Търсещ истини

Това е наистина впечатляващо и вярно. Мислил съм по него, но не зная дали е новаторство, дали е революция или деволюция във физиката??? Има риск и при двете: от наблюдение към обяснение и от математическото обяснение към факта. Примерно наблюдават Червено изместване и го обясняват с разширение (вярно или невярно). Или математически обуславят машина на времето (вярно или невярно) и пишат за откритие Темите показват, че хора стигат до неверни резултати от математически строго изградени теории. Машина на времето и Пътуването във времето е възможно ето

моля, да не възприемаш като конфронтация различията в мненията. Виждам доброжелателно отношение, но имам друго мнение и ще го споделям. От други дискусии сигурно си забелязал, че да се излага различно мнение, без да се налага е напълно възможно. От философска гледна точка това, което казваш не е възможно. Обаче е възможно да НЕ ЗНАЕМ НА КОЕ МЯСТО Е частицата и да казваме, че в този момент МОЖЕ да се намира на много места. Това е обяснимо с идеята, че ЕМг вълни са единствения ни "доносник" за това, къде е частица, движеща се със скоростта на ЕМг вълни. Ако имахме сигнал с по- висока скорост, щяхме да знаем точно. Просто сега техниката не позволява да знаем точно и това е доказано. За съжаление, от познанията които имам, светлинна скорост може да добие САМО безмасова частица. Моята съпротива е срещу "безмасова". Примерно изкривяването на светлинния лъч от гравитацията ме насочва към това, че светлинният носител- фотонът има маса. Същото явление насочва Айнщайн към други изводи. Може би в настоящето са такива, но при създаването на СТО и ОТО Айнщайн, мисля си, е доста интуитивен, като разсъждава за разни влакове, а постулира движение със светлинна скорост. Ето какво пише Уики: "През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението: Е=мс2 – за еквивалентност на маса и енергия Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. "

Напълно реалистично е това, което казваш. А какъв е проблемът?

Въпросът за едновременност и мигновенност се смята за важен в Теория на относителността. Нямам никакви съображения против. Само ме учудва как това може да е философски въпрос, след като е решен от техниката. В "реално време" можем да следим космически снимки на това, което става на площад "Славейков" например. Да, това не се е случило в същия момент, в който го наблюдаваме, но времето на случването е лесен за установяване и не само по вътрешния часовник на спътника. Като знаем скоростта на сигнала, разстоянието до спътника и до обекта, като прибавим и технологичното време за обработка, можем да установим кога е събитието. Обаче въпросът Що е това "време"? не е удовлетворително развит и заради това е философски, т.е. по него все още може да се философства.

Съвсем очевидно е, че да се обсъждат нечии философско- етически възгледи по няколко афоризма е недостоверно. Те остват повърхностни и така да се каже социално желателни. По- скоро е добре да се каже, че Айнщайн е философствал по проблеми на физиката. Това ни предпазва от измислици като "Айнщайн за психологията", "Айнщайн за естетиката", "Айнщайн за етиката". Подобни прекалявания са възможни в среда на култ към него. Когато бива обожествен и се смята, че е компетентен във всяка област или че като е Обща теория на относителността, тя засяга общото и може да отговаря на въпроси от физиката и културата до физкултурата, тогава започваме да му приписваме мъдрост извън тази, която е в действителност. Дори да разглеждаме постъпките, пак не можем да си съставим мнение за философските възгледи, така че мнението ми е, че философът Айнщайн разглежда единствено проблеми на физиката, философства в областта на физиката и по- точно физиката на елементарните частици. Използва метод при който първоначално е интуицията, която създава модел, който бива проверен математически, а впоследствие и експериментално. По отношение мотивите за философстване и за открития той се доверява на почти религиозното преклонение пред природата и желанието да бъдат разбрани природните закони. Да прибавяме анализи от рода на "прави наука, защото иска да помага на хората" ми се струва пресилено и невярно.

Мнението наАйнщайн за етиката е високо. Това се дължи на виждането му за технологичните промени, открития и разбиране за природата, които водят до нейното подчинение. Основа на етиката вижда в религията, която поставя нормите. Самият той, вярвайки в божеството- природа се стреми да живее в съответствие с природните закони. Някои негови афоризми върху които си струва да се помисли "Етиката е свръхличен проблем, който стои над чисто религиозните въпроси." „Единствената истинска човешка цел е да служим на другите.“ "Науката може да ни каже какво е, но не може да ни каже какво трябва да бъде." „Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.“ „Мирът не може да бъде наложен със сила; той може да бъде постигнат само чрез разбиране.“ „Цялото ни научно знание не може да направи хората по-хуманни. Едва когато разберем моралния аспект, ще успеем да направим света по-добър.“ "Страхувам се от деня, когато технологиите ще надминат човешкото взаимодействие. Тогава светът ще има поколение идиоти." Последното не е документирано и е възможен фейк.

