Търсещ истини

Изводът, според мен, е, че в общофилософските си разбирания Айнщайн не приема съществуването на персонифициран бог- дядо Боже с роба и фъркащи божета. Той смята, че има нещо изумяващо, величествено и неразбрано в природата, което се проявява когато човек я изследва и човекът го възприема като отвъд гранично, трансцендентално. Това няма нищо общо с наличие на душа, безсмъртие на душата, човек създаден по образ и подобие на някого. Тези разпространени възгледи, както и ад, рай и послесмъртни душевни преживявания Айнщайн отхвърля. ... което условно го характеризира като пантеист, но не в онзи смисъл, че всяко нещо има своя нимфа или пан, или персонално божество, а че във всичко има нещо, както споменах, изумяващо, величествено и неразбрано. ... както космоса и глупостта.

Отношението към бога е всъщност отношение към неизвестното, което е величествено, непостижимо и всесилно. Заради това е и обект на оценка като философия. От друга страна, Айнщайн размишлява, т.е. философства за бога, а това го изразява като философ. Ито един опит за обобщение от ТУК:

Айнщайн е обсъждал критерият Фалсифицируемост за различаване на науката от художественото съчинение. За съжаление аз не съм запознат кой е критерият, при нарушаване или установяавне на който Теория на относителността би била невярна, т.е. е научна. Това, че "Лоренц след публикациите на Айнщайн неколкократно подчертава, че в тях се постулира, онова, което в неговата теория бива извeждано" насочва към система от постулати, които трябва да са очевидни, но не са. Дали пък ТО не може да се обори с логика, защото няма какво?

След като четох статията за Дилтай в Уики.де в чудесния превод на Гугъл, се убедих, че това не е моя философ. Въпреки това, за курсова работа там има достатъчно. Ето част Естествени науки – Обяснете Хуманитарни науки – разбиране Обектът е природата. Може само да се изследва и наблюдава. Правят се предположения за причините за естествените процеси; повторното им преживяване не е възможно. Негов предмет са продуктите на човешкия ум. Те могат да бъдат разбрани, защото са произведени от самия човек. Процесите в природата се разглеждат като частен случай на абстрактен общ закон. Обектите на хуманитарното изследване се разбират в техния конкретен контекст. Научното разбиране е неутрално спрямо обекта на изследване и е от по-малко значение за развитието на личността. Разбирането на чуждото съществуване, миналите култури и личности води до трансформация на себе си. Интелектуалното съдържание на други хора е ярко интегрирано в собственото. Не зная дали го има у Дилтай или му го вменявам, но ми харесва идеята, че човек разбира света, бидейки цялостен, съвкупност от всички свои преживявания. Нашето разбиране за поведението на човек, владетел или народ може да е различно дори само за това, дали харесваме и сме преживели нещо с трендафИли или карамфИли. И да го няма у него, пак ми е интересно.

Не познавах Дилтай, обаче намирам за интересна и важна гещалт психологията. Питането ти привлече вниманието ми и с любопитство поисках от ИИ план за есе по темата. Ето какво ми предложи: Ще работиш ли по това или да накараме многознайкото ИИ да ти напише домашното? Няма да ни откаже, но да не е банално? Извинете, че не е по темата, но ме подведе асоциацията, че "душевният живот се разбира", т.е. преживява и как стои въпроса с "преживяването от ИИ. Дилтай пише, когато никой не е имал идея за ИИ. Заради това поставих въпрос Суперзубърът да ми отговори на въпрос за душевния живот.Ето: Явно възгледът на Дилтай за разбирането на душевния живот е друго, щом и машина без съпреживяване може да го разбере. Простете за отклонението.

Тук става дума, че и Лоренц се отнася към Теорията на относителността като към философия на физиката, по- точно епистемология. Това е и причина Нобеловата награда за физика, която Айнщайн получава да не е за ТО а за фотоефекта. Искам да отбележа, че съм дал препратка за източника, защото всички останали данни са от ХОФМАН,Б. Альберт Эйнштейн. Творец и бунтарь. М.,1983.

