Търсещ истини

Не зная какво. Какво се случило през 70 г.,различно от 69 или 1969 или 1369? Знаеш ли, има неизброимо много религиозни войни, вкл. Завземането на Константинопол от латинците, при което този световен град е бил така поразен, че славата му никога не възкръсва. Нито източните, нито западните са отхвърлили Исус, просто латинците са били алчни и агресивни, качества, които носят победи, съответно страдание и смърт за "лошите", но на кой му пука, като богатствата на изтока пътуват на запад?

Мат. 27:20-25 20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби. 21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва. 22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Да речем, аз съм вероотстъпник към вярата на дедите. Имам си рационални съображения и те са ме отчуждили. Обаче съм загрижен за упадъка на религията на дедите. Твоето е по- интересно. Ти смяташ, че упадъкът си е ТЯХНА работа, защото ти си се привързал към по- богата и активна църква. Губиш. Блажени са страдащите, в случая православните. Един ден, когато застанете редом с православен пред бога, съдията ще гледа праведния живот, а не църквата. И понеже нашите са притискани и унижавани на земята, ще им се даде преднина. А мен ме остави. Аз съм за пъклото. При Аристотел, Авицена, Сократ, Платон и Александър Македонски. При римските учени и философи. Въпрос на избор на компания, драги. Нерде Израел, нерде Исус. Нещо... а?

Значи не е свързано с Великден. На зимното се ражда Исус, на лятното Иоан Кръстител.

По- скоро бих го свързал с "Аз съм пътят, истината и животът", т.е. с живота, който се възражда напролет. Слънчевите култове би трябвало да са всяка сутрин, когато слънцето се възражда. Евреите са скотовъдци и при тях няма възраждане, (не възкръсва заклано агне), но пък са гепили доста ритуали от египтяните, вероятно и този с възкръсването, присъщ на земеделските народи и цивилизации. Ние какъв народ и цивилизация сме сега?

В известен смисъл. Моля, разясни в какъв смисъл възкресението е ежегодно и в какъв не е? Намирам за некоректно опростяване сравняването на моя рожден ден с възкресението на Исус. Първо защото аз не мога да възкръсна по принцип. Не че кръстените го могат, но им обещават. Второ защото не съм божество- при тях има друга логика. Озирис е възкръсвал всяка година. Персефона е излизала от ада напролет и лете се е връщала пак там. Това са си ритуали на възкръсване на природата при вярващите. Заради това християните свидетелстват възкръсване с "Христос воскресе", а другият потвърждава "Воистина воскресе". Аз празнувам годишнини от рождението, които не се повтарят, нарастват с една година, като отбелязват, че съм стигнал някаква възраст,без прераждане. Ако искаш да свидетелстваш, ще кажеш "Търсещият станал на 36!", а другият ще свидетелства. "Наистина е вече на 36" Примерно. Дори да съм се преродил и станал голямо прасе, свидетелстващият ще каже "Търсещият станал голямо прасе", а другият ще отговори "Да, бе, повишиха го, стана шеф".

Проблемът ми е от патриотизъм. Ако правиславието е спасило българите от помохамеданчване и потурчване, то е ценно. Ако православието бъде заменено от католицизъм и протестантство, това е хвърляне ценността в калта. Отсъствието на сила на православните, да се заявят, отстъплението пред пропагандата на други вери ме безпокои. Така темата Възкресението се отнася за БПЦ, поради което не съм и споменал никъде името на сина человеческий

Ще си помисля, че православието е живо, мърда още, което е за добро. Не се ли случва ежегодно? Както всяка година слиза благодатен огън?

Трябва, ама не е. Има празници на маса, палене на свещи и кръстене. Православието няма сили да стане от масата. Прочее и будизмът- също. Индо- българите слушат евангелисти, докато имат изгода, кръщават си децата Исус, както преди-Асен и Хасан, никога няма да се върнат към будизма, приет от расата им.

Така е.

Доколкото те разбирам, преди възраждане на религията е най- силно неверието. Аз смятам, че това е траен упадък на християнството, то е религия- демоде, тя не се съпротивлява и се предава под натиска на други вери. Будизмът също е дял от историята на религиите и няма да живне в Европа. Мохамеданството има сила, в цяла Европа има джамии. Може да цъфне и някоя нова- ето безброй религии и секти има, но за всеобща не е дошло времето. Мисля, че няма да го доживеем.