Понеже моето разбиране е, че измамата включва ощетяване и печалба, не мога да го приема. За сега оставам на мнението, че троленето е вид хулиганство.

Айнщайн е определено против немския национализъм. Ето въведените в ИИ данни за отношението му към ционизма

Какъв е смисълът, ползата от манипулиране мнението на аудиторията? Допускам, унизяване на другите за да изпъкне тролът. Какъв е мотивът според теб? А- ха. Да кажеш "Не си прав" има нужда от продължение "Защото" и "В еди-кое-си", а "Да ти... м@йката" не се аргументира. т.е. тролът има съвест, приети морални възгледи с която е в противоречие. Аз го възприемах, че е решил противоречието и живее с разбирането, че има налагани отвън норми, които не са вътрешно приети. Това, че дейността по тролене става неконтролируема, предполагам е защото удовлетворява някакви потребности. На първо място потребност от контакти, общуване. Не да е харесван и приет, а просто да му се обръща внимание. Един професор разказваше за отчуждените семейства в които жена провокира скандал и насилие само защото "Шамар да е, контакт да е".

Пацифистични изказвания на Айнщайн „Ако знаех, че германците няма да успеят да разработят атомната бомба, никога нямаше да се замеся.“ „Войната не може да бъде предотвратена чрез насилие. Само взаимното разбирателство и диалогът между нациите могат да осигурят мир.“ „Моята работа не е причина за създаването на атомната бомба, но участието ми в изпращането на писмото до Рузвелт е единствената ми сериозна грешка.“ „Единственият начин да избегнем пълното унищожение е глобалното ядрено разоръжаване и създаването на световно правителство.“ „Учените са открили как да разцепят атома, но не са открили как да разцепят омразата, страха и подозрението, които разделят хората.“

По темата, бих погледнал от позицията на семейното минало. Троловете, възможно, са имали такъв опит, в който това, което са смятали за постижение не е оценявано. Примерно майка учителка, която е все недоволна и упреква детето, че не прави нищо като хората. Същевременно, ако детето е със силно его, иска да се наложи. Това противоречие и този опит остават в характера. Детето израства като неудовлетворено и неоценено. То търси начин с неприети от обществото методи и със заучени от родителите упреци да се изяви. Прочее, дори като се отлъчи от родители, реализацията е слаба поради споменатото "не прави нищо като хората". В това положение не му остава друго, освен да не прави нещата като хората, а да руши. Тенденцията се усилва след женитба, когато и съпругът/та отправя същите обвинения. Във виртуалното общество има доброто условие, че не убива, както онзи автобусен шофьор от Лозен с много добра памет, но пък може безнаказано да вреди.

Възгледите на Айнщайн за пацифизма са условни или "относителни" . В юношеството му, когато Германия, обединена от огън и меч, смята военната служба за задължение и чест, той с неверни медицински причини емигрира в Италия, но мечтае да стане гражданин на неутрална Швейцария - осъществява го по- късно. Когато става именит физик, работи в германските университети и лаборатории и напуска страната чак 1933, когато гоненията срещу евреите стават непоносими. В САЩ пише писмо до президента Рузвелт в което го приканва за скорошно създаване на атомната бомба. След употребата й застава на позиция, че учените са отговорни за приложението на постиженията им. През призмата на интереса тази условност, зависимост от условията, става разбираема. Нормално е един учен, който се смята за талантлив да не си губи времето с войнска мущровка. Нормално е един прославен учен да ползва най- добрите условия за реализация, па макар и в страната, която е напуснал. Нормално е, когато има етнически преследвания човек да намери по- добро място за живеене. Нормално е, когато познаваш високото равнище на една национална наука да допуснеш, че там имат възможности да създадат бомба, макар да не са я направили. Нормално е да предупредиш една силна държава да се противопостави и да създаде такава бомба. Нормално е да упрекваш учени, че са създали бомба за убиване на невинни граждани. Разбираемо.

В момента върви шоу "Островът на 100 гривни". Участникът Берке смята, че трябва да си помагаме и се втурга да помага на съперници, защото с добри отношения е добре. играта остава в миналото, хората в настоящето. Поведението ти е наопаки. Създаваш лоша среда. Не помагаш.

Как си го представяш? Аналитичният подход дава, според мен, повече възможности. Проверяваш дали има налудности, дали е преживял психични травми, дали се изказва адекватно и по граматическите правила, решава ли прости интелектуални и морални задачи и още разни работи и от този анализ го сравняваш с общоприетото. После, като съдия по художествена гимнастика правиш оценки колко трудни задачи е решил, колко пъти е падал, дали има впечатляващ костюм и дали спазва ритъма на музиката. Такива работи.