Защо науката е куца, може да се каже и саката, безнога? Защото ученият е поощрен от етическите послания на религията, която изповядва. Дали в името на бога или на хората, или дори на себеизявата си, но ученият има мотив и съответно етични ограничения за труда си. Етика в която "Принадлежиш към непосветените, гяурите, тъпогрозните, робите, илотите, гоите" не мотивира за наука. Виждаме, че "Бог ти вярва, обича те" има много по- мотивиращо влияние за да изправи науката на крака. Само дето Айнщайн вижда в религията авторът на етическите постулати. Днес те са плод на научни и политически екипи и заключения.

Много експлоатиран е афоризмът на Айнщайн, че Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Общият смисъл е, че и двете отговарят на въпроса Защо?, обаче науката е концентрирана в "Как, по какви причини?", а религията в "С какъв смисъл и цел?". При такъв поглед, явно Айнщайн е приемал религията като нещо положително, но в какъв смисъл? Той декларира, че е религиозен в смисъла на Спиноза, т.е. смята Природата за Бог. Не приема съществуването на чудеса, т.е. свръхестествени авления, не приема и антропоморфен бог.

Имам предвид частици с много малки размери, които са хипотетични все още и не могат да бъдат установени експериментално. Имам предвид също частици, които се движат с близка до светлината скорост и тяхното място не може да бъде наблюдавано. Установяването за това има физически ограничения.

Един от общофилософските въпроси, които Айнщайн разглежда, е този за едновременността на събитията при високи скорости и мигновени процеси. Тогава едновременността се определя спрямо отправната система. Критично погледнато, научното изследване има проблем не с наблюдателя, експериментаторът лесно може да бъде приет за основна отправна система, а със средствата за измерване на разстояния и време, клонящи към нула. Просто такива измерителни уреди са физически невъзможни.

Отново от Суперзубъра: Макар че Алберт Айнщайн е най-известен със своите научни трудове в областта на физиката, той също има значителен принос към философията на науката. Някои от съчиненията и текстовете му са особено философски по своята същност. Ето няколко примера: 1. "Физика и реалност" (1936) Това есе разглежда връзката между физическите теории и нашето разбиране за реалността. Айнщайн обсъжда ролята на абстракцията, математиката и експеримента в развитието на физиката, като се фокусира върху философските аспекти на научния метод. 2. "Еволюцията на физиката" (1938) Написана в съавторство с Леополд Инфелд, тази книга разглежда историческото развитие на физическите идеи и тяхната философска интерпретация. В нея се анализират концепции като причинност, симетрия и взаимовръзката между теория и експеримент. 3. "Етосът на науката" (1941) В това есе Айнщайн обсъжда етичните и философските основи на научното изследване. Той подчертава стойността на интелектуалната свобода, истината и творческото мислене за прогреса на човечеството. 4. Кореспонденция с философи Айнщайн води активна кореспонденция с философи като Ернст Мах, Анри Пуанкаре и Бертран Ръсел. Особено известни са писмата му с Карл Попър, в които двамата обсъждат принципите на фалсификацията и природата на научните теории. 5. Обща релативност и философия Във връзка с развитието на Общата теория на относителността, Айнщайн публикува есета, където разглежда понятието "пространство-време" и неговото въздействие върху философски въпроси като абсолютната истина, структурата на реалността и субективния опит. 6. "За религията и науката" (1940) Тук Айнщайн изследва взаимоотношението между наука и религия, като защитава идеята, че и двете са съвместими и допълват човешкото разбиране за вселената.

