрешко и Серафим, защото и на тях помагат. Взаимопомощ. Кир Михалаки и Нено чорбаджи (с онова мазно тяло като две любеници) не помагат, защото смятат, че всичко са си постигнали сами. Нима не улавяш противоречието в този текст? Ако не го улавяш, ще почакам и ще го разтълкувам

Или да обсъдим Самотата "А проблемите, всъщност, не са чак толкова много - в основата им винаги има един-единствен проблем, който отприщва всички останали. Проблемът е как да приемем без страх мисъл­та за собствената си самота. ...Това е храмът на моята религия. ...И тогава, когато човек се докосне до недрата на собствената си същност, извед­нъж изпитва усещането, че най-после се е върнал у дома. Тогава ще може да обърне лице към света и да постигне всичко, което иска. Ще може да помага на другите, да им служи и да сподели с тях богатствата, натрупани в душата си. И никога няма да прехвърли върху другите собствените си проблеми. " Ошо ни насочва да се усамотяваме и медитираме. От културния опит на света, не медитацията, а обсъждането с други и ползване на написаното от тези, преди нас е по- верния път, който като преподавател по философия той самият е ползвал и това е видно от препратките от текстовете му към други философски школи и учения. Да, самотата е нужна, както обсъждахме в съответната тема, но не това е пътят, според мен за постигане ан нещо по- добро.

Да обсъдим тогава егоизма. "ДА, УЧА ВИ КАК ДА БЪДЕТЕ ЕГОИСТИ 9 ноември 1984 г. Подобна позиция противоречи не на много рели­гии, по принцип противоречи на всяка от тях. Всички проповядват жертвоготовност и алтруизъм. За мен его­измът е нещо съвсем естествено. Алтруизмът е нало­жен отвън. Егоизмът е съществен елемент от човешка­та природа." Щом егоизмът е от човешката природа, то е лесно да бъде усвоен. Иде ни отвътре. Като дишането и яденето. Трудното е другото, това което крепи организацията, майчинството, човещината. Просто Ошо "дава право" на богатите да са егоисти и да не се срамуват от това, че си харчат парите егоистично.