Не знаеш ли, че на този ден християните свидетелстват възкресението на Христос с думите "Христос воскресе!"? Зад тях би трябвало да е богът, който им дава смелост да го прославят. Заради това бият и камбани, за да чуят всички... освен в калдата. Събирането и чукането с яйца, което не е отбелязано в Евангелията, са ритуал, който се спазва, но е някак си езически, прави се у дома без църковни действия. А това, че вече възкресението е "нищо особено" е добър пример за профанизация. Вече никой не вярва в него, дори и тези, които се смятат за правоверни

Мълчанието за днешния официален празник е много интересно. Коментиран е будизмът и призоваването на демони. Никой не свидетелства, че Христос бил възкръснал. Това навява мисълта, че всички са атеисти, вкл. оня смешник , който се пъчи като православен. Това не ме смущава, аз съм атеист, но си задавам въпроса къде е българското православие? Няма го сред нас. Вероятно са се претопили в католици и протестанти или някаква друга вяра, будизъм или сатанизъм например. Как мислите?

В минали времена хората са си задавали пак същите въпроси, макар да не са гледали "Матрицата". През 17 в., преди цели 4 века, Рене Декарт подлага на съмнение света и дори своето тяло. Съмнява се, че това, което вижда, чува, помирисва, допира и вкусва е реалност или илюзия. Не може да намери отговор, но това, в което е абсолютно сигурен е, че той е едно съмняващо се съзнание, а от там "Мисля, значи съм" „Cogito ergo sum“. Значи дори нашия свят да е илюзия, дори да съм едно пихтиесто вещество, то абсолютно сигурно е, че надеждно обосновано има реалност, нещо мислещо. Това е елементарната мисъл, в см. градивен елемент като атома, от която се доказва, че нашият свят е реален. Декарт не може да си представи мисленето като информационен акт, но дори през 19, а и 20 век, преди компютъра, това е било трудно, че и невъзможно. Той отделя мислещата душа и я свързва с вечното божество. Толкова е било възможното за неговото време. Обаче ние знаем, че не може информационна обработка без материален носител. Виждаме, че специално за земната природа сетивата са се развили на основата на органичните вещества и живи клетки. Съвременният човек познава връзката информация-мозък-същество и в някаква степен се доверява, че това двукрако без перушина е реално сред реална природа, а не е някакво мислещо пихтиесто същество.