Какво ми отговори суперзубърът АI дали според E=mc квадрат, 1 гр. бира е със същата енергия като 1 гр. уран: Съвременните възгледи за формулата на Айнщайн E=mc2E = mc^2E=mc2 не отхвърлят основния ѝ принцип, но я разглеждат в по-широк и нюансиран контекст, съобразен с развитието на физиката и химията. Ето няколко ключови аспекта: 1. Енергията от материя зависи от контекста Формулата E=mc2E = mc^2E=mc2 посочва теоретичния максимум енергия, която може да се освободи при пълно преобразуване на масата в енергия. На практика, пълното преобразуване на маса в енергия е изключително трудно и рядко постижимо. Например: При ядрен синтез или разпад се освобождава само малка част от масовата енергия (около 0.1% от масата на ядрата). Античастици и тяхното унищожение с частици са случаите, при които на практика може да се постигне почти пълно преобразуване на маса в енергия. 2. Различия между видовете материя Въпреки че 1 грам въглерод и 1 грам уран имат еднакъв теоретичен енергиен потенциал според E=mc2E = mc^2E=mc2, реалната енергия, която може да се извлече, зависи от атомната структура: Уран е радиоактивен и при делене (ядрен разпад) освобождава значително количество енергия. Въглерод не е радиоактивен, а изгарянето му (химична реакция) освобождава далеч по-малко енергия, защото то се основава на електронни взаимодействия, а не на ядрените сили. 3. Науката за високите енергии В съвременната физика, особено в контекста на ускорителите на частици, като Големия адронен колайдер, E=mc2E = mc^2E=mc2 се използва за разбиране на процесите, при които масата на частици и тяхната енергия могат да се преобразуват взаимно. Масата не е константа. Частици като фотоните нямат маса в покой, но имат енергия, което показва, че маса и енергия са два аспекта на едно и също явление. 4. Технологични и философски въпроси Въпросът за пълното преобразуване на масата в енергия е интересен за научната фантастика и теоретичната физика. Например, материя-антиматерия реакциите са най-близкият до идеала случай. Днешните технологии не са способни да реализират преобразуването на 1 грам маса в енергия по практически начин. Заключение: Формулата E=mc2 E = mc^2E=mc2 е универсално вярна, но в практически контекст тя не означава, че всеки грам материя може лесно да бъде преобразуван в енергия. Съвременната наука разглежда това като теоретична граница, до която се стремим, но която е трудна за постигане. Разликите в материалите и реакциите определят реалната енергия, която може да бъде извлечена.

Навремето Галилей е ходил из града и е осмислял явленията пред очите му. Примерно, като е видял в работилницата за мрамор тънка колона, поставена легнала върху трупчета в края й, той е прогнозирал, че тя може да се счупи по средата и е измислил съпромата. Айнщайн прави мисловни експерименти, хипотези. Много популярна е хипотезата за влак, в който експериментаторът светва с фенерче към края на вагона и там сигналът се отразява или светва към тавана, където също има огледало. При това, в идеите на Относителността, той вижда едно, а наблюдател на гарата друго. Този експеримент никога не е станал реалност, но е учебен пример за философстването на Айнщайн. Пак такъв мисловен експеримент е "Котката на Шрьодингер". Искам да кажа, че науката навлиза в друг етап. Експериментите стават много скъпи, а науката е веча достатъчно развита за да може да се прогнозира резултата. Разказват, че Тесла с ирония се отнасял към безбройните експерименти на Едисон, много от които с помощта на повече знания е можел да си спести. В действителност, както святкането с фенерче във влака, така и поставянето на котка в кутия нямат практическа стойност. Те са подтик за мислене по отношение друг проблем. В случая с Айнщайн никой до сега, вече 120 г. не е почувствал като проблем това, че единият наблюдател вижда едно, а другият друго. Много такива случаи има и извън скоростите, близки до скоростта на светлината. Примерно, дете на пътуваща яхта си подхвърля топка, която за него се движи вертикално, а за наблюдател от кея по парабола. Друго- отдалечени двама се виждат по- малки, както единият към другия, така и другият към първия. Това не е проблем за Нобелова награда, та да се описва. Обобщено, към философстването на Айнщайн във физиката добавям, че той провежда Мисловни експерименти, които са повод за откриване на нови заключения и закономерности.

В традиционното разбиране философът наблюдава и се отнася "философски", т.е. търпелииво към превратностите на съдбата. Другарите на Сократ организират бягството му, но той иска да види какво ще се случи и "философски" изпива бучиниша. Айнщайн гледа активно на живота като на сцена, където трябва да изпълни ролята си въпреки спънките. Ето какво пише на своя приятел Марсел Гросман за възможността да стане преподавател в Цюрихската политехника: "... В приятелски отношения съм с един от тамошните преподаватели. А сега да те попитам, как да се представя? Редно ли е да направя посещение (събеседване б.м.), за да демонстрирам своите високи преподавателски способности и да докажа, че аз съм достоен гражданин? С кого именно е добре да се видя? Няма ли да направя лошо впечатление (не говоря немски на швейцарския диалект, евреин съм и т.н.)? И още, струва ли си в такъв разговор да се хваля с научната си работа?" Такова активно отношение за осъществяване на реализацията има и баща му, който е делови човек, знаещ цената на контактите и макар тежко болен, през 1901 г. пише на проф. Оствалд: "Моля Ви да простите на бащата, който се осмелява да се обърне към Вас, скъпи професоре, с надежда да помогне на своя син ..... Във връзка с това, скъпи професоре, защото от всички велики физици на нашето време именно Вас моят син най- много уважава и почита, си позволих да се обърна към Вас да прочетете статията на Алберт, публикувана в Анали на физиката, с надежда, че ще му напишете няколко ободряващи реда, които ще му помогнат да добие отново радост в живота и работата. Освен това, бих Ви бил безкрайно благодарен, ако Вие бихте могъл да му предложите място за асистент сега или следващата есен" Айнщайн не получава асистентско място, но отбелязваме загрижеността на бащата за намиране на Първа работа, което си е едно изпитание и днес.