Какво излага Изкуственият интелект: "Не може да се каже категорично дали е по-добре за човек да има или да няма страх, защото страхът играе сложна роля в живота на хората, с както положителни, така и отрицателни аспекти. Ето едно обобщение, което да помогне в преценката: Ползи от страха Повишена готовност за реакция на опасност: Спомага за оцеляването в ситуации на непосредствена заплаха. Подобрено възприемане на околната среда: Засилва сетивата и бдителността. Избягване на опасни ситуации: Помага да се избегнат рискове и опасности. Учене и памет: Помага да се запомнят опасни ситуации и да се избягват в бъдеще. Социално сближаване и сътрудничество: Насърчава групово поведение и защита. Предаване на предупреждения: Помага за предупреждаване на други хора за опасност. Вреди от страха Хроничен стрес и здравословни проблеми: Повишава риска от сериозни заболявания. Психични разстройства: Може да доведе до тревожност, депресия и други разстройства. Намалена когнитивна функция: Влошава паметта, вниманието и вземането на решения. Намалена имунна система: Повишава уязвимостта към заболявания. Социална изолация: Води до самота и влошаване на психичното здраве. Ограничени възможности и развитие: Може да ограничи личностното развитие и кариерните възможности. Физически симптоми: Предизвиква болки, главоболие и други симптоми, които намаляват качеството на живот. Намалено качество на живот: Постоянният страх води до напрежение и ограничени удоволствия. Отрицателно въздействие върху отношенията: Може да повлияе негативно на взаимоотношенията с други хора. Заключение Наличието на страх е естествено и необходимо за оцеляване и адаптация, но е важно той да бъде контролиран и управляван. Балансът е ключов: Умереното ниво на страх може да защити и да помогне на човек да се адаптира към опасностите в околната среда. Управление на страха: Техники за управление на стреса и страхът, като медитация, терапия и здравословен начин на живот, могат да помогнат за минимизиране на вредните ефекти. Избягване на хроничен страх: Важно е да се избягва хроничният страх, който води до здравословни и психически проблеми. В крайна сметка, страхът е необходим за човешкото съществуване, но трябва да бъде контролиран, за да не доведе до сериозни отрицателни последици. ChatGPT Здравословният начин на живот включва няколко компонента, които могат да помогнат за контрола над страха и управлението на стреса. Ето някои от тях: 1. Физическа активност Редовната физическа активност е един от най-ефективните начини за управление на страха и стреса: Намалява нивата на стрес: Упражненията намаляват нивата на стрес хормони като кортизол. Освобождава ендорфини: Физическата активност повишава нивата на ендорфини, които подобряват настроението и намаляват усещането за страх и тревожност. Подобрява съня: Редовната физическа активност подобрява качеството на съня, който е важен за психичното здраве. 2. Здравословно хранене Правилното хранене може също да играе роля в управлението на страха: Стабилизира нивата на кръвната захар: Балансираното хранене помага да се избегнат внезапни промени в нивата на кръвната захар, които могат да засилят чувството на тревожност. Подобрява мозъчната функция: Някои храни, като тези богати на омега-3 мастни киселини, витамини от група B и магнезий, са свързани с по-добро психично здраве. 3. Достатъчен сън Качественият сън е критичен за управление на страха: Възстановяване на тялото и ума: Добрият сън позволява на тялото и мозъка да се възстановят и да се подготвят за следващия ден. Регулира емоциите: Липсата на сън може да засили усещането за страх и тревожност. 4. Практики за управление на стреса Техники за релаксация и управление на стреса са важни за намаляване на страха: Медитация и йога: Тези практики помагат за успокояване на ума и намаляване на стреса. Дихателни упражнения: Контролираното дишане може да помогне за намаляване на нивата на стрес и страх. Майндфулнес: Практиката на осъзнатост помага за намаляване на тревожността и подобряване на емоционалната стабилност. 5. Социална подкрепа Социалните взаимоотношения играят важна роля в управлението на страха: Подкрепа от приятели и семейство: Подкрепата от близки може да намали усещането за страх и тревожност. Групови дейности: Участието в групови дейности или хобита може да помогне за намаляване на стреса и повишаване на настроението. 6. Ограничаване на стимуланти Някои стимуланти могат да усилят усещането за страх и тревожност: Кофеин: Прекомерната консумация на кофеин може да повиши нивата на тревожност. Алкохол и никотин: Тези вещества могат временно да облекчат стреса, но в дългосрочен план могат да го усилят. Заключение Комбинирането на тези здравословни навици може значително да подобри контрола над страха и да допринесе за по-добро психично и физическо здраве. Управлението на стреса чрез здравословен начин на живот е ефективен начин да се минимизират негативните ефекти от страха и да се поддържа баланс в ежедневието. ChatGPT Терапията за управление на страха и тревожността може да включва различни подходи и техники, в зависимост от индивидуалните нужди и предпочитания. Ето някои от най-често използваните терапевтични методи: 1. Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) Когнитивно-поведенческата терапия е един от най-ефективните методи за лечение на страх и тревожност. Изследване и промяна на мисловните модели: КПТ помага на хората да идентифицират и променят негативните мисловни модели, които водят до страх и тревожност. Поведенчески техники: Включва експозиционна терапия, при която човекът постепенно се изправя пред страховете си в контролирана среда, за да намали реакцията си към тях. 2. Експозиционна терапия Експозиционната терапия е част от КПТ, но може да бъде използвана и самостоятелно. Постепенно излагане: Пациентът се излага на ситуации или обекти, които предизвикват страх, по контролиран и постепенен начин, за да намали чувството на страх с времето. 3. Диалектическа поведенческа терапия (ДПТ) ДПТ комбинира когнитивно-поведенчески техники с концепции от медитацията и осъзнатостта. Регулиране на емоциите: ДПТ помага на пациентите да регулират емоциите си и да се справят със стреса. Техники за осъзнатост: Помага за повишаване на осъзнатостта и приемането на настоящия момент. 4. Осъзнатост (майндфулнес) и медитация Техниките за осъзнатост и медитация могат да бъдат използвани самостоятелно или като част от терапия. Намаляване на стреса: Медитацията и осъзнатостта помагат за успокояване на ума и намаляване на стреса. Фокусиране върху настоящия момент: Тези техники помагат за фокусиране върху настоящето и намаляване на прекомерното притеснение за бъдещето. 5. Психодинамична терапия Психодинамичната терапия изследва как несъзнателните мисли и преживявания от миналото влияят на текущото поведение и емоции. Изследване на корените на страха: Терапията помага на пациентите да разберат как преживяванията от миналото могат да предизвикват текущите страхове. 6. Групова терапия Груповата терапия предоставя подкрепа и сътрудничество от други хора, които преживяват подобни проблеми. Споделяне на опит: Участниците споделят своите истории и стратегии за справяне с тревожността. Подкрепа и съчувствие: Получаването на подкрепа от групата може да бъде успокояващо и ободряващо. 7. Лекарствена терапия В някои случаи лекарствената терапия може да бъде препоръчана в комбинация с психологическа терапия. Антидепресанти и анксиолитици: Лекарства като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) и бензодиазепини могат да бъдат предписани за намаляване на симптомите на тревожност. Заключение Комбинирането на тези терапевтични методи с поддържането на здравословен начин на живот може значително да подобри контрола над страха и тревожността. Важно е да се консултирате със специалист по психично здраве, за да определите най-подходящия подход за вашите индивидуални нужди и обстоятелства."