Хайде да ви отворя очите със статията от Уики.бг . Можете да прочетете и на други езици Бог Отец (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, Бащата на човешката душа, създателят на всичко. (на гръцки: Παтηρ; на латински: Pater). Според християнската традиция Бог Отец сътворил всичко, или както пише „небесата и земята“ при равнопоставеното участие на другите две лица на Светата Троица – Синът (Христос) и Светият дух. Определение Фрагмент от картината „Бог Отец създава слънцето и луната“. Микеланджело, 1511 г. Бог Отец е първото лице (ипостас) на Светата троица. Това обаче не се разбира като първенство в рамките на някаква субординация, а още по-малко във времеви аспект. Християнското учение е определено в първия член на Никейско-цариградския Символ на вярата (325 година): „Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“. Тук не се разбира, че само Отец е творецът, тай като по-нататък вероопределението говори за Логоса – Евангелието „чрез когото всичко е станало“, а Светият Дух се определя като „Животворящ Господ“, а се подчертава същността на Отец като ипостас. Стар завет Старият завет не съдържа пряко разбиране за Бог Отец. Християнството обаче вижда преки или косвени доказателства за Него в старозаветните текстове. Първото от имената на Бога, което се споменава в Библията (Бит. 1:1) – אֱלֹהִים – „Елохим“, според множество християнски интерпретации е именно доказателство за троичността на Бога, доколкото представлява множествено число (по правилата за образуването на множествено число за мъжки род), на дума, която в единствено число е в женски род. При това אֱלֹהִים в Библията се употребява изключително в тази своя форма. Друго основно име, което се разграничава с „Господ“ „тетраграматонът“ יְהוָה – „Яхве“ или „Йехова“ (Бит. 2:4), който често се асоциира с Господа на Евреите, който после се превъплъщава сред тях. От там, четейки текста на иврит ни става ясно, че Елохим и Йехова са две различни личности, правещи различни неща. Третото основно име на Бога אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה – „Йехйе ашер Йехйе“ (буквално Съм който Съм (Изх. 3:14), или по-точно „Аз ще бъда Аз“, показвайки че той е безкраен. В Каббала се говори, че има много имена на Бог, понеже той се проявява по-различни начини, но е прекалено сложно ние да разберем защо. Нов завет Пълното разбиране за Бог Отец, съответно въвеждането на този термин в строгия му смисъл, идва в Новия завет. Той се определя като Баща на всички вярващи, на всичко съществуващо, като Вседържител, като Небесен Отец и най-вече като Отец на Иисус Христос – въплътеното второ лице на светата троица. Самият Христос отправя молитва към Елохим: „Отче мой, ако не може Ме отмина тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26:42). И по-късно, вече на кръста „Ели, Ели, лама савахтани – "Боже, Боже, Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46) където цитира Псалми 22, за да изпълни пророчеството. В по-дълбок смисъл идеята за Бог Отец е видима в беседите на Иисус. „Истина, истина ви казвам, който приема, когото Аз пратя, мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, който ме е пратил.“ (Иоан 13: 20). „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Думите, които Аз ви говоря, от Себе си не ви ги говоря; а Отец, Който пребъдва в мен, той върши делата …. и каквото поискате в Мое име, ще го направи, за да се прослави Отец в Сина“ (Иоан 14:10 – 13). Още по-конкретно темата се разработва в апостолските послания: „Ние обаче имаме един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме у него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него“ (1 Кор. 8:6). Етика В християнската етика Бог Отец се възприема като източник на закона. „Не този, който ми казва Господи, Господи!, ще влезе в Царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен (Мат. 7:21). Т. е. условно може да се каже, че Отец залага принципите на етиката, а другите ипостаси на Светата Троица помагат за постигането на тези принципи. Това не е единственият пример, но в повечето случаи за Бог Отец в рамките на харизматичната християнска етика може да се говори само във връзка с другите две лица на Светата Троица. Изображения В Исляма и Юдаизма е строго забранено изобразяването на Бог, но сред Католиците и другите Църкви няма подобно нещо. Микеланджело ни е показал белобрадатия Старец като подсказка кой е той и как изглежда. От Откровение на Йоан, четем че и Господ е вече с бяла коса, отдясно на Отеца. Най-вероятно традициите в Юдаизма да не се рисува Бог стоят от там, че ако някой го види в човешки облик, ще си каже, че няма да му се кланя, че е просто човек и това го лимитира.

Разбирам те така: Съществуват едни хора, които са по- осъзнати и техните представи за реалността са по- точни. За мен такива като Аристотел, Нютон. За теб може би други. Все едно, това са характеристики на хората, а не на действителността. Има едни, които по- добре я представят, казано с примера за нощното ритане на шкафчета и маси, хора, които ни разказват кой път е прав и кой с препятствия. В сравнение с тях сме слепци, но масата и шкафчетата са си реалност. Има и оправни хора, които не са пророци и учени, но постигат своето във всяка служба, възползват се от всяка възможност и печалба. Не ги пренебрегвам. Материалисти са, но представата им за действителността е адекватна. Живеят по- добре от много идеалисти, които се залъгват с Оня свят или Друг път.

Разбирам те, че човек живее в илюзия. Обаче нощем, в тъмното, като ритне два- три пъти с кутрето на крака крака на масата и започва да я заобикаля, неприятностите спират. Съобразил се е с реалността. По въпроса, кое е действителността има място за дълги спорове и аз не бих се хванал, но ако искаш ... На първо време питам :Ти от къде разбра, че "това не е действителността"? Ти знаеш ли я? Човеко, ти любил ли си? Нещо за връзката кеф- събуждане на индивидуалност не си ли чувал? (щях да пиша за камшика и моркова, но ми прозвуча еротично- извратено)

Така е. И се възприема чрез вяра. Емпирия и доказателства са съвсем друг начин на обяснение на света, за сега по- успешен. Моята представа за бог- Отец идва от митологиите, които са ми оказали влияние. Дядо боже, непременно е старец с дълги бели коси, облечен с дреха на близкоизточен шейх и седнал на трон, разположен на облак в небето. Неговите функции след сътворението са да съветва свои избранници, пророци, бележити евреи, поне така е документирано. Към масовия човек няма отношение. Реформата на Исус възлага на сина му да е вече опора на всички вярващи.