Моето предположение е НЕ. Тролът не приема ролята си за нормална, а за изключителна (което само в условен смсъл може да се нарече единствено нормална). Той не иска да е нормален, а нестандартен. Пънкарите- ако всички си боядисат косите сини, те ще си ги острижат. Ако всички са късо подстригане- ще пуснат дълга коса. Не защото са нормални, а защото са особени. Един трол няма нужда от това, всички да тролят. Има нужда от ред, в който да всява смут.

Колко много връзки не разбираш... скръбно и смешно. Ще го погледна от тъжната страна, защото не можеш да се промениш. ПП Връщам се към основното правило "Не подхранвайте с внимание троловете"

Две допълнения към бога на Айнщайн. За него "Бог" е кратък израз на изпитвано преклонение, обожание на света. "Религиозността на учения се състои във възторженото преклонение пред хармонията на законите на природата, доколкото тези закони са достъпни за нашия разум. В това е всичко" Става дума, че да откриеш, да направиш достъпни за нашия разум част от съществуващите закони е много вълнуващо. Да гледаш на съществуващото с неговата необхватност и "хармония на законите" е чувството на поклонник пред бога си. Богът му не е нещо извън, а чувството на обожествяване на природата вътре в него, "възторженото преклонение" За афоризма "Бог не играе на зарове" Този афоризъм Айнщайн е казал по повод теориите в квантовата механика, че събитията са случайни като хвърляне на зар. Можем да кажем, че някакви събития се случват с еди-каква-си вероятност, но не можем да предскажем, дали това събитие ще се случи именно тук и точно сега. Явно Айнщайн търси закономерност, причинност. Естествено, нещата се случват по някаква причина, а не случайно, но ако до този момент не е установена причината и има някакви условия за да не може да бъде установена, то статистическите методи заместват обяснението на причинността. Казаното за заровете означава, че природата се управлява от закономерности, а не случайности. Това е сериозен философски възглед, който се противопоставя на съвремието в което обясняваме нещата постфактум с това, че "попаднал на неподходящо място в неподходящо време", което види се , според Айнщайн е из основа неправилно.

Благодаря за разяснението. В случая изобщо не разбираш, че става дума за създаване на култура за толерантно събеседване между двама с коренно различни възгледи. Както е известно от психологията, твоите образи идват от твоята среда на живот. Непознаването на друга среда води до бедност на изразните средства, което не ти пречи, щом леко ти идват образите при изразяването от твойта. С малка досада се отнасям към позицията ти да коментираш единствено участниците, а не съществото на темите, но и това спада към културата на толерантността. А иначе, съжалявам, че изкуственият интелект е по- умен от нашия форум. Въпреки това, ще продължаваме да обсъждаме от човешки позициии, като ти препоръчвам да комуникираш с ИИ. То е като любов с кукла, когато не ти харесват хората от живота.

Колега, моля, ако не се отнася до Айнщайн, да объсъждате бога в друга тема. Откакто разбрах, че бог е създал диоид по свой образ и подобие, станах атеист. Не мога да вярвам в толкова прост бог.

По повод способностите на диоид, това гълъбче, ще разкажа епизод от филм в който животните се сговарят да воюват със злото. Измислям си другото, освен последната реплика. Лъвът:Ще водя войската; вълкът:ще ги разкъсам; конят:ще ги стъпча;мечката:ще ги удрям до смърт;магарето:ще съобщавам заповедите;лисицата:ще водя дезинформацията. За да се присъединят и гълъбите, рекли "Ще ги подрискаме"

Ще обясня мотивите си. Има и други, та не знаех за кого става дума. Предполагах че може да е диоид. Обикновено в анонимност хората са по- невъздържани. Когато стане дума, че някой в тълпата е познат, той става по- умерен. Когато ясно кажеш и споменеш името, че еди кой си постъпва лошо спрямо теб, той се променя. Това ще го видим, може да е истина, а може и не. Самото споменаване на името, в много филми е белег на общност и за това се препоръчва в общуването. Просто в името има някаква магия. Като че ли владееш особено познание за него. Заради това, като се променят хората, започва да не им отива, сменят името си, слагат избрани псевдоними. За мен псевдонима "рамус", клон, разклонение, нещо което не расте направо, а в страни, отразява поведението. Друг е въпросът защо лаборатории Рамус са избрали същото име. Така че в Рамус има необясними неща, които не пречат. ПП Имах приятел "Бастуна". Той така- прав, прав, па изведнъж се изкриви и не можеш да го познаеш. Много му отиваше.

И кой е ТОЙ?