Благодаря за комплимента. Хи-хи. Щом отговарям, значи първото може. По въпроса с бога, писал съм и другаде, ние сме с него, ако съществува, в паралелни вселени. Той не се бърка в моите работи и аз не се бъркам в неговите. Нямаме допирна точка. В задгробен живот не само не вярвам, но и не намирам никакви случаи в реалността. Особените състояния на психиката си обяснявам с дейността на самата психика, просто не ми е нужно друго обяснение. По отношение "духовността", която е централен въпрос на темата, бях писал, но ще се повторя. Уви, нищо не се е променило за да имам ново мнение. Идеята за "духовност" възниква с идеята за дух, различен от тялото. Християнството развива стремежа към духовност за достигане на такова състояние на духа, та той да получи вечен живот отвъд. След Просвещението, под духовност започва да се разбира склонност към "духовна дейност", т.е. култура, изкуство, работа с ума, а не с ръцете. Цяла класа- интелигенцията започва да израства духовно, да борави със знания и представи, да твори, т.е. да създава неща с които остава относително по- трайно в паметта на хората. Така вместо да отиде душа в отвъдното, остават продуктите на "душата", т.е. психиката тук, сред хората. Конкретно ме подбуди разговорът за 93-те ролса на Ошо, понеже не се вмества в моите представи за духовност. Нито е изкуство, нито култура, обаче е Информация, която винаги ще се свързва с него, наравно с произведенията му. Наистина е интересно.

Така е, свободата е във възможностите, възможности за избор. Ако не избираме, не сме свободни. Ако Шаро и Рекс имат по една паничка и не могат да стигат до другата, те не са свободни. Ако Шаро може да стигне до своята и другата паничка, а Рекс не може, Шаро е по- свободен. Ако Шаро може да избере дали да стои в колибката или да хукне след кучката Шарън, значи е свободен. Ако Рекс е скопен и може да избира, но не му се тръгва по кучки, то е свободен, но осакатен, лишен от желания и възможности, има свобода, но не и мотив да избира. По колкото повече избори в живота може да бъде представен човек, толкова повече е бил свободен. Ако сам си е избрал училище, жена, дом, работа, прическа, дрехи, поведение, храна и пр., толкова по- свободен е. В т.см. изборът на пол е свобода. Обаче, както стана дума и със скопения Рекс, избирайки да стане жена, детето на Мъск Ксавие се лишава от свободата да избира жени и се поставя в позиция да избира мъже, харесващи трансджендъри, а те са много по- малко. Лишава се и от свободата да има деца, носещи неговите гени. Изобщо свободата в избор на пол носи едни възможности и отнема други. По- общо, при изборите си трябва да имаме предвид последствията и да претеглим кои нови избори ще следват, с коет се връщам към цитираното мнение, че трябва за предугаждаме последствията и ако Илон Мъск знаеше какво ще се случи с Ксавие нямаше да се съгласи да му режат гениталите, а щеше да ... (както би казал Стоичков) на лекарите. ххххххххххх Пушач съм. Дали свободно съм избрал това или под натиск на поколението? Май е второто. Въпреки това мога да бъда характеризиран като индивид по критерий Пушачи. Защото мога да избера да се откажа. А мога ли? (Риторичен въпрос)

Не.