А, що, бог отговаря ли? Направих справка. Никой библейски герой не споменава сингулярност и голям взрив. Напротив, ако си привърженик на юдео- християнството, "В начало Бог сътвори небето и земята". Било е пустота. Празно. Няма да се притесняваш пред трудностите. Когато нещо не ти е ясно, тури "Бог знае" и спокойствието се възвръща. Няма да си блъскаш главата с анализи, карай на едро.

Не ще да е физическата болка, защото в споменатото пихтиесто същество такива сигнали трябва да приучат към самосъхранение. Глупостта ще е. Никой няма интерес да прави оранжерия и развъдник за безполезни глупаци. Това е доказателството! Ура! Благодаря на dioib за прекрасния пример. Ние сме в реалност, а не в илюзия.

Сегашните фентъзи филми достатъчно добре преправят "пещерата на Платон". Представи си група пихтиести организми, които пътуват в космоса в посока на някаква планета, на която има условия за живота им. В хибернация са, но получават обучителни сигнали, които развиват техния ум. Примерно сутрин усещат позиви и отиват в 00, после чувстват глад и ядат препечена филийка. После сядат пред лаптопа и прочитат някакви новини, гледат мацки, после се усъвършенстват в някаква работа, после вечерят и лягат. И всичко това са само обучителни сигнали, с които те усвояват някаква човешка култура. Е, как тези същества да разберат дали сигналите са реалност или илюзия? Това е нещо, като проблема на корабоплаването преди векове. Капитанът на платноходът иска да знае дали се движат или стоят на едно място. Мъгла е, брегове и звезди не се виждат. Пуска лотът, не стига дъно. Пуска лага, не помръдва. Обаче може да са повлечени от течение и то да ги изведе далече, далече. Тогава възниква обяснението, вярно и до сега, че без да има някакви видими или изобщо отличими външни точки, не може да се определи дали има равномерно движение или покой. Искам да кажа, че не може да се установи и дали има реалност или илюзия без досег с някакъв белег. Ако капитанът видеше Полярната звезда... сигурно има и такъв белег за разделяна на реалност от илюзия. На първо време се сещам за физическа болка. Няма нещо по- реално

Ако сме в Матрицата, ние сме предмета на въздействие и в никакъв случай не можем да сме инициатори на промяна. Действията ни ще са илюзия, промяната ще е илюзия, дори правенето и отглеждането на деца би било илюзия. В системата на илюзиите, дори погрешните ходове и несъответствията са илюзия. Но и в реалността, ако общуваш със съвършен изкуствен интелект, не можеш да разбереш, че той е изкуствен. Добре, че все още не са съвършени. Реалността все дава някои белези, че е реалност, но перфектната илюзия би трябвало да не дава никакви белези, че е илюзия. За човек в Матрицата, това е реалността. Значи и този в реалността и този в илюзията възприемат света като реалност. Как да разберем разликата?

Как да разберем дали сме вътре или вън от Матрицата, илюзията? Трябва да има нещо различно когато сме вътре или вън. Ако всичко е илюзия, все пак трябва да има някакви материални тела, които да "илюзийстват" т.е. преживяват илюзии. Ако всичко е реалност, значи дори илюзиите и делюзиите са реалност. Обаче по какво да разберем убедително и неоспоримо, че сме в реалността?

Може ли един ден между 9.00 и 13.00? Най обичам постно със салам.

Човек да лудне, ако непрекъснато светът- физически и обществен се мени. Непрекъснато да си на тръни какво ще стане е много уморително. Във време на криза, на бързи промени, много се усеща. Заради това, българинът се насочва към най- важното- дом, семейство. Казват, като забогатее, българинът сменя или дома, или жената. Обаче по- важно е, кое не сменя- родители и деца, работа, вяра.