Новото, което въвежда Айнщайн във философстването е математическото обяснение. По- скоро "Другото" математическо обяснение. Връщам се към Платоновите диалози, в които мъдреците разказват своята представа за предмета на дискусията. Излагат нови разкази. Айнщайн в статията си за Брауновото движение не дава нещо фактически ново. Обаче обяснява своя поглед към предмета на дискусията по друг математически , а не лингвистичен начин.

За да не остане по- назад в оценките си за Айнщайн, Нобеловият комитет му присъжда награда за приноса му в обяснението на фотоелектрическият ефект, развит първоначално в статията "Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt" с което потвърждава, че е трудно да оценяваш това, от което не разбираш.

Средното образование на Айнщайн е гимназиално, а висшето- Цюрихската политехника, специалност учител по математика и физика. Своеобразието на неговите интереси- да чете това, което му е интересно, в условията на университетска дисциплина и професорските изисквания са разбираема причина той да постига повече от самообразование, отколкото от образование. 1905 г. е знаменателна за Айнщайн и Теорията на относителността с 4 статии, които той публикува в Annalen der Physik. Най- незначителна е втората, "Über die von der molekularkinetischen Theorie der Wärme geforderte Bewegung von in ruhenden Flüssigkeiten suspendierten Teilchen" но както е обичайно, университетските преподаватели оценяват такива най- високо. Айнщайн я изпраща в Цюрихския университет под формата на докторска дисертация. Първият му опит е бил през 1901 г., но бива отклонена. Тази бива върната на автора със забележка, че е твърде кратка, т.е. забележка не по същество. Айнщайн своенравно дописва само една фраза и я изпраща отново. Проф. Клайнер я приема и Айнщайн става доктор по философия. Види се, голямо предимство е да философстваш пред хора, които не разбират от специални науки, но усещат, че "има нещо". И до сега философите изпитват преклониние пред математическите формули, а използването им при философстване е едва ли не чудо- философията се доближава до физиката!!! Всъщност всяка наука има нужда както от философстване, така и от доказване, а Айнщайн е философствал във физиката, а не във философията.

През 1905 г. Айнщайн става доктор по философия. Трудовете му от това време са философстване за физиката. Искам да кажа, че философстването е потребно и необходимо във всички науки и човешки дейности.

Имам чувство, че "ми свърши вътъка", т.е. се изчерпах по темата. Будизмът не ми е познат, а и не е популярен у нас за да го изучавам. Това, което ме впечатли у Трунгпа бе, че неговите послания не са от книги или учители. Той е приложил успешно това, което проповядва, в практиката- в деветмесечното си пътешествие. Идеята за войн, за дисциплина, за самопожертвувателност, за мекота в отношенията с околните, за магически събития и избавление, всичко това ми се вижда част от живото на група, която иска тайно да се придвижи под заплаха от смърт. Поради това, изпитвам уважение към личността му. Интересно ми е и друго нещо. Не срещнах негови ругателства към китайските комунисти, но в замяна на това противопоставя изгряващият Изток на залязващия Запад. Общо взето, интересна съдба!

Не всеки проповедник се осмелява да промени езика. Трунгпа също използва традиционни образи на ездач на кон, на копие, на стрела и на лък. Обаче въвежда и нови образи, в съответствие със западната публика. Вече могат да се срещнат образи като минохвъргачка, автомобилен състезател, банкер, загуба на ипотекиран дом, пушач на опиум. Така създава проблемни ситуации, които са близки за публиката му, като от тях извлича решение в съответствие с будизма или поне със своята версия.