Прегледах накратко основите на Ошо- учението. Направих си такива изводи: Това не е религия, защото не проповядва свръхестествени сили. Няма бог. Поради това го приемам за учение. Методът е медитация. "Молитвените домове" са места за медитация, а не за отношения със свръхестествено същество. Поученията му са противоречиви. На едно място проповядва едно, на друго- обратното. Това дава възможност за собствен избор на напътствия, така че всички да откриват нещо "ценно" и да го харесват. Адресатът, целевата група са богати и неудовлетворени от правилата. Той не дава нови правила, а руши всички, поради което смятат учението му за деструктивно. В някакъв смисъл, бидейки еклектично, учението му се схожда и с екзистенциализма- всеки има право на свое търсене и прилагане на лична философия, мироглед, морал. В този смисъл самият автор може да проповядва духовност и да набляга на материалото- той е свободен в избора си. Целта- да бъдеш "нищо" и да се носиш по вълните удовлетворява интересите на целевата група, която иска да не се чувства отговорна със своето богатство към обществото и да прави всичко за свое удоволствие.Поради това, бива смятан за социопат. Скандализирането, провокирането на обществото, се схожда с цинизма на Диоген, но не и с дрипите му. Пренесено към богатите, то се покрива с идеята, че те могат да правят всичко и не са обвързани със съобразяване с нормите. Свободните прояви на сексуална разюзданост са в същия контекст. Учението на Ошо се схожда и с хедонизма: Прави всичко, което произхожда "от длъбините ти", т.е. нагона, влечението. Насладата във всичките й форми е благо. Една особеност във въвеждането на ред е съществуването на антипода Ма Ананд Шийла. Редом с лозунгите на Ошо за пълна свобода, тя налага деспотична дисциплина. Не бива да се отделят противоречивите приказки от еднозначните дела. А обяснението, че това "провокира" размисли е шарлатанство на гърба на будалите.( "Не ме гледай какво правя, аз "провокирам", слушай какви ги приказвам")

Прегледах накратко основите на Ошо- учението. Направих си такива изводи: Това не е религия, защото не проповядва свръхестествени сили. Няма бог. Поради това го приемам за учение. Методът е медитация. "Молитвените домове" са места за медитация, а не за отношения със свръхестествено същество. Поученията му са противоречиви. На едно място проповядва едно, на друго- обратното. Това дава възможност за собствен избор на напътствия, така че всички да откриват нещо "ценно" и да го харесват. Адресатът, целевата група са богати и неудовлетворени от правилата. Той не дава нови правила, а руши всички, поради което смятат учението му за деструктивно. В някакъв смисъл, бидейки еклектично, учението му се схожда и с екзистенциализма- всеки има право на свое търсене и прилагане на лична философия, мироглед, морал. В този смисъл самият автор може да проповядва духовност и да набляга на материалото- той е свободен в избора си. Целта- да бъдеш "нищо" и да се носиш по вълните удовлетворява интересите на целевата група, която иска да не се чувства отговорна със своето богатство към обществото и да прави всичко за свое удоволствие.Поради това, бива смятан за социопат. Скандализирането, провокирането на обществото, се схожда с цинизма на Диоген, но не и с дрипите му. Пренесено към богатите, то се покрива с идеята, че те могат да правят всичко и не са обвързани със съобразяване с нормите. Свободните прояви на сексуална разюзданост са в същия контекст. Учението на Ошо се схожда и с хедонизма: Прави всичко, което произхожда "от длъбините ти", т.е. нагона, влечението. Насладата във всичките й форми е благо. Една особеност във въвеждането на ред е съществуването на антипода Ма Ананд Шийла. Редом с лозунгите на Ошо за пълна свобода, тя налага деспотична дисциплина. Не бива да се отделят противоречивите приказки от еднозначните дела. А обяснението, че това "провокира" размисли е шарлатанство на гърба на будалите.( "Не ме гледай какво правя, аз "провокирам", слушай какви ги приказвам")

А-ха.