Нова теория или допълнение на теорията за други условия? Когато Минковски е очарован от Теорията на Айнщайн, той смята,че е настъпил краят на онова разделено възприемане на времето и пространството. Повече от 100 г. по- късно, Нютон си е Нютон, пространството си е пространство, времето- време и силите като термин са си сили. Включително и гравитацията. Значи става дума за една еуфория, че се създава нова теория, която измита старата. Впоследствие се разбира, че обясненията на старата теория не са толкова лоши за много случаи и новата теория надгражда за специални случаи, а именно за големи маси и енергии. В този смисъл ОТО покрива нови научни територии, като старите обяснения си остават за земни условия. Въпрос е и дали "Геодезичните линии" заменящи понятието гравитация са нов подход или нова теория. Това е епистемологичен въпрос, по който мнението ми е, че са нов подход. Да речем разглеждаме географска карта с начертани изохипси- линии свъзващи точки с еднаква височина. (припомнете си на географската карта онези затворени линии около върховете, които се разширят надолу, а в котловините отново стават едни по- малки криви кръгчета). На всяка точка от тази линия някакво тяло ще има една и съща потенциална енергия. Ако не е задържано, то ще пада към линия с по- малка височина. Ако изобразим тримерна повърхност около някакво тяло с едни и същи гравитационни потенциали, ще има някакво съответствие на споменатите изохипси. Това е и идеята за особеното изкривяване на пространството. Телата имат тенденция да се преместват към тези "мембрани, балони", които са по-ниски. Това е нов подход, но не и нова теория. Създаване на мрежа от потенциали не променя нито географията, нито силите. То обаче ги онагледява и дава възможност за други обяснения. Тук е мястото да споделя, че пробелмът с това, как прецесията на Меркурий защитава ОТО и не е обяснима от Нютоновата механика не ми е ясна. Предполагам, че ако бъде изобразена около Слънцето мембрана с еднаквите стойности на гравитационната сила или сумата от гравитационни и електромагнитни сили, това ще се изясни и чрез Нютоновата механика.

Защо? Ето какво имам предвид с въпроса си: Кое е по- добре за теб- дали да не влизаш в конфликт като го разкриеш, дали той ще се промени към теб като проявиш деликатност да не го позориш като трол или пък може да се промени като го посочиш с пръст? От друга страна соченето с пръст за трола е като соченето с пръст за синята коса на пънкара: лоша реклама няма. Кеф му става. За мен троленето в нета е като хулиганството в живота. Едни с детски ум искат да бъдат забелязани и като няма с какво смислено, правят пакости. Други искат да научат границите на обществената търпимост и постъпват на границите на престъпното да видят дали ще ги ударят през ръцете и ако не ги ударят, продължават и нататък. Кофтито е, че се прикриват зад някакви права. Имали право на мнение. Да, обаче като оскърбяват (около границата на допустимото) те нарушават мира на другите, значи трябва да си понесат последиците. Моето предложение е, такива да бъдат докладвани- все пак администраторът е като полицая за хулиганите,а ако този със задължения не си върши работата, а не искаш да слизаш до нивото на хулигана и влизаш в разпри, игнорирай. Поне аз, като видя пиян скандалджия, минавам на другия тротоар. Е, ако се бият е редно да се обадя на 112. Една случка- С жена ми сме в нейната махала и се разминаваме с един Пешо- не го познавате. Той преднамерено ме блъска с лакът и аз озадачен се обръщам за извинение ли ще е, за обяснение или някакви последици. Жена ми го познава като скандалджия и ме дръпва да не се занимавам, а после ми разказва за золумите му. Просто не си струва нито да се обаждам на полицията- те си го знаят, нито да се разправям и бия- това е негова територия и е по- опитен, просто игнор. Обаче там знаят името на Пешо и го свързват с простотиите му.

Иде ми на ум, че научният подход на Айнщайн интуитивна хипотеза- математическа проверка- експериментално потвърждение е доста различно от Галилеевско- Нютоновския, че и Максуелски подход експериментално установяване- обяснение- математическо формулиране на закономерностите. Това е ДРУГ ПЪТ за обяснение. Въпросът е дали е по- добър. Според мен- не, защото част от хипотезите може да се окажат непродуктивни, несъответни на действителността. В него има риск от нещо схоластично, нещо, което със своята интуитивност може да изследва и Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Смята се, че у Айнщайн интуицията е гениална и неговите решения са все плодотворни. Това обаче ни извежда към лични дарби, което е по- присъщо на изкуството. За да не подхождам и аз интуитивно, няма да бързам с определения кой е по- по- най-, а ще проследим практиката. Много, на пръв поглед не-приложни математически закономерности, намират свое приложение във физиката, "когато им дойде времето".