Именно. Съждението е тривиално. Обаче използването на метафори дава възможност едно и също нещо да се каже по хиляда начина и да бъде по- добре внушено. По- горе писах, че е като рекламно послание. За да бъде въздействащо, трябва да бъде казано много пъти (броят на посланията се отчита в съзнанието като брой научавания и се затвърждава. "Повторението е майка на знанието"). А за да не е отегчително и за да не се проумее тривиалността му, трябва да се разнообразява, а метафорите дават тази възможност. "Земята е кълбовидна" е вярно, но види се става отегчително и ето, появява се опозиция- плоскоземците. Заради това посланието трябва да се мени. Земята е сферична, подобна на картоф, геоид, изтеглена на полюсите и т.н. новости, иначе става скучно.

Затруднения с образите. Сигурен съм, че не само Ринпоче, но и съфорумците ще махнат с ръка, но ако нещо не разбираш, редно е да споделиш: "Ситуациите на страх, съществуващи в нашия живот, ни дават стълби, за да прекрачим през страха. От другата страна на страхливостта се намира смелостта. Ако вървим по стълбите така, както трябва, ние можем да преодолеем границата между състоянието на страха и състоянието на храбростта" Шамбала. гл. 8 Отречение и дерзание. Първоначално разсъжденията тръгват леко: Страхът съсъществува със средствата за преодоляването му. после малко по малко се усложняват Страхливостта е ограничена и до нея е смелостта. Представям си равнина, пресечена от гранича линия. Единият дял е страх, другият храброст. Обаче дали страхливостта граничи с друго? С печал да речем? Стигам до объркването: По стълбите през границата може да се мине само "както трябва". Популярно разбиране, премятам бояджийската стълба над загражденията, качвам се по единия скат и слизам по другия. Ей, аз искам да премина към храброст и приказки за бояджийски стълби не вървят. Това не ме научава на нищо. Тия метафори ми дават псевдоувереност, че нещо разбирам. Те са заклинания, амулети, които в сблъсък с реалността дават фалшива увереност и не помагат. Седя на границата между страха и храбростта, медитирам, размишлявам, че Неволята ще ми открие стълба когато се появи проблема. Изведнъж до мен усещам паст и чувам лай на куче. Вковавам се. Няма време за неволя. Чувствам се не само уплашен, но и унизен, че нямам стълба и никога няма да имам.

Изпитвам затруднение, дали те мислят така или авторът говори така за да си промотира възгледите. Ако мислят така, просто ще имам предвид, че е доста синкретично и многозначно.

... като не го обливаме с блясък. Имам доверие на скромния си съсед, който не блести с великолепие, а сме от една черга. Текстът е писан от Трунгпа на английски.

Друг начин на мислене или друг начин на говорене? Трунгпа пише "Тибетската дума дзиджи означава доверие. Тук дзи е "сияние" или "блясък", а джи "великолепие" или "достойнство", понякога тази дума има смисъла "монолитен". Дзиджи изразява понятието сияние, радостност при запазване на достойнстовото." Това изобилие от думи е от едно асоциативно гнездо- нещо положително в общуването, но колко различни неща изразява: доверие сияние блясък великолепие достойнство монолитен радостност при запазване на достойнстовото. Предполагам, че сияние и блясък се отнасят до личността, която ги излъчва. Това натрупване на положителни понятия в една дума отново не е насочено към разбирането, а към възприятието за нещо положително. Елинските философи са се опитвали да диференцират смисъла на думите, да дефинират разликите и тогава изредените биха били нещо различно и неподходящо за съвместно определяне на това неясно дзиджи. От такава гледна точка, един достоен учен не е задължително да бъде бляскав. Може да е скромен, както са описвани известни физици и философи. Когато се търси по- широко обяснение, по- интегрално, за да се изразим, натрупваме много характеристики, само и само да предадем по- богато качествата. Попадали сме на търговци, които с толкова думи описват стоката си, че добиваш впечатление за някакви вълшебни свойства. Не се наемам да ранжирам, че еднозначните думи са по- добро от описването с множество такива, нито че тези, които държат на строгостта на изразяване е нещо по- важно, но отбелязвам, че учените, които искат една дума да означава едно нещо се отнасят с презрение към многословието на ракламите. От друга страна, търговците или религиозните мисионери спират да бъбрят, когато усетят аналитичен ум насреща си и общо взето си тръгват.