Не. Но дали се свързва с духовност?

Как се свързва с духовност?

Интересен тест с психотерапевтично влияние на самооценка при лица, които се смятат за страхливи в три стъпки. 1. Припомнете си и отбележете кратко на лист 12 случая, в които сте проявили страх. Надявам се да е лесно, щом се смятате такъв. 2. Припомнете си и отбележете кратко на лист 6 случая, в които не сте проявили страх. 3. Преценете от позицията на страничен човек, според отбелязаните случаи, колко е страхлив този човек. (Вместо страх, може да се постави думата притеснение, несигурност, неувереност или което и да е чувство, което лицето смята, че му вреди.)

Смяташ, че са обусловени от жизнения опит, вероятно? Това не означава ли, че са реакция, адаптация към външните влияния? Или не? И ако Не, тогава как са се появили?

Добре, нека е така. Обаче трябва да открием дали притеснението, несигурността и неувереността са генетично обусловени и дали могат да бъдат променяни по някакъв начин. Още от време оно са разделени 4 темперамента. Примерно меланхоликът е "Неуверен в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Неустойчиво внимание и бавен психичен темп. Ригиден. Неуравновесен. " По- конкретно, стеснителността му дали може да се промени? Може ли меланхоликът да стане сангвиник? По- нагоре пиша за тренировки, десенсибилизация, но можем ли да очакваме успех, ако става дума за личностна черта, а не патология. Защото едно е някой да е бил смел, обаче след ухапване от змия да изпитва страх, а съвсем друго е да е бил плашливо дете и да си остане плашлив възрастен.

Бих казал, че наред със страха, съществуват и патологични форми като фобии и психични проблеми. Ако го приемаш, ще остане еволюционно придобитият страх и съответно борбата с патологията.

Пагубно, пагубно, но изглежда страхът е еволюционно необходим. Имат го животните, дори тези, дето са най- древни. Ако приемем хипопетично, че страхът е реакция на застрашаващи сигнали, то и медузите се отдръпват при докосване и това ги спасява от милиони години. При друго дефиниране на страх, примерно, че е поведение на избягване при вътрешна неувереност, тогава може и да е нещо друго, но общо взето, щом го има при всички животни, то е необходимо и при човека.

Да. Заради това идеята е за преживяването Самота. Когато е уединен човек, той си има друго в ума и не преживява Самота. Той се е уединил за да избегне някакви контакти, така че те не само не му липсват, но са му били и излишни. Самота и взаимозависимост. Мисля си, че ако човек е добре адаптиран в някаква общност, ако взаимната зависимост му е позната и приета, той- не изпитва самота в тази общност. Правим на село таратор. Обаче нямаме в градината копър. През комшулука викаме на съседката и тя къса от нейния. Ние пък споделяме вода от герана. Тази обвързаност не тежи и границите й не се минават... е, не е желателно. Ето как обяснява това, че на село не се чувства самота Н. Вирмозелова: "живеещите в селата не се чувстват изолирани от заобикалящите ги хора,...Близостта на съседството в селата много често се налага от общите занимания свързани с взаимопомощ при дворната или кърската работа, това носи дух на съпричастност и взаимност, а хората не се преживяват като сами и изолирани един от други, дори разделени на значително разстояние в махали." Всеизвестно е, как в чужбина срещата със съселянин е като среща с най- близък роднина.

Така е.

Ще се върна назад, ако представиш цитат с линк защитаващ твоето разбиране, че "Досега не е било известно на историята общество да е изградено от индивиди - ако въобще си наясно какво значи това понятие." Иначе броя поредно празнословие. Да, сигурен съм. Не се учи в училище, а се възприема от съвети и примери в семейството.

Скука, отегчение и умора. Възпитаните хора добре различават тези объркващи чувства, от които човек изглежда раздразнен и недоволен. Обаче за всяко има различен цяр. Скуката и иска развлечения, отегчението иска малко мир и спокойствие, а умората се лекува със самота и почивка. Самотата не е само горчивина, но и лек, както и развлеченията и контактите, които са нужни, но и пресищат. Човек иска да си отдъхне от тях. В този смисъл животът е в движението от безделие- скука- недоволство от скуката- контакти-отегчение (недоволство от контактите)- самота-скука-контакти-отегчение и така, до края на света. Измисляш нов език. Вж. тук ПП. Пропуснах и едно изтънчено чувство, само за интелектуалци- Сплин. Това е меланхолично настроение, мирова скръб и отчаяние от недъзите на света. Популярно е станало след стихотворението на Бодлер. Майката на Иванчо го лекува с два зад врата, а психолозите пари изкарват от него. Смятам, че основният метод е изслушване с цъкане (Тц, тц, тц, какви сложни неща разглеждаш! ) и съчувствено поклащане на глава на думите на клиента, докато си плаща.

Не бих свързал силното желание за принадлежност в някаква група със самотата. Примерно някоя мечтателка от щата Далавери (Delaware) иска да пробие в Холивуд. Има си среда, сигурно е популярна в училище, но иска да смени средата. Ако страда от самота, ще си побъбри с портиерката, съседката, а тя го може и е отворена, щом иска да е актриса. Е, ако е високомерна и по- малко от Том Круз не иска за общуване, вероятно ще е самотна и ще страда от това. Обаче може да отиде на психоаналитик, те обичат да казват "Моя психоаналитик" и да говорят пред учен човек за себе си. Не мога да си представя психотерапевтична работа с амбициозни, които от предвзетост чакат изключителната среда, а до тогава си кукуват. Момите с големи претенции също си остаряват без другарче, но си измислят оправдание и изнамират някоя приятелка, също мома. Тогава се получава казаното в поговорката "Като няма риба и ракът е риба". По споменаването на "правилна среда от която се отчуждава", си мисля, че не ще да е правилната. Дай пример.

? Зависи от готовността на "плахия" човек и оценката на психолога.

Защо? Груповата терапия с психолог дава възможност за контролирана среда. Разбира се, тези няма да потърсят помощ

Към това бих добавил и още един текст от изследването, а после ще опитам да се насоча към идея за решаване на проблема или поне отслабване. "съществува правопропорционална зависимост между скала „Плахост, зависимост от одобрението на другите” и преживяването на самота r = 0.421. Колкото по-самотни са хората, толкова по-плахи и зависими са от одобрението на околните. Преживяването на самота понякога е така остро в негативните емоции, че хората за да го ограничат са склонни да проявят плахост при изразяване на себе си, тъй като не рядко негативната санкция носи повече дискомфорт, от отричането на собствената индивидуалност." Бих обобщил, че в много случаи по- плахите и зависими от одобрението са и по- самотни. Една възможност е работа по преодоляване на плахостта, чрез разясняване на негативните й последици, другото е чрез организиране група с подобни симптоми. Смятам, че в груповата динамика могат тези "плахи" хора да се поощряват един друг за изграждане на чувство на надеждност в групата, липса на заплахи. После да се генерализира в друга доброжелателна среда. Друга възможност е работа със зависимостта от одобрение. Съветите за "Кажи майната му", тури си едно перде", "не плащай данък обществено мнение" не работят, макар това да е целта. Някакъв тренинг,може би, в който пак в доброжелателна среда, да се изразява несъгласие... Може и чрез издигане на самочувствието, чрез опора на успехи в миналото. Мисля, че при раждали жени, този акт от който много се страхуват е сериозен успех. Пък това, че децата са отлетели е естествено при птиците. Това, че имат крила е било целта, значи е добро постижение. Кой щъркел се връща в гнездото на родителите си? За него там няма вече място. Пък може и да акцентираме на положителното в отсъствие на неприятни контакти. Защо да ни променят живота? Плахият е по- добре да не среща заплахи и агресивни натрапници